Р Е Ш Е Н И Е

№ 73/ гр. Шумен, 18.09.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година,

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Нели Батанова

2. Ненка Цветанкова

Секретар: Станислава Стойчева

Прокурор: Орлин Куздов

като разгледа докладваното от окръжен съдия Нели Батанова

ЧНД № 271 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 16 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции.

Постъпило е удостоверение за признаване и изпълнение на наказателно решение № 189 от 26.04.2018 г., влязло в сила на 12.06.2018 г., постановено от Съда в Саниколау Маре в Република Румъния по дело № 2583/295/2017, с което на българския гражданин Б.А.Х., роден на ***г. в гр. Търговище, ЕГН - *********** е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от две години и са му наложени пробационни мерки за срок от две години от влизане в сила на решението, а именно – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител пред Пробационна служба –Тимиш; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; ограничаване в свободното придвижване, чрез спазване на забрана за напускане на населеното място – гр. Д. за повече от пет дни без разрешение на пробационния служител; задължение да съобщава за промяната на работното си място; задължение да комуникира информация и документи относно прехраната. Забранено му е да управлява МПС по публичните пътища по територията на Република Румъния за срок от две години.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че искането следва да се остави без уважение, т.к. лицето трайно се е установило да живее и работи извън пределите на Р България, което сочи, че не са налице предпоставките на чл. 15, ал.1, т.2 от цитирания закон.

Б.Х. нередовно призован, не се явява. Видно от върнатата в цялост призовка за лицето, както и от изготвената докладна към нея, същия не е призован, тъй като се намира в чужбина и е с актуален адрес в Холандия. Предвид това обстоятелство и на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС му е назначен служебен защитник и се представлява от него. Защитникът на Б.Х. моли да се постанови отказ за признаване на присъдата на румънския съд.

Шуменския окръжен съд като разгледа постъпилото удостоверение и съобрази изискванията на закона, намери, че следва да откаже признаване и изпълнение на изпратеното решение, поради следното:

Б.А.Х. е българин и български гражданин, роден в гр. Търговище. Същият е осъден с наказателно решение № 189 от 26.04.2018 г., влязло в сила на 12.06.2018 г., постановено от Съда в Саниколау Маре в Република Румъния по дело № 2583/295/2017, за деяние извършено на територията на Р. Румъния на дата 09.05.2017 година за управление на МПС без удостоверение за управление на МПС каквото по закон се е изисквало – престъпление по чл. 335, ал.2 от НК на Р.Румъния. За това престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с налагането на пробационни мерки, а именно – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител пред Пробационна служба –Тимиш; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; ограничаване в свободното придвижване, чрез спазване на забрана за напускане на населеното място – гр. Д. за повече от пет дни без разрешение на пробационния служител; да съобщи промяната на работното си място; да комуникира информация и документи относно прехраната. Забранено му е и да управлява МПС по публичните пътища по територията на Република Румъния за срок от две години.

В образуваното производство пред българския съд във връзка с изпратеното удостоверение от Районен съд Саниколау Маре, Република Румъния Б.Х. не се явява. Същият е и нередовно призован. От изготвените два броя докладни записки от служителите на РПУ Шумен, както и от изготвената служебна справка от НБД Население се установява, че Б.А.Х. не живее на територията на Република България и има настоящ адрес в Нидерландия /Холандия/ от 28.02.2007 година като от дълги години не се е завръщал в страна. От представените писмени доказателства безспорно се установява, че лицето е адресно регистрирано от властите на Холандия. Аналогична информация е събрана и от българските полицейски власти, издирвали лицето във връзка с производството.

С оглед на това, на основание чл. 14, ал.4 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС се направи консултация със изпращащата държава дали осъденото лице е заявило при тях, че независимо, че в момента пребивава на територията на друга държава членка различна от тази, на която са изпратени документите за признаване на решението за надзор на пробационните мерки, а именно Република България, лицето е заявило, че ще се премести на територията на Република България, за да работи, учи или защото член от семейството му законно пребивава на територията на Република България с оглед изпълнението на пробационните мерки както и дали независимо от основанията за отказ Република България следва да реши независимо от отказа да упражнява надзор върху пробационните мерки или алтернативни санкции, които са наложени с изпратеното му решение от Р.Румъния без да поема отговорност за вземане на последващите решения по чл. 21, ал. 1 от посочения закон. Паралелно такова запитване беше направено и чрез Европейската съдебна мрежа. Не се получи отговор от компетентните органи на Р. Румъния нито в указания срок, нито до датата на съдебното заседание.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна, че е налице валидно постъпило удостоверение по чл. 6 от Рамковото решение 2008/947/ПВР на Съвета на ЕС, издадено от компетентен орган, изпратено на български език с искане да бъдат признати от българската държава и изпълнени наложените пробационни мерки.

По предявеното от румънските власти искане, се прие че следва да се постанови отказ, т.к. от събраните доказателства по делото е видно е, че осъденото лице трайно и на законно основание се е установило извън територията на РБ и не желае и не планира завръщане тук.

Последното съставлява абсолютна пречка, установена и в чл. 15, ал.1 т.2 от Закона, възприел разрешенията на чл. 11, §1 б. "а" във вр. с чл. 5, §1 от РР 2008/947/ПВР на Съвета на ЕС за признаване на румънското решение.

Водим от горното съдът :

Р Е Ш И:

ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на наказателно решение № 189 от 26.04.2018 г., влязло в сила на 12.06.2018 г., постановено от Съда в Саниколау Маре в Република Румъния по дело № 2583/295/2017, с което на българския гражданин Б.А.Х., роден на ***г. в гр. Търговище, ЕГН - ********** е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от две години и са му наложени пробационни мерки за срок от две години от влизане в сила на решението, а именно – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител пред Пробационна служба –Тимиш; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; ограничаване в свободното придвижване, чрез спазване на забрана за напускане на населеното място – гр. Д. за повече от пет дни без разрешение на пробационния служител; да съобщи промяната на работното си място; да комуникира информация и документи относно прехраната; както и забрана да управлява МПС по публичните пътища по територията на Република Румъния за срок от две години.

Решението подлежи на обжалване и протест в 5 дневен срок пред Апелативен съд Варна.

След влизането на решението в сила да се уведомят съдът на издаващата държава и Министерството на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС разноските по производството по признаването и изпълнението на решенията по чл.2, т.1 и 3 от същия закон се поемат от Република България като изпълняваща държава и остават за сметка на съда

Председател: Членове: 1.

2.