МОТИВИ към присъда по НОХД № 321/2018 год. ШОС

Подсъдимият Л.Я.А., ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 11.11.2017г. в гр. Шумен,ул."Цар Освободител" №1 при управление на лек автомобил "Ауди А6" с Рег. №****, нарушил правилата за движение, а именно - чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.94,ал.1 и ал.2 от Правилник за прилагане на ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Г.Т.от гр. Шумен - престъпление по чл. 343, ал.1, б. "в", пр. първо от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Наследниците на починалата Г.Г.Т./л. 85/ - В.Н.С. и Г.Н.П. – дъщери, направиха искане за конституирането им само като частни обвинители. Същите не са предявявали и не заявиха гражданска претенция. С оглед на това, както и поради обстоятелството, че молбите са депозирани своевременно и същите отговарят на изискванията на закона, съдът ги конституира само като частни обвинители в съдебното производство.

Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка направи изрично изявление, че дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, подробно описани в обвинителния акт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения от досъдебното производство. Фактите и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава и не желае събиране на допълнителни доказателства по отношение на тях. Съжалява за случилото се.

Разпитан в хода на предварителното производство, подсъдимият Л.А. се е възползвал от правото си да не дава обяснения. В съдебно заседание същия се признава за виновен, признава фактите от обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за тях. В защитната си реч заявява, че не желае да взема отделно отношение от защитата, съгласен е с изложеното от нея и изразява съжаление за случилото се, а в последната си дума заявява, че не желае на никого да се случва такова нещо.

От направеното признание по реда на чл. 371, т.2 от НПК, събраните по делото гласни и писмени доказателства, от показанията на свидетелите и заключенията на приетите експертизи съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л.Я.А. ***. Същият притежава СУМПС № 280585401 с правоспособност с категории C, DE, TKT, B, D, AM, BE, CE, валидно до 06.12.2020 година. Притежава л.а. „Ауди А6“, с рег.№ ****ВК.

На 11.11.2017год., около 11,00 ч. в гр. Шумен, л.а. „Ауди А6“, с рег.№ ****ВК бил паркиран от западната страна на бл. №1 на ул.“Цар Освободител“, с предната си част насочена към блока. Времето било ясно, видимостта – добра, паркингът имал настилка от гладка асфалтова смес. Подсъдимият А. привел в ход двигателя на автомобила и потеглил на заден ход, за да излезе от паркинга. При преминаване покрай успоредно спрели от източната страна на магазин „Лъв“ два автомобила, водачът се насочил и се движил на около 2,4 метра с лявата част на автомобила от южната страна на магазина. В същия момент пред източния ръб на магазина в южна посока, започнала да се придвижва с бастун пешеходката Господинка Т., на 87 години. След като чул звук от парктроника на автомобила, водачът незабавно предприел спиране, но в края на спирачния път ударил пешеходката с лявата задна част на автомобила. От удара пострадалата паднала назад по гръб на земята, а водачът изместил автомобила напред. След деянието, предмет на настоящото наказателно производство, от органите на МВР бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1038-709/11.11.2017г, като на водача Л.А. не бил съставен акт за установено административно нарушение и свидетелството за управление на МПС не е било отнето - заверено копие от констативен протокол за ПТП – л. 78. Пострадалата Господинка Т. била откарана в МБАЛ гр. Шумен, където въпреки проведеното лечение починала на 17.11.2017 година.

Така приетата фактическа обстановка са установява от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Това признание се подкрепя и от показания на свидетелите: П. Н. П. /л.35/ и П. С. П. /л.43/. В подкрепа на това са и протокол за оглед на ПТП (л.23 с препис л.25), фотоалбум (л.27), скица /л.30/, съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп №70/2017 ( л.55-63), съдебно-автотехническа експертиза ( л.45-52), препис извлечение от акт за смърт/л.84/, удостоверение за наследници ( л.85), справки за правоспособност на водач и за нарушенията му по ЗДвП от сектор „ПП“ ОДМВР – Шумен ( л.80-81), докладна записка (л.77), копие от протокол за ПТП с пострадали лица (л.78), епикриза на Г.Г.Т./л.64/, справка за съдимост ( л.89), карта за обвиняемо лице.

От Констативният протокол за ПТП с пострадали лица № 1038-709/2017г., приложен към делото, се установява, че съдържание на алкохол в кръвта на водача Л.А. не се е установена.

От назначената и приета съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № 70/2017г. – л.65 се установява, че на Г.Г.Т.на 87 год., е била причинена тежка закрита черепномозъчна травма: една охлузна рана в окосмената част на главата тилно в ляво; една охлузна рана в окосмената част на главата тилно в дясно; кръвонасядания на меките черепни обвивки слепоочно теменно в дясно и слепоочно в ляво; имприсионна фрактура на дясната теменна кост-външна пластина; фрактурна линия пред люспата на дясната теменна и дясната слепоочна кост – до слепоочния шеф; фрактурна линия по вътрешната страна на черепа - към криловидната кост; фрактурна линия назад към теменно тилната област на черепа; фрактурна линия в лявата странична част на черепния покрив от лявата теменно тилна област на главата през люспата на лявата слепоочна кост към лявата ср. черепна ямка; малък епидурален хематом челно базелно в дясно; малък субдурален хематом челно теменно в дясно; дифузен кръвоизлив под паяжовидната обвивка на мозъка/субарахноидален/; множество контузионни огнища в челните дялове; тежък мозъчен отток; множество вторични кръвоизливи и размекчение на мозъчното вещество в областта на мозъчния ствол. Едно дребно кръвонасядане в горната трета на шията – под брадичката. Една хоризонтална драскотина на областта на гърба – върху лявата лопатка. Контузия на крайниците: ивицовидно кръвонасядане по задната страна на лявата предмишница – средна трета; ивицовидни кръвонасядания по вътрешната страна на двете бедра; бледо кръвонасядане по предната страна на дясната подбедрица – горната средна трета; кръвонасядане по гърба на лявото ходило. Състояние след изкуствена белодробна вентилация. Двустранна бронхопневмония.

Непосредствената причина за смъртта на Г.Г.Т.се дължи на тежката двустранна бронхопневмония, развила се като усложнение на черепномозъчната травма. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар. Същите могат да бъдат получени вследствие на ПТП – бутане на пешеходец от лек автомобил с последващо падане върху платното. Между причинените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.

Пострадалата Господинка Т. е била хоспитализирана в МБАЛ – Шумен на 11.11.17год., където на 17.11.17год. починала.

От заключението на назначената по досъдебното производство автотехническа експертиза е видно, че не са налице обективни причини за настъпването на ПТП. Пътно транспортната обстановка е била нормална, пътното платно – сухо, видимостта – добра, автомобила е бил технически изправен, пострадалата пешеходка е имала видимост към автомобила. Водачът е имал техническа възможност да наблюдава непрекъснато и непосредствено полосата зад автомобила през задното стъкло. След оглед през огледалата за задно виждане и потегляне на заден ход, водачът не е поглеждал повече назад. Така той не е следил непрекъснато променящата се зад автомобила пътна обстановка и своевременно не е намалил скоростта или преустановил движението. От автотехническа гледна точка основната и непосредствена причина за възникване на произшествието са неправилните действия на водача А. който, извършвайки маневра – движение на заден ход, не е следял непрекъснато пътното платно зад автомобила. В случая, съгласно изискванията за безопасност на движението, е съществувала практическа възможност за избягване на удара, при условие, че водачът е наблюдавал постоянно и непрекъснато полосата зад автомобила, като своевременно би могъл да предотврати удара чрез спиране.

Съдът приема описаната по-горе фактическа обстановка и кредитира изготвените експертизи, които са пълни, ясни и обосновани. Страните в процеса приемат описания в автотехническата експертиза механизъм на пътнотранспортното произшествие. Не се спори по СМЕ за оглед и аутопсия на труп, не е оспорена и автотехническата експертиза. Свидетелските показания са непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

Съдът приема, че подсъдимият Л.Я.А. в разглеждания казус не е допуснал нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП каквото му е вменено като обвинение. Ал. 1 на чл. 20 от ЗДвП е със следния текст: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ В настоящото наказателно производство нито във описаната от обвинението фактическа обстановка, призната и неоспорена и от подсъдимия, нито във събраните доказателства има някакви индикации, които да навеждат на мисълта, че А. не е контролирал МПС-то, което е управлявал. Това, че не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и не е спрял своевременно, в резултат на което е настъпил и удара на пешеходката, не означава че не е контролирал автомобила, който е управлявал. Причината за настъпилото ПТП в никакъв случай не е изгубване на контрол над МПС. Видно от събраните доказателства, показанията свидетелите и от заключението на автотехническата експертиза, А. е положил усилия да спре, т.е. контролирал е пътното превозно средство, но не е съумял да го стори, тъй като извършвайки маневра – движение на заден ход, не е следял непрекъснато пътното платно зад автомобила. Поради което и за нарушението по този текст в обвинението съдът го оправда.

Подсъдимият Л.А. е допуснал нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП - преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения, за останалите участници в движението; както и на чл.40, ал.2 от ЗДвП - по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. А. е допуснал нарушение и на чл.94, ал.1 от Правилник за прилагане на ЗДвП - при потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна; и на чл.94, ал.2 от Правилник за прилагане на ЗДвП - при движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. От автотехническата експертиза се установява, че не са били налице обективни причини за настъпването на ПТП. Водачът е имал техническа възможност да наблюдава непрекъснато и непосредствено полосата зад автомобила през задното стъкло. След оглед през огледалата за задно виждане и потегляне на заден ход, водачът не е поглеждал повече назад. Така той не е следил непрекъснато променящата се зад автомобила пътна обстановка и своевременно не е намалил скоростта или преустановил движението, което е и основната и непосредствена причина за възникване на произшествието. Съдът счита, че допуснатото от А. нарушение е както по ЗДвП, така и по ППЗДвП – независимо, че касаят задължения на водача при една и съща маневра и че законът е по-висок по степен нормативен акт. Съдът приема, че това е така, тъй като в ППЗДвП са уредени по детайлно задълженията, които са разписани в ЗДвП.

Поради което съдът прие, че подсъдимия А., като управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "Ауди А6" с Рег. №****, е нарушил правилата за движение, а именно: чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.94,ал.1 и ал.2 от Правилник за прилагане на ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Г.Т.от гр. Шумен, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б. "в", пр. първо от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като го оправда по първоначалното обвинение – досежно включеното нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Извършеното от подсъдимия Л.Я.А. деяние съдържа признаците от обективна и субективна страна на престъплението чл. 343, ал.1, б. "в", пр. първо от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В тази връзка следва да се обсъдят и двата допълнително наведени доводи от защитата на подсъдимия – с искане за приложение на привилегирования текст – по чл. 343а от НК – оказал помощ и това за съпричиняване от страна на пострадалата Господинка Т.. И двете искания са неоснователни и не могат да бъдат споделени. На първо място по отношение на „направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата“ – по делото липсват доказателства подсъдимият да е предприемал някакви ефективни действия по оказване помощ на пострадалата. Приложението на чл. 343а от НК предпоставя наличие на активно поведение от страна на дееца, който след деянието да е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите. В качеството си на обвиняем същият е отказал да дава обяснения като само е заявил, че се признава за виновен, съжалява и не може да обясни как така се е случило. Единствения очевидец – св. Петър Петров – л. 38, заявява, че подсъдимият е подложил нещо под главата на пострадалата. В събраните доказателства няма някакви други индикации, които да навеждат на активни действия, свързани с оказване на помощ. Само при наличието на активно поведение на подсъдимия с такава насоченост би могло да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за прилагане на намалената отговорност по чл. 343а от НК, а настоящият случай очевидно не е такъв.

Същото може да се съотнесе и по отношение на довода за съпричиняване от пострадалата. По делото липсват доказателства, че със своето поведение пострадалата е спомогнала за настъпването на вредоносния резултат. Единственото изречение е съдържащо се в автотехническата експертиза, че: „пешеходката е имала възможност да възприеме движещия се на заден ход автомобил, но не е преустановила движението си към пресечната точка с автомобила“ – л. 51 от ДП, което обуславя искането на защитата. Но това изречение е извадено от контекста и цялостното съдържание на експертизата - на същата страница – „Съществувала е практическа възможност за предотвратяване на ПТП при условие, че водачът е следял непрекъснато полосата зад автомобила през задното стъкло. По този начин още при потеглянето водачът би възприел започналата пресичане на траекторията на автомобила пешеходка“. Т.е. когато подсъдимият е започнал да извършва маневрата на заден ход, пострадалата вече е пресичала неговата траектория. И задължение на водача на МПС-то е да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава, а не на пострадалата да предполага какво ще прави той и да съобразява своето поведение с него.

И най същественото – и по отношение на двете искания – за намалената отговорност и съпричиняването: Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено по реда на Глава ХХVII от НПК, по искане на подсъдимия, направено с писмена молба от датата на съдебното заседание, при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК и поддържана от него. Така направеното от подсъдимия самопризнание по отношение на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти /л.37/ и приобщените по делото доказателства, събрани в хода на ДП, са поставени в основата на постановената присъда. В рамките на надлежно проведената процедура по чл. 372 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съответният съд не може, по свой почин или по искане на страните, да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Само в рамките на признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт, могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон и с параметрите и съдържанието на отговорността (ТР на ОСНК № 1/2009 г., т. 8.1). Съдът не разполага с възможност да реши делото въз основа на различна фактическа обстановка, приемайки фактически положения, несъвместими с признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт (същото ТР, т. 8.2). Поради което съдът не може да приеме наличие на действия на подсъдимия, представляващи "оказана помощ" на пострадалата по смисъла на чл. 343а от НК, нито действия на пострадалата водещи до съпричиняване, защото такива факти не фигурират в обвинителния акт. В този смисъл е и категоричната и еднозначна съдебна практика: Решение № 187 от 7.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 648/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева – „Подсъдимият може да оспорва приетата от обвинението правна квалификация в рамките на признатите фактически положения или да претендира невиновност, когато фактите по обвинението не сочат на вмененото му престъпление.“ Решение № 501 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 484/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев – „Признанията по чл. 371, т. 2 от НПК на фактите по обвинителния акт, които обосновават квалификацията на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд, изключват навеждането на други, които да променят тази квалификация. А несъмнено това са поддържаните твърдения на защитата на подс. Н., че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК, че е действал при условията на крайна необходимост и че след деянието е оказал помощ на пострадалия. Заради тези признания подсъдимия ползва привилегията по чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието да се определи при условията на чл. 58а от НК.“ Решение № 135 от 4.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2298/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева – „Първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на съкратеното съдебно следствие след изрична молба на подсъдимия, който е признал изцяло фактите по обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. На тази основа първоинстанционният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. Няма никакви данни за опорочаване на направеното самопризнание в резултат на натиск или подвеждане, поради което настоящият касационен състав не споделя възражението на подсъдимия, че съдът е неправилно е разгледал делото по реда на глава 27 от НПК. Последица от процесуалния ред, по който се е развило производството пред първата инстанция е невъзможността на подсъдимия да оспорва фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като защитата му остава ограничена в рамките на признатите фактически положения. Оспорването им по пътя на обжалването, било чрез отказ от направеното самопризнание, било чрез друга интерпретация на доказателствените източници не се допуска от закона. В този смисъл е и ТР № 1/06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС. Затова касационният състав не се счита длъжен да отговаря на многобройните доводи на защитата, целящи обосноваване на друга фактология по механизма на ПТП. Въззивният съд правилно е приел, че в обвинителния акт не са отразени каквито и да било действия на подсъдимия, насочени към оказване помощ на пострадалото дете, като дори е направена изрична констатация, че Н. не е оказал помощ на пострадалата. Признавайки фактите по обвинението, подсъдимият по същество е признал и факта на бездействието си, поради което не може да го оспорва.“ Решение № 295 от 15.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 800/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова – „Несъмнено е, че в рамките на надлежно проведената процедура по чл. 372 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съответният съд не може, по свой почин или по искане на страните, да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Само в рамките на признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт, могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон и с параметрите и съдържанието на отговорността (вж. ТР на ОСНК № 1/2009 г., т. 8.1). В същите тези рамки са ограничени и пределите на въззивната проверка и на въззивното решение. Въззивният съд не разполага с възможност да реши делото въз основа на различна фактическа обстановка, приемайки фактически положения, несъвместими с признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт (същото ТР, т. 8.2).“

Деянието е извършено по непредпазливост. А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е можел да ги предвиди. Подсъдимият не е искал настъпването на пътното транспортното произшествие и причиняване смъртта на Господинка Гочева Т.. В случая умисъла е към нарушаване правилата за движение по пътищата, а не към целения резултат. Ето защо по отношение на настъпилата последица – смърт, той е действал непредпазливо.

Подсъдимият А., като управлявал моторно превозно средство нарушил правилата за безопасно движение по пътищата, а именно: чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.94, ал.1 и ал.2 от Правилник за прилагане на ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Господинка Т.. Л.А. не е следил непрекъснато променящата се зад автомобила пътна обстановка и своевременно не е намалил скоростта или преустановил движението, което е и основната и непосредствена причина за възникване на произшествието. Нарушението на тези разпоредби са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и резултат по изложените по-горе доводи.

Причините за настъпилото ПТП се свеждат до подценяване от страна на подсъдимия на правилата за безопасност на движение. Нарушаването на тези правила за движение по пътищата е умишлено, като престъпният резултат е настъпил по непредпазливост. Че нарушението на тези норми е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат се подкрепя и от заключението на съдебната автотехническа експертиза. Видно е, че основната причината за станалото автопроизшествие е, че Л.А. не е следил непрекъснато променящата се зад автомобила пътна обстановка. Не без значение е и обстоятелство, че и пострадалата не е възприела движещия се на заден ход автомобил, въпреки че е имала такава възможност.

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете следното:

Касае е се за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК. Предвиденото наказание за тази правна квалификация е лишаване от свобода от две до шест години. Изменението е направено с ДВ бр. 60 от 2012 година и е приложимо към разглеждания казус, тъй като датата на деянието е 11.11.2017 година. Няма последващи изменения. Т.е. не е необходима преценка за приложение на по-благоприятен закон.

При определяне на наказанието съдът взе предвид следното: Съдът отчете процесуалното поведение на подсъдимия за своевременното приключване на съдебното производство.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство отчете добрите характеристични данни – трудово ангажирано лице, управител на търговско дружество. Отчете чистото му съдебно минало и изразеното съжаление. Взе предвид и обстоятелството, че се касае за човек, социално и трудово ангажиран, с висок образователен ценз. Прецени и обстоятелството, че А. е дългогодишен водач на МПС. На същият са наложени наказания по ЗДвП, но страните се съгласиха, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството, че в по- съществената си част същите са наложени на други водачи на ППС, на които А. като управител на фирма е работодател. Отчете и обстоятелството, че пострадалата не е възприела движещия се на заден ход автомобил, въпреки че е имала такава възможност, което до известна степен е способствало за настъпилото ПТП. Като отегчаващо отговорността обстоятелство – отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което се компенсира изцяло от ниската степен на обществена опасност на дееца. Взе впредвид, че след настаняването на пострадалата в болницата подсъдимият активно се е интересувал от нейното състояние и е предложил финансова помощ – обстоятелство, неоспорено от обвинението и частните обвинители.

В същото време производството по делото се е развило по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК в този вид производства при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.

Редакция на чл. 58а от НК – тази от ДВ бр. 26 от 2010 год., действаща към момента на извършване на деянието и към постановяване на присъдата, задължава съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК само когато действително са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и така определеното наказание е по-благоприятно за дееца. Съдът счита, че в разглеждания казус са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, което обуславя приложението на чл. 55 от НК.

Т.е. в случая е налице конкуренция между разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 55 от НК, което налага да се прецени по-благоприятно наказание, както изисква ал.3 на посочения текст.

При наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, ако наказанието бъде определено в хипотезата на чл. 58а, ал.1 от НК – бъде определено на минимума – в размер на 2 год. лишаване от свобода, което след това от своя страна да бъде намалено с 1/3, то на подсъдимия А. следва да се наложи наказание в размер на 1 година и 4 месеца /24м. : 3 = 8м.; 24м – 8 м. = 16 м. или 1 год. и 4 м./ лишаване от свобода. При приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът не е обвързан с размер, с който да може да слезе под определения минимум за съответното престъпление наказание. Т.е. съдът може да наложи наказание под минимума и по-ниско от 1 год. 4 м., определено при условията на чл. 58а, ал.1 от НК. Ето защо настоящият състав прецени, че след като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко – условия за приложение на чл. 55 от НК и в същото време е налице и хипотезата на чл. 58а, ал.1 от НК за намаляване на определеното наказание с 1/3, то приложението на чл. 55 от НК се явява по-благоприятно за дееца, с оглед на обстоятелството, че съдът не е обвързан с размер, с който може да слезе под законовия минимум.

Ето защо съдът приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК като определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.

Намира, че приложението на чл. 55 от НК би удовлетворило и изискването за справедливост на наказанието. В този смисъл и Решение № 25 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова – „Основен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл. 36 НК.” Предвиденото наказание е лишаване от свобода от две до шест години. Впредвид изложените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и принципа на справедливостта съдът прецени, че следва да му наложи наказание в размер на 1 година и 4 четири месеца лишаване от свобода.

С оглед наложеният размер на наказанието, целите на генералната и лична превенция, обществената опасност и личността на подсъдимия съдът намира, че не се налага наказанието лишаване от свобода да се търпи ефективно. Счита, че после би било значително по-трудно неговото социализиране и приобщаване към обществото, като в същото време отчете, че подсъдимият полага и обществено полезен труд. Няма и законова пречка, тъй като А. не е осъждан /реабилитиран по право 2002 година/. Съдът счита, че отлагане изтърпяването на наказанието ще доведе до реализиране на личната превенция, а също и до обществената такава. Ето защо съдът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. Намира, че изпитателния срок в размер на 3 години би съдействал за постигане целите на наказанието.

На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия Л.А. от правото да управлява МПС за срок от 1 - една година и 4 – четири месеца. Намира, че така постановения размер на този вид наказание е адекватен на обстоятелството, че подсъдимият е дългогодишен шофьор. Освен това счита, че този размер е съответен, както на наложеното наказание, така и на обстоятелствата, индивидуализиращи вида и размера на наказанието. По отношение наказанието лишаване от права нормата на чл. 55, ал.3 от НК е неприложима, поради което същото наказание е невъзможно да не се наложи. Това е така, тъй като наказанието лишаване от права не е предвидено в санкционната норма на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК едновременно /кумулативно/ с наказанието лишаване от свобода. Лишаването от права се постановява на самостоятелно основание по силата на отделна законова разпоредба – тази по чл. 343г от НК, поради което и съдът наложи този вид наказание в посочения размер.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Л.Я.А. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата 394,15 лв. /триста деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки/, като разноски направени в досъдебното производство.

Осъди подсъдимия Л.Я.А. да заплати на частните обвинители В.Н.С., ЕГН – ********** и Г.Н.П., ЕГН – ********** разноски по делото в размер на 1000 – хиляда лева. Съгласно чл. 189, ал.3 от НПК съдът присъжда разноските, направени от частните обвинители или гражданския ищец, ако са направили такова искане. Съдът прие този размер на разноски, тъй като това е размера на адвокатското възнаграждение, което частните обвинители са заплатили на своя повереник – видно и от приложеното по делото адвокатско пълномощно, т.е. разноска, направена от тях. Представеният касов бон за заредено гориво касае разход на адвоката им, а не техен, поради което и съдът не го присъди. Доколкото искането за разноски е направено общо, без фиксиран размер, съдът не постанови отхвърлителен диспозитив.

След влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото: натривки от червеникаво кафява течност от паркинг пред магазин „Лъв“ – приложени на л. 26 от делото, съдът постанови да се унищожат.

По делото няма предявени граждански искове.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател:

/Н. Батанова/