Р Е Ш Е Н И Е № 196

гр.Шумен,15.Х.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на девети октомври 2018г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Свилен Станчев

2.Теодора Д.

при секретар: Силвия Методиева,

като разгледа в.гр.д.256/2018г. на Шуменския окръжен съд,докладвано от председателя,за да се произнесе,взе предвид :

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на Българска телекомуникационна компания ЕАД/”БТК”/,седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.”...,ЕИК ...,

против Решение № 162/22.V.2018г. по гр.д. № 110/2018г. на Районен съд-Нови пазар/НПРС/,в ЧАСТТА,с която жалбоподателят и ответник в първоинстанционното производство е осъден на основание чл.52 вр.с чл.50,изр.второ от ЗЗД да заплати на ищцата П.Д.К.,***,съд.адрес:адв.П.Т.Т.,ВАК,адрес ***,офис 1, сумата от 3000лв.(три хиляди лева)- обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания,подробно описани в решението, от вещи (скъсани кабелни на надземна стълбова телефонната кабелна мрежа), собственост на ответника „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба -18.01.2018 г.-, до окончателното й изплащане,както и да заплати на същата ищца сумата от 502,67лв. (петстотин и два лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи мораторна лихва върху присъдената главница считано от датата на причиняване на вредата -27.V.2016г.до датата на предявяване на иска, сумата 475,18 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки), представляващи направени от ищцата деловодни разноски, а на Районен съд-Нови пазар-да заплати на основание чл.78ал.6 от ГПК сумата от 210лв. (двеста и десет лева), представляващи дължими по делото държавни такси ,от които е освободена ищцата.

Оплакванията в жалбата са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели до неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в тази част и вместо него да бъде постановено друго,с което исковата претенция да

бъде изцяло отхвърлена,като на жалбоподателя се присъдят направените деловодни разноски.

С писмен отговор по въззивната жалба,насрещната страна я оспорва като неоснователна и недоказана.Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и в обжалваната му част,като й бъдат присъдени направените деловодни разноски за въззивната инстанция.

Настоящият въззивен съдебен състав,като обсъди оплакванията по въззивната жалба,възраженията срещу нея в писмения отговор на другата страна,всички доводи и аргументи на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба,като подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство ,по реда и в срока по ГПК,е редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба е неоснователна и недоказана,поради следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. №110/2018г. на Новопазарския районен съд/НПРС/, е образувано по искова молба от П.Д.К.,с посочените по-горе данни,

против Българска телекомуникационна компания ЕАД/”БТК”,с горните данни, с предявени кумулативно обективно съединени искове,от които главния е с правно основание по чл. 50,изр.първо и 51 от ЗЗД вр. с чл.45 от с.з.-за заплащане на 4000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,в резултат от претърпян инцидент поради скъсани проводници,част от далекосъобщителната мрежа,които вещи са собственост на ответника,като искът е частичен от целия с цена 10000 лева,а съединения аксесорен иск е по чл.86 от ЗЗД- за заплащане мораторна лихва в размер на 667,87лв. върху главницата за периода от 27.05.2016 г-датата на причиненото увреждане до 17.01.2018 г.-датата на завеждане на исковата молба. Претендира и за заплащане на законната лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,както и за сторените съдебно-деловодни разноски.

Излага се в исковата молба,че на 26.V.2016г.,около 9.30ч.,на път към автобусна спирка в гр.Нови пазар,откъдето се извозвали лица от гр.Н. п. и гр.К. до „Дневен център за възрастни хора с увреждания“ в с. К.,ищцата ,която е на 82 години,в последния момент забелязала скъсани и паднали на земята проводници.Уплашила се,че може да са електрически кабели с високо напрежение и се опитала да ги прескочи,но се уплела с единия си крак в тях и паднала на земята.От удара изпитала

силна болка в коляното и лявата ръка.Незабавно й се притекли на помощ намираща се в близост жена,както и водачът и пътници от пристигналия почти по същото време автобус,с който трябвало да пътува.Те я качили на превозното средство и я откарали веднага на медицински преглед.При този преглед се установило,че вследствие падането ищцата е получила навяхване и разтягане на части от раменния пояс, тежка контузия на коляното и нараняване на лява ръка в областта на лява раменна става, което е довело до ограничени и болезнени движения на лявата й ръка в областта на ставата. Констатирано било наличие на хематом в областта на лявото рамо и плешката, контузно-разкъсна рана на дясно коляно и фрактура на шийката на левия хумерус. В същия ден бил извършен преглед на ищцата при ортопед-травматолог в ДКЦ І”-Ш.”ЕООД и се установило счупване на ниво рамене пояс и мишница, счупване на горния край на раменната кост (хермус) в ляво и била поставена ортеза за 30дни. Ищцата посетила и съдебен лекар, който след преглед установил също фрактура на лявата мишнична кост в областта на шийката,обширно кръвонасядане по задно-външната част на лявата мишница от рамото до лакътя и около левия лакът-охлузване и кръвонасядане оголо раната.Тези констатации били отразени в издадено медицинско удостоверение № 130/2016 г.,като било посочено,че нараняванията й могат да бъдат получени по време и начин,съобщени от ищцата.Като цялостен резултат на ищцата вследствие описания инцидент било причинено трайно затруднение в движението на левия горен крайник,за срок по-голям от един месец.

Описаните физически наранявания на ищцата й причинили значителни физически и психически болки и страдания,силен стрес и загуба на увереността й в собствените й сили,нарушение на съня,силен дискомфорт от невъзможността да се самообслужва,страх и паника да се движи извън дома си поради опасения да не се повтори подобна злополука,както и страх от предписаното й оперативно лечение.

С помощта на дъщеря си ищцата установила,че процесните скъсани кабели били елементи от съобщителна система са бивша собственост на „Български пощи и далекосъобщения”ЕООД,която компания от 1992 година била разделена на две отделни търговски дружества:”Български пощи”ЕООД и „Българска телекомуникационна компания”ЕАД.Второто дружество било регистрирано в публичния регистър на КРС по реда на чл.33ал.1,т.1 от ЗЕ ,да упражнява далекосъобщителни услуги и за тази цел имало изградени съобщителни съоръжения и свързана с тях инфраструктура,което не се отнасяло за ”Български пощи”ЕООД.Освен това,след сигнал от ищцата до ответното дружество,в следващите няколко дни необезопасените кабели били поправени именно от негови служители,като в периода на ремонта околните къщи –абонати на БТК,нямали връзка от домашните си телефони.Това убедило ищцата,че собственик на процесните кабели е именно посоченото от нея ответно търговско дружество,поради което то следвало да носи отговорност за причинените й неимуществени вреди и обусловило правния й интерес от предявяването на исковете.

С писмения си отговор по исковата молба,ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.Възразява,че процесните кабели не били негова собственост,както и че липсвала доказана причинна връзка между нараняванията на ищцата и описаните от нея място и начин на получаването им.Посочените болки и страдания и паричният размер на претендираното обезщетение не били подкрепени с доказателства.Ищцата претърпяла инцидента единствено и само по своя вина поради проявена непредпазливост. Оспорва твърдението на ищцата, че била подала сигнал до ответника.Недоказани били и твърденията на ищцата, че след подаването на сигнал, служители на БТК отстранили повредата,както и че при ремонта били прекъснати услугите/връзките/ на предоставените от ответника домашните телефони в района на ремонта. При тези възражения моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени и да му се присъдят направените деловодни разноски.

Същите възражения,с известни допълнения ,са изложени и във въззивната жалба на ответника против първоинстанционното решение.

За да разреши спора по същество,районният съд,след вярна квалификация на предявените искове , отделяне на спорното от безспорното и правилно разпределение на доказателствената тежест между страните, е събрал всички необходими и допустими писмени и гласни доказателства,представени от страните.Целият доказателствен материал е анализиран задълбочено и внимателно,като съответните фактически констатации,до които е достигнал първоинстанционния съд,са изложени подробно и мотивирано,с позоваване на съответните доказателствени източници по делото. Въззивният съд намира,че фактическата обстановка по делото е напълно,подробно и правилно установена от първоинстанционния съд.Приетите за установени факти,релевантни за спора по делото,съответстват на изложените в исковата молба обстоятелства и ги подкрепят категорично.Това се отнася както до тези,свързани с причиненото увреждане на ищцата, и касаещи мястото,времето и начина на настъпването на деликта,характера и степента на причинените й физически и психически травми,причинната връзка между инцидента и настъпилото увреждане,така и за фактите, доказващи по несъмнен начин ,че ответникът е собственик на процесните вещи/скъсани кабели/, от които са произлезли неимуществените вреди,за които се претендира обезщетението .

С оглед на горното ,настоящият въззивен съдебен състав намира фактическите изводи на районния съд са напълно обосновани като съответни на събрания по делото доказателствен материал и ги споделя изцяло,поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

При тази вярно установена фактическа обстановка районният съд правилно е приложил и материалния закон.Налице са доказани всички елементи на непозволеното увреждане по чл.45 и чл.50,изр.първо от ЗЗД,обуславящи имуществената отговорност на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение,районният съд е съобразил разпоредбите на чл.51ал.1 и чл.52 от ЗЗД.Изложил е подробни и законосъобразни мотиви във връзка с конкретния размер на дължимото обезщетение,съответно на вида и степента на причинените увреждания на ищцата.Законосъобразно са приложени критериите на чл.52 от ЗЗД ,като е взета в предвид и съответната задължителна съдебна практика ,част от която е цитирана в първоинстанционното решение.Това се отнася за главния,така и за акцесорния иск.

Законосъобразно са приложени от районния съд и правните разпоредби досежно дължимите деловодни разноски,вкл. и размера им.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че първоинстанционното решение е правилно-обосновано и законосъобразно и в обжалваната му осъдителна част.Няма основания за неговата отмяна,поради което въззивната жалба против същото решение се явява неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора,на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78 ал.1 от с.з. жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна деловодните разноски,които касаят адвокатското възнаграждение за оказаната й безплатна адвокатска правна помощ,предоставена на основание чл.38ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/,дължимо при условията на чл.38ал.2 от ЗА и Наредба № 1/2004г. на ВАС.Размерът на това възнаграждение според цитираните разпоредби и представения по делото списък по чл.80 от ГПК,възлиза на 500/петстотин/ лева.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162 от 22.V.2018г. по гр.д. № 110/2018г. на Районен съд-Нови пазар,в обжалваната му осъдителна част.

ОСЪЖДА жалбоподателя Българска телекомуникационна компания ЕАД/”БТК”/,седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.”...,ЕИК ..., да заплати на въззиваемата страна П.Д.К.,***,съд.адрес:адв.П.Т.Т.,ВАК,адрес ***,офис 1,деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове :1. 2.