Р Е Ш Е Н И Е №15

град Шумен, 20.02.2018 г.

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Румяна Райкова

2.Йордан Димов

при участието на секретаря Ан. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. т. д. №220 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №729/12.10.2017 г. постановено по гр. д. №1086/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен (ШРС) е било признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че Г.И.Н., ЕГН-********** *** не дължи на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, ЕИК-***, гр. С...., ...., сумата от 1 823.94 лв. – главница по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №2017***60402764, по описа на ЧСИ с №*** на КЧСИ и район на действие – района на ШОС. Ответникът „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД е бил осъден да заплати на ищеца Г.И.Н., ЕГН-********** сумата от 652.96 лв., от които 580 лв. адвокатско възнаграждение и 72.96 лв. за държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, от чието име е подадена и настоящата въззивна жалба. В нея се сочи, че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно. Сочи, че не е съгласен с извода на първоинстанционният съд, че погасителната давност по вземането е изтекла на 07.07.2016 г. Изпълнителното дело било образувано първо под №2011***04022561 на 24.11.2011 г. пред ЧСИ А.Т., а впоследствие било образувано пред нов ЧСИ поради отнемане на правата на ЧСИ А.Т.. Сочи, че в рамките на това производство са били предприети различни изпълнителни действия. Сочи, че плащания са били получени на дати 23.01.2013 г., 22.03.2013 г., 22.05.2013 г., 24.07.2013 г., 25.09.2013 г., 20.11.2013 г., 16.12.2013 г., 24.02.2014 г., 16.04.2014 г., 16.06.2014 г. Намира, че предвид тези суми следва да се вземе предвид, че са налицие предприети валидни изпълнителни способи за събиране на задължението и съответно е била прекъсната давността. Моли посоченото ИД №2011***04022561 да бъде приложено към преобразуваното ИД №2764/2017 г. Намира, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД. Моли да бъде отменено постановеното от първоинстанционният съд решение, както и да бъдат заплатени направените и пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски.

По отношение на така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор на жалбата от страна на ищеца в първоинстанционното производство Г.И.Н.. В него са сочи, че депозираната въззивна жалба е неоснователна. Твърди, че изпълнителното дело е образувано по молба от взискателят„БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД без в молбата ад е посочен изпълнителен способ, което е в противоречие с чл.426, ал.2 във вр. с чл.129 от ГПК. Съгласно т.10 от ТР по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС молбата без посочен изпълнителен способ е недопустима, т.е. тя не спира давността. Твърди, че всички извършени изпълнителни действия по прекратеното изпълнително дело са недопустими, тъй като молбата не е изправена и не пораждат правни последици, като се обезсилвали с обратна сила съгласно т.10 от ТР по ТД №2/2013 г. на ОСГТК. Намира, че в тази връзка са недопустими извършените запори и тъй като те се обезсилват с обратна сила не пораждат спиране и прекъсване на дейността Намира, че давността по вземането е започнала да тече през 2011 г. и е изтекла през 2016 г.. намира, че изпълнителните действия по стари изпълнителни дела са извършени по право, а извършените в настоящото изпълнително производство са изваршени след изтичане на погасителната давност от 5 години. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. От името и на въззивника и на въззиваемият са постъпили писмени бележки, които преповтарят изразените в жалбата и отговора към нея становища.

След извършената проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното от фактическа и правна страна: Настоящото производство е водено като такова по реда на чл.439 от ГПК – иск за оспорване на изпълнението, обосноваващо се на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е възникнало изпълнителното основание. Претенцията е под формата отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи сумите, за които е образувано изпълнителното производство. Твърденията му се обосновават с обстоятелството на изтекла погасителна давност, която е довела до погасяване на задължението. За това ищецът е отправил твърдение още в исковата молба. Макар изтичането на определен период от време да е обективен факт, то обстоятелството, че в рамките на този период не са настъпили определени факти – не са били предприемани действия по удовлетворяване на притезанието обект на изпълнителният титул, са отрицателни факти за ищеца. Ето защо той може да се задоволи с твърдението, че давността е изтекла като период от време и че в рамките на този период не са били предприети действия по принудително изпълнение. Ответника в производството и взискател в изпълнителното производство е този, върху когото тежи тежестта на доказване, че определени факти са били осъществени – предприемани са действия по принудително изпълнение, които са прекъсвали давността.

Констатира се, че в рамките на производство по реда на чл.410 от ГПК – за издаване на заповед за изпълнение по ч.т.д. №2541/2011 г. по описа на ШРС е била издадена Заповед №1587/07.07.2011 г., а въз основа на нея приложеният към ИД №201***60402764 изпълнителен лист от 05.08.2011 г., от който е видно, че Г.И.Н., ЕГН-********** е бил осъден да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД сумата от 1 823.94 лв. – главница по договор за кредит №PLUS-01119478/19.11.2007 г., 498.77 лв. възнаградителна лихва за период от 29.02.2008 г. до 27.02.2009 г., 725.79 лв. – мораторна лихва за периода от 28.03.2008 г. до 26.04.2011 г., както и 160.97 лв., представляващи разноски по делото. Както бе посочено към настоящият момент процесният изпълнителен лист е приложен по ИД №201***60402764, което е на ЧСИ с №*** на КЧСИ и район на действие – района на ШОС. Последното е заведено по молба на взискателят „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД подадена пред ЧСИ на 08.03.2017 г. В нея се съдържа искане за предприемане на действия чрез провеждане на конкретен изпълнителен способ – „4. С настоящата молба Ви възлагам всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, като моля да насрочите опис на движими вещи на адреса на длъжника.” В рамките на производството и по твърдение на страните и с оглед на доказателствата се установява, че преди образуването на посоченото изпълнително дело е имало образувано друго такова ИД №2011***04022561. Последното не е било събрано като доказателство от първоинстанционният съд, независимо, че в тази насока е имало искане от ответника в производството. Мотивите на съдът са били, че не е посочена връзката между двете изпълнителни дела. Подобни мотиви не се споделят от въззивният съд, но доколкото събирането на това доказателство не е обосновано пред ШОС с нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция също не е събрала това доказателство.

Въпреки това съдът намира, че в рамките на производството е установено прекъсване на теклата погасителна давност за вземанията. Явно е, че давността по отношение на процесните вземания за пръв път е започнала да тече на 07.07.2011 г., когато е издадена заповедта за изпълнение. Действително съдът не може да вземе предвид обстоятелствата касаещи изпълнителните способи предприети в рамките на изпълнителното производство по ИД №2011***04022561, но от печатите на изпълнителният лист е видно, че на следните дати са били изплатени от страна на ЧСИ №***на взискателя суми, както следва: 1).23.01.2013 г. - 251.78 лв., 2).21.03.2013 г. – 192.50 лв., 3).23.07.2013 г. – 140.60 лв., 4).23.09.2013 г. – 140.60 лв., 5).19.11.2013 г. – 111 лв., 6).14.12.2013 г. – 43.23 лв., 7).21.02.2014 г. – 119.80 лв. и 8).15.04.2014 г. Тези суми сочат категорично на извършени от длъжника в рамките на посоченият период от януари 2013 г. до април 2014 г. плащания за погасяване на задължението. Дали тези плащания са били доброволни или чрез използване на конкретен способ за принудително изпълнение е безразлично в светлината на казуса, предвид на мотивити на мотивите на т.10 от ТР по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че давността се прекъсва с „ ... предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.” Следва да се приеме, че събраните суми са вследствие на принудителни действия прекъсващи теченето на погасителната давност. Дори да се приеме, че тези плащания са извършени доброволно от платеца, то следва да се пиреме, че е налице признание на претенцията. Действия за плащане на суми са предприети осем пъти в посоченият период и това е указано от печатите на ЧСИ с №*** на КЧСИ, което се установява от изпълнителният титул. Тези печати носят и подпис на ЧСИ. Ето защо, понеже от юли 2011 г. до януари 2013 г. няма изтекли пет години и от април 2014 г. до март 2017 г. също няма пет години, то не може да се приеме, че е изтекла предвидената в чл.116, б. „в” от ЗЗД погасителна давност. Като не е взел предвид положените от ЧСИ вписвания върху изпълнителният титул първоинстанционният съд е постановил едно необосновано и неправилно решение. В този смисъл въззивният съд намира, че така постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, че ищеца не дължи записаните в изпълнителният титул суми.

Предвид крайният резултат по делото следва да бъдат присъдени на въззивника направените от него разноски във въззивната инстанция, които са 100 лв. – минимума за юрисконсултско възнаграждение и 26.33 лв. – държавна такса. Не следва на въззивника да се присъждат разноски за водене на делото пред първата инстанция, макар да са поискани във въззивната жалба, предвид обстоятелството, че такива не са поискани пред първоинстанционният съд, а също и поради обстоятелството, че в първата инстанция няма доказателства за направени подобни разноски. Т.е. въззиваемият следва да заплати на въззивника сумата от 126.33 лв. – разноски за водене на производството пред въззивната инстанция.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №729/12.10.2017 г. постановено по гр. д. №1086/2017г. по описа на ШРС, като вместо това постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният от Г.И.Н., ЕГН-********** *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, ЕИК-***, гр. С...., ...., че ищецът на дължи на банката сумата от 1 823.94 лв. (хиляда осемстотин двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) – главница по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №2017***60402764, по описа на ЧСИ с №*** на КЧСИ и район на действие – района на ШОС, който изпълнителен лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение №1857/07.07.2011 г. по ч.гр.д. №2541/2011 г. по описа на ШРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.И.Н., ЕГН-********** да заплати на БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, ЕИК-***, гр. С.сумата от 126.33 лв. (сто двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки), представляващи направените от последното разноски за водене на производството във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.