Мотиви по Наказателно дело 155/2019г.

Мотиви към присъда по НОХД № 155 по описа за 2019г. на ШОС

На 03.04.2019г. от Шуменска Окръжна прокуратура е внесен в ОС -гр.Шумен обвинителен акт по ПД №15/2019г. и Преписка вх.№1843/2018г. по описа на ОП - гр.Шумен ведно с материалите по ДП №986/2018г. на РУ - гр.Шумен при ОД на МВР - гр.Шумен, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия M. Ö. (М.Й.) от гр.Г., Р.Турция за извършено от него престъпление от общ характер по чл.304 ал.1 предл.ІІІ от НК вр.чл. 20 ал. 2 от НК и срещу подсъдимия Х. Б. П. *** за извършено от него престъпление от общ характер по чл.304 ал.1 предл.ІІІ от НК вр. чл.20 ал.2 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на турския гражданин М.Й. е посочено, че: на 05.08.2018г. около 11,50 часа в с.Развигорово, общ.Хитрино, обл.Шумен, ул.„Славянка” до кръстовище с ул.„Балчик”, и разклон за с.Длъжко, в посока от път Русе - Варна към с.Трем, като извършител, в съучастие с Х.Б.П., в качеството му на извършител, при извършване на полицейска проверка, дал 3 бр.банкноти с номинал 5 евро всяка (общо 15 евро) на длъжностно лице – гл.инспектор Д.Д. - ВПД началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –гр.Шумен,за да не извърши действие по служба – съставяне на акт за установяване на административно нарушение – по ЗДвП, против M. Ö. (М.Й.), роден на ***г. в гр.Г.,Р.Турция,турски гражданин, с паспорт №U13546094, за управление на МПС – л.а. „****” с рег.№ ****, собственост на ****, роден на ***г., със СУМПС стар турски образец, без да е придружено от легализиран превод на български език (чл.161 т.3 от ЗДвП) – престъпление по чл. 304 ал.1, предл.ІІІ от НК вр.чл.20 ал.2 от НК.

По отношение на българския гражданин Х.Б.П. в диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 05.08.2018г. около 11,50 часа в с.Развигорово, общ.Хитрино, обл.Шумен, ул. „Славянка” до кръстовище с ул. „Балчик” и разклон за с. Длъжко, в посока от път Русе - Варна към с.Трем, като извършител, в съучастие с M. Ö. (М.Й.), в качеството му на извършител, при извършване на полицейска проверка, дал 3 бр.банкноти с номинал 5 евро всяка (общо 15 евро) на длъжностно лице – гл.инспектор Д.Д. - ВПД началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.Шумен, за да не извърши действие по служба – съставяне на акт за установяване на административно нарушение – по ЗДвП, против M. Ö. (М.Й.), роден на ***г. в гр.Г., Р.Турция, турски гражданин, с паспорт №****, за управление на МПС – л.а. „****” с рег. №****, собственост на ****, роден на ***г., със СУМПС стар турски образец, без да е придружено от легализиран превод на български език(чл.161 т.3 от ЗДвП) – престъпление по чл. 304 ал.1, предл.ІІІ от НК, вр.чл.20 ал.2 от НК.

В разпоредителното заседание по делото е направено искане от страна на защитата на подс.П. за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.1 от НПК, с което се солидаризира и защитника на другия подсъдим. В тази връзка в съответствие със становището на страните в същия ден е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 т.1 и т.2 от НПК. Подсъдимите техните защитници се възползват от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.1 от НПК дадоха съгласие да не се изслушва вещото лице С.И.М.. Поради това и на основание чл.372 ал. 3 във вр. с чл.371 т. 1 от НПК, съдът с определение от 21.05.2019г. одобри изразеното съгласие на страните по НОХД № 155/2019 г. по описа на ШОС да не се изслушва в съдебно заседание вещо лице С.И.М. – експерт-криминалист от НТЛ при ОД на МВР – Шумен. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.3 от НПК не е извършван разпит на вещото лице, а експертизата е прочетена в съдебно заседание на основание чл. 373, ал. 1, вр. с чл. 372, ал. 3, вр. с чл. 283 от НПК.

В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатите обвинения, като излага установената според него фактическа обстановка и подробни доводи относно доказателствата, които я установяват. Предлага на съда да наложи на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода за срок от година до година и половина, което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, както и наказание глоба в размер от по хиляда лева за всеки един от тях. Предлага да бъде приспаднато предварителното задържане под стража до 72 часа. Моли да бъде приложен чл. 53 ал. 1 б. „б“ от НК във вр. с чл. 307а от НК и приобщените по делото 3 банкноти от по 5 евро да бъдат отнети в полза на държавата. По отношение на документа - зелена карта, смята, че трябва да остане приложен в делото до окончателното приключване на наказателното производство, тъй като и изтича срока. Също така счита, че ще следва, да им бъдат възложени разноските по делото.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Й. заявява, че разбира в какво е обвинен, получил е съдебните книжа и на турски език, чел ги е, но не си спомня добре всичко и не желае да отговаря на въпроси. Потвърждава прочетените му обяснения при разпита му като обвиняем в хода на досъдебното производство. В хода на досъдебното производство при разпита си като обвиняем, Й. е заявил, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен по предявеното му обвинение, както и че не желае предявяване на материалите по делото и писмен превод на материалите от ДП на турски език. Подсъдимият Й. заявява в хода на съдебното следствие и след постановяване на присъдата, че устният превод на присъдата му е бил достатъчен и не желае писмен превод нито на присъдата, нито на мотивите на окръжния съд. Защитникът на подсъдимия Й. обстойно развива тезата, защо в случая подсъдимият не е извършил деянието от субективна страна и моли да бъде оправдан подзащитният и. Алтернативно в случай на признаването му за виновен моли при определянето на наказанието съдът да съобрази наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, съдействието на органите на съдебното производство, утежненото семейно и материално положение и да приеме наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но да определи наказание не пробация предвид, че е чужд гражданин, а лишаване от свобода, което да бъде отложено за минималния изпитателен срок, като не бъде налагано наказание глоба на основание чл.55 ал.3 от НК. В защитната си реч подсъдимият М.Й. изразява съгласие със защитника си и иска да бъда оправдан, поради състоянието на по-малкото му дете, което е с порок на сърцето, а освен него нямало кой да се грижи за децата му. В последната си дума подсъдимият Й. иска да бъде оправдан и заявява, че не е знаел, че е престъпление.

В хода на съдебното следствие подсъдимият П. заявява, че разбира в какво е обвинен, но се възползва от законното си право първоначално да даде обяснения последен, а впоследствие и да не дава обяснения и да отговаря на въпроси. Пред органите на досъдебното производство е посочил, че разбира обвинението, но не е съгласен с него, като е дал обяснения, твърдейки, че е излязъл от колата, докато тече полицейската проверка и не знаел какво е сложено междувременно в документите от другия подсъдим и че той самият само е съдействал при превода. Защитникът на подсъдимия П. счита, че вината на неговия подзащитен не е установена по несъмнен начин така, както го изисква разпоредбата на чл. 303 от НПК, поради което моли съда да го признае за невиновен и да го оправдае в извършването на деянието визирано в обвинителния акт. Смята, че никъде в обвинителния акт не е посочено какво действие е извършил подзащитният му с което да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинен. Излага подробно установените според него факти, от които не смята, че по несъмнен начин се установява, че неговият подзащитен е осъществил някакво действие, което да прави съставомерно от обективна страна деянието му. Поради това предлага на съда да се произнесе със съответната присъда. В защитната си реч подсъдимият Х.П. изразява съгласие със защитника си и не желае да добави нищо повече. В последната си дума подсъдимият П. моли да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Й. от гр.Г., Р.Турция е турски гражданин, не владее български език нито говоримо, нито писмено и се занимава с покупко-продажба на животни. Подсъдимият Х.Б.П. *** е български гражданин и е земеделски производител, като се занимава и с животновъдство. Свидетелят Д.К. *** А., Р.Гърция е гръцки гражданин, който владее български език говоримо. В началото на месец август 2018г. във връзка с търговия с животни свид.К. гостувал на подс.П. ***. На 05.08.2018г. докато пиели кафе двамата, подс.Й. се обадил по телефона на подс.П.. Уговорили се да отидат да търсят животни за изкупуване. С тях тръгнал и свид.К. и отпътували към с.Трем в посока Разград по път Русе – Варна с лек автомобил „****“ с рег.№ ****. Подсъдимият М.Й. управлявал лекия автомобил, до него на предната дясна седалка се возел подс. Х.П., а свид. Д.К. спял на задната седалка вдясно. Автомобилът бил със затъмнени задни стъкла и свидетелят не се виждал отвън.

На 05.08.2018г. от 08,00 часа до 20,00 часа се провеждала специализирана полицейска операция по плана на ГД “НП“ при МВР и на ОД на МВР - Шумен, за спазване правилата на движение по пътищата на територията на Шуменска област в община Шумен, община Хитрино и община Венец. По тази специализирана операция, преди обяд на 05.08.2018г. екип от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен в състав свид. Д.В.Д. – ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен, свид. П.И.П. – Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен и свид. И.С.Г. – полицейски инспектор в група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, извършвали проверки на МПС в централната част на с.Развигорово, общ. Хитрино, обл. Шумен.

Към 11,45 часа свид. П.П. и свид. И.Г. приключвали проверка на водач и пътник в лек автомобил, като свид. Г. предявявал съставения фиш за нарушение. В същото време свид. Д.Д. ***, до кръстовището с ул.“Балчик“и разклона за с.Длъжко, в посока от път Русе – Варна към с.Трем, се задава тъмен на цвят лек автомобил „****“ с чужда регистрационна табела и подал сигнал със стоп-палка. Лекият автомобил ****“ бил с рег.№ **** и водачът спрял на подадения сигнал. Свидетелят гл.инсп.Д. възприел водача и пътника до него, представил се и поискал документите на водача за проверка. Свидетелят първоначално не видял в колата третия пътник свид.К., поради затъмнените задни стъкла на автомобила. При проверката свид.Д. установил, че автомобила се управлява от турския гражданин М.Й./M. Ö., роден на ***г. в гр.Г., Р.Т. Тъй като водачът подс. Й. не владеел български език, комуникацията му със свид. Д. се осъществявала чрез пътуващия на предната дясна седалка подс.Х.П., който превеждал казаното от гл.инсп.Д. към водача подс.Й. от български на турски език и обратно от турски на български език – казаното от подс.Й.. След като подс. Й. представил поисканите му документи - свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на автомобила, свид. Д. констатирал, че предаденото от водача Й. свидетелство за управление на МПС е стар турски образец. Свид.Д. обяснил на водача, че за да е валидно това свидетелство за управление на МПС на територията на Република България е необходимо да бъде придружено с легализиран превод. Подс. Й. не представил легализиран превод на СУМПС и след разговор между двамата подсъдими на турски език, подс. Х.П. обяснил на свид. Д., че подс.Й. не разполага с друго свидетелство за управление на МПС - валидно за Република България. Свидетелят гл.инсп. Д. разяснил на водача подс.Й. чрез подс.П., който превеждал от български на турски език, че за това нарушение на водача следва да му бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение и да се дерегистрира автомобила. Подс. П. обяснил на свид. Д., че водачът подс.Й. е управлявал този автомобил така из цяла Европа и никъде не са му създавали проблеми. Тогава гл.инсп.Д. се отправил към служебния автомобил, който бил спрян на разстояние 5-6 метра, за да се консултира относно валидността в България на представеното от подс.Й. СУМПС, с имащите повече практически опит негови колеги - свидетеля П.П. и свидетеля И.Г.. Свидетелят И.Г. потвърдил, че представено от подс.Й. на свид. Д. СУМПС е стар образец и че се касае за нарушение по българският ЗДвП. След това гл.инсп.Д. се върнал при спрения от него л.а. „****“ с рег.№ ****, като връщайки се видял, че подс. Й. държи в ръцете си сгънат лист хартия. Подс. П., който седял на предната дясна седалка казал на свидетеля Д.Д.: „Тук намерихме още един документ. В него има нещо за теб“. В този момент подс. Й., седящ на шофьорското място, подал на свид.Д. сгънатия лист хартия. Свидетелят Д. взел с ръка подадения му сгънат документ, при което той се разгънал леко и свид. Д. видял сгънати банкноти, като най-горната банкнота разпознал като евро. Като видял това гл.инсп.Д., без да се отдалечава от проверявания л.а. „****“ с рег.№ ****, се обърнал по име към колегите си ст.инсп.П.П. и инсп.И.Г., които още проверявали другия спрян автомобил, и ги извикал да дойдат при него. Когато колегите му дошли при него свид.Д. им показал документите и им казал, че водачът му е подал документ с пари. Свид. И.Г. взел документите и видял, че от края в тях се показват сини банкноти, които не успял да разпознае. Тогава Г. подал документа заедно с банкнотите на свид.П.П. и разпоредил на водача и пътниците да излязат от автомобила.

Свид. Д. се отдалечил малко за да намери място с мобилен обхват, обадил се по телефона на дежурния в РУ - Шумен и съобщил за извършено престъпление в с.Развигорово - предлагане на подкуп от водач на МПС на полицай по време на полицейска проверка. Във връзка с приетото съобщение бил изпратен дежурен разследващ полицай от РУ - Шумен, който извършил оглед на местопроизшествие. Свид. Д. предал с протокол за доброволно предаване представените от водача подс. Й. 1 брой документ на чужд език, наподобяващ зелена карта за застраховка, сгъната на три, в която при разгъването били намерени 3 броя банкноти с номинал 5 евро всяка, за които пояснил в протокола, че са му били предадени от подс.Й., докато в това време подс.П. му казал, че има и друг документ и в него има нещо за него.

На 06.08.2018г. бил извършен оглед на веществени доказателства на предадените от свид. Д. документ и банкноти, при който било установено, че трите банкноти са с номинал от по пет евро всяка и са със серийни номера VA52****, VA29**** и VA81****, а документът е със зелен цвят и с надпис „viac ako/standard“.

От заключението на приетата съдебно криминалистическа техническа експертиза, се установява, че представените за изследване 3 броя банкноти с номинал 5 евро, емисия 2013г. със серийни номера VA81****, VA29**** и VA52****, са истински.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подс.Й. дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279 от НПК, показанията на свидетеля главен инспектор Д.В.Д. – ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен, включително тези от ДП прочетени по реда на чл.281 от НПК, на свидетеля старши инспектор П.И.П. – Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен, включително тези от ДП прочетени по реда на чл.281 от НПК и на свидетеля инспектор И.С.Г. – полицейски инспектор в група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, на свидетеля Ц.Г.К. ***, включително тези от ДП прочетени по реда на чл.281 от НПК, на свидетеля С.Д. *** включително тези от ДП прочетени по реда на чл.281 от НПК и показанията на свид. Д.К. от ДП прочетени по реда на чл.281 от НПК, от заключението на съдебно криминалистическата техническа експертиза и от приобщените писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от веществените доказателства предявени по реда на чл.284 от НПК. Подсъдимият П. се възползва от законното си право да не дава обяснения. От показанията на свид.К. и обясненията на подс.Й. от хода на ДП съдът приема, за безспорно установено, че свидетелят се е познавал с подс.П., но не и с подс.Й., с когото се е запознал едва в деня на деянието. Тримата тръгнали от гр.Шумен, като пътуването им е била свързано с изкупуване на животни за колене от селата и именно това е била целта на пътуването им на 05.08.2018г. Свид.К. е спял в колата по време на полицейската проверка и поради това няма впечатления от деянието, а едва след като са били изведени от колата по разпореждане на свид.Г.. От показанията на свид.Д.Д. безспорно се установява извършеното от двамата подсъдими деяние – че ги е спрял за проверка, че подс.Й. не е владеел български език и в комуникацията е помагал подс.П., който е превеждал от турски на български език на свид.Д. и от български на турски език на подс.П., че представеното от подс.Й. СУМПС било стар турски образец и не е било съпроводено с легализиран превод на български език; Също така от показанията му безспорно се установява, че подсъдимият П. е казал на български език „Тук намерихме още един документ. В него има нещо за теб“ и в този момент подс. Й., седящ на шофьорското място е подал на свид.Д. сгънатия лист хартия. Съдът кредитира изцяло показанията на свид.Д. депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 от НПК, защото двата разпита са проведени непосредствено след деянието и спомените на свидетеля тогава са били пресни и ясни, а изложението му е логически последователно и безпротиворечиво. Затова макар като цяло показанията на свидетеля пред съда да не се различават съществено от тези депозирани в хода на ДП, съдът кредитира именно дадените в хода на ДП, защото свидетелят в хода на съдебното следствие /л.104 от съдебното дело/ и след прочитането на показанията му дадени в ДП заяви, че поддържа именно дадените тогава показания. Показанията на свид.Д. са в синхрон и с поясненията му върху протокола, с който доброволно е предал сгънатата зелена карта с трите банкноти с номинал от по пет евро в нея. В синхрон с показанията на свид.Д.Д. са и показанията на свид. П.П. и свид. И.Г. – именно тях е повикал свид.Д., когато в сгънатата зелена карта е видял банкноти и те са имали пряк поглед върху проверявания от Д. автомобил. От показанията на свид.П.П. и свид.И.Г. безспорно се потвърждава, че свид.Д. е отишъл до служебната кола и се е консултирал за валидността на турското СУМПС със свид.Г., а след това ги е повикал по име и когато са се отзовали на повикването му, е дал сгънатата зелена карта от която са се виждали краища на банкноти на свид.Г., а той от своя страна ги е дал на свид.П.П., който ги е държал така както са му подадени, до идването на оперативната група с разследващия полицай. Освен това от техните показания се установява, че непосредствено след като ги е извикал свид.Д. е споделил, че документа с банкнотите му е подаден като подкуп. От показанията на тези трима свидетели безспорно се установява, че по време на проверката никой не е слизал от проверявания автомобил на подс.Й. – нито той, нито подс.П., нито свид.К.. Свид П. и свид.Г. са имали пряк поглед върху л.а. **** и са го виждали дори когато свид.Д. се е отдалечил от него и се е консултирал със свид.Г. относно валидността на турското СУМПС – дори и тогава те не са видели някой да е слизал от автомобила. Тримата свидетели са единодушни, че подс.Й., подс.П. и свид.К. са излезли за първи път едва след като свид.Г. им е разпоредил да напуснат автомобила и това е станало едва след като свид.Г. е предал документа с банкнотите на свид.П.. Показанията на свидетеля П. пред съда не се различават от тези депозирани в хода на ДП, освен в частта кой е държал документите, но след прочитането на тези показания свидетелят потвърди прочетеното и уточни, че е взел документите от Г., който ги е бил взел от Д., и поради това съдът кредитира в тази част дадените в хода на ДП – в останалата си част показанията му пред съда и пред ДП са идентични и съдът ги кредитира. Съдът кредитира и показанията на свид.И.Г. в хода на съдебното следствие, които кореспондират с така кредитираните до тук показания на свид.П. и свид.Д.. Като несъответстващи на тях и на всички останали събрани по делото доказателства, съдът не кредитира изцяло обясненията на подс.Й., а именно в частта им, че подс.П. не е знаел, че в зелената карта има 3 банкноти от по 5 евро и че е излизал от колата по време на проверката. Предвид синхронните действия на подсъдимите в момента, когато подсъдимият П. е обяснявал на български език на свид.Д., че има още един документ за него и в него има нещо за него и подаването на документите от страна на подс.Й. на свид.Д., за съда се налага единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда, че за краткото време докато свид.Д. е бил отдалечен за да се консултира с колегите си относно валидността на представеното от водача турско СУМПС, между двамата подсъдими е имало комуникация, в резултат на която и двамата подсъдими са били наясно, че в сгънатата зелена карта са били поставени 3 бр. банкноти от по пет евро – общо 15 евро. Отдалечаването на свид.Д. е било за кратко и свид.П. и свид.Г. не са забелязали някой да излиза от колата в този кратък момент. Затова съдът приема за безспорно установено, че когато подс.П. макар и на български език е казал на свидетеля Д. „Тук намерихме още един документ. В него има нещо за теб“ Й. е знаел за какво става дума и е подал листа на свид.Д. с ясно съзнание какво съдържа, а в същото време подс.П. е бил наясно, че в документа в ръцете на Й. има банкноти и не е бил със съзнанието, че това е само документ – именно затова е казал и репликата „В него има нещо за теб“. Общите познания на устен турски език от страна на свид.Д., за които той сподели в съдебно заседание не опровергават така обсъдените доказателства и затова съдът не приема довода на адв.Д., че всъщност свид.Д. е комуникирал с подсъдимите и на турски език. Предвид така обсъдените доказателства на свидетелите, съдът не кредитира и обясненията на подс.Й., че парите в зелената карта били за такси или глоби, които се плащат по пътищата в Европа. Така обсъдените показания на свидетелите и обясненията на подсъдимия Й. се допълват и от показанията на свидетелите С.И. и Ц.К., които са пристигнали с оперативната група и чиято цел е била да охраняват двамата подсъдими поотделно. Последните двама няма непосредствени възприятия от времето на извършването на престъпното деяние или непосредствено след него. Така установеното се подкрепя и от предявените на основание чл.284 от НПК в съдебно заседание веществени доказателства пред подсъдимите и част от свидетелите и от приобщените на основание чл.283 от НПК материали от ДП, включително от протокола за оглед на веществени доказателства с фотоалбум към него и от заключението на съдебно криминалистическата-техническа експертиза на трите банкноти. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Й. и подсъдимият П. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.304 ал.1 предл.3 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК, защото двамата са направили опит да дадат подкуп на длъжностно лице гл.инсп.Д.Д., като опитът е останал недовършен по независещи от тях причини, а не по първоначално повдигнатото им обвинение за довършено престъпление по чл.304 ал.1 предл.3 вр. чл.20 ал.2 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват законосъобразно, безкористно и авторитетно осъществяване на различните служебни дейности;

* от обективна страна подсъдимият Й. чрез своите действия – подавайки с ръка сгънатата зелена карта, в която са се намирали 3 банкноти с номинал 5 евро всяка - общо 15 евро е направил опит да даде на длъжностно лице - полицейски орган – гл.инспектор Д.Д. - ВПД началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Шумен, за да не извърши действие по служба – съставяне на акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, против М.Й., от гр.Г., Р.Турция, за управление на МПС – л.а. „****” с рег.№ ****, собственост на ****, роден на ***г., със СУМПС стар турски образец, без да е придружено от легализиран превод на български език (чл.161 т.3 от ЗДвП); той е сторил това след като му е било разяснено от свид.Д. чрез подс.Й., че представеното СУМПС е старо и не важи без превод за РБ и че ще бъде санкциониран съобразно българското законодателство – т.е. свид.Д. преди това му е разяснил чрез превода на подс.П., че има нарушение и следват санкции и едва след това подсъдимият Й. е опитал да даде подкуп; ако подс.Й. е смятал да плаща глоба на място би следвало първо да разбере каква е сумата и едва тогава да заплати сумата срещу съответния документ/фиш, без да се налага да крие банкноти в друг документ; Поради това не се възприемат доводите за несъставомерност от обективна страна от защитата на подс.Й.;

от обективна страна подсъдимият П. чрез своите действия – разяснявайки на длъжностното лице Д. с думите „Тук намерихме още един документ. В него има нещо за теб“ имайки предвид застраховката зелена карта със съдържащите се в нея 3 банкноти с номинал 5 евро всяка - общо 15 евро, е направил опит да даде на длъжностно лице - полицейски орган – гл.инспектор Д.Д. - ВПД началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Шумен, за да не извърши действие по служба – съставяне на акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, против М.Й., от гр.Г., Р.Турция, за управление на МПС – л.а. „****” с рег.№ ****, собственост на ****, със СУМПС стар турски образец, без да е придружено от легализиран превод на български език (чл.161 т.3 от ЗДвП); именно подс.П. е бил лицето, което е превеждало между подс.Й. /който не владее български език/ и полицейският инспектор свид. Д.Д.; без посочените действия и превод от страна на подс.П. деянието е нямало как да бъде извършено. Доводът на адв.Д., че никъде в обвинителният акт не е посочено както точно действие е извършил подсъдимият П. дори и да е от категорията на съществените процесуални нарушения не е посочено от него в разпоредителното заседание при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 т.3 от НПК. В същото време съдът намира, че в обвинителния акт неколкократно е посочено как подсъдимият е повикал свид.Д. и е изрекъл фразата„Тук намерихме още един документ. В него има нещо за теб“ и затова съдът приема, че не е налице твърдяното от защитата нарушение в обвинителния акт;

- без горепосочените действия и на двамата деянието не би могло да бъде осъществено; ето защо деянието е извършено при условията на съизвършителство при условията на чл.20 ал.2 от НК, тъй като с действията си в съответствие с гореизложеното, и двамата са участвали в изпълнителното деяние „даде“, което е останало недовършено по независещи от тях причини;

- длъжностното лице Д.Д. е взел документа в ръцете си и по този начин намиращите се в документа 3 банкноти са попаднали в патримониума му, затова изпълнителната форма на деянието е „даде“; длъжностното лице обаче виждайки банкнотите, е сигнализирало веднага колегите си и не е имало намерение нито за минута за своене на трите банкноти; затова деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и е налице опит да се даде подкуп, а не довършено престъпление; т.е. подсъдимите са опитали да дадат подкуп, за да се пропусне съставянето на акт, но не са успели и опита е останал недовършен поради независещи от дейците причини; видно от съобразителната част на т.2 от ППВС №8/1981г. „опит е възможен при подкупа по чл.304 от НК. Според съобразителната част на т.3 от ППВС „Подкупът по своята същност е сделка.“ Затова след като длъжностното лице Д.Д. макар да е поел с ръце предмета на подкупа – 3 бр. банкноти, не е имал намерение да го приеме - то до сделка не се е стигнало и респективно престъплението е останало недовършено, а е налице довършен опит към подкуп по чл.304 ал.1 предл.3 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК;

* субекти на престъплението са две пълнолетни вменяеми лица, които са били спрени за полицейска проверка от длъжностно лице - полицейски орган;

* от субективна страна деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл; Те са съзнавали обществено опасния характер на извършеното деяние, като всеки от тях е предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните последици. Подс.Й. е знаел в момента в който дава зелената карта с банкнотите, че е представил невалидно за България СУМПС, и че ще бъде санкциониран и именно за да не бъде санкциониран е опитал да даде банкноти в зелената карта. Без значение е, че превода е бил от неоторизиран преводач, а от другия подсъдим; подсъдимият Й. е имал знанието за нарушението което е извършил, за санкциите които ще последват и именно за да ги избегне е пристъпил към осъществяване на деянието. Затова не се възприемат доводите на адв.Т. за несъставомерност на деянието от субективна страна.

Предвид гореизложеното съдът намира, че подсъдимите са опитали да дадат подкуп, за да се пропусне съставянето на акт, но не са успели и опитът е останал недовършен поради независещи от подс.Й. и подс.П. причини. Видно от съобразителната част на т.2 от ППВС №8/1981г. „опит е възможен при подкупа по чл.304 от НК“. Според съобразителната част на т.3 от ППВС „Подкупът по своята същност е сделка.“ Затова след като длъжностното лице Д.Д. макар да е поел с ръце предмета на подкупа – 3 бр. банкноти – той не е имал намерение да го приеме - затова до сделка не се е стигнало и респективно престъплението е останало недовършено, а е налице довършен опит към подкуп по чл.304 ал.1 предл.3 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК. Затова всеки от подсъдимите следва да бъде оправдан по отношение на обвинението за довършено престъпление по чл.304 ал.1 предл.3 вр. чл.20 ал.2 от НК и да бъде осъден за престъпление по чл.304 ал.1 предл.3 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК.

По изложените до тук аргументи доводите на двамата защитници за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, съдът намира за неоснователни

Доколкото с обвинителния акт не е повдигнато обвинение по квалифицирания състав на чл.304а от НК във връзка с обстоятелството, че подкупа е предложен на полицейски орган, съдът следва да посочи, че с присъдата не може да се отежни положението на подсъдимите, като бъдат осъдени по този квалифициран състав, който предвижда по-тежки наказания - лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000лв.. Видно е, че не става въпрос за техническа грешка в цифровото изписване на обвинението – именно това обвинение докладва прокурора в началото на съдебното следствие и именно това обвинение той защитава в обвинителната си реч в хода на съдебните прения, т.е. именно това е била волята на органите на досъдебното производство. Следва да се отбележи, че в постановленията за привличане на обвиняеми на л. 25-26, л. 28-29, л. 31-32, л. 53-55 и л. 57-58 от ДП също последователно и неотклонно е предявявано именно обвинение по чл.304 ал.1 от НК, а не по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК. В хода на разпоредителното заседание при обсъждане на въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НК никоя от страните в процеса не заяви, че е констатирала нарушение във връзка с формулиране на обвинението – л.63 от съдебното дело. Съобразно Конституцията на РБ формулирането на обвинението е единствено от компетентността на прокурора и съдът не може да указва на прокурора друго различно обвинение от предложеното от него в обвинителния акт при същите факти. Ето защо в настоящия случай съдът няма възможност дори и в хода на разпоредителното заседание да посочи пропуска на прокурора при формулирането на обвинението да ползва квалифицирания състав на чл.304а от НК вместо основния по чл.304 от НК като процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на обвиняемите, респ. подсъдимите и на техните защитници – това безспорно е процесуално нарушение, но тъй като то е в полза на обвиняемите, респективно на подсъдимите, то не ограничава правата им и респективно не е съществено по смисъла на НПК и не води до основание за връщане на ДП на прокурора. Нещо повече според настоящия състав посочвайки по-тежко обвинение в хода на разпоредителното заседание, съдът би се показал заинтересован и предубеден от изхода на делото и би показал пристрастност към държавното обвинение, което обаче е страна в процеса, а това би било недопустимо и е основание за отвод по чл.29 ал.2 от НПК.

Причините за извършване на престъплението от страна на подсъдимите се свеждат до сниженото правосъзнание на подсъдимите и незачитането на установения в РБ правов ред относно законосъобразното и авторитетно осъществяване на различни служебни дейности и относно спазването на правилата за движението по пътищата.

При определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното от тях престъпление съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на деянието, съдът прецени като невисока, предвид обстоятелствата в конкретния случай;

- степента на обществена опасност на подсъдимия М.Й. – от данните за личността му – неосъждан, семеен с три малолетни деца, от които едното е с влошено здравословно състояние; осъзнал вината си, демонстрира искрено разкаяние по отношение на извършеното; съдейства на органите на наказателното производство – както в хода на досъдебното, така и в хода на съдебното производство; Й. е призоваван своевременно за всички съдебни заседания на съдебен адрес в РБ и добросъвестно се е явявал, без да се налага да се употребяват инструментите на международната правна помощ за неговото призоваване и за връчването на съдебните книжа на турски език; Именно неговото добросъвестно поведение е способствало за разглеждането на делото в разумни срокове съобразно чл.22 от НПК и чл.6.1 от ЕКЗПЧ. Поради всичко това съдът направи извода за невисока степен на обществена опасност на дееца М.Й..

- степента на обществена опасност на подсъдимия Х.П. – от данните за личността му – неосъждан, има добросъвестно поведение в наказателния процес, в младежка възраст по смисъла на § 1 от Закона за младежта; има по-малка степен на участие в деянието; земеделски производител е - сее различни видове култури на около 50 ха и отглежда повече от 200 животни – т.е. има трайно установени трудови навици; поради това съдът направи извода за невисока степен на обществена опасност на дееца Х.П..

- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, които осигуряват законосъобразното и авторитетно осъществяване на различни служебни дейности, включително проверката и контрола на спазването на правилата за движение по пътищата.

Съдът преценява, че за подс.М.Й. са налице следните смекчаващи вината обстоятелства - неосъждан, добросъвестно поведение в наказателния процес – съдействие на органите на досъдебното и съдебното производство, включително във връзка с получаването на съдебните книжа без да се налага да се използват инструментите на международната правна помощ; осъзнаване на вината; влошено материално състояние и семейно положение, обусловено от тежкото здравословно състояние на най-малкото му дете и обстоятелството, че само той се грижи за петчленното си семейство. По отношение на подс.Й. съдът не констатира наличието на отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът преценява, че за подс. Х.П. са налице следните смекчаващи вината обстоятелства – неосъждан, с добри характеристични данни, в младежка възраст, с изградени трудови навици – развива активна дейност като земеделски производител – сее различни видове култури на около 50 ха и отглежда повече от 200 животни; по-малка степен на участие в деянието. По отношение на подс. П. съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.М.Й., като наказанието бъде определено при условията на чл.54 ал.1 от НК. Съдът счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на него не са многобройни, а няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде приложен чл.55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия Й.. Следва да се отбележи, че доколкото същият е турски гражданин, живущ постоянно в Турция и при приложение на чл.55 от НК би се стигнало до наказание пробация, то е невъзможно обезпечаването на изпълнението на пробационните мерки в България. За престъплението по чл.304 от НК, извършено умишлено, се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до 5 000лева. Съдът намира, че справедливо и съответно на престъплението ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" при граници от три месеца /общия минимум за наказанието лишаване от свобода/ до специалния максимум за престъплението - близко до минималния, а именно 4/четири/ месеца, както и наказание глоба в размер на минималния предвиден от закона в общата част на НК в чл.47 ал.1 от НК, предвид тежкото семейно и материално състояние на подсъдимия, а именно – глоба в размер на 100лв./сто лева/. По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия. Налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на него не е необходимо за да бъдат изпълнени целите на наказанието. Поради това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода” за минимално възможния срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия Й., считано от 05.08.2018г. до 08.08.2018г. включително.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс. Х.П., като наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, тъй като се констатираха многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а сред тях и изключителното такова – а именно утвърдените трудови навици за младежката му възраст, поради които и най-малкото предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко както за дееца, така и за деянието, пред вид по-малкото участие на подсъдимия П. в него. За престъплението по чл.304 от НК, извършено умишлено, се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до 5 000лева. Съдът намира, че дори и наложено в минимален размер, това наказание би се оказало несъразмерно тежко както за деянието, така и за дееца и поради това следва да се приложи чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, при което положение следва да се замени наказанието лишаване от свобода с „пробация. Според настоящия състав справедливо и съответно на извършеното престъпление ще бъде налагане на двете задължителни пробационни мерки в минималния предвиден от закона размер, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца. В съответствие с разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК не следва да се налага по-лекото предвидено от закона наказание глоба наред с определените пробационни мерки. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия П., считано от 05.08.2018г. до 08.08.2018г., включително.

Определеният размер на тези наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените, а освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението - 3 банкноти от по 5 € /пет евро/ със серийни номера VA52****, VA29****, VA81****. По отношение на вещественото доказателство - 1 брой документ на чужд език „viac ako/standard“, съдът постанови същото да се върне на подсъдимия М.Й., след влизане в сила на присъдата, тъй като представлява застраховка за управляван от него лек автомобил.

Съдът възложи на подсъдимите направените деловодни разноски съгласно чл.189 ал.3 от НПК, както следва: за подсъдимия М.Й. - по сметка на ОД на МВР – Шумен от направените деловодни разноски в хода на ДП - в размер на 19,36лв., по сметка на Окръжна прокуратура – Шумен – 194,40лв. за легализирания писмен превод на обвинителния акт и по сметка на ШОС – 97,50лв. за легализирания писмен превод на разпореждането за насрочване на съдебното заседание; а за подсъдимият Х.Б.П. - по сметка на ОД на МВР – Шумен от направените в хода на ДП деловодни разноски - в размер на 19,35лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: