Р Е Ш Е Н И Е №183

Гр.Шумен 03.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове: 1. Теодора Димитрова

2. Ненка Цветанкова

при участието на секретар Жанета Дучева, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. гр. дело № 219 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на земеделска кооперация „Н.” с. О.обл. Д.чрез пълномощник адв. Г., срещу решение № 102 от 16.04.2018 г. по гр. дело № 977/2017 г. на Новопазарския районен съд. С обжалваното решение районният съд отхвърлил предявения от жалбоподателя – ищец в първата инстанция, срещу ответника Ф.О.Ю. установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на арендно правоотношение между ищеца като арендатор и ответника като арендодател, по договор за аренда № 166 том . рег. № *от 08.03.2014 г., вписан в Службата по вписванията гр. Т.с № 216 том . рег. № .от 14.04.2014 г., на поземлен имот № 027049 с площ 10,003 дка в землището на с. О.. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли въззивния съд да го отмени, като вместо това признае за установено съществуването на договора за аренда и отмени извършеното с № 43 том . рег. № .от 14.04.2017 г. вписване в Службата по вписванията гр. Т.на молба за прекратяване на договора.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Ф.О.Ю. чрез пълномощник адв. Д. е представила отговор, с който оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Като разгледа спора по същество, въззивният съд съобрази следното:

Пред първата инстанция ищецът – земеделска кооперация „Н.” с. О. е предявила срещу Ф.О.Ю. установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за признаване съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделски имот с № 027049 с площ 10,003 дка, в землището на с. О., обл. Д., който договор бил вписан под № 216 том . вх. рег. № */14.04.2014 г. С този иск е съединено искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на извършено вписване в Службата по вписванията гр. Т.на молба за прекратяване на договора за аренда на имота, вписана с вх. рег. № .от 28.04.2017 г. От събраните в първата инстанция доказателства се установява безспорно, че бил сключен договор за аренда на земеделския имот между ответницата Ф.О.Ю. като арендодател, и ищеца земеделска кооперация „Н.” с. О.. Установява се, че ищецът като арендатор е преарендувал земеделския имот на преарендатор „О. 07” ООД с договор от 18.11.2016 г. Ответницата е отправила предизвестие за прекратяване на договора за аренда с нотариална покана от 15.02.2017 г., като е посочила неизпълнението на задължението на арендатора за уведомяване на арендодателя в случай на преарендуване на имота.

Спорният въпрос е за уведомяването от арендатора на арендодателя за преарендуването на имота. Пред първата инстанция са представени и приети обявление на кооперация „Н.” до арендодателите и наемателите за преотдаването на всички обработвани от кооперацията земеделски земи на „О.” ООД, и протоколи за поставяне на обявление в сградата на кооперацията и в кметството на с. О..Протоколите са подписани от председателя на кооперацията Р.А.Д.и от лицето Ф. И.А.– касиер в кооперацията, както се установява от нейните показания пред първата инстанция. Документът е подписан от служители на ищеца и установява изгодни за ищеца обстоятелства, поради което съдът не го кредитира като доказателства за поставяне на обявлението. По същите съображения – обвързаността на лицето Ф. И.А.с ищеца, съдът не кредитира за достоверни нейните показания за залепването на уведомлението.

Самото обявление, дори ако се приеме за реално огласено по изложените от свидетелката и в протоколите начин, не отговаря на изискванията на закона за уведомяване на страна по договора за неговото прекратяване. В чл. 11 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието е въвдедено изискване за писмено уведомяване на арендодателя за преарендуването на имота. Писменото уведомяване не може да бъде заменено с общо обявление до определен кръг лица, а следва да бъде адресирано до арендодателя и в него да се посочи кой точно имот се преарендува. Това изискване следва от целта на разпоредбата – защита интересите на собственика чрез своевременното му информиране за действията на ползване и управление на имота. Изискването за адресиране от арендатора до арендодателя на конкретно уведомление за преарендуване следва и от изискването на чл. 11 ал. 4 от ЗАЗ насрещното уведомление от арендодателя за прекратяване на договора да се отправи до арендатора, т. е. да бъде конкретно адресирано до него. Стриктното изискване за начин на уведомяване на арендатора от арендодателя безспорно следва да се приложи и за задължението на арендатора по чл. 11 ал. 1 от ЗАЗ да уведоми арендодателя за преарендуването на имота, неизпълнението на което задължение поражда правото на арендодателя по ал. 4 от същия чле

Изложените съображения дават основание на въззивния съд да приеме, че ищецът като арендатор не е уведомил надлежно арендодателя за преарендуването на имота – предмет на договора за аренда. Това е породило правото на ответницата – арендодател едностранно да прекрати договора за аренда с писмено уведомление до арендатора в едногодишен срок от узнаването на преарендуването. Това право ответницата е упражнила в срок с нотариалната покана от 15.02.2017 г., 3 месеца след сключването на договора за преарендуване. Следва договорът за аренда на земеделски имот с № 027049 с площ 10,003 дка, в землището на с. О., обл. Д., сключен между Ф.О.Ю. като арендодател и кооперация „Н.” с. О. като арендатор, вписан под № 216 том . вх. рег. № */14.04.2014 г., да се счита прекратен с изтичането на двумесечното предизвестие от връчването на поканата на 16.02.2017 г., или на 16.04.2017 г. Искът с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване съществуването на договора за аренда е неоснователе

Неоснователността на предявения иск обуславя и извод за неоснователност на искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на молба за прекратяване на договора за аренда на имота, вписана с вх. рег. № .от 28.04.2017 г.

Като е стигнал до същите материалноправни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят кооперация „Н.” с. О. дължи на въззиваемата страна Ф.О.Ю. разноските по делото в размер на 300 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 16.04.2018 г. по гр. дело № 977/2017 г. на Новопазарския районен съд.

ОСЪЖДА „Н.” с. О. да заплати на въззиваемата страна Ф.О.Ю. разноските във въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.