Р Е Ш Е Н И Е № 187

Гр.Шумен 04.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове: 1. Теодора Димитрова

2. Ненка Цветанкова

при участието на секретар Жанета Дучева, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. гр. дело № 242 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.И.К. ***, чрез пълномощници адвокат С. и адвокат П. от Русенска адвокатска колегия, срещу решение № 446 от 15.04.2018 г. по гр. дело № 2783/2017 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд осъдил жалбоподателя - ответник в първата инстанция, да заплати на ищеца Държавна агенция „Национална сигурност” сумата от 4984,35 лева обезщетение за причинени имуществени вреди от преразход на лимит от 22 520 км, начислен по месеци, при използвани от ответника в качеството му на директор на ТДНС Варна, служебни автомобили. Жалбоподателят чрез процесуалните си представители излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли въззивния съд да го отмени, като вместо това отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна Държавна агенция „Национална сигурност” гр. София, чрез процесуалния си представител Ж.В., оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Искът е бил предявен за търсене на ограничена имуществена отговорност от ответника, след оспорване от последния на заповед по чл. 107 ал. 1 от ЗДАНС за определяне основанието и размера на отговорността. Оспорването е било писмено върху заповедта при нейното връчване. С това са били спазени процесуалните предпоставки на чл. 107 ал. 3 от ЗДАНС за предявяване на иска.

Като разгледа спора по същество, въззивният съд съобрази следното:

Пред първата инстанция Държавна агенция „Национална сигурност” е предявила срещу К.И.К. иск с правно основание чл. 107 ал. 3 във вр. с чл. 104 ал. 2 и чл. 100 ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4984,35 лева обезщетение на основание ограничена имуществена отговорност за вреди, наложена със заповед № З 1858 от 07.07.2017 г. на председателя на ДАНС. Заповедта била издадена въз основа на констатации при проверка, извършена от САД „Инспекторат” за преразход на ГСМ и определените лимити от километри пробег за периода от м. април 2016 г. до м. януари 2017 г. на служебните автомобили, които били в разпореждане на ответника в качеството му на директор на ТД на ДАНС гр. Варна.

От фактическа страна пред първата инстанция е установено безспорно заемането от ответника на длъжността директор на териториалната дирекция на ДАНС гр. Варна. Установено е определянето със заповед № З-25 от 08.01.2015 г. на лимит на месечния пробег на автомобилите, които се поверени в разпореждане на ръководителите на териториалните дирекции на ДАНС – 1200 км извън града, 450 км в града (т. 11) и 2000 км за командировка (т. 13). В точка 6 от същата заповед са определени отговорността на ръководителя на съответното териториално поделение на агенцията. Установено е от приложени към делото заповед № ВН-2869 от от 14.07.2015 г. и заповед № ВН 2831 от 04.05.2016 г., че за служебните автомобили Пежо 407 „Премиум” с рег. № ...и Форд Мондео с рег. № ...е бил определен водач свидетеля Ю.Й.А., а от втората цитирана заповед (гр. дело № 2783/2017 г. том І л. 71) е видно, че служебният автомобил Форд Мондео с рег. № ...е бил определен за служебно ползване от директора на ТД на ДАНС гр. Варна.

Установено е от протокола за извършената проверка от 09.05.2017 г. (том ІІ), че при използването на служебния автомобил Форд Мондео с рег. № 9548 ТХ, за периода от м. април 2016 г. до м. януари 2017 г. включително, е бил надвишен лимитът на месечния пробег на автомобила, определен от председателя на ДАНС, като за целия период лимитът е бил надвишен за целия период с общо 21 100 км. За месеците април, май, юни и юли в месечните пътни книжки са били вписани маршрути на движение на този служебен автомобил Варна-Шумен, Шумен-Варна и Шумен-Варна-Шумен, с общ пробег по тези маршрути съответно 2970 км през април, 1920 км през май, 2260 км през юни и 2700 км през юли. За останалите отчетни периоди като основание за отчетения пробег е вписано „оперативни нужди” и „по указания”. Ползването на автомобила по маршрут Шумен-Варна-Шумен за тези периоди е видно от показанията на св. Ю.Й.А.и от приложените фискални бонове, част от които (18 бр. от приложените фискални бонове) са за зареждане на гориво в гр. Шумен.

За същия период е допуснато надвишаване на месечните лимити за пробег и на служебния автомобил Пежо 407 „Премиум” с рег. № ... като общо за целия период констатираното надвишаване по приложените пътни книжки и протокола на комисията е 9900 км. За този автомобил с оспорената заповед е потърсена ограничена имуществена отговорност за 1420 км (за м. юли 2016 г.), за сума от 321,69 лв.

От приложените платежни документи и от съдебно-счетоводните експертизи в първата инстанция се установява, че съобразно приетите със заповед № З-2527 от 24.11.2009 г. норми за разходите на гориво, общата стойност на изразходваното гориво за надвишения пробег на описаните служебни автомобили е 4984,35 лева.

Горните доказателства безспорно установяват причинената на ищеца вреда и противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушение на определените лимити за пробег на служебните автомобили, липса на контрол и собствени действия, довели до настъпване на вредоносния резултат.

Възражението на ответника чрез процесуалния му представител в първата инстанция, релевирано като оплакване и пред въззивния съд, е за изтекъл срок по чл. 107 ал. 2 от ЗДАНС за търсене на ограничена имуществена отговорност. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно. Тримесечният срок по чл. 107 ал. 2 от ЗДАНС започва да тече от откриването на вредата. Откриване на вредата не настъпва с подаване на сигнал, известие или съобщение в друга форма с твърдения за причинена вреда, а за откриване следва да се счита нейното установяване по причини, размер и виновно лице. Горното следва да се счита установено едва със завършването на проверката с протокол № RB 202001-001-03/ИС-06-95 от 09.05.2017 г. на комисията, назначена от председателя на ДАНС за извършване на проверка. Тримесечният срок от установяване на вредата с изготвяне на протокола със заключението на комисията, и заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност от 07.07.2017 г., не е изтекъл и правомощието на административния ръководител за търсене на имуществена отговорност от ответника не е било погасено. В този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд, които се споделят изцяло от въззивната инстанция.

Неоснователно е и оплакването за недоказаност на настъпилата вреда, поради недоказаност на извършени плащания за сметка на агенцията. Плащанията за заредено гориво в резултат на надвишения пробег са безспорно доказани с приложените фискални бонове с вписано плащане чрез кредитна карта „Транскард”, издадена на ищеца, от издадените фактури и констатациите и заключението на съдебно-счетоводните експертизи. В тази връзка, правилен е изводът на районния съд и за причинени вреди чрез създаване на имуществено задължение на ищеца, с отложено плащане.

Допуснатият преразход на гориво вследствие надвишени лимити на пробег на служебния автомобил безспорно е вреда по смисъла на чл. 100 ал. 1 от ЗДАНС. В съответствие с правомощията си по чл. 107 във вр. с чл. 104 ал. 1 от ЗДАНС, законосъобразно председателят на агенцията е наложил ограничена имуществена отговорност на ответника. С оглед оспорването на акта за налагане на имуществената отговорност, и предвид безспорната доказаност на причинената вреда и противоправността на причинилите я действия, предявеният иск е основателен в пълния му предявен размер.

Шуменският районен съд е стигнал до същия материалноправен извод, обоснован с последователни, подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се споделят от въззивната инстанция.

По аргумент от чл. 78 ал. 8 от ГПК, на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като не е била защитавана от юрисконсулт.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 446 от 15.04.2018 г. по гр. дело № 2783/2017 г. на Шуменския районен съд.

Разноски не се присъждат.

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.