О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 159

гр.Шумен, 11 Май 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски окръжен съд в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател: Л. Томова

Членове:1. Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Маринов в.ч.т.д. №18 по описа за 2018г на ШОС за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадено възражение на 07.08.2017г. по чл.423, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК от Р.С.А., срещу заповед за изпълнение на парично задължение постановена по ч.г.д.№1342/2017г. на ШРС. Сочи, че заповедта за изпълнение не ѝ е била връчена надлежно, тъй като заповедта и призовката за доброволно изпълнение трябвало да ѝ се връчат по постоянен адрес, посочен в заявлението за издаване на заповедта и в самата заповед за незабавно изпълнение. Алтернативно сочи, че дори да са налице предпоставките на чл.46, ал.2 от ГПК - връчване на работодател, то същото следвало да се извърши в търговския обект, в който полагала труд, а не в централата и то на лице, което е удостоверило правото си да получава съдебни книжа от името на работодателя. Молителката не работела в централата и за направеното връчване узнала едва след двумесечния срок, което ѝ попречило да се запознае с издадената заповед и да възрази срещу нея. Моли, съдът да приеме възражението за основателно и да спре изпълнението на сочената заповед за изпълнение, както и да отмени наложения запор.

Лицето, по чието искане е издадена заповедта за изпълнение, депозира отговор, в който взема становище по неоснователността на възражението по подробно изложени съображения.

Възражението е подадено в срок, от надлежна страна /съобразно определение №40/23.01.2018г. по в.ч.търг.д.№654/2017г. по описа на Апелативен съд Варна/, поради което е процесуално допустимо.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира възражението за неоснователно.

Процесната заповед №813 от 17.05.2017г. и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК, постановени по ч.гр.д.№1342/2017г. на ШРС са издадени в полза на "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД с ЕИК 200604885 срещу Р.С.А. с ЕГН **********, за сумата от 4140,70 евро главница по Запис на заповед от 19.04.2016г., законната лихва от 16.05.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 161,97 лева държавна такса и 700 лева адвокатско възнаграждение. По така издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.№20178410404668 на ЧСИ с рег.№841, с район на действие СГС, по което поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са връчени на длъжника по месторабота – на лице от администрацията на работодателя, чиито имена и длъжност са изрично посочени - В.СТ.П./рецепция/ срещу подпис, с отбелязване от длъжностното лице – връчител, че лицето се е задължило да ги предаде на длъжника. Адресът посочен в поканата за доброволно изпълнение е: чрез работодателя Кауфланд България”ЕООД ЕНД КО КД, седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.Б., ул.”......”№1А. От представеното от работодателя копие на връчената покана за доброволно изпълнение, е видно, че върху нея молителката е положила подпис с отразяване, че е запозната. Видно от информация за транзакция по изп.д.№20178410404668 на ЧСИ с рег.№841, първата запорирана сума от трудовото възнаграждение на А. е била преведена на съдебния изпълнител на 07.07.2017г..

Горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи: В процесното възражение се сочат конкретни основания за приемането му по чл.423, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, съобразно които, в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, съответно не е могъл да узнае за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. За реда на връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и самата заповед за незабавно изпълнение, се прилагат общите правила на връчване на книжа и съобщения. Съгласно чл.49 от ГПК, мястото на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото на осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. От свързаното тълкуване на чл.38 и чл.49 от ГПК следва да се приеме, че ищецът, респ. взискателят може да посочи адрес на едно от изброените в чл.49 места за връчване. В случая взискателят е посочил по изпълнителното дело и съдебният изпълнител връчил поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение на адреса по местоработата на длъжника чрез лице от администрацията - Венелина Ст.Пенева/рецепция/, която с оглед осъществяваната от нея функция/работеща на рецепция/ има задължението да приема книжа, и която се е подписала със задължение да предаде призовката на адресата. С получаване на съобщението от посоченото лице се смята, че връчването е извършено на адресата, поради което и срокът за подаване на възражение е започнал да тече от 19.06.2017г., съответно е изтекъл на 03.07.2017г.. А. се е подписала, че е запозната с връчените документи. Ето защо следва да се приеме, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.

Неоснователно е и второто възражение, че молителката не била узнала за направеното връчване. Полагането на подпис от страна на получилото книжата „друго лице” е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. Това е така, тъй като образецът на призовките и съобщенията, изработен по указания на МП е еднакъв за всички съдилища и съдържа изричното текст, касаещ това задължение на получателя по чл.46 от ГПК. А. не е ангажирала доказателства, че получилото книжата лице не е изпълнено по обективни причини задължението си да ѝ ги предаде. Оформените от връчителя документи са официални свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Предвид горното, в тежест на страната, която твърди, че заповедта не ѝ е била връчена надлежно, е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, твърденията си с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В настоящия случай А. не е ангажирала надлежни доказателства, че не е работила в "КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ”ЕООД ЕНД КО КД. Напротив същата не отрича, че поканата, ведно с изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение са ѝ били връчени. Неоснователно е и твърдението на длъжника, че връчването не се явявало редовно, тъй като било извършено в централата на работодателя, а не в търговския обект, където осъществявала трудовите си функции. Именно адреса на управление на работодателя длъжникът е посочил като месторабота във въпросника за кандидатстване за заем при кредитора. Последният не би могъл да знае и в кой точно търговски обект на работодателя полага труд длъжника, а е логично и точно в централата на работодателя да има лице, чието задължение е и получаването на книжа.

Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай не е надлежно установено наличието на изтъкваните предпоставки за уважаване на процесното възражение, поради което и също не следва да се приема.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, подадено от Р.С.А. с ЕГН **********, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №813 от 17.05.2017г. по ч.гр.д.№1342/2017г. на ШРС, издадена в полза на "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД с ЕИК 200604885.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.