Р Е Ш Е Н И Е

№ 206

гр.Шумен, 25 Октомври 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Р. Хаджииванова

Членове:1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря Ж. Дучева, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №222 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №100 от 16.04.2018г. по гр.д.№975/2017г. Районен съд - гр.Н. П. е отхвърлил предявените от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ  „Н.” с.О., общ. Т. срещу А.М.И. искови претенции по чл.124, ал.1 от ГПК, с искане по чл.537, ал.2 от ГПК за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните по делото - ищеца като арендатор и ответника като арендодател, по договор за аренда №188, том І, рег. №411/08.03.2014 г, вписан в службата по вписванията – Тервел под №... г., по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 23,601 дка, имот №020048, втора категория, землището на с.О., общ. Т., обл. Д., като неоснователни и недоказани. На ответника са присъдени деловодни разноски в размер на 300 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението, като излага доводи за неправилност, и моли да бъде отменено, и постановено друго решение с което да бъдат уважени исковите претенции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Н. П. е бил сезиран с искова претенция от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ  „Н.” с.О., общ. Т. срещу А.М.И. с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК. Ищецът сочи, че между него и ответника е сключен договор за аренда на земеделска земя на 08.03.2014 г., по силата на който ответникът, в качеството на арендодател, предоставил на ищеца, в качеството му на арендатор, за временно възмездно ползване земеделска земя – имот №020048, находяща се в землището на с. О., общ. Т., с площ от 23, 601 декара, за срок от седем стопански години. Договорът бил вписан в службата по вписванията – Т. под №... г. Установил, че на 28.04.2017 г. в Службата по вписванията – Тервел било вписано едностранно прекратяване на договора за аренда №...г., на основание чл.11, ал.4 от Закона за арендата в земеделието, а именно поради това, че земеделската кооперация преарендувала имота, предмет на договора, без да изпълни задължението си по чл.11, ал.1 от ЗАЗ да уведоми незабавно арендодателя. Твърди, че е изпълнил задължението си за уведомяване на ответника, като с решение на Управителния съвет на кооперацията от 15.11.2016 г. било прието стопанисваната от ЗК„Н.“ земеделска земя да се отдаде за ползване на „О. 07“ – ООД. На основание това решение в края на месец ноември се подписали договори за преаренда и пренаемане на земята, а веднага след вписването на договорите, на 05.12.2016 г. в сградата на кооперацията и в кметството на с. О. били залепени обявления за извършеното преарендуване. Също така до ответника било изпратено уведомление с обратна разписка на 20.02.2017 г., което ответникът получил на 23.02.2017 г. С това задължението на кооперацията за уведомяване по чл.11, ал.1 от ЗАЗ било изпълнено и за ответника липсвало основание да прекрати договора. Самият той не изпълнил задължението си по чл.11 ал.4 от ЗАЗ да отправи до ищеца предизвестие за прекратяването на арендния договор. В тази връзка ищецът оспорва редовността на връчването на уведомление за прекратяване на договора и представителната власт на лицето, извършило уведомяването. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че между страните по делото съществува арендно правоотношение по договор за аренда, вписан в Службата по вписванията – Тервел под №... г. по отношение на горепосочения имот, и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменено извършеното вписване на едностранно прекратяване на договора за аренда под №...г..

Ответника по делото е депозирал писмен отговор в законния срок, като заявява, че предявеният иск е неоснователен. Сочи, че е член кооператор в ЗК „Надежда“ и соченото от ищеца заседание на УС на кооперацията не е провеждано. Протоколът бил съставен еднолично и впоследствие подписван от членовете на УС. Твърдяното решение на УС било невалидно и председателят на кооперацията нямал правно основание да преотдаде под аренда имота на трето лице. Въпросът за преарендуване на земите бил приоритет на общото събрание на кооперацията, съгласно чл.24, ал.2, т.11 и чл.39, ал.3 от Устава на ЗК „Надежда“, а на общо събрание такова решение от кооперацията не било вземано. С договор за преарендуване, вписан в Службата по вписванията – Т. с вх. №2480, акт №274, том 3, дело 1211/2016 г. от 23.11.2016 г. имотът бил преотдаден под аренда, за което обстоятелство ответникът не бил уведомен. Затова с нотариална покана от 15.02.2017 г., връчена на ищеца на 16.02.2017 г., чрез нотариус Д. П., с район на действие РС – Т., кооперацията била уведомена за прекратяването на договора. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че било разлепено обявление за извършеното преарендуване, както и твърдението, че той бил уведомен за него. Оспорва и твърдението, че е бил уведомен с писмо с обратна разписка. Посоченото от ищеца уведомление било изпратено, след като вече договорът бил прекратен. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: С договор за аренда на земеделска земя от 08.03.2014 г., сключен между страните, ищеца е предоставил на ответника, като арендатор, за временно и възмездно ползване земеделска земя - имот №020048, находяща се в землището на с. О., общ. Тервел, с площ от 23, 601 декара, за срок от седем стопански години. На 18.11.2016 г. бил сключен договорът за преарендуване на земеделска земя между ищцовата страна и „О. 07“ – ООД – с. О., общ. Т., с който множество земеделски земи били преотдадени под аренда на посоченото дружество, между които бил и земеделският имот на ответника. Договорът за преарендуване бил вписан в службата по вписванията – Т. с вх. №2480, акт №… г. Ответникът узнал за факта на преарендуването през месец февруари 2017 г. Тогава той, заедно с други арендатори отправил към ищцовата страна двумесечно предизвестие за прекратяване на договора за аренда, на основание чл.11, ал.4 от Закона за арендата в земеделието. Предизвестието било отправено чрез нотариална покана от 15.02.2017 г., връчена на председателя на ищцовата кооперация на 16.02.2017 г., чрез нотариус Д. П., с район на действие РС – Т.. Едва тогава от страна на ищеца било изпратено писмено уведомление до ответника за извършеното преарендуване, което обаче не било получено от последния. Затова по повод молба от 28.04.2017 г. от страна на ответника в службата по вписванията – Т. под №… г. било вписано едностранно прекратяване на договора за аренда между ищеца и ответника.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. Съдът следва да разглежда единствено релевантните за спора възражения, които са въведени от страните в преклузивните срокове. На първо место следва да се изтъкне, че основния спорен между страните въпрос е наличието на използваната от ответника предпоставка за прекратяване на договора. Съобразно чл.11, ал.1 от ЗАЗ ако е уговорено в договора, арендаторът може да преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице, като в тези случаи арендаторът е длъжен незабавно да уведоми писмено арендодателя за всяко преарендуване, залагане или прехвърляне на права. В ал.4 на горния текст е предвидено, че при неспазване на ал. 1 – 3 арендодателят може да прекрати едностранно договора за аренда с двумесечно писмено предизвестие, а то може да се отправи до арендатора в срок до една година от узнаване на преарендуването. В настоящия случай е налице първата от предпоставките - в договора за аренда е предвидена възможността за преарендуване, но арендатора не е изпълнил своевременно задължението си по чл.11, ал.1 от ЗАЗ да уведоми незабавно писмено арендодателя за осъщественото преарендуване. Едва след като ответника е отправил писмено предизвестие по чл.11, ал.4 от ЗАЗ с Нотариална покана на 16.02.2017г., арендатора е решил да уведомява ответника за преарендуването на 23.02.2017г., три месеца след сключването на договора за преарендуване. Ето защо не може да се приеме, че арендатора е спазил императивното изискване на закона да уведоми незабавно арендодателя за преарендуването, съответно на горното се е породило и правото на арендодателя да прекрати договора по чл.11, ал.4 от ЗАЗ, което е било надлежно упражнено от ответника. Несъстоятелни са твърденията на ищеца за нередовност на връчването на предизвестието и липса на представителна власт на връчващия, доколкото от представените от ответника писмени доказателства се установява, че предизвестието е връчено чрез отправяне на нотариална покана от група арендодатели /сред които и ищеца/, получена срещу подписана от представителя на ответната кооперация - Р.А.Д.разписка. Останалите фактически твърдения и възражения на страните са ирелевантни за настоящото производство. Ето защо, съдът намира предявените искове за неоснователни, поради което и същите следва да се отхвърлят. Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

На въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на 300 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №100 от 16.04.2018г. по гр.д.№975/2017г. на Районен съд - гр.Нови Пазар.

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ  „Н.” с ЕИК ... с.О., общ.Т. ДА ЗАПЛАТИ на А.М.И. с ЕГН ********** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направените във въззивното производство деловодни разноски.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.