Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                                     № .104./ 19.11.2019 гр. Шумен

 

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

 

                           Председател: София Радославова

                                                           Членове: 1. Нели Батанова

                                                                             2. Димчо Луков

 

Секретар: Даниела Андонова

Прокурор: Румен Рачев

като разгледа докладваното от  съдия   Нели Батанова

ВНОХД № 214 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

       Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 100 от 22.02.2019 година, постановена по НОХД № 716/2018 година, Разградският районен съд е признал подсъдимия Б.М.М. за виновен в това, че на 15.11.2014 г. в гр. Цар Калоян и гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Б.М.П. от гр. Кубрат,  с цел да набави за себе си и Б.П. имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С.М.П. ***, с което причинил на С.П. имотна вреда в размер на 10 600 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години.

Признал е подсъдимият Б.М. за невиновен за това, че на 21.11.2014 г. в гр. Цар Калоян, сам възбудил у С.П. заблуждение,  с което направил опит да му причини имотна вреда в размер на 5000 лв., като деянието останало недовършено, поради което го е оправдал по обвинението, че престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Признал е подсъдимият Б.М. за невиновен за това, че на 21.11.2014 г. в гр. Разград е подбуждал д-р Диана В. Т. - началник отделение по Съдебна медицина при МБАЛ “Св. Иван Рилски-Разград”АД, специалист по съдебна медицина,  към престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК, и го е оправдал по обвинението в престъпление по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 291, ал. 1 от НК.

На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.

Съдът се е произнесъл по разноските по делото.

 

Недоволен от присъдата останал подсъдимия Б.М., който я обжалва само в осъдителната й част чрез процесуалните си представители. Обжалва я като неправилна и незаконосъобразна. В жалбата, чрез адв. Г., се излагат доводи, че присъдата е необоснова и не съответства на събраните по делото доказателства и е постановена в нарушение на материалния закон. В жалбата, чрез адв. Ж., се навеждат доводи за допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила, за нарушение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание. Тези доводи са доразвити в допълнителните писмени бележки към въззивната жалба. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова – оправдателна, а алтернативно – за връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

Поради отвод на всички съдии от Окръжен съд Разград, който е компетентен да разгледа делото по общите правила на местната и функционална подсъдност и не може да образува състав, с Определение № 60 от 28.05.2019 год. по нчд № 464/2019 год. ВКС е приел, че е налице необходимост от промяна на подсъдността и е изпратил делото за разглеждане на Окръжен съд Шумен. Въз основа на това по посочените жалби е образувано ВНОХД № 214/2019 описа на ОС Шумен.

 

В съдебно заседание жалбите се поддържат по направените оплаквания. Поддържат се и направените искания за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане, алтернативно – за оправдателна присъда. Подсъдимият М. моли за оправдателна присъда.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен счита, че жалбата е допустима, но неоснователна като присъдата се подкрепя от събраните по делото доказателства и техния правен анализ. Излага доводи, че не са налице материално правните предпоставки за отмяна на присъдата или за корекция на наложеното наказание. Предлага да се потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована.

Частният обвинител С.  П., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Не е депозирал и писмено становище по въззивните жалби.

 

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 34/02.08.2018 г. по внохд № 422/2017 на Разградския окръжен съд е била отменена Присъда № 430/18.09.2017 г. по нохд № 782/16 г. на Разградския районен съд в частта, в която подсъдимия Б.М.П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 210, ал.1, т.1 вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК като производството по отношение на него е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, поради неговата смърт. Със същото решение е отменена Присъда № 430/18.09.2017 г. по нохд № 782/16 г. на Разградския районен съд и в частта с която подсъдимия Б.М.М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 293, ал.1 от НК вр. чл. 291, ал.1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

 Въззивната инстанция е намерила, че в мотивите на присъдата досежно подс. Б.М. съществува съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване на правата му, тъй като в тази част на присъдата липсват мотиви – липсва анализ на фактите, съпоставяне на доказателствата, липсва отговор на възраженията направени от защитата на подсъдимия.

 

Настоящето производство е второ по ред въззивно такова.

Произнасянето по основателността на оплакването, направено от защитата на подсъдимия и насочено към основанието обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е приоритетно, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка, и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. Формално, претендираното от защитата нарушение на процесуалните правила е налично. При предходното разглеждане на делото въззивната инстанция е намерила, че в мотивите на присъдата досежно подс. Б.М. съществува съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване на правата му, тъй като в тази част на присъдата липсват мотиви – липсва анализ на фактите, съпоставяне на доказателствата, липсва отговор на възраженията направени от защитата на подсъдимия.

В мотивите към присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка, тези пропуски не са напълно отстранени. Разградският районен  съд след проведеното повторно съдебно производство е изложил твърде пестеливи мотиви в стремежа си да обоснове съдебния си акт по отношение на деятелността на подс. Б.М. като същите в основната си част преповтарят изложените такива от предходния състав, което е дало основание да се отмени първоначалната присъда. Т.нар. фактическа част на мотивите се свежда до чисто механично изложение на съдържанието на отделни доказателствени източници, които са и противоречиви, без да е проведена дори минимална аналитична дейност и от тях да се изведат установените факти, при което е налице пълна неяснота на това въз основа на какво в крайна сметка приема съдът за установено. В т.нар. доказателствена част на мотивите – частта на обсъждане на доказателствата, е видно, че такава на практика липсва, тъй като същата е пестелива. Съдът не е изпълнил в пълна степен задължението си да обсъди тези доказателства и да изложи съображения кои от тях приема и защо. Не е обсъдил в пълен обем и изложените възражения на защитата на подсъдимия. При това положение, следва да се приеме, че вторият първоинстанционен състав не е изложил в достатъчна степен собствени мотиви, което е равносилно на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Констатираните пропуски задължително е следвало да се отстранят при новото разглеждане на делото. Вместо това те са били допуснати повторно.

 Тъй като въззивното производство е второ по ред, като с предходно решение на въззивна инстанция делото вече е било връщано за ново разглеждане в първоинстанционния съд поради съществени процесуални нарушения и независимо, че е налице основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, обуславящо необходимост от отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Разградският районен съд, в случая важи забраната по  чл. 335, ал.3 от НПК

. И макар настоящият състав на въззивния съд да споделя възраженията на жалбоподателя за липсата на доказателствен анализ и при повторното разглеждане на делото в първата инстанция, е задължен по закон да реши делото по същество, при уточнението, че не споделя възраженията за недоказаност на обвинението. Императивът заложен в разпоредбата на  чл. 335, ал. 3 НПК
 не позволява на настоящата въззивна инстанция да върне делото за ново разглеждане и налага да извърши правен анализ на релевантните обстоятелства и да реши делото по същество. В този смисъл и обилната съдебна практика: Решение № 133 от 27.06.2016 г. на ВнАС по в. н. о. х. д. № 165/2016 г.;  Решение № 304 от 2.12.2016 г. на ПАС по в. н. о. х. д. № 119/2016 г.;  Решение № 75 от 1.05.2017 г. на САС по в. н. о. х. д. № 1269/2016 г.; Присъда № 7 от 23.03.2018 г. на САС по в. н. о. х. д. № 38/2018 г.; Решение № 226 от 25.07.2018 г. на ПАС по в. н. о. х. д. № 127/2018 г.; Решение № 317 от 1.08.2018 г. на САС по в. н. о. х. д. № 404/2018 г.; Решение № 165 от 26.09.2018 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 225/2018 г.;  Решение № 287 от 4.12.2018 г. на ПАС по в. н. о. х. д. № 526/2018 г.

Ето защо, настоящият съд проведе изцяло своя автономна дейност, така че да достигне до установяващата се по делото релевантна фактическа обстановка, да проведе необходимия доказателствен анализ и да изложи правни съображения защо прилага съответния материален закон.

 

По фактите.

При така сложилата се процесуална ситуация, настоящият състав, осъществявайки правомощията си като съд по правото и по фактите намира, че фактите по делото са правилно установени. В тази връзка и като прецени събраните по делото доказателства, въззивната инстанция се солидализира със фактическата обстановка приета от разградския районен съд като намира за установено следното:

Подсъдимият Б.М.П., ЕГН – ********** ***. Български гражданин, със средно образование, управител на охранителна фирма ЕТ “Б.П.“ гр. Кубрат. Б.П., по отношение на когото наказателното производство е прекратено с решение по ВНОХД №422/2017 г. по описа на ОС Разград на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради смъртта му, настъпила на 18.05.2018 г., към м.ноември 2014 г. е упражнявал търговска дейност като ЕТ „Б.П.“ с адрес в гр.Кубрат. Същият е бил вписан в списъка на съдебните заседатели към Окръжен съд Разград  с мандат от 2009 до 2013 г. През периода 2014-2018 год. не е бил включен в в списъка на съдебните заседатели.

Подсъдимият Б.М.М. от 1997 година бил назначен с трудов договор в МБАЛ „СВ. Иван Рилски-Разград“ гр. Разград на длъжност лекар ординатор хирург с място на работа Отделение по хирургия и изпълнявал тази длъжност и към м. ноември 2014 г. Двамата подсъдими се познавали от 2008 година, когато подсъдимия Б.М. в качеството си на хирург в МБАЛ Разград извършил операция на подсъдимия Б.П..

През 2013 г. синът на свид.П. - свид. С. С. П. бил осъден с присъда №17/17.01.2013 г. по НОХД №578/2012 г. по описа на PC Разград, влязла в сила на 16.04.2013 г. за престъпление по чл.195, ал.1 т.З, пр.1 и т.4, пр.1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.26, ал. I от НК, за което съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е потвърдена с решение №26/16.04.2013 г. по ВНОХД №48/2013 г. на ОС Разград. С решение №372/17.12.2013 г. по н.д.№ 1208/2013 г. по описа на ВКС искането за възобновяване на ВНОХД №48/2013 г. по описа на ОС Разград на осъдения С. П. е оставено без уважение.

С протоколно определение по ЧНД №155/2014 г. на PC Русе, потвърдено с решение №99/16.06.2014 г. по ВЧНД №283/2014 г. на ОС Русе, на основание чл.25 вр. с чл.23, ал. 1 от НК на свид.С. П. било определено общо наказание по присъда №17/17.01.2013 г. по НОХД №578/2012 г. по описа на PC Разград и по присъда №75/09.04.2013 г. по НОХД №659/2013 г. по описа на PC Русе в размер на по-тежкото наказание - лишаване от свобода за срок от две години. Така определеното общо наказание на основание чл.24 от НК било увеличено с шест месеца, като съдът постановил общото наказание от две години и шест месеца да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Районният прокурор при РП Разград - свидетеля Л.Г., с писмо от 15.07.2014 г. до ОЗ “Съдебна охрана“ разпоредил осъденият С. П. да бъде изпратен в Затвора Белене за изтърпяване на наложеното наказание. П. не бил открит, но било установено, че е обявен за общодържавно издирване на 20.05.2013 г. На 25.09.2014 година свид.С. П. подал молба до главния прокурор, в която посочил нови факти по НОХД №578/2012 г. по описа на PC Разград и поискал извършване на проверка. Молбата била изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура Разград и била извършена проверка на посочените в нея обстоятелства. С постановление от 13.11.2014 г. окръжният прокурор на ОП Разград отказал да направи предложение за възобновяване на НОХД №578/2012 г. по описа на PC Разград. Това постановление било потвърдено с постановление от 06.01.2015 г. на Апелативна прокуратура Варна, което от своя страна било потвърдено с постановление от 13.03.2015 г. на ВКП.

На 13.11.2014 г. свидетеля С. П. бил задържан от органите на МВР Разград и приведен в ОС „ИН“ - сектор „Арести“ гр.Разград за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. В медицинската справка, съставена при неговото приемане на  13.11.2014г. е посочено, че се оплакал от тъпа болка в дясно подребрие като е съобщил, че преди 20 дни е бил на „изследване за черен дроб“, но не знае резултатите. С ново писмо от 14.11.2014 г. районният прокурор Л.Г. е разпоредил на ОЗ“Съдебна охрана“ в тридневен срок да изпратят осъдения в Затвора Белене за изтърпяване на наказанието.

 

Посочената до тук фактическа обстановка не е спорна. За посочените обстоятелства са налице и са приложени съответните съдебни и прокурорски актове, писма, коренспондениция, медицинска документация. Същата няма пряко отношение към обвинението на подсъдимите Б.П. и Б.М., но предпоставя техните последващи действия свързани с възведеното им обвинение, поради което за прецизност е посочена. Посочената до тук фактология се основава на: списък на съдебните заседатели на Окръжен съд Разград с мандат 2014/2018год. и мандат 2015/2019 год. – л.12-13, т.1; отговори във връзка със списък на съдбните заседатели -  л.107-119, т.2; характеристична справка на Б.П. и свидетелство за съдимост-л.24 и л.26, т.1; характеристична справка на Б.М. и свидетелство за съдимост-л.41 и л.44, т.1;   справка за неприключените производства срещу П. и М. – л. 47, т.1;  заверено копие от съдебно протоколно определение № 178 от 18.03.2014 г за определяне на общо наказание на С. П. по ЧНД № 155/2015 по описа на РРС – л.4, т.2; справка за съдимост на С. П. – л.9, т.2; писмо на РП Разград № ДР-103 от 15.07.2014 – л.15, т.2; писмо до ОД МВР Разград от зам. Районен прокурор –л.16, т.2; отговор от ОЗ“Охрана“ Разград № 801 от 16.07.2014 год.; писмо до РП Русе № ДР 104 от 05.09.2014 год. – л.19, т.2; коренспондениция по искане за възобновяване на наказателно производство на осъдения Синан П. – л. 20-23, т.2; Постановление от 17.11.2014 на РП Разград – л.24 и л. 27, т.2 – за непривеждане на П. в Затвора и назначаване на съд. медицинска експертиза; писма във връзка с привеждане на изпълнение на наказание лишаване от свобода – л.62-66, т.2; постановление от 13.03.2015 г. на ВКП – л.70, т.2; постановление от 06.01.2015 г. на Апелативна прокуратура Варна – л.80, т.2; постановление от 13.11.2014 г., с което окръжният прокурор на ОП Разград отказал да направи предложение за възобновяване на НОХД №578/2012 г. по описа на PC Разград – л. 91, т.2; документи свързани с извършената проверка във връзка с искането за въобновяване на наказателното производство –докладна записка, обяснения, молба, писма – л.97-106, т.2; справка относно задържането и свижданията на осъдения С. П., ведно с приложени към нея медицинска справка, билети за свиждане и копие от дневник за посещенията – л.120-132, т.2;

Свидетеля С.П. и подс. Б.П. се познавали от лятото на 2014 година. Тогава ги запознал свид.В. Б. от гр.Кубрат. При това запознанство П. обяснявал, че е близък с хора от властта, че е съдебен заседател и има връзки в съда и може да помогне при нужда. Тогава свид.В. Б. предупредил свид.П. да не се доверява на свид.П..

След задържането на осъдения С. П., неговия баща  - свид.С.П. решил да разговаря с Б.П.. Обадил се на П. и споделил, че има нужда от помощ. При разговора свид.П. споделил, че е загрижен за сина си, който не бил добре със здравето. Тогава П. обяснил, че като съдебен заседател имал познати, както и че познавал доктор. Предложил да го заведе в болницата в гр.Разград, където да го запознае с доктора. По време на разговора свид.П. споделил с П., че очаква делото на сина му да бъде възобновено, а последният заявил готовност да помогне при новото разглеждане в качеството си на съдебен заседател и сина му да бъде оправдан, като обяснил, че това може да стане чрез прокурори и съдии, които познавал.

След този разговор свид.П. посетил кантората на адв.К., на който обяснил, че синът му е задържан, но е болен и поискал да изготви молба за отлагане на изтърпяването наказанието. Адв. К. изготвил такава молба и адресирал същата до районния прокурор на РП Разград, като посочил, че свид.С. П. страда от тежко заболяване - хепатит и поискал на основание чл.415, ал.1 от НПК да бъде отложено изпълнението на наказанието му. Задържаният подписал молбата в ОЗ“СА“ и адв.К. я депозирал в деловодството на РП Разград на 14.11.2014 г.

На следващия ден - 15.11.2014 г. свид.П., със собствения си лек автомобил марка „БМВ“, отишъл в гр.Русе откъдето взел Б.П.. П. разговарял по телефона с подс.Б. М. и разбрал, че същият е на работа. Двамата се отправили към гр.Разград. Стигнали до сградата МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“ и спрели пред нея. Б П. влязъл в болницата, след известно време излязъл от сградата заедно със М. и се качили в автомобила на свид.П.. Б. П. ги запознал. П. споделил и с подсъдимия М., че сина му е задържан за изпълнение на присъда, както и че е болен, като споменал за оплакванията му от черния дроб. Тъй като било обяд тримата отишли на обядват в заведение в гр.Разград. По време на обяда М. и П. обяснили, че познават прокурори и съдии и че като станат от масата, ще отидат при прокурора, който подс.М. бил оперирал.

След като се наобядвали тримата се качили в лекия автомобил на свид.П. и подс. М. му казал да кара в посока Дирекция “Социално подпомагане“ Разград. Там той слязъл, казал че отива да говори с прокурора, след което влязъл в една къща, където се забавил 10-15 минути, след което отново се качил в автомобила. Казал на свидетеля П. да кара в посока битака и складовете на „Търговия“. Обяснил, че там също живее прокурор, който има работа по делото и ще говори с него. Отново слязъл, след което влязал във входа на жилищен блок. Няколко минути след това излязъл от входа, качил се в автомобила и обяснил на свид.П., че този прокурор бил на вилата си. След това подс.М. и Б.П. разговаряли извън колата, а после обяснили на свид.П., че той трябвало да даде 10 600 лв., за да не отиде сина му в затвора, като от тези пари 600 лв. щели да бъдат за фелдшера, а другите - за прокурори и доктори.

След това оставили подсъдимия М. ***. Свидетелят П. имал налични 2 600 лв. и трябвало да осигури още 8 000 лева.  За целта той и Б.П. с автомобила отишли в гр.Цар Калоян до заведението „Акцент“, за да поиска П. от снаха си - свид.А. П.а сумата 8000 лв. В заведението „Акцент“ по това време  празнували рождения ден на сина на свид.П.а. От това празненство свидетелката излязла и те двамата и Б.П. с автомобила  отишли до дома на свид.П.а. Свидетелката дала на свекъра си сумата 8000 лв., свид.П. върнал снаха си в заведението и заедно с Б.П., който бил в автомобила, продължили за гр.Разград. По пътя П. дал на П. парите, а П. се обадил на подсъдимия М..*** с автомобила влезли в двора на болницата и спрели зад родилното отделение. При тях дошъл подсъдимия и тогава Б.П. му дал  3600 лв. от парите, които му бил дал свид. П.. След това П. и Минчев влезли в сградата на болницата и след 5-10 минути Б.П. се върнал като обяснил, че са се разбрали и поискал да го закара до гр.Русе.

С постановление от 17.11.2014 г. по присъдна преписка №ДР-103/2014 г. на РП Разград районният прокурор Л.Г. разпоредил свид.С. П. да остане в ОС „ИН“ сектор Арести гр.Разград, а с друго постановление от същата дата назначил съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Диана В. - съдебен лекар в МБАЛ Разград./ Постановление от 17.11.2014 на РП Разград – л.24 и л. 27, т.2 – за непривеждане на П. в Затвора и назначаване на съд. медицинска експертиза/. На Експертизата била поставена задача да установи дали П. страда от заболяване, ако страда - какво лечение следва да му се приложи, дали може да бъде лекуван в местата за лишаване от свобода и какъв е прогнозният срок на лечението. За изготвяне на експертизата свидетелката д-р В. писмено е поискала от районния прокурор в експертния състав да бъде включен и лекар-специалист гастроентеролог, както и осъденият П. да бъде приведен в МБАЛ Разград - Спешно отделение на 21.11.2014 г. в 8,30 часа. С разпореждане от 19.11.2014година районният прокурор Л.Г.  разпоредил на 21.11.2014 г. в 8,30 часа свид.С. П. да бъде приведен от сградата на сектор „Следствени арести“ в сградата на МБАЛ Разград, за което писмено уведомил свид.д-р В., както и тя да прецени кой лекар - специалист гастроентеролог да включи в състава на експертизата. В съответствие с предоставената й възможност свидетелката д-р В. включила в съставна експертизата и д-р П. П., специалист гастроентеролог. И двете сви а детелки се познавали с колегата си  д-р М..

Преди да изведат свид.П. за медицински преглед, подс. М. се обадил на свид. Н. - медицински фелдшер в PC „Изпълнение на наказанията" и попитал кога ще го заведат в МБАЛ Разград, защото искал и той да присъства. Такава информация не му била предоставена, тъй като подсъдимият нямал отношение към извършваната експертиза.

На 21.11.2014 г. свид.С. П. бил приведен  в сградата на МБАЛ Разград за преглед. Подсъдимия М. информирал по телефона свид.П., че ще водят сина му в болницата за преглед на 21.11.2014 г. Подсъдимият М. казал на св. П., че на другия ден ще е готов с резултатите, като уточнил, че казал на съдебната лекарка да запише, че е болен. В този ден свидетелят отишъл в болницата и там видял сина си - свид.С. П..

Двете свидетелки - В. и П. прегледали свид.П. в кабинет на спешното отделение при МБАЛ „Св.Иван Рилски-гр.Разград“. По време на прегледа в кабинета била и дежурната д-р К.. Стационарният телефон звънял няколко пъти, като при едно от обажданията д-р М. разговарял със свид.д-р В.. След проведения разговор свидетеля П. бил прегледан и в отделението по гастроентерология. Взели материал за изследване и го изпратили в лабораторията, като подс. М. обещал от името на бащата, че последният ще плати тези изследвания, които не влизали в пакета, финансиран от НЗОК. След като получила резултатите от прегледа и част от резултатите от лабораторията свид. д-р В. се качила на втория етаж, в отделението по хирургия, където работел подсъдимия и му обяснила, че от прегледа и лабораторните резултатиняма данни за никакво заболяване.

По-късно същия ден - на 21.11.2014 г. подс. М. се обадил на свид.П., а след това отишъл в заведението на последния - „Акцент“ в гр.Цар Калоян. Поискал 5000 лв., като обяснил, че са изкарали сина му болен, че ще го закарат в болницата за лечение, а след това ще го пуснат за домашно лечение. Свид.П. му казал, че вече дал на Б.П. 10 600 лв., от което подсъдимият се изненадал и си тръгнал.

За проведения разговор и  репликата на подс. М., при която било споменато името на районния прокурор „Любчо го извади заради мен“, д-р В. информирала свид.Г. в разговор, проведен в неговия кабинет. Същият посъветвал свидетелката да подаде жалба, ако счита че по този начин върху нея се оказва натиск. Свидетелката обаче сметнала, че това не е необходимо.

На 25.11.2014 г. в деловодството на РП Разград било депозирано заключение изготвено по съдебномедицинска експертиза от свидетелките д-р В. и д-р П.. В него било посочено, че П. не страда от заболяването хепатит, че се препоръчва да ограничи приема на сладкарски изделия, хляб и сладки плодове, както и че към момента здравословното му състояние не налага стационарно или амбулаторно лечение и не е пречка за изтърпяване на наложеното наказание.

След депозиране на заключението на експертизата с постановление от 26.11.2014 г. районният прокурор Л.Г. оставил без уважение молбата на свид.С. П. за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, определено му като общо такова по ЧНД№ 155/2014 г. по описа на PC Русе. С постановление от 27.11.2014 год. на зам.окръжен прокурор М.П. това постановление е потвърдено. На 01.12.2014 година свид.С. П. бил приведен в Затвора Белене.

След като сина му съобщил, че вече е в затвора, свид. П. звънял на подсъдимия и на Б.П. да му върнат парите. Освен това няколко пъти посетил МБАЛ Разград, за да си търси парите. За случилото се свид.П. споделил и  със свид.В. Б. като му казал, че е дал 10 600 лв. на Б.П. и на някакъв доктор. Помолил за съдействие да му помогне да потърси Б.П.. Б. го упрекнал за необмислената постъпка, още повече, че бил предупреден от него да не се доверява на П.. П. разбрал, че след като е измамен от П. и М., същите се крият от него. Решил да подаде жалба в полицията. На 22.01.2015 год. свид.П. заедно със свид.В. Б. тръгнали да подадат жалба в полицията. Тогава първо по телефона на П. се обадил П., който го заплашил, че ще изпрати охранители да го пребият. След това се обадил и подс. М., който го уговарял да не подава жалба, тъй като до м. март ще му върнат парите. Независимо от това П. подал жалбата, по която било образувано настоящото наказателно производство.

 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства. От една страна това са напълно обективните и безспорни по делото писмени доказателства - списък на съдебните заседатели на Окръжен съд Разград с мандат 2014/2018 и мандат 2015/2019 год. – л.12-13, т.1; отговори във връзка със списък на съдбните заседатели -  л.107-119, т.2; съдебни и прокурорски актове: заверено копие от съдебно протоколно определение № 178 от 18.03.2014 г за определяне на общо наказание на С. П. по ЧНД № 155/2015 по описа на РРС – л.4, т.2; справка за съдимост на С. П. – л.9, т.2; писмо на РП Разград № ДР-103 от 15.07.2014 – л.15, т.2; писмо до ОД МВР Разград от зам. Районен прокурор –л.16, т.2; отговор от ОЗ“Охрана“ Разград № 801 от 16.07.2014 год.; писмо до РП Русе № ДР 104 от 05.09.2014 год. – л.19, т.2; коренспондениция по искане за възобновяване на наказателно производство на осъдения Синан П. – л. 20-23, т.2; Постановление от 17.11.2014 на РП Разград – л.24 и л. 27, т.2 – за непривеждане на П. в Затвора и назначаване на съд. медицинска експертиза; писма във връзка с привеждане на изпълнение на наказание лишаване от свобода – л.62-66, т.2; постановление от 13.03.2015 г. на ВКП – л.70, т.2; постановление от 06.01.2015 г. на Апелативна прокуратура Варна – л.80, т.2; постановление от 13.11.2014 г., с което окръжният прокурор на ОП Разград отказал да направи предложение за възобновяване на НОХД №578/2012 г. по описа на PC Разград – л. 91, т.2; документи свързани с извършената проверка във връзка с искането за въобновяване на наказателното производство – докладна записка, обяснения, молба, писма – л.97-106, т.2; справка относно задържането и свижданията на осъдения С. П., ведно с приложени към нея медицинска справка, билети за свиждане и копие от дневник за посещенията – л.120-132, т.2; материали свързани с присъдна преписка № ДР-103/2014 г. на РП Разград, съдебно медицинска експертиза, съдебно почеркова експертиза, СД с проведени мобилни телефони разговори, протокол за проведен следствен експеримент.

От друга страна – това са събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите. Тъй като те съдържат противоречива информация относно изложената и приета фактическа обстановка, освен да бъдат посочени следва и да бъдат анализирани поотделно, както и съпоставени с останалите доказазателства по делото.

На първо място следва да се обсъдят показанията на свидетеля С. П.. Показанията на този свидетел като цяло са правдиви, хронологически подредени, логични и по същество непротиворечиви. Независимо че същият многократно е разпитван  по основните факти на делото същият е последователен и категоричен /в досъдебното производство, включително пред съдия, приобщени по реда на чл.281, ал.1 т.1 от НПК, пред друг състав на съда, приобщени по съотвения ред, както и дадени при настоящото разглеждане на делото/. И така е през целия процес продължил почти пет години – от първите показания след депозиране на  жалбата пред надлежните органи, до депозиране на показанията в последното съдебно производство. Частният обвинител С. П.  е категоричен за деня, в който е станала срещата с подсъдимия, за посещението на двата адреса, за размера на исканата сума - 10 600 лв., от които 600 лв. са за фелдшера на ареста. Категоричен е за това, че тази сума му е поискана от подсъдимия Б. М. и от Б.П., за да бъде осуетено влизането на сина му в затвора. Категоричен е, че 2 600 лв. е имал в себе си, а 8000 лв.  е взел от дома на сина си свид.П. и снахата А. П.а. Категоричен е, че  сумата е предал на Б. П., който дал част от нея /3 600 лева/ на подсъдимия, както и че подс.Б. М. не е знаел точно каква сума е получил Б.П.. Независимо от твърденията на защитата на подсъдимия, независимо от многобройните разпити и въпроси, целящи да го объркат или да даде различни отговори, независимо от изминатото време, то в тази част показанията му не търпят никакви промени, вариации или отклонения. А такава последователност е възможна /както показва съдебната и житейска практика/ само когато си преживал ситуацията. Т.е. когато си го видял, когато ти се е случило, когато си го преживял. Тези показания се подкрепят и от показанията на свид. Ай. П.а, дала сумата от 8000,00лв. и която е оставила свекър си и Б.П. в колата заедно с парите. Свидетелката е категорична за времето, мястото на предаване на парите, присъствието на подс. Б. П. в автомобила на св. П.. Показанията на П. се подкрепят и  от показанията на св. В. Б., относно факта, че подс. Б. П. се е представял за съдебен заседател /вече без да има това качество/ и като такъв заявявал, че има връзки със съдии и прокурори от областта, взема участия в съдебни състави, решава дела. Б. е категоричен, че Б.П., представяйки се за съдебен заседател пред свид.П., обещава евентуална помощ при нужда. Подкрепени са и от показанията, че св.П. споделил с него за проблемите на сина си, при което П. заявил, че може да съдейства за благоприятното им решаване. Тези показания на св. П. са подкрепени и от неговите последващи действия –последващите му опити да влезе във връзка с всеки един от подсъдимите, за да си върне парите, които им е дал. Факта на получаване на процесната сума от Б. П. се потвърждава косвено и от показанията на св. Ст. А..  Обстоятелствата, при които св. Ст. А. узнава за това, следва да се тълкуват в подкрепа на показанията на св. С. П., дошъл в гр. Кубрат със св. В. Б. да търси П., за да се саморазправя с него и да си иска парите. Подкрепени са косвено и от показанията на св. Б. А. К., когато при един от поредните си опити да си получи парите от подсъдимите, св. П. прави скандал с двамата подсъдими пред дома на свидетеля, от който скандал св. Б. К. също разбира, че двамата подсъдими са взели пари от св. П.. Подкрепени са косвено и от показанията на св. С. П., който узнал от баща си, че е дал пари на някакъв доктор, да му отложи присъдата, както и дава сведения, че през процесния период не са били в затруднено финансово положениие със съпругата си и потвърждава възможността без проблем да се набави процесната сума. Потвърждават се и от показанията на св. Б. Д., според който св. П. споделил с него, че дал на подс. Б.М. 10000,00лв., за да отърве сина му от затвора. Естествено пред този свидетел подсъдимия Б.М. отрича да е вземал кавито и да е пари от св. С. П.. Показателно в обясненията на този свидетел е начина, по който пресъздава думите на св. П., че той е мотивиран да даде парите на подсъдимите, за да отърват сина му от затвора, това е неговото убеждение, както, и че е дал парите на двамата подсъдими, защото според неговите разбирания, те двамата му дължат поведение, каквото са му обещали. Показанията на св. С. П., косвено се подкрепят дори от показанията на свидетелите Др. Иванов и Б. Бейтула, които независимо от отрицателно си отношение към св. П., потвърждават факта, че между св. П. и подсъдимите има спор за пари.

Показанията на св. А. П.а също следва да бъдат приети като обективни. Свидетелят П. имал налични 2 600 лв. поради, което с автомобила с Б. П. отишли до заведението „Акцент“ в гр.Цар Калоян, за да поиска от снаха си - свид.А. П.а сумата 8000 лв. И двамата свидетели са категорични, че те двамата и Б.П. с автомобила на П. отишли до дома на свид.П.а, че двамата слезли и че свидетелката дала на частния обвинител сумата 8000 лв. за да помогне на сина си. Свид.П.а свързва въпросната дата 15.11.2014 г. с празненство на рождения ден на сина си в заведението „Акцент“, празненство от което свидетелката излязла. След това свид.П. върнал снаха си в заведението и заедно с Б.П., който бил останал в автомобила, продължили за гр.Разград. В обясненията на Б.П., приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.1 т.1 от НПК той признава, че са взели свид.П.а от заведението „Акцент“ и тримата са пътували до нейния дом, след което тя и свид.П. слезли. След известно време отново се качили в автомобила, след което тримата отново се придвижили до заведението, където оставили свидетелката. Действително между показанията на свидетелката П.а и на свид.П. по въпросите дали парите са били на пачки или като отделни банкноти, в какви банкноти са били има разлика.  Свидетеля П. заявява в разпита си на л. 81, т.1 от ДП, че са били по 20 лв. в четири пачки, а малко по късно, че са били по 20 и 10 лева, като имало и по 50 лв. Св. А. П.а  споделеля, че са били по 10 и 20 лв., но имало и по 50 лв, не били в пачки, били разбъркани, но след преброяването захванати с ластик.  Дали първо са били разбъркани и после захванати в ластик или изначално са били с ластик, дали са били в хартиен плик или завити в хартия съдът счита, че не е съществено. Нормално е с краткото време, с което са разполагали /отвън в колата ги е чакал Б.П./ и изминалото време да са заличили тези спомени. Ако е трябвало да помнят номинала на парите и техната бройка от всеки номинал, то същите е следвало да си направят опис. Но тяхната цел е била не да описват копюрите, техния номинал или номер, а да ги предадат по бързо на хората, обещали им съдействие. Съществено е другото – че няма спор за размера на взетата от дома на св. П.а сума – 8000 лева. Ако не се е налагало вземането на тази сума, с която е следвало да се допълни размера на предадените пари до 10 600 лева, то няма и никакво логично обяснение пътуването на св. П. и Б.П. от гр. Разград до заведението „Акцент“ в гр.Цар Калоян, оттам до дома на св. П.а и оттам обратно за гр. Разград.  Всъщност по тази причина и защитата мълчи и не предлага версия за това тяхното пътуване. Отделно от това, тези въпроси са им поставени за пръв път едва през 2016 г. по време на първото разглеждане на делото, т.е. почти две години след предаването на парите, което от своя страна също обяснява тези разминавания, доколкото ги има.

Няма обективни причини да не бъдат ценени показанията на свидетеля В. Б.. Същият е незаинтересован свидетел, не е в родствани  или близки приятелски отношения с частния обвинител, което да предпоставя изначална недостоверност на показанията му. Действително свидетеля сочи други времеви период на събитията като месец, но и никой не го е питал дали е сигурен за месеца, нито е констатирал това несъответствие по съответния ред с показанията му от досъдебното производство. Най вероятно разминаването в месеца се дължи на изминалото време или объркване. С изключение на това няма противоречия в показанията му, категоричен е за събитията за които свидетелства, както и за датите. Показанията му се подкрепят както от писмените доказателства – като дати, така и показанията на другите свидетели.

Показанията на св. В., С. и Н.: С показанията си свидетелите Д. В., П. С. и св. Н. Н. установяват опита на подс. Бр. М. да въздейства на св. Д. В. - вещо лице по назначената с Постановление от 17.11.2014 г. на Районен прокурор на РП - Разград  експертиза.  Преди да изведат свид. П. за медицински преглед, поде. М. се обадил на свид. Н. - медицински фелдшер в PC „Изпълнение на наказанията" и попитал кога ще го заведат в МБАЛ Разград, защото искал и той да присъства. Такава информация свидетелят не му предоставилл, тъй като подсъдимият нямал отношение към извършваната експертиза. В показанията си д-р В. е категорична, че д-р М. не я е насочвал към никаква диагноза или да даде невярно заключение или какъв обем изследвания да извърши или да бъде консултиран с определен специалист, а се е ограничил до думите „ако може да се направи нещо“, което тя възприела, ако може да помогне този човек да не влезе в затвора. За това усещане тя споделила на д-р П., че подс. М. познава този човек и че може би подсъдимият е щял да я помоли за услуга. Свид. д-р П. също възприела, че се касае за услуга „нещо за освобождаване от ареста“. Независимо, че свидетелката с подс. М. са в добри отношения и не е имало проблем той да разговаря с нея, той не го е направил. Техните показания са и косвено доказателство за получените от него пари, тъй като няма друга житейска и логична причина М. да се интересува и ходатайства за лице, което в действителност не е виждал, не познава и не е негов пациент. Показанията на св. Д В. се подкрепят и от тези на св. ЛГ., пред когото свидетелката споделила за проведеня с подсъдимя разговор и споманаването на името му – л. 186 от предходното разглеждане на делото и л. 111 от повторното разглеждане на делото. Ето защо тези покзания на свидетелката, независимо от твърденията на подсъдимия, че са израз на нейното негативно отношение към него,  няма причина да не се кредитират.

По отношение на обясненията на подсъдимия Б. П., по отношение на когото наказателното производство е прекратено поради смъртта му, и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.1 т.1 от НПК. Съдът намира същите за уклончиви и в значителна част напаснати съобразно свидетелските показания по делото и справките от мобилните оператори, но противоречащи на съвкупността от доказателствения материал и неподкрепени от други доказателства. Б.П. отрича да се е представял пред св. С. П. като съдебен заседател, обстоятелство, което не се подкрепя от другите свидетелски показания /на С. П., на св. В. Б. /.  Отрича и да е вземал пари от св. П., като също твърди, че пари не е вземал и другия подсъдим. Твърди, че със св. П. са разговаряли по телефоните само относно отдаването под наем на имоти на свидетеля, за наематели, за охрана на богати хора, земеделци, както и че бил дал на св. П. заем от 2000,00лв., които той не му бил върнал и до момента. Обясненията на подс. Б. П. за събитията на 15.11.2014 г. противоречат на показанията на св. С. П., св. Ай. П.а, заключението на в.л. по СТЕ и СД т.2 от ДП, защото не дават обяснение на безспорно установения факт за движението на св. С. *** и обратно в следобедните часове. Въпреки това не отрича, че на 15.11.2014г. св. П. дошъл до гр. Русе да го вземе, да отидат до болницата в гр. Разград, да се срещнат с подс. Бр. М., по повод задържането в ареста на св. П. и здравословното му състояние, не отрича и че такава среща се е състояла между тримата /макар и да сочи, че се е състояла в кабинета на подс. М./.  Не отрича, че с автомобила на св. Писацълъ тримата обиколили два адреса в гр. Разград, за да може подс. Бр. М. да ги посети, въпреки, че през деня бил дежурен в отделението. Не отрича и за състоялия се след това обяд в заведение в гр. Разград. Т.е. признава фактите, които пряко не го уличават в извършване на престъпление, като за останалите предлага своя  версия. Доколкото в тази част тя не се подкрепя от останалите доказателства по делото, следва да се счита като защитна. Същото се отнася и за обяснението му свързано с   посещението в  дома на св. Б. К., който бил помолен от П. да обиколи през нощта обекти охранявани от фирмата на подсъдимия, за да види дали охранителите си изпълняват задълженията. В тази част обясненията на подсъдимия не се подкрепят от обясненията на св. Б. К., който говори само за един единствен случай, в който подс. Б. П. е посетил дома му и то с подс. Б.М..

По обясненията на подсъдимия Б.М.. Безспорно е, че обясненията на подсъдимия са както средство за защита, така и източник на доказателства.Обясненията, дадени от подс. М. се опровергават от засиления интерес, демонстриран пред свидетелите д-р В. и мед. фелдшер Н. към здравословното състояние на свид. С. П., за който интерес свидетелства и свид. д-р П.П.. Освен това и подс. Б.М. признава за посещенията си на двата адреса, на които са домовете на двама прокурори, респ. в Окръжна и в Районна прокуратура Разград, като обясненията които дава за необходимостта свид.П. да го вози до тези два адреса са нелогични. Нещо повече, точно при тази обиколка свидетелятП. узнал от подсъдимия, че те живеят там, както и определени факти за тях, а именно, че той бил оперирал прокурора Т.Тодоров, както и че прокурора В.Я. бил на вилата си. Не е спорно по делото, че Б.П. е запознал св. С. П. със подс. Б.М. и то на датата 15.11.2014г. Обясненията на подс. М. не отговарят на основните въпроси - на какво се дължи толкова продължителната и честа мобилна комуникация със св. С. П., човек към когото не е поел „никакъв ангажимент“. Те противоречат и на проявения от него интерес към експертизирането на св.С. П. и проведените разговори със св. Д. В. при изготвяне на заключението й, на посещението му в заведението - собственост на св. С. ***, вечерта на 21.11.2014г., свидетел на което става и св. Ю. Юмеров и когато претендира получаването на още 5000лв. Обясненията на подсъдимия Б.М. не се подкрепят от посочените по горе и събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Всичките тези противоречия житейски сочат, че подс. Бр. М. е получил процесната сума от Б.П., предадена им от св. П., за да „отърват“ сина му от затвора. За опитите на свид.П. да си върне дадената сума свидетелстват свидетелите В. Б., Стоян П. А. и Бехчет К..

      Безспорно едно от обективните доказателства по делото е съдържанието на приложените по делото СД за мобилната комуникация между св. П. и подсъдимия Б. М.  и Б. П.. От тях, от заключението на вещото лице по назначената от съда СТЕ и от анализа на записаните на СД справки от мобилните оператори, предоставящи телефонна услуга на тримата, съотнесени към показанията на св. С. П., съвкупно и с показанията на останалите свидетели, съдът намира, че същите не подлежат на съмнение. За времето от 15.11.2014 година до 21.11.2014 година между Б.П., подс. Б.М. и св. С. П. е протичала интензивна комуникация по мобилните телефони. Показателно е заключението на вещото лице по СТЕ, че са проведени общо 52 разговора за 6 дни – СД л.177, т.2.  Видно от поредността на проведените разговори, след проведен разговор от Б.П. с Б.М. или С. П., същият провежда такъв и с неучаствалия в разговора, явно за да предаде съдържанието на проведения преди това разговор. По-често разговорите са провеждани между свид.П. и Б.П., както и между Б.П. и подсъдимия, но в рамките на инкриминирания период - 15.11.2014 г. - 21.11.2014 г. има 20 засечени разговора между подсъдимия М. и частния обвинител. Активната комуникация по телефона между подс. М., покойния Б.П. и свид.С.П. за периода от 14.11.2014 г. до 25.11.2014 г. се установява от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. През времето докато траел прегледа на Синан П.  в МБАЛ гр. Разград между подсъдимите Б.П. и Б. М. и св. С. П. са проведени общо 6 разговора. Отразени са и два кратки разговора между подс. д-р Б.М. и свидетелката д-р В. на инкриминираната дата 21.11.2014 г., като при първият изходящото обаждане е от подсъдимия, а при втория - от свидетелката.  Комуникацията между свид.П., покойния Б.П. и подс. д-р Б.М. се осъществявала и по телефон, като първият използвал тел № 0899 156 226, вторият - тел. с № 0876 601 600, а третият - тел с № 0999 747 081.

 

По възраженията на защитата:

С оглед изложеното съдът намира възраженията на защитника за неизвършено и недоказано престъпление, за неоснователни. От фактическата обстановка, възприета от съда на база анализа на доказателствения материал по делото, уклончивите обяснения на двамата подсъдими, противоречието им с останалата доказателствена съвкупност, дават увереност на съда да приеме, че обвинението срещу подс. Б.М. е безспорно доказано. Както бе посочено по-горе, от свидетелските показания на С. П., подкрепени от посочените свидетели, заключението на в.л. по СТЕ, СД т.2 от ДП, налице е една непрекъсната верига от събития и то по начина описан от свидетелите. Безспорно е установена срещата на подсъдимия Бр. М. със св. П. на 15.11.2014г. По делото е приложен документ - л.90 от т.1 от ДП, че св. П. е узнал за отказа на ОП - Разград да инициира производство по възобновяване на делото на PC и ОС - Разград, по което е осъден св. П., като видно от същия това е станало на 04.12.2014г., а не преди 21.11.2014г. и  още по малко преди 15.11.2014г. когато се развиват процесните събития. След което е последвала жалба срещу това Постановление до АпП - Варна. Няма как да бъдат споделени и твърденията, че сведетеля е изработил собствена стратегия, как да вземе едни пари от подсъдимите. Защото свидетеля не е „търсил“ едни пари, а конкретна сума – тази която е предал на П. и М.. Ако е търсил да „изкара“ едни пари, то той е можел да претендира всякаква сума, включително и много по висока от заявената. Но той е правил опити да си върне точно парите, които им е предал и никакви други. И затова той е търсил контаткти с П. и М. чрез хората, които са го запознали с тях /св. В. Б. за познанството му с П. и П. за съдействие с Бр. М./, както и на местата където обичайно ги е срещал. Обещанието за съдействие при новото разглеждане на делото на св. П., от страна на подс. Б. П. в качеството му на съдебен заседател, имплицитно съдържащо в себе си и обещание за разрешаването му по благоприятен за осъдения начин ведно с обещанието на  Бр. М., че докато се разглежда новото дело, синът му ще бъде настанен в болница за лечение, а в последствие пуснат за домашно лечение е мотивирало С.П. да се разпореди в свой ущърб със свое движимо имущество. Защитата възразява, че парите са собственост на П., тъй като съдът изкуствено е разширил кръга на семейството, а оттам и на семейните пари. Следва да се отбележи, че в случая не е най важното тези 8000 лева лично на свидетеля ли са или на неговия син и снаха. Същественото е, че тези пари той ги е дал като свои средства, а отношенията между него и лицето което му ги е предоставило са техни лични отношения. По отношение на довода, че не може да уточни в какви точно копюри са били парите доводи бяха изложени по горе. Не могат да се приемат и доводите, че по пътя от Цар Калоян до Разград не могат да бъдат отделени 3600 лева за д-р Бр. М.. При положение, че св. П. е имал в себе си 2600 лева, които също е предал на П., от допълнително предадените 8000 лева не е никак нито сложно, нито трудаемко да се отделят още 1000 лева, при положение, че не става дума за крупна сума и парите не са в толкова дребни копюри. Така, че в случая не става дума за толкова сложно броене на пари, изискващо пространство и време. Още повече, че П. е търговец опериращ с парични средства.

 

От правна страна:

С деянието си подс. Б.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “измама” по смисъла чл. чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на 15.11.2014 г. в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с Б.П., с цел да набави за себе си и за Б.П. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.М. П., че са необходими 10 600 лв., които ще бъдат платени на съдии, прокурори и фелдшера при Областна служба „Изпълнение на наказанията“, сектор „Арести“ гр.Разград, върху които ще повлияе, за да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на сина му С. С. П. - задържан за изпълнение на влязла в сила присъда в ОС “ИН“, сектор „Арести“ гр.Разград, като бъде настанен поради заболяване за лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“АД и освободен за домашно лечение, докато бъде възобновено наказателното производство по НОХД №578/20102 г. по описа на PC Разград и ВНОХД №48/2013 г. по описа на Окръжен съд Разград и след връщане на делото за ново разглеждане, синът му С. С. П. да бъде оправдан чрез участието на Б.П. като съдебен заседател, с което причинил на С.М. П. имотна вреда в размер на 10 600 лв.

В разговора с П., подсъдимият и Б.П. създали неверни представи у частния обвинител, че могат да помогнат сина му да избегне изтърпяването на наложеното наказание. Това заблуждение те затвърдили при посещенията им на двата адреса в гр. Разград и по този начин мотивирали П. да реши да се разпореди с исканата от тях сума от 10 600 лв.

Според свид.П. именно тези посещения на адресите го убедили, че двамата могат да направят това, което са обещали и той бил готов да им даде и повече пари, ако е имал. Тези два адреса и маршрута до тях са посочени от свид.П. при извършването на следствен експеримент на досъдебното производство. Видно от протокола за следствен експеримент с полицейски лек автомобил по указания на свид.П. е обходен маршрута от винарна „Абритус“, находяща се в гр.Разград, ул.“Георги Сава Раковски“ №9, където са обядвали, по ул. „Г.С.Раковски“, като автомобилът е пресякъл улиците „Венелин“ и „Паркова“ до кръстовището с ул.“Княз Б.“ и след завой вляво - по тази улица в посока магазин „Тера маркет“. Отново по указание на свидетеля автомобилът бил спрян в близост до пешеходната пътека до магазин „Тера маркет“, където според свидетеля подсъдимия д-р М. слязъл от автомобила и отишъл в къщата на прокурора, а именно тази с №78, намираща се в непосредствена близост до магазина. След това според указанията на свидетеля автомобилът продължил по същия булевард, на кръстовището завил вляво и продължил по ул.“В.Левски“, а на кръстовището с ул.“Дунав“ след десен завой продължили по тази улица. След магазин „Била“ направили ляв завой и продължили по ул.“Странджа“ , а след бензиностанция „ОМВ“ след десен завой продължили по ул.“Грънчарска“. Преди да стигнат магазин „Юта маркет“ завили вдясно и продължили по ул.“Тимок“. Свидетелят поискал да завият на първия завой вляво и между жилищния блок вляво и гаражите вдясно посочил мястото, на което подс.д-р М. е поискал да спре, както и входната врата на входа с адрес ул.“Тимок“ №7, вх.А, където д-р М. влязъл и се забавил 2-3 минути. Цялото това разстояние според километража на полицейския автомобил е 2 км. Първият от посочените при следствия експеримент адреси е на свидетеля Тихомир Тодоров - Окръжен прокурор при ОП Разград, а към 2014 г. зам. окръжен прокурор при същата прокуратура. В показанията си същият съобщава, че познава подс. д-р М., с когото са съученици и че на 04.10.2014 г. същият го е оперирал от ингвинална херния. Поради настъпили усложнения след интервенцията се наложило няколко пъти подсъдимият да го посещава в дома му за манипулации. При тези посещения без да се споменава конкретно лице подсъдимият питал за реда, по който може да бъде отложено изтърпяването на наказание лишаване от свобода от задържано лице.  Вторият от адресите /ул.Тимок  №7, вх.А/ е на входа, в който живее свид. В.Я. - прокурор в Окръжна прокуратура Разград, който към м. ноември 2014 г.е бил зам.районен прокурор в районна прокуратура Разград. И този свидетел познава подсъдимия, в добри отношения с него е, като М. имал телефонния номер на свидетеля, но никога не е ходил в дома му. На 15.11.2014 год.  свид.Я. заедно със семейството си били на вилата.

И двамата съизвършители били категорични за размера на исканата  сума 10 600 лв,  както и за това, че част от нея ще бъде дадена на представители на съдебната система – прокурори и съдии. И двамата са се надявали, че здравословното състояние на С. П. ще бъде обективна предпоставка за отлагане изтърпяването на наказанието, но на П. обяснили, че е необходимо да даде пари, които да бъдат предадени на прокурори и съдии, както и на фелдшера на следствения арест. Двамата са знаели, че създават неверни представи, че по този начин мотивират частният обвинител да им даде пари и че няма да дават тези пари на никого. Били са наясно, че ако П. се окаже болен и поради това бъде отложено изпълнението на наказанието му, това няма да има никаква връзка с парите, които са получили. Изпълнителното деяние е извършено с активно поведение - обещаване, демонстриране на познанства, а по отношение на Б.П. - и на особено качество. Към датата 15.11.2014 година Б.П. вече не е бил съдебен заседател, но се е представял за такъв. Именно това тяхно поведение е мотивирало пострадалият да се разпореди с исканата сума. Дадената от него сума в размер на 10 600 лв. е била в неговата фактическа власт и именно той се е разпоредил с нея - дал я на Б.П.. Той се е разпоредил с тази сума като със своя, като в случая е без значение част от тази сума от къде я набавил. /парите може да са собствени, предоставени му на заем, дадени за послужване и т.н./.  Деянието е извършено от подсъдимия и от покойния Б.П. като съучастници - съизвършители, тъй като и двамата са участвали в изпълнителното деяние - възбуждането и поддържането на заблуждението. Те двамата са допринесли за осъшествяването на деянието, усилията им са били задружни, като непрекъснато са поддържали връзка помежду си, вкл. и по телефона, умисълът е бил общ, знаели са, че действат съвместно и че целят причиняване на вреда в размер на 10 600 лв. Обстоятелството, че след като единият от тях е взел парите, не е съобщил за това на другия и му е дал по-малка от очакваната сума, няма отношение към извода, че престъплението е довършено при съучастие. В случая няма и ексцес, тъй като Б.П. е взел уговорената между двамата и пострадалия сума, а не нещо повече от нея.

Не се споделя довода на защитата, че не е налице измама, тъй като П. наистина е познавал съдии, доказателство за което било и направените отводи на съдиите от Разградския съдебен район. Всички съдии са посочили като причина за отвод не отношенията им с П., а с д-р Бр. М. – че същият е лекувал тях или техни близки, което те са счели, че може да ги направи предубедени. От целия състав на Разградският окръжен съд само трима са посочили освен тази причина и обстоятелството, че с П. като съдебен заседател са разглеждали дела в състав. Други трима съдии не са можели да участват в разглеждането на делото по силата на закона – те са участвели в предходно разглеждане на въззивното дело. Така, че местната подсъдимност е преместена не заради познанствата на П. с магистратите, а заради отношенията им с другия подсъдим - Б.М..

         От  субективна страна: Деянието е извършено от подсъдимия виновно, с пряк умисъл, като ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието и предвиждал настъпването на общественоопасните му последици.  Предвиждал е, че вследствие на задружното въздействие с подсъдимия - покойния Б. П. върху измамения, у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на които св. П. ще извърши акт на имуществено разпореждане с процесните суми, като по този начин неговото имущество ще бъде увредено. Съзнавал е, че в следствие на  демонстрираните от него познанства  и заявените от П. „възможности“ като съд. заседател въздейства върху пострадалия, че в него ще възникнат неправилни представи и ще се поддържат тези неправилни представи пред него и че неправилните представи, които са предизвикани у пострадалия ще доведат до настъпването на имотната вреда за него и имотна облага за тях - т.е. подсъдимия е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Наред с това подс. Б.М. целял имотна облага за себе си и за Б.П., едновременно с това и обедняването на пострадалия. В същото време съзнавал участието на другия подсъдим в осъществяването на изпълнителното деяние, извършено на 15.11.2014 г.

Тук следва да се посочи, че се споделят напълно аргументите на защитата, че деянието извършено от подс. Б.М. не е извършено и в гр. Цар Калоян. Нито в приетата фактическа обстановка, нито в доказателствата и техния анализ не са налице факти, уставовяващи присъствието на подсъдимия на въпросната дата в това населено място. Поради което в тази част присъдата следа да се измени като за гр. Цар Калоян бъде постановен оправдателен диспозитив. Т.е. следва да бъде оправдан в тази част.

По отношение на обвинението в престъпление по чл.209, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че на 21.11.2014 г. в гр.Цар Калоян подсъдимия Б.М.М. сам възбудил у С.М. П. заблуждение, че след извършения преглед е уредил документирането на заболяване на сина му С. С. П. и може да го приеме на лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ „Св.Иван Римски“ - Разград“АД, след което да го освободи за домашно лечение, с което направил опит да му причини имотна вреда в размер на 5000 лв., като деянието останало недовършено, поради независещи от волята му причини,  първоинстанционния районен съд е изложил доводи, че счита същото за недоказано. Съдът е приел, че такова посещение действително се е състояло и причината за това е бил разговорът сутринта между подс.М. и д-р Д.В.. Тъй като подсъдимият не е знаел, че Б.П. е взел цялата уговорена от тях сума, а именно 10 600 лв., същият си е дал сметка, че след като бъде депозирано заключението, те няма да могат да получат това, което са договорили със свид.П.. Мотивиран от това той отишъл в гр.Цар Калоян и се срещнал с този свидетел, за да поиска и получи остатъка от договорената сума. Именно при този разговор той разбрал, че Б.П. бил взел вече цялата уговорена сума и това много го изненадало. Поради това той си тръгнал незабавно, без да се опитва да обяснява, че това е друга сума, различна от тези 10 600 лв. От тази фактическа обстановка и поведение на подсъдимия М., разградския районен съд е приел, че не се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, тъй като  не става дума за ново деяние, за ново решение за възбуждане или поддържане на заблуждение с цел мотивиране на ново имуществено разпореждане, а единствено и само търсене на сумата /разликата/ от предходната измама, за която сума единият съучастник не е разбрал, че другият вече е получил. По тази причина и с оглед на така изложените доводи Разградският районен съд за това обвинение /като част от първоначалното обвинение за продължавано престъпление/ е постановил оправдателна присъда. В тази част /оправдателната/ няма депозиран протест от прокурор при РП Разград, няма и постъпила въззивна жалба от частния обвинетил С. П.. И с оглед наличието на изричната забранителна норма на чл. 336, ал.2 вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НПК  /да приложи закон за по тежко наказуемо престъпление или да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение за това в първата инстанция/ тъй като няма възможност за ревизия, въззивния съд приема изложените мотиви и не излага допълнителни такива.

Същото се отнася и по отношение на повдигнатото обвинение по чл.293, ал.1 във вр. с чл.291, ал.1 от НК, за това, че на 21.11.2014 г. в гр.Разград подсъдимият подбуждал д-р Диана В. Т. - началник на отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“АД, специалист по съдебна медицина, утвърден за вещо лице за съдебен район на Разградския окръжен съд, към престъпление по чл.291, ал.1 от НК, а именно като вещо лице пред надлежен орган на властта - Районния прокурор на РП Разград, писмено съзнателно да даде невярно заключение по назначената съдебномедицинска експертиза за установяване на здравословното състояние по присъдна преписка № ДР -103/2014 г. по описа на РП Разград, че осъденият С. С. П. от гр.Цар Калоян страда от хепатит или друго заболяване. Разградския районен съд е приел, че същото не е доказано. Съдът е приел, че в нито един момент подсъдимият не е насочвал свид. д-р В. към даване на невярно заключение. Самата В. е категорична, че той не е посочвал диагноза, както и че тя не е подала жалба в прокуратурата, защото не сметнала, че поведението му може да осъществява състав на престъпление. С оглед работата й като съдебен лекар е получила усещане, че подсъдимият е искал от нея да направи така, че С. П. да не влиза в затвора, но от друга страна счита, това може да е била загриженост  на хирурга за оказване на медицинска помощ. При тези доказателства, поставящи акцента върху усещането и възприемането на свидетелите и с оглед законовото положение, регламентирано в чл.303 от НПК, че присъдата не може да почива на предположения като подсъдимият следва да бъде признат за виновен само ако обвинението е доказано по несъмнен начин, съдът е приел, че подсъдимият е невиновен по това обвинение. В тази част на присъдата също няма депозиран протест от прокурор при РРП или жалба от частния обвинител.

      По отношение на обвиненията на Б.П.: С решение № 34/02.08.2018 г. по внохд № 422/2017 на Разградския окръжен съд е била отменена Присъда № 430/18.09.2017 г. по нохд № 782/16 г. на Разградския районен съд в частта, в която подсъдимия Б.М.П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 210, ал.1, т.1 вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК като производството по отношение на него е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, поради неговата смърт.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимия на основни правила свързани със свободното и съзнателно вземане на решения, с правото на собственост и разпореждането с вещни права. С престъплението са засегнати обществените отношения гарантиращи правото на разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето решение; обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост, както и правото свободно да се разпореждаш със своите вещи.

Подсъдимият  е  пълнолетно вменяемо лице. Мотивите за извършване на деянието се коренят във възможността да се набавят парични средства  по бърз начин, без за това да му се налага  полагане на обществено полезен труд.

 

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода  от една до шест години.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Б.М.М. съдът  е отчел, че инициативата за извършването на престъплението измама е на другия съизвършител, по отношение на когото наказателното производство е прекратено. Взел е впредвид и обстоятелството, че Б.П. е получил по-голямата част от сумата. Като смекчаващи обстоятелства е преценил, че към датата на извършване на престъплението подсъдимият е бил неосъждан, работел е като лекар и се е ползвал с авторитет в обществото. От друга страна е съобразил, че при възбуждането и поддържането на заблуждението същият е проявил находчивост и използвал своите познанства с магистрати. Въз основа на това е преценил, че следва да наложи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства. Определил е наказанието лишаване от свобода под средния размер, а именно за срок от три години.

При решаване на въпроса за изтърпяването на наказанието районния съд е преценил, че  са налице предпоставките за отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 от НК - подсъдимият не е осъждан към 15.11.2014 г., наложеното му наказание лишаване от свобода е в размер на три години и за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието, тъй като и специалната и генералната превенция на наказанието ще се реализират с факта на налагане на наказанието и обществения отзвук на същото. Поради което и  изтърпяването на така определеното наказание съдъ е отложил за изпитателен срок от пет години.

Така определеното му наказание, съдът е счел за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и морална укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът е приел, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши други престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

С въззивната жалба е атакувана присъдата на Разградският районен съд и в частта на наложеното на подсъдимия наказание като същото е преценено в жалбата като завишено, а оттам и несправедливо. Независимо от това нито в жалбата, нито в съдебно заседание се изтъкнаха обстоятелства, които да не са били обсъдени или отчетени от първоинстанционния съд при индивидуализацията на наказанието. Към така посочените смекчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства за изчерпателност могат да бъдат посочени и добрите характеристични данни на М., но от друга страна относително високия размер на причинената вреда и високата обществена опасност на деянието. Размерът на щетата следва отделно да се цени, тъй като в случая тя не е елемент от правната квалификация /същата е квалифициращо обстоятелство и е отчетено от законодателя в предвиденото в закона наказание в по тежко квалифициращия състав на престъплението/.  Не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство факта, че няма възстановени щети по делото. Съгласно съдебната практика само репарирането на щетата се отчита като смекчаващо вината обстоятелство. При това положение съдът счита, че на подсъдимия Браними М. правилно е определено наказанието, при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно – наказание лишаване от свобода в размер на 3 години. С този размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите на генералната и лична превенция, както и ще въздейства върху дееца да спазва за в бъдеще установения в страната правов ред, поради което и присъдата в тази част следва да бъде потвърдена.

От друга страна, настоящият състав намира, че наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, не са до такава степен многобройни, че да удовлетворят критерия по чл. 55 НК. По делото липсват и изключителни такива, поради което разпоредбата на чл. 55 НК не може да бъде приложена в конкретния казус. За да се приложи хипотезата на чл. 55 от НК следва на първо място да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и на второ място – дори и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. За приложението на чл. 55 от НК тези две изисквания следва да бъдат изпълнени кумулативно. При тези смекчаващи отговорността обстоятелства  съдът счита, че не са налице такива, които би могло да бъдат определени като изключителни. В същото време те не са и многобройни. Освен това съдът намира, че и най лекото предвидено в закона наказание за това престъпление не се явява нито прекалено тежко, нито несъразмерно с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и целите на генералната и лична превенция. Намира, че приложението на чл. 55 от НК не би удовлетворило и изискването за справедливост на наказанието. В този смисъл и Решение № 25 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова – „Основен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл. 36 НК.”

В частта, с която изпълнението на наказанието на подсъдимия е отложено, присъдата е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му  ангажираност са обстоятелства, които обосновават извода, че за поправянето му и за превъзпитанието му не е наложително да търпи така определеното му наказание ефективно. Изолирането на подсъдимия в пенитенцирните заведения и извеждането му от социалната среда, в която същия се е вградил положително не би постигнало необходимия поправителен и превъзпитателен ефект, би надскочило целите на наказанието и би се оказало една необоснована репресия спрямо него. Поради това отлагането на изпълнението на наказанието му от три годин лишаване от свобода на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години се явява съобразено с целите на закона, а определения размер на изпитателния срок е достатъчен за постигане както на специалнопревантивния, така и на генералнопревантивния ефект.

 

По разноските по делото:

На основание чл. 189, ал.З от НПК  съдът  е осъдил подсъдимия Б.М.М. да заплати сумата 42,50 лв. (четиридесет и два лева и петдесет стотинки), по сметка на ОД МВР гр. Разград като разноски направени на досъдебното производство, както и сумата 170,81 лв. ( сто и седемдесет лева и осемдесет и една стотинки) по сметка на Районен съд гр. Разград за разноски направени в съдебното производство. Разноските са изчислени правилно и съобразно изхода на делото законосъобразно са възложени на подсъдимия. Поради което в тази част на присъдата на Разградският районен съд не се налагат корекции, и следва да бъде потвърдена.

 

По тези съображения, въззивният състав намира жалбата на защитата на подсъдимия Б.М. за частично основателна и следва да се измени постановената първоинстанционна присъда в наказателно-осъдителната й част, като подсъдимия М. бъде оправдан да е извършил престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК  на 15.11.2014 год. в в гр. Цар Калоян, а в останалата й част, прецени жалбата за неоснователна.

 

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не установи наличието на други съществени и неотстраними процесуални нарушения, освен констатираните такива по реда на  чл. 335, ал.3 от НПК.

 

 

Водим от горното, Шуменският окръжен съд: 

 

 

 

                                 Р       Е       Ш       И  :

 

 

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 100/22.02.2019 г. по нохд № 716/2018 г. на Разградският  районен съд в наказателно – осъдителната част, като:

 

Признава за невиновен и оправдава подсъдимият Б.М.М.  да е извършил престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на 15.11.2014 година в съучастие като съизвършител с Б.М.П. в гр. Цар Калоян.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.

 

   Решението е окончателно. На основание чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено на страните.

 

Председател:                                                    Членове:  1.

 

 

                                                                                                   2.