Мотиви към присъда по НОХД № 140 по описа за 2018г. на ШОС

На 03.04.2018г. е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 11/2018г. на ШОП, преписка Вх. № 2258/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Шумен, ведно с материалите по ДП № 136/2016г. по описа на ОД на МВР - Шумен, по който на 03.04.2018г. е образувано производство пред първа инстанция срещу А.Б.Б. с ЕГН ********** ***, България и настоящ адрес в гр.Париж, Франция, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 05.09.2016г. на път І-4 Шумен – Търговище, на км 258+300, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ **** нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.2 от ЗДвП : “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, в случая пътен знак В26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената от 60 км/час“; чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП вр.чл. 41, ал.1 ЗДвП: „Водач, който изпреварва е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства движещи се по нея“ и чл.47, ал.3 вр. ал.1 ППЗДвП: „пътните знаци за въвеждане на забрана имат следните изображения и наименования: В24 – Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, като управлявал МПС със скорост 100 км/час при максимално разрешена с пътен знак В26 – 60 км/час, предприел изпреварване в участък в зоната на действие на пътен знак В24 – забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош, навлязъл в лентата за насрещно движещите се МПС, при което допуснал настъпване на ПТП с лек автомобил „Пежо 605“ с рег.№ *** АТ, управляван от Б.С.М., при което причинил: смъртта на Б.С.М., ЕГН **********, бивш жител *** и телесни повреди на повече от едно лице: тежка телесна повреда на М.Й.Г.,***, изразяваща се в загуба на слезката и средна телесна повреда на М.Й.Г.,***, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за около 3-4 месеца, обусловено от счупване на лява раменна кост в областта на шийката; трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за около 8-10 месеца, обусловено от счупване на лява бедрена кост; трайно затрудняване движенията на десен долен крайник за около 1,5-2 месеца, обусловено от счупване на тялото на дясната малкопищялна кост; средна телесна повреда на К.Б.М.,***, изразяваща се в счупване на двете рамена на срамната кост, на крилото на хълбочната кост и на кръстцовата кост, които в тяхната съвкупност обуславят трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от около 3-5 месеца; счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка, което обуславя трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около 35-40 дни и средна телесна повреда на Т.К.Т. – М. ***, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота обусловено от тоталния пневмоторакс в ляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане; трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец, обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно – престъпление по чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 б. „б” вр. с чл.342 ал.1 от НК.

По исканe направено в писмен вид преди разпоредителното заседание от страна на процесуален представител, поддържано в съдебно заседание, преди началото на разпоредителното заседание са конституирани частни обвинители: Наследниците на пострадалия Б.С.М. – неговата съпруга Т.Т. - М. и дъщерите му К.М. и Е.М. като най-близки приживе лица са конституирани като частни обвинители. Т.Т. - М. и К.М. са и лично пострадали от процесното деяние като претърпели средни телесни повреди в резултат на процесното деяние и са конституирани като частни обвинители и в съответствие с тези обстоятелства. Като частен обвинител е конституиран и М.Й.Г., за когото в обвинителния акт е посочено че в резултат на деянието е получил тежка и средни телесни повреди.

В хода на разпоредителното заседание, след изслушване на становищата на участниците в него, по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и на заявлението на страните за разглеждане на делото по реда на особените правила по глава XXVII от НПК, на основание чл.248 ал.6 вр. чл.248 ал.5 т.4 от НПК, съдът е постановил делото да се разгледа по реда на глава ХХVII от НПК в същото съдебно заседание.

В съдебното заседание по делото, в съответствие с изявлението на защитниците на подсъдимия и самия подсъдим на основание чл.371 ал.1 т.2 от НПК е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 т.1 и т.2 от НПК. Подсъдимият Б. се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 17.05.2018г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не са изслушвани обяснения на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт и не е извършван разпит на свидетелите и вещите лица относно тези обстоятелства.

В съдебно заседание представителят на ШОП, внесъл обвинителния акт поддържа възведеното с него обвинение, като уточнява, че не е съобразила, по отношение на телесната повреда получена от М.Й.Г. Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленума на ВС, според което когато с деянието се причиняват на едно лице едновременно две или повече различни по вид телесни повреди е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В тази връзка поддържа обвинението за причинена тежка телесна повреда на Г. и не поддържа по отношение на средната телесна повреда, което е описано в диспозитива на обвинителния акт. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - зрялата възраст на подсъдимия, данните за здравословни проблеми, самопризнанието, доброто процесуално поведение, съжалението за извършеното още в хода на досъдебното производство. Поради наличието на законовите предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и превеса на смекчаващи отговорността обстоятелства смята, че следва да бъде отложено изтърпяването на наказанието му за срок от четири години. Моли съда да наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години или две години и шест месеца.

Повереникът на частните обвинители излага, че поддържат обвинението наред с държавното обвинение. Счита, че предвид процедурата по която е проведено съкратеното съдебно следствие по искане на подсъдимия, пред съда всъщност стои единствено въпроса дали определеното наказание да бъде ефективно или не. Набляга, че причината за пътуването на пострадалите е била записване като студентка на частния обвинител К.М. и допуснатото от подсъдимия ПТП е преобърнало живота им, като е починал стожерът на семейството Б.М.. Според него допуснатите нарушения на ЗДвП са изключително тежки, какъвто е и настъпилия съставомерен резултат, а подсъдимият и преди бил нарушавал ЗДвП според справката от КАТ. Смята, че броя на пострадалите лица следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, като сочи, че болките които ще търпят остават за цял живот. Излага, че не иска възмездие или мъст за своите доверители, а просто справедливост и тяхното желание е подсъдимият ефективно да изтърпи наказанието лишаване от свобода, за което нямат претенции като размер, защото всичко друго, ако подсъдимия е в чужбина, означавало да бъде погален с перце, след като вече нямал и регистрация в България. Частните обвинители Т.Т.-М., К.М. и М.Г. изразяват съгласие с изложеното от адвоката си и няма какво да добавят.

Защитникът адв.И. сочи, че признаването на вината от страна на неговия подзащитен не е само по себе си признаване на установените факти в обвинителния акт, а е и осмисляне от негова страна на извършеното противоправно деяние, както и неговото критично отношение към това деяние. Моли, при определяне размера на наказанието съда да вземе предвид: самопризнанието, доброто процесуално поведение в досъдебното производство, където от самото начало той признава вината си, има критично отношение към извършеното и искрено съжалява, възрастта на подзащитния му, чистото съдебно минало, липсата на данни за незавършени досъдебни производства. Моли съда да приложи наказание към минималния размер, което смята, че ще осъществи целите на наказателната превенция, като бъде приложена и разпоредбата на чл. 66 от НК. По отношение на второто наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 37, т. 7 от НК, изразява съгласие с предложено от прокуратурата. Излага, че подзащитният му се е явявал редовно на всички призовавания в хода на разследването, независимо че на няколко пъти е било връщано и обстоятелството, че към настоящия момент той живее в чужбина, а не в страната, не би осуетило изтърпяването на наказанието или някакви допълнителни процесуални действия.

Защитникът адв.Д. в хода на съдебните прения изразява несъгласие с искането на частното обвинение при определяне и индивидуализация на наказанието, да се взема предвид общественото мнение или нещо, което не е между кориците на делото. Солидаризира се със становището на държавното обвинение, че следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Излага доводи против искането на частното обвинение за налагане на ефективно наказание, от една страна поради липса на изложени правни аргументи в тази насока, а от друга защото допуснатите нарушения от подсъдимия, които са квалифициращи признаци на самото деяние не могат да се считат за отегчаващо вината обстоятелство. По отношение на справката от сектор „ПП” в СДВР, която обвинението обсъжда като отегчаващо вината обстоятелство, моли съда да приеме, че в същата не е отразено движението и евентуално последващия съдебен контрол по отношение на издадените три наказателни постановления. Предлага на съда да приеме наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, оказаното в хода на досъдебното производство пълно съдействие, демонстрираното добро процесуално поведение, искрените съжаления, възрастта на подсъдимия - 66 г., както и здравословното му състояние. Поради тези обстоятелства и за постигане целите на чл. 36 от НК, моли съда да приложи чл. 66 от НК. Набляга, че независимо, че подсъдимият живее във Франция, винаги се е отзовавал на всяко едно действие, което се е извършвало в хода на досъдебното производство и никога не е създавал пречки за разследването.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и поддържа самопризнанието си направено в хода на предварителното изслушване. Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият се е признал за виновен и впоследствие пред съда признава изцяло изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. В защитната си реч изразява съгласие с казаното от адвокатите си, заявява, че дълбоко съжалява и умолява за условна присъда. В последната си дума пред съда желае на жертвите да им се оправи всичко колкото може по-добре.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият А.Б.Б. е български гражданин и имал издадено българско СУМПС валидно до 22.02.2012г. с придобити категории „В, АМ“. Регистрацията на Б. като водач на МПС в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР била унищожена на 24.04.2008г. поради подмяна (замяна) в чужбина. Докато притежавал българско СУМПС на подсъдимия в Р България са били съставени четири акта за нарушения на ЗДвП и издадени три наказателни постановления, една принудителна административна мярка и два фиша. Към настоящия момент подсъдимият Б. притежава издадено в чужбина СУМПС №12ВВ69021, категория „В“, валидно от 04.10.2013г. до 04.10.2028г.

Пострадалият Б.С.М. бил правоспособен водач категории „А, АМ, В“ и към 05.09.2016г. имал валидно СУМПС. М. бил административно санкциониран за нарушения по ЗДвП, като му бил съставен един акт за установяване на административно нарушение, по който му било издадено едно наказателно постановление и му е бил съставен един фиш.

На 05.09.2016г. около 17.00 часа лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ Т6879 АТ управляван от Б.С.М. от гр.Търговище се движил в светлата част на денонощието по път І-4 в дясната лента за движение в посока гр.Търговище. В автомобила освен водача пътували и частните обвинители: Т.Т.–М. - съпруга на водача, К.М. – дъщеря на М. и приятелят й М.Г.. Частният обвинител Т.Т. – М. пътувала на предната дясна седалка до водача. Частният обвинител К.М. седяла на задната дясна седалка в автомобила, а частният обвинител М.Г. - на задната лява седалка. Времето било ясно, пътното платно сухо, с ширина 8,1 метра, разделено на две ленти с непрекъсната осева линия, без неравности. При приближаване на км 258+300, на плавен ляв завой за лекия автомобил „Пежо 405“ с много добра видимост.

В същото време срещуположно се движил лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ ****, управляван от подсъдимия А.Б.. Подсъдимият Б. управлявал лекия автомобил „Фолксваген Туран“ със скорост от 100 км/час при въведена с пътен знак В26 забрана за движение в пътния участък със скорост по-висока от 60 км/час. Подсъдимият не спазил и забраната въведена с пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и при непрекъсната осева линия, предприел изпреварване на неустановен лек автомобил, при което навлязъл на 1,9 метра в насрещната лента на движение, където се движил лекия автомобил „Пежо 405“ управляван от пострадалия Б.М..

Автомобилът управляван от подсъдимия Б. се ударил с предния си ляв калник в предния ляв калник на лекия автомобил „Пежо 405“. Поради факта, че управлявания от пострадалия М. лек автомобил бил по-стар, предната му лява част – окачване, предно ляво колело, преден ляв калник, предна лява колонка и предна лява врата се разкъсали и деформирали значително. След удара лекия автомобил „Пежо 405“се завъртял обратно на часовниковата стрелка и около вертикалната си ос, косо се насочил и излязъл в дясно извън платното за движение по посока гр.Търговище, като останал насочен с предната си част обратно на посоката от която идвал. Лекият автомобил „Фолксваген Туран“ в следствие на удара получил деформация в окачването на предно ляво колело, преден ляв калник и предна лява врата и продължил движението си първоначално напред, после плавно се насочил и навлязъл в своята (дясната) лента, а след това излязъл извън платното в нива, като останал с предната си част по посока гр.Шумен.

В резултат на удара при ПТП, водачът на лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № *** АТ Б.С.М. загинал, а пътуващите в колата частни обвинители Т.Т. – М., К.М. и М.Г. получили телесни увреждания по повод на които били приети за лечение в „МБАЛ-Шумен“ АД гр.Шумен. Частните обвинители Т.Т.-М. и К.М. получили средни телесни повреди, а частният обвинител М.Г. получил множество увреждания, включително и тежка телесна повреда.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на трупа на Б.С.М., смъртта му се дължи на получена съчетана травма: глава, шия, гръден кош, корем, таз, крайници: Контузия на главата: Охлузване и кръвонасядане на кожата слепоочно теменно в дясно; Охлузване и кръвонасядане на кожата в областта на дясното слепоочие; Обширна разкъсно-контузна рана в лявата челно-слепоочна област; Кръвонасядания на меките черепни обвивки в същата област, както и слепоочно-теменно в дясно и в дясната слепоочна област; Импресионно счупване на лявата слепоочна и теменна кост с неправилна четириъгълна форма, с фрактурни линии към черепната основа – една към предна черепна ямка и една – през лява пирамида, през турското седло и дясна пирамида; Епистаксис; Хеморагия; Субарахноидален кръвоизлив по двете голямомозъчни и по двете малкомозъчни полукълба; Петнисто охлузване на кожата на лявата буза; Една разкъсно-контузна рана –вертикално разположена, по предната страна на лявата ушна мида; Една разкъсно-контузна рана по предно-долната страна на брадичката; плитко петнисто кожно охлузване на брадичката в ляво и Счупване на долната челюст на границата между брадичката и левия й хоризонтален клон. Контузия на шията: Едно кръвонасядане в дясната предно-странична част на шията – долна трета. Контузия на гръдния кош: Две успоредни ивицовидни кръвонасядания на предната гръдна стена в ляво, под гръдното зърно- косо разположени; Счупване на леви ребра: от второ до пето, между гръдната кост и средна ключична линия; от шесто до осмо – по средна мишнична линия с разместване; от шесто до десето, по линия на лопатката с размествания; Контузия на левия бял дроб от счупени ребрени фрагменти; Травматично разкъсване на сърцето в областта на лявото предсърдие, непълно разкъсване на стената на лявата камера задно-странично. Контузия на сърцето в областта на сърдечния връх; Левостранен хемоторакс; Счупване на десни ребра: от второ до пето, до гръдната кост; Контузия на корема: Широко разкъсване на капсулата на далака с увреждане и кръвоизливи в подлежащия паренхим; Две разкъсвания на капсулата и на паренхима на черния дроб – по едно в левия и в десния му лоб; Хемаскос; Травматично разкъсване на левия бъбрек в близост до корена му. Обилно кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек. Контузия на таза:Счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза; Частично разкъсване на дясната кръстцово-хълбочна става; Малък кръвоизлив зад коремницата (ретроперитонеален); Контузия на крайниците: Открита фрактура на левия лакът; Ивицовидно кръвонасядане по задно-външната страна на лявата предмишница –долна трета; Обширно кръвонасядане по предно-вътрешната страна на лявото бедро; Счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката; Множествени охлузвания над и около лявото коляно; Кръвонасядания по гърба на лявото ходило над втори, трети и четвърти пръст; Едно кръвонасядане на ограничена площ по предно-вътрешната страна на дясното бедро над коляното; Счупване на тялото на дясната бедрена кост на границата горна-средна трета и Две кожни охлузвания по предната страна на десния глезен. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, със значителна сила по механизма на удар, притискане и триене (за охлузванията). Същите може да бъдат получени при ПТП - травма в автомобил. Експертизата заключава, че непосредствената причина за смъртта на Б.С.М. се дължи на установените груби анатомични увреждания несъвместими с живота, в конкретния случай – на травматичното разкъсване на сърцето.Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №217/2016г, пострадалата Т.К.Т. – М. на 05.09.2016г. при ПТП е получила следните травматични увреждания: Съчетана травма – гръден кош, крайници: Тежка гръдна травма – фрактура на ІІ-ІІІ-ІV-V и VІІ ребрени дъги гръбно. Тотален пневмоторакс в ляво. Подкожен емфизем. В резултат на получените травматични увреждания е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от тоталния пневмоторакс в ляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане. Причинено е и трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец, обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно. Фисурна линия (пукнатина) в областта на главичката на мишничната кост. Според експерта установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар и същите могат да бъдат получени при ПТП - травма в автомобил.

От заключението на назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 177/2017г. е видно, че при проследяване здравословното състояние на пострадалата от ПТП Т.К.Т. –М., са регистрирани следните увреждания: Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници и Първична двустранна гонартроза. В амбулаторните листи са налице само анамнестични данни дадени от пострадалата, че болките в коленете й се дължат на травма от преди около 50 дни, без същите да са сигурно обективирани. Допълнителното заключение приема, че в резултат на получените травматични увреждания, пострадалата Т.Т. –М. е получила: Разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от тоталния пневмоторакс в ляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане; Трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец, обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно. Останалите регистрирани травматични увреждания в тяхната съвкупност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар. Касае се за високоенергийна травма, каквато може да бъде получена при ПТП - травма в автомобил. Допълнителната експертиза не дава категорично наличие на пряка причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и установените в последващите два месеца болестни състояния. От една страна, след ПТП в областта на крайниците са били регистрирани само охлузвания (без да е уточнено на кои) а и охлузванията по правило не се образуват по механизма на удар, а на триене. От друга страна флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници и двустранната гонартроза са болестни състояния, които могат да се дължат и на редица нетравматични причини. Двустранната гонартроза е преценена клинично като първична. Първичната двустранна гонартроза е по определение идиопатична (с неизвестен произход) и е свързана с прогресираща увреда на хрущяла на коляното, склероза на подлежащата кост, образуване на костни шипове (остеофити) и др.

Видно от заключението на проведената тройна съдебно-медицинска експертиза №3а/2018г., пострадалата К.М. на 19 години е получила следните травматични увреждания: счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза; счупване на крилото на лявата хълбочна кост гръбно, с няколко допълнителни фрагмента; счупване на кръстцовата кост в ляво (маса латералия на S1 – S2); счупване на дисталната (нокътната) фаланга на палеца на дясната ръка, без разместване; контузия на паренхима на един сегмент (дял) на левия бял дроб. Състоянието на пострадалата е проследено и амбулаторно през следващите два-три месеца и е отразено наличието на: посттравматично главоболие; затруднени движения на дясната тазобедрена става, невъзможни в лявата, ограничени движения в пояснокръстцовата част на гръбначния стълб; изразен вертебрален синдром в поясния отдел на гръбначния стълб с болка в областта на кръста, ирадиираща по протежение на десния крак и тъпа травма на окото и околоочната област в ляво, без промяна на зрителната острота. Всички установени счупвания на таза (счупване на двете рамена на срамната кост, на крилото на хълбочната кост и на кръстцовата кост) са в лявата му част. Разгледани поотделно и в съвкупност, те обуславят трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от около 3-5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения. Установеното счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка обуславя трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около 35-40 дни, при обичаен оздравителен процес. Останалите описани травматични увреждания – контузията на сегмент на левия бял дроб, посттравматичното главоболие, вертебралният синдром в поясния отдел на гръбначния стълб и контузията на лявото око, обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всички травматични увреждания са причинени по общия механизъм на действие на твърди тъпи предмети и могат да се получат при травми в кабината на лек автомобил при конкретното ПТП. Получените травми са сериозни, причинени са със значителна кинетична енергия и неминуемо са довели до продължителни болки и страдания, вкл. и остра стресова реакция у пострадалата К.М.. Възстановяването след инцидента, въпреки младата възраст, изисква по- продължително лечение и рехабилитация.

Видно от заключението проведената тройна съдебно-медицинска експертиза №4а/2018г., частният обвинител М.Г. е получил следните травматични увреждания: контузия на корема- кръвонасядане на коремната стена в ляво странично, три кръвонасядания по хода на напречния отдел на дебелото черво, областта на черния дроб и кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство пред левия бъбрек, травматична руптура (разкъсване) на далака, кръв в коремната кухина; състояние след оперативно изваждане на далака; счупване на лявата раменна кост в горния край (проксимална диафиза); счупване на лявата бедрена кост под трохантера (голямата неравност); счупване на дясната малкопищялна кост – проксимално, диафизарно и счупване на кръстцовата кост в ляво. Разкъсването на слезката и кръвоизлива в коремната кухина са наложили извършването на спешна операция за нейното отстраняване и спиране на кървенето. Това се приравнява с медико-биологичния признак загуба на слезката. Счупването на лявата раменна кост в областта на шийката й е обусловило трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за около 3-4 месеца, при обичаен оздравителен процес и липса на усложнения. Счупването на лявата бедрена кост е обусловило трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за около 8-10 месеца при неусложнен оздравителен процес. Счупването на тялото на дясната малкопищялна кост е обусловило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за около 1,5 -2 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес. Останалите травми обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всички установени травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърди тъпи предмети чрез удар и/или натиск със или върху такива предмети. Травмите са причинени със значителна кинетична енергия, могат да са получени при удари в купето на лек автомобил при конкретните обстоятелства, отразени в делото. Травмите на М.Г. били много сериозни, при приемането в болницата след инцидента той е бил почти в шоково състояние, поради което е лекуван три дни в реанимация, където са стабилизирани жизнените му показатели, за да може да бъде опериран няколкократно: корем – за отстраняване на далака; лявата раменница и лявото бедро. Уврежданията неминуемо са довели до продължителни болки и страдания за немалък времеви период. Възстановяването след инцидента, въпреки младата възраст изисква по продължително лечение и рехабилитация.

От заключението на приобщената в ДП химическа експертиза №152 е видно, че в пробата кръв взета от А.Б.Б., не е установено наличие на алкохол.

От заключението на приобщената в ДП химическа експертиза №155 е видно, че в пробата кръв взета от Б.С.М., не е установено наличие на алкохол.

Видно от заключението на автотехническа експертиза: Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ **** преди произшествието е била 100 км/час, а скоростта на движение на лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ *** АТ е била 70 км/час; Мястото на удара по ширина на платното за движение е на 1,9 метра в дясно от осевата линия по посока на огледа, т.е. изцяло в лентата за движение на лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ *** АТ, а по дължина на платното – на 50,1 метра след ориентира по посока на огледа. Според заключението на експертизата за механизма на автопроизшествието: Експертизата е дала заключение, че водачът на „Фолксваген Туран“ с рег.№ **** е пренебрегнал забраната за изпреварване непосредствено преди мястото на произшествието регламентирано с пътен знак и ясно очертана непрекъсната осева линия, а е имал възможност да избегне автопроизшествието при движение в своята лента и спазване забраната за изпреварване; Водачът на лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ *** АТ не е могъл да предотврати удара чрез спиране. Причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е предприемане на изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“, когато по нея се е движел лек автомобил „Пежо 405“.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Али Б.Б. депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК в хода на предварителното изслушване, с което признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, на свидетелите и вещите лица. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство по надлежния процесуален ред гласни доказателства - от показанията на свидетелите, от заключението на съдебно-медицинските експертизи, от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Те са в синхрон и със събраните писмени доказателства и материали в хода на ДП - с протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, скица на местопроизшествието, протокол за технически оглед на МПС и от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК. От заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на трупа на Б.С.М. безспорно се установява, че причината за смъртта му е получена съчетана травма: глава, шия, гръден кош, корем, таз, крайници; че установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, със значителна сила по механизма на удар, притискане и триене (за охлузванията) и могат да бъдат получени при ПТП - травма в автомобил. Експертизата категорично заключава, че непосредствената причина за смъртта на Б.С.М. се дължи на установените груби анатомични увреждания несъвместими с живота, в конкретния случай – на травматичното разкъсване на сърцето и между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка. От заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №217/2016г и назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 177/2017г., съдът приема за безспорно установени по отношение на Т.К.Т. – М. настъпилите на 05.09.2016г. при ПТП травматични увреждания: Съчетана травма – гръден кош, крайници, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, състоящо се в тоталния пневмоторакс в ляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане и трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец, обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно. И двете експертизи категорично установяват причинноследствената връзка с ПТП приемайки, че всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар и че се касае за високоенергийна травма, каквато може да бъде получена при ПТП - травма в автомобил. От заключението на проведената тройна съдебно-медицинска експертиза №3а/2018г., безспорно се установява, че пострадалата К.М. е получила травматични увреждания, обуславящи трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от около 3-5 месеца и трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около 35-40 дни и че всички травматични увреждания са причинени по общия механизъм на действие на твърди тъпи предмети и могат да се получат при травми в кабината на лек автомобил при конкретното ПТП. От заключението проведената тройна съдебно-медицинска експертиза №4а/2018г. на пострадалия М.Г. съдът приема за установено, че той е получил множество травматични увреждания, съставляващи: загуба на слезката, трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за около 3-4 месеца, трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за около 8-10 месеца, трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за около 1,5 -2 месеца, както и, че всички установени травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърди тъпи предмети чрез удар и/или натиск със или върху такива предмети, със значителна кинетична енергия и могат да са получени при удари в купето на лек автомобил при конкретните обстоятелства, отразени в делото. От заключението на приобщената в ДП химическа експертиза №152 безспорно се установява, че в пробата кръв взета от А. Б.Б., не е установено наличие на алкохол. От заключението на приобщената в ДП химическа експертиза №155 е видно, че в пробата кръв взета от Б.С.М., също не е установено наличие на алкохол. Механизма на автопроизшествието и причината на удара са безспорно установени от заключението на автотехническата експертиза, която приема скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ **** преди произшествието за 100 км/час, скоростта на движение на лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ *** АТ за 70 км/час и мястото на удара по ширина на платното за движение - на 1,9 метра в дясно от осевата линия и изцяло в лентата за движение на лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ *** АТ. Съдът приема изводите на експерта, че водачът на „Фолксваген Туран“ с рег.№ **** е пренебрегнал забраната за изпреварване непосредствено преди мястото на произшествието регламентирано с пътен знак и ясно очертана непрекъсната осева линия, а е имал възможност да избегне автопроизшествието при движение в своята лента и спазване забраната за изпреварване; че водачът на лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ *** АТ не е могъл да предотврати удара чрез спиране и че причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е предприемане на изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“, когато по нея се е движел лек автомобил „Пежо 405“. Заключенията на експертизите и събраните писмени доказателства по делото са в синхрон помежду си и са взаимнодопълващи се, а така също и кореспондират на показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели и на самопризнанието на подсъдимия. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Б. на 05.09.2016г. на път І-4 Шумен – Търговище, на км 258+300, в Шуменска област, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Тауран“ с рег.№ **** нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.2 от ЗДвП: “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, в случая пътен знак В26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената от 60 км/час“; чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП вр. чл. 41, ал.1 ЗДвП: „Водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“ и чл.47, ал.3 вр. ал.1 ППЗДвП: въвеждащ забрана с пътен знак В24 – „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, като управлявал МПС със скорост 100 км/час при максимално разрешена с пътен знак В26 – 60 км/час, предприел изпреварване в участък в зоната на действие на пътен знак В24 – забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош, навлязъл в лентата за насрещно движещите се МПС, при което допуснал настъпване на ПТП с лек автомобил „Пежо 605“ с рег.№ *** АТ, управляван от Б.С.М., при което по непредпазливост причинил: смъртта на Б.С.М., ЕГН **********, бивш жител *** и телесни повреди на повече от едно лице: тежка телесна повреда на М.Й.Г., ЕГН **********,***, изразяваща се в загуба на слезката; средна телесна повреда на К.Б.М., ЕГН **********,***, изразяваща се в счупване на двете рамена на срамната кост, на крилото на хълбочната кост и на кръстцовата кост, които обуславят трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от около 3-5 месеца; счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка, което обуславя трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около 35-40 дни и средна телесна повреда на Т.К.Т. – М. с ЕГН **********,***, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от тоталния пневмоторакс вляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане; трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец, обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно; и с това е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 б. „б” вр. чл.343, ал.1, б. „в“ от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";

- безспорно се установи, че 05.09.2016г. при управлението на лекия автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ **** със скорост 100км/ч. при разрешена 60 км/ч, на път І-4 Шумен – Търговище, на км 258+300, в Шуменска област, подс. Б. е предприел маневра, с която е пресякъл средната непрекъсната осева линия и е навлязъл в пътната лента предназначена за насрещното движение, като не е осигурил безопасното преминаване на движещия се лек автомобил „Пежо 605“ с рег.№ *** АТ, в следствие на което е последвал удар между двата автомобила; по този начин подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.2 от ЗДвП : “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, в случая пътен знак В26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената от 60 км/час“; чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП вр.чл. 41, ал.1 ЗДвП: „Водач, който изпреварва е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства движещи се по нея“ и чл.47, ал.3 вр. ал.1 ППЗДвП: „пътните знаци за въвеждане на забрана имат следните изображения и наименования: В24 – Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“;

- вследствие на тези нарушения на правилата за движение по пътищата, като управлявал МПС със скорост 100 км/час при максимално разрешена с пътен знак В26 – 60 км/час, предприел изпреварване в участък в зоната на действие на пътен знак В24 – забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош и навлязъл в лентата за насрещно движещите се МПС, подс. Б. става причина за ПТП с движещия се в лентата за насрещно движение лек автомобил „Пежо“, управляван от Б.С.М.;

- в следствие на това ПТП са причинени множество травматични увреждания на Б.С.М. от гр.Търговище, в резултат на които на место на 05.09.2016г. е настъпила смъртта на М.;

- освен това в следствие на същото ПТП са причинени и множество травматични увреждания на пътниците в л.а „Пежо“ и частни обвинители в настоящия наказателен процес М.Й.Г.,***, К.Б.М. *** и Т.К.Т. – М. ***:

- видно от заключението проведената тройна съдебно-медицинска експертиза №4а/2018г., частният обвинител М.Г. е получил следните травматични увреждания: контузия на корема - кръвонасядане на коремната стена в ляво странично, три кръвонасядания по хода на напречния отдел на дебелото черво, областта на черния дроб и кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство пред левия бъбрек, травматична руптура (разкъсване) на далака, кръв в коремната кухина; състояние след оперативно изваждане на далака; счупване на лявата раменна кост в горния край (проксимална диафиза); счупване на лявата бедрена кост под трохантера (голямата неравност); счупване на дясната малкопищялна кост – проксимално, диафизарно и счупване на кръстцовата кост в ляво. Разкъсването на слезката и кръвоизлива в коремната кухина са наложили извършването на спешна операция за нейното отстраняване и спиране на кървенето. Това се приравнява с медико-биологичния признак загуба на слезката. Счупването на лявата раменна кост в областта на шийката й е обусловило трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за около 3-4 месеца, при обичаен оздравителен процес и липса на усложнения. Счупването на лявата бедрена кост е обусловило трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за около 8-10 месеца при неусложнен оздравителен процес. Счупването на тялото на дясната малкопищялна кост е обусловило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за около 1,5 -2 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес. Останалите травми обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Загубата на слезка покрива критериите на чл.128 от НК и представлява тежка телесна повреда. Трайното затрудняване движенията на левия горен крайник за около 3-4 месеца, трайното затрудняване движенията на левия долен крайник за около 8-10 месеца и трайното затрудняване движенията на десния долен крайник за около 1,5 -2 месеца констатирани от експертизата покриват критериите за средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК поотделно за всяко едно от тях. Посоченото от експертите временно разстройство на здравето, неопасно за живота покрива критериите на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

В съответствие с Постановление №3/79г. на Пленума на ВС, когато са причинени повече от една телесни повреди и те са различни по степен, деянието следва да се квалифицира в съответствие с най-тежкия престъпен резултат. Поради това, съдът приема довода на представителя на ШОП, че следва да признае подсъдимия за виновен в резултат на ПТП да е причинил на частния обвинител М.Й.Г. само тежка телесна повреда на изразяваща се в загуба на слезката по смисъла на чл.128 от НК, тъй като тя поглъща в себе си останалите причинени травматични увреждания съставляващи средни и леки телесни повреди. В този смисъл съдът оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение срещу него.

- видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №217/2016г. и допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 177/2017г. е видно, че пострадалата Т.К.Т. – М. на 05.09.2016г. при ПТП е получила следните травматични увреждания: Съчетана травма – гръден кош, крайници: Тежка гръдна травма – фрактура на ІІ-ІІІ-ІV-V и VІІ ребрени дъги гръбно. Тотален пневмоторакс в ляво. Подкожен емфизем. В резултат на получените травматични увреждания е причинено: Разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от тоталния пневмоторакс в ляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане. Трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец, обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно. Останалите регистрирани травматични увреждания в тяхната съвкупност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посоченото от експертите разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец, представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, а констатираното временно разстройство на здравето неопасно за живота представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Поради това, и в съответствие с ППВС №3/79г., съдът приема, че следва да признае подсъдимия за виновен в резултат на ПТП да е причинил на частния обвинител на Т.К.Т. – М. комплексна средна телесна повреда, състояща се от две отделни средни телесни повреди изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец – средна телесна повреда по чл.129 от НК.

- видно от заключението на проведената тройна съдебно-медицинска експертиза №3а/2018г., пострадалата К.М. на 19 години е получила следните травматични увреждания: счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза; счупване на крилото на лявата хълбочна кост гръбно, с няколко допълнителни фрагмента; счупване на кръстцовата кост в ляво (маса латералия на S1 – S2); счупване на дисталната (нокътната) фаланга на палеца на дясната ръка, без разместване; контузия на паренхима на един сегмент (дял) на левия бял дроб. Състоянието на пострадалата е проследено и амбулаторно през следващите два-три месеца и е отразено наличието на: посттравматично главоболие; затруднени движения на дясната тазобедрена става, невъзможни в лявата, ограничени движения в пояснокръстцовата част на гръбначния стълб; изразен вертебрален синдром в поясния отдел на гръбначния стълб с болка в областта на кръста, ирадиираща по протежение на десния крак и тъпа травма на окото и околоочната област в ляво, без промяна на зрителната острота. Всички установени счупвания на таза (счупване на двете рамена на срамната кост, на крилото на хълбочната кост и на кръстцовата кост) са в лявата му част. Разгледани поотделно и в съвкупност, те обуславят трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от около 3-5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения. Установеното счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка обуславя трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около 35-40 дни, при обичаен оздравителен процес. Останалите описани травматични увреждания – контузията на сегмент на левия бял дроб, посттравматичното главоболие, вертебралният синдром в поясния отдел на гръбначния стълб и контузията на лявото око, обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посоченото от експертите трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от около 3-5 месеца и трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около 35-40 дни, представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, а констатираното временно разстройство на здравето неопасно за живота представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Поради това, и в съответствие с ППВС №3/79г., съдът приема, че следва да признае подсъдимия за виновен в резултат на ПТП да е причинил на частния обвинител К.Б.М. комплексна средна телесна повреда, състояща се от две отделни средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от около 3-5 месеца и трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около 35-40 дни – средна телесна повреда по чл.129 от НК.

- Т.е. подсъдимият на 05.09.2016г. на път І-4 Шумен – Търговище, на км 258+300 в Шуменска област, при управление на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ ****, е въздействал пряко и непосредствено върху лекия автомобил, в който са били пострадалите и по този начин е въздействал пряко и непосредствено и върху тях и с това е увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на живота и здравето на човека; в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на Б.С.М. б.ж. на гр.Търговище на 05.09.2016г. и са били причинени телесни повреди на повече от едно лица - тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК на М.Й.Г. ***, средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК на К.Б.М. *** и средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК на Т.К.Т. – М. ***;

- между ПТП и настъпилите тежка телесна повреда на М.Й.Г., средна телесна повреда на К.Б.М. и средна телесна повреда на Т.К.Т. – М. *** и настъпилата смърт на Б.С.М. е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП са настъпили телесните повреди на частните обвинители Г., М. и Т.-М. и смъртта на М.; т.е. подсъдимият чрез своите действия противоправно е причинил тежка телесна повреда на частния обвинител Г., средна телесна повреда на частния обвинител М., средна телесна повреда на частния обвинител Т.-М. и противоправно е лишил от живот пострадалия Б.М., като телесните повреди на частните обвинители и смъртта на М. са в пряка каузална връзка с посочените по-горе нарушения на правилата за движение от подсъдимия Б.;

* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице, притежаващо издадено в чужбина свидетелство за управление на МПС №12ВВ69021, валидно от 04.10.2013г. до 04.10.2028г, категория „В“. По време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност - подс. Б. не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Поради това, съдът не споделя становището на прокурора че в случая е налице самонадеяност, а не небрежност.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на факта, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена опасност;

- степента на обществена опасност на подсъдимия: подс. Али Б.Б. е роден на *** г. в гр.Дхехиба, Тунис и има българско и тунизийско гражданство; Завършил е висше образование по политическа икономика в България – в Академията за обществени науки и социално управление /АОНСУ/ в София. Безработен е и е в процес на пенсиониране. Има влошено здравословно състояние обусловено от проблеми с бъбреците и кръвното, за което има издадено удостоверение /л.64-65 от том І от ДП/. Като български гражданин има постоянен адрес ***, България, но към момента на съдебното производство живее в гр.Париж, Франция. Живее основно във Франция от 12 години, където има статут на постоянно пребиваващ и за пребиваванията си в България, отсяда при приятели. Семеен е, като жена му е тунизийска гражданка, живее с него в гр.Париж и не работи, а е в процес на устройване на пребиваването във Франция. Не е осъждан. Подсъдимият А. Б. имал издадено българско СУМПС валидно до 22.02.2012г. с придобити категории „В, АМ“. Видно от справка на СДВР рег.№ 4332р-22021/14.10.2016г., статуса на регистрацията на Б. като водач на МПС в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР е унищожен на 24.04.2008г. поради подмяна (замяна) в чужбина. Докато е притежавал българско СУМПС на обвиняемия в РБългария са били съставени четири акта за нарушения на ЗДвП и издадени три наказателни постановления /влезли в сила/, една принудителна административна мярка и два фиша. Във връзка с процесното ПТП на 05.09.2016г. подс. Б. представил на контролните органи издадено в чужбина СУМПС №12ВВ69021, валидно от 04.10.2013г. до 04.10.2028г, категория „В“. Тези данни обуславят категоричния извод, че у подсъдимия, при неговата зряла възраст няма изградена антисоциални нагласи към противоправно поведение и неговата обществена опасност не е завишена, поради което се приема за ниска.

- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС.

Предвид гореизложеното, съдът констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: Налице са следните смекчаващи вината обстоятелства: чисто съдебно минало; липса на данни за други противообществени прояви по НК или незавършени наказателни производства; влошено здравословно състояние; съдействие на органите на наказателното производство в хода на досъдебното производство /в хода на досъдебното производство винаги се е явявал и е съдействал за разкриването на обективната истина, признал е вината си, демонстрирал е критичност към извършеното/; добросъвестно поведение и съдействие в съдебната фаза на процеса /за съдебното производство подсъдимият бе призован на адресите си в България, но призовката за него е върната в цялост, тъй като същият по това време е бил във Франция; подсъдимият Б. е призован чрез защитниците си и се яви в съдебно заседание, без да са използвани инструментите на международната правна помощ за връчване на книжата по делото; видно от изявленията му пред съда, уведомен от адвокатите си - той е дошъл своевременно преди съдебното заседание и се е запознал с обвинителния акт и разпореждането на съда седмица преди разпоредителното заседание/; подсъдимият е критичен към извършеното, съжалява и искрено поднася извинения и съболезнования към пострадалите и наследниците на починалия в съдебно заседание. Самопризнанията в хода на съдебното производство не се вземат предвид от съда като такова, тъй като по силата на чл.373 ал.2 от НК те се съобразяват като безусловно предопределящи приложението на чл.58а от НК. В този смисъл и т.7 от ТР № 1 /2009г. на ОСНК. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът възприе освен високата степен на обществена опасност на деянието, налаганите наказания за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП /по АУАН от 04.09.2003г., 13.05.2005г. и 04.04.2012г. и по два фиша от 02.10.2012г. и 24.08.2016г./, като отчита факта, че данните за тях са отпреди 6 години, няма данни същият да е извършвал други пътни нарушения в рамките на ЕС. Съдът не приема довода на частното обвинение, че сериозността на нарушенията по ЗДвП и броя на пострадалите лица следва да се приемат като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като нарушенията на ЗДвП са част от изпълнителното деяние и запълват бланкетната норма на чл.343 от НК, а броят на пострадалите лица е именно обстоятелството което прави приложима квалифициращата разпоредба на ал.4 от чл.343 от НК. Това са все обстоятелства, които според чл.56 от НК не са отегчаващи, защото са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК и чл.58а от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно: За престъплението по чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 б.”б” вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до петнадесет години и съобразно чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде приложен чл.55 от НК. В съответствие с чл.54 от НК, съдът счита за справедливо и съответно на извършеното, предвид високата обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на дееца, налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца. Предвид редукцията на чл.58а от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и при това положение на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години. В съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.49 ал.2 от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да се наложи и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок надвишаващ с една година срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а имено – 4 /четири/ години. По отношение на определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието: Налице са всички законови предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Али Б.. Предвид ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия обсъдена по-горе, наличието на констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, липса на данни за други противообществени прояви по НК или незавършени наказателни производства; влошеното здравословно състояние; съдействието на органите на наказателното производство в хода на досъдебното и съдебното производство, осъзнаването на вината, критичността към извършеното и искрените съжаления, съдът прави извода, че настоящото деяние представлява инцидентен случай в неговия съзнателен живот, при зрялата му възраст и у него няма изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение. При това положение се налага извода, че условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия и като съобрази данните за личността му, съдът на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за максималния предвиден от закона срок от 5 /пет/ години. Наказанието не следва да бъде съобразявано преимуществено със специалната или генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели. Именно определеният размер на тези наказания съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Становището на повереника, че ако не бъде определено ефективно наказание лишаване от свобода, то всичко друго, ако подсъдимия е в чужбина, означавало да бъде погален с перце, след като вече нямал и регистрация в България, категорично не се споделя от ШОС, защото настоящият състав възприема всяко едно от предвидените в чл.37 ал.1 от НК наказания, именно като определени от законодателя видове наказания всяко едно от които или в определена в особената част комбинация законодателя е възприел като съответни за определени престъпления. Подсъдимият е гражданин на Европейският съюз и наложеното с настоящата присъда условно наказание лишаване от свобода, може да бъде приведено, в случай на наличие на основанията по чл.68 от НК, без значение в коя държава-членка са настъпили те. Освен това наказанието лишаване от право да управлява МПС може да бъде изпълнено във Франция, която считано от 01.10.2015г. e транспонирала във вътрешното си законодателство рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 година за прилагане между държавите-членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда, а самият прокурор вносител на обвинителния акт /който е и компетентният прокурор по чл.15 от ЗПИИАНМППРМИЗ/ в пледоарията си направи изявление за ползването на инструментите на международното сътрудничество във връзка с изпълнение на наказанието. Предвид всичко изложено, съдът счита, че така определените наказания ще въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, не само в рамките на Република България, а в целия Европейски съюз.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в хода на досъдебното производство в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Шумен в размер на 3006,02лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: