Р Е Ш Е Н И Е №184

Гр.Шумен 03.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове: 1. Теодора Димитрова

2. Ненка Цветанкова

при участието на секретар Жанета Дучева, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. гр. дело № 259 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.И.Л. срещу решение № 654 от 03.07.2018 г. по гр. дело № 1172/2018 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение, постановено по реда на Закона за защита от домашното насилие, районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Ш.Ю.Ш.. Жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. Л. излага доводи за неправилност на обжалваното решение и за основателност на искането за определяне на мерки за защита. Моли съда да отмени решението на районния съд, като вместо това издаде исканата заповед за защита.

Въззиваемата страна Ш.Ю.Ш., чрез процесуалния си представител адв. Й., оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Като разгледа спора по същество, въззивният съд съобрази следното:

Пред първата инстанция молителката Р.И.Л. е предявила искане по чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, за издаване на заповед за защита срещу Ш.Ю.Ш., с предприемане на мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 и 3 от закона. От доказателствата в първата инстанция се установява, че молителката и ответникът са живеели на семейни начала, като след раздялата им отношенията между тях се влошили и били съпроводени с периодични конфликти, във връзка с искани от ответника срещи с детето. По този повод е бил и възникналият конфликт, който бил повод за поисканата заповед за защита и който е описан първоначално в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.

Съгласно чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9 ал. 3 от същия закон има качеството на доказателство, на което се придава особена доказателствена стойност - при липса на други доказателства, заповед за защита може да се издаде само въз основа на изложеното в декларацията. В конкретния случай обаче, както съдържанието на декларацията, така и съпоставката й с други доказателства не може да обоснове извод за извършен акт на домашно насилие. В декларацията на молителката се описва произлязъл конфликт между нея и ответника Ш. на 21.04.2018 г. в 14.30 ч., като молителката твърди, че ответникът искал да види детето, блъскал входната врата, викал и отправял заплахи. Молителката не описва дори пряк вербален контакт с ответника, а поведението му било преустановено преди идването на полицията.

Освен че не обуславя категоричен извод за извършено домашно насилие, изложеното в декларацията е в противоречие с гласните и писмени доказателства по делото. В показанията си пред първата инстанция свидетелката М.Л. – майка на молителката, твърди за упражнено физическо насилие от ответника срещу молителката след нейното излизане с детето пред жилищния блок. Тези твърдения са в очевидно противоречие с изложеното от молителката в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. В същите показания свидетелката описва повторно идване на ответника Ш. до жилището на молителката, в което описание също се съдържат противоречия – свидетелката твърди, че ответникът е крещял „пред терасата” и след това си тръгнал, и едновременно с това, че блъскал входната врата и ги заплашвал. Тези противоречия обуславят извод за недостоверност на показанията на тази свидетелка и внасят съществено съмнение в изложеното в декларацията на молителката по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Достоверността на твърденията на молителката се разколебава и от представените в първата инстанция разпечатки на разговорите между страните по електронен път от м. юли 2018 г.

Тези доказателства, преценени в съвкупност, обуславят извод за недоказаност на твърденията за упражнено домашно насилие от ответника срещу молителката, поради което молбата за защита е следвало да бъде отхвърлена. Шуменският районен съд е стигнал до същите правни изводи, поради което следва обжалваното решение да бъде потвърдено.

Молителката дължи заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на 12,50 лева и заплащане на ответника на разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 654 от 03.07.2018 г. по гр. дело № 1172/2018 г. на Шуменския районен съд.

Осъжда Р.И.Л. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50 лева, а на ответника Ш.Ю.Ш. разноски в размер на 400 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.