Р Е Ш Е Н И Е № 1
Гр. Шумен 10.01.2019г.
Шуменският
окръжен съд в публично заседание на единадесети декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
при
участието на секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния
съдия търг.дело № 39 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Търговска банка „Банка
ДСК” ЕАД гр. София е предявила срещу
А.В.Т. и Р.Д.Т. *** по реда
на чл. 422 от ГПК, след проведено
заповедно производство, искове за съществуване
на вземания в размер на 29 287,33 лева главница, 9702,94 лева договорна лихва, 136,52 лева лихвена надбавка за забава и 1136,21 лева такси и разноски, произтичащи от договор за
банков кредит.
Ищецът търговска банка „Банка ДСК” ЕАД гр.
София излага, че на
05.02.2007 г. е сключил с ответниците
А.В.Т. и Р.Д.Т. договор за банков ипотечен кредит. С договора
банката е предоставила на кредитополучателя кредит от 33 400 лева, със срок
за издължаване на кредита 300 месеца. Уговорена била годишна лихва,
както следва: за първите три
години сбор от базов лихвен
процент от 3,69 % и надбавка от 1,9 % годишно; за останалия срок
на договора уговорената лихва била формирана от базов лихвен
процент и надбавка с възможност за отстъпка
съгласно условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма
ДСК Уют – Приложение 2 от договора. Било
уговорено право на кредитора на
периодична промяна на базовия лихвен
процент, като към датата на
сключването на договора базовият лихвен процент бил 3,69 %, а стандартната
надбавка била 4,6 пункта. В полза
на банката била вписана законна
ипотека върху закупения със средствата
от кредита недвижим имот. Ищецът твърди, че ответниците
забавили плащането на дължими вноски
за повече от 90 дни, поради
което кредиторът отправил до длъжниците
нотариални покани за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. На 23.08.2017 г.
„Банка ДСК” ЕАД гр. София подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание
чл. 417 т. 2 от ГПК. Ищецът твърди, че към
датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение 23.08.2017 г. дължимата
част от главницата
била в размер на 29 287,33 лева, договорна лихва в размер на 9702,94 лева за периода от
04.06.2014 г. до 22.08.2017 г., лихвена
надбавка за забава в размер на 136,52 лева, и такси и разноски във връзка с управлението
и обезпечаването на кредита в размер на 1136,21 лева. Заповед за изпълнение била
издадена по ч.гр.д. № 2355/2017 г. на ШРС. С разпореждане
№ 238 от 16.01.2018 г. съдът
е уведомил заявителя да предяви иск
на основание чл. 415 ал.
4 във вр.
с ал. 1 т.
2 от ГПК.
На основание
горните обстоятелства, ищецът „Банка ДСК” ЕАД гр. София прави искане до съда да признае за установено, че ответниците А.В.Т. и Р.Д.Т. солидарно дължат на ищеца „Банка
ДСК” ЕАД гр. София следните
суми:
- главница 29 287,33 лева, ведно със законната лихва от
23.08.2017 г.;
- договорна лихва 9702,94 лева; за периода
от 04.06.2014 г. до
22.08.2017 г.;
- лихвена надбавка за забава 136,52 лева;
- такси и разноски 1136,21 лева.
Ищецът претендира и за разноските в заповедното производство.
На основание
изложените обстоятелства и искания съдът е приел, че ищецът „Банка ДСК” ЕАД гр. София е предявил срещу
ответниците А.В.Т. и Р.Д.Т. по
реда на чл.
422 от ГПК четири обективно съединени установителни иска при условията на
кумулативност:
1. иск с правно основание чл. 430
ал. 1 от
ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД, за признаване за
установена дължимостта на вземане за
главница по договор за банков
кредит, обявено за предсрочно изискуемо,
с цена на този иск 29 287,33 лева;
2. иск с правно основание чл. 430
ал. 2 от
ТЗ във вр. с чл. 79 от
ЗЗД, за признаване за установена дължимостта
на вземане за договорна лихва
по договор за банков кредит,
обявено за предсрочно изискуемо, с цена на този
иск 9702,94 лева;
3. иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД, за признаване дължимостта на установени в договора т.
нар. „лихвени надбавки”, имащи характер на неустойка, с цена на този иск 136,52
лева;
4. иск
с правно основание чл. 58 ал.
2 във вр.
с ал. 1 т. 1 от Закона за
кредитните институции, с цена на този
иск 1136,21 лева – такси и разноски (такса управление, изискуемост, застраховка обезпечение, такса за подновяване
срок на ипотека).
Ответниците не са
намерени на постоянните и настоящите им адреси, като след процедура по връчване
по реда на чл. 47 от ГПК съдът е назначил особени представители. Особените
представители правят възражения за нарушения при сключване на договора и
приемане на приложения погасителен план, възражения за недължимост на
вземанията в претендираните размери и възражение срещу надлежността на
уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита.
Установени по делото факти:
Прието е за
безспорно установено с доклада по делото, че между ищеца „Банка
ДСК” ЕАД гр. София и ответниците А.В.Т. и Р.Д.Т. бил сключен договор
за банков кредит от 05.02.2007 г. за закупуване на
жилищен имот, който кредит е бил обезпечен с вписване на
законна ипотека върху закупения жилищен имот. От текста на договора се установява,
че отпуснатият кредит е бил в размер на 33 400 лева, със срок за
погасяване 300 месеца от датата на усвояването. Уговорената лихва по кредита
била за първите три години 5,59 % (базов лихвен проц;ент от 3,69 и надбавка от
1,9 процентни пункта) а след петгодишния срок 8,29 % (БЛП 3,69 и надбавка 4,6).
Към договора е приложен погасителен план, в който са предвидени за погасяване
300 анюитетни вноски по 206,90 лева (л. 10-13). Установява се по делото, че
кредитът е бил усвоен от кредитополучателите и с него е закупен недвижимият
имот, описан в договора за кредит, за която покупка е съставен нотариален акт №
119 том І дело № 86/2007 г. от 08.02.2007 г. (138-139). От изготвената
съдембно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията по кредита са били
частично погасени чрез плащания за периода от 2007 г. до 2014 г. включително,
като 20 142,07 лева договорна лихва и 4112,67 лева главница по кредита. С
останалите суми за този период са били погасени санкционна лихва (5,50 лева),
такса за управление на кредита (570 лева) и е била изплащана застрахователна
премия (общо 266,46 лева). След 28.01.2014 г.
плащанията по кредита са били преустановени, видно от обстоятелствената
част на експертизата (л. 143). По делото не са представени доказателства за
извършени плащания от ответниците за този период до подаването на заявлението
по чл. 417 от ГПК. Ищецът е изпратил до ответниците нотариални покани на
22.06.2017 г. с изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Поради ненамиране на адресатите, на 23.07.2017 г. нотариалните покани са били
връчени чрез залепване на уведомление на адреса по реда на чл. 47 от ГПК
(редакция преди изменението в ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.), за което са
съставени протоколи (л. 22-24), като на адресатите е даден 14 дневен срок за
получаване на поканите в кантората на нотариуса. Срокът е изтекъл на 07.08.2017
г. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е видно,
че непогасената част от вземанията по кредита е: главница – 29 287,33
лева, договорна лихва – 9702,94 лева и санкционираща лихва 95 лева. Начислена е
била т.нар. наказателна лихва от 40,70 лева, като останалата част от
начислената лихва от 2661,92 е била сторнирана (отменена като погрешно
начислена).
От правна страна.
Исковото
производство по реда на чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното
производство, като негов предмет е установяване със сила на пресъдено нещо
дължимостта и изискуемостта на вземането – предмет на заповедното производство,
и стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. Първата
предпоставка за основателността на претенцията е установяването на вземането по
основание и размер. По делото е доказано наличие на валиден договор за банков
кредит. Липсата на подпис върху погасителния план от единия кредитополучател не се отразява
върху валидността на договора. Погасителният план се предоставя на
кредитополучателя за информиране на броя и размера на всяка от погасителните
вноски и каква част от вземанията се погасяват с тях. Сред като вземанията по
кредита са били погасявани до 2014 г., съдът приема, че и на неподписалия
погасителния план кредитополучател са били известни броят и размерът на
дължимите погасителни вноски. Затова възражението на представителя на ответника
за порок на договора поради неподписване на погасителния план е неоснователно.
Съгласно договора, дължимата лихва е в размер на 5,59 %. В клаузата на чл. 7 от
договора има противоречие между първото и последното изречение. В първото
изречение е определена първоначална лихва 5,59 % за период от три години, а в
последното изречение е посочен лихвен процент по кредита след петгодишния срок
8,29 %. Но с оглед съдържанието на второто изречение, което дава методиката за
определяне на лихвения процент за „останалия срок на кредита”, т. е. след
изтичане на периода от 3 години, съдът приема, че вписването на „петгодишния
срок” в последното изречение е погрешно и действителната обща воля на страните
е била лихвата по кредита да се промени след изтичане на тригодишен срок.
Възражението и в тази част е неоснователно. По делото е установено частично
неизпълнение на задължението за погасяване на вземанията по кредита, със
спиране на плащанията на погасителни вноски от 2014 г. Непогасената част от
главницата е в размер на 29 287,33 лева, а непогасената част от лихвата
9702,94 лева. Начислените „лихвени надбавки” на основание клаузи на общите
условия на банката кредитор и имат неустоечен характер. Общият им размер е
136,52 лева. Тези вземания са безспорно установени като дължими от ответниците
на ищеца.
Начислените такси
са описани в исковата молба като такса управление, изискуемост,
застраховка обезпечение, такса за подновяване
срок на ипотека и са с общ размер 1136,21 лева.
Тези такси имат характер на претендирани разходи по кредита. В тази част
възражението на представителя на ответника Т. е основателно. Съгласно чл. 58
ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за кредитните институции, разходите по кредита се определят
изрично и изчерпателно с договора за кредит,
включително за случаите на предсрочно погасяване. Изискването за изрично и
изчерпателно определяне на разходите с договора за кредит означава, че те
трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към
други Банкови документи, тарифа или общи условия. В конкретния случай това не е
изпълнено, а в договора има препратка към Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, като в договора не са посочени други разходи. Поради това съдът
приема, че претендираното вземане за начислени такси в размер на 1136,21 лева
не е установено в исковото производство.
За установените
по-горе вземания за главница, договорна лихва и неустойка („лихвени надбавки”)
банката кредитор надлежно е уведомила ответниците чрез нотариални покани,
връчени по реда на чл. 47 от ГПК. Съгласно чл. 47 ал. 5 от ГПК, приложим и при
нотариалните производства, нотариалните покани следва да се считат връчени с
изтичане на двуседмичния срок за получаване на поканата в кантората на
нотариуса, или на 08.08.2017 г. С горното банката кредитор е изпълнила
задължението си по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ да уведоми длъжниците за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. От датата, следваща датата на изтичане на срока
за получаване на поканите – 08.08.2017 г., следва да се счита настъпила
предсрочната изискуемост на установените като дължими вземания.
С оглед на
изложените съображения, съдът намира за основателни предявените искове за
признаване за установени вземанията на ищеца „Банка ДСК” ЕАД гр. София срещу
ответниците А.В.Т. и Р.Д.Т. за главница по договор за банков
кредит в размер на 29 287,33 лева, непогасена част от договорна лихва по
същия договор в размер на 9702,94 лева и неустойка за забавено плащане в размер
на 136,52 лева. Искът за начислени такси и разноски по кредита е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Ответниците дължат
на ищеца разноски в размер на 6977,33 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
Признава
за установено, че А.В.Т. и
Р.Д.Т. дължат на
„Банка ДСК” ЕАД гр. София сумата от 29 287,33 лева (двадесет и девет
хиляди двеста осемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) непогасена част
от главница по договор за банков кредит от 05.02.2007 г., обявен за предсрочно
изискуем на 08.08.2017 г., ведно със законната лихва от 23.08.2017 г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане.
Признава
за установено, че А.В.Т. и
Р.Д.Т. дължат на
„Банка ДСК” ЕАД гр. София сумата от 9702,94 лева (девет хиляди седемстотин и
два лева и деветдесет и четири стотинки) неплатена част от договорна лихва за
периода от 05.02.2007 г. до 07.08.2017 г. по договор за кредит от 05.02.2007
г., обявен за предсрочно изискуем на 08.08.2017 г.
Признава за
установено, че А.В.Т. и Р.Д.Т. дължат на „Банка ДСК” ЕАД гр.
София сумата от 136,52 лева (сто тридесет и шест лева и петдесет и две
стотинки) неустойка за забавени плащания по договор за банков кредит от
05.02.2007 г., обявен за предсрочно изискуем на 08.08.2017 г.
Отхвърля предявения
от „Банка ДСК” ЕАД гр. София срещу А.В.Т. и Р.Д.Т. иск с правно основание чл. 58 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК, за признаване
за установена дължимостта на сумата от 1136,21 лева такса управление, изискуемост, застраховка обезпечение и такса
за подновяване срок на ипотека по договор за банков кредит от 05.02.2007
г.
Осъжда А.В.Т. и Р.Д.Т. да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД
гр. София разноски по делото в размер на 6977,33 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: