Р Е
Ш Е Н
И Е №211
гр.Шумен 29.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на единадесети октомври,
две хиляди и осемнадесета година , в състав:
Председател: Азадухи
Карагьозян
Членове:1.Ралица Хаджииванова
2.Мирослав Маринов
при
секретаря Жанета Дучева и като разгледа
докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№251 по описа за
2018г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
С решение №782/9.11.2016г. по гр.д.№3398/2015г. по описа на ШРС ,съдът е отхвърлил предявените от Р.А.Г. с ЕГН ********** *** искове срещу ЧСИ вписан под рег.№ *в Камарата на ЧСИ с адрес гр.Ш..., с правно основание по по чл.441 от ГПК, във връзка с чл.74 от ЗЧСИ, във връзка с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7 490 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ по изпълнително дело № 2012*0400035 на ЧСИ , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2015г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати мораторна лихва в размер на 421.38 лв., считано от 10.02.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба, като неоснователни и недоказани, осъдил е на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.А.Г. с ЕГН ********** да заплати на ЧСИ разноските направени от ответника в производството в размер на 580 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.
Решението
е обжалвано от ищеца Р.А.Г.,
действащ, чрез
пълномощника адв. Т. И. от ШАК като недопустимо , незаконосъобразно и
неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението
да бъде отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да уважи
исковете.
Въззиваемият ЧСИ е депозирал отговор на
въззивната жалба с който я
оспорва като неоснователна и недоказана и моли
съдът да потвърди обжалваното решение.
С решение №53/7.03.2017г. по
гр.д.№3/2017г. по описа на ШОС е отменено
решение №782/9.11.2016г. по гр.д.№3398/2015г. по описа на ШРС и вместо
това исковете на ищеца са уважени.
С решение №32/17.07.2018г. по гр.д.№2423/2017г. по описа на ВКС ІV. Г.О. е обезсилено постановеното решение
№53/7.03.2017г. по гр.д.№3/2017г. по описа на ШОС и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните , както и събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
С разпореждане №435/27.07.2018г. са изпълнени дадените от ВКС указания с решение №32/17.07.2018г. по гр.д.№2423/2017г. за оставяне на исковата молба на ищеца без движение за уточняване на обстоятелствата на които се основава исковата му претенция. Ищецът е депозирал уточняваща молба от *.08.2018г. в която твърди , че в нарушение на разпоредбата на чл. 494 , ал. 2 от ГПК , считано от 25.06.2014 г. съдебният изпълнител е извършил незаконосъобразна публична продан на притежаваният от доверителят му недвижим имот представляващ апартамент № * находящ се в гр. Ш.... В случаят взискателят по делото не бил поискал определянето на нова начална цена на имота в унисон с разпоредбата на чл. 494, ап.2 ГПК. Била налице подадена молба от 23.06.2016 г., но същата не съдържала разпореждане за определяне на нова цена на имота, което от своя страна задължавало съдебният изпълнител да изостави всички изпълнителни действия по отношение на този имот и да вдигне служебно всички възбрани и да пристъпи към изпълнение по отношение на останалото имущество на длъжника. Ответникът сам и то преди изтичане на срока, на чл. 494, ал.2 ГПК с протокол от 25.06.2016 г. , насрочил трета публична продан. Съдебният изпълнител, така също в нарушение на посочената разпоредба от ГПК насрочил и провел четвърта публична продан и то при цена от 7480 лв., която цена била намалена повече от 60% от началната цена на имота в размер на 16666 лв.В случаят било безспорно, че взискателят бил загубил интерес от продажба на имуществото на длъжника представляващ апартамент № * при определената от страна на съдебният изпълнител цена с оглед липсата на молби от взискателят в тази насока. Единственото законово поведение което закона повелявал в тези случаи било вдигане на наложените забрани и прекратяване на изпълнителните действия по отношение на този имот, доколкото взискателят в случая бил загубил интерес от продажбата му на тази ниска цена. Доколкото, съдебният изпълнител не разполагал със законовата възможност да се сезира сам без да има изрична молба от взискателя за това, всички последяващи действия по продажба на имота, изготвяне на разпределение на събраната сума, издаване на постановление за възлагане на имота били извършени без наличие на законово основание за това, поради обстоятелството, че взискателят в случая бил загубил интерес от продажбата на имота на тази ниска цена. Липсата на молба за определяне на нова оценка задължавала съдебният изпълнител да освободи имота от изпълнението и да вдигне наложените забрани върху имота. Всички извършени от страна на съдебният изпълнител действия след датата на провеждане на втората публична продан били неправомерни и в следствие на тях била настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността в размер на 7 400 лв. изразяваща се в продажбата за тази сума на недвижимият имот собственост на ищеца и причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилият вредоносен резултат.
Така също в случаят ищецът твърди ,че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено и на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК. От събраните доказателства било видно, е че от датата на образуване на изпълнителното дело, взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия, в продължение на повече от две години, считано от датата на образуване на изпълнителното дело. Считано от датата на образуване на изпълнителното дело - 27.02.2012 г. до 13.05.2014 г. взискателят се дезаинтересовал от изпълнителното дело , респективно същият не бил предприел каквито и да е действия за удовлетворяване на вземането му. Дезаинтересоваността била основание за прекратяване на изпълнението, предвид разпоредбата на чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК. Отпадането на изпълнителното основание било пречка за продължаване, на изпълнителният процес което налагало извода, че с настъпване на основанията, визирани в чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпвало по силата на закона и без да има постановление за прекратяване на съдебния изпълнител, което само прогласявало настъпването на визираното в чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК основание, и имало декларативно, а не конститутивно действие. Прекратяването на изпълнението по образуваното изпълнително дело било настъпило по силата на закона на 28.02.2014 г. и всички извършени в последствие изпълнителни действия от страна на съдебният изпълнител били без основание, като от това са настъпили вреди за ищеца в размер на 90 лв., които били в пряка причинна връзка с незаконосъобразното действие.
С оглед на така направеното уточнение във връзка с констатираните недостатъци на исковата молба ищецът предявява следният петитум на исковата молба : Ищецът моли съдът на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД да осъди ответника да заплати сумата 7400 лв., съставляваща обезщетение за причинена от страна на ЧСИ имуществена вреда , за допуснато нарушение на чл.494, ал.2 от ГПК, довели до насрочване на трета и четвърта публични продани, продажба на собствения на жалбоподателя недвижим имот и разпределение на получената за него сума и на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД да осъдите ответника да заплати сумата 90 лв., съставляваща обезщетение за причинена от страна на ЧСИ имуществена вреда , за допуснато нарушение на чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК, довело до извършване на изпълнителни действия след като делото е следвало да бъде прекратено и да му присъди законната лихва от 10.02.2015 г. до деня завеждане на иска в размер на 421,38 лв. лв., както и законната лихва върху посочената сума от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и да осъдите ответника да му заплати направените по делото разноски.
На 27.02.2012 г. е било образувано изп.д. № 2012*0400035 по описа на ЧСИ , рег. № *, с район на действие ШОС, инициирано по молба на „ МКБ Юнионбанк „ АД срещу жалбоподателя и солидарния длъжник Н.Р.Г. / негов син /, въз основа на изпълнителен лист от 09.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 431/2012 г. по описа на ШРС, с който Р.А.Г. и Н.Р.Г. са осъдени да заплатят солидарно на „МКБ Юнионбанк“ АД сумата от 623.26 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, сумата от 37.64 евро - просрочена лихва, считано от 09.08.2011 г. до 05.01.2012 г., сумата от 69.91 евро -просрочена наказателна лихва, считано от 01.03.2011 г. до 07.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, и разноски в общ размер на 128.59 лева. В молбата на взискателя е било посочено изрично, че на основание чл.18 от ЗЧСИ възлага на ЧСИ да извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжниците по делото в НАП, СВ, КАТ, за наличие на данни относно декларирани банкови сметки, недвижими имоти и МПС, с цел налагане на възбрана и/или запор върху избран от взискателя собствен на длъжниците недвижим имот и/или МПС, както и да определи способа на изпълнение. Със съобщения от 28.02.2012 г. ЧСИ е изискал справки за имущественото състояние на длъжниците от посочените в молбата на взискателя учреждения. На 13.03.2012 г. е постъпило удостоверение от НАП за наличие на публични задължения на жалбоподателя в размер на 736.17 лева, въз основа на което ЧСИ служебно е присъединил Държавата като взискател по изпълнението. Със съобщение от 15.03.2012 г. ЧСИ е предявил на взискателя за плащане такси по т.1, т.3 и т.5 от ТТРЗЧСИ в размер общо на 192 лева. Посочената сума е преведена по сметка на ЧСИ с платежно нареждане от 22.03.2012 г.. Със съобщение изх. № 01492/21.04.2012 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че дължи такси във връзка с проучване имуществото на длъжниците в размер общо на 138 лева. Със съобщение изх. № 02354/20.06.2012 г. ЧСИ е съобщил на взискателя, че дължи такси по т.10 и т.20 от ТТРЗЧСИ за налагане на възбрани върху два имота и извършване опис на движими и недвижими вещи в размер общо на 216 лева. Със запорни съобщения от 20.06.2012 г., получени от ПП КАТ при ОД на МВР – Шумен на 21.06.2012 г. са били наложени запори върху 4 бр. МПС, три от които – собственост на жалбоподателя и едно – собственост на солидарния съдлъжник. По искания на ЧСИ от 13.08.2012 г., на 14.08.2012 г. са били вписани възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника, а именно 1/3 ид.ч. от апартамент с идентификатор 83510.658.272.3.*, находящ се на адрес гр. Ш... ап.* и 1/3 ид.ч. от апартамент с идентификатор 83510.658.272.3.32, находящ се на адрес гр. Ш... ап.. На 19.02.2014 г. е постъпило удостоверение от НАП за данъчни задължения на жалбоподателя в размер на 580.46 лева, въз основа на което вземането на Държавата е било коригирано от 736.17 лева на 580.46 лева. На 26.02.2014 г. на жалбоподателя и солидарния съдлъжник са били връчени лично покани за доброволно изпълнение, в които е било посочено, че към 19.02.2014 г. задължението им възлиза в размер общо на 3 136.23 лева, от които 2 294.09 лева – неолихвяема сума, 519 лева – разноски по изпълнението и 251.14 лева – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и 72.00 лева – други суми. С поканата на длъжника е било съобщено за наложените запори върху 3 бр. МПС и възбрани върху 2 бр. недвижим имоти, както и, че, ако не изпълни задължението си в предоставения му срок за доброволно изпълнение, на 12.03.2014 г. ЧСИ ще пристъпи към опис на посочените движими и недвижими вещи. За насрочване на описа са били уведомени и третите лица, вкл. съсобствениците на възбранените имоти. На 28.02.2014 г. жалбоподателят е възразил, че сумата вписана в поканата за изпълнение е грешно посочена и е поискал поправяне на тази грешка. Също така е заявил, че е отчуждил запорираните МПС и, че притежава идеални части от възбранените имоти, като в единия живее със семейството си, а другия се обитава и неговите братя и семействата им, което обстоятелство трябва да се има предвид при насочване на принудително изпълнение срещу тях. С разпореждане от 05.03.2014 г. ЧСИ е разпоредил копие от възражението да се изпрати на взискателя за становище. Със съобщение изх. № 01568/11.03.2014 г. ЧСИ е съобщил на взискателя, че дължи такси за извършване на описа по т.20 и т. * от ТТРЗЧСИ в размер общо на 140 лева. На 12.03.2014 г. е бил извършен опис на движими и недвижими вещи, за което са съставени 2 бр. протоколи. С разпореждане от 26.03.2014 г. ЧСИ е насрочил публична продан на възбранения недвижим имот на адрес гр. Ш..., ап.*, която да се проведе в периода 08.04.2014 г. – 08.05.2014 г., при начална цена, от която ще започне наддаването в размер на 16 666 лева. С постановление от 20.03.2014 г. ЧСИ е конституирал като взискател „ Първа инвестиционна банка „ АД, в качеството на универсален правоприемник на „ Юнионбанк „ АД. С протокол от 04.04.2014 г. ЧСИ е приел, че е налице редовно връчено съобщение до жалбоподателя за насрочване на проданта и е разпоредил прилагането му по делото. За провеждане на проданта е било съобщено и на другите заинтересовани лица – съдлъжник, взискател и съсобственици на процесния имот. Със съобщение от 11.04.2014 г. СИ е уведомил взискателя за дължими такси в размер на 468.00 лева и разноски в размер на 54.30 лева. С протоколи от 09.05.2014 г. СИ е констатирал, че до изтичане на срока не са постъпили наддавателни предложения за имота и е обявил проданта за нестанала, поради неявяване на купувачи. С молба от 13.05.2014 г. взискателят е поискал извършване втора публична продан на имота, която, с разпореждане от същата дата, СИ е насрочил в периода 19.05.2016 г. – 19.06.2014 г., при начална цена, от която ще започне наддаването 13 333.00 лева. За проданта е било надлежно съобщено на жалбоподателя и заинтересованите лица. Въз основа на удостоверение от 21.05.2014 г. като взискател е била присъединена и Община – Шумен, за задължения на жалбоподателя за местни данъци и такси, в размер на 2 277.69 лева. С протоколи от 20.06.2014 г. СИ е констатирал, че до изтичане на срока не са постъпили наддавателни предложения за имота и е обявил втората продан за нестанала, поради неявяване на купувачи. С молба от 23.06.2014 г. взискателят е поискал нова публична продан, като по делото няма данни да е поискал и определяне на нова цена на имота. С разпореждане от 25.06.2014 г. СИ е насрочил нова публична продан за периода 27.06.2014 г – 28.07.2014 г., с начална цена на имота 11 700.00 лева. Проданта е била съобщена на всички заинтересовани лица, вкл. на жалбоподателя и разгласена съобразно изискванията на закона. С протоколи от 29.07.2014 г. СИ е констатирал, че до изтичане на срока не са постъпили наддавателни предложения за имота и е обявил проданта за нестанала, поради неявяване на купувачи. С молба от 11.08.2014 г. взискателят е поискал извършване на следваща публична продан на имота, на основание чл.494, ал.2 от ГПК, като СИ е насрочил такава в периода 12.09.2014 г. – 13.10.2014 г., при първоначална цена в размер на 7 488 лева. Проданта е била надлежно съобщена и разгласена, както и предходните три. С протокол от 14.10.2014 г. за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач, за купувач на имота е бил обявен единственият явил се кандидат, в лицето на П.Д.И., срещу предложена от него цена в размер на 7 490 лева. Посочената цена е била внесена по сметка на ЧСИ с преводно нареждане от 10.10.2014 г.. С постановление без дата, в което е посочено, че е влязло в сила на 04.11.2014 г., процесният имот – 1/3 ид.ч. от апартамент № * на ул. ... гр. Ш. е бил възложен на купувача П.Д.И.. На 12.11.2014 г. в СВ е вписано постановление за възлагане на имота на същия купувач по изп.д. № 2012*0400655 на ЧСИ , като изнесен на публична продан в периода 01.09.2014 г. – 01.10.2014 г., при цена 4 030 лева. Жалбоподателят е бил уведомен за постановлението за възлагане на имота по изп.д. № 35/2012 г. лично на 24.10.2014 г. и е депозирал жалба срещу него, която е била оставена без уважение с решение на ШОС по в.гр.д. № 665/2014 г.. На 07.11.2014 г. същият е бил уведомен по телефона за извършване въвод в имота на 12.11.2014 г.. Поради обстоятелството, че на посочената дата длъжникът не бил освободил имота от намиращите се в него движими вещи, въводът е бил пренасрочен за 25.11.2016 г., а впоследствие за 26.11.2014 г., за което жалбоподателят е бил надлежно уведомен. Въводът е бил извършен на 26.11.2014 г.. С писмо изх. № 07109/01.12.2014 г. ЧСИ е съобщил на взискателя, че към посочената дата по изп.д. се дължат и не са били платени такси в размер общо на 1 014 лева. СИ е съобщил на всички страни и заинтересовани лица по делото за извършване на разпределение на получената при продажбата на имота сума, което ще им бъде предявено на 04.12.2014 г. С протокол от 04.12.2014 г. разпределението е било предявено на явилия се длъжник Р.А.Г. и на взискателите „ ПИБ „ АД и Община – Шумен. Според постановлението за разпределение сумата от 7 490 лева е била разпределена от ЧСИ, както следва: 4 441.94 лева – за разноски по принудителното изпълнение, на основание чл.136, т.1 от ЗЗД, от които 3 440.97 лева – за „ ПИБ „ АД и 1 000.97 лева – за ЧСИ 2 277.69 лева – за публични задължения към Община – Шумен, на основание чл.136, т.2 от ЗЗД, с което вземанията й се погасяват изцяло; 580.46 лева – за публични задължения към държавата, на основание чл.136, т.6 от ЗЗД, с което вземанията й се погасяват изцяло и 189.91 лева – за погасяване задължения към взискателя „ ПИБ „ АД за лихви върху главницата, от които 73.62 лева – просрочена лихва и 116.29 лева – просрочена наказателна лихва. В резултат на извършеното разпределение ЧСИ е приел, че остатъкът за погасяване представлява вземания на кредитора „ ПИБ „ АД, за просрочена наказателна лихва в размер на 20.44 лева и главница в размер на 1 218.99 лева, ведно със законната лихва до изплащане на задължението. За реализиране на посочените вземания ЧСИ е продължил изпълнението чрез опис, оценка и публична продан на запорираните МПС. Със запорно съобщение от 02.11.2015 г. ЧСИ е поискал и запор върху пенсията на жалбоподателя, но третото задължено лице е отказало налагането му, тъй като плащането към длъжника е под установения минимум. С удостоверение от 29.01.2016 г. взискателят „ ПИБ “ АД е удостоверил, че остатъкът от дълга на жалбоподателя възлиза в размер на 221.66 евро – главница и лихви и 107.01. лева – разноски. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, към датата на първата публична продан на процесния имот – 14.10.2014 г. към задълженията на жалбоподателя, посочени в поканата за доброволно изпълнение са били прибавени публични задължения към държавата, публични задължения към Община – Шумен, 251.71 лева – такси и разноски в полза на ЧСИ върху присъединените публични вземания и 250 лева – допълнително юрисконсултско възнаграждение, като общият размер на задължението му към 14.10.2014 г. е възлизал на 4 986.00 лева. От посочената дата до датата на предявяване на протокола за разпределение – 03.12.2014 г., задълженията на жалбоподателя са се увеличили с 1 666.10 лева – разноски по изпълнението, или на 9 673.99 лева, след приспадане на платена сума в размер на 46.84 лева. Въз основа на изложеното, след разпределение на сумата от 7 490 лева, остатъкът на задължението му е 2 183.99 лева. Общият размер на заплатените от взискателя такси от датата на образуване на изпълнителното дело до завеждане на исковата молба възлиза на 4 212.60 лева. Сумите, които са постъпили за погасяване на задълженията по изпълнението са 7 490 лева – от продажбата на собствената на жалбоподателя 1/3 ид.ч. от недвижим имот и 114.94 лева – платени от солидарния длъжник Н.Р.Г..
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ и задължителна практика на ВКС,
отговорността на ЧСИ за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно
принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл.45 от
ЗЗД, което предпоставя кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или
бездействие на ЧСИ във връзка с дейността му на орган по принудително
изпълнение, настъпили в резултат на него вреди и причинно следствена връзка
между тях и противоправното поведение на деликвента. Противоправността
се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, а
вината му се презюмира, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. За надлежно
провеждане на защитата си ищецът по иска следва да установи, при условията на
пълно и главно доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни
действия на ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността
на съдебния изпълнител и причинна връзка между настъпилата вреда и действията
му. При доказването им, ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за всички
негативни последици върху имуществената сфера на увредения, вследствие директно
въздействие върху нея, който не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие
на ЧСИ. Съдът преценява законосъобразността на действията на
ЧСИ независимо от това дали те са били обжалвани и какво е решението по
жалбата.
Жалбоподателят
твърди ,че съдебният изпълнител е
допуснал нарушение на чл.494, ал.2 от ГПК, довело до насрочване на трета и
четвърта публични продажби, на собствения на
жалбоподателя недвижим имот и разпределение на получената за него сума. Взискателят по делото не
бил поискал
определянето на нова начална цена на имота в унисон с разпоредбата на чл. 494, ап.2 изр.3 ГПК. Била налице подадена молба от 23.06.2016 г., но
същата не съдържала разпореждане за определяне на нова цена на имота, Съдът счита ,че при провеждането на третата и
четвъртата публични продажби на собственият на жалбоподателя недвижим имот не е
нарушен чл.494 ал.2 изр.3 от ГПК. На
осн.чл.494 ал.2 от ГПК ,ако при втората продан на имота той не бъде продаден
взискателят може в едноседмичен срок да поиска определянето на нова начална цена , и ако това не е
направено имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по
искане на съдебният изпълнител, като в мотивите на т.9 от ТР№2/26.06.2015г. по
т.д.№2/2013г. ОСГТК на ВКС е разяснено ,че това искане на практика представлява
искане за извършване на нова продан.
Видно от молба депозирана от взискателя от 23.06.2014г. с нея е поискано
именно да бъде насрочена нова публична продан на осн.чл.494 ал.2 от ГПК върху
недвижим имот собственост на длъжника по изпълнителното дело. Налице е искане
от взискателя да се извърши нова продан и тя да е по реда на чл.494 ал.2 от ГПК
на който текст взискателят се позовава в молбата си и при условие че в текста
на чл.494 ал.2 изр.3 от ГПК е регламентирано че, се извършва нова оценка то
съдът приема ,че с позоваването на текста на закона е налице и такова искане от взикателя за
извършването на нова оценка . Взискателя е депозирал такава молба със същото
съдържание и на 11.08.2014г. и въз
основа на нея съдебният изпълнител е насрочил и четвъртата продан при която
имотът на жалбоподателя е бил продаден.
Следователно не е налице твърдяното нарушение на чл.494 ал.2 изр.3 от
ГПК от страна на съдебният изпълнител при провеждането на третата и четвъртата
продан и същите са били проведени законосъобразно и поради това не е налице
основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника на това
основание и претенцията за заплащане на сумата от 7400лв. вреди е неоснователна
.
На следващо место жалбоподателят твърди , че изпълнителни действия не са били извършени за срок повече от
две години от образуване на делото, а именно от 27.02.2012 г. до 13.05.2014 г.,
поради което, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на
изпълнителното дело е настъпило по силата на закона на 28.02.2014 г., Установи, се по делото , че в рамките на този срок, в качеството му на овластен по чл.18 от
ЗЧСИ, въззиваемият е осъществил редица изпълнителни действия, а именно налагане
на запори и възбрани, опис на движими и недвижими вещи и насрочване на публична
продан, с всяко от които е прекъсван срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което и не е било налице основанието по
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнението . Поради което и не е налице допуснато
закононарушение от съдебният изпълнител на този тест от закона и не е налице
основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника на това
основание и претенцията за заплащане на сумата от още 90лв. вреди е неоснователна .
Предвид гореизложеното предявеният иск
по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, във връзка с чл.
45 от ЗЗД. за сумата
от общо 7490лв. имуществени вреди
е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Това води до неоснователност и на акцесорният иск за заплащане на сумата
от 421.38лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 10.02.2015г. до
датата на завеждане на исковата молба.
Ето защо въззивният съд счита, че решение на първоинстанционният съд е е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а депозираната срещу него въззивна жалба е неоснователна.
Предвид изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноски по делото за въззивната инстанция за първоначалното гледане на делото сумата от 700лв. за адвокатски хонорар , за настоящото разглеждане на делото сумата от 800лв. за адвокатски хонорар ,както и сумата от 181.80лв. държавни такси за гледане на делото пред ВКС , общо сумата от 1681.80лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №782/9.11.2016г. по гр.д.№3398/2015г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Р.А.Г. с ЕГН ********** ,съдебен адрес *** да заплати на ЧСИ вписан под рег.№ *в Камарата на ЧСИ с адрес гр.Ш... разноски по делото в размер на 1681.80лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.