Р Е Ш Е Н И Е № 17

гр. Шумен, 01.04.2019 г

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на три- надесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов

при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 108 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от молба от „Нитроферт” ЕООД, ЕИК 203644479 със седалище и адрес на управление гр. София 1172, район Изгрев, ул. „...”, № 34, ет.1, представлявано от управи- теля А.Л.Л.чрез ад. К.Т. и ад. Б.Б.А.от АК – София, със съдебен адрес:*** – Адвокатско дружество „Т.И Б.” срещу Държавно предприятие „Кабиюк”, ЕИК 127512595, със седалище и адрес на управление гр. Шумен 9700, ж. к. Макак, представлявано от управителя П.М.П.. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника са съществували търговски отношения, породени от сключени между тях пет договора за продажба на стоки - №№ 114, 115, 116 и 117 от 27.02.2017 г. и № 117 от 26.02.2018 г. За всяка кон- кретна доставка е съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол и ищецът е издавал съответната фактура. Ответникът е заплатил само част от дължимите за доставените му стоки суми, като до момента на предявяване на исковата молба - 06.06.2018 г., въпреки, че не е оспорил задължението си, неплатената част от него е в размер на 427 695.00 лева. Дължимите от ответника мораторни лихви върху неплатените суми за доставените стоки, считано от датата на падежа на съответната фактура до деня на частичното или окончателно заплащане на конкретната доставка, а за неплатените суми до дена на предявяване на исковата молба е в общ размер на 28 206.03 лв.

По силата на всеки един от сключените договори ищецът е бил задължен и е внесъл гаранции за изпълнение. След изтичане действието на съответния договор ответникът е бил длъжен да върне внесените гаранции, ако не е имал възражение по изпълнението на договора от страна на ищеца. Независимо, че в предвидените от договорите срокове не са направени възражения, ответникът не е върнал внесени от ищеца гаранции в общ размер на 10 771.13 лв. Дължимата мораторна лихва за периода от датата, на която е следвало да бъде върната съответната гаранция за изпълнение до датата на депозиране на исковата молба е в общ размер на 308.02 лв. С исковата молба се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 466 980.18 лв., от които главница 438 466.13 лв. и мораторна лихва в общ размер на 28 514.05 лв. Главницата включва сумата от 427 695.00 лв., представляваща дължима цена на доставени но незаплатени от ответника стоки по сключени между страните договори за доставка и сумата от 10 771.13 лв., представляваща сбор от подлежащи на връщане гаранции за изпълнение на договорите. Претенцията за лихва включва сумата от 28 206.03 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките считано от падежа по всяка една фактура до частичното или пълно заплащане, респективно до датата на завеждане на делото и 308.02 лв. – мораторна лихва от датата на която е следвало да се върне съответната гаранция за добро изпълнение до датата на подаване на исковата молба. Ищецът претендира и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В своевременно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените срещу него искове. Признава наличието на облигационни отношения между страните, възникнали въз основа на сключените между тях договори, посочени в исковата молба на ответника. Счита, че не дължи законни лихви за забава, тъй като те не са уговорени в договорите.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

Между ищеца и ответника са сключени пет договора за продажба на стоки. С договор № 114 от 27.02.2017 г. ищецът е продал на ответника 385 тона амониев нитрат на обща стойност 200 970.00 лв., като уговореният срок за плащане е 60 работни дни от подписване на приемо-предавателния протокол и издаване на данъчна фактура. Уговореното количество е доставено на 01.03.2017 г и в периода 05.04. 2017 г. – 11.04.2017 г., като са съставени, предвидените в договора приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете страни и фактури № 00000 00200/01.03.2017 г., № 0000000243/ 08.04.2017 г. и № 0000000246/11.04.2017 г. Плащанията, предвид уговорения с договора срок е следвало да се извършат съот-ветно до 01.06.2017 г., 07.07.2017 г. и 11.07.2017 г. Видно от приложените по делото 2 бр. преводни нареждания, ответникът не е платил дължимите за доставените му стоки суми в срока уговорен с договора. Плащанията са просрочени и осъществени на 09.11.2017 г. и 22.12.2017 г.

С договор № 115 от 27.02.2017 г., ищецът е продал на ответника 188 тона карбамид на обща стойност 120 696.00 лв. Плащането на доставената стока е следвало да се извърши в срок до 60 работни дни от подписване на приемо-предавателния протокол и издаване на данъчна фактура. Ищецът се е задължил при сключване на договора да представи гаранция за изпълнението му в размер на 3 017.40 лв. Той е внесъл гаранцията по банковата сметка на ответника на 24.02.2017 г. Уговореното количество карбамид е доставено на 28.09.2017 г., като е съставен и съответния приемо-предавателн протокол, подписан от представители на страните. За извършената доставка, ищецът е издал и фактура № 0000000319/28.09.2017 г. Плащането, предвид уговорения с договора срок, е следвало да се извърши до 27.11.20 17 г.

С договор № 116 от 27.02.2017 г., ищецът е продал на ответника 111 тона Тимак 42 на обща стойност 129 204 лв. Плащането на доставената стока е следвало да се извърши в срок до 60 работни дни от подписване на приемо-предавателния протокол и издаване на данъчна фактура. Ищецът се е задължил при сключване на договора да представи гаранция за изпълнението на договора в размер на 3 230.10 лв., която е внесена по банковата сметка на ответника на 24.02.2017 г. Уговореното количество Тимак 42 е доставено на 11.04.2017 г., като е съставен и съответниния приемо-предавателен протокол. На същата дата е издадена и данъчна фактура № 0 000000247. Плащането, предвид уговорения с договора срок, е следвало да се извърши до 12.06.2017 г.

С договор № 117 от 27.02.2017 г., ищецът се е задължил да продаде на ответника 550 литра листна тор, от които за слънчоглед 350 литра и за пшеница 200 литра, на обща стойност 6750.00 лв. Плащането на доставената стока е следвало да се извърши в срок до 60 работни дни от подписване на приемо-предавателния протокол и издаване на данъчна фактура. Ищецът се е задължил при сключване на договора да представи гаранция за изпълнението му в размер на 168.75лв., която е внесена по сметка на ответника на 24.02.2017 г. Въз основа на договора ищецът е доставил на ответника 200 литра листна тор Тера – Сорб Комплекс на 01.05.2017 г., за което е съставен и съответния приемо-предавателен протокол, подписан от представители на страните. На 02.05.2017 г. е издадена и данъчна фактура № 00000002 64 за доставеното количество тор за сумата от 3 600.00 лв. Плащането, предвид уговорения с договора срок е следвало да се извърши до 03.07.2017 г.

С договор № 117 от 26.02.2018 г., ищецът е продал на ответника 350 тона амониев нитрат на обща стойност 174 195.00 лв. Плащането на доставената стока е следвало да се извърши в срок от 60 от датата на доставката. С договора, ищецът е поел задължението да представи гаранция за изпълнението му в размер на 4 354.88 лв., която е внесена по сметка на ответника на 23.02.2018 г. Договореното с договора количество амониев нитрат е доставено на 09.03.2018 г., като е съставен и съответния приемо-предавателен протокол, подрисан от представителите на страните. За извършената доставка, на 12.03.2018 г. е издадена фактура № 0000000354. Плащането, предвид уговорения с договора срок е следвало да се извърши до 11.05.20 18 г.

От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, както и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на страните за периода на издадените процесни фактури са водени редовно, като те са отразени своевременно и съобразно изискванията на Закона за счетоводството. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на „Нитроферт” ЕООД, включени са в дневниците за продажбите и в месечните справки-декларации по ЗДДС за съответния период през който са издадени.

Фактурите са отразени и в счетоводството на ДП „Кабиюк”, те са включени в дневниците на покупките и справките-декларации за данъчния период, за който се отнасят. Ответникът е ползвал кредит по реда на ЗДДС за процесните фактури. За погасяване на задълженията си ответникът е извършил частично плащане, като размера на неплатеното задължение към ищеца по процесните договори и издадените във връзка с изпълнението им фактури е в общ размер на 427 695.00 лв. Размерът на дължимата мораторна лихва от ответника върху неплатените суми за продадените стоки от датата на падежа на съответната фактура до деня на частичното или окончателно заплащане на конкретната доставка, а за неплатените суми до дена на предявяване на иска – 06.06.2018 г. е общо 28 208.27 лв.

Невъзстановените от ответника гаранции за изпълнение, внесени от ищеца, по силата на сключените между тях договори, към датата на депозиране на исковата молба са в общ размер на 10 771.13 лв. Размерът на мораторната лихва върху подлежащите на връщане гаранции за изпълнение от датата, на която е следвало да бъде върната съответната гаранция до датата на предявяване на исковата молба е общо в размер на 307.40 лв.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плащане на цената, за закупената от него стока по сключени договори за търговски продажби и изпълнение на други негови парични задължения, произтичащи от тях. Налице е и акцесорна претенция за мораторната лихва за периода от падежа на всяко едно от паричните задължения до частичното или пълно заплащане, респективно до датата на депозиране на исковата молба и за законна лихва върху главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Пре- дявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 12.02.2019 г. Разгледани по същество исковите претенции са основателни, поради следните съображения:

Налице са валидно сключени между страните договори за търговска про- дажба на родово определени вещи, по силата които ищецът-продавач е прехвърлил собствеността, като е предал на ответника–купувач, уговорените по количество и качество стоки. В изпълнение на вменените му от договора и от чл.321 от ТЗ, задължения продавачът е издал и съответните, съпътствуващи отделните сделки приемо-предавателни протоколи фактури. В протоколите изрично е отразено, че стоката е предадена от представител на ищеца и съответно получена от представител на ответника, който е подписал протоколите за получател. Приложените към исковата молба фактури са отразени в счетоводните регистри на ответника за целите на ЗДДС и начисления ДДС по тях е посочен с право на данъчен кредит в месечните справки - декларации за съответните месеци и ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС. Т.е. ответникът е получил и приел доставените му от ище- ца стоки. С приемането на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да заплати цената на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ.

Със сключените между страните договори е уговорено и ищецът е предоставил парични гаранции за изпълнение, чрез преводи на съответните суми по банковата сметка на ответника. Последният изрично се е задължил да освободи гаранциите без да дължи лихви на ищеца, при прекратяване на договора, освен в случаите на виновно неизпълнение на някоя от клаузите на съответния договор. В хода на процеса не са представени доказателства, установяващи направени от ответника възражения за неизпълнение или неточно изпълнение от страна на ищеца на дого-ворните му задължения. С оглед на това за ответника е възникнало задължението да възстанови дадените от ищеца гаранции при прекратяване на договорите поради изтичане срока им на действие и изпълнението им от страна на ищеца, съответно на 31.01.2018 г. за договори №№ 115, 116 и 117 от 27.02.2017 г. и на 11.04.2018 г. за договор № 117 от 26.02.2018 г.

Извършената съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице прегледа не само приложените към делото документи, но и тези намиращи се в счетоводствата на страните, безспорно установи, че ответникът е заплатил само част от доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е проверявало счетоводната документация, неиздължените суми по сключените сделки е в общ размер на 438 466.13 лв., от които 427 695.00 лв., представляваща дължима цена на доставени но незаплатени от ответника стоки по сключени между страните договори и сумата от 10 771.13 лв., представляваща сбор от подлежащи на връщане гаранции за изпълнение на договорите. ДП „Кабиюк” не е ангажирало доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило остатъка от паричните си задължения. С оглед на това съдът, счита, че предявените на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.327, ал.1 от ТЗ искове са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло, така както са предявени.

Предвид основателността на главните претенции, основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху неиздължените суми по сключените сделки. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай са налице изрични уговорки относно сроковете за плащане на продадените стоки и за връщане на предоставените от ищеца парични гаранции. С оглед на това към тези дати съответните задължения са били изискуеми и ответникът е изпаднал в забава. Следователно същия дължи не само стойността на получената, но неизплатената от него стока и невърнати получени парични гаранции, но и обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. От направената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общия размер на дължимата мораторна лихва от датата на която са възникнали съответните парични задължения по отделните договори до датата на депозирането на исковата молба – 06.06.2018 г. е в общ размер на 28 515.67 лв., от които 28 208.27 лв. представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките, считано от падежа по всяка една фактура до частичното или пълно заплащане, респективно до датата на завеждане на делото и 307.40 лв. – мораторна лихва от датата на която е следвало да се върне съответната гаранция за добро изпълнение до датата на подаване на исковата молба. Следователно претенцията за мораторна лихва в размер на 28 514.05 лв. е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло, така както е предявена от ищеца .

Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 06.06.2018 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парични задължения от ответника, по договорите между страните.

На основание члл.78, ал.1 от ГПК, ищецът е направил искане за заплащане на направените от него деловодни разноски в общ размер на 43 027.44 лв., включващи заплатената от него държавна такса в размер на 18 909.56 лв., внесен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200.00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 23 917.88 лв. Представени са списък с разноски по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за извършените от ищеца плащания. На основание чл. 78, ал.5 от ГПК, ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът, предвид липсата на фактическа и правно сложност на делото, счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде на- малено до минималното, предвидено в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно 10 869.60 лв. С оглед на това ответникът ще следва да заплати на ищеца, деловодни разноски в размер на 29 979.16 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

Осъжда Държавно предприятие „Кабиюк”, ЕИК 127512595, със седалище и адрес на управление гр. Шумен 9700, ж. к. Макак, представлявано от управителя П.М.П. да заплати на „Нитроферт” ЕООД, ЕИК 203644479 със седалище и адрес на управление гр. София 1172, район Изгрев, ул. „...”, № 34, ет.1, представлявано от управителя А.Л.Л.сумата от 466 980.18 лв., от които главница 438 466.13 лв., включваща сумата от 427 695.00 лв., представляваща дължима цена на доставени но незаплатени от ответника стоки по сключени между страните договори за доставка №№ 115, 116 и 117 от 27.02.2017 г. и № 117 от 26.02.2018 г. и сумата от 10 771.13 лв., представляваща сбор от подлежащи на връщане гаранции за изпълнение на същите договори, и мораторна лихва в общ размер на 28 514.05 лв., включваща 28 208.27 лв. представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките считано от падежа по всяка една фактура до частичното или пълно заплащане, респективно до датата на завеждане на делото и 307.40 лв. – мораторна лихва от датата, на която е следвало да се върне съответната гаранция за добро изпълнение до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2018 г. до датата на нейното окончателно плащане, както и да заплати сумата от 29 979.16 лева, представляващи направените от ищеца деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: