Р Е Ш Е Н И Е №202

гр. Шумен, 25.10.2018 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Йордан Димов

Ненка Цветанкова

при секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 214 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 442 от 14.05.2018 г., постановено по г. д. № 3743 по описа на Шуменския районен съд за 2017 г., първоинстанционният правораздавателен орган е прогласил за нищожни чл.3, ал.1 в частта „валиден за съответния период на начисляване на лихвите”, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупка на не- движим имот HL *84, сключен между И.С.И., ЕГН ******** *** в качеството на кредитополучател и „Юробанк България” АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С*, район В., ул. „”, № , представлявано от П.Н.Д., Д.Б. Ш.и А.В.Я. с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД в качеството на кредитодател. Районният съд е осъдил „Юробанк България” АД да заплати на И.С.И. сумата от 1 846.59 швейцарски франка, пла- тена без основание по кредитния договор и представляваща разлика формирана за периода от 01.01.2013 г. до 03.12.2017 г. между размера на първоначално договоре- ната вноска за лихва и реално заплатената такава, съставляваща част от месечната анюитетна вноска, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 08.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 820.20 лв., представляваща направените по делото разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответника в първоинстанционното производство „Юробанк България” АД, който го обжалба изцяло, като неправилно. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни, както и да му бъдат присъдени съдебните разноски за двете съдебни инстан- ции.

Въззиваемата страна И.С.И., чрез процесуалния си пред- ставител ад. С.И. *** в депозирания отговор на въззивната жалба, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл. и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от И.С.И., в която твърди, че на 25.09.2007 г. е сключила с „Юробанк България” АД (с предишно фирмено наименование „Бългаска пощенска банка” АД) договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL *84. Предо- ставеният с договора кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000.00 лв. по търговски курс „купува” за швейцарския франк към лева на БПБ в деня на усвояване на кредита е следвало за бъде върнат в срок от 360 месеца, чрез заплащане на равни месечни анюитетни вноски. Кредитът е бил обезпечен с вписана законна ипотека върху закупения недвижим имот. Договорената месечна погасителна вноска, според погасителния план за срока на договора е следвало да бъде в размер на 169.17 ш. фр., от които договорена лихва в размер на 126.27 ш. фр. След сключване на договора са последвали едностранни увеличения на уговорения с договора лихвения процент, като от м. януари 2013 г. месечната вноска за лихви е станала 158.27 ш. фр. Въпреки, че не е била съгласна с увеличаването на лихвата, ищцата е продължила да изпълнява задълженията си по договора, като плаща ре- довно погасителните месечни вноски по кредита. Банката е основавала увеличението на лихвата с чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.12, ал.1 от кредитния договор. Ищцата счита тези клаузи за нищожни на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143, т.10 от ЗЗП, като неравноправни договорни клаузи в договор сключен с потребител. Клаузите дават възможност на банката едностранно и без правно основание да променя условията на кредитния договор. В случая не са налице нито едно от изключенията визирани в чл.144 от ЗЗП. Предвид нищожността на посочените клаузи, те не пораждат действие спрямо страните по кредитния договор. Вследствие на извършените едностранни увеличения, ищцата е заплатила над първоначално договорената лихва сума в размер на 1 440.40 ш. фр. Тази сума е недължимо платена и следва да бъде възстановена. Ищцата претендира да се поста- нови решение, с което да се признаят за нищожни, като противоречащи на закона – чл.143, т.10, както и т.т. 9, 11 и 18 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL *84 от 25.09.2007 г. и да осъди „Юробанк България” АД да заплати на ищцата сумата от 1 440.40 ш. фр., платена без правно основание по кредитния договор, представля- ваща разлика, формирана за периода от 01.01.2013 г. до 03.12.2017 г., между размера на първоначално договорената вноска за лихва и реално заплатената такава, съставляваща част от месечната анюитетна вноска. В съдебното заседание районният съд е допуснали изменение на предявения осъдителен иск, като същия се счита за предявен за сумата от 1 846.59 ш. фр.

В отговора си, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва исковете като неоснователни. Излага подробни доводи и възражения. Счита че искът за прогласяване на чл.3, ал.1 от кредитния договор за недопустим.

Между страните не се спори и съдът, предвид събраните в хода на процеса доказателства приема че между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL *84 от 25.09.2007 г. По силата на договора ответника е предоставил на ищцата кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000 лв. за покупка на недвижим имот със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – чл.1, ал.1 и чл.5 от договора. Погасяването на кредита става на равни месечни анюитетни вноски – чл.6, ал.1 от договора. За предоставения кредит ищцата е дължала на ответника лихва в размер на БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове, ва- лиден за съответния период за начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.95 %. Към датата на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 %. – чл.3, ал.1 от договора. Т.е. угово- рения лихвен процент по кредита е в размер на 5.45%. Съгласно чл.3, ал.5 от договора действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на дого- варяне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените с дого- вора надбавки не се променят.

Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове (чл.6, ал.1 от договора). Съгласно чл.12, ал.1 от кредитния договор банката запазва правото си по време на действието му да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които тя прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране.

Страните не спорят помежду си и съдът приема, че ищцата редовно е заплащала дължимите анюитетни вноски. Безспорно е между страните и обстоя- телството, че по време на действието на договора банката е изменяла едностранно размера на дължимата от ищеца възнаградителна лихва. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебносчетоводна експертиза. Размерът на реално заплатените от ищцата месечни погасителни вноски в частта за договорената лихва в периода от 01.01.2013 г. до 03.12.2017 г. e 8 890.53 ш. фр. Разликата между договорените към датата на сключване на договора и реално за- платените в повече вноски за лихва по договора за кредит от 01.01.2013 г. до 03.12. 2017 г. e 1 846.59 ш. фр. Общия размер на платените от ищцата анюитетни вносщки за същия период е 11 592.60 ш. фр.

Пред районният съд е разпитан един свидетел на ответника. Свидетелят Г. Д.Г.работи в „Юробанк България” АД, финансов център – Ш.на длъжност „кредитен експерт”. Свидетелят е работил по процесния дого- вор и е водил разговорите с ищцата. На клиента се е предоставял проект за кредитния договор за да се запознае с него. Ако клиента има възражения, свидетелят е можел единствено да ги предаде на колегите си в гр. С., които изработвали конкретното решение за становище дали могат да изпълнят желанията и забележките на клиента. На клиента се предлага стандартен, типов договор. Свидетелят не помни да е имало случай бележките и възраженията на клиент да бъдат уважавани.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените от И.С.И. обективно, комулативно съедине- ни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.146 и чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са допустими. Разгледани по същество са основателни поради следните съображения:

Относно възражението, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.4 от ЗЗП, която има императивен характер, доказването на факта, че оспорената клауза е индивидуално уговорена е в тежест на доставчика на услугата – съответната банка. В конкретния случай аргументите на ответника се ограничават до тезата, че изготвения и предложен от банката типов проект за кредитния договор е бил приет от ищцата и тя не е възразила срещу текстовете, съдържащи се в него.

С Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, І т.о. е прието, че индивидуално уговорената клауза по смисъла на чл.146 от ЗЗП е клауза в потребителския договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. С оглед на това факта, че ищцата не е възразила по предложения й от страна на банката, типов кредитен договор не е основание да се приеме, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени и да освободи банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като нерав- ноправни са били индивидуално отговорени с него. В хода на процеса ответникът, предвид, чл.146, ал.4 от ЗЗП, не е представил доказателства за осигурена от него възможност за обсъждане на клаузите от предложения типов договор и ищецът изрично да изрази становището си по тях и постигнато между страните съгласие относно тяхното съдържание. Оспорените клаузи са били изготвени предварително и поради това ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Това се потвърждава и от показанията на разпитания пред районният съд свидетел. Обстоятелството, че договорът е подписан от ищеца е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Предвид на това настоящият съдебен състав приема, че оспорените от ищеца клаузи от процесния кредитен договор не са индивидуално уговорени.

Относно приложимостта на изключенията по чл.144, ал.2, т.1 и ал.3 т.1 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП изключва приложението на чл.143, т.10 от ЗЗП, като допуска едностранна промяна от доставчика на финансова услуга на лихвен процент, дължим от потребителя, но при наличие на няколко предпоставки: основателна причина за промяната, поето по договора задължение за уведомяване на другата страна в 7-дневен срок и предоставено право на потребителя да прекрати договора. При уговорка възнаградителната лихва да може да се променя при наличието на основателна причина, за да се приложи изключението по чл.144, ал.2, т.1, причината следва да е посочена изрично, ясно и разбираемо, да е основана на обективни фактори, които в достатъчна степен да са предвидими при сключва- нето на договора. Липсата на обективен характер и на основателност на причината за изменението, както и непосочването на конкретните външни фактори/показатели на изменението не могат да се компенсират от уведомяването и с правото на прекратяване на договора. В този смисъл Решение на Съда от 21.03.2013 г. по дело С-92/11 и Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, І т.о.

В конкретния случай в процесния договор не са посочени причините от обективен характер, които биха дали възможност на банката да промени лихвения процент. От текста на чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от кредитния договор е видно, че промяната на БЛП е предоставена изцяло на преценка на банката, без в договора да са посочени факторите, които биха наложили евентуалното му изменение. Липсва обвързаност на изменението на БЛП с конкретни обективни показатели, поради което не може да се приеме, че ищцата в качеството й на кредитополучател е получила предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който ответникът може едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга. Без значение е обстоятелството за наличието на методология за образуване на БЛП, публикувана на интернет сайта на банката, тъй като тя не е част от договорното съдържание. От заключението на вещото лице е видно, че публикуваната от банката мегтодология не съдържа формула или алгоритъм за изчисляване на БЛП. Посочено е, че БЛП ще се формира като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, но не е посочено кои обективни лихвени проценти, индекси и пр. ще влияят на БЛП и по какъв начин. Това създава възможност банката да определя изцяло по своя преценка по какъв начин да изчисли БЛП, тъй като не са публични конкретната методология или алгоритъм за изчислението. Следователно липсата на уговорени от страните ясни правила относно методиката и условията за едностранна промяна на БЛП и съответно и за размера на анюитетните вноски по кредита, води до невъзможност да се обоснове основателна причина по смисъла на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП.

В договора не е налице и още една от предвидените предпоставки за прилагане на предвиденото в чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП изключение. Липсва клауза предоставяща право на потребителя да прекрати договора при промяна на БЛП. Предвидената в чл.8 и чл.9 от кредитния договор възможност за предсрочно плащане на кредита от ищеца има отношение към погасяване на задълженията по догово- ра поради доброволното му изпълнение от страна на кредитополучателя, а не към прекратяване на правоотношението поради упражняване на предоставеното му с договора право да прекрати договорната връзка при несъгласие с предприетата от банката едностранна промяна на БЛП. С оглед на това изключението, предвидено в чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП е неприложимо в конкретния случай.

Разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП също предвижда изключение от прилагането на основанието посочено в чл.143, т.10 от ЗЗП, както и на основанието по чл.143, т.12 от ЗЗП по отношение на сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с изменение на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.

Както при хипотезата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП, така и при тази по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, съответните клаузи даващи възможност за изменение на лихвения процент следва да бъдат формулирани по ясна и недвусмислен начин, както и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация, как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Затова когато потребителят не е получил достатъч- но конкретна информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на предоставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-адекватния възможен начин, както и когато методологията, създадена от банката, като нейни вътрешни правила не са част от кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза на чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал.3, т.1 от ЗЗП. В този смисъл Решение № 95 от 13.09.2016 г по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 424 от 2.12.2015 г., по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС IV г. о., Решение № 77 от 22.04.2015 г., по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС III г. о. и Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, І т.о. С оглед на това в конкретния случай, предвид липсата на договорна клауза в която изрично, разбира- емо и подробно да е описан метода за промяна на БЛП е неприложимо изключението уредено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.

Посочването, като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при което цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката произтичащо от разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗП. То е гаранция за възможността на кредитополучателят да предвиди както точните промени, които банката би могла да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и предварително да е осведомен каква би била дължимата от него месечна вноска. Правото на информация, включително и за цената на услугите е основно право на потребителя, произтичащо от разпоредбата на чл.1 от ЗЗП, респективно задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя информация, позволяваща му да направи своя избор – чл.4 от ЗЗП.

Действително чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.12, ал.1 от кредитния договор дават възможност не само за увеличаване на БЛП, но и за неговото намаляване. Но приложението на клаузите се осъществява при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя. С оглед на това, независимо, че е предвижда възможността на банката да промени размера на погасителната вноска в полза на кредитополучателя, тази възможност е предоставена единствено на волята на банката, с което е нарушено изискването за добросъвестност по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвид гореизложеното чл.3, ал.1 в частта „валиден за съответния период на начисляване на лихвата”, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL *84 от 25.09.2007 г. са неравноправни на основание чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, поради което на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са нищожни и необвързват страните по договора.

Извършеното от банката без основание, поради нищожност на процесните договорни клаузи, увеличение в размера на БЛП над първоначално уговорения от 5.45%, съобразно заключението на ССЕ е довело в периода от 01.01.2013 г. до 03. 12.2017 г. г. до заплащане от страна на ищцата повече от дължимата по кредитния договор сума в размер на 1 846.59 ш. фр. Ответникът, предвид обстоятелството, че неоснователно се е обогатил с тази сума дължи връщането й на ищцата на основа- ние чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

С оглед на изложените съображения предявените от ищцата искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Предвид основателността иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД основателен е и акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане. Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции по същество на спора, обжалваното решение на Шуменския районен съд следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препра- ща към мотивите на атакуваното решение, които изцяло споделя.

Предвид непредставянето на доказателства за направени от въззиваемата деловодни разноски пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 442 от 14.05.2018 г., постановено по г.д. № 3743 от 2017 г. по описа на Шуменския районен съд.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.3 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.