МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД №344/17

Подсъдимият Е.Й.И. e предаден на съд с обвинение по чл.199 ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК за това ,че на 18.07.2017 година в село Имренчево обл. Шумен при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с К.С. *** Преслав отнел чужди движими вещи – сумата от 190/ сто и деветдесет/ лева от владението на К.В.И. с намерение противозаконно да я присвои, като за това използвал сила и заплашване.

В досъдебното производството подсъдимия И. отказва да дава обяснения по повдигнатото му обвинение, нещо повече той отказва и да подписва и протоколите удостоверяващи съответните следствени действия/ протокол за привличане на обвиняем и протокол за предявяване на материалите по досъдебното производство. Отказите са удостоверени по реда и при условията на чл.236 ал.3 от НПК.

В съдебното производство подсъдимия дава обяснения, след разпита на всички свидетели и вещи лица, като не се признава за виновен, че в съучастие е извършил деянието за което е обвинен.

В защитната си реч и последна дума заявява ,че е невинен.

От събраните по делото доказателства преценени поединично и в тяхната съвкупност съдът приема за установено от към фактическа страна следното:

На 17.07.2017 г. около 21.00 часа подсъдимия И. и св. К. се срещнали пред магазина на св. И.Г. ***. Там бил и свидетеля Б.Л.Б. който пиел бира. Към тях се присъединил и св.С.Д.С., който бил отишъл до магазина с автомобила си, за да си купи цигари, но тъй като магазина вече бил затворен св.С. решил да отиде до съседното село Кралево, за да си купи цигари. Часът бил около 22.00 часа когато св. Б. пожелал и той да отиде до с.Кралево, за да изпие още една бира, като попитал св. С. може ли да отиде с него. Подсъдимият И. и св. К.К. също поискали да отидат до с.Кралево със св. С.. Последният се съгласил и четиримата отпътували до съседното село. В магазина в с.Кралево св. С. си купил цигари, а свидетелите Б., К. и И. изпили по една бира, като последните двама си взели една двулитрова бира за в къщи. Прибрали се в с.Имренчево около 23.30 часа ,след което се разделили прибирайки се по домовете си. Малко, след като св. К. си бил легнал , в домът му пристигнал подс. И.. Същият казал на св. К., че могат да направят един удар. Съседката баба К. имала пари - 1000 лева и да отидат да ги вземат. Баба К. ***- „К.К.“ на която била къщата на дядото на св. К., но била далече, в края на селото, до поляната. Подсъдимият И. не казал на св. К., от къде знае, за парите които има баба К.. Минавало полунощ, когато след взетото решение да ограбят св. И. двамата тръгнали към домът ѝ. След като пристигнали до пътната врата на имота и подс. И. пръв проникнал в имота, като изтръгнал от дясната колона на металната пътна врата, изградена от циментови блокчета арматурната пръчка, за която се захващала оградната мрежа, надграждаща оградата изградена също от блокчета ѝ я съборил към улицата. Последвал го и св. К.. Достигайки до остъкленото антре на къщата подсъдимия И. с лакът счупил стъклото до вратата, с размери 41,5 см.-ширина и 77,5 см.-височина и през отвора проникнал вътре в антрето отключвайки вратата с намиращия се от вътрешната страна ключ. След него през вече отключената врата в къщата влязъл и св.К., осветявайки пред двамата, с фенерчето на мобилния си телефон “Нокия“. Двамата влезли в стаята, в която се намирала пострадалата св. К. И..

Свидетелката К.В.И. деветдесет и една годишна, самотна вдовица от близо петдесет години живеела също в с.Имренчево, на ул.”К.К.”, № 22, където притежавала недвижим имот – къща с дворно място. На горепосочената дата баба К., след като постояла на улицата пред дома си със съседки, около 21.00 часа се прибрала в двора на дома си, заключила пътната врата, а след това прибирайки се в къщи заключила и вратата на остъкленото предверие на къщата си отвътре. Ключа оставила от вътрешната страна на бравата. Била сама. Легнала си да спи, и около 22.00 часа заспала. Стаята ѝ се намирала срещу остъкленото предверие на къщата. Събудила се от светлина която прониквала в стаята и откъм вратата на остъкленото антре. Отначало си помислила, че е пристигнал зет и Т., но след това чула силен шум и стъкло от остъклението което се счупило. След като малко се забавили двама мъже влезли в стаята при нея и подс. И. започнал да и вика „-Дай парите!“ К.К. бил безучастен и само светел с фенерчето на телефона си на И., който заплашително искал пари от баба К.. Тя отначало казала, че няма пари, но изпаднала в панически страх, от ситуацията и безизходицата, в която се намира си признала, че има четиридесет лева-две банкноти по 20 лева, които се намирали в портмонето ѝ, прибрано в чекмеджето на бюфета. Подсъдимият И. намерил и взел тези четиридесет лева. След това за да мотивира възрастната жена да каже къде са парите ѝ я стиснал силно за врата. Св.К.И. почувствала болка и му отместила ръцете от шията си. Подсъдимият И. продължавал да иска пари претърсвайки стаята. Св. И. си била скрила 150 лева, в банкноти - 3бр. по 50 лева, в едно найлоново пликче, поставено в калъфката на възглавницата, на второто легло в стаята, в която спяла. Подсъдимия И. разкъсал калъфката на възглавницата и намерил и тези сто и петдесет лева, които прибрал в джоба си. След това продължил да иска пари, удряйки безпомощната жена с калъфката на възглавницата която разкъсал. Хванал баба К. още два пъти за врата и я стигнал, за да каже къде има още пари. Въпреки, че имала още три хиляди лева скрити под дюшека на леглото си св.И. си замълчала и двамата подс. И. и св. К. не могли да ги намерят въпреки извършеното от И. щателно претърсване по леглата и мебелите в къщата. Тогава И., който имал информация, че баба К. има 1000 лева, ядосан, че не е намерил всички пари блъснал будилника, в земята, строшил стационарния телефон, за да не може пострадалата да се обади на дъщеря си. Разхвърлял по пода картините, намиращи които били окачени по стените на стаите, зад които също търсел пари. Не пропуснал да претършува и готварската печка за твърдо гориво. След като не намерили другите пари подс. И. и съучастника му по обратния път напуснали къщата на жената която ограбили и се разделили. От присвоените 190 лева подсъдимия И. дал на св. К. 70 лева- една банкнота от 20 лева и една банкнота от 50 лева.

От страх св. И. до разсъмване прекарала времето си в къщата будна, страхувайки се за живота си. Едва на сутринта около 05.30 часа се престрашила и излязла навън. Изплашената възрастна жена отишла до дома на св. Ю.Б.Л. ***, като плачейки ѝ треперейки му разказала за случилото се с нея, описвайки и извършителите на престъплението. Св. К.И. споделила пред св.Л., че в лицето на единият от тях, по гласа е разпознала К.,***, а другият бил по нисък от него /до рамото на К./, с черна коса, говорел грубо и бил облечен с анцуг-долнище и горнище. Свидетелят Л. се обадил от телефона си на дежурния полицай при РУ на МВР-гр. Велики Преслав, след което отишъл до дома на св. К.И. да види какво е станало. Влизайки в къщата видял ,че е разхвърлено. По пода имало счупени картини, разкъсани дюшеци, дори разпилян ориз. Св. Л. запазил местопроизшествието, като казал на зетя и дъщерята на баба К. да не пипат нищо докато пристигне полиция. На место пристигнала дежурна оперативно следствената група и бил извършен оглед на местопроизшествието. Още на същата дата -18.07.2017 г. подс. Е.И. и св. К.К. били издирени и задържани от органите на полицията.

По време на проведеното разследване и събраните по делото достатъчното данни, за авторите на престъплението - Е.Й.И. и К.С.К., същите били привлечени като обвиняеми и разпитани по досъдебното производство. Били извършени и всички необходими процесуално следствени действия за установяване на обективната истина по делото

По време на проведения с него разпит пред съдия на 18.07.2017 г. в дадените от него обяснения К.С. е признал участието си и вината си, в извършване на престъплението, описано по-горе. Същият сочи като свой съучастник подсъдимия Е.Й.И., който освен ,че се явява инициатор на извършеното престъпление е бил активната страна, както при проникването в двора и дома /съборил мрежата на оградата, строшил стъклото на остъклението и отключил отвътре входната врата на антрето/ на св. К.И., така и при търсенето на парите на пострадалата И.. С цел да сплаши възрастната и беззащитна жена да каже къде са парите ѝ, И. се държал грубо, като упражнил над нея и насилие - стискал я няколко пъти за врата, удрял я по главата с калъфката на възглавницата. Показанията на св. К.К. дадени в настоящото производство се явяват последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал, събран по делото, включително и с показанията на пострадалата – св.К.И.. Те се подкрепят и от данните в протокола за извършен оглед на местопроизшествие както ѝ от снимките направени на местопроизшествието, подредени във фотоалбума приложен по досъдебното производство.

В съдебната фаза на процеса и преди разпита на основния свидетел по делото св. К./ осъден по делото след сключване на споразумение/ подсъдимия И. прави искания в следните насоки:

На първо место И. прави искане да бъдат допуснати до разпит двамата служители на РПУ – град Велики Преслав посетили домът му след деянието, като се обосновава ,че към същите той имал въпроси които са от значение за делото.

Видно е от материалите по делото, че още на досъдебното производство на 08.09.2017 година подсъдимия е депозирал жалба срещу двамата служители за действия или бездействие които са довели от тяхна страна до нарушаване правата и свободите на гражданите.

По жалбата е извършена служебна проверка чието заключение е ,че в резултат на извършената проверка не са установени доказателства полицейските служители З. М. С. и Т. А. Г., да са извършвали действия или без действия довели до нарушаване правата и свободите на подсъдимия Е. Й. И./ л.164 от делото/. Въпреки изложеното съдът допусна до разпит двамата служители.

При разпита на св. С./л.10-11 от съд п-л от 12.09.18г./ и зададения му въпрос от подсъдимия ,свидетелят отговори подробно , как в качеството си на служител на РПУ – град Велики Преслав е посетил домът на подсъдимия и по какъв начин е влязал в него за да бъде отведен до управлението. Показанията и на другия свидетел А./л.11-12 от съд п-л от 12.09.18г./ напълно се покриват с тези дадени от неговия колега.

В резултат на разпитите и поставените въпроси не бе установено двамата служители да са оказвали физическа сила или да са използвали помощни средства при отвеждането на подсъдимия до полицията. Въпреки ,че това не е предмет на доказване по настоящото производство съдът намира ,че е съотносимо към доказателствения материал по делото, като може да бъде направен категоричен извод за липса на действие или бездействие от страна на двамата служители които да са довели до ограничаване правата и свободите на подсъдимия И..

На второ место подсъдимия И. поставя под съмнение свидетелстката годност на съучастника си К.С.К., който е осъден за това деяние и изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода”, и в настоящото производство се явява в качеството на свидетел. В тази връзка подс. И. заявява ,че св. К. е лежал в психиатрията. Подсъдимия се позовава на разпоредбата на чл.118 ал. 3 от НПК, като счита ,че К. не може да бъде свидетел в настоящото производство поради психически недостатъци, както и неспособността му да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Съдът намери искането за основателно и го уважи ,като в тази връзка назначи съдебно психиатрична експертиза.

От заключението на вещото лице е видно, че действително осв. К.С.К. фигурира в диспансерния регистър на болницата, но поради отсъствие на психични разстройства, обуславящи „ умствена недоразвитост” краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, св. К. по време на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Освен всичко той е бил способен да възприема правилно и точно факти и обстоятелствата свързани с деянието и да ги запаметява, като в същото време притежава годност да възпроизвежда запазения паметов материал под формата на достоверни показания.

Поради гореизложеното съдът напълно приема експертното заключение, като по –този начин дава пълно доверие на показанията на св. К.. Освен това показанията на К. дадени в настоящото производство на два пъти /поради обстоятелството, че член от състава на съда почина и всички действия по събиране на доказателствата се извършиха отначало/ напълно са идентични и безпротиворечиви. Те кореспондират по един категоричен начин и с показанията на пострадалата св. И. , св. Л. св. Г. св. С., св.И., св. Б. и св. С., както и с останалия доказателствен материал по делото.

На трето място подсъдимия за пореден път в настоящото съдебно производство заявява писменото си нежелание да го защитава служебно назначения защитник от фазата на досъдебното производство.

Съдът намери това искане за неоснователно, тъй като подсъдимия по никакъв начин не е бил лишаван от правото му да се ползва от доброволна адвокатска защита. Факта ,че той не е упражнявал това свое право не му дава основание да черпи права от това си поведение. Служебният защитник на подсъдимия е назначен на досъдебната фаза и до настоящия момент е защитавал правата му по предвидения от закона ред.

На последно място подсъдимия за пореден път изразява нежеланието си настоящия съдебен състав да разглежда делото му по същество аргументирайки се с факта ,че този състав се е произнасял по искания за промяна на наложената му мярка за неотклонение от досъдебното производство „ задържане под стража”.

Позицията на подсъдимия и по този въпрос не е постоянна. В началото на настоящото наказателно производство същият е заявил ,че не прави отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря. Тази позиция е поддържал и при първоначалното разглеждане на делото.

Съдът счете ,че по отношение наведения довод от подсъдимия, че не е допустимо настоящия съдебен състав да разглежда делото по същество за неоснователен и недоказан.

Разпоредбата на чл.270 от НПК урежда хипотезата, в която след внасяне на обвинителния акт и образуване на делото пред първоинстанционния съд съответния съдебен състав избран на случаен принцип ,чрез електронно разпределение на делото може да разглежда и делото по същество и това в никакъв случай не е недопустимо, тъкмо обратното. Въпроса за изменение на мярката за неотклонение може да бъде поставян на вниманието на съда по всяко време на съдебното производство, като законът очертава едно изискване, че ново такова искане в това производство може да се депозира само при наличие на промяна на обстоятелствата. Настоящият съдебен състав е спазил закона и е счел, че липсват каквито и да било основания за самоотвод, и поради това е отхвърлил искането на подсъдимия.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена по делото съдебно - медицинска експертиза е ,че на пострадалата с. И. на посочената дата в следствие на нанесените и удари с възглавница и пешкир е била причинена болка, а от стискането ѝ за врата от страна на подс. И. – болка и страдание, отговарящи на лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.

Отношението на И. към деветдесет и една годишната, самотна и беззащитна жена красноречиво говори за личностовите му особености – груб, безкомпромисен и жесток.

Не следва да бъдат пренебрегнати и данните за подсъдимия И. от справката му за съдимост, както и представената от РУ-Велики Преслав справка - характеристика. От тях е видно, че същият е осъждан още като непълнолетен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, а след навършване на пълнолетие и за престъпления по чл.330, ал.1 от НК - палеж, по чл.216, ал.1 от НК-унищожаване и повреждане, по чл.325, ал.2 от НК - хулиганство съпроводено със съпротива срещу орган на власт, по чл.131, ал.1, т.12 от НК - причиняване на телесна повреда, по хулигански подбуди ѝ по чл.325б от НК - проявена жестокост срещу гръбначни животни.

Криминалното минало на И. ясно говори за личността му и подкрепя горният извод за отношението му към една възрастна жена.

Вземайки в предвид събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност съдът направи извода, че подсъдимия Е.Й.И., в съучастие със св. К.С. *** ѝ при условията на опасен рецидив е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, във вр. с чл. 198, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.

При анализа на доказателствата по делото следва да се подчертае че св. К. дава изключително подробни и детаилни показания в настоящото производство и то два пъти поради обстоятелството ,че делото се разглежда отначало за втори път. Тези показания кореспондират с показанията на пострадалата И. и с останалия по делото доказатествен материал.

Съдът намира че в процесния случай не може да става въпрос за оговор от страна на св. К. спрямо подсъдимия И., а напротив достоверността на казаното от К. в неговите показания се потвърждава и от показанията на пострадалата св. И. дадени при разпит пред съдия, при който последната е описала И. /по-нисък от К., облечен с анцуг, с черна коса, груб говор/.

ШОС прие ,че въпросът за авторството на деянието, признато от съучастника на подс. И. – св. К.С.К. е установено безпротиворечиво и категорично.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия И., при условията на пряк умисъл и с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, по неправомерен път, чрез престъпна дейност.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане неприкосновеността на чуждата собственост и ниското гражданско и правно съзнание на подсъдимия.

Обществената опасност на деянието, извършено от И. и съучастника му в качеството им на съизвършители, в рамките на квалификацията е относително висока, като се има предвид, че деянието е извършено от две лица – подсъдимия И. и съучастника му К.К., при условията на чл.29, ал.1, б.”б” от НК - „опасен рецидив”.

Вредата причинена от деянието възлиза на 190,0 лева, ѝ е възстановена на пострадалата от св. К.С.К., преди приключване на разследването на ДП №212/2017 г. на РУ – Велики Преслав, по повод на което ѝ спрямо този деец наказателното производство е приключено по реда на Глава двадесет и девета от НК- със споразумение.

Граждански иск от страна пострадалата не е предявен в рамките на това производство.

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства съдът приема данните за предишните му осъждания, възрастта на пострадалата, както и липсата на самокритичност относно извършеното. Спрямо И. по настоящото наказателно производство не са налице смекчаващи вината му обстоятелства.

При определяне размера на наказанието съдът отчете всичко гореизложено призна подсъдимия И. за виновен и му наложи наказание от седем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна изтърпяното наказание по мярката за неотклонение „ задържане под стража” считано от 20.07.2017 година до влизане на присъдата в сила.

Съдът осъди подсъдимия да заплати и разноските по делото в размер на 546.29 лева, като сумата от 185.15 лева по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен и сумата от 361.14 по сметка на ШОС.

В този смисъл ШОС постанови своя съдебен акт.

СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:

/Св. С./