МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 154/2018 г.

Подсъдимият С.Г.Д. е предаден на съд с обвинителен акт на Шуменската окръжна прокуратура с обвинение по чл. 248а, ал. 5, във вр. с ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК, за това, че на 23.06.2015 г. в гр. Шумен, в сградата на Общинска служба „Земеделие” - гр. Шумен, в качеството си на търговец - собственик и управител на ЕТ „С.Г.Д. - М.” с ЕИК 127025356, подал „Заявление за подпомагане 2015 Форма за ЕТ/Юридически лица” с УИН 27/100615/79567 , в което представил представил неверни сведения - /че обработва посочените по-долу имоти/, като заявил за подпомагане следните БЗС: 12766-1510-9-4, който е обособен от кадастрални имоти № 036-031, № 036-032 и № 036-033, 12766-1510-10-1, който е обособен от кадастрални имоти № 036-018 и № 036-019 и 12766-1510-11-1, който е обособен от кадастрален имот № 036-011, за да получи средства от фондове предоставени от Европейския съюз на българската държава, като средстата в размер на 1517,62 лв. са били получени.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура поддържа обвинението така, както е възведено с обвинителния акт и счита, че то е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Предлага с оглед личността на подсъдимия наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под най-ниския предел предвиден в закона, а именно лишаване от свобода в размер не по-малко от една година, като счита, че не е наложително това наказание да бъде изтърпявано ефективно, а да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Защитникът на подсъдимия застъпва становище, че деянието не е доказано нито от субективна, нито от обективна страна, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан. Само в условия на евентуалност моли съдът да приеме, че с оглед на изключителните обстоятелства и събраните доказателства, в случая става въпрос за маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. В защитната си реч подсъдимият Д. изразява съгласие с казаното от защитника си. Заявява, че не се счита за виновен, независимо че е допуснал грешка в подписаното от него пълномощно. В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.

В хода на проведеното разпоредително заседание по делото подсъдимият и неговият защитник заявиха желание делото да бъде разгледано по общия ред, с призоваване на експертите, посочените в обвинителния акт свидетели, а впоследствие изразиха желание и за допускане и разпит на още свидетели. Съдът насрочи съдебно заседание за разглеждане на делото по общия ред и допусна разпита на посочените от защитата нови свидетели, като счете, че това ще допринесе за изясняване обективната истина по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: подсъдимият С.Г. *** и от дълги години се занимавал със земеделие, като в дейността си бил подпомаган и от двамата си сина, и наемани от него работници. Притежавал селскостопанска техника и прикачен инвентар. Обработвал собствени и арендовани земеделски земи около 5700 дка, притежавал сливови овощни градини, отглеждал и овце. Той бил бенефициент на ДФ „Земеделие” от години. Подавал заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания като физическо лице, така и от името на ЕТ „С.Г.Д. – М.”, а по-късно и като управител на ЕООД „М. 58 – С.Д.”***.

През стопанската 2014/2015 година подсъдимият, заедно със синовете си – свидетелите Р.С., Б. С. и работниците Н.Ф., А.В. и Д.Ч. обработвали намиращи се в землището на гр. Върбица сливови градини, собственост на подсъдимия, които били имоти с № 12766-1510-9-4 - идентичен с имоти по КВС 036031, 036032 и 036033, № 12766-1510-10-1 - идентичен с имоти по КВС 036018 и 036019 и № 12766-1510-11-1 - идентичен с имот № 036011. Извършили есенно дисковане, почистване на дръвчетата от сухи клони и пръскане с бордолезов разтвор за предпазване от вредители. През пролетта изорали и направили предцъфтежно пръскане, а след това и такова след приключване цъфтежа на сливовите насаждения. Използвали притежаван от тях трактор и плуг. До края на месец май 2015 г. били извършени всички технологични агрономически обработки на сливовите градини.

През 2015 г. ДФ „Земеделие” стартирала Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Подмярка 6.1. от тази програма „Стартова помощ за млади земеделски стопани” предвиждала подпомагане на млади хора от 18 до 40-годишна възраст, които се занимават със земеделие и животновъдство. В Наредба № 14/28.05.2015 г. били регламентирани условията и изискванията за участие в тази подмярка, като подробно са посочени и необходимите за кандидатстване документи.

Свидетелят Р.Д.Ч. ***, познавал подсъдимия и били в добри, приятелски отношения. Занимавал се с изкупуване и обработка на билки и диворастящи плодове. Предвид дейността си познавал всички в града. Той самият не притежавал собствени земи, такива имала неговата майка. В началото на месец юни 2015 г. към него се обърнал свидетелят Р.А.Р., който живеел на съпружески начала със сестра му – Ц.Д.Х.в гр. Нови Пазар. Поискал да му съдейства да намери земеделска земя, с която синът му – Й.Р.А. и синът на Ц.Д.Х.– Д.Х.Х. да кандидатстват за финансиране по подмярка 6.1. от програмата за млади земеделски стопани. Същите вече се били регистрирали като такива. С такава молба към свидетеля се обърнала и свидетелката Й.Ж.Е., която била негова братовчедка и работила като учителка в гр. Върбица. Свидетелят Ч. знаел, че подсъдимият притежава земеделски земи и при разговор с него поискал да вземе под аренда сливовите градини. Подсъдимият се съгласил и на 04.06.2015 г. упълномощил свидетеля да го представлява пред общински и данъчни служби, да се снабдява с документи и да сключва договор за аренда на описаните в удостоверението недвижими имоти, като му предоставил и правото да договаря сам със себе си и да извършва всякакви действия за вписване на сключените договори, включително да преупълномощава трети лица с дадените му по-горе права. В пълномощното било уточнено, че рентата следва да е в размер на 60 кг. на декар или 25.00 лв. на декар за период от седем години. Имотите били подробно описани. Пълномощното с регистрационен № 341/04.06.2015 г. било заверено от завеждащия нотариалната служба в Община Върбица.

На 18.06.2015 г. св. Ч. като пълномощник на подсъдимия сключил договор за аренда със св. Й.Е. за три имота: 12566-036-033; 12766-036-019 и 12766-036-018 общо 11.635 дка – сливи, находящи се в землището на гр. Върбица, Шуменска област, собственост на подсъдимия. В договора за аренда било посочено, че срокът на договора е седем години , считано от 18.06.2015 г. до 18.06.2022 г.

На 19.06.2015 г. св. Р.Ч. като пълномощник на подсъдимия сключил арендни договори със свидетелите Д.Х.Х. и Й.Р.А.. Последните двама не присъствали при заверката на подписите пред нотариус в гр. Велики Преслав, а били представлявани от пълномощника си – св. Р.А.Р.. Св. Д.Х. взел под аренда имоти със сливови насаждения намиращи се в землището на гр. Върбица. Имоти с №№ 12766-036-031 с площ 3.500 дка и № 12766-036-32 с площ 5.200 дка били собственост на подсъдимия и договорът бил със срок от 7 години. Св. Й.А. сключил също договор за аренда за имот № 12766-036-011 с площ от 2.000 дка. И при него срокът на договора с подс. Д. бил 7 години.

Тримата свидетели – Е., Х. и А. подали заявления и проекти по подмярка 6.1 още в първия ден за прием на документи – 29.06.2015 г. В досиетата на тримата бенефициенти са приложени и декларации от подсъдимия С.Г., в които той декларирал, че след подписване на договора за аренда имотите са предадени във владение на арендаторите и съответно крайната дата на владение на имотите от негова страна по отношение на тези отдадени на св. Х. и А. е 18.06.2015 г. а на св. Е. – 17.06.2015 г.

На 07.05.2015 г. подс. Д. в качеството си на собственик и управител на ЕТ „С.Г.Д. – М.” с Булстат 127025356, УРН 640436, УИН 27/100615/79567 подал в общинска служба „Земеделие” гр. Върбица заявление за подпомагане , форма за ЕТ /ЮЛ по СЕПП и директни плащания на площ за стопанската 2014/2015 г, в което посочил множество имоти, включително и тези предоставени по – късно под аренда на св. Е., Х. и А.. В последствие на 02.06. и 23.06.2015 г. подал заявления, с които добавил още имоти. В заявлението от 23.06.2015 г. с натрупване били включени всички заявени от подсъдимия парцели и то било приключено.

Проектите на свидетелите Й.Е., Д.Х. и Й.А., с които кандидатствали по схемата „Млад фермер”, не били одобрени и не получили предвидените средства от 25000 евро.

За отдадените под аренда на св. Е., Х. и А. сливови градини бенефициента ЕТ „С.Г.Д. – М.” получил средства от фондове предоставени от Европейския съюз на българската държава в размер на 1517.62 лв. Размерът на получената субсидия е установен от заключението на експерта по изготвената в хода на ДП допълнителна агро – техническа експертиза, приета от съда със съгласието на страните без личен разпит на ескперта.

Съдът приема за установена горната фактическа обстановка позовавайки се основно на приложените по делото документи – пълномощно от 04.06.2015 г. , арендни договори, досиета на бенефициенти за кандидатстване по програми пред ДФ „Земеделие” и др. Изготвените и приети от съда заключения на съдебно – графически експертизи установяват истинността на документите – всички те са подписани от лицата посочени като техни автори. Не се спори от страните, че пълномощното и декларациите от името на подсъдимия са подписани от него. Св. Ч. и подсъдимият твърдят, че процесното пълномощно е съставено върху бланка, която подсъдимият използвал в дейността си на земеделски производител, при сключване на договори с различни лица. В обясненията си подсъдимият заявява, че дал съгласието си св. Ч. да арендува лично описаните в пълномощното имоти, но пропуснал да зачеркне клаузата в него даваща му право да сключва от негово име арендни договори с други лица. Бил изненадан, когато разбрал, че такива са сключени, защото нито св. Ч., нито арендаторите го уведомил за това. Свидетелят дава колебливи, противоречиви и нелогични показания за тези обстоятелства. Заявява, че ни си спомня, че не му е казвал, че трябва да му е казал, че постоянно говори с подсъдимия, но какви са темите не може да каже. От приложеното на л. 54 от том І на ДП пълномощно е видно, че това е бланка написана на компютър, в която са написани данните на свидетеля Ч. като пълномощник. С ръкописен текст са попълнени данните на упълномощителя – подсъдимия Д. и имотите за които то се отнася. Съдът счита, че това е бланка изготвена и използвана от св. Ч., за когото от доказателствата по делото се установява, че бил пълномощник и на други лица, като П.Д.К.и сключвал договори с арендатори различни от тези по обвинителния акт, като например свидетелите Г.С. и Г.С.. Това се установява от показанията на Свидетелите С., от тези на самия Ч. и от писмените доказателства по делото.

В обвинителния акт се приема, че подс. Д. подписал на 18.06.2015 г. декларация относно отдадените под аренда на св. Е. сливови градини, а за тези на свидетелите Х. и А. – на 19.06.2015 г. В тях декларирал, че преустановил владението на имотите ден по – рано и те преминали във владение на арендаторите. Прокурорът твърди, че тези декларации били част от изискуемите документи нужни на свидетелите при кандидатстване за субсидии по подмярка 6.1 и те ги представили още с проектите си в началото на процедурата. Доказателствата по делото сочат друго. Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за подпомагане на млади земеделски стопани” не изисква подаване на такава декларация, изискуемите декларации са посочени в Наредбата, поради което тези подписани от подсъдимия и декларациите от бенефициентите, с които декларират че са влезли във владение на имотите не се позовават на текст от Наредбата и в тях няма текст за наказателната отговорност по чл. 313 от НК. Законът за аренда в земеделието предвижда предаването на владението да става с опис между арендодателя и арендатора, договорите да се сключват за стопанска година, като в закона се съдържа и легално определение на „стопанска година”. В договорите за аренда на тримата свидетели е посочено, че те влизат в сила от 18 и 19.06.2015 г. което не съответства на законовите изисквания, но така участниците в процедурата са целели да изпълнят изискването по чл. 5, ал. 7, т. 1 от Наредбата – договорите за аренда да са влезли в сила към датата на подаване на заявлението за подпомагане. От доказателствата по делото се установява, че декларациите са изготвени и подадени в ДФ „Земеделие” – ОД – Шумен, от където поискали информация от бенефициентите Е., Х. и А. за това от кога владеят взетите под аренда имоти. Това те направили през м. ноември 2015 г. като представели въпросните декларации. Тези факти се установяват от показанията на св. Е.Ф.М., който по това време работел като старши експерт във Фонда и от досиетата на свидетелите, от където е видно, че са ги представили с придружителни писма, заедно с други изискани им при проверката доказателства. Това оборва твърдението в обвинителния акт, че при кандидатстване за подпомагане по различни схеми, подсъдимият е декларирал земеделски площи, за които подписал декларации, че не владее.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че тримата свидетели сключили договори за аренда на сливовите градини собственост на подсъдимия, от момента на наемането започнали да се грижат за тях както с личен труд, така и с помощта на членове на семействата си. Почиствали терените от трева, храсти , бурени, изсъхнали дървета, подсявали дръвчета, където било необходимо. По искане на защитата, съдът допусна и разпита свидетелите Р. и Б. Г. – синове на подсъдимия, Н.П., А.В. и Д.Ч.. Тези свидетели установяват, а това се приема и от участващият по делото прокурор, че подсъдимият лично и с тяхна помощ извършил дисковане, оран, ранно и предцъфтежно пръскане на дръвчетата в сливовите градини , с което били извършени всички необходими агрономически дейности. За това свидетелства и св. П.С.П., който имал сливови градини в съседство на тези на подсъдимия. Той разказва, че присъствал на теренна проверка от служители на ДФ „Земеделие” за установяване на фактическо съответствие на неговите градини и тези на св. Е., Х. и А.. При проверката се установило, че градините са обработени, но на свидетеля П. направило впечатление, че другите трима не могат да посочат имотите, за които кандидатствали. Обработката на процесните сливови градини било приключено преди подсъдимият да подаде заявлението си за подпомагане по схемата за директни плащания за тези площи. Подс. Д. не е декларирал неверни обстоятелства, защото той е обработвал площите и имал право да получи средствата. Няма категорични доказателства, че към този момент знаел за сключените от пълномощника му Ч. арендни договори за тези площи, а както съдът посочи по- горе, декларациите за предаване на владението им подписал много по – късно.

Друго установено несъответствие с изложената фактическа обстановка в обвинителния акт е мястото на извършване на деянието. Там и в диспозитива на обвинението е записано, че деянието е осъществено на 23.06.2015 г. в гр. Шумен, с уточнението – в сградата на Общинска служба „Земеделие” – Шумен. Безспорно е установено по делото, че подсъдимият подал заявлението си в Общинска служба „Земеделие” гр. Върбица, Шуменска област.

По делото са разпитани множество свидетели. Тези – служители в ОД „Земеделие” установяват как по принцип се заявяват за подпомагане земеделски площи и се кандидатства по различни програми. Съдържащи конкретика по настоящия казус са само показанията на св. Е. М. и св. А.Б., които съдът взе предвид при установяване на фактите по делото, защото те кореспондират и с наличните писмени документи по делото и са безпристрастни. Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Д.Х., Й.А., Й.Е., Р.Р., Р.Ч., защото те се опровергават от документите по делото, вътрешно противоречиви са, често свидетелите заявяват, че не си спомнят или не знаят важни обстоятелства по делото и такива отнасящи се за тях самите, при прочитане на показанията им от ДП правят тълкуване на казаното в обратен смисъл. Поведението им е обяснимо с това, че добросъвестно свидетелствайки по делото, биха уличили себе си в извършване на престъпление.

От събраните по делото доказателства, съдът установи фактическа обстановка, която съществено се различава от тази изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. От установените факти, съдът счете, че подсъдимият не е извършил това престъпление, за което е предаден на съд нито от обективна, нито от субективна страна, поради което го призна за невинен.

Направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Веществените доказателства са приложени към материалите по ДП 103/2016 г. по описа на МВР – Шумен и при необходимост, при поискване, съдът ще се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.

Съдия: