МОТИВИ ПО НОХД № 198/17 г. по описа на ШОС

Подс. В.Г.Л. е предаден на съд с обвинение в това, че на 21.09.2016 г. в гр. Шумен по бул. *** Велики срещу „Земеделски институт” в посока ул. Деде***, при управление на МПС – т. автомобил „Фият Скудо” с рег. № Н ***ВН, собственост на „Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен, нарушил правилата за движение – чл. 21 ал. 1 от ЗДП, като управлявал автомобила със скорост от 66. 6 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Ж.Р.В., ЕГН ********** от гр. Шумен, като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на Ж.Р.В., която по същото време и място нарушила чл. 113 ал. 1 т. 1 и чл. 114 от ЗДП, престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “ в “ във вр. с чл. 342 от НК.

По делото за предявени и приети за съвместно разглеждане срещу подс. В.Г.Л. и „Автомагистрали - Черно море” АД с ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. Алеко Константинов № 8 представлявано от изп. директор Д.Х.Д.граждански искове за причинени неимуществени вреди от Р.З.В. и Б.Р.З. по 100 000 лв. всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане. В. и Здравков са конституирани като гр. ищци и ч. обвинители. „Автомагистрали - Черно море” АД с ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. Алеко Константинов № 8 представлявано от изп. директор Д.Х.Д.ЕГН ********** е конституирано като граждански ответник.

Разпитан на д. п. и в съдебното производство подсъдимия не се признава за виновен.

От събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подс. В.Г.Л. бил правоспособен водач на МПС – категории – В, А, М, В1 от 23.04.2003 г. От много години работел в „Автомагистрали - Черно море“ АД гр. Шумен, като диспечер транспортни средства. Във връзка с изпълнение на служебните му задължения на същия било възлагано със заповед от работодателя да управлява и служебни МПС.

На 21.09.2016г. подс. Л. бил на работа, когато му се наложило да управлява т. а. „Фиат Скудо", рег. № Н ***ВН. Потеглил от гаража на автомобилите на работодателя си, находящ се в район на гр. Шумен преди Земеделски институт като отивал до офиса на дружеството намиращ се в централната част на града. Управлявайки този автомобил след 8. 00 ч. в гр. Шумен по бул. „*** Велики“ той се движел от посока от гр. Варна, към кръстовището с ул. Деде*** в гр. Шумен, в северното платно на булеварда. Приближавайки изхода на Земеделски институт гр. Шумен, който се намирал в лявата страна на булеварда, съобразно посоката на движение на подсъдимия, той управлявал със скорост 60. 80 км/ч.

През 2016 г. пострадалата Ж.Р.В. живеела със семейството си в гр. Шумен. Работела в Земеделски институт гр. Шумен. На 20.09.2016 г. споделила пред съпруга и сина си, че на следващия ден преди работно време щяла да бере ненапълно узрели орехи от орехови дървета срещу Земеделския институт в гр. Шумен. На 21.09.2016 г. сутринта преди 8 ч. пострадалата Величкова отишла до Земеделски институт гр. Шумен, като пресякла бул. С. Велики и отишла при орехови дървета намиращи се край пътя в дясно в посока от гр. Варна за центъра на гр. Шумен. Със себе си носела черна найлонова торбичка, в която поставяла набраните от нея орехи, както и слушалки и мобилен телефон.

По време на движението на подс. Л., който приближавал изхода на Земеделски институт гр. Шумен, времето било облачно, но с нормална видимост на дневна светлина. Пътното платно на бул. „*** Велики“ било двупосочно, с по две ленти във всяка от двете посоки. Асфалтът в този участък на пътя бил гладък, а пътят - без завои. Пътната настилка била мокра. Пътното платно, състоящо се в този участък от две ленти за еднопосочно движение с надлъжна маркировка било с обща ширина от 7. 5 метра. На булеварда от северната му страна, срещу входа на Земеделски институт гр. Шумен била разположена автобусна спирка. Преди участъка на пътно – транспортното произшествие били поставени знаци за наличие на пешеходна пътека и автобусна спирка. На автобусната спирка от към северното платно, това което е в посоката на движение на подс. Л., имало уширение на платното за автобусната спирка. На пътното платно между автобусната спирка и входа на Земеделски институт имало пешеходна пътека. В дясно, извън пътното платно, по посока на движение на подсъдимия, след автобусната спирка в затревен участък се намирало орехово дърво, част от клоните на което били и надвиснали и над самото пътно платно.

Около 8. 15ч. пострадалата Величкова се намирала на затревения участък от тротоара, находящ се вдясно по посоката на движение подс. Л. в близост до ореховото дърво от което беряла орехи. В един момент пострадалата, както се намирала до ореховото дърво, внезапно тръгнала тичайки към пътното платно, за да го пресича, в посока входа на Земеделски институт гр. Шумен, на около 19 м. след пешеходната пътека. В този момент тя била възприета от подс. Л.. Последния, за да избегне удар с пострадалата, аварийно употребил спирачки, като същевременно насочил автомобила на ляво. Не зависимо от това последвал удар между предната дясна част на автомобила управляван от подс. Л. и лявата страна на пострадалата. От удара пострадалата паднала на асфалта, като изпуснала носената от нея найлонова торба пълна с орехи. След удара, автомобила на подсъдимия продължил още малко напред и спрял, вследствие употребените спирачки. В този момент по тротоара на бул. С. Велики от страната на Земеделски институт гр. Шумен вървяла св. М.В.М. ***. Тя преди ПТП усетила присъствието на човек до ореховото дърво от другата страна на булеварда.

След като автомобила на подс. Л. спрял, последния слязъл от него и отишъл при пострадалата. Там дошла и св. М.. Подс. Л. се опитал да се свърже с тел. 112 за помощ, но не успял. Тогава се обадил от мобилния си телефон на св. М, Х.Й., като съобщил за станалото ПТП и че не могъл да се свърже с тел. 112 и помолил св. Й. тя да се обади на тел. 112 за бърза помощ. Последната се свързала в тел. 112 и съобщила за произшествието. През това време св. Ж.В.Д. се обадил по телефона на подс. Л., като последния съобщил и на него за ПТП. Св. Д. също се обадил на тел. 112 за помощ. Св. Й. и Д. отишли на мястото на ПТП. При пристигане на линейката, подс. Л. решил да помогне при качването на пострадалата на носилка и след това в линейката, но бил спрян от св. Й., тъй като бил в шок и треперел. Пострадалата била откарана в ЦСМП гр. Шумен и въпреки оказаната и медицинска помощ, тя починала на 28.09.2016 г. вследствие на причинените и при ПТП телесни увреждания.

От заключението на СМЕ за оглед и аутопсия на труп № 84/2016 г. се установява, че на Ж.Р.В. била причинена съчетана травма на глава, шия, гръден кош, таз и крайници, а именно: а/ Контузия на главата - едно кръвонасядане в областта на челото - до окосмената част на главата; едно кръвонасядане в областта на междувеждието; едно кръвонасядане на челото в дясно - над дясната вежда; едно охлузване на кожата в областта на носния корен; кръвонасядане на меките черепни обвивки в челнотеменната област на главата- срединно и в дясно; кръвонасядане на меките черепни обвивки в лавата задушна област; необилен субдурален кръвоизлив в средната и в задната черепна ямка –двустранно; субарахноидален кръвоизлив двустранно в тилните дялове и малкия мозък; дребни контузионни огнища в двете малкомозъчни полукълба; б/ Контузия на шията - непълна фрактура на тялото на втория шиен прешлен (С2) - без разместване; в/ Контузия на гръден кош - фрактура на три леви ребра по две анатомични линии; фрактура на три десни ребра по една анатомична линия; г/ Контузия на таза - едно кръвонасядане в лявата поясна област; контузия на левия бъбрек; фрактура на напречния израстък на пети гръден прешлен вдясно; д/ Контузия на крайниците - едно кръвонасядане по предно-външната страна на дясната мишница, с плитко охлузване в центъра; кръвонасядане и охлузване по задната страна на десния лакът; кръвонасядане и оток по гърба на дясната ръка обхващащо и горните фаланги на втори и пети пръст; едно кръвонасядане по предната страна на лявото рамо; eдно кръвонасядане по задната страна на лявото рамо; фрактура на лявата ключица във външния й край; едно кръвонасядане по предно-външната страна на лявата мишница- горна трета; едно кръвонасядане по задната страна на левия лакът; едно кръвонасядане по задната страна на лявата предмишница-горна трета; eдно кръвонасядане по гърба на лявата ръка в основата на втори-трети пръст, с плитко охлузване; едно ивицовидно вертикално кръвонасядане по гърба на лявата ръка в рсновата на пети пръст; едно кръвонасядане по гърба на пети пръст на лявата ръка - горна междупръстова става и охлузване - на долната междупръстова става; eдно кръвонасядане по външната страна на дясното бедро - под седалището; едно обширно кръвонасядане по предно-вътрешната страна на дясното бедро; кръвонасядане с охлузване на кожата около капачката на дясното коляно; едно кръвонасядане по предно-вътрешната страна на дясната подбедрица под коляното; множество дребни кръвонасядания по предно-вътрешната страна на дясната подбедрица; едно петнисто кръвонасядане по гърба на дясното ходило, над втори-трети пръст; едно обширно петнисто кръвонасядане по задно-външната страна на лявото бедро в горната му трета; eдно контактно кръвонасядане по задно-външната страна на лявото бедро; едно петнисто кръвонасядане по предно-външната страна на лявото коляно; открита фрактура на лявата подбедрица -разкъсноконтузна рана по предно-вътрешната й страна, фрактура на големия пищял и на малкия пищял на подбедрицата; едно кръвонасядане по предно-външната страна на подбедрицата – горна трета; eдно кръвонасядане по предната страна на лявата подбедрица – средна трета и едно кръвонасядане по външната страна на левия глезен. В резултат на множествените травми се е развил травматичен шок, а дифузната травма на мозъка (субдурален, субарахноидален кръвоизлив, контузия мозъчния ствол и на малкия мозък) са довели до неефективно дишане, изискващо продължителна белодробна вентилация, усложнена с респираторен дистрес синдром и микроабсцедираща бронхопневмония. Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар и триене (за охлузванията). Касае се за високоенергийна травма, която може да бъде получена при ПТП - блъскане на пешеходец от лек автомобил. Непосредствената причина за смъртта на Ж.Р.В. се дължи на остра сърдечна и дихателна недостатъчност, обусловени от дифузната мозъчна травма и възникналите усложнения. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.

От заключението на химическа експертиза № І-22/2017 г. се установява, че в кръвта на подс. Л. не са налице медикаменти и наркотици.

От заключението на химическа експертиза № 232/22.12.2016 г. се установява, че в кръвта на подс. Л. не е налице алкохол.

От заключението на химическа експертиза № 67/30.05.2017 г. се установява, че в кръвта на Ж.Р.В. не е налице алкохол находящи се на л. 110 и л.116 от делото обв. Л. и пострадалата Величкова не са били употребили алкохол преди ПТП.

От заключението на СМЕ на живо лице № 1/2017 г. на в. л. д-р Василковска се установява, че подс. Л. има нормална зрителна острота на дясното око и практическа слепота на лявото око. Периферното зрение на дясното око е нормално, а на лявото – липсва. Съобразно НАРЕДБА № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории издадена от министъра на здравеопазването под. Л. има право да притежава свидетелство за правоуправление на МПС от категории В1, В и В+Е 3 години след придобиване на функционално едноочие, което при подсъдимия е настъпило през 1983 г.

От заключението на автотехническата експертиза назначена на д. п. се установява, че скоростта на автомобила управляван от подс. Л. преди ПТП е била 66. 6 км/ч, а в момента на удара – 40. 2 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 66. 6 км/ч е 53. 10 м., а при движение със скорост от 50 км/ч опасната зона за спиране е 34. 42 м. Мястото на удара между автомобила и пострадалата е на 1. 6 м. в ляво от десния край на пътното платно. В момента на възприемане на пострадалата от подс. Л., управлявания от него автомобил е бил на 42. 65 м. от мястото на удара, а пострадалата е била на 1. 25 м. преди началото на пътното платно при спокойно бягане и на 2. 4 м. при бързо бягане. Следва заключение, че ако подсъдимия се е движел с максимално разрешената скорост за населено място от 50 км/ч, то опасната зона за спиране е 34. 10 м. и тъй като е възприел пешеходката на разстояние 42. 65 м. от мястото на удара, то той е щял да спре преди мястото на удара, т. е. удара е щял да бъде предотвратен.

От заключението на повторната тройна автотехническа експертиза, допусната и назначена в съд. заседание се установява, че: 1. Пострадалата се е насочила бягайки към платното за движение, навлязла е в уширение за автобусна спирка, а след това и в лентата по която се е движел подсъдимия. Последния е реагирал като е завъртял волана на ляво и е задействал спираната система на автомобила. Последвал е удар между предната дясна част на автомобила и лявата страна на пострадалата. Тялото на пострадалата е пренесено, отхвърлено напред и е паднало върху пътната настилка. След удара автомобила е продължил да се движи напред по описаната от спирачните следи, траектория. В края на спирането, подсъдимия е отпуснал спирачния педал и автомобила е спрял, където е намерен при огледа; 2. Мястото на удара по дължина на пътя е на 19 м. преди ориентира (по посока движението на автомобила), по ширина на пътя – на около 2. 40 м. в ляво от десния край на платното за движение на автомобила управляван от подсъдимия; 3. Скоростта на движение на автомобила на подс. Л. в момента на задействане на спирачния механизъм е била – 66. 40 км/ч. при суха настилка и 60. 80 км/ч. при мокра настилка; 4. Предната част на автомобила се е намирала на 11. 15 м. от мястото на удара в началото на ефективното спиране; 5. Пострадалата е навлязла в платното за движение на около 19 м. преди ориентира по посоката на движение на автомобила. Началото на спирачните следи определят мястото където е започнало ефективното спиране на автомобила. До този момент е необходимо време на подсъдимия, през което той забелязва и възприема опасността, взема решение и започва да спира и това време е 1. 3 секунди. За това време с определената скорост автомобила е изминал 23. 98 м. за суха настилка и 21. 95 м. за мокра. От това следва извода, че подсъдимия е забелязал опасност на разстояние 23. 98 м. за суха и 21. 95 м. за мокра настилка преди началото на лявата спирачна следа или автомобила е бил 35. 13 м. при суха настилка от мястото на удара и на 33. 10 м. при мокра настилка от мястото на удара, когато подсъдимия е забелязал опасност. Тъй като пострадалата е бягала със скорост 2. 19 м/сек., то времето за изминаване на разстоянието от мястото на навлизане на пътното платно до мястото на удара е 1. 10 секунди. При сравняване на времето от 1. 10 секунди с общото време, необходимо да започне спиране – 1. 30 секунди, следва извода, че ако подсъдимия е забелязал пострадалата за първи път когато тя е навлязла на пътното платно, то той не би могъл да започне спиране; 6. При управление на конкретното МПС и при конкретните други условия при които е възникнало ПТП, ако той е възприел пострадалата до дървото и при скорост на движение на подс. Л. от 68. 11 км/ч. при суха настилка, той би могъл да спре на 52. 65 м. от момента на възприемане на опасността и задействане на спирачния механизъм на автомобила. При скорост от 60. 62 км/ч и мокра настилка, той може да спре на 48. 15 м. Ако е възприел пострадалата когато тя е навлизала в уширението, при суха настилка и скорост от 48. 40 км/ч., той би могъл да спре на 31. 62 м., а при мокра настилка и скорост от 43. 15 км/ч., той би могъл да спре на 28. 88 м. Ако е възприел пострадалата в момента в който тя навлиза в дясната лента за движение, при суха настилка и скорост от 33. 76 км/ч., той би могъл да спре на 19. 08 м., а при мокра настилка и скорост от 30. 17 км/ч. той би могъл да спре на 17. 40 м. 7. Опасната зона за спиране на автомобила на подс. Л. при скорост от 66. 40 км/ч. за суха настилка е 50. 60 м., а за мокра настилка и скорост от 60. 80 км/ч. е 48. 40 м. При движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч. опасната зона за спиране при суха настилка е 33. 20 м., а при мокра настилка е 35. 90 м.; 8. При конкретната пътна обстановка /в деня на ПТП/ пострадалата която би се намирала до дървото може да бъде забелязана на разстояние от около 60 м. в долната половина на тялото и, като в съд. заседание вещите лица доуточняват какво имат предвид под понятието „долната половина на тялото”, а именно – от кръста на един човек надолу. Пострадалата може да бъде забелязана на около 100 м. ако е навлизала в уширението за автобусната спирка и на повече от 100 м. – в началото на пътното платно; 9. Ако пострадалата е бягала без да спира, то тя се е намирала при суха настилка на 4. 31 м. от мястото на удара, когато е възприета от подс. Л. и на 4. 45 м. за мокра настилка. Следователно, когато тя е възприета от подс. Л., пострадалата се е намирала в затревената част на крайпътни терен на 0. 41 м. при суха настилка и на 0. 55 м. при мокра настилка преди началото на уширението за автобусната спирка; 10. Спирачната ефективност в началото на спирането е била различна между левите и десните колела на автомобила. Промяната на траекторията на движение на автомобила на подс. Л. е в резултат на действията му за завиване на ляво и разликата между моментите в които са блокирали левите и десните колела на автомобила; 11. Намерените при огледа на местопроизшествието спирачни следи са оставени от гумите на предните колела на автомобила управляван от подс. Л.; 12. След началото на спиране, до края на спирачните следи автомобилът на подсъдимия се е движил по намерените и описани в протокола за оглед на местопроизшествие следи от гуми; 13. Коефициента на сцепление на гумите с пътното платно за суха настилка е 0. 65, а за мокра – 0. 55. Следователно, вещите лица не приемат коефициент на сцепление от 0. 4; 14. При отчитане на товара на автомобила (който бил натоварен с товар около 250 кг.) и състоянието на пътната настилка, времето за нарастване на спирачното закъснение е 0. 4 секунди; 15. При конкретните условия на ПТП времето за реакция на подсъдимия е 0. 9 секунди; 16. Скоростта на движение на автомобила при възникване на опасността за движението, при коефициент на сцепление 0. 4 е 53. 70 км/ч., а при тази скорост опасната зона за спиране е 47. 80 м.; 17. Отстоянието на автомобила от мястото на удара към момента в който пострадалата навлиза в уширението на пътното платно, при суха настилка е 31. 62 м., а при мокра настилка – 28. 88 м. Отстоянието на автомобила от мястото на удара към момента в който пострадалата навлиза в дясната лента за движение е било 19. 08 м. при суха настилка и 17. 40 м. при мокра настилка; 18. Отстоянието на което се е намирал автомобила от мястото на удара, при възникване на опасността за движение: а/ ако опасността е възникнала при тръгване на пострадалата от дървото – за суха настилка опасната зона за спиране със скорост от 66. 40 км/ч. е 52. 65 м., а за мокра настилка при скорост от 60. 80 км/ч. е 48.15 м.; б/ ако опасността е възникнала при навлизане на пострадалата в уширението на автобусната спирка – при скорост от 66. 40 км/ч. и суха настилка е 31. 62 м., а за мокра настилка при скорост от 60. 80 км/ч. е 28. 88 м.; в/ ако опасността е възникнала при навлизане на пострадалата на пътното платно – при суха настилка и скорост от 66. 40 км/ч. е 19. 08 м., а при мокра настилка и скорост от 60. 80 км/ч. е 17. 40 м.; г/ опасната зона за спиране при скорост от 50 км/ч. при суха настилка е 33. 20 м., а при мокра настилка е 35. 90 м. При сравняване на опасната зона за спиране от 50. 60 м. при скорост на движение от 66. 40 км/ч. и суха настилка и опасната зона от 48. 40 м. при скорост от 60. 80 км/ч. и мокра настилка от 48. 40 м., както и опасната зона за спиране при движение с 50 км/ч. – 33. 20 м. при суха настилка и 35. 90 м. при мокра настилка, с отстоянието на автомобила от мястото на удара: а/ ако подсъдимия е възприел опасността /пострадалата/ когато тя е била до дървото, то той е имал възможност при суха настилка да спре и при двете скорости (тази с която се е движел и с разрешената максимална скорост от 50 км/ч.) преди мястото на удара. При мокра настилка и при скорост от 60. 80 км/ч. подсъдимия не е имал възможност да спре преди мястото на удара, а при скорост от 50 км/ч., той е могъл да спре преди мястото на удара; б/ ако е възприел опасността в момента в който пострадалата е навлизала в уширението на пътя, той при всички комбинации от скорости и вид на настилката не е имал възможност да спре преди мястото на удара; в/ ако е възприел опасността в момента в който пострадалата навлиза в дясната лента за движение, той при всички комбинации от скорости и вид на настилката не е имал възможност да спре преди мястото на удара.

От писмо на Национален институт по метеорология и хидрология – Хидрометеорологична обсерватория гр. Шумен, се установява, че на 21.09.2016 г. че за времето от 07. 00 ч. до 08. 50 ч. е валял дъжд в района на гр. Шумен.

От справката за съдимост на подс. Л. се установява, че същия е осъждан по НОХД № 1077/26.08.2010 г. за извършено престъпление на 15.08.2010 г. по чл. 343б ал. 1 от НК. Налице е настъпила реабилитация по право.

От писмо с № УРИ№10582р-1960/04.10.2016 г. на МВР – Национална система 112 – Регионален център Варна се установява, че на 21.0-9.2016 г. в центъра не е регистрирано телефонно обаждане от телефон с № 0893 430 124 / телефона на подс. Л./, налице са обаждания от мобилни телефони ползвани от св. Й. и Жеков.

От Справка за нарушител/водач на подс. Л. се установява, че същия е правоспособен водач на МПС, категория В от 2003 г. На същия са наложени административни наказания – 4 с наказателно постановление и 5 с фишове.

От Допълнително споразумение № 200855/16.02.2015 г. към трудов договор № 1256/14.04.2000 г. се установява, че подс. Л. е преназначен на длъжност „Диспечер, транспортни средства той и инспектор ЗБУТ”.

От заверено копие на Заповед № 68/04.01.2016 г. се установява, че на подс. Л. е възложено при изпълнение на служебните си задължения да управлява и автомобил „Фият Скудо” с рег. № Н ***ВН.

От показанията на св. Б.Р.З. дадени в съд. заседание и приобщените по реда на чл. 281 от НПК от д. п. както и тези на св. Р. З.В. се установява, че пострадалата на 21.09.2016 г. е решила да ходи да събира орехи. От техните показания се установява, че първия е преживял тежко смъртта на майка си, като това било една емоционална травма, като в този момент той бил още ученик и му предстоял абитуриентски бал. Втория - съпруг на пострадалата твърди, че след ПТП е преживял голям шок, не можел да упражнява професионалните си задължения поради този шок. Шока бил толкова голям, че не може да го опише.

От показанията на св. Д.Д.П. се установява, че същия не е сигурен дали на мястото на ПТП пътя е бил сух или мокър.

От показанията на св. Х.Д.Д. се установява, че същия не е сигурен дали при отиването му на мястото на ПТП е било сухо или мокро, т. е. дали е валяло дъжд или не.

От показанията на св. Ж.В.Д. се установява, че на 21.09.2016 г. подс. Л. е бил на работа и излязъл от базата на „Автомагистрали Черно Море” АД, когато този свидетел се обадил по телефона на подсъдимия, за да закупи вещи необходими за работата на св. Д., както и, че когато е отишъл на мястото на ПТП, пътната настилка била мокра.

От показанията на св. М, Х.Й. се установява, че на 21.09.2016 г. сутринта след 8. 00 ч. подс. Л. и се обадил по моб. телефон и казал, че е ударил нежа и се е опитал да се свърже с тел. 112 за оказване помощ на жената, но не успял и за това я помолил тя да се обади на тел. 112; когато тя е отишла на мястото на ПТП е ръмяло дъжд.

От обясненията на подс. Л. дадени в съд. заседание се установява, че работел в „Автомагистрали Черно море” АД и многократно е минавал по бул. *** Велики покрай Земеделски институт Шумен и пътната обстановка му е била добре позната, че в дясно след автобусната спирка срещу Земеделски институт Шумен мястото извън пътя било много зашумено – имало храсти и клони на дървета които висели почти до пътното платно, че на 21.09.2016 г. той е бил на работа и е излязъл с т. автомобил ”Фият Скудо” с рег. № Н ***ВН за изпълнение на служебни задачи; че асфалта на мястото на ПТП бил мокър; че след като бил на пешеходната пътека намираща се на автобусната спирка срещу входа на „Земеделски институт” гр. Шумен или малко след нея, на около 20 м. пред него от дясната му страна, от храстите изскочила жена и хукнала да пресича пътя пред него; че когато за първи път възприел тази жена, тя била се намирала на ръба на пътното платно по което той се е движел в автомобила; когато видял пресичащата жена, той употребил аварийно спирачките на автомобила, завил на ляво, за да избегне удар с тази жена и употребил клаксон, за да я предупреди. Твърди също, че не е възприел пострадалата, преди тя да стъпи на пътното платно; след удара, той звънял на тел. 112 за помощ за пострадалата, но не успял да се свърже, за това се обадил на св. М, Й., като заявил, че е ударил жена и не можел да се свърже с тел. 112 за помощ и я помолил тя да се обади на тел. 112.

Горната фактическа обстановка съда приема за установена от писмените и гласните доказателства и доказателствените средства – заключения на експертизи.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съда приема за безспорно установено: 1. На 21.09.2016 г. подс. Л. е бил в трудово правоотношение с „Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен; 2. На този ден е на работа и около 8. 00 ч. в изпълнение на служебните си задължения е управлявал тов. автомобил Фият Скудо с рег. № Н ***ВН, като се движел в посока гр. Варна – центъра на гр. Шумен по бул. *** Велики и е наближавал автобусна спирка намираща се срещу входа на Земеделски институт гр. Шумен; 3. През това време пътното платно е било мокро от валял дъжд; 4. По същото време пострадалата - Ж.Р.В., която е работела в Земеделски институт гр. Шумен се е намирала до орех, разположен в дясно /по посоката на движение на подс. Л./ извън пътя, след края на уширението за автобусната спирка намираща се срещу входа на института; 5. Пространството между ореха и пътното платно било обрасло с трева, а част от клоните на ореха достигали и били над пътното платно по посоката на движение на подс. Л.; 6. На пътя е имало пешеходна пътека разположена между горната автобусна спирка и входа на института; 7. Преди ПТП – в началото на спирачните следи, скоростта на движение на автомобила управляван от подс. Л. била - 66. 40 км/ч. при суха пътна настилка и 60. 80 км/ч. при мокра настилка; 8. Опасната зона за спиране на автомобила на подс. Л. при скорост от 66. 40 км/ч. за суха настилка е 50. 60 м., а за мокра настилка и скорост от 60. 80 км/ч. е 48. 40 м. При движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч. опасната зона за спиране при суха настилка е 33. 20 м., а при мокра настилка е 35. 90 м.; 9. Автомобила на подс. Л. е бил на разстояние 11. 15 м. до мястото на удара в началото на ефективното спиране /оставяне на спирачните следи от гумите на автомобила върху пътната настилка/; 10. На подс. Л. е необходимо време от 1. 3 сек. от забелязването и възприемането на опасността, вземането на решение за спиране и започване на спирането, като този период включва времето за реакция на подсъдимия, времето за задействане на спирачния механизъм на автомобила и времето за нарастване на спирачното закъснение, т. е. до началото на ефективното спиране; 11. Пострадалата с оглед възрастта е бягала със скорост от 2.19 сек.

При горните факти, съда приема, че следва да се отговори на следните въпроси, от отговора на които следват изводи за това подс. Л. осъществил ли или не състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „в” от НК. Първия – каква е била пътната настилка преди, по време на удара и до преустановяване движението на автомобила на подсъдимия. Втория - кога възниква опасността за движението за подс. Л.. Третия - кога е имал възможност да възприеме тази опасност. Четвъртия – кога е възприел тази опасност и реагирал с аварийно спиране. Първи въпрос – не са налице категорични доказателства пътната настилка в района на ПТП на 21.09.2016 г. да е била суха. Св. Д.П. не е сигурен дали пътя е бил сух или мокър. В показанията си св. Ж.Д. и М, Й. твърдят, че пътната настилка е била мокра. Такива са и обясненията на подс. Л.. От писмото на Хидрометеорологична служба Шумен се установява, че в района на гр. Шумен в интервала от време 7. 00 ч. до 8. 50 ч. е валял дъжд. Предвид горното, съда приема за безспорно установено, че при ПТП пътната настилка в района е била мокра. От тук насетне при обсъждане на доказателствата и изводите които съда ще прави, същите ще се правят на база мокра пътна настилка. По втория въпрос – кога възниква опасността за движението когато извън пътя се намира пешеходец - съобразно т. 6 на ТР № 28/1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС – „Моментът на възникване опасност за движението се определя по фактически, а не от формални критерии. За начало на възникване на опасност следва да се приеме моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него”. В настоящия случай пострадалата бягайки, се е насочила към пътното платно от дясно на ляво и както сам подсъдимия твърди, без да се е огледала, т. е. без да е възприела наближаващия автомобил управляван от подс. Л.. С това си поведение, което е възприето и от подсъдимия, пострадалата явно и очевидно е показала, че във всички случаи ще навлезе на пътното платно по което се движи подсъдимия. Следователно – за подсъдимия опасността за движението е възникнала от момента в който пострадалата е побягнала от дървото и се е насочила към пътното платно, без да се огледа за идващи автомобили по пътя който тя ще пресече. По третия въпрос – кога подс. Л. е имал възможност да възприеме опасността за движението. Тук съобразно заключението на повторната тройна АТЕ съда приема, че когато пострадалата е побягнала в момента в който е била до дървото, то подсъдимия е имал възможност да я забележи от 60 м. Когато пострадалата е навлизала в уширението, то тогава подсъдимия е имал практическата възможност да я забележи от около 100 метра. А когато тя се е намирала на десния ръб на пътя, т. е. когато навлиза в пътното платно, то подс. Л. е имал възможност да я забележи от поведе от 100 м. Тези изводи на вещите лица са на база тяхно лично възприятие на местопроизшествието, както и въз основа на приложения към протокола за оглед на местопроизшествие фотоалбум, от който и най вече на снимки № 6, 7, 8, 10, 12 ясно се вижда, че не са налице твърдените от подсъдимия храсти от които изскочила пострадалата, за да обоснове твърдението си, че е възприел пострадалата едва когато тя започнала да навлиза на пътната настилка. По четвъртия въпрос - кога е възприел тази опасност и реагирал с аварийно спиране подсъдимия. Тук съобразно заключението на повторната трайна АТЕ времето за реакция на подсъдимия е 1. 3 сек. до началото на ефективното спиране. През това време автомобила който се движи със скорост от 60. 80 км/ч. е изминал 21. 95 метра. Следват още 0. 73 секунди от началото на ефективното спиране до мястото на удара, през което време автомобила е изминал още 11. 15 м. Следователно в момента в който подс. Л. е реагирал – взел решение за аварийна употреба на спирачки и е задействал спирачния механизъм на автомобила той се е намирал на 33. 10 м. от мястото на удара. Тук следва да се обсъдят и отговорите на вещите лица на въпроса – могъл ли е подс. Л. да предотврати удара с пострадалата чрез аварийно спиране. Вещите лица са дали отговор на този въпрос при три хипотези на възникване на опасността за движението, при движение на автомобила на подсъдимия с определената скорост на движение за мокра и суха пътна настилка. Отговорите са базирани на времето необходимо на пострадалата да измине разстоянието по всяка една от хипотезите до мястото на удара, изминатото разстояние от автомобила на подсъдимия за това време до началото на ефективното спиране, изминатото разстояние до мястото на удара и от там заключение за отстоянието на автомобила при възникване на опасността за всяка една от хипотезите. Накрая – направени са и обобщени изводи от вещите лица в коя от хипотезите при движение на подсъдимия с установената скорост от 60. 80 км. и при движение с максимално разрешената в този участък скорост от 50 км/ч., при изчисленото отстояние на автомобила, пострадалата попада в опасната зона за спиране на автомобила, т. е. при която ситуация подсъдимия е би могъл или не би могъл да избегне удара чрез аварийно спиране. Първата хипотеза – опасността е възникнала от момента в който пострадалата е побягнала от дървото. При тази хипотеза пострадалата е изминала разстоянието от 6. 40 м. от дървото до мястото на удара за 2. 92 сек. От момента на ефективно спиране до момента на удара автомобила се е движел 0. 73 секунди, а времето за движение на автомобила от тръгването на пострадалата от дървото до началото на спирането е 2. 19 сек. през което време е изминал 37 м. Като към това разстояние се прибави и разстоянието от началото на ефективното спиране до мястото на удара – 11. 15 м., следва, че автомобила е бил на 48. 15 м. от мястото на удара в момента в който пострадалата е тръгнала от дървото. При опасна зона за спиране от 48. 40 м. за скорост от 60. 80 км/ч. следва, че пострадалата е попаднала в опасната зона за спиране на автомобила. При опасна зона от 35. 90 м. за движение при максимално разрешената скорост от 50 км/ч., то следва, че при аварийна употреба на спирачки, подсъдимия ще спре преди мястото на удара. Безспорно е, че при тази хипотеза пострадалата е попаднала в опасната зона на автомобила, но при движение със скорост на същия от 60. 80 км/ч. При движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч. отстоянието на автомобила е по голямо от опасната зона. Но съдебната практика е категорична, че водач на МПС не може да се ползва от оневиняващото действие на опасната зона, тъй като това действие може да се приложи само ако поведението на водача е било правомерно и ако опасността е възникнала в границите на опасната зона. В случая обаче не е налице правомерно поведение на подсъдимия, тъй като същия се е движел с превишена скорост от 60. 80 км/ч. при максимално разрешена в границите на населените места – 50 км/ч. При втората хипотеза – когато опасността е възникнала в момента в който пострадалата навлиза в уширението на пътя. От този момент до мястото на удара пострадалата е изминала 3. 90 м. за време от 1. 78 сек. Времето за движение на автомобила от момента в който пострадалата навлиза в уширението до началото на ефективното спиране е 1. 05 сек. Разстоянието което автомобила изминава за това време е 17. 73 м. Към това разстояние като се прибави и разстоянието от началото на ефективното спиране до мястото на удара – 11. 15 м., следва, че при тази хипотеза автомобила е бил на отстояние от мястото на удара на 28. 88 м. При това отстояние на автомобила, при движение със скорост от 60. 80 км/ч. и скорост от 50 км/ч. пострадалата попада в опасната зона за спиране. Така обсъдена тази хипотеза води до извода за несъставомерност на деянието на подс. Л.. Но тези заключения на вещите лица следва да се съпоставят и обсъдят със заключенията относно установената скорост на движение от 60. 80 км/ч., изминатото от автомобила разстояние от 21. 95 м. от реакцията на подсъдимия на възникналата опасност до началото на ефективното спиране и прибавените 11. 15 м. от началото на ефективното спиране до мястото на удара или обобщено 33. 10 м. от възприемане на опасността до мястото на удара. При съпоставка на отстоянието от 28. 88 м. при тази хипотеза с отстоянието от 33. 10 м. следва извода, че автомобила и тялото на пострадалата не биха се срещнали на установеното място на удара, т. е. ПТП не би се получило, ако подсъдимия е възприел пострадалата в момента в който тя навлиза в уширението на пътя и е предприел аварийно спиране. Следователно тази хипотеза е неприложима към настоящия случай. При третата хипотеза – опасността за движението е възникнала в момента в който пострадалата е стъпила на пътното платно. Вещите лица тук са категорични, че при скорост на пострадалата от 2. 19 км/ч., ако тя е възприета в този момент, то тя щеше да стигне до мястото на удара за 1.10 секунди. При приетото време за реакция на подсъдимия от 1. 30 секунди от възприемане на опасността до началото на ефективното спиране, което е повече от времето от 1. 10 секунди за пострадалата да измине разстоянието от края на пътя до мястото на удара, то в момента в който пострадалата се е намирала на мястото на удара, подсъдимия не би имал възможност за това време изобщо да започне спиране /да вземе решение за аварийно спиране, да натисне спирачния педал, да измине времето за спирачно закъснение, както и времето за нарастване на спирачното закъснение/. От тук и извода, че и тази хипотеза е неприложима в настоящия случай. Въз основа на горното, съда приема, че опасността за движението за подс. Л. е възникнала в момента в който пострадалата е тръгнала от дървото към пътното платно. От значение е моментът, от който подсъдимият обективно е имал възможност да възприеме пострадалата, т. е. обективните възможности да възприеме пострадалата, а не неговите субективни възприятия. Това е началният момент, от който възниква опасността за движението. В този момент той се е намирал на отстояние 48. 15 метра от мястото на удара, като е имал видимост към пострадалата в този момент от 60 м. Следователно, подс. Л. е имал обективната възможност да възприеме пострадалата в момента в който тя е тръгнала от дървото. При движението му със скорост от 60. 80 км/ч. той не е могъл да спре в границите на отстоянието от 48. 15 м., тъй като опасната зона е от 48. 40 метра и да предотврати удара. Той би могъл да предотврати удара с пострадалата, само ако в този момент се е движел с разрешената максимална скорост от 50 км/ч. при която опасната зона за спиране е 35. 90 м. и тогава той би спрял преди мястото на удара при аварийно спиране. Отделен е въпроса защо подсъдимия не е предприел аварийно спиране точно в този момент, а едва когато се е намирал на 33. 10 м. от мястото на удара.

Тук може да се постави и въпроса за нарушаване правилата на чл. 20 от ЗДП, но от една страна – няма такова обвинение, а от друга – причинения съставомерен резултат е в пряка причинно следствена връзка с допуснато друго нарушение, а именно движение със скорост над максимално разрешената

Следва да се обсъди и поведението на пострадалата и дали това поведение има съпричастност към причиняване на вредоносния резултат. Безспорно е установено, че пострадалата е тръгнала от мястото до дървото бягайки. Същата е бягала перпендикулярно на дължината на пътното платно на което е бил подсъдимия Л. и е бягала в посока Земеделски институт гр. Шумен. За да достигне целта си – института, тя се е насочила към пътя и е предприела пресичането му, без да се огледа дали по пътя има автомобили, а също е предприела пресичане на пътя не на разрешеното за това място – пешеходна пътека. Следователно с поведението си пострадалата е нарушила правилата за движение по 113 ал. 1 т. 1 и чл. 114 от ЗДП. Осъществяването на тези нарушения от страна на пострадалата също са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което е налице независимо съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на пострадалата.

Предвид изложеното съда приема, че подс. Л. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. ”в” от НК. От обективна страна – на 21.09.2016 г. е управлявал т. автомобил Фият Скудо с рег. № Н ***ВН по бул. *** Велики в гр. Шумен в посока от гр. Варна към ул. Деде*** /посока към центъра на гр. Шумен/. Приближавайки автобусната спирка намираща се срещу входа на Земеделски институт Шумен, на която имало пешеходна пътека, той се е движел със скорост от 60. 80 км/ч, при максимално разрешена скорост за населено място – 50 км/ч. Пътната настилка била мокра. В същото време до крайпътно дърво – орех, пострадалата Жулиета Величкова беряла орехи, когато внезапно побягнала към входа на Земеделски институт. В този момент автомобила на подс. Л. се намирал на 48. 15 м. Без да се огледа дали на пътя има автомобили тя започнала да пресича пътното платно в страни – след пешеходната пътека. Виждайки пострадалата, подс. Л., макар и със закъснение въпреки, че е имал обективната възможност да възприеме опасността още в момента в който пострадалата е тръгнала от дървото, той е предприел аварийно спиране и отклоняване на автомобила в ляво. Независимо от тези му действия последвал удар между автомобила управляван от подс. Л. и пострадалата Величкова. Вследствие на причинените при удара увреждания пострадалата починала на 28.09.2016 г.

От субективна страна – деянието е извършено по непредпазливост. Подс. Л. е действал непредпазливо по отношение настъпилата смърт на пострадалата Величкова, но умишлено е нарушил правилата за движение по пътищата, т. е. умисъла е към нарушаването на правилата за движение, а не към причиняване на смъртта на Величкова. Подс. Л. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед на конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди – той е управлявал автомобила със скорост над максимално разрешената в населено място, при мокра пътна настилка и приближаване на автобусна спирка и пешеходна пътека.

Налице е и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Величкова. Същата внезапно е започнала пресичане на пътното платно не на пешеходната пътека, без да се съобрази с приближаващия се автомобил на подс. Л..

Причините за настъпилото пътно транспортно произшествие се свеждат до нарушаване от страна на подсъдимия на правилата за движение и по конкретно на чл. 21 ал. 1 от ЗДП, както и съпричиняване от страна на пострадалата Величкова.

Изпълнителното деяние се изразява в нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат – причиняване на смъртта на Величкова.

След като съда прие, че скоростта с която подс. Л. е управлявал МПС преди ПТП е 60. 80 км/ч., то подсъдимия беше оправдан по обвинението да е управлявал МПС над тази скорост по първоначалното обвинение от 66. 6 км/ч.

Съда не кредитира заключението на АТЕ от д. п. Съда е изложил доводи защо приема необходимостта от назначаване на повторна тройна експертиза в самото протоколно определение за нейното допускане.

Съда не кредитира обясненията на подс. Л. в частите им в които твърди, че пострадалата Величкова е изскочила от храстите намиращи се в дясно извън пътя и той за първи път я бил видял в момента в който тя била на ръба на пътя и започва да навлиза на пътното платно по което той се движи. От заключението на повторната тройна АТЕ се установява, че подсъдимия е имал възможност да забележи пострадалата до дървото от 60 м. Вещите лица приемат, че няма пречка за видимостта от земната повърхност нагоре /може да бъде видян човек стоящ до дървото от кръста надолу/. Отделно от това, от приложения към протокола за оглед на местопроизшествието фотоалбум – снимки № 6, 7, 8, 10, 12 ясно се вижда, че в дясно извън пътното платно до въпросното дърво няма храсти от които изскочила пострадалата. В противоречие със заключението на вещите лица е и твърдението на подс. Л., че е видял за първи път пострадалата в момента в който тя започва да пресича пътното платно. Съда прие, съобразно заключението на вещите лица, времето необходимо на подсъдимия за реакция до началото на ефективното спиране е 1. 30 сек., а времето за изминаване на разстоянието от 2. 40 м. от десния край на пътя до мястото на удара от пострадалата е 1. 10 секунди. Следователно, ако подсъдимия е възприел за първи път пострадалата, в момента в който тя започва да навлиза на пътното платно, то докато той започне ефективното спиране за което му е необходимо време от 1. 30 сек., за това време пострадалата при установената скорост на бягане от 2. 19 м/сек. би преминала точката на установеното място на удара, а подсъдимия не би започнал изобщо ефективно спиране, каквото ефективно спиране безспорно е установено. От друга страна – при тази хипотеза на подсъдимия, съобразно заключението на вещите лица, отстоянието на автомобила от мястото на удара в този момент би било 17. 40 м. Но при скорост от 60. 80 км/ч. или 16. 89 м/сек. за времето от 1. 30 сек. автомобила изминава 21. 95 м. След това имаме според заключението още 0. 73 сек. през което време автомобила е изминал 11. 15 м. от началото на ефективното спиране до мястото на удара. Следователно за времето от 1. 30 сек. плюс 0. 73 сек. автомобила е изминал разстояние от 33. 10 м., което е много повече от отстоянието от 17. 40 м. съобразно твърдението на подсъдимия.

Съда не приема доводите на повереника на гр. ищци и ч. обвинители – адв. Г. С., че подс. Л., наред с предявеното му обвинение при осъществяване на деянието по чл. 343 от НК за нарушаване на чл. 21 от ЗДП следва към това обвинение да бъде включено и обвинение за нарушаване разпоредбите на чл. 152а ал. 1 от ЗДП. От една страна – в правомощията на прокурора е да предявява обвинения за извършени престъпления и то на д. п. Частния обвинител съобразно чл. 78 ал. 1 от НПК поддържа в съда обвинението наред с прокурора, като може да поддържа обвинението и след като прокурора заяви, че не го поддържа. Т. е. ч. обвинител няма правомощия да предявява обвинение спрямо едно лице, а само да поддържа вече предявено обвинение, наред или ако прокурора не поддържа обвинението което е предявил. От друга страна – съобразно цитирания от този повереник подзаконов акт – наредба, при придобиване на функционална слепота с едното око, дадено лице може да притежава свидетелство за правоуправление от категория „В” след като изминат три години от придобиване на това едноочие.

Съда не приема доводите на повереника на гр. ответник – адв. П. П., че не можела да бъде ангажирана гражданската отговорност на „Автомагистрали Черно море” АД Шумен, тъй като причинените вреди не били причинени виновно от подс. Л.. Първи довод – установена е скоростта от 60. 80 км/ч., както и опасната зона от 35. 90 м. при скорост от 50 км/ч., а също и отстоянието на което се е намирал автомобила от мястото на удара – 33. 10 м. когато подсъдимия е възприел пострадалата, когато тя е била на 0. 55 м. от началото на уширението на автобусната спирка. Следователно, според повереника тази ситуация попадала в хипотезите на вещите лица от втория вариант, при който пострадалата е попаднала в опасната зона за спиране при всички комбинации на скорост и видове пътна настилка. Повереника твърди, че приема, а е и безспорно установено, че пътната настилка е била мокра. Поради това не следва да се обсъждат изводите на експертите дадени за суха настилка, във връзка с този довод. Безспорно е, че скоростта с която се е движел подс. Л. е била 60. 80 км/ч. и опасната зона при нея е 48. 40 м., както и, че опасната зона при скорост от 50 км/ч. е 35. 90 м. Но при втория вариант на експертите – опасността е възникнала в момента в който пострадалата е навлязла в уширението на автобусната спирка, то тогава отстоянието на автомобила на подс. Л. в този момент е 28. 80 м. от мястото на удара, което е по малко като стойност от отстоянието - 33. 10 м. от мястото на удара при скорост от 60. 80 км/ч. Следователно опасността за движението за подс. Л. не е възникнала в момента в който пострадалата е навлизала в уширението. Втори довод – след като пострадалата е била видима от 60 м. в момента в който се е намирала до дървото, но само в долната половина на тялото, то същата не можела да бъде възприета в каква посока е била обърната, за да се предвидят евентуални нейни движения и посока на движение. Отделно от това се възразява, че след като не била видима в цял ръст, когато е била до дървото, не можело да се установи в кой момент тя е видима в цял ръст, за да се възприеме като опасност за движението. След като е ясно видима долната част от тялото на един човек, включително и пострадалата – тук следва да се посочи доуточнението на експертите, че под термина „долната част на тялото” става въпрос за тази част от тялото на човек от кръста надолу, която се е намирала до дървото, то от движението на този човек във видимата му част – от кръста надолу и виждането на тази видима част от тялото на пострадалата – от кръста надолу, следва да се направи извод в каква посока и с какъв темп се движи този човек. Трети довод – отказ за извършване на поискан от защитата следствен експеримент на д. п. който да покажел реално каква е била видимостта в района на местопроизшествието. Безспорно е, че на д. п. защитата на подс. Л. е правила искане за провеждане на следствен експеримент и е налице отказ на наблюдаващия прокурор да уважи това искане. Но такова искане е направено от защитата на 31.05.2017 г. когато обстановката на мястото на ПТП не е същата каквато е била на 21.09.2016 г. по отношение видимостта в района на ПТП с оглед растителността в района. От друга страна – към момента на искането за следствен експеримент подс. Л., тогава обвиняем не е давал никакви обяснения. Нито по отношение факта на момента на възприемане от негова страна на пресичащата пешеходка, нито по отношение ограничена видимост на мястото на ПТП, която да го е възпрепятствала да възприеме пресичащата пострадала и в кой момент реално е можел да я възприеме. В случая – изводи за поведението и местонахождението на пострадалата преди ПТП се правят на база обясненията на подсъдимия, данните съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, както и доказателствата за състоянието на пътната настилка. Четвърти довод, че единствено по делото безспорно било установено, че пострадалата е предприела неправомерно пресичане на пътното платно, на неопределено място, въпреки наличието на пешеходна пътека, като това пресичане на пътното платно е било внезапно и по този начин била попаднала в опасната зона за спиране на автомобила от подс. Л.. Поради това подсъдимия не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т. е. действал е при условията на чл. 15 от НК. Безспорно, налице е неправомерно поведение от страна на пострадалата с предприетото от нея внезапно пресичане на пътното платно, не на пешеходна пътека, без да се съобрази с разстоянието на приближаващия подсъдим. Но внезапното пресичане на пътното платно и не на определеното за това място, сами по себе си не водят до извода, че същата е попаднала в опасната зона за спиране на МПС. За определяне стойността на опасната зона значение имат скоростта на движение на конкретното МПС преди предприемане на аварийно спиране,, времето за реакция на водача на МПС до началото на ефективното спиране и спирачното закъснение. Едва при определяне стойностите на опасната зона, тези стойности следва да се съотнесат към отстоянието на което е било МПС в момента на възникване на опасността за движението или към момента на възприемането на така възникналата опасност. Съда вече изложи доводите си защо приема, че в настоящия случай не са приложими вариант втори /опасността е възникнала в момента в който пострадалата е навлязла в уширението/ и вариант трети /опасността е възникнала в момента в който пострадалата навлиза на пътното платно/. Безспорно е, че при тези два варианта, пострадалата е попадала в опасната зона и с установената скорост от 60. 80 км/ч. и при движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч. Но съда приема за безспорно установено, че опасността за движението за подс. Л. е възникнала в момента в който пострадалата тръгва от дървото. В тази връзка следва да се посочи, че е налице неправомерно поведение от страна на подс. Л. движейки се със скорост от 60. 80 км/ч. при максимално разрешена 50 км/ч. По въпроса – налице ли е случайно деяние. Съобразно ТР № 28/1984 г. по н. д. № 10/84 г. на ОСНК на ВС, когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Следователно, за да се приеме, че водач на МПС не действува виновно при настъпване на общественоопасни последици е необходимо: а) деецът да се е съобразил с предписанията на правнорегламентираната дейност, която осъществява при управлението на моторното превозно средство; б) да са налице условия, при които подс. Л. да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия. В случая подс. Л. е нарушил задължението в този участък от пътя да се движи със скорост не по голяма от 50 км/ч. Това нарушение той е допуснал умишлено, тъй като е водач на МПС от много години и безспорно му е било известно, че в населените места максимално разрешената скорост на движение на МПС което управлява е 50 км/ч. Още повече, че както сам твърди, многократно е преминавал по този път всеки ден от което следва да му е известно, че този участък от пътя се намира в рамките на населеното място – гр. Шумен, участъка включва наличие на автобусна спирка и пешеходна пътека, които с още по голяма сила следва да го мотивират да се движи с разрешената скорост. Второто основание за невиновно поведение е да са налице условия, при които деецът да бъде поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си. Това изискване се заключава в едно въздействие на условията в които попада деецът и той да не е в състояние да ги преодолее, за да не настъпят вредни последици, макар и да действува непредпазливо. Когато деецът сам се е поставил в положение да не може да преодолее вредните последици, като не е изпълнил задълженията си умишлено да управлява МПС със скорост не по голяма от 50 км/ч., не е налице случайно деяние по смисъла на закона.

От другия повереник на гр. ответник – адв. А. Б. – по същество не се излагат по различни доводи от първия повереник, поради което те не следва да се обсъждат.

Съда не приема доводите на защитника на подс. Л. – адв. С.. Първи довод, че пострадалата била видима само в малка част от краката, тъй като клоните на дървото висели на 20 см. над земята. Вещите лица по повторната АТЕ дават заключение, че с оглед състоянието на това дърво, пострадалата е била видима от 60 м. в долната част на тялото – от кръста надолу. Следователно след като водача на МПС вижда стоящ човек до дървото от кръста надолу, той може обективно да възприеме кога този човек тръгва да бяга и в каква посока именно в момента в който тръгва да бяга от дървото към пътя. Втори довод – че след като е изчислено отстояние от 33. 10 м. от мястото на удара, а опасната зона при скорост от 50 км/ч. е 35. 90 м., то пострадалата е попаднала в опасната зона и при движение със скорост от 50 км/ч. Безспорно е, че пострадалата е попаднала в опасната зона при скорост от 50 км/ч. при отстояние на автомобила от 33. 10 м. от възприемане на опасността. Но тук следва да се посочи, че опасността за движението не възниква от момента на възприемането на пешеходеца от водача на МПС, а от момента в който той обективно е имал възможност да възприеме пешеходеца. Трети довод – наличието на пострадалата извън пътя не представлявала опасност за движението, до момента на слизането на пешеходеца на пътното платно. Съда е съгласен с този довод само с уточнението, че това е така, когато пешеходеца стои на банкета или тротоара и от действията му не може да се приеме, че той ще започне пресичане. Четвърти довод – след като ЗДП допускал в чл. 113 ал. 2 пешеходците да пресичат и на извън определените места, то водачите на МПС нямали задължение да ги пропускат. Безспорно, това е така, но липсата на задължение за пропускане на този пешеходец не може да се приеме като правомощие да го блъсне. Пети довод – до момента на навлизаше на пострадалата на пътното платно, подс. Л. нямал задължение да предприеме аварийно спиране, при положение, че пешеходеца се е намирал до ореховото дърво. Намеренията на пострадала били станали ясни на подсъдимия, едва когато пострадалата била навлязла в уширението, тъй като в този момент подсъдимия е можел да я възприеме и едва тогава според защитника тя е започнала да бяга към пътя. Съда приема, че пострадалата Величкова е станала опасност за движението от момента в който тя е тръгнала да бяга от дървото към пътя и в този момент подсъдимия е имал възможност, а е бил и задължен да я възприеме като опасност на пътя. Съда не приема, че подсъдимия е възприел пострадалата като опасност в момента в който тя навлиза в уширението, тъй като тогава отстоянието на автомобила от мястото на удара би било 28. 88 м., а изчисленото отстояние до мястото на удара, когато подсъдимия е решил да задейства аварийно спирачките е 33. 10 м.. Това разстояние от 33. 10 м. е повече от 28. 80 м. от което следва, че няма как да се получи отстояние от 33. 10 м. ако подсъдимия е възприел пострадалата в момента в който тя навлиза в уширението. Шести довод – при движение със 60. 80 км/ч. е изчислено отстояние на автомобила от мястото на удара на 33. 10 м., то и при движение със скорост от 50 км/ч. пострадалата пак е попаднала в опасната зона, която за скорост от 50 км/ч. е 35. 90 м. Следователно не било налице виновно поведение на подсъдимия. Тук следва да се посочи, че при неправомерното поведение на водача на МПС не може да се ползва от оневиняващото действие на опасната зона, тъй като това действие може да се приложи само ако поведението на водача е било правомерно и ако опасността е възникнала в границите на опасната зона. Седми довод – подс. Л. направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като опитал да се обади на тел. 112, но не успял и помолил св. Й. да се обади на тел. 112, както и се опитал да помогне при натоварване на пострадалата на носилката на Спешната помощ, но бил възпрян поради състоянието в което се е намирал. Това, че е опитал да се свърже с тел. 112, но не успял, както и молбата му до св. Й. тя да се обади на тел. 112, съда приема, че не следва да се приема като оказване на помощ на пострадалата. В този смисъл са Р. № 77/17 г. по н. д. № 176/17 г. на ІІІ н. о. на ВКС, Р. № 1269/1976 г. на ІІІ н. о. на ВС и други. Опита на подс. Л. да помогне при качване на пострадалата на носилката също съда не приема за оказване помощ на пострадалата. Дали деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадал при автопроизшествието, се преценява конкретно за всеки отделен случай, като се съобразяват неговите възможности, наличната обстановка и характерът на извършените от него действия. В случая опита му да окаже помощ бил преустановен от намесата на колеги на подсъдимия, тъй като те били възприели, че той е в шок. Но независимо от това, съда приема, че подсъдимия е бил в състояние да помогне за качването на пострадалата на носилката, а носилката – в линейката.

По отношение доводите на втория защитник на подс. Л. – адв. Г.. По същество те се състоят в извод за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Не се излагат по различни мотиви за този довод от изложените от поверениците на гр. ответник и първия защитник на подс. Л., на които доводи и мотиви за тях съда вече даде отговор. По отношение довода за разширяване на обвинението срещу подс. Л. от страна на повереника на гр. ищци – адв. Г. С.. Съда споделя този довод, а мотивите си за това изложи при обсъждане доводите на повереника на гр. ищци.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелство – изразеното съжаление от подсъдимия, чистото му съдебно минало и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Като отегчаващо вината обстоятелство съда приема наличието на предходните нарушение на правилата за движение. Поради това съда прие, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. Съда приема също така, че подсъдимия Л. не е с висока степен на обществена опасност. Осъщественото от него деяние е с висока степен на обществена опасност. Ето защо съда прие, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 от НК. Поради това съда прие, че за да се постигнат целите на наказанието и с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и превеса на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, следва на подсъдимия да се определи наказание в размер под средния предвиден в закона, а именно 3 г. лишаване от свобода. Съда приема също така, че в случая наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, за да може да се постигне превъзпитателния ефект спрямо подсъдимия. Ето защо на осн. чл. 66 ал. 1 от НК съда отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 5 г.

Съобразно правилата на чл. 343г от НК съда наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС. При определяне размера н същото, съда съобрази наличието на превеса на смекчаващите вината обстоятелства, невисоката степен на обществената опасност на подсъдимия. Ето защо съда прие, че за превъзпитаване на подс. Л., следва на същия да се определи наказание една година и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС.

По отношение гражданските искове. Същите са предявени от съпруга и синът на пострадалата Величкова. Предявени са както срещу подс. Л., така и срещу неговия работодател „Автомагистрали Черно море” гр. Шумен, като работодателя е конституиран като граждански ответник. По делото не са ангажирани от страна на гр. ицщи други доказателства освен техните показания. В показанията си св. Б.Р.З. твърди, че е преживял тежко смъртта на майка си. Това било една емоционална травма, като в този момент той бил още ученик и му предстоял абитуриентски бал. В показанията си св. Р.З. Великов – съпруг на пострадалата твърди, че след ПТП е преживял голям шок, не можел да упражнява професионалните си задължения поради този шок. Безспорно е, че загубата на майка е много тежка. Детето губи опората в живота си, още повече, че синът на пострадалата е бил ученик в този момент. Разчитал е на майка си, както при издръжката си, така и за възпитанието си. Разчитал е на помощта и грижата на майка си и за предстоящия му абитуриентски бал. Загубата на съпруг, също тежко се преживява от преживелия съпруг и причинява мъки и страдания. Загубата на съпруг води до липса на опора в живота на другия съпруг, който за всичко е можел да разчита на починалия. Ето защо съда прие и присъда съобразно принципа на справедливостта сумата от 65 000 лв. на гр. ищец Б.Р.З., а на гр. ищец Р.З.В. – сумата от 60 000 лв. за причинените им с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане. За така присъдените суми следва да отговарят солидарно подсъдимия и неговия работодател – „Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен. Безспорно по делото е установено и това, че гражданският ответник е възложил на подс. Л. - да управлява т. автомобил Фият Скудо при изпълнение на служебните си задължения, като „Диспечер, транспортни средства той и инспектор ЗБУТ”. Установено е безспорно и, че на 21.09.2016 г. подс. Л. е бил в трудовоправни отношения с работодателя си „Автомагистрали Черно море” АД Шумен и е бил на работа през този ден. Установено е също, че на тази дата подсъдимия е потеглил със служебния автомобил от гаража на автомобилите на работодателя си, който бил в базата на „Автомагистрали Черно море” АД Шумен, намираща се в района преди ПТП. Пътувал към офиса на предприятието находящ се в гр. Шумен на ул. А. Константинов № 8. Тези обстоятелства се установяват както от обясненията на подс. Л., така и от показанията на св. М.Й. и Ж.Д.. Солидарната отговорност на „Автомагистрали Черно море” АД Шумен, като възложител на работата на прекия причинител на вредата произтича от факта на сключения трудов договор между него и подс. Л.. Като извършител на деликта, подс. Л. е действал по време на възложената му от дружеството-граждански ответник „Автомагистрали Черно море” АД Шумен, работа. Съобразно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД за възложителя на работата е предвидена солидарна гражданска отговорност за причинените от прекия извършител вреди при извършването на работата. Отговорността на подс. Л. е по чл. 45 от ЗЗД, а на възложителя на работата отговорността е по чл. 49 от ЗЗД. Ето защо, съда прие, че подс. Л. и „Автомагистрали Черно море” АД Шумен следва да бъде осъдено солидарно да репарира причинените на гражданските ищци З. и В. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от загубата на тяхната майка и съпруга болки и страдания. Съобразно Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа и когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, какъвто е настоящия случай.

На осн. чл. 189 от НПК съда осъди подс. Л. и „Автомагистрали - Черно море” АД с ЕИК 127001597 да заплатят солидарно на гр. ищци З. и В. сумата от 800 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и да заплатят солидарно д. т. върху уважените граждански искове в размер на 5 000 лв.

На осн. чл. 189 от НПК осъди подс. Л. да заплати разноски по досъдебното производство в размер на 894. 07 лв. по сметка на ОД МВР Шумен и по сметка на съдебната власт сумата от 2 057 лв. разноски в съдебното производство.

На осн. чл. 111 от НПК веществените доказателства по делото да се пазят до влизане в сила на присъдата, след което т. автомобил „Фият Скудо” с рег. № Н ***ВН, собственост на „Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен – да се върне на „Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен, а CD диск – да се унищожи.

В този смисъл съда постанови присъдата си.

СЪДИЯ: