Р Е Ш Е Н И Е №30

гр. Шумен, 07.02.2019 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Йордан Димов

Ненка Цветанкова

при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 5 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1083 от 06.12.2018 г., постановено по г. д. № 3223 по описа на Шуменския районен съд за 2018 г. , първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил като неоснователна молбата на Д.Й.М., ЕГН **** , с постоянен адрес: *** за защита срещу актове на домашно насилие, твърдяни като извършени през периода 05.10.2018 г. – 31.10.2018 г. в гр. Ш. от Х.Р.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, изразяващи се в психическо и емо- ционално насилие. Д.Й.М. е осъдена да заплати на Х.Р.Х. направените разноски по делото в размер на 350.00 лв. и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25.00 лв.

Недоволна от така постановеното съдебно решение Д.Й. М.го обжалва, като счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Мо- ли съда да отмени атакуваното решение на районния съд и да постанови ново, с което да уважи молбата й, като и да й бъдат присъдени направените по делото раз- носки. В съдебно заседание поддържа въззивната си жалба лично и чрез проце- суалния си представител ад. П.Й.Н. ***.

Въззиваемата страна Х.Р.Х., чрез процесуалния си предста- вител ад. С.С., в своевременно депозиран отговор на въззивната жалба и в депозирани писмени бележки, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на Шуменския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.

Жалбата е депозирана в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

След като разгледа направените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, както и изложените от страните доводи съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Обжалваното решение е постановено по депозирана, на 07.11.2018 г., молба на Д.Й.М.. В молбата си твърди, че с ответника Х.Р.Х. са бивши съпрузи, като бракът помежду им е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 1470 от 24.11.2016 г. по г.д. № 5788/2016 г. по описа на РС – Русе. По силата на съдебното решение родителските права по отношение на родените по времето на брака деца – В.Х.Х. и Д.Х.Х. са предоставени за упражняване от ищцата, а на Х.Р.Х. е бил определен режим на лични отношения с тях. През 2017 г. детето на страните Д.Х. е починало. Молителката заедно с детето В.Х. се премества да живее в гр. Ш.. В гр. Ш. молителката развива собствен бизнес и заживява на семейни начала с друг мъж. Това е предизвикало неприязън, злоба и завист у бившия й съпруг, който започнал да упражнява психически тормоз спрямо нея, като започнал да й звъни непрекъснато, да я заплашва и обижда. Ответникът започнал да настройва детето срещу ищцата, което довело до неуважение към личността й и отчуждение на детето В.спрямо нея. Х.Р.Х. за- почнал системно да нарушава установения със съдебното решение режим на лични контакти, като започнал да взема детето по всяко време, без да предупреждава мо- лителката за това, като по този начин създавал страх, тревожност и безпокойство у нея, че нещо лошо може да се случи с детето й. Системното неспазване на режима за лични контакти, определен със съдебното решение, заплахите, че ще вземе детето, подстрекаването на детето срещу майка му и създаденото от ответника родителско отчуждение на детето от майка му, представляват системен тормоз спрямо нея, изразяващ се в причиняване на психически и емоционален стрес. Д.Й.М. моли съда да постанови решение, с което да издаде заповед за защита срещу Х.Р.Х., по силата на което той да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да му бъде забранено да приближава до пострадалата и жилището й, находящо се в гр. Ш., ул. за срок по-дълъг от минималния.

Ответникът оспорва изложените в молбата обстоятелства. Твърди, че не е налице нито една от хипотезите, посочени в чл.2 от ЗЗДН. Моли съда да отхвърли молбата на Д.Й.М..

Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказа- телства се установява, че те са бивши съпрузи, като родителските права по отноше- ние на детето В.Х.Х. са били предоставени на молителката. На 22.05.2018 г., Х.Р.Х. е депозирал пред Районен съд – Русе искова молба, с която е предявил иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК, да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето. Въз основа на предяве- ния от него иск е образувано г. д. № 3339/2018 г. по описа на РС – Русе.

В представената по делото декларация от 02.11.2018 г., по чл.9, ал.3 от ЗЗ ДН, Д.Й.М. декларира, че спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от Х.Р.Х., изразяващ се в упражняване на психи- чески и емоционален тормоз, а именно: системно нарушава определения с Решение № 1470/24.11.2016 г. по г.д. № 5788/2016 г. по описа на РС – Русе режим на лични отношения със сина ми В.Х.Х., като на 21.09.2018 г. го взема от училище и без знанието и съгласието й и без дори да уведоми класния ръководи- тел го води в гр. Р.да даде показания по г.д. № 3339/2018 г. по описа на РС – Русе, на 05.10.2018 г., на 12.10.2018 г., на 19.10.2018 г., на 22.10.2018 г. и на 31.10. 2018 г. взема детето В.от училището без знанието и съгласието й и в нару- шение на определения със съдебното решение режим на лични отношения със сина й В.Х.Х. и принудително ограничава личния й живот и лични- те й права като родител с присъдени родителски права.

Пред районният съд са разпитани двама свидетели. Свидетелят И.П.И., във фактическо съжителство с молителката, в своите показания заявява, че ответникът взема детето всеки петък след училище и го връща в неделя по различно време. Д. М. била разстроена от това, тъй като през почивните дни когато е свободна е лишена от възможността да има контакт с детето си. Меж- ду страните е имало спорове относно нарушаване режима на лични контакти от страна на ответника, и че не предупреждава Д. М., че взима детето. Свидетелят С.Р.Х. (брат на ответника) заявява, че цялата лятна ваканция, от 15 юни детето е живяло на село с баща си, където се чувствало по-добре, тъй като в гр. Ш. няма приятели. Последните месеци детето е било на село при баща си почти всяка седмица.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че имат преки и непосредствени впечатления, не са противоречиви и не се опровергават от други доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд в настоящия сис състав, счита, че депозираната от молителката молба е допустима, но неоснова- телна, поради следните съображения:

Страните, в качеството си на бивши съпрузи попадат в кръга лица посочен в разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН и могат да бъдат страни в производството по ЗЗДН. Молбата на молителката е подадена в преклузивния срок, визиран в чл.10 от ЗЗДН. Но събраните в хода на процеса доказателства не покриват никоя от хипотезите на чл.2 от ЗЗДН.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, съдържаща се в разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, последното е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат моли-телката и ответникът. Анализа на текста дава основание на съда да приеме, че актът на насилие следва да е пряко и непосредствено насочен към пострадалото лице. Действително поведението на ответника е създало негативни емоции и прежи- вявания у молителката, психически я стресира и тормози, но действията му не са насочени пряко срещу нея. Целта на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лицата, които действително се намират в риск по повод упражнено по отноше- ние на тях насилие, а не чрез него да се уреждат други гражданскоправни спорове между страните. С оглед на това депозираната от Д.Й.М. молба по чл.8 от ЗЗДН е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции по същество на спора, обжалваното решение на Шуменския районен съд следва да бъде потвър- дено, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на атакуваното решение, които изцяло споделя.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и във връзка с направеното искане от страна на Х.Р.Х. следва да му се присъдят направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 250.00 лева.

На основание чл.17, ал.2 от ЗЗДН, Д.Й.М. следва да заплати по сметка на ШОС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 1083 от 06.12.2018 г., постановено по г. д. № 3223 по описа за 2018 г. на Шуменския районен съд.

Осъжда Д.Й.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Х.Р.Х., ЕГН **** , с адрес: *** сумата от 250.00 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.

Осъжда Д.Й.М., ЕГН **** , с постоянен адрес: *** да заплати по сметка на ШОС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.