Р Е Ш Е Н И Е № 194

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Шумен, 12.10.2018 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Йордан Димов

2. Ненка Цветанкова

като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова в. гр. д. № 229 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 335/12.04.2018 г., постановено по гр. д. № 3787/2017 г. по описа на РС Шумен, е уважен предявеният от Н.В.Ц. ЕГН ********** *** срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, бл.14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД , ЕИК 130697606, със същото седалище и адрес на управление/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който е признато за установено, че Н.В.Ц. не дължи на ответното дружество сумата от 1237, 27 лева, която според Запорно съобщение по изпълнително дело № 20178760400784 по описа на ЧСИ Д.З.с рег. № ... район на действие ШОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №2138/2011 г. по описа на ШРС, представлява 535,24 лева главница, 355,71 лева законна лихва за периода от 09.06.2011 г. до 14.12.2017 г., 108,83 лева неолихвяеми вземания и 237,49 лева такси и разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество е осъдено да изплати на Н.В.Ц. сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/ деловодни разноски.

Решението на РС Шумен е обжалвано от ответната страна, която поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Счита, че е грешен изводът на първоинстанционния съд относно датата на настъпване на погасителната давност- 08.03.2018 г., както и че неправилно съдът е приел за дата на последното валидно изпълнително действие 13.02.2013 г. Твърди се, че в хода на образувано изпълнително дело № 2228/2011 г. по описа на ЧСИ А.Т.са предприети множество валидни изпълнителни действия, вследствие на които са постъпили суми от длъжника и са погасени част от вземанията на взискателя. Цитираното изпълнително дело било преобразувано в изпълнително дело № 20178760400784 по описа на ЧСИ Д.З., в хода на което по изрична молба на въззивника от 15.11.2017 г. през месец януари 2018 г. бил наложен запор на банковата сметка на въззиваемата. Релевира се, че предвид многократно предприетите изпълнителни действия, независимо дали от частния съдебен изпълнител или от взискателя, с оглед разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД давността била прекъсвана с всяко едно от тях, поради което и не е изтекла, не е настъпила и перемпция. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивната страна не се явява, не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба с вх. №4578/18.09.2018г., в която сочи, че поддържа въззивната жалба. Твърди, че последното валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността е искането от взискателя за налагане на запор от 15.11.2017 г. до ЧСИ Д.З.след преобразуване на изпълнителното дело с номер 784/2017 г., както и че в хода на изпълнителното производство са постъпвали плащания, които са погасявали дълга. Поради това, за времето на извършваните плащания взискателят не е имал интерес да иницира извършването на нови изпълнителни действия и това не може да се приеме като неоправдано бездействие от негова страна. Моли атакувания съдебен акт да бъде отменен, а въззиваемата страна да бъде осъдена да плати направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страта е подала отговор на въззивната жалба, в която поддържа, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Счита, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 08.03.2013 г. и поради настъпила „перемпция“ на 08.03.2015 г. извършените до този момент изпълнителни действия следва да се приемат за обезсилени. Оспорва валидността на изпълнително действие от 15.11.2015г.. Твърди, че взискателят не е бил активен и не е поддържал висящ изпълнителен процес, който да възпрепятства погасяването на вземанията поради изтичане на абсолютна давност. Сочи, че поради прекратяване на изпълнителното дело с настъпване на перемпция са обезсилени с обратна сила всички изпълнителни действия, включително по изпълнителното дело по описа на ЧСИ А.Т.. Поради това в периода от 2011 г. до 2018 г. е изтекла абсолютната погасителна давност за вземанията.

В съдебно заседание, въззиваемата страна не се явява, представлява се от процесуален представител- адв. С.. Поддържа отговора на въззивната жалба, не прави доказателствени искания. По същество моли въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди, както и да бъдат присъдени направените по делото развоски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

След като се запозна с изявленията на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото е било образувано по искова молба на Н.В.Ц. срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с която е бил предявен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата по запорно съобщение, издадено по изпълнително дело № 20178760400784 по описа на ЧСИ Д.З., за която сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.т.д. № 2138/2011 г. по описа на Районен съд Шумен. Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително производство по недопустима молба, тъй като в нея не бил посочен конкретен изпълнителен способ. С оглед на това и поради липсата на валидни изпълнителни действия в рамките на 5 години от издаване на изпълнителния лист, вземането се счита за погасено по давност. Ищецът излага твърдения за факти, настъпили след издаване на изпълнителния лист, въз основа на които се оспорва предприетото изпълнение и качеството кредитор на взискателя в производството, а именно - твърдение за настъпила абсолютна погасителна давност от датата на издаване на изпълнителния лист. Счита, че поради бездействието на взискателя в продължение на две години, още през 2013 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че първото изпълнително действие, което е прекъснало давността за събиране на вземането e депозирана от ответника на 07.07.2011г. до ЧСИ А.Т.молба за образуване на изпълнително дело, тъй като макар и да не е посочен конкретен изпълнителен способ, то взискателят е възложил всички действия на съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Позовавайки се на отбелязванията върху изпълнителния лист, е счел, че след плащане на 13.02.2013 г. първото изпълнително действие, изразяващо се в изпращане на призовка за принудително изпълнение, е предприето на 07.07.2015 г. Според първоинстанционния съд към 07.07.2015 г. вече е било прекратено изпълнителното дело по силата на закона и от датата на последно валидно изпълнително действие преди настъпване на т. нар. „перемпция“ на 13.02.2015 г., т.е. от 13.02.2013 г., е започнал да тече петгодишният давностен срок за погасяване на вземането. Предвид датата на приключване на съдебното дирене пред първа инстанция на 08.03.2018 г. и с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК първоинстанционният съд е стигнал до извода, че към датата на постановяване на крайния акт вземането на ищцата е погасено по давност, поради което е уважил и исковата й претенция. По тези съображения, които не се споделят от настоящия състав, смята, че погасителната давност за принудително събиране на вземането е изтекла.

Между страните в настоящото производство не се спори, а и от приложените копия на материали по изпълнително дело № 20178760400784 по описа на ЧСИ Д.З.с рег. № ... район на действие ОС Шумен, се установява, че по влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1362/10.06.2011 г. по ч. търг. д. №2138/2011 г. по описа на Районен съд Шумен на 07.07.2011 г. в ползва на ответника бил издаден изпълнителен лист, с който Н.В.Ц. е осъдена на плати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/ сумите, както следва: 535,24 лева, представляваща главница за неизпълнение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX- 01882345/12.08.2008 г.; 75,11 лева възнаградителна лихва за периода от 15.10.2008 г. до 13.11.2009 г.; 157, 05 лева мораторна лихва за периода от 14.11.2008 г. до 19.05.2011 г. и законна лихва от 09.06.2011 г. до изплащане на вземането, както и 125,00 лева разноски по делото.

По молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, на 08.11.2011 г. било образувано изпълнително дело № № 2228/2011 по описа на ЧСИ А.Т., с рег. № 877, район на действие ОС Шумен, впоследствие по почин на взискателя преобразувано в изпълнително дело № 20178760400784 по описа на ЧСИ Д.З.с рег. № ... район на действие ОС Шумен. В молбата за образуване на изпълнителното производство кредиторът е възложил на съдебния изпълнител всички действия на основание чл. 18 от ЗЧСИ- да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнение, на основание чл.19 от ЗЧСИ с молбата е поискал предприемане на необходимите действия по принудително изпълнение на вземанията му.

На 10.11.2011 г. на длъжника Н.Ц. лично е връчена покана за доброволно изпълнение с № 13382/09.11.2011 г., в която е посочено, че ако в двуседмичен срок не изпълни доброволно задълженията си, ще се пристъпи към принудително изпълнение- опис на движими и недвижими имоти на 01.12.2011 г. от 09:00 часа до 17:00 часа.

От писмо с №270331100196458/16.11.2011 г. на ТД на НАП Варна се установява, че длъжникът е собственик в размер на ½ иделна част на жилище, находящо се в гр. Шумен, ул.“...“ №0022 вх.4 ет.2 ап.22, както и че няма декларирани доходи за последната данъчна година, банкови сметки и регистрирани трудови договори.

От удостоверение с № 270371100497328/21.11.2011 г. на ТД на НАП Варна се установява, че Н.Ц. няма публични задължения.

По нареждане на ЧСИ А.Т.по изпълнителното дело на взискателя са изплатени суми, както следва- на 30.11.2011 г. сума в размер на 353,13 лева, на 13.12.2013 г. сума в размер на 46,00 лева, на 11.11.2015 г. сума в размер на 104,80.

До длъжника са адресирани напомнителни писма с изх. №1151/27.01.2012 г. и съотв. с изх. № 13399/12.11.2013 г. за необходимостта да внася ежемесечно суми по образуваното изпълнително дело като в противен случай ще се пристъпи към принудително изпълнение на задълженията.

Изискани са справка от НОИ, ТП- Шумен за размера на получаваната от длъжника пенсия като от удостоверение с изх. № ПО-В-2187/08.07.2015 г. е видно, че получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст е в размер на 157,44 лева месечно.

На 08.07.2015 г. на длъжника лично е връчена призовка за принудително изпълнение, с изходящ номер 9346/06.07.2015 г., в която е посочено, че на 31.07.2015 г. от 09,00 до 17,00 часа ще се извърши опис, оценка и изземване на движими вещи. От длъжника е постъпила молба до ЧСИ А.Т.от дата 29.07.2015 г., с която моли да се преустанови изпълнението, тъй като се задължава да плаща всеки месец по 50 лв.

На 13.09.2015 г. на длъжника Н.Ц. е връчена призовка за принудително изпълнение с № 11841/11.09.2015 г., в която е посочено, че на 13.10.2015 г. от 09,00 до 17,00 часа ще се извърши опис, оценка и изземване на движими вещи. Вследствие на това е постъпила молба от 09.10.2015г. до ЧСИ, с която се иска да не се извършва насрочения опис, тъй като е внесла пропуснати вноски в размер на 100 лв. и се задължава ежемесечно да плаща по 50 лв.

Видно от касови ордери с №0000011913, № 000001246, №0000012713 от длъжника са внасяни парични суми по изпълнителното дело, както следва на 29.07.2015 г. в размер на 50 лв., на 09.10.2015 г. в размер на 100 лв. и на 10.11.2015 г. в размер на 50лв. .

Видно от представената към материалите на изпълнителното дело кореспонденция между представител на взискателя и ЧСИ Д.З., изпълнително дело № № 2228/2011 по описа на ЧСИ А.Т., с рег. № 877, район на действие ОС Шумен, по почин на взискателя е преобразувано в изпълнително дело № 20178760400784 по описа на ЧСИ Д.З.с рег. № ... район на действие ОС Шумен.

На 23.11.2017 г. е постъпила молба с вх. №43395 от взискателя за извършване на справка относно наличните банкови сметки на длъжника и налагане на запор. Вследствие на това е изготвено запорно съобщение с изходящ номер 32501/30.11.2017 г. до Общинска банка АД, връчено на банката на 07.12.2017 г.

Съобщение за налагане на запора с № 32500/30.11.2017 г. е връчено на длъжника Н.Ц. на 08.12.2017 г.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). В случая ищецът в първоинстанционното производство основава исковата претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането. С оглед на това следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по чл. 439 ГПК.

Установяването на горепосочените обстоятелства въз основа на приложеното изпълнително дело сочи, че предвид разпоредбата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В тази насока са и мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, включително и при възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В тази връзка следва да се има предвид, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. В цитираното тълкувателно решение в действителност се посочва изрично, че образуването на изпълнителния процес не спира или прекъсва давността, но под образуване на изпълнителния процес се има предвид действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. От друга страна в т.10 от Тълкувателното решение, се посочва, че е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129 от ГПК, като изрично се посочва, че такава молба не прекъсва давността. Това налага извода, че подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща възлагане на действията по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността. Ето защо, въззивният съд приема, че с молбата на взискателя от 08.11.2011 г. давността за принудително събиране на вземането е прекъсната. В тази насока изводът на въззивната инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд досежно настъпването на конкретния юридически факт, прекъсващ давността, но неправило съдът е приел за дата 07.07.2011 г., тъй като видно от материалите на изпълнителното дело, молбата е депозирана на 08.11.2011 г.

Следващото действие, което прекъсва давността, съгласно дадените в цитираното ТР указания, е депозираната на 23.11.2017 г. молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Прието е, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, каквото представлява депозираната от взискателя молба, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В периода от образуването му на 08.11.2011 г. до 23.11.2017 г. са предприети поредица от действия, които съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, а именно изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Със същото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Прието е, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа или да не действа.

На следващо място, съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. До длъжника са изпратени два броя призовки за принудително изпълнение, с изх. № 9346/06.07.2015 г. и с изх. № 11841/11.09.2015 г., в които са посочени конкретни дати, на които ще се пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на опис, оценка и изземване на движими вещи, но съдът констатира, че по изпълнителното дело няма доказателства такъв опис на движими вещи да е бил извършван, респ. да е извършено действие, изграждащо изпълнителния способ и вследствие на това да е била прекъсната давността.

От длъжника са постъпили молби до ЧСИ А.Т.от дати 29.07.2015 г. и от 09.10.2015 г. и видно от касов ордер №0000011913, № 0000012465, №0000012713 са внасяни парични суми от длъжника по изпълнението. Съобразно направените отбелязвания на положените върху изпълнителния лист печати и преводните нареждания с наредител ЧСИ А.Т.и получател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, приложени към материалите по делото, част от вземанията на взискателя са погасени, както следва- 353,13 лева на 01.12.2011 г., 46,00 лева на 13.12.2013 г. и 104,80 лева на 11.11.2015 г., но няма доказателства същите да са погасени вследствие на принудителни действия, респ. да са вследствие плащания от трети задължени лица, които действия биха обусловили прекъсване на погасителната давност. Поради това настоящата инстанция не споделя направения от първоинстанционния съд извод, че извършването на плащания по изпълнителния процес на посочените дати и конкретно на 13.12.2013 г. се отъждествява с предприето валидно изпълнително действие, поставящо начало на нов петгодишен давностен срок. Съобразно отбелязването на печата върху изпълнителния лист и преводно нареждане от същата дата, очевидно първоинстанционният съд е имал предвид в мотивите си 13.12.2013г., а не 13.02.2013 г. като дата на последното предприето изпълнително действие. В този смисъл настоящият състав счита, че плащането на част от задължението, както и депозираните от длъжника молби също не следва да се приемат като факти, обуславящи прекъсване на давността на основание чл.116 ал.1 б.“а“ от ЗЗД, тъй като от тях не би могъл да се направи недвусмислен и категоричен извод за признаване на дълга. Признание по смисъла на цитираната разпоредба е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение. Фактът на извършеното частично плащане сам по себе си не съставлява признание по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД относно непогасената част от дълга, тъй като липсва формирана от длъжника воля относно тази част от вземането на кредитора. Волеизявлението на длъжника при частично плащане обхваща единствено погасения сегмент от вземането. Признаване ще бъде налице при манифестиране в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора, какво в случая не е налице. В този смисъл Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК.

Предвид разясненията на т. 10 от тълкувателното решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, а всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право. В тази връзка следва извод, че първото изпълнително действие за принудително изпълнение на вземането, което е довело до прекъсване на давността, е молбата за образуване на изпълнително производство от 08.11.2011 г. по гореизложените съображения. Следващите действия, които биха довели до прекъсване на давността са: депозираната молба от взискателя на 23.11.2017 г. за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. В случая последното валидно изпълнително действие преди настъпване на „перемпция“ се оказва и първото такова от 08.11.2011 г. Следователно, на 08.11.2013 г. е изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнителното производство е било прекратено по право. От 08.11.2011 г. е започнала да тече петгодишната давност за облигационното вземане срещу ищеца, като същата е изтекла на 08.11.2016 г.. Всички последващи тази дата изпълнителни действия по изпълнително дело № 20178760400784 по описа на ЧСИ Д.З.с рег. № ... район на действие ОС Шумен, в това число наложеният на длъжника запор са се осъществили след като правото на принудително изпълнение е било погасено по давност.

С оглед изложените фактически констатации за извършените действия в хода на изпълнителното производство и предвид постановките на цитираното тълкувателно решение, настоящата инстанция констатира, че първото предприето изпълнително действие след първоначално подадената от взискателя на 08.11.2011 г. молба, имащо характер на прекъсващо давността, е молбата на взискателя от 23.11.2017 г., т.е. предприето е след изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, в продължение на който не са предприети действия други по принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.“в“ ЗЗД, които да прекъснат погасителната давност и да поставят началото на нов петгодишен срок.

Видно от представената към материалите на изпълнителното дело кореспонденция между представител на взискателя и ЧСИ Д.З., изпълнително дело № № 2228/2011 по описа на ЧСИ А.Т., с рег. № 877, район на действие ОС Шумен, по почин на взискателя е преобразувано в изпълнително дело № 20178760400784 по описа на ЧСИ Д.З.с рег. № ... район на действие ОС Шумен с входящ номер от 20.01.2017г.. Това действие е извършено след като вземанията на въззивника са погасени по давност, но дори и в рамките на петгодишния давностен срок, това преобразуване само по себе си не би имало характер на прекъсващо давността действие, тъй като с оглед нормата на §3, ал.1 от ПЗР на ЗЧСИ изпълнителното дело само се продължава при следващия ЧСИ, което означава, че извършените до момента действия запазват действието.

Предвид изложеното съдът намира, че правопогасяващото възражение относно претендираните от ответника парични суми е доказано. Основателността на това възражение има за последица настъпването на качествена промяна в субективното право. Тя се състои в отпадане спрямо задълженото лице от съдържанието на субективното право на възможността за защита чрез съд и за принудителното му изпълнение. От притезание то се превръща в естествено право, поради което следва да се отрече възможността на ответника да осъществи принудително спрямо ищеца своето притезание.

По тези съображения се налага извод за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Като е достигнал до същите правни изводи, макар и с други мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 350 лева съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Окръжен съд Шумен

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 335/ 12.04.2018 г., постановено по гр. д. № 3787/2017 г. по описа на РС Шумен.

ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, бл.14 да заплати на Н.В.Ц. ЕГН ********** ***, сумата от 350 (триста и петдесет) лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.