О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 497

град Шумен, 22.11.2018 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: 1.Йордан Димов

2.Ненка Цветанкова

при секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от съдията Й.Димов. ч. гр. д. №267 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е такова по реда на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК.

Настоящото производство е образувано по възражение подадено от К.Р.С., ЕГН-**********,*** със съдебен адрес *** – адв. И.Н. *** против Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №942/2017 г. по описа на ШРС. Във възражението се сочи, че на 11.06.2015 г. узнала за издадената заповед №566/04.04.2017 г. издадена по ч. гр. д. №942/2017 г. по описа на ШРС сочи, че съобщението за заповедта било изпратено по постоянният и адрес в гр. Шумен, ул. „...” №13. но сочи, че не живеела там. Твърди, че на този адрес живеели нейните родители, но това не било отбелязано на призовката, а само, че по данни на лицата живеещи там лицето не живеело на адреса. Твърди, че родителите и нито са били питани кой живее там, нито пък на адреса е било залепено уведомление или пускано такова в пощенската кутия. Сочи, че след това била уведомена по настоящият си адрес, който бил в гр. Пазарджик, бул. „...” №142, като в съобщението било записано, че по данни от свекъра на длъжницата последната била в процес на развод. Твърди, че посоченото обстоятелство не е вярно. Сочи, че при връщане на второто съобщение съдът приел, че е налице редовно връчване и срокът за депозиране на възражение по чл.414 от ГПК е изтекъл, като след това било издадено разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Твърди, че на 28.05.2018 г. родителите и намерили в пощенската кутия на адрес в гр. Шумен, ул. „...” №13 уведомление касаещо вече образуваното изпълнително дело №2018...0400325 на ЧСИ с №... на КЧСИ и район на действие – района на ШОС. Веднага я уведомили и след като било проверено в деловодството на ШРС било установено, че е издадена процесната заповед. Твърди, че и двете уведомления до нея в рамките на заповедното производсто не са връчени в съответствие със законовите разпоредби. Намира, че е била лишена от възможността да подаде възражение по смисъла на чл.414 от ГПК ето защо счита, че за нея е налице интерес от подаване на настоящото възражение по чл.423 от ГПК. Моли да и бъдат присъдени сторените в производството разноски.

От страна на представител на заявителят в заповедното производство „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК-131001375, гр. София, р-н Витоша, ул. ... №, със съдебен адрес – гр. Вeлико Търново, ел. „...” №4, ет.2, оф.1 е постъпила молба преди проведеното съдебно заседание, в която по същество на спора сочи, че възражението следва да се приеме, че е предявено в хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, когато заповедта не е била върчена надлежно на длъжника. Твърди, че заповедният съд е процедирал правилно, тъй като е изискана справка за постоянният и настоящ адрес на длъжника и е извършено призоваване последователно на всеки от тези два адреса. И на двата посочени адреса е извършено връчване. Намира, че правилно съдът е разпоредил залепване на уведомления по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на двата известни адреса и след изтичането на срока по чл.47, ал.5 от ГПК е приел, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена и в този смисъл съдът е спазил разписаната по закон процедура. Във връзка с това намира, че не е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Моли направеното възражение по реда на чл.423 от ГПК да не бъде приемано

От данните в производството се констатира следното от фактическа страна: На 03.04.2017 г. е било заведено ч. гр. д. №942/2017 г. по описа на ШРС като Заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заявител в производството е „ЕОС матрикс” ЕООД, ЕИК-131001375, гр. София, ул. „...” №, и длъжник молителката в настоящото производство. Във връзка с подаденото заявление е издадена Заповед №566/04.04.2017 г. по силата на която длъжницата е осъдена да заплати на заявителят сумата от 2000 лв., главница по договор за потребителски кредит, законната лихва върху тази сума от 03.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 40 лв. заплатена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение. Още преди издаване на заповедта за изпълнение служебно била изискана и приета справка за постоянният и настоящ адрес на длъжницата постоянният адрес на лицето бил в гр. Шумен, ул. „...” №, а настоящият гр. Пазарджик, бул. „Княгиня ...” №142. Първо на 06.04.2017 г. било извършено призоваване на адреса в гр. Пазарджик, като било отбелязано, че лицето не живее на адреса, тъй като е в процес на развод, а като дал сведенията е отбелязан свекъра на длъжницата – В.С.. След това било извършено призоваване на адреса гр. Шумен, при което длъжностното лице отбелязало в съобщението, че лицето не пребивава на посочения адрес от около 10 години по сведение на живущите на адреса без да са посочени имена на лицето (лицата) които живеят на адреса. Едновременно с това било залепено уведомление на входната врата, като било отбелязано, че няма пощенска кутия. След това поради обстоятелството, че длъжностното лице по призоваването в гр. Пазарджик не е залепило уведомление било извършено ново призоваване и залепено на входната врата съобщение за призоваване от което е видно, че длъжницата била уведомена, че в двуседмичен срок от 09.05.2017 г. имат възможност да получат книжата от канцеларията на РС – Шумен. На 25.05.2018 г. било постановено разпореждане, с което съдът разпоредил, че връчването е било редовно на 23.05.2018 г.

Констатира се от данните по изпълнителното дело, че извън опитите за призоваване на заповедното производство молителката е узнала за пръв път за воденото против нея изпълнително производство едва на 11.06.2018 г., когато нейният адвокат пълномощник е получил съобщение за образуване на изпълнително дело. Въпреки опитите за уведомяване преди този момент няма доказателство молителката да е узнала за делото в по-ранен момент. Ето защо производството е допустимо предвид спазване на едномесечният срок предвиден в чл.423, ал.1 от ГПК за завеждането му, тъй като молбата по чл.423, ал.1, т.1 е подадена на 07.07.2018 г.

Съдът намира за основателни възраженията на представителят на заявителя в производството, че са недопустими свидетелски показания, с които да се оборят вписванията на длъжностното лице по призоваването, тъй като същите представляват официални изявления на държавен орган, които са издадени в кръга на неговата компетентност. Предвид това съдът няма да цени свидетелските показания на разпитаният в производството свидетел.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи слените правни изводи: Настоящото производство, предвид твърденията направени във възражението е такова по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК с искане за възстановяване на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение поради ненадлежно връчване на заповедта. Според чл. 47, ал.1 от ГПК в неговата редакция към момента на извършване на уведомяването („Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.”) към залепване на уведомление се пристъпва „когато ответникът не може да бъде намерен”. Съдебната практика действала към онзи момент (предвид изменението в текста на чл.47 от ГПК с ДВ бр.86 от 2017 г.) е дала отговор на въпроса дали еднократната констатация, че адресатът не пребивава на адреса в момента, в който е потърсен, представлява основание да се приеме, че е осъществена хипотезата на сочената норма и този отговор е отрицателен. Прието е, че за да е редовна процедурата по връчване чрез залепване на уведомление и за да се приложи презумпцията на чл. 47, ал.5 от ГПК, съответният връчител би следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса, като посочи посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение. В множество актове на ВКС, сред които: Определение № 642/25.10.2012 г. по ч. т. д. № 520/2012 г., ВКС, I т. о.; Определение № 764 от 08.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3834/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., се приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с вписванията на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на повече от един месец, като връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал.1 от ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението.

Констатира се, че независимо от обстоятелството, че не е било извършено лично връчване, както и връчване на лице живеещо на адреса, което се е съгласило да приеме книжата, със задължение да ги предаде (чл.46 от ГПК) не е извършено изискуемото за призоваване по реда на чл.47, ал.1 и сл. от ГПК – т.е. не е отбелязано адресите да са посещавани в продължение поне на един месец, както и да са извършени поне три посещения на адреса. Действително това е и пропуск на лицето по призоваването, но по този начин са увредени правата на молителката като длъжник в заповедното производство да подаде възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК.

Поради изложеното следва да бъде уважено възражението на молителката.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА възражението на К.Р.С., ЕГН-**********,*** със съдебен адрес *** – адв. И.Н. *** против Заповед за изпълнение №566/04.04.2017 г. по ч. гр. д. №942/2017 г. по описа на ШРС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ШРС за продължаване на производството и даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Определението е окончателно е не подлежи на обжалване.

.

ПРЕДСАДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.