Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

град Шумен, 07.02.2018 г.

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Румяна Райкова

2.Йордан Димов

при участието на секретаря Ан. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. т. д. №218 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №781/24.10.2017 г. постановено по гр. д. №2004/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен (ШРС) е бил отхвърлен предявен от „Енерго – про продажби” АД, ЕИК-103533691, гр. Варна, Варна тауърс – Г, бул. „...” №258 иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ответника „Русев Трейд 2012” ЕООД, ЕИК-201940547, гр. Шумен, ул. „...” №12, представлявано от управителя Р.И.Р.дължи на ищеца сумата от 575.46 лв., главница за доставена ел. енергия за период от 17.06.2016 г. до 17.10.2016 г. за обект, по отношение на който ищецът води аб. №0011131014, както и сумата от 35.97 лв. – мораторна лихва, за период от датата на падеж за всяко от задълженията, отразени в пет бр. фактури, подробно описани в ИМ до 12.04.2017 г., както и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „Енерго – про продажби” АД, от чието име е подадена и настоящата въззивна жалба. В нея се сочи, че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че смяната на качеството на потребител на ответника е станало автоматично по силата на договора за покупко-продажба на обекта, по отношение на който са извършени доставките за ел. енергия. Намира, че са пренебрегнати нормите на чл.16, ал.1, т.3 и т.5 от Общите условия за продажба на ел. енергия. Според тях клиентът има задължение в шестмесечен срок да уведоми доставчика за всяка настъпила промяна на представени лични данни, промени в обстоятелствата, фактически и правни отношения касаещи клиента и ползвания обект. Т.е. при промяна в собствеността на обекта ответника е имал задължение да уведоми ответника. Намира, че противен случай няма как да бъде прекратен договорът между страните. Намира, че договорните отношения за доставка на ел. енергия не следват автоматично правото на собственост. Твърди, че в случая става за договорни отношения, които възникват по взаимно съгласие, а се прекратяват на посочените в договора и закона основания. Твърди, че ответника не е проявил грижата дължима от добрия стопанин. Намира, че като страна по договора за посоченият период ответника дължи претендираните суми. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове за главница, мораторна лихва и законна лихва, както и да присъди сторените разноски в производството и пред двете инстанции.

От страна на ответника в първоинстанционното производство е депозиран отговор на така подадената въззивна жалба. В него се сочи, че жалбата е неоснователна. Моли да бъде оставено в сила постановеното от първоинстанционния съд решение. Намира, че са правилни изводите залегнали в решението, че по смисъла на чл.46, ал.1 от ОУПЕЕ договорните отношения по продажба на електрическа енергия се прекратяват, когато ответника престане да отговаря на условията да бъде клиент по смисъла на ОУПЕЕ. Клиент според ОУ било всяко лице, което купува ел. енергия. Намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество и жалбата е основателна.

В съдебно заседание за въззивника - „Енерго – про продажби” АД не се явява представител. За въззиваемият се явява адв. А.А. ***. Последната заема становище, че подадената жалба е неоснователна, като в общи линии поддържа становището изложено в отговора на въззивната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и да бъдат присъдени направените от въззиваемите разноски във въззивното производство.

След извършената проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното от фактическа страна: Настоящото производство е водено като такова по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК – иск за установяване на вземане по протекло преди това заповедно производство, в случая производство за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. От ангажираните в производството писмени доказателства се установява, че пред ШРС е било водено ч. гр. д. №1261/2017 г. по описа на съда, в рамките на което производство е била издадена Заповед №778/05.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по силата на която „Русев Трейд 2012” ЕООД са били осъдени солидарно да заплатят на „Енерго – про продажби” АД сумата от 575.46 лв., представляващи главница за консумирана, но незаплатена ел. енергия по фактури касаещи периода от 17.06.2016 г. -19.09.2016 г. за обект с абонатен №11131014, гр. Шумен, ул. „...” №12 и клиентски №1300115428, сумата от 35.97 лв., представляващи мораторна лихва, за период от падежа на всяко от задълженията за главница до 12.04.2017 г., както и 75 лв. разноски по делото, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.05.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. След уведомяването на длъжника за издадената заповед за изпълнение последният, в законовия срок - на 01.06.2017 г. подал възражение с правно основание чл.414 от ГПК, в което било посочено, че не дължи посочената сума, тъй като павилиона бил продаден. В даденият по закон срок заявителят депозирал и исковата молба в настоящото производство.

По делото е установено и не се спори между страните, че дружеството ответник е имало облигационни отношения с топлофикационното дружество и че на последното е била доставяна електрическа енергия. Видно е, че в счетоводството на ищеца е заведен обект с абонатен номер на името на дружеството ответник. За претендираните от ищеца количества ел. енергия са представени фактури, но ответника не оспорва начислените суми по основание. Единственото, което е спорно в първоинстанционното производство, за което са направени възражения от ответника и се твърди като обстоятелство е, че ответника не е имал качеството клиент за периода в рамките на който се претендира. Това е така, тъй като процесният обект до който е доставяна ел. енергия е бил прехвърлен в собственост на трето по спора лице. Това може да се установи от договорът за покупко-проджаба на движими вещи, представен от ответника и носещ дата 15.02.2016 г., който е бил заверен пред нотариус с №222 на НК и район на действие – района на ШРС на същата дата - 15.02.2016 г. От този договор става ясно, че собствеността върху павилион и някои други вещи, находящи се в гр. Шумен, ул. „...” №12 е бил продаден от ответника на трето лице.

Доколкото правният спор пред въззивната инстанция се концентрира около обстоятелството дали ответинка е отговорен за консумирана ел. енергия в обект, който не е вече негова собственост, съдът намери следното от правна страна: Отговорността на лицата, на които се доставя електрическа енергия е по своето естество договорна. Доставката на ел. енергия до крайни клиенти е уредена първично в Закона за енергетиката – Глава 8а, Раздел VІ „Сделки по регулирани цени”. Видно е, че самият закон третира отношенията между страните като сделка. По смисъла на закона поне един съществен елемент от тази сделка е извън волята на страните – а именно цената. Както се вижда от самото заглавие на раздела става въпрос за регулирани цени, които се определят от нарочен държавен орган, но не и от някоя от страните. За сделка при регулирани цени при доставка на ел. енергия говори и чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ. От друга страна никъде в ЗЕ не е записано, че закупуването на имот или друг обект влече автоматично след себе си качеството на клиент. В §1, т.27г е посочено, че краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Никъде не е посочено, че клиент, който купува ел. енергия е собственика на обекта, към който се доставя ел. енергия. Използваният термин „купува” по отношение на доставяната ел. енергия също насочва към облигационни отношения, а не към такива свързани със собствеността. ОПУЕЕ също не предвижда придобиването на собственост като основание за доставка на ел. енергия. Това личи и от нормата за присъединяване на нови клиенти, чл.8, ал.1 от ОУПЕЕ, който сочи: „Новите клиенти подават до „Енерго – про продажби” АД писмено заявление за продажба на ел. енергия по образец на дружеството. Същото се констатира и в дадените в чл.2, т.1 и т.9 дефиниции на „битов клиент” и „небитов клиент”.

ОУПЕЕ в чл.16, ал.1, т.3 въвеждат задължение за клиента при промяна на обстоятелства, фактически и правни отношения писмено да уведоми дружеството в 6-месечен срок от настъпване на тези обстоятелства. Явно прехвърлянето на собствеността е именно такова обстоятелство. С оглед на посочената норма следва да се приеме, че ответника неправомерно не е уведомил доставчика на ток за това, че е прехвърлил собствеността на обекта, до който се доставя ток. Ако е имал опасения, че новият собственик няма да поиска да прехвърли партидата на свое име или че няма да заплаща сметките ответникът е оправомощен по смисъла на чл.16, ал.1, т.5 от ОУПЕЕ „Да прекрати договорните си отношения с „Енерго – про продажби” АД за продажба на ел. енергия ... при промяна на собствеността ...”.

Предвид гореизложеното в резюме може да се каже, че установената нормативна уредба – ЗЕ, както и одобрените ОУПЕЕ третират доставката на ел. енергия като облигационно правоотношение, за възникването, изменението (чл.98а, ал.5 от ЗЕ) и прекратяването на което е необходима волята на страната. Никъде, а и по-специално в чл.46, т.1 от ОУПЕЕ, не е предвидено, че това става автоматично при смяна на собствеността. В чл.46, ал.т.1 от ОУПЕЕ пише, че договорните отношения се прекратяват при загубване на качеството на клиент, но никъде не е записано, че с прехвърляне на собствеността едно лице губи това качество. В този смисъл направените от първоинстанционният съд правни изводи са неправилни и противоречат, както на нормативната уредба (ЗЕ), така и на действащите Общи условия. В своите мотиви първоинстанционният съд е приел, че по смисъла на чл.98а от ЗЕ ответника е бил клиент на енергоснабдителното дружество. Същевременно обаче е направен неправилен анализ на нормите от ОУПЕЕ и не е взето предвид, че действащата нормативна уредба третира отговорността на клиента на ел. енергия като облигационна връзка, макар и с нормирани съществени елементи (цената), а не като последствие от собствеността върху определен обект.

Установените общи условия и по-специално чл.16, ал.1, т.3 и т.5 от ОУПЕЕ дават гаранция за отчуждителя на една вещ, че той може да защити правата си, като декларира посочените обстоятелства пред доставчика и не бъде обвързан от последващата консумация в даден имот.

Предвид изложеното следва да бъде отменено постановеното от първоинстанционният съд решение, като бъде уважен предявеният установителен иск.

На въззивника следва да бъдат присъдени и сторените разноски пред двете инстанции – 475 лв.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №781/24.10.2017 г. постановено по гр. д. №2004/2017 г. по описа на ШРС, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Русев Трейд 2012” ЕООД, ЕИК-201940547, гр. Шумен, ул. „...” №12, представлявано от управителя Р.И.Р.дължи на „Енерго – про продажби” АД, ЕИК-103533691, гр. Варна, Варна тауърс – Г, бул. „...” №258 по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК сумата от 611.43 лв. (шестстотин и единедесет лева и четиридесет и три стотинки), от които 575.46 лв. (петстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща главница за консумирана, но незаплатена ел. енергия по фактури касаещи периода от 17.06.2016 г. - 19.09.2016 г. за обект с абонатен №11131014, гр. Шумен, ул. „...” №12 и клиентски №1300115428, сумата от 35.97 лв. (тридесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи мораторна лихва, за период от падежа на всяко от задълженията за главница до 12.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 04.05.2017 г., както и 75 (седемдесет и пет) лева разноски в заповедното производство, за които суми е била издадена Заповед №778/05.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1261/2017 г.

ОСЪЖДА „Русев Трейд 2012” ЕООД, ЕИК-201940547, гр. Шумен да заплати на „Енерго – про продажби” АД, ЕИК-103533691, гр. Варна сумата от 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева, дължими разноски за водене на производството от ищеца пред двете инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.