Р Е Ш Е Н И Е № 33

гр. Шумен, 20.03.2018 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Румяна Райкова

Йордан Димов

при секретар Жанета Дучева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов в. т. д. № 15 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 326 от 27.11.2017 г., постановено по г. д. № 522 по описа на Великопреславския районен съд за 2016 г., първоинстанционният правораздавате- лен орган е отхвърлил предявения от Община Върбица, ЕИК 000931415, с адрес: гр. Върбица, ул. „...”, № 55, представлявана от кмета на об- щината М.М.Б.против „Делта – Инженеринг” ЕООД, ЕИК 127 620215 със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. „...”, № 26, представлявано от А.М.Ш.положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вав вр. с чл.21, ал.3 и чл.26 от ЗДФИ да се признае за установено, че търговското дружество дължи на Община Върбица сума в размер на 11 569.54 лв., като вземането е погасено чрез прихващане с насрещното вземане на „Делта – Инженеринг”, ЕООД в размер на 12 261.78 лв.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищецът, в първоинстанционното производство - Община Върбица, който го обжалва, считайки, че реше- нието е неправилно. Моли съда да го отмени изцяло и да постанови ново решение, с което да уважи предявения от него на основание чл.422, ал.1 от ГПК, установите- лен иск, като се присъдят направените от общината деловодни разноски за двете инстанции и да се остави без уважение направеното от ответника възражение за прихващане. В съдебно заседание поддържа въззивната си жалба, чрез процесуал- ния си представител ад. Ж.П. ***.

Въззиваемата страна „Делта – Инженеринг”, ЕООД в отговора си по чл.263, ал.1 от ГПК и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ад. С.И. ***, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от Община Върбица, с която претендира да се признае за установено, че „Дел- та – Инженеринг”, ЕООД му дължи сумата от 14 995.31 лв., от които посочената в Акт за начет № 11-04-0001/31.01.2012 г. главница в размер на 11 569.54 лв., лихва за забава в размер на 3 008.08 лв. за периода от 03.09.2009 г. до 31.01.2012 г. и лихва за забава в размер на 417.69 лв. от 01.02.2012 г. до 07.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2012 г. до извършване на окончателно плащане на насените вреди и разноските в заповедното производство в размер на 749.85 лв., от които 299.85 лв. – платена държавна такса по заявлението и 450.00 лв. – адвокат- ско възнаграждение, както и да бъде осъдено да заплати направените разноски по делото.

Ответникът „Делта – Инженеринг”, ЕООД в отговора на исковата молба ос- порва иска, като го счита за неоснователен и недоказан по размер. Направено е възражение за прихващане на насрещното вземане на „Делта – Инженеринг”, ЕО ОД срещу община Върбица за заплащане на сумата от 13 243.00 лв., представлява- ща стойността на допълнително извършени и непредвидени с договора строително монтажни работи.

Видно от приложеното ч.г.д. № 332/2012 г. по описа на ВПРС, въз основа на подадено от ищеца на 13.06.2012 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е била издадена Заповед № 179 за изпълнение на парично задъл- жение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.06.2012 г., както и изпълни- телен лист от 22.06.2012 г. По него ответникът е осъден да заплати на ищеца сума- та от 11 569.54 лв. по Акт за начет № 11-04-0001/31.01.2012 г., издаден от държавен финансов инспектор от трети отдел „Североизточен район – области Варна, Доб- рич, Силистра, Русе, Разград, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол”, дирекция „Извън- планова инспекционна дейност” на Агенция за държавна финансова инспекция, лихва в размер на 3 008.08 лв. от 03.09.2009 г. до 31.01.2012 г., лихва в размер на 417.69 лв. от 01.02.2012 г. до 07.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главни- цата от подаване на заявлението – 13.06.2012 г. до пълното изплащане на вземане- то, както и сумата 749.85 лв. – разноски по делото, от които 299.85 лв. – платена държавна такса по заявлението и 450.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Срещу длъжникът по изпълнителния лист е образувано из. д. № 20163610400028 на дър- жавен съдебен изпълнител при Районен съд – Велики Преслав. В законоустанове- ния срок, „Делта – Инженеринг”, ЕООД е депозирало възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, в което е посочено, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпъл- нение. В едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил иск за уста- новяване на вземането си.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 24. 06.2009 г. между страните е сключен договор, по силата на който ищецът в качест- вото си на възложител е възложил, а ответникът в качеството си на изпълнител приема да извърши строително ремонтни работи и дейности по обект – аварийно-възстановителни работи на джамията в с. Чернооково, Община Върбица, Област Шумен, които подробно са описани в приложението към договора – чл.І. Догово- рът е сключен поради причинените вреди на постройката, вследствие на буря през м. септември 2008 г. и отпуснатите във връзка с това пари за ремонт от Постоянна- та комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи гр. София. За извършените при ремонта строително монтажни работи (РСМР) са съставени два протокола – акт обр.19 № 1 от 29.07.2009 г. и № 2 от 20.09.2009 г. Актовете са подписани от ответника и надлежно упълномощен представител на ищеца, като в тях подробно са описани извършените РСМР. Въз основа на двата протокола и из- дадените от ответника фактури № 8/29.07.2009 г. и № 10/28.08.2009 г., ищецът му е заплатил сума в общ размер на 65 360.00 лв.

С Акт за начет № 11-04-0001/31.01.2012 г., издаден от държавен финансов инспектор от трети отдел „Североизточен район – области Варна, Добрич, Силист- ра, Русе, Разград, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол”, дирекция „Извънпланова ин- спекционна дейност” на Агенция за държавна финансова инспекция, въз основа на извършен експертен анализ е установено, че извършените на обекта РСМР са на стойност 53 790.46 лв. В резултат на неправилното отчитане на РСМР на ответника са платени без правно основание 11 569.54 лв., с които той се е обогатил за сметка на ищеца. В резултат на това „Делта инженеринг” ЕООД е отговорно за нанесени вреди на Община Върбица в размер на 11 569.54 лв., платени без правно основание в резултат на отчитане на несвършена работа.

Въз основа на акта за начет е образувано досъдебно производство № 544/20 10 г. По описа на РУ „Полиция” гр. В. Преслав срещу управителя на ответното дру- жество А.М.Ш.и служителят на Община Върбица което е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.03.2013 г. В постановлението изрично е посочено, че установеното в хода на производството „...изключва неправомерност на получените суми от фирмата изпълнител.”.

От заключението на повторно назначената от съда съдебно-техническа екс- пертиза, неоспорено от страните се установява, че действително извършените РС МР на джамията, така както са описани по видове СМР в двата протокола обр. 19 са на стойност 58 514.99 лв. По време на изпълнението на обект „Джамия с. Черно- оково” през 2009 г. са изпълнени допълнително СМР, непредвидени в договора. Те съответстват по вид на посочените във възражението за прихващане, направено от ответника. Тяхната стойност е в размер на 12 261.78 лв., с вкл. ДДС. За тях не са съставяни протоколи обр. 19 и съответно не са заплатени от Община Върбица.

Пред районният съд са разпитани двама свидетели на ответника. Свидетел- ката А.В.И.е строителен инженер и работи в отдел „ТСУ” в Об- щина Велики Преслав. През лятото на 2012 г., по молба на ответното дружество е извършила замервания в джамията, в с. Чернооково и е установила действително извършените от него СМР, които ги е отразила в съставена от нея количествено-стойностна заменителна таблица.

Свидетелят С.Б.Б.служител в Община Върбица, към момента на изпълнението на СМР на длъжност „специалист по екология, строителство и не- законно строителство” и е бил представител на общината по време на изпълнение- то на СМР на джамията в с. Чернооково. Ремонтът се финансирал от „Бедствия и аварии” по проект за аварийно възстановителни работи. Свидетелят заявява, че е имало разминаване в изпълнението на СМР между възложените по договора и действително извършените. По уговорка с изпълнителя били извършени допълни- телни работи, които не били предвидени в проекта но трябвало да се направят. Ня- мало как да се състави допълнителен протокол, като анекс. Затова се договорили, че не е изпълнено всичко до края, но има друго, което е наложително и трябва да се направи. Това обстоятелство било известно на общината. Направили си неофициал- на заменителна таблица за тях и приели обекта като завършен.

Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите предвид обстоятелст- вото, че те имат преки и непосредствени впечатления и техните показания корес- пондират със събраните в хода на процеса доказателства.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният от Община Върбица установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че е пре- дявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е допустим. Разгледан по същество е неосно- вателен, поради следите съображения:

Събраните в хода на процеса доказателства, установяват по безспорен начин че между ищецът и ответника през процесния период е налице облигационна връз- ка, произтичаща от валидно сключен между тях на 24.06.2009 г. договор за извърш- ване на ремонт на джамията, находяща се в с. Чернооково. Ответникът не е изпъл- нил изцяло предвидените с договора СМР. Разликата между стойностите на дейст- вително извършените по договора СМР и заплатените от ищеца е в размер на 11 559.54 лв., съгласно установеното с Акт за начет № 11-04-0001/31.01.2012 г. Но същевременно по време на ремонтните работи ответникът е изпълнил СМР, които не са предвидени от договора на обща стойност 12 261.78 лв.

С депозирането на отговор на исковата молба, ответникът е направил възра- жение за прихващане на насрещното си вземане за изпълнените от него СМР извън договора в размер на 12 261.78 лв. с вземането претендирано от Община Върбица в размер на 11 559.54 лв. Налице са две насрещни ликвидни и изискуеми парични вземания, отговарящи на изискванията на чл.103 от ЗЗД. С оглед на това следва да се извърши прихващане на вземането на „Делта – Инженеринг”, ЕООД в размер на 12 261.78 лв., с което задължението на ответното дружество към ищеца ще се погаси изцяло. Съгласно чл.104, ал.2 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В случая то е можело да бъде извършено в деня на плащането - 03.09.2009 г., поради което и претенцията на ищеца за мораторната лихва в общ размер на 3 425.77 лв. и за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане са неоснователни. Следователно пре- дявения от ищеца установителен иск следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за стойността на допълнително извършените СМР, извън уговорените с договора от 24.06.2009 г.

Възражението на ищеца, че неоснователно възражението за прихващане е насочено срещу него, вместо искът за неоснователно обогатяване да се насочи към собственикът на джамията Главно мюфтийство в Р. България е направено несвое- временно. То е следвало да бъде направено пред районният съд в първото по дело- то заседание, когато страните, предвид разпоредбата на чл.143 от ГПК, са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения, произтичащи от реле- вираните до този момент факти и направените възражения. С оглед на това напра- веното от ищеца възражение е недопустимо, поради което въззивният съд го оставя без разглеждане.

В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на Шуменския районен съд следва да бъде по- твърдено.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемия „Делта – Инженеринг”, ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски във въззивната ин- станция в размер на 500.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 326 от 27.11.2017 г., постановено по г. д. № 522 по описа на Великопреславския районен съд за 2016 г.

Осъжда Община Върбица, ЕИК 000931415, с адрес: гр. Върбица, ул. „..., № 55, представлявана от кмета на общината М.М.Б. да заплати на „Делта – Инженеринг” ЕООД, ЕИК 127620215 със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. „...”, № 26, представлявано от А.М.Ш., ЕГН ********** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 500.00 (петстотин) лева.

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.