Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

град Шумен, 26.07.2018 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов

при секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №67 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „КМГ холдинг” ГмбХ, регистрирано в ТР на гр. Л.(Г.)), със седалище и адрес на управление: ... 18, Л.,Г. представлявано от управителя К.С., със съдебен адрес *** – адв. Е.Д. против „Водоснабдяване и канализация - Ш.” ООД, ЕИК-, гр. Ш., пл. ... №1, представлявано от управителя К.Г.М.. Уточнява в ИМ, че наименованието на ищеца за периода от 29.06.2009 г. до 21.04.2016 г., което време обхваща момента на сключване на договорите, основание за претенцията, е „Секисуи СПР Европа” ГмбХ. На 11.09.2012 г. е било вписано в ТР към АВп дружество по чл.357 от ЗЗД с наименование СМ Секисуи Европа, ЕИК-, в което като съдружници са записани „Строителна механизация ЕООД, ЕИК-и „КМГ Холдинг ГмбХ. На 08.01.2013 г. гражданското дружество (наричано в ИМ „консорциум”) и „ВиК Ш.”, ООД сключили договор за изпълнение и рехабилитация на водоснабдителните система на гр. Ш.по чл.41 от Закона за обществените поръчки (отм.) (ЗОП (отм.)), като съобразно договора изпълнителят се е задължил да извърши монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводни и канализационни тръби в гр. Ш.. Изпълнението е разделено на два етапа, като първият включва предпроектно проучване, разработване на проекти и осигуряване на финансиране и изпълнение. Във вторият етап е предвиден мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи и изплащане на цената. Твърди, че договореното по първи етап е изпълнено, като е подписан Констативен акт от 31.03.2014 г. за годност и приемане на строежа – Обр. 15. Въз основа на така издаденият Констативен акт са съставени и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи четирите участъка (подробно описани на л.4 и 5 от ИМ). Отделно само въз основа на констативният акт е съставен отделен Приемо-предавателен протокол от 31.03.2014 г., с който приключва Етап І и се дава началото на Етап ІІ по изпълнението. За извършените работи и дължимите във връзка с тях суми са издавани от „ВиК Ш.” ООД и фактури, всяка от които придружена от двустранен протокол, подписан от изпълнител и възложител, в които протоколи се потвърждава извършената дейност и съответната цена. Във фактурите била отразена стойността на разсрочено плащане Издадени са следните фактури: №1/19.04.2013 г. за 34 177.60 лв.; №2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., №3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., №4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., №5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., №6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., №7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., №8/04.12.2013 г. за 62 639.66 лв., №9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., №10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и №11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 лв. Общата дължима сума по фактурите възлиза на 6 096 135.73 лв. Сочи, че между страните било договорено възложителят да заплаща на изпълнителят сумата равна на дължимият ДДС върху посоченото във фактурата до 14-о число на месеца следващ месеца, в който е издадена фактурата. С оглед изложеното сочи, че ответникът в посочените срокове е следвало да заплати сума от 1 011 522.60 лв., като обаче към момента на завеждане на ИМ били платени само 871 522.61 лв. Твърди, че възложителят дължал към момента сумата от 140 000 лв. представляваща част от дължимото по ф-ра №11/01.07.2014 г. задължение за ДДС. Твърди, че извън сумите дължими като ДДС, по отношение на които не са изплатени упоменатите 140 000 лв. било договорено остатъкът от 5 057 613.12 лв. да бъде заплатен на 84 равни месечни вноски, дължими до 10-то число на всеки месец, начиная от месецът следващ месеца, в който е приключил Етап І. Тази договорка следвало да се изпълнява от април 2014 г., но страните постигнали допълнителна договореност със споразумение от 31.03.2014 г., като се установили, че плащането следва да започне от януари 2015 г. Твърди, че такива плащания не били извършени. Сочи, че за периода на 2015 година (12 месеца) се дължали 12 вноски в размер на 60 209.68 лв. всяка или общо 722 516.20 лв. Твърди, че за всяко забавено плащане се дължи и неустойка уговорена в чл.38 от Договора, която е по 0.5% от задължението за всеки ден забава, но не повече от 8%. Намира, че за всяка от горепосочените и неиздължени своевременно 12 погасителни вноски се дължи неустойка в размер на 4 816.77 лв. или общо 57 801.24 лв. независимо от уговорената неустойка изпълнителят има претърпени вреди за дължимите суми за мораторна лихва, които са всъщност размера на действително претърпени вреди. Сочи, че при забавата на посочените 12 вноски е натрупана мораторна лихва в общ размер на 131 460.01 лв. Сочи, че тази сума като бъде намалена с неустойката му се дължи остатък от 73 658.77 лв. като мораторни лихви (действително претърпени вреди над уговореното в договора за неустойка). Намира, че съобразно с уговореното в договора и правоспособността на гражданското дружество може всеки от участниците в дружеството самостоятелно да предяви претенциите за дължимите суми. Цитира относима съдебна практика. Моли да бъде осъдено „ВиК Ш.” ЕАД да заплати на „КМГ холдинг” ГмбХ следните суми 140 000 лв. като главница, част от начисленията за ДДС върху ф-ра №11/01.07.2014 г., 722 516.16 лв. – главница представляваща дължими по смисъла на уговореното между страните 12 вноски, които суми са претендирани частично от дължимата по договор главница в размер общо на 6 069 135.73 лв. Сумата от 57 801.24 лв. – неустойки за забавено плащане на дължимите 12 месечни вноски за период от януари до декември 2015 г., сумата от 73 658.77 лв. дължими мораторни лихви върху забавените и посочени по-горе 12 месечни вноски за главница, ведно със законната лихва върху дължимите суми за главница от датата на завеждане на ИМ до окончателното погасяване на дължимите суми, а именно - 140 000 лв. и 722 516.16 лв.

В даденият от съда срок за депозиране на писмен отговор на основание чл.367 от ГПК, такъв е представен от „Водоснабдяване и канализация - Ш.” ООД. Ответника твърди, че така предявените искове са недопустими и изцяло неоснователни. Твърди, че надлежно лигитимирано да предяви настоящият иск е регистрираното гражданско дружество, с което е сключен договорът, но не и участващото в него дружество, ищец в настоящото производство. Моли съдът да вземе предвид, че е заведена жалба в ОП – Ш., по която е образувано следствено дело и намира това за пречка пред разглеждане на производството. Сочи, че същото следва да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Впоследствие в отговора се прави пространно изложение по отношение на обстоятествата как и при какви условия е взето решение за рехабилитация на водоснабдителната мрежа в гр. Ш.. Указва се, че е контактувано с МРРБ за финансиране на проекта, но от тяхна страна последвал отказ. Било взето решение, че все пак трябва да се направи ремонт, като финансирането му щяло да се обоснове с очакваните икономии при загубата на вода. Ето защо и между страните изрично било постигнато споразумение за разсрочване на плащането за период от седем години след извършването на СМР. Изтъква, че дружеството ответник ползвало за изготвяне на проекта експертна помощ от „Строителна механизация” АД, гр. К.. Намира, че са нарушени изискванията на ЗОП тъй като не може в подготовката на проекта и изпълнението на самият проект да участва едно и също лице („Строителна механизация” АД, гр. К. е другият участник в дружеството по ЗЗД, изпълнител по проекта). В ИМ е направено пространно изложение от л.3 до л.9 не техническите спецификации на проекта като в края е дадено заключение, че предвид така изброените параметри следва да се приеме, че проектът е бил със значително завишена цена. Твърди, че общата стойност на договора ведно с обследването, проектирането и оскъпяването е 2 398 924.01 лв. Намира, че обосновката на договора е неправилна, доколкото е предвидено, че след извършените ремонти дружеството възложител ще направи икономии в размер на 4 452 096.63 лв. Сочи, че е използвана несъответна база на изчисленията. Намира, че всъщност икономиите могат да възлязат само на 491 041.01 лв. Сочи, че това становище на ответното дружество е сведено до знанието на ищеца с писмо от 08.07.2016 г., като с него е изпратено и предложение за корекция и редуциране на тези таблици предвид новият анализ. Твърди, че на това основание оспорва предявените искове. По отношение на претенциите за неустойки и мораторни лихви сочи, че тъй като главните искове са неоснователни и те също са неоснователни, като акцесорни. Сочи, че исковете са недопустими и изцяло неоснователни, като моли да бъде прекратено производството или да бъдат отхвърлени изцяло исковете. Моли да бъде спряно производството. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.

От страна на ищеца в предвиденият по закон срок по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ. В нея се оспорват твърденията направени в отговора на ответника . Сочи се, че ищеца е процесуално легитимиран да предяви настоящият иск предвид фактите в производството. Сочи, че образуването на следствено дело, по което няма привлечен обвиняем е ирелевантно за настоящият спор. Цитира относима практика. За това счита, че няма основание за спиране на производството. Коментира твърденията за нередовност на проведената обществена поръчка. Моли да бъде задължен ответника на осн. чл.183 от ГПК да представи в оригинал Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Ш.по договор с гарантиран резултат от 08.10.2012 г. Ако такъв бъде представен оспорва всички подписи положени от С.Ж.като твърди, че подписите не са на лицето. Сочи, че поради отказ на „Мадара” АД да допусне ремонтни работи на територията на свой частен имот и тъй като водоснабдителното дружество не е можело да изпълни задължението си за осигуряване на достъп до ремонтираните обекти е било извършено преработване на договора за извършване на други СМР, а не тези предвидени в имота на *АД. Така е бил съставен и действащия към момента договор, от който ищеца черпи правата си. Намира, че е установено изпълнението на всички задължения възложени с договора на изпълнителя. Работата е приета без възражения, издадени са фактури от ответника. Намира, че тези установени факти единствено са от значение за провеждане на иска. Сочи, че твърденията направени в отговора са по-скоро защитна теза и така, както са изложени, сочат на това, че ответника се опитва да черпи благоприятни последствия от своето неправомерно поведение. Оспорва твърдението, че за да е редовен договорът той следва да е одобрен от съдружниците. Намира, че не са относими към действието на договора и последиците които той поражда сочените от ответника правила за придобиване, разпореждане, управление и бракуване на СМА и ДФА на ТД с над 50% държавно участие. Оспорва твърдението, че процедурата по ЗОП, с която е възложен договорът е опорочена поради неправилно прилагане на чл.90, ал.1 от ЗОП. Твърди, че ответникът не е легитимиран да прави подобно възражение, тъй като не попада в кръга от лица, които е определен от закона – чл.122и, ал.1 от ЗОП. Намира, че освен това подобна възможност е била преклудирана. Оспорва също така твърденията, че е нарушен чл.43, ал.2 от ЗОП по съображения подробно описани в ДИМ – л.6 – л.7. Оспорва твърдението, че неправилно са изчислени загубите, които би претърпяло водоснабдителното дружество. Сочи, че изцяло поддържа първоначалната ИМ. Моли да бъде задължен ответникът на основание чл.183 от ГПК да представи в оригинал Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Ш.по договор с гарантиран резултат от 08.10.2012 г. Ако оригинал не бъде представен договорът представен с отговора на ИМ да бъде изключен от доказателствата по делото. Ако бъде представен оригинал сочи, че оспорва всички подписи положени от С.Ж.в качеството му на представител на гражданското дружество, като твърди, че подписите не са негови и моли да бъде назначена съдебно-графическа експертиза, която да установи дали всички подписи положени в представеният оригинал на договора са на С.Ж., ЕГН-**********.

От страна на ответника на основание чл.373 от ГПК е депозиран отговор на ДИМ. В него се оспорват твърденията на ищеца изложени в депозираната ДИМ. Отправя твърдение, че искът е недопустим, тъй като гражданското дружество не е било легитимирано да участва в проведената процедура за ОП, тъй като то е било учредено с нарочна цел, която била различна – откритата с решение от 24.07.2012 г. твърди, че дружеството не имало за цел да участва в процедурата възложена по-късно на 24.09.2012 г. като процедура по договаряне. Намира, че отношенията между участниците в ДЗЗД са били прекратени автоматично поради неспечелването на търга по първата обява. Намира, че дружеството е следвало да се прекрати на основание чл.363, б. „а” от ЗЗД, тъй като постигането на целта, за която е било учредено не е било възможно да се изпълни. Намира също, че договорът за ДЗЗД е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет. Намира, че дружеството ищец няма качеството на кредитор на ответника и не е активно процесуално легитимиран да предяви настоящият иск. Отправя твърдение, че не се установява ищецът да е активно процесуално легитимиран да предяви искът за заплащане на дължимите суми. Твърди на подробно изложени в отговора на ДИМ (л.3-л.6) основания, че ответникът се е задължил да плаща договорените суми само на „Строителна механизация” АД, но не и общо на двете дружество участващи в ДЗЗД. Оспорва основателността на претенцията, като освен правото на ищеца да предяви иск и твърденията за нищожност както на договора за ДЗЗД и договорът за ОП от който произтичат правата на ищеца сочи, че оспорва всички фактически твърдения залегнали в ИМ и ДИМ. В рамките на л.7 до л.12 излага обстоятелства поради които договорът не е породил своите правни последствия, включително защо е нищожен, както и нарушения на порцедурата по ЗОП (изложени преди това в отговора на ИМ и обсъдени и от ищеца в ДИМ). По-нататък на подробно изложени в отговора на ДИМ основания се оспорва и реалното извършване на заложените в договора СМР. Сочи, че претенцията за главница обвързана с ДДС по издадените фактури е завишена с 20 000 лв. прави възражение по отношение на претенцията в тази част, поради изтекла погасителна давност. Намира, че поради липсата на изпълнение не може да се обоснове и претенцията за неустойка. Намира, че претенцията за мораторна лихва е недопустимо да се съединява с претенция за неустойка, ето защо претенцията за лихви е неоснователна.

В предварителният си доклад съдът, вземайки предвид обема на възраженията на ответника направени в отговора на исковата молба, както и възможностите да се правят възражения предвид императивната норма на чл.373 от ГПК е намерил, че подаването на отговор по реда на чл.373 от ГПК е във функционална зависимост с преди това подадената ДИМ по реда на чл.372 от ГПК. Това най-ясно личи от нормата на чл.373, ал.2, изр.1 от ГПК „В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба.” От друга страна чл.373, ал.2, изр.2 от ГПК изрично посочва какви конкретни процесуално значими действия може да предприеме ответника с отговора на ДИМ: „В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.” В този смисъл съдът в определението си за насрочване на делето е приел, че не са своевременно направени от ответника възраженията относно недопустимостта на иска, които са значително модифицирани в сравнение с отговора на ИМ и съдържат изцяло нови твърдения. Същото се отнася и до твърденията за нищожност на ДЗЗД и договора за ОП – предмет на иска. Тези твърдения е можело и е следвало да бъдат отправени с първоначалният отговор и по своя смисъл излизат извън пределите на допустимото съобразно с ограниченията поставени от процесуалните норми. Несвоевременно е направено и възражението, че ответника е задължен само към едното дружество и то „Строителна механизация” АД, доколкото същото е можело и е следвало да се направи с първоначалният отговор. Същото се отнася и до всички възражения по основателността на иска и желанието да бъдат ангажирани нови доказателства, предвид обстоятелството, че те е следвало да бъдат направени с отговора на ИМ, както и те не са във връзка с изложението и твърденията направени от ищеца в ДИМ.

В съдебно заседание за ищеца се явяват адвокат Б.Г. ***. Последният сочи, че договорът въз основа на който са извършени дейностите от страна на процесното гражданско дружество не е бил оспорен в производството. Същият е договор за гарантиран резултат. В него не е установено да бъдат извъършени определени СМР с видове, обеми и цени, а да се постигне краен резултат, изразяващи се в допустими стойности на загуби на вода от ВиК мрежата. След изпълнението тези изисквания са спазени, като дори реализираното съкращаване на загуби е 7-8 пъти над договореното. По договора вече има плащания в размер на около 700 хиляди лева, а всички издадени фактури във връзка с договорните отношения межде струните са осчетоводени от ответника и по тях последният е ползвал данъчен кредит. Извършването на ремонтите работи се установява от приемо-предавателен протокол подписан двустранно. Плащанията по самият договор пък стават поетапно във времето за период от седем години, като се отчита дали изпълнението е в съответствие със заложените цели за период от седем години. До момента всички доказателства по делото сочат, че изпълнението е в съответствие със заложеното в договора, но въпреки това ответника не плащал дължимото. Коментира обстоятелството, че самите СМР са извършени по изцяло нова, безизкопна технология, която е по-евтина от всяка друга. Моли да бъдат присъдени претендираните суми. За ответника се явява адв. П.Х.А. ***. Последният подъдржа изложеното в отговорите на ИМ и ДИМ. Сочи, че ищецът няма активна процесуална легитимация да води настоящият иск, а по същество исковата молба е неоснователна. Намира, че договорът е нищожен, поради опорочаване на процедурата по ЗОП (отм.) спечелената обществена поръчка е с едни параметри, а изпълнението по настоящият договор е с други параметри. Моли искът да бъде оставен без уважение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Молби да му бъдат присъдени и сторените разноски.

В дадените им от съда срок страните представят писмени бележки.

В писмените бележки на ищеца се излага становище, че възраженията на ответинка са неоснователни. Твърди, че ищеца е оправомощен да води настоящото производство като част от консорциума ДЗЗД СМ Секисуи Европа. Коментира, че в производството е установено пълно изпълнение на задълженията по договора. От една страна установява, че е изпълнен първият етап – за проектиране, фактическо извършване на СМР и приемането на работата. Твърди, че това се установява от двустранно подписан между страните приемо-предавателен протокол касаещ всички рехабилитирани участъци от ВиК мрежата. Сочи, че вторитя етап от изпълнението обхваща мчониторинг дали ще бъдат изпълнени уговорените допустими загуби на вода. Намира, че това по категоричен начин се установява от приетата в производството съдебно-техническа експертиза. Излага обстоятелството, че само с икономиите на вода постигнати за една година след ремонта ВиК дружеството е могло да заплати стойността на целият договор. Развива аргументите си в табличен вид, като се установява, че преди рехабилитацията загубите на вода са били 3 270 914 м3 за година, закрепените в договора гарантирани загуби на вода са били 755 605 м3 за година, а постигнатото е било 369 891 м3 за година, реално постигнатата икономия на вода касаеща разликата между реално постигнатите загуби след рехабилитацията и загубите преди това е в размер на 2 901 023 м3. Така постигнатата икономия на вода е на стойност от 5 134 810.71 лв. за една година. Определя възраженията на ответника като неоснователни до степен на абсурдност. Част от тях също така били недоказани, а трети преклудирани предвид обстоятелството, че са направени едва с отговора на ДИМ. Заема подробно становище оп изложените съображения. Намира, че предоговорарянето на Договора след обявената обществена поръчка не е по инициатива на изпълнителя, а на възложителят. Сочи, че изпълнителят е бил единствено дружество подало документи за участие в обществената поръчка, а предоговарянето е станало едва след това и то по инициатива на възложителя. Обсъжда всички възражения направени от ответника в отговора на ДИМ, но сочи, че същите са преклудирани, така както е приел съдът в изложението си по предварителният доклад. Намира, че ответното дружество няма надлежно качество, за да оспорва обществената поръчка, тъй като не е участник в обществената поръчка, нито заинтересовано лице. Намира, че единственото възражение, което е в съответствие със същността на спора е възражението за прекомерност на договорените цени, но макар да го обсъжда в подробности, сочи, че същото е преклудирано, а и неоснователно. Излага твърдение, че цените оп процесният договор са в пъти по-ниски от цените по други проекти за рехабилитация на В и К мрежата на ответника за ВиК мрежата в гр. Ш., които са извършжени по аналогична безизкопна технология. Сравнението с цени на идентични участъци са в пъти по-скъпи, като от графиката представена за илюстрация се вижда, че разликата на цените е от 5,65 пъти до 12.99 пъти по-голяма за други участъци, отколкото платеното за участък №3 по договора. Изложено е твърдение, че възраженията против характера и законосъобразността на обществената поръчка предхождаща договораса направени едва след завеждане на настоящото дело, като такива е можело да бъдат направени непосредствено след началото на изпълнениенот на договора. Намира, че няма съществени изменения на клаумзите на договора предвид нормата ан чл.43, алб.1 от ЗОП (отм.), тъй като стойността на договора е една и съща, неговият предмет, а и страните му са едни и същи. Т.е. намира, че изменението на договора от 08.01.2013 г. е продиктувано от новонастъпилите непредвидени обстоятелства, свързани с отказа на трето лице да даде съгласието си за рехабилитация на водопровод, преминаващ през територията на предприятието. Ето защо изменението на договора е направено по-скоро в интерес на ответника. Твърди, че нормата ан чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП действащ към момента, дава възможност за изменение на договорите по ЗОП. Ето защо моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 120 000 лв., представляваща сума равна на начисления ДДС по ф-ра №11/01.07.2014 г., издадена от Консорциума на ВиК Ш., в общ размер на 722 516.16 лв., представляваща сбор от дължимите за периода от 10.1.2015 г. до 10.12.2015 г. 12 месечни вноски съгласно чл.10, чл.12 и чл.13 от Договора и Приложение №4 към договора – погасителен план без ДДС., честичен иск от общата цена на Договора в общ размер от 6 069 135.73 лв., неустойки за забава върху дължимите за посоченият период от 10.1.2015 г. до 10.12.2015 г. 12 месечни вноски – в размер на 57 801.24 лв., мораторна лихва за забава върху всяка една от посочените 12 месечни вноски за период от 10.1.2015 г. до 10.12.2015 г., считано от датата на дължимост на всяка от вноските до датата на предявяване на ИМ, които суми представляват разликата мужду пълната стойност на натрупаните лихви за забава за посоченият период и претендираната неустойка за забава., законната лихва за забава върху главниците на всяка от посочените месечни вноски за период от 10.1.2015 г. до 10.12.2015 г., считано от датата на завеждана на ИМ до датата на окончателното изплащане на дължимите като главница суми, както и законната лихва за забава върху главница в общ размер на 120 000 лв. , представляваща остатък от дължимата сума, равна на начислрения ДДС по -ра №11/01.07.2014 г., издадена от Консорциума на ВиК Ш., от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на дължимата като главница сума. Моли да му бъдат присъдени и 80 820.79 лв., представляващи съдебно деловодни разноски за водене на настоящото производство.

Ответника също представя писмени бележки в дадения за това срок. Твърди, че не е изпълнен договореният между страните резултат. Твърди, че загубата на вода от всички участъци предмет на договора е 239 840 м3 за година, като видно от приетото заклучение постигнатите гарантирано допустими загуби на вода са в размер на 453 987 м3 за година, съгласно второто заключение и 369 891 м3 за година, съгласно първото заключение. Т.е. близо два пъти повоче от договореното между страните. Твърди, че по този начин договорът е останал неизпълнен. Твърди, че в рамките на производство недоказано е останало какав е цената на извършените от него СМР, като не са били подписани никакви количествено-стойностни сметки между страните , а не е била направена пазарна оценка на изработеното. Оспорва действителността на договорът за консорциум.. Оспорва наличието на валидно проведена процедура по ЗОП. Намира, че процесният договор е бил сключен след изпълнение на процедура по ЗОПы като обаче е налице заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. – пороци по чл.26, ал.1 от ЗЗД, приложими и на основание чл.456 от ЗОП. Договорът не съответствал на образеця приложен към документацията по ЗОП. Намира, че цената по договора е била значително завишена. Това е така, тъй като тя се формира от три компоненнта - инвестиция, оскъпяване от 3.5% и и ДДС. Излага и други подробни възражения касаещи законността на обществената поръчка преди сключването на договора, включително значително изменение на рехабилитираните трасета, договорените начини за плащане, параметрите на техническото предложение. Намира, че при процедура на възлагане на поръчка по ЗОП са изключени много от характерните за облигазионното право внъзможности, включително принципа на договорната свобода – чл.9 от ЗЗД. Повтаря становището си застъпено в отговора на ДИМ,п че договорът от 08.10.2012 г., допълнителното споразумение от 04.01.2013 г., договорът от 08.01.2013 г. и допълнителното споразумение от 31.03.2014 г. са нищожни поради противоречието си с императивни правни норми. Повтаря становището си за недопустимост на исковата претенция предвид липса на активна процесуална легитимация у ищеца., както и поради нищожност на договора за консорциум (договор за дружество по ЗЗД). Намира, че ищецът няма качество на страна по договора, тъй като дружеството ищец не е канено да сключи окончателен договор по обявената поръчка. Титуляр на сметката за плащане по договора за обществена поръчка е „Строителна механизация“ АД, а не ищецът, което според него установява обстоятелството, че не е било уговорено общо плащане на дружествата в консорциума, а задължението е било към „Строителна механизация“ АД. Намира, че поради изложеното и поради други, подробно изложени в писменото становище обстоятелства, не може да се приеме, че между страните е имало активна солидарност на кредиторите. Възложителят не се е задължил да плаща общо на участниците в консорциума. Намира, че дори съдът да не счете изложените твърдения за основателни, следва да се приеме, че участниците в него са приели „Строителна механизация“ АД да бъде негов лидер и представител, т.е. ищецът „КМГ холдинг” ГмбХ не притежава активна процесуална легитимация да предяви настоящите претенции. Намира, че претенцията за неустойка е неоснователна предвид непостигане на целите на договора. Намира, че не могат да се претндират едновременно и неустойка и лихви за обезщетение за забава, тъй като биха се получили две обезщетения за едно и също. Моли съдът да приеме, че исковете са недопустими, а евентуално неоснователни. Моли да бъдат присъдени на ответника и направените в производството съдебни и деловодни разноски. Моли при евентуалното уважаване на предявените искове да бъде взето предвид възражението за прекомерност на адвокатският хонорар на ищеца.

Конституираното в производството трето лице помагач на страната на ищеца – „Строителна механиздация“ АД не заема становище, а впоследствие при даване ход на делото не изпраща представител.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна: На 11.09.2012 г.в Регистър БУЛСТАТ е вписано дружество по чл.357 от ЗЗД с наименование „СМ Секисуи Европа“, БУЛСТАТ-, съдружници в консорцииума са „Строителна механизацияа“ АД, ЕИК-и „КМГ холдинг” ГмбХ (с предишно наименование „Секисуи СПР Европа“) – дружество регисрирано в ТР на гр. Л.(Г.)), със седалище и адрес на управление: ... 18, Л.,Г. представлявано от управителя К.С., със съдебен адрес *** – адв. Е.Д.. Посоченият консорциум на 08.01.2013 г. в качеството си на изпълнител сключил с „Водоснабдяване и канализация - Ш.“ ЕООД, в качеството им на възложител Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Ш.по договор с гарантиран резултат на основание чл.41 от Закона за обществените поръцчки (отм.). Изпълнението на посоченият договор било разделено два основни етапа – чл.1 от Договора. Първият включвал три подетапа: 1).извършване на предпроектнопроучване и обследване на определените за рехабилитация участъци от В и К мрежата на гр. Ш., 2).разработване на проекти за изпълнение и 3).осигуряване на финансиране и изпълнение на необходимите монтажи, рехабилитация и подмяна на тръби. Вторият етап по смисъла на договора бил свързан с пълното приключване на първият етап и включвал два подетапа – мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи, както и изплащане от страна на възложителя на цената по договора. Било предвидено рехабилитационните дейности да обхванат четири участъка: 1).Водопровод фи 800 мм, преминаващ през местността *до спирателен кран на бул. „...“ с дължина 1554 м., 2).Водопровод фи 630 мм, преминаващ около площадка *с дължина 544 м., 3).Водопровод фи 630 мм, преминаващ през Индустриален парк Ш.с дължина 630 м и 4).Водопровод фи 900, водообезпечаващ участък 1 с дължина 320 м. По смисъла на чл.6, ал.1 от договора инвестицията е в размер на 5 057 613.12 лв. без ДДС или 6 069 135.74 лв. с ДДС. Определено е, че цената по договора се заплаща от възложителят на 84 равни месечни вноски от цената на договора, всяка от които 60 209.68 лв. без ДДС, като за изпълнението на Етап $$ се изготвя приложение №4. След приключване на всеки от гореизброените четири участъка се подписва приемоп редавателен протокол и изпълнителят издава фактура, като възложтиелят е длъжен да заплати дължимият ДДС (чл.11 от договора). Равните месечни вноски се изплащат не по-късно от десето число на съответиня месец. Изрично е уговорена норма, която прехвърля риска за непостигане на целеният резултат – гарантирано допустимите загуби на вода върху изпълнителят – чл.14 от договора предвижда, че отрицаталнета финансова стойност на разликата между паричната равностойност на гарантираната загуба на вода за рехабилитираните участъци на тръбопроводите и паричната равностойност на гарантираната загуба за същите е за сметка на изпълнителя. Чл.38 от договора установява задължение за възложителят, че същият дължи неустойка под формата на обезщетение при забава на плащанията, като определенета неустойка е 0.5 % върху дължимата сума, но не повече от 8%. Съобразно с представената и неоспорена документация всички дейности предвидени в чл.1 от Договора са били извършени. Това се установява и от представените по делото документи. За всеки от четирите участъка предмет на договора са представени – двустранен протоколза започване на работа в участъка, констативен протокол за съгласуване на доклади от обследване на загубите на вода и състоянието на водопровода, , приемо-предавателни протоколи за извършени типове работа, констативни протоли за изготвяне на работни проекти по участъците,, актове за установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството,1 протокол за изпитване на водоплътност, акт за дезинфекция и и промиване на питеен водопровод, протоколи за проведена 72 часова проба при експлоатационни условия. Всички посочени документи съществуват и за четирите рехабилитирани участъка и са представени по делото с исковата молба, като представляват номерирани доказатлества от номер 4 до номер 47. Всички те са подписани двустранно от представители на възложителя и изпълнителя без възражения. Протоколите за проведена 72 часова проба при експлоатационни условия изрично сочат, че конкретният участък може да бъде въведен в експлоатация. След приключване на рехабилитационните дейности по четирите учеака на 31.03.2014 г. е изготвен Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа. В него е изрично посочено, че страните приемат изпълнението на обекта като съответстващо на обема съгласно договора и работните проекти. Посочено е, че констативният акт е основание за съставяне на приемо-предавателен протокол с вписване на всички данни за обекта. Такъв е подписан двустранно на същата дата – 31.03.2014 г. С него са приети дейностите и по четирите учестъка и е посочено, че от момента на подписване на същият протокол приключва Етап 1 и започва изпълнението на Етап 2 по силата на чл.22 от Договора. В рамките на изпълнението на СМР били издадени от страна на представители на консорциума и следните фактури: №1/19.04.2013 г. за 34 177.60 лв.; №2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., №3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., №4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., №5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., №6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., №7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., №8/04.12.2013 г. за 62 639.66 лв., №9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., №10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и №11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 лв., като общата дължима сума по фактурите възлиза на 6 096 135.73 лв. във фактурите е отразена и стойността на разсроченото плащане на цената – дължимата от Ви К лихва за период от 7 години, както е посочено в чл.9 от Договора. Съобразно записаното в чл.11 от Договора задължение възложителят се е задължил да изплати суми дължими като ДДС по издадените фактури, след тяхното издаване, а пълната дължима сума е следвало да се заплати съгласно договореното разсрочено погасяване за 84 месеца. Съобразно уговорената обща стойност на договора се констатира, че дължимите като ДДС суми са в общ размер на 1 011 522.61 лв. В ИМ ищецът твърди, че от посочената сума не са изплатени 140 000 лв., като са изплатени 871 522.61 лв. В писмената си защита твърди, че всъщност са заплатени 891 522.61 лв, като незаплатени остават 120 000 лв., като сочи, че подобно твърдение е във връзка с изожленото от вещото лице по приетата ССЕ. Констатира се, че след като размерът на дължимите вноски е 60 209.68 лв., то 8% от тях – максималният размер на уговорената по договора неустойка за забава са 4 816.77 лв.

В рамките на поризводството е приета ССЕ, която сочи, че процесните (описани по-горе) фактури са осчетоводени в счетоводствата и на ищцовото и на ответното дружество. Сочи, че всички фактури са включени в дневниците за продажбите и покупките и СД по ДДС на ответника. Освен това ответника е ползвал възможността дза данъчен кредит по всяка от посочените фактури. Сочи се, че общият размер на неустойката за процесните 12 вноски от главницата по договора е 57 801.24 лв. или 4 816.77 лв. за всяка една. Сочи, че размерът на лихвите за забава върху всяка една от дължимите месечни вноски за периода от 01.01 – 31.12.2015 г. е 133 667.31 лв., посочени поотделно за всеки месец втабличен вид в ССЕ.

По делото е приета СТЕ, коянто неправилно се определя от страните като две СТЕ. Както може да се установи по делото, при първоначалното явяване на експерта заключението му не е прието и едва в последното по делото заседание е прието заключение, годно да отговори на поставените въпроси. Заключението има някои неточности, отстранени в съдебно заседание посредством отправените към експерта от страните и съда уточняващи въпроси. Констатира се, че в заключението представено в последно съдебно заседание – на 27.06.2018 г. последната таблица касаеща постигнатите гарантирано допустими загуби на вода след извършване на ремонтните дейности има разминавания с таблицата представена в съдебно заседание от 21.02.2018 г. Както се установява в съдебно заседание налице е неточност, която най-вероятно е свързана с ползване на екселска таблица, която автоматично е смятала и номера на колоната към изчисленията. Това обстоятелство изрично е уточнено от експерта в СЗ и е посочено, че коректните изчисления са в таблицата представена с СТЕ в СЗ на 21.02.2018 г. От посочената таблица се установява, че постигнатата загуба на вода след рехабилитацията са 369 891 м3, когато гарантираната загуба на вода в м3 съобразно договора е била 755 605 м3. Явно е, че целбеният по смисъла на договора резултат е бил постигнат. В по-голямата си част СТЕ установява обстоятелства свързани с въпроси поставени от ответника и касаещи количествено – стойностни параметри на изпълнението на договора. Съдът намира, че същите не са предмет на установяване в рамките на предмета на доказване по настоящият спор, предвид характеристиките на сключеният между страните договор.

Предвид приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължими по договор за изработка суми, с основание чл.92, ал.1 от ЗЗД поради закъсняло изпълнение по предвидена в договора между страните клауза, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, частично, като разлика дължима поради обстоятелството, че обезщетението за неустойка не покрива реално причинените щети. В случая и при трите иска разпределението на доказателствената тежест е общата – всяка от страните установява онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. Ищецът следва да установи сключен договор за изработка, в случая за изпълнение на определени СМР, обстоятелствата, че договореното е изработено и прието от възложителят, както и да твърди, че не му е платено. Неплащането като отрицателен факт не може да бъде установявано от ищеца. Ако е платено изцяло или частично това следва да бъде установено от ответника. Последният освен това има възможност да оспорва всеки от елементите на фактическият състав, който следва да установи ищеца, може да доказва, че не е било изпълнено, работата не е била приета, че е платил и т.н. По искът за неустойка ищецът следва да установи наличието на договорна клауза за заплащане на подобна неустойка, обстоятелството, че е изпълнил и че падежът на задължението, тъй като неустойката е за забава в плащането, е минал както и изтичането на соченият период от време като факт от обективната действителност. Ответника може да твърди и да установява, че подобна клауза няма, че не е закъснял в изпълнението, че макар да е закъснял не е изтекъл твърденият от ищеца период от време и др. По искът за мораторни лихви следва да бъдат установени размерът на главното задължение, като и период от време, за който се твърди, че ответникът е бил в забава по отношение на плащането, както и конкретният размер на дължимата като лихва сума. Ответникът може да установи, че няма главно задължение, че не са дължими посочените суми, че не е изтекъл посоченият период, в който да е бил в забава и т.н.

За да може да възникне претдираната отговорност за всеки един от посочените по-горе искове ищецът следва да установи валидно сключен договор между страните. Съдът намира, че това е безспорно установено. Действително ответникът оспорва обсотятелства във връзка с действителността на договора, редовността на проведената преди сключването му обществена поръчка, активната процесуална легитимация на ищеца и др. Всички тези възражения обаче са направени несвоевременно и в противоречие с нормативно установеното в процеса концентрационно начало. Както е посочено в изложението на определението по предварителният доклад на съда и преповторено в настоящото решение подобни възражения не могат да се правят с отговора на допълнителната искова молба. Закона третира прекалено ограничено посочената възможност за предоставяне на писмен отговор - нормата на чл.373, ал.2, изр.1 от ГПК сочи, че „В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба.” От друга страна чл.373, ал.2, изр.2 от ГПК изрично посочва какви конкретни процесуално значими действия може да предприеме ответника с отговора на ДИМ: „В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба“. Явно е, че подобни възражения са можели да бъдат направени в срока за подаване на отговор на исковата молба – чл.367, ал.1 т.5 от ГПК: писменият отговор на ответника трябва да съдържа възраженията срещу иска и обстояталествата, на които се основават. В подкрепа на подобно съждение е и изричната забрана на чл.370, ал.1 от ГПК „Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.“ Тълкувани систематично нормите уреждащи отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба водят до еднозначно заключение, че ако ответника възразява срещу иска, това следва да бъде направено с отговора на исковата молба, нови възражения с допълнителният отговор могат да се правят единствено, когато с тях се отговаря на направени в допълнителната искова молба нови твърдения и посочени нови факти. Друга възможност е свързана с това да не е могъл данаправи посочените възражения, когато това се дължи на особени непредвидени обстоятелства – чл.370 от ГПК. Явно е, че настоящата хипотеза не е такава. Ето защо съдът намира, че е недопустимо, предвид обстоятелството, че нормите уреждащи процесуалните правила са императивни, да разглежда възражения направени несвоевременно с отговора на ДИМ и преповторени в съдебно заседание и писмените бележки на ответнака страна, които в конкретният случай касаят активната процесуална легитимация на ответника, действителността на договора за дружество по ЗЗД, както и действителността на настоящият договор заради нарушения на Закона за обществените поръчки.

В настоящото производство ищецът безспорно установи наличието между процесният консорциум Секисуи Европа, ЕИК-, в което като съдружници са записани „Строителна механизация ЕООД, ЕИК-и „КМГ Холдинг ГмбХ и ответника в производството „В и К – Ш.“ ЕООД сключен договор за изработка с гарантиран резултат. Предвид специфичните уговорки по договора същият се явява неправилен договор за поръчка с алеаторни елементи, относно задължението на изпълнителя да извърши определен обем на СМР, които да доведат до определен стопански резултат, като посочените СМР са за сметка на изпълнителят до размера на уговорената сума от 6 069 135.74 лв. с ДДС., а независимо от реално вложените средства на свой риск изпълнителят трябва да гарантира за определен период от време определен размер на загубите на вода от В и К мрежата на рехабилитираните участъци. Във връзка с това и необходимостта от установяване на действително постигнатият ефект от СМР плащането на дължимите суми е разтеглено в един значим – седемгодишен период, в рамките на който съвместно страните констатират постигането на заложените в договора цели и след това извършват изплащане на оставащите суми. Така цялата дължима по договора сума се дължи на равни вноски за период от 84 месеца. Предвид тези изложени специфики на договора е без съществено правно значение действителните размери на извършените СМР. Същите не следва да бъдат установявани по количества, обеми и стойности, тъй като тези обстоятелства не са предмет на договора и съответно изпълнението му не зависи от тях. Ето защо подобна линия на доказване не е била необходима, но е била подета от ответника предвид възложените задачи на назначената СТЕ. В рамките на производството предвид разделянето на изпълнението на договора на два главни етапа следва да се приеме, че първият етап е изпълнен в съответствие с договореното между страните, тъй като всеки от четирите тръбопорвода обект на рехабилитация са били тествани и приети с двустранни и констативни и приемо-предавателни протоколи. Същите - и констативен, и приемо-предавателен протокол са били издадени и по отношение на всички обекти като цяло на 31.03.2014 г., като с всеки от тях възложителят е приел, че възложеното фактическо изпълнение отговаря на договореното. Посочените документи не са оспорени в настоящото производство и няма причина съдът да не ги кредитира. Безспорно е установено, че в съответствие с договореността между страните по чл.11 от Договора възложителят е следвало да заплати на изпълнителя по съставените от него фактури във връзка със СМР веднага след съставянето им 20% от тяхната стойност. Общата дължима сума е 1 011 522.61 лв., но от тях реално са били заплатени само 891 522.61 лв. Т.е. по тези падежирали вече суми, тъй като се издадат непосредствено след издаване на фактурите, се дължат 120 000 лв., като част от цялата главница. С приемането на обекта с посоченият приемо-предавателен протокол от 31.03.2014 г. е приключил и посоченият по-горе първи етап от изпълнението на договора. И е започнал да тече неговият втори етап. В рамките на последният в продължение на седем години съвместно от страните е следвало да се правят наблюдения и замервания по рехабилитираната В и К система и след констатиране на постигнатите цели в договора да се изплаща дължимото на изпълнителят. Предвид приетата СТЕ се установи, че реализираните загуби на вода са намалели в пъти, а гарантираните по договора загуби на вода също са значително по-малки от записаното в него, т.е. целта с която е сключен процесният договор е изпълнена. Следователно установена е претенцията на ищеца за заплащане на дължимите първи 12 равни месечни вноски от суми по договора в периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в общ размер на 722 506.16 лв. или 60 209.68 лв. месечно. Така общият размер на онователно претендираната главница в рамките на производство е 842 506.16 лв., която е с 20 000 лв. по-малко от претендираната първоначално с ИМ. Посочената сума се дължи от ответника, но предвид обстоятелството, че няма искане за изменение на иска то претенцията за главница следва да бъде отхвърлена в останалата и част в размер на 20 000 лв. като недоказана.

В рамките на поризводството, съобразно клауза на договора – чл.38 се установява отговорността, която носи възложителят по реда на чл.92 от ЗЗД за неустойка за закъсняло плащане. Забавата надхвърля значително 16 дни за всяка от вноските, доколкото дължимите суми са определени като 0.5% от незаплатената сума, но не повече от 8%. Това, както е посочено и в експертизата е сумата от 4 816.77 лв. звърху всяка от вноските или 57 801.24 лв.

Основателен е и предявеният иск за заплащане на мораторни лихви. Неоснователно е възражението на представителя на ответника, че когато е уговорена неустойка е недопустимо да се присъжда лихва за забава. Както може да се установи от чл.92, ал.1, изр. Второ кредиторът може да иска и по-голямо обезщетение, извън договорената неустойка, ако претърпените вреди са по-големи. Явно е, че в случая се претендират мораторни лихви, но само над присъдените размери за неустойка, т.е. сборът между претендираните суми за неустойка и тези за мораторни лихви са равни на стойността на мораторнити лихви за целият период – т.е. на реално претърпените вреди. Предвид изложеното няма пречки да бъде присъдена и неустойка и мораторни лихви. Общо дължимите мораторни лихви са в общ размер на 131 460.01 лв. за целият период. Когато от тях се извадят присъдените суми, дължими като неустойка се получава сумата от 73 658.77 лв. дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба.

Не се установи твърдяното от представителя на ответника, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да води настоящият иск. Изпълнител по настящият договор е Консорциум – дружество по ЗЗД. Последното е неперсонифицирано и не е нов субект на правото. Впредвид на това същото не може самостоятелно да упражнява процесуални права. В тази смисъл, доколкото не се установява, че едното или другото дружество, на база на договореностите помежду им е оправомощено да води настоящият иск, то следва да се приеме, че той може да бъде заведен от всяко от тях. Налице е и редовно уведомяване на другото дружество от консорциума за настоящото дело и то не е заявило правно валидна воля, че желае да встъпи или пък, че е против предявеният иск или претендирането на сумите еднолично от единият от участниците в консорциума.

Предвид изложеното следва да бъдат присъдени посочените суми в полза на ищеца - 842 506.16 лв., представляваща задължения за главница, от които 120 000 лв. дължими на основание чл.11 от договора като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените в процеса фактури - №1/19.04.2013 г. за 34 177.60 лв.; №2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., №3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., №4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., №5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., №6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., №7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., №8/04.12.2013 г. за 62 639.66 лв., №9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., №10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и №11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 лв., а сумата от 722 506.16 лв. – дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение №4 към него за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в останалата част за сумата представляваща разликата над 120 000 лв. до пълният предявен размер от 140 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде присъдена и сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка по чл.38 от договора и на основание чл.92 от ЗЗД за плащанията за главница дължими за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. следва да бъдат присъдени и сумите от 73 658.77 лв. дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумите за главница от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на дължимите като главница суми.

Предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнагнраждеине на представителя на ищеца съдът взе предвид следното: Настоящото производство е сложно от фактическа и правна страна. Същото ангажира значителен обем от доказателства, както и се разглежда продължителен период от време, предвид необходимостта от допълване на доказателственият материал. Ето защо съдът не намира за основателно искането за намаляване на възнаграждението. Видно е, че същото е значима по раздмер сума – 40 461.74 лв., но същата е в съответствие с размерът на претендираните суми. Последните са в общ размер на над 990 000 лв. За посочената в ИМ като материален интерес в производството сума Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минимално възнаграждеине за процесуално представителство сумата от 21 409.52 лв. Виедно е, че платеното на представителя на ищеца е близо двойно по-голямо, но под този двоен размер. Ето защо съдът не вижда основания за намалявене на адвокатското възнаграждение.

Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 79 194.58 лв., представляващи суми дължими като разноски съобразно с уважените части от предявените искове.

Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 480.90 лв., представляваща дължими разноски за отхвърлената част от предявените искове.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Ш.” ООД, ЕИК-, гр. Ш., пл. ... №1, представлявано от управителя К.Г.М. да заплати на „КМГ холдинг” ГмбХ, регистрирано в ТР на гр. Л.(Г.)), със седалище и адрес на управление: ... 18, Л.,Г. представлявано от управителя К.С., със съдебен адрес *** – адв. Е.Д. сумата от 973 976.21 лв. (деветстотин седемдесет и три хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и двадесет и една стотинки), от която сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, като част от главницата платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Ш.по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените в процеса фактури - №1/19.04.2013 г. за 34 177.60 лв.; №2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., №3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., №4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., №5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., №6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., №7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., №8/04.12.2013 г. за 62 639.66 лв., №9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., №10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и №11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 лв., сумата от 722 506.16 лв. (седемстотин двадесет и два хиляди петстотин и шест лева и шестнадесет стотинки) – дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение №4 към него за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801.24 лв. (петдесет и седем хиляди осемстотин и един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща неустойка за закъснение по чл.38 от договора и на основание чл.92 от ЗЗД за плащанията за главница дължими за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 73 658.77 лв. (седемдесет и три хиляди шестстотин петдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки) дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на осноавние чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на настоящата искова молба - 26.04.2017 г.до окончателното плащане на дължимите като главница суми.

ОТХВЪРЛЯ искът на „КМГ холдинг” ГмбХ против „Водоснабдяване и канализация - Ш.” ООД само в частта касаеща главницата платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Ш.по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените в процеса фактури - №1/19.04.2013 г. за 34 177.60 лв.; №2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., №3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., №4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., №5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., №6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., №7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., №8/04.12.2013 г. за 62 639.66 лв., №9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., №10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и №11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 лв., за сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева представляваща разликата между присъдената сума от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева и претендираните с исковата молба в тази част 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лева.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Ш.” ООД, ЕИК-, да заплати на „КМГ холдинг” ГмбХ, регистрирано в ТР на гр. Л.(Г.)), сумата от на 79 194.58 лв. (седемдесет и девет хиляди сто деветдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки), представляващи дължими разноски за водене на производството, съобразно уважените части от предявените искове.

ОСЪЖДА„КМГ холдинг” ГмбХ, регистрирано в ТР на гр. Л.(Г.)) да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Ш.” ООД, ЕИК-сумата от на 480.90 лв. (седемчетиристотин и осемдесет лева и деветдесет стотинки), представляващи дължими разноски за водене на производството, съобразно уважените части от предявените искове.

ПРОИЗВОДСТВОТО беше разгледано, а решението постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Строителна механизация“ АД, ЕИК-, с. С., община К., обл. С.З., местност ....

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

Окръжен съдия: