Р
Е Ш Е
Н И Е
№ .104./
19.11.2019 гр. Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателен
състав
На шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично открито съдебно заседание, в състав:
Председател: София
Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар: Даниела Андонова
Прокурор: Румен Рачев
като разгледа докладваното от
съдия Нели Батанова
ВНОХД № 214 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С
присъда № 100 от 22.02.2019 година, постановена по НОХД № 716/2018 година,
Разградският районен съд е признал подсъдимия Б.М.М. за виновен в това, че
на 15.11.2014 г. в гр. Цар Калоян и гр. Разград, в съучастие като съизвършител
с Б.М.П. от гр. Кубрат, с цел да набави
за себе си и Б.П. имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С.М.П. ***,
с което причинил на С.П. имотна вреда в размер на 10 600 лв. - престъпление по
чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, и му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от три години.
Признал е подсъдимият Б.М. за невиновен за това, че на 21.11.2014 г. в гр.
Цар Калоян, сам възбудил у С.П. заблуждение,
с което направил опит да му причини имотна вреда в размер на 5000 лв.,
като деянието останало недовършено, поради което го е оправдал по обвинението,
че престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 е извършено в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Признал е подсъдимият Б.М. за невиновен за това, че на 21.11.2014 г. в гр.
Разград е подбуждал д-р Диана В. Т. - началник отделение по Съдебна медицина
при МБАЛ “Св. Иван Рилски-Разград”АД, специалист по съдебна медицина, към престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК, и
го е оправдал по обвинението в престъпление по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл.
291, ал. 1 от НК.
На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години за изпитателен срок от пет
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът се е произнесъл по
разноските по делото.
Недоволен от присъдата останал
подсъдимия Б.М., който я обжалва само в осъдителната й част чрез процесуалните
си представители. Обжалва я като неправилна и незаконосъобразна. В жалбата,
чрез адв. Г., се излагат доводи, че присъдата е необоснова и не съответства на
събраните по делото доказателства и е постановена в нарушение на материалния
закон. В жалбата, чрез адв. Ж., се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за
нарушение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание.
Тези доводи са доразвити в допълнителните писмени бележки към въззивната жалба.
Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова –
оправдателна, а алтернативно – за връщане делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Поради отвод на всички съдии от
Окръжен съд Разград, който е компетентен да разгледа делото по общите правила
на местната и функционална подсъдност и не може да образува състав, с Определение № 60 от 28.05.2019 год. по нчд
№ 464/2019 год. ВКС е приел, че е налице необходимост от промяна на
подсъдността и е изпратил делото за разглеждане на Окръжен съд Шумен. Въз
основа на това по посочените жалби е образувано ВНОХД № 214/2019 описа на ОС
Шумен.
В съдебно заседание жалбите се
поддържат по направените оплаквания. Поддържат се и направените искания за
отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане, алтернативно – за
оправдателна присъда. Подсъдимият М. моли за оправдателна присъда.
Представителя на Окръжна
прокуратура гр. Шумен счита, че жалбата е допустима, но неоснователна като
присъдата се подкрепя от събраните по делото доказателства и техния правен анализ.
Излага доводи, че не са налице материално правните предпоставки за отмяна на
присъдата или за корекция на наложеното наказание. Предлага да се потвърди
първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована.
Частният обвинител С. П.,
редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Не е
депозирал и писмено становище по въззивните жалби.
Окръжният съд, като съобрази доводите
на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 34/02.08.2018
г. по внохд № 422/2017
на Разградския окръжен съд е била отменена
Присъда № 430/18.09.2017
г. по нохд № 782/16
г. на Разградския
районен
съд в частта, в която подсъдимия
Б.М.П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 210, ал.1, т.1 вр.
чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК като производството по отношение на него
е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, поради неговата смърт. Със
същото решение е отменена Присъда № 430/18.09.2017
г. по нохд № 782/16
г. на Разградския
районен
съд и в частта с която
подсъдимия Б.М.М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 209,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.
293, ал.1 от НК вр. чл. 291, ал.1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав
на съда.
Въззивната инстанция е намерила, че в мотивите на
присъдата досежно подс.
Б.М. съществува съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване на правата му, тъй
като в тази част на присъдата липсват мотиви – липсва анализ на фактите,
съпоставяне на доказателствата, липсва отговор на възраженията направени от
защитата на подсъдимия.
Настоящето производство е второ по ред въззивно
такова.
Произнасянето по основателността на оплакването, направено от защитата на подсъдимия и насочено към основанието обхванато от разпоредбата
на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е приоритетно, тъй като проверката
за правилното приложение на материалния
закон може да бъде извършена
само в рамките на установената от първата инстанция
фактическа обстановка, и то само ако
са спазени процесуалните изисквания за формиране на
вътрешното убеждение на съда по
фактите. Формално, претендираното от защитата
нарушение на процесуалните правила е налично. При предходното разглеждане
на делото въззивната инстанция е намерила, че в мотивите на
присъдата досежно подс.
Б.М. съществува съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване на правата му, тъй
като в тази част на присъдата липсват мотиви – липсва анализ на фактите,
съпоставяне на доказателствата, липсва отговор на възраженията направени от
защитата на подсъдимия.
В мотивите към присъдата,
предмет на настоящата въззивна проверка, тези пропуски не са напълно отстранени. Разградският районен съд след проведеното повторно съдебно производство е изложил твърде пестеливи мотиви в стремежа си да обоснове
съдебния си акт по отношение
на деятелността на подс. Б.М.
като същите в основната си част преповтарят изложените такива от предходния състав,
което е дало основание да се
отмени първоначалната присъда. Т.нар. фактическа част на мотивите
се свежда до чисто механично
изложение на съдържанието на отделни доказателствени източници, които са и противоречиви, без да е проведена
дори минимална аналитична дейност и от тях да
се изведат установените факти,
при което е налице пълна неяснота
на това въз основа на какво в крайна сметка приема съдът за установено. В т.нар. доказателствена част на мотивите – частта
на обсъждане на доказателствата, е видно, че такава
на практика липсва, тъй като същата е
пестелива. Съдът не е изпълнил в пълна
степен задължението си да обсъди
тези доказателства и да изложи съображения
кои от тях
приема и защо. Не е обсъдил в пълен обем и изложените възражения на защитата на
подсъдимия. При това положение, следва да се
приеме, че вторият първоинстанционен състав не е изложил
в достатъчна степен собствени мотиви, което е равносилно на липса
на мотиви по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Констатираните пропуски задължително е следвало да се отстранят
при новото разглеждане на делото. Вместо това те са
били допуснати повторно.
Тъй като въззивното производство е второ по ред, като с предходно решение на въззивна инстанция делото вече е било връщано за ново разглеждане в първоинстанционния съд поради съществени процесуални нарушения и независимо, че е налице основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, обуславящо необходимост от отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Разградският районен съд, в случая важи забраната по чл. 335, ал.3 от НПК
. И макар настоящият състав на въззивния съд да споделя възраженията на жалбоподателя за липсата на доказателствен анализ и при повторното разглеждане на делото в първата инстанция, е задължен по закон да реши делото по същество, при уточнението, че не споделя възраженията за недоказаност на обвинението. Императивът заложен в разпоредбата на чл. 335, ал. 3 НПКПо вида и размера на наказанието:
От
друга страна, настоящият
състав намира, че наличните по
делото смекчаващи отговорността обстоятелства, не са до
такава степен многобройни, че да удовлетворят критерия по чл. 55 НК. По делото липсват и изключителни такива, поради което разпоредбата
на чл. 55 НК не може да бъде
приложена в конкретния казус. За да се приложи
хипотезата на чл. 55 от НК следва на първо място да са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и на второ място – дори и
най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. За
приложението на чл. 55 от НК тези две изисквания следва да бъдат изпълнени
кумулативно. При тези смекчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че не са налице такива, които би
могло да бъдат определени като изключителни. В същото време те не са и
многобройни. Освен това съдът намира, че и най лекото предвидено в закона
наказание за това престъпление не се явява нито прекалено тежко, нито
несъразмерно с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и
целите на генералната и лична превенция. Намира, че приложението на чл. 55 от
НК не би удовлетворило и изискването за справедливост на наказанието. В този
смисъл и Решение № 25 от 3.04.2009 г. на
ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна
Карагьозова – „Основен
принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е
това наказание, което съответства на тежестта на
престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54
НК, както и в чл.
348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на
обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е
съобразено и с целите, визирани в чл.
36 НК.”
Водим от горното, Шуменският окръжен
съд:
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалите й части.
Решението е
окончателно. На основание чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено на
страните.