Р Е Ш Е Н И Е

№ 150

град Шумен, 26.07.2018 г.

Шуменският окръжен съд, в публично заседание на десети юли, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Йордан Димов

2.Ненка Цветанкова

при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №198 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №377/24.04.2018 г. постановено по гр. д. №3521/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен (ШРС), съдът е признал за установено по отношение на Община Шумен, Булстат 000931721, гр. Шумен, бул. „...” №17, представлявана от кмета Л.Х., че ответника „Ели стор” ЕООД, ЕИК-200898547, гр. Шумен, ул. „...” №27А, ет.3, представлявано от Е.Р.И.не е собственик на имот, представляващ сграда с идентификатор №83510.662.203, намиращ се в гр. Шумен, ул. „...”, при граници на поземленият имот, имоти с кадастрални номера №83510.662.277 и №83510.662.202. на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство с №....2008 г. на Нотариус с №024 на НК. Без разглеждане е оставено искането на „Ели стор” ЕООД на основание чл.193 от ГПК за оспорване на верността на официален документ – Акт за общинска собственост №2849/05.06.2008 г. на Община Шумен. Ответниците „Ели стор” ЕООД, В.П.Я., ЕГН-**********, В.В.П.., ЕГН-********** и А.В.П., ЕГН-********** *** сумата от 1183.91 лв., представляващи направените в производството разноски. Решението е постановено при участие на задължителните необходими другари на ответника „Ели стор” ЕООД - В.П.Я., ЕГН-**********, В.В.П.., ЕГН-********** и А.В.П.., ЕГН-**********.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника „„Ели стор” ЕООД. В депозираната от името на ответното дружество жалба се твърди, че в решението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и нарушение на материалният закон Намира, че пред първоинстанционният съд е установено, че процесният имот не е бил нито държавна, нито общинска собственост, тъй като от 1985 г. тази сграда не се ползва за енергопроизводство. Твърди, че ако в сградата няма трафопост не съществуват законовите основания на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във вр. с §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА последната да премине в патримониума на Община Шумен. Намира, че разглежданията в производството Акт за общинска собственост (АОС) е без правно основание. Твърди, че ако се приеме, че процесната сграда е била трафопост, то според чл.2, ал1 от Закона за електростопанството (отм.) електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Намира, че по този начин се установява само, че трафопостът може да е държавна собственост, като следователно Община Шумен не може да го придобие. Намира, че при действието на посоченият закон – отменен 1999 г. Община Шумен поради изложената причина не е могла да придобие собствеността върху имота. Твърди, че процесната сграда не се ползва за енергопроизводство, тъй като съоръжението – трафопост е демонтирано от сградата през 1985 – 1986 г., след което е изоставена. Намира, че поради тази причина сградата не е държавна собственост от края на 1985 г. до 1996 г., а след това не била общинска собственост, тъй като не били налице законовите предпоставки на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС и §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА. Сочи, че сградата от 1992 г. се е владяла и ползвала без прекъсване несмущавано и необезпокоявано от А.В.А.и след смъртта му – 10.06.2003 г. от дъщеря му – С.А.Я., която на основание чл.82 от ЗС присъединила своето владение към това на баща си. Твърди, че според разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС (ДВ бр.46) давностният срок за придобиване на недвижими имоти – публична общинска собственост спира да тече към 31.05.2006 г., но към този момент са изтекли повече от 10 години, в които А.В.А.и дъщеря му С.А.Я. са владели имота. Сочи, че според чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива се непрекъснато владение от десет години. Това било установено от разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели. Намира, че Община Шумен е признала правата на праводателите на ответника, тъй като е издавала в тяхна полза разрешения за ремонт на покрива, както и е приемала регистрирането на имота като тяхна собственост с оглед нуждите на данъчната отчетност. Твърди, че Община Шумен не е собственик на имота. Сочи, че в представеният с ИМ АОС е записано, че имота е включен в търговско дружество. С писмо на Общината пък било посочено, че сградата е собственост на енергоснабдяване. Сочи, че до 1985 г. имотът е бил държавна собственост, по силата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството (отм.) и при действието на този закон Община Шумен не е могла да придобие имота като приращение по реда на чл.92 от Закона за собствеността. Моли да бъде отменено постановеното от първоинстанционният съд решение, като бъде постановено друго по силата на което да бъде отхвърлен отрицателният установителен иск да бъде признато, че ответника не е собственик на процесната сграда. Моли да бъде отхвърлено искането за отмяна на нотариален акт №.../2008 г. на Нотариус с №024 на НК, моли да бъде признат за неистински - неверен АОС №2849/05.06.2008 г. в частта, в която Община Шумен е собственик на процесната сграда. Моли да бъде осъден въззиваемият да заплати на въззивника и сторените разноски в двете инстанции.

От страна на представител на ответника е депозиран отговор на въззивната жалба. В него се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна. Твърди, че относно процесният имот е установено, че е бил част от енергоснабдителна инфраструктура и е изоставен, като според писмо от „Електроснабдяване – Север” АД сградата не е включена в капитала на търговското дружество. Ето защо счита, че процесният имот е общинска собственост, предвид нормите на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС и §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА. Намира, че освен това последният имот е собственост на Община Шумен и поради друго основание – приращение, предвидено в нормата на чл.92 от ЗС, тъй като е разположен в поземлен имот собственост на Община Шумен. Намира, че в полза на праводателите на ответника не е изтекла предвидената в закона 10 годишна придобвина давност, основание за това е продължилата до 01.06.1996 г. забрана за придобиване на основание давностно владение на имоти държавна и общинска собственост, като с изменение на чл.86 от ЗС именно от 01.06.1996 г. е дадена възможност да се придобиват държавни и общински имоти, но само частна общинска и държавна собственост. Подобен период обаче така и няма изтекъл, доколкото с §1 от ЗР на ЗД на ЗС (ДВ бр.46/2006 г.) законодателят е спрял теченето на тази давност по отношение ан частни общински и държавни имоти за период от време в бъдещето, като към момента актуалното измение го е удължило спирането на теченето на давността последно до 31.12.2022 г. Твърди, че този закон е влязъл в сила на 01.06.2006 г. и е бил налице теоретичен спор относно това дали същият десет годишен срок почнал да тече след изменението е приключвал на 31.05.2006 г. или на 01.06.2006 г., като този въпрос е разгледан и разтълкуван от ВКС с ТР №3/2017 г. от 14.02.2018 г. на ОСГК на ВКС. Там е прието, че десетгодишният давностен срок следва да изтича на 01.06.2006 г. като по този начин с оглед спиране на давността към посочената дата не са изтекли пълните давностни срокове по отношение на частни и държавни и общински имоти. В този смисъл първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи. Намира също така, че ответниците не са установили елементинте от фактическият състав на давностното владение. Твърди, че същите са държали имота, но фактическото държане не се приравнява на владение, тъй като не е установено, че последните са своили имота с намерението сда го третират като свой собствен. Твърди, че той е ползван за склад и по този начин е обслужвана търговска дейност, която няма как да е била на физическите лица по отношение на които се претендира, че са упражнявали владение, а следва да се приеме, че те са упражнявали властта от името на търговеца развивал стопанската дейност в заведението, тъй като държането на имота е било единствено във връзка с тази дейност. Намира, че обстоятелството, че имота е деклариран като собствен на праводателката на ответника не е доказателство за собственост, тъй като е бил за целите на данъчното облагане и общинската администрация не може да откаже подобно действие. Намира, че данните от Скицата относно собствеността и предназначението на имота също не са доказателства за тези обстоятелства. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като бъде оставена без уважение подадената жалба.

В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Б.Б. ***. Последният подробно развива аргументите застъпени във въззивната жалба. Моли да бъдат присъдени сторените в двете инстанции разноски. За въззиваемият се явява адв. В.В. ***. Последната оспорва твърденията на въззивника изложени в жалбата и в съдебно заседание и се придържа към изложението си направено в отговора на въззивната жалба. Моли да и бъдат присъдени сторените разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество депозираната жалба е неснователна.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна: В рамките на производството не е спорно между страните, че процесният имот представляващ сграда с идентификатор №83510.662.203, намиращ се в гр. Шумен, ул. „...”, при граници на поземленият имот, имоти с кадастрални номера №83510.662.277 и №83510.662.202 е изпълнявал функцията на трафопост поне до 1985 г. На това обстоятелство позовават тезите си както ищеца така и ответника, т.е. същото следва да бъде прието за установено в процеса макар да не са представени каквито и да са първични документи касаещи изграждането или собствеността на имота преди този период. Подобни данни има и в писмо от 23.10.2008 г. с изх. №91-РЦШ-6466 на „Е.он България мрежи” АД адресирано до Нотариус с №024 на НК, че процесната сграда - трафопост с площ е бракувана и не е в инвентарната книга на дружеството, поради обстоятелството, че през 1985 г. в района е построен нов заместващ трафопост. Сочи се, че няма данни кога са демонтирани машините и съоръженията. Съдът приема, че действалият за периода от 1975 г. до 1999 г. и към онзи момент (1985 г.) Закона за електростопанството (отм.) е третирал обекта като държавна собственост. Не намират основание твърденията на процесуалният представител на въззивника, че в един момент след като е бил престанал да се ползва като енергоснабдяваща инфраструктура и са демонтирани мощностите от него той вече не е бил държавна собственост. Безспорно е, че при действието на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството (отм.) електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Ето защо при изграждането си и със сигурност до 1985 г. процесният имот е бил държавна собственост. Твърдението на въззивника, че щом след 1985 г. сградата не е ползвана като част от електрическата мрежа то тя вече не е била държавна няма нито логическо, нито юридическо основание. Явно е, че щом имотът е бил държавна собственост като част от инфраструктурата за електроснабдяване, то изменението на функцията не означава автоматична промяна на собствеността или липса на собственост по отношение на имота. Напротив, доколкото същият не е деактуван като държавна собственост той е останал такава. Няма данни предназначението на имота да е променяно. Няма данни кой и кога е изнесъл от имота техническите мощности (трафопоста). Предвид изложеното съдът приема, че имотът независимо от фактическото му изоставяне от държавните (по това време) електроснабдителни предприятия не е променял нито предназначението, нито собствеността си и е останал държавен. Да се приеме обратното ще съответства на логиката, че апартаментът, който не се ползва от собственика му за жилищни нужди и е изоставен вече не е негов собствен. В случая подобна постановка влиза в остро противоречие с нормата на чл.17, ал.3 от КРБ, че частната собственост е неприкосновена. Не само това - с влизане в сила на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС и §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА процесният имот е станал общинска собственост – т.е. през юни 1995 г., когато е влязъл в сила посоченият по-горе §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА (приет с изм. публикувано в ДВ бр.49/1995 г.). Ето защо от юни 1995 г. момент Община Шумен е станала собственик на съоръжението по силата на закона, което до този момент следва да се е третира като частна държавна собственост. Макар в това време да се твърди, че праводателите на ответника са установили своята фактическа власт над имота (започнала, като се твърди през 1992 г.) те не са били собственици, тъй като към този момент в тяхна полза не е била изтекла десетгодишната придобивна давност.

В настоящото производство се разглежда отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, че ответникът „Ели стор” ЕООД не е собственик на имот, представляващ сграда с идентификатор №83510.662.203, намиращ се в гр. Шумен, ул. „...”. Доколкото подобно доказване е отрицателно по своя характер ищецът може да се задоволи с твърдението, че ответникът не е собственик, а последният е този, който при условията на пълно и главно доказване трябва да установи, че е станал собственик. В случая твърденията ангажираните фактически твърдения, както и правната им оценка от страна на ответника са свързани с изтекла в полза на праводателите на последния придобивна давност, вследствие на непрекъснато и необезпокоявано владение продължило десет години. Твърди се, че това владение е започнало през 1992 г. и е осъществявано първоначално от А.В.А., а след смъртта му – 10.06.2003 г. от дъщеря му – С.А.Я. и продължило необезпокоявано до началото на 2008 г. За това продължително владение свидетелстват разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели В.Т.М.Д.Р.Г. и К.А.М.. Това владение като фактическо състояние не е спорно между страните. С молба декларация адресирана до Община Шумен вх. №94-С-123 от 08.02.2008 г. С.А.Я. и К.Д.А.чрез Кмета на Община Шумен молят да бъде извъшена обстоятелствена проверка за признаване на собствеността по давност и наследстивя върху процесният имот. Първоначално е постановен отказ на общината, заведено е административно дело №117/2008 г. по описа на ШАС, с решението по което отказа е отменен. Междувременно Община Шумен по силата на Акт №2849 от 05.06.2008 г., вписано с вх №3492/06.06.2008 г. в Служба по вписванията – гр. Шумен е актувала имота като частна общинска собственост. След отмяната на отказа обаче е осъществена обстоятелствена проверка и на 25.09.2008 г. по силата на НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №.../2008 г. С.А.Я. е призната за собственик на процесният имот. Последният е бил продаден на ответника „Ели стор” ЕООД от С.А.Я. по силата на НА за покупко-продажба №...от 09.03.2010 г.

Нотариалните актове издадени въз основа на обстоятелствена проверка нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо в настоящото производство ответника е следвало да установи изтеклата в полза на неговите праводатели десетгодишна придобивна давност в рамките, която последните са имали намерение да своят . Това обаче е невъзможно да бъде установено. Както бе посочено по-горе процесният имот до юни 1995 г. е бил частна държавна, а след това по силата на закона е станал частна общинска собственост. До 01.06.1996 г. дори и при наличие на несмущавано фактическо владение (държане) и демонстрирано намерение имота да бъде владян като собствен, давност по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС не е можела да тече поради императивната разпоредба на чл.86 от ЗС – „Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.” След изменението на чл.86 от ЗС в сила от 01.06.1996 г. законодателят е определил, че давност не може да тече само по отношение на имоти публична държавна или общинска собственост. Т.е. дори да е имало непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота лицата А.В.А., а след смъртта му дъщеря му – С.А.Я. са могли да упражняват владение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС с начална дата едва - 01.06.1996 г. От този момент за тях е започнала да тече придобивната давност и би следвало да изтича на 01.06.2006 г., това обаче не е станало, тъй като с изменение теченето на давностният срок е спряно по силата на §1 от ЗАКОН за допълнение на Закона за собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г.; изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 100 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 34 и 59 от 2000 г., бр. 32 от 2005 г.), като срокът първоначално е бил спрян еднократно, а впоследствие след многократни изменения след 2006 г. е удължаван многократно и сега към момента спирането на теченето на придобивната давност касаеща частни държавни и общински имоти е продължена до 31.12.2022 г. (§1 от ЗД на ЗД „Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.”

По отношение на обстоятелството могла ли е след промените в 86 от ЗС в сила от 01.06.1996 г. давността по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост да изтече в полза на владелците си наскоро е имал възможност да се произнесе и Върховният касационен съд. В ТР №3/14.02.2018 г. по ТД №3/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което е отклонено предложението за произнасяне с тълкувателно решение е посочено: „Следва да се има предвид обаче, че в съдебната практика се счита, че когато срокът се брои по месеци, а следователно и по години, той изтича на съответното число и месец от последната година /петата или десетата/, съответстващ на деня, в който владението е започнало. Оттук следва да се приеме, че десетгодишният срок, започнал да тече от 01.06.1996 г., изтича на 01.06.2006 г., а не на 31.05.2006 г., откогато е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./, с който е постановено спиране на давността за определен период от време, удължен впоследствие до 31.12.2017 г.”

Т.е. въззивният състав приема, че няма как да е изтекла придобивна давност в полза на праводателите на ответника и същите да са станали собственици на процесният имот. По този начин се установява и че последният не е станал собственик.

Съдът намира изложените в тази наксока съображения от първоинстанционният съд за правилни и законосъобразно, поради което съгласно дадената възможност с чл.272 от ГПК препраща към тях.

Следва да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, а постановеното от първоинстанционният съд решение да бъде потвърдено.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемият направените от последният разноски за водене на делото пред въззивната инстанция, а именно дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №377/24.04.2018 г. постановено по гр. д. №3521/2017 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА „Ели стор” ЕООД, ЕИК-200898547, гр. Шумен, ул. „...” №27А, ет.3, представлявано от Е.Р.И.да заплати на Община Шумен, Булстат 000931721, гр. Шумен, бул. „...” №17, представлявана от кмета Л.Х. сумата от 1000 (хиляда) лева, представляващи направени от въззиваемия разноски за водене на производството пред въззивната инстанция.

Производството бе разгледано с участието на В.П.Я., ЕГН-**********, В.В.П.., ЕГН-********** и А.В.П., ЕГН-********** *** в качеството на задължителни необходими другари на страната на жалбоподателя.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 предл.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.