Р Е Ш Е Н И Е №3

Гр.Шумен 15.01.2018 г.

Шуменският окръжен съд в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Лидия Томова

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Теодора Д.

при участието на секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В.търг.дело № 170 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Д.М. *** срещу решение № 436 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 443/2017 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд е осъдил жалбоподателя – ответник в първата инстанция да заплати на ищеца В.Н.В. сумата от 600 лева, на осн. чл. 127 ал. 2 от ЗЗД, представляваща 1/5 от платена от ищеца вноска за месец октомври 2016 г. по договор за банков кредит, и 2291,58 лева , представляваща 1/5 от вноските за периода м. ноември 2016 г. – февруари 2017 г. по същия договор. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част и моли въззивния съд да го отмени.

Въззиваемата страна В.Н.В., конституиран по делото лично и в качеството му на ЕТ „В.В. ***, чрез процесуалния му представител в отговора си оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Обжалваното решение е валидно допустимо. Тук следва да се има предвид, че районният съд непрезицно в хода на процеса и в решението си е „разделил” въззиваемата страна на два отделни субекта – физическото лице В.Н.В. и ЕТ „В.В. 62”, представляван от В.Н.В.. Регистрацията на физическо лице като едноличен търговец не води до възникването на отделен правен субект, а самото физическо лице придобива правоспособността да сключва търговски сделки по занятие. Като едноличен търговец, той не се представлява „от себе си”, в който смисъл е диспозитивът на обжалваното решение, а участва в процеса в качеството си на физическо лице, като качеството му на търговец се взема или не предвид според характера и съдържанието на спорното правоотношение. В този смисъл въззивният съд приема, че пред първата инстанция ищецът В.Н.В. е предявил срещу ответника М.Д.М. иск с правно основание чл. 127 от ЗЗД за сумата от 3614,73 лева, който е бил частично уважен от районния съд за сумата от 2891,58 лева (като сбор от присъдените от ШРС 600 лева и 2291,58 лева). Горната непрецизност не обуславя недопустимост на обжалваното решение, поради което спорът следва да бъде разгледан от въззивния съд по същество в обжалваната част на решението.

Ищецът В.Н.В. претендира заплащане на парична сума в общ размер 2891,58 лева (като сбор от присъдените от ШРС 600 лева и 2291,58 лева) на основание твърдение за плащане от негова страна на солидарно задължение в размер над припадащата му се като солидарен длъжник част от съответните анюитетни вноски по паричния дълг.

Ищецът и ответникът са встъпили като солидарни длъжници в дълга на „М и В комерс” ЕООД гр. Ш., което дружество е кредитополучател по договор за кредит с търговска банка „МКБ Юнионбанк” гр. С.. Договорът е бил неколкократно променян с анекси между банката кредитор и солидарните длъжници, като според последното представено по делото изменение – анекс № 9 от 30.01.2015 г., общият размер на задълженията е 145 268,62 евро, от които 132 404,81 евро редовна главница, 8360 евро просрочена главница и 4503,81 евро просрочена лихва (гр.д.3434/2017 л. 39). Съгласно погасителния план, уговорен в анекса, крайният срок за изплащане на дължимите суми е 06.03.2018 г., а начинът на изплащане е, както следва: една месечна вноска по главницата в размер на 400 евро, платими на 30.01.2015 г., три равни последователни месечни вноски по главницата, всяка от които в размер на 475 евро, считано от 06.02.2015 г. до 06.04.2015 г. включително, на шесто число всеки месец; 34 равни последователни месечни вноски по главницата, всяка от които по 475 евро, платими от 06.05.2015 г. до 06.02.2018 г.; и изравнителна вноска в размер на 123 014,81 евро, дължима на 06.03.2018 г. По делото безспорно е установено от съдебно-икономическата експертиза, че ищецът като солидарен длъжник е заплатил на банката кредитор общо сума от 7387,78 евро, равностойни на 14 457,89 лева. Тези релевантни за спора фактически изводи на съда не се променят от заключението на допълнителната експертиза.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на въззивния съд:

Приложимите правни норми за отношенията между ищеца и ответника във връзка с тяхното солидарно задължение по договора за банков кредит се съдържат в чл. 127 от ЗЗД. Съгласно чл. 127 ал. 1 от ЗЗД, ако не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от солидарните длъжници поравно. Съобразно тази норма и като взе предвид, че солидарните длъжници според анекс от 27.04.2011 г. са четирима, въззивният съд намира, че частта на В.Н.В. като физическо лице и едноличен търговец с наименование ЕТ „В.В. ***, е ¼ от общия размер на дълга. Частта на всеки солидарен длъжник се определя спрямо общия размер на дълга. Този размер, според цитирания анекс № 9 от 30.01.2015 г., е 145 268,62 евро. Частта на всеки от солидарните длъжници, включително и частта на ищеца като солидарен длъжник е 1/4 от тази сума, или 36 317,16 евро. Регресна претенция на който е от съдлъжниците срещу останалите съдлъжници се поражда при изпълнение на задължение над припадащия се на съответния съдлъжник дял от общия размер на дълга, а не при изплащане от един длъжник изцяло на отделна вноска, или при извършени плащания за определен период от време, които са под размера на припадащия се на съдлъжника дял от общия дълг. Тук следва да се отбележи, че уговарянето на анюитетни вноски за погасяване на кредита не го превръща в договор с периодични плащания, нито обуславят възникване на множество отделни задължения. Такава уговорка не отменя неделимостта на дълга. Поради това, размерът на припадащия се дял на всеки от солидарните длъжници се преценява спрямо общия размер на дълга към кредитора към момента на погасяването му (Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК) и регресна претенция възниква само при изплатена сума и за заплатената сума над съответния дял на солидарния длъжник. В този смисъл, съдът не споделя материалноправния извод на районния съд, мотивиран с решение № 1204 от 13.05.1963 г.по гр. дело № 684/63 г. на ВКС І г.о. Решението е постановено при действието на различна правна уредба, застъпената в решението теза не съответства на действащото законодателство и не се споделя в актуалната съдебна практика (Р. № 827 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2010 г., IV г. о., ГК).

В конкретния случай, ищецът е изплатил на банката кредитор общо 7387,78 евро, равностойни на 14 457,89 лева, което е по-малка сума от припадащия му се дял от 1/4 от общия размер на дълга, или 36 317,16 евро. За него не е възникнала регресна претенция срещу останалите солидарни длъжници, поради което предявеният от него иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД е неоснователен. Следва обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо това въззивният съд отхвърли предявения от В.Н.В. лично и в качеството му на ЕТ „В.В. 62” иск за сумата 2891,58 лева, в който размер искът е бил уважен от ШРС.

Ищецът дължи на ответника разноските за двете инстанции с общ размер 875,90 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя решение № 436 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 443/2017 г. на Шуменския районен съд в частта му, в която районният съд е осъдил М.Д.М. да заплати на В.Н.В. сумата от 600 лева и на ЕТ „В.В. *** сумата от 2291,58 лева, както и в частта за присъдените разноски, и вместо това в тази част постановява:

Отхвърля предявения от В.Н.В. лично срещу М.Д.М. иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2891,58 лева.

Осъжда В.Н.В. да заплати на М.Д.М. разноските за двете инстанции с общ размер 875,90 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.