Р Е Ш Е Н И Е

№.21/ 20.03.2019 г. гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение,

На двадесети март през две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

Председател: София Радославова

Членове: 1. Нели Батанова

2. Димчо Луков

Секретар: Даниела Андонова

Прокурор: Румен Рачев

като разгледа докладваното от съдия Н. Батанова

ВЧНД 119 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 184 от 07.03.2019 година, постановено по ЧНД № 380 по описа за 2019 година Шуменският районен съд е настанил на задължително лечение в ДПБ – с. Царев брод лицето Т.Й.М., ЕГН – ********** *** за срок от два месеца при стационарна форма на задължително лечение.

Недоволен от така постановеното решение останал Т.М., който в предвидените в закона срокове го обжалва чрез служебния си защитник. В жалбата си излага доводи, че съдът неправилно е приел, че има необходимост от задължително лечението. Същият счита, че не е болен и няма нужда от лечение. В тази част намира решението за неправилно и необосновано. Счита, че ако има нужда от лечение това може да стане на доброволен принцип без да напуска дома си. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Намира, че са налице медицинските критерии и предпоставките на чл. 155 и сл. от Закона за здравето. Дава становище решението да бъде потвърдено.

Лицето Т.М., редовно призован се явява. Явява се и служебно назначения му защитник, който поддържа жалбата. Моли решението да бъде отменено като се остави предложението на Районна прокуратура без уважение.

Въззивният съд при проверка на решението съгласно правомощията си по чл. 163 от Закона за здравето и чл. 312-313 от НПК установи наличие само на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334, т.6 от НПК.

Проверено изцяло решението е законосъобразно и обосновано. Оплакванията в жалбата са неоснователни поради следното:

За да изгради своите изводи относно фактическата обстановка Шуменския районен съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Т.Й.М. страда от Личностово разстройство от емоционално-нестабилния кръг – импулсивен тип, психотична декомпенсация, вредна употреба на алкохол, възбудно-агресивен тип на опиване, което попада в чл.146, ал.1 от ЗЗдр. Лекуван през 2014год., 2016год., 2017год. и двукратно през 2018год. в ДПБ с. Царев брод. През последната седмица преди приемането, М. имал конфликти с майка си предимно за пари, което наложило да се намесва и полиция. Държал се агресивно, бил възбуден. На 17.02.2019г. след пореден конфликт с други лица и агресивно поведение бил заведен в СПО, консултиран с психиатър, насочен отново за лечение към ДПБ с. Царев брод, където подписал декларация за съгласие за лечение.

Поради липса на съзнание за психична болест и отказ от провеждане на лечение било депозирано искане за настаняване на М. на задължително лечение по реда на ЗЗ, тъй като лицето представлявало опасност за околните и за обществото, а и застрашавало собственото си здраве.

От назначената и изслушана съдебно психиатрична експертиза, поддържана изцяло от вещото лице и приета от съда е видно, че Т.Й.М. страда от Личностово разстройство от емоционално-нестабилния кръг – импулсивен тип, психотична декомпенсация, вредна употреба на алкохол, възбудно-агресивен тип на опиване. Към момента на експертното изследване психичното състояние на М. е неустойчиво, подвластно на болестни възприятия и оценки, отсъстват критичност и инсайт за психичен проблем, поради което рискът от възбудно-агресивни прояви и деяния, представляващи опасност за здравето му, за околните, за обществото или застрашаващи сериозно здравето му, продължават да съществуват. Лицето се нуждае от настаняване на задължително лечение, като не е способно да изразява информирано съгласие, тъй като липсва всякаква критичност към заболяването. М. е лекуван на няколко пъти в ДПБ с. Царев брод на доброволен принцип при недостатъчна активност. Намира, че е наложително провеждане на стационарно лечение в специализирано психиатрично заведение на задължителен принцип, като подходящият срок за това е два месеца за овладяване на възбудната симптоматика и възстановяване на критичността. Изразява категорично становище, че лечението в домашни условия е невъзможно поради липсата на съзнание за психична болест.

Поради което експерта дава заключение, че са налице медицинските критерии за настаняване и задължително лечение, като предлага същото да се извърши в ДПБ с. Ц. брод за срок от два месеца.

Т.Й.М. не проявява критичност към състоянието си и няма съзнание за психично заболяване. Не е в състояние за изрази пълноценно и адекватно информирано съгласие за лечение. Този експертен извод кореспондира напълно със събраните писмени доказателства и свидетелски показания, установяващи едно непредвидимо поведение и заплаха към околните, без проява на каквато и да е оценъчност и критичност от негова страна. Налице е и относителна опасност от неговите обществени прояви.

Събраните по делото доказателства и тяхната преценка дават основание на въззивния съд да достигне до обоснования извод, че Шуменския районен съд правилно е постановил настаняването на Т.Й.М. на задължително лечение, коментирайки всички събрани по делото доказателства. Неговото поведение е агресивно и често непредвидено и неконтролируемо. Същият отказва да приема лекарства в домашни условия. Налице са и медицинските критерии за това.

Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че с оглед на констатираното заболяване и обстоятелството, че М. отказва доброволното лечение следва да бъде определена като форма на лечение задължителната стационарна. От психиатричната експертиза е видно, че лицето е некритично към своето състояние, не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечение. Всичко това обуславя необходимостта от комплексно лечение, което може да бъде извършено само в съответното здравно заведение под непрекъснато лекарско наблюдение, за оптимален срок от два месеца препоръчан от експерта.

Оплакването на жалбоподателя за липсата на заболяване и на необходимост от неговото лечение е неоснователно. Постановеният от първоинстанционния съд срок е изцяло съобразен със събраните по делото доказателства и препоръчания срок от психиатричната експертиза. Сегашното състояние на М. изисква не само моментното овладяване на симптоматиката, а и нейното стабилизиране за да може в реалния живот да се справя със житейските ситуации по съответен начин, както и да продължи самостоятелното си и поддържащо лечение. А това безспорно изисква време.

При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства въззивния съд намира, че са налице законовите предпоставки за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не се констатираха нарушения и не се събраха доказателства обосноваващи отмяната или изменяването на постановеното решение.

Ето и защо водим от горното съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 163 от ЗЗ и чл. 338, вр. чл. 334, т.6 от НПК потвърждава изцяло решение № 184 от 07.03.2019 година постановено по ЧНД № 380/2019 год. на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1.

2.