МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 15/2018 г.

Подсъдимият Й.Д.Г. е предаден на съд с обвинителен акт на Шуменската окръжна прокуратура с обвинение по чл. 343, ал. 3, предложение второ, алтернатива втора, б. „б” предложение първо, във вр. с ал. 1 б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 21.10.2016г. около 12.00ч. на път І – 2 Русе – Варна, на километър 102 +409, в близост до с. Развигорово, обл. Шумен при управление на МПС – лек автомобил „*****“, рег. № *****, нарушил правилата за движение, а именно чл. 16, ал.1 от ЗДвП, съгласно който на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено – т.1 когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, както и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, в резултат на които нарушения на правилата за движение загубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движещи се автомобили и допуснал пътно – транспортно произшествие с лек автомобил „*****“, рег. *****, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на С.М.<=, ЕГН ********** и на А.О. Т., ЕГН **********.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така както е предявено. Предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, което да бъде редуцирано при условията на чл. 58а от НК с 1/3. Подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. Да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, веществените доказателства два леки автомобила, документи и ключове да се върнат на собствениците им, а останалите – унищожени.

По тяхна молба съдът конституира в качество на частни обвинители по делото пострадалите В.П.С. – Т., О.А.Т. и Д.А.Т. – съпруга и синове на починалия вследствие на произшествието А. Т. и Т.Г.Р. – син на пострадалата С.Р.. Повереникът на първите трима – адв. М.Т. *** поддържа обвинението наред с прокурора. Счита, че наказание лишаване от свобода в размер на три години, отложено при условията на чл. 66 от НК, напълно ще удовлетвори нейните доверители. Адвокат С. Р.– повереник на пострадалия Р. напълно споделя казаното от прокурора по отношение на вида и размера на наказанието. Преценката за приложението на института на условното наказание предоставя на съда и разчита на него за справедливо наказание което да повлияе на поведението на подсъдимия за в бъдеще.

В хода на насроченото от съда разпоредително заседание по делото, подсъдимият и неговият защитник адв. П.К. ***, след обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК, изразиха желание делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК с провеждане на съкратено съдебно следствие. Подсъдимият призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на делото по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. На основание чл. 373, ал. 3 от НПК в мотивите на присъдата, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно: Подсъдимият Й.Д.Г. е правоспособен водач на МПС, категория В от 1998г. От придобиването на правоспособност да управлява МПС същият многократно бил санкциониран за извършени нарушения на разпоредби от ЗДвП. От приложената към материалите по делото справка за съдимост е видно, че Г. е осъждан с присъда по НОХД №789/27.04.2007г на РС - Плевен, влязла в законна сила на 14.05.2007г., за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Наложено му е наказание пробация. Със същата присъда на основание чл.343г, ал.1 от НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от 10 /десет/ месеца. За това престъпление Г. е реабилитиран на основание чл.86, ал.1 , т.2 от НК.

През месец октомври 2016г. подсъдимият Г. *** и поддържал интимни отношения с пострадалата С.М.<=. На 21.10.2016г. двамата тръгнали с автомобил „*****“, рег. № *****, собственост на пострадалата, към гр. Варна. Г. управлявал автомобила, а Р.се возела до него на предната дясна седалка. Около 12.00ч. на същата дата стигнали в близост до с. Развигорово, обл. Шумен. Движели се по път І – 2 Русе Варна, и се намирали на километър 102 + 409. В този участък от пътя движението било двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки. Лентите били разделени с бяла непрекъсната линия. Движейки се в посока към гр. Варна, приближавайки мястото на станалото впоследствие ПТП, подсъдимият управлявал автомобила в дясната лента по посоката на движение. Пътното платно в този участък от пътя било без неравности, а денят – слънчев и с много добра видимост. Асфалтът бил сух.

В същия момент по този път от гр. Шумен към гр. Разград, в противоположна посока, се движел л. а. „*****“, рег. *****, който бил управляван от св. О.А.Т.. В това МПС на дясната предна седалка до водача пътувал баща му - пострадалия А.О. Т.. Когато двата автомобила се намирали на разстояние около 83 метра един от друг, автомобилът управляван от подсъдимият навлязъл в насрещната лента. Последвал удар между двата автомобила челно, приоритетно вдясно. От удара, л. а. *****“, рег. № ***** се завъртял със задната си част на 75 градуса по часовниковата стрелка, като се ударил със задната си лява част в мантинелата, разположена в северната част, извън пътното платно. От своя страна, л. а. „*****“, рег. ***** се завъртял със задната си част на 90 градуса по посока на часовниковата стрелка. Двата автомобила се изместили назад и спрели. Мястото на удара било в дясната лента по посока от гр. Шумен към гр. Русе, т. е. в лентата в която е пътувал л. а. „*****“, управляван от св. Т.. Ударът станал на разстояние 1.4 метра от осевата линия и на 2.2 метра от дясната граница на пътя.

Към катастрофиралите автомобили веднага се насочили хора, за да окажат помощ на пострадалите. Подсъдимият бил в съзнание и викал за помощ, излязъл сам от колата. Няколко мъже извадили пострадалата Р.и я сложили на одеяло зад автомобила. Тя не давала признаци на живот, а малко по- късно случайно преминаващи мъж и жена работещи в спешна помощ, установили, че е починала. Същите лица оказали помощ на пострадалия А. Т., който бил изваден от колата и се оплаквал от болки в дясната ръка, врата и главата. Скоро на мястото пристигнали линейки и всички пострадали били откарани в болница в гр. Шумен. Въпреки оказаната медицинска помощ, вечерта на същия ден А. Т. починал.

В хода на досъдебното производство била назначена автотехническа експертиза от заключението на която се установява, че скоростта на л. а. *****” към момента на удара и преди ПТП е била 59.6 км. ч., а тази на л. а. „*****“ към момента на удара и преди ПТП е била 55.62 км. ч. Опасната зона за спиране на втория автомобил, при посочената скорост, е била 40.96 метра. Според вещите лица, в момента на навлизане на л. а. *****“ в насрещната лента, същият се е намирал на 42.93м. от мястото на удара, а л. а. „*****“ се е намирал на 40 м. от мястото на удара. Непосредствената причина за настъпването на ПТП от автотехническа гледна точка са неправилните действия на водача на л. а. *****“ - подсъдимия Г., защото не контролирал непрекъснато автомобила, изгубил управление и без видима причина навлязъл в лентата за насрещно движение в опасната зона за спиране на л. а. „*****“. Св. О.Т. нямал техническата възможност да избегне удара чрез аварийно спиране или отклоняване на МПС, защото подсъдимият навлязъл в опасната зона за спиране. Наличието на стоманена мантинела от дясната страна на пътя не е позволило на свидетеля да извърши спасителна маневра.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно – медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №89/2016г. е установено, че в резултат на ПТП на пострадалата С.М.<= била причинена гръдна травма – разкъсване на възходящата част на аортата, кръвоизлив в гръднатакухина около 2000 мл., счупване на ребра в ляво от ІІ до VІІ по средна ключична линия. Травма на гръбначен стълб – прекъсване на гръбначния стълб на ниво VІ – VІІ шиен прешлен с прекъсване на гръбначния мозък в тази област. Повърхностни ожулвания на лицето, разкъсно контузни рани в лява слепоочно тилна област на главата и по долна устна с избиване нарезците на долната челюст в ляво и дясно, ожулвания на лява ръка, кръвонасядания по коленете на двата крака и предните повърности на двете подбедрици. Смъртта на Р.се дължала на несъвместима с живота травма – травматично разкъсване на аортата с последваща остра кръвозагуба. Всички увреждания били получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и са причинени пожезнено. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Съществува пряка причинно – следствена връзка между ПТП и смъртта.

В досъдебното производство е изготвена съдебно – медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №90/2016г. от заключението на която е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на А.О. Т. е установена травма на гръбначен стълб – луксация /изкълчване/ и разместване на ниво І – ІІ шиен прешлен с контузия и кръвоизлив в гръбначния мозък в тази област. Гръдна травма – счупване на лява ключична кост и ребра в ляво от І до V по средна ключична линия. Установена е кръвниста течност – около 1700 мл. в гръдната кухина. Констатирани са повърхностни ожулвания на главата, шията по дясната ръка, кръвонасядания и контузно – разкъсни рани по пестниците на двете ръце, кръвонасядания по коленета на двата крака и предните повърхности на двете подбедрици. Налични туморни възли в черен дроб, бял дроб, ляв бъбрек и кости. Смъртта на Т. се дължала на контузия на гръбначния мозък в шиен отдел, довел в своето развитие до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност от централен произход. Всички увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и са причинени пожизнено. Съществува пряка – причинно следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт.

Извършена била и съдебно – медицинската експертиза по писмени данни №60 от 2016г. която не установява пряка връзка между сроковете на хоспитализация и лечение на пострадалия Т. и неблагоприятния изход.

Съгласно заключенията на назначените по делото химически експертизи подс. Г. и св. О.А.Т. не са употребили алкохол преди ПТП.

По искане на защитата, с оглед заявеното от подсъдимия, че не си спомня обстоятелствата за настъпилото ПТП и негови предходни заболявания, в хода на досъдебното производство е назначена съдебно психиатрично – психологичната експертиза Според вещите лица изготвили експертизата Й.Д.Г. е с нормално нервно-психично развитие и не страда от душевно заболяване. При него съществували клинико - диагностични критерии за диагностична преценка Травмена болест на мозъка. Посттравматична характеропатия /Локален психоорганичен синдром/. Това заболяване не представлявало "разстройство на съзнанието". Към 21.10.2016 г. не съществували, нито субективни данни, нито обективни описания на някаква психична патология. При нормалния интелект и отсъствието на дълбока личностова патология, както и поради отсъствието на каквито и да са прояви на психични смущения, които да покриват параметрите на "разстройство на съзнанието", вещите лица не са открили основание да обсъждат при обвиняемото лице негодност за разбиране и ръководене на постъпките към този момент. Относно демонстрираната от осв. Г. амнезия - тя би могла да бъде от органично, психогенно или защитно естество. Локалният психоорганичен синдром /Травмена болест на мозъка. Посттравматична арактеропатия/ не е патология, която да обуславя негодност на освидетелстваният да участва в правната процедура, според вещите лица и той е годен да участва в такава, при отчитане на описаните особености, но налага, при евентуално ефективно изтърпяване на наказание да се имат предвид разпоредбите на чл. 40 ал. 4 НК.

Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните в досъдебното производство доказателства – показания на свидетели, протоколи за оглед на местопроизшествие, фото- албуми, експертизи, обяснения на подсъдимия.

Съдът намира, че с описаното деяние Й.Д.Г. е извършил престъпление по чл.343, ал.3, предл. второ, алт. втора, б. „б", предл. първо, вр. ал.1 б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 21.10.2016г. около 12.00ч. на път І – 2 Русе – Варна, на километър 102 +409, в близост до с. Развигорово , обл. Шумен при управление на МПС – лек автомобил „*****“, рег. № *****, нарушил правилата за движение, а именно чл. 16, ал.1 от ЗДвП, съгл. който на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено – т.1 когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, както и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, в резултат на които нарушения на правилата за движение загубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движещи се автомобили и допуснал пътно – транспорно произшествие с лек автомобил „*****“, рег. *****, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на С.М.<=, ЕГН ********** и на А.О. Т., ЕГН **********.

Деянието от субективна страна е непредпазливо. Деецът не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди – действал е от субективна страна в условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност). Този извод следва от обстоятелствата, че е управлявал е автомобила през светлата част от денонощието, при добра видимост, при сух път, без неравности, независимо от които загубил контрол над управлявания от него автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение на МПС. При тези фактори обвиняемият е трябвало да предвиди общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици, защото всеки от тях е лесно предвидим, свързани са с обикновените шофьорски умения и нормалния практически опит, какъвто несъмнено притежава.

При определяне на наказанието, съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК , задължаваща го при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съобразно тази норма, индивидуализацията на наказанието се извършва според общите правила, след което се редуцира с една трета. В ал. 4 на същия текст е предвидена и възможността за приложение на чл. 55 от НК, ако едновременно са налице и условия за редуциране на наказанието и за прилагане на чл. 55 от НК, при положение, че последното е по – благоприятно за дееца. Искане за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК беше направено от защитникът на подсъдимия, но съдът счете, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК. Съдът прие като смекчаващи обстоятелства трудовата ангажираност на подсъдимия и изразеното съжаление за стореното. Не следва да се приема, че подсъдимият оказал съдействие на органите разследването, защото е дал кратки и схематични обяснения и е изтъкнал минали заболявания с цел да ги ползва в своя защита. Като отегчаващи вината обстоятелства отчете данните от справката за нарушители по ЗДвП, от която е видно, че на Г. са налагани множество наказания, характеризиращи го като водач с трайно установени навици за неспазване на правилата за движение по пътищата, както и осъждането му за шофиране в пияно състояние, което следва да се вземе предвид независимо от настъпилата законова реабилитация.

По отношение размера на наказанието, което следва да бъде определено, съдът съобрази предвидения от три до петнадесет години лишаване от свобода по чл. 343, ал. 3, б. „б” от НК, както и наложената съдебна практика, наред с посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Според съда, целите на наказанието биха били постигнати с определяне на наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК се редуцира на три години лишаване от свобода. Съдът осъди подсъдимия на три години лишаване от свобода, което наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. В случая не съществува законова пречка за приложението на чл. 66 от НК, но с оглед постигане целите на индивидуалната и генерална превенция, наказанието следва да бъде ефективно, тъй като подобни деяния са с изключително тежък резултат и бележат непрекъснат ръст.

На основание чл. 343г от НК, съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от четири години. Този срок, според съда, не се явява прекомерен и затрудняващ ежедневния житейски ритъм на подсъдимия, а и отговаря на законовото изискване, че следва да надвишава срока на наказанието лишаване от свобода.

С присъдата съдът се разпореди с веществените доказателства като постанови леките автомобили, вещите и документите отнасящи се за тях да бъдат върнати на собствениците им, а останалите – да бъдат пазени до приключване на наказателното производство, след което да бъдат унищожени.

На подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Съдия: