Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №200

                                      

                                                       гр.Шумен    23.10.2018г.

                       

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на   единадесети октомври,   две хиляди и  осемнадесета година ,в състав:

                                                                           Председател:  Азадухи Карагьозян

                                                                                 Членове:1. Ралица Хаджииванова

                                                                                                 2. Мирослав Маринов

при секретаря   Жанета Дучева като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№233 по  описа за  2018г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №111/18.04.2018г. по гр.д.№260/2018г.  по описа за 2018г. на НПРС ,съдът е отхвърлил   иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД,предявен от  ППК „Балкан“ с ЕИК със седалище и адрес в с. Г., обл. Ш.,  представлявана от Председателя на УС П.К.П., с пълномощник по делото адв. В.П. ***, офис ,  срещу „АВГУСТА АГРО“ ЕООД с ЕИК със седалище и адрес: гр. К-, обл. Ш., ул.“П.Я.“ №., представлявано от Управителя П.Т.за осъждане на ответника да изгради нов колиен кантар  в Поземлен имот с идентификатор 17573.40.213 с площ 2 235 кв.м.,прилежаща земя към селскостопански обект „Колиен кантар“ в стопански двор с.Г.,общ. Ш. обл. Ш., в границите на урбанизираните територии/населени места/ ,при съседи:17573.40.3, 17573.40.74, 17573.40.208 и 17573.40.177. и учреди в полза на ищеца безвъзмездно право на ползване на същия /на основание сключен помежду им Договор от 19.09.2012г.,с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№95*/19.09.2012г.при Нотариус с рег.№на НК ./, осъдил е           ищеца  ППК „Балкан“ с ЕИК със седалище и адрес в с. Г., обл. Ш.,  представлявана от Председателя на УС П.К.П., с пълномощник по делото адв. В.П. ***, офис , да заплати на ответника „АВГУСТА АГРО“ ЕООД с ЕИК със седалище и адрес: гр. К-, обл. Ш., ул.“П.Я.“ №., представлявано от Управителя П.Т.направените по делото разноски в размер на 600.00лв.

       Решението е обжалвано от ищеца  ППК „Балкан“, действаща ,чрез пълномощника си  адв. В.П. от ШАК  , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено   и вместо това съдът да постанови ново с което  да уважи искът му.

    Въззиваемата страна  „Августа – Агро” ЕООД гр.Ш., действаща ,чрез пълномощника си адв.Е.Х. от ШАК  оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение. 

 Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна,  при наличие на правен интерес и е  допустима. Разгледана по същество    жалбата е неоснователна.

   Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :  Видно от  Договор от 19.09.2012г.,сключен в гр.Ш.между П.Г.Т.,в качеството си на управител на „Августа –Агро“ ЕООД със седалище и адрес на управление:гр.К-,ул.“..“№.,вписано в търговския регистър при АВ под ЕИК ,в качеството си на собственик на КОЛИЕН КАНТАР с идентификатор №17573.40.213.1 с площ от 21 кв.м.,попадащ в поземлен имот №17573.40.213 по кадастралната карта на с.Г. ,общ. Ш ,обл.Ш и  П.К.П. ,в качеството си на председател на Производствено-потребителна кооперация „Балкан“,със седалище и адрес на управление:с.Г.,ул.“„№,вписана в търговския регистър при АВ под ЕИК 837058023,в качеството си на ползвател и на основание Протокол на УС на ППК „Балкан“от 06.09.2012г.,  „Августа-Агро“ЕООД е учредило  в полза на Производствено-потребителна кооперация „Балкан“ безвъзмездно право на ползване на съоръжение –колиен кантар до сключване на договор за безсрочно и безвъзмездно ползване на нов кантар,който ще бъде поставен в същото дворно място за сметка на Учредителя.Учредителят се е задължил да не разрушава съществуващия кантар,докато не въведе в експлоатация новия и не сключи договор при условията на т.1. Страните са се договорили да ползват съвместно кантара,като при възникнали повреди,виновната страна поема всички разходи по ремонта.    Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№*95/19.09.2012г.при Нотариус с рег.№на НК .     С договор за покупко-продажба на недвижими имоти №Ш-490/15.05.2014г.,сключен между Министерство на земеделието и храните –Министър проф.д.с.н.Д.Ф.Г.,представляван от Б.Ф.А.- Директор на Областна дирекция „Земеделие“Шумен „ /продавач/ и „Августа Агро“ЕООД гр.Ш.,представлявано от П.Г.Т. – управител /купувач/ е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ Поземлен имот с идентификатор 17573.40.213 с площ 2 235 кв.м.,  прилежаща земя към селскостопански обект „Колиен кантар“ в стопански двор с.Г.,общ. Ш. обл. Ш., в границите на урбанизираните територии /населени места/ , при съседи:17573.40.3, 17573.40.74, 17573.40.208 и 17573.40.177 за сумата в размер на 4 420.00лв.Договорът за покупко-продажба е вписан в Службата по вписвания гр.Шумен с вх.рег.№.333/19.05.2014г.,акт №*том * дело №*/14г. Ищецът ППК „Балкан“ е отправил до ответника „Августа Агро“ЕООД нотариална покана,връчена на представителя на дружеството на 09.05.2017г.,да се яви на 18.05.2017г.в пред нотариус,и да заяви кога и по какъв начин ще изпълни задължението си по договора.От показанията на разпитаните свидетели пред НПРС се установява ,че  кантара предмет на договора от 19.09.2012г.  бил вече разрушен и не съществувал  . Разрушеният  кантар бил много стар , малък с неподдържана сграда и не можел да се ползва за големите камиони. 

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Ищецът твърди в исковата си молба ,че по силата на договора от 19.09.2012г. ответникът се е задължил спрямо ищеца да  изгради нов колиен кантар  в Поземлен имот с идентификатор 17573.40.213 и след това да   учреди в полза на ищеца безвъзмездно право на ползване на същия, поради което съдът приема ,че е сезиран с два иска  . Първият с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение – „да  изгради нов колиен кантар” и вторият с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД относно уговореното в договора бъдещо сключване на договор за учредяване на безсрочно и безвъзмездно право на ползване    върху новият колиен кантар. Съдът приема , че се касае именно за предварителен договор , а не за окончателен защото се касае за бъдеща вещ , която не съществува към датата на подписване на договора , като  и самите страни са се договорили да сключат договора в бъдещето след   изграждането и поставянето на веща.

       По отношение на иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД : Посоченият в договора за продажбата на закупеният от ответника колиен кантар има идентификатор и на осн.чл.26 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър същият представява недвижим имот.  Това следва и от чл.110 ал.1 от ЗС предвид факта ,че този вид кантар е вещ която е трайно прикрепена към земята съобразно и начина и на ползване. На осн.чл.18 от Закона за задълженията и договорите   договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Тази форма не е спазена ,поради което и в полза на ищеца не е налице вещно право на ползване върху соченият в договора от 19.09.2012г. колиен кантар. Също така към датата на завеждане на исковата молба веща вече не съществува ,тъй като е разрушена ,поради което и правото на ползване е погасено на осн.чл.59 ал.3 от ЗС.

        В т.1 от договора от 19.09.2012г. е посочено ,че в дворното место ще бъде поставен нов кантар за сметка на учредителя , но не е посочено ,че това е задължение, което ответникът е поел в полза на ищеца и поради това и съдът счита ,че не е налице поето задължение от ответника в полза на ищеца за изграждането на нов кантар ,което да поражда правото на ищеца да иска реалното изпълнение на такова задължение. На следващо место даже и да се приеме ,че ответникът е поел такова задължение в полза на ищеца то в договора не е уговорено насрещно задължение в тежест на ищеца по делото ,поради което и поетото евентуално задължение от ответника в договора е безвъзмездно. В случая се касае до изграждането и поставянето на  вещ ,но между страните не е налице сключен договор за изработка ,тъй като същият е възмезден, а в случая липсва уговорена между страните в договора насрещна престация . Предвид безвъзмездният характер на договора и евентуално поетото обещанието да се даде нещо в полза на ищеца то съдът счита,  че се касае за договор за дарение на колиен кантар . Но на осн.чл.226 ал.1 от ЗЗД обещанието за дарение не произвежда действие , а на осн.чл.226 ал.2 от ЗЗД  дарението , доколкото  се отнася за бъдещо имущество е нищожно.
Следователно предвид гореизложеното в полза на ищеца не е налице правото да иска реално изпълнение на тази договорна клауза от ответника ,тъй като същата е нищожна и няма правно действие и не поражда валидно задължение за ответника да изпълни претендираното от ищеца изграждане на  нов колиен кантар за сметка на ответника.

      Поради това и искът по чл.79 ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на договорната клауза по т.1 от договора  да се изгради нов колиен кантар  е  неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.    

      По отношение на иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.

      Предявеният конститутивен иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С такъв иск ищецът цели постигане на транслативния ефект на сключен между него и ответника валиден предварителен договор.  Този договор създава облигационна връзка между страните, по силата на която е постигнато съгласие за сключването на окончателен договор.

 

 

 

 

За успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД

 в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1. Че между страните е сключен валиден предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД; 2. Че предмет на същия е учредяване на   право на ползване  върху конкретно определен обект; 3. Че ищецът е изправна страна по договора, т.е. изпълнил е поетите с него задължения, както и 4. Че към датата на приключване на устните състезания са налице условията за валидното прехвърляне на имота, в това число, че ответникът се явява собственик на имота.

 Ппредмет на предварителен  договор между страните могат да са и ограничени вещни права , а също така и бъдещи вещи , както е в случая.   Установи се по делото ,че съществувалият в дворното место колиен кантар е разрушен ,като не е спорно между страните , че нов колиен кантар не е изграден в имота. Следователно към настоящият момент не е налице вещ върху която може да се учреди правото на ползване от страна на ответника и искът е преждевременно предявен и като такъв неоснователен. Също така в решението си съдът трябва да възпроизведе клаузите на окончателният договор и да даде пълно описание на неговият предмет .  Но страните не са уговорили в договора какъв точно кантар ще се изгради ,като не са посочени никакви технически характеристики и  параметри , като тонаж , квадратура и др.   на този кантар, поради което и съдът счита, че това води до невъзможност да се изпълни договора от ответника в тази му част,  както и  съответно и съдът да постанови решение по чл.19 ал.3 от ЗЗД .

Предвид гореизложеното искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.

Ето защо решението на НПРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Предвид изхода от спора на въззиваемата страна на осн.чл.78 ал.3 от ГПК й се следват разноски за настоящата съдебна инстанция за адвокатско  възнаграждение в размер на  600лв.

       Водим от гореизложеното и на  осн. чл.271 от ГПК , съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА   решение №111/18.04.2018г. по гр.д.№260/2018г.  по описа  на НПРС.

         ОСЪЖДА   ППК „Балкан“ с ЕИК със седалище и адрес в с. Г., обл. Ш., представлявана от председателя на УС П.К.П. да заплати на   „АВГУСТА АГРО“ ЕООД с ЕИК със седалище и адрес: гр. К-, обл. Ш., ул.“П.Я.“ №., представлявано от управителя П.Т.направените по делото разноски в размер на 600.00лв.

Решението   подлежи на обжалване  в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

    

 

    Председател:                            Членове:1.                     2.