Р Е Ш Е Н И Е

№192

гр. Шумен, ...10.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Р.Хаджииванова

Членове:1.Т.Димитрова

2.М.Маринов

при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.д. №197 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №385 от 26.04.2018г. по гр.д.№3660/2017г. Районен съд-гр.Шумен е признал за установено по отношение на Т.А.Х., че в полза на “Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД – гр. Ш., срещу нея, съществува вземане за сумата от 243.46лв., представляваща 234.43лв. главница – цена на ВиК услуги, за периода 09....2016г. – 08.08.2017г. и 9.03лв. лихви за забава, върху всяко месечно задължение, за периода от 03.02.2017г. до 09.10.2017г., ведно със законната лихва, върху главницата от 234.43лв., считано от 10.10.2017г., до окончателното плащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от “Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД-гр. Ш.срещу Х., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, в останалата им част до пълните предявени размери за сумите от 0.73лв. главница и 1.65лв. лихви, като неоснователни и ответницата е осъдена да заплати на дружеството сумата от 199.38лв., представляваща разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. № 3086/2017г. на ШРС.

Решението е обжалвано от Х. в осъдителната част. Жалбоподателката намира същото за неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения. Излага, че редовно и в срок била заплащала всичките си задължения към ВиК. Била единствената в етажната собственост, на която операторът бил предявил предписание за проверка на водомера., което доказвало твърдението й, че през 2008г била изръшена проверка на всички водомери и същите били пломбирани от ВиК. Сочи, че не били извършвани индивидуални отчитания на ииндивидуалния й водомер в нейно присъствие. Неточно бил цитиран чл.49 от ОУ. Тя никога не била отказвала достъп, а операторът отказвал да отчита водомера й. Първоинстанционният съд не бил проверил и законността за издаване на предписанието от страна на оператора. Неправилно било позоваването на разпоредбите на чл.34а вр. с чл.39, ал.5, т.1 и ал.6 от Наредба №4/14.09.2004г.. Произволно операторът определил служебно начисление на доставена вода за двама обитатели., при положение, че от четири години живеела сама. Липсвало обозначение на точното количество служебно начислена вода. Неправилно не било уважено възражението й, основаващо се на чл.143 и чл.147а от ЗЗП. Също така сочи, че ШРС неправилно приел фактическата обстановка по делото. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска на дружеството бъде изцяло отхвърлен.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от “Водоснабдяване и канализация “ООД- гр.Ш заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №1818/12.10.2017г. по ч.гр.д.№3086/2017г. на ШРС , по силата на която е разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 235.16лв. – главница за консумирана и неплатена вода по партида №613097, за имот находящ се в гр.Ш....., , ведно със законната лихва върху нея от 10.10.2017г. до окончателното й изплащане, 10.68лв. – лихва , за периода от 03.02.2017г. до 09.10.2017г., както и сумата 30лв. – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящите установителни искове.

Не е спорно между страните, а и видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответницата се явява титуляр на партида за консумирана вода № 613097 за имот-ап.№, в гр.Ш.... Съгласно последното, по партидата на абоната Х. стоят неплатени суми в размер на 234.43.46лв.-главница и мораторна лихва в размер на 9.03лв., по десет броя фактури. Стойността на всяка една от посочените фактури била изчислена като служебно начислено количество вода и разпределеното количество вода от общото потребление по единична цена за 1м3-2.64 с ДДС.

По делото е представено предписание №343 до Х. , че водомер №2356857 с партиден №613097 следва да премине периодична проверка, съгласно чл.34а от Наредба №4, като предписанието следва да бъде изпълнено в тримесечен срок. В случай, че същото не бъде изпълнено в срок, до монтирането на редовен водомер ще бъде начислявана консумация на брой живущи, съгласно чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба №4. Предписанието е подписано от Х. на 06.04.2016г..

Представен е и протокол от 15.03.2017г. за отказ за осигуряване на достъп по чл.24, ал.4 от общите условия на предоставяне на В и К услуги, отразяващ отказ на ответницата да осигури достъп, който протокол е подписан от съставителя и един свидетел, съответно констативен протокол от 06.04.2017, съставен от технически ръководител при ищцовото дружество, в присъствието на един свидетел, съгласно който индивидуалният водомер на абоната не е сменен и същият не е преминал периодична проверка.

По делото са представени също 9бр. фактури и справки за дължимите суми от Х. през процесния период за ползвани В и К услуги, издадени от ищцовото дружество, кореспонденция между дружеството и ответницата по повод начислените й суми, както и общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация-Ш.”ООД-гр.Ш., одобрени от ДКЕВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира установяване по отношение на ответника съществуване дължимостта на присъдената със заповед за изпълнение №1818 от 12.10.2017г. сума/, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителни установителни искове, ищeцът твърди съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника. Ето защо и в негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в конкретния казус - наличието на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги - доставка на питейна вода , отвеждане и пречистване на отпадни води, през процесния период за процесния апартамент, наличието на предпоставките за служебно начислено потребление, както и че неговата стойност е в претендирания размер, а по иска за заплащане на лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума.

Не се спори между страните, че през процесния период ответницата се явява потребител на В и К услуги за имот - ап., находящ се в гр.Ш..., ет..., а и на нейно име като абонат е налице партида №613097. Същата не е ангажирала и доказателства, че е поискал закриване на партидата съобразно чл.61 и сл. от общите условия, през правнорелевантния период, поради промяна в собствеността или ползването на имота. Също така безспорно е, че сградата на етажната собственост, в която се намира сочения имот на Х. е била присъединена към водоснабдителната система и през този период е била предоставяна питейна вода, съответно отвеждана и пречиствана отпадна вода/заключение на ССЕ, заявеното от Х. в съдебно заседание/. Така доколкото ответницата се явява потребител на В и К услуги по смисъла на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.2, ал.1 от общите условия за предоставяне на В и К услуги, то страните са в облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество дължи предоставянето на услуги, а ответницата заплащането на цената им. За действителността на това правоотношение не се изисква писмена форма.

Както бе посочено по-горе, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи по безспорен начин вземането, което претендира. Тъй като част от претенцията на дружеството не е за действително изразходвано количество вода, а се търсят, служебно начислени суми, съгласно чл.21 вр. с чл.25, ал.8, т.1 и ал.10 от общите условия, то следва да установи наличието на предпоставките за приложение на сочената норма..

В чл.21 от ОУ е предвидено, че когато представителят на ВиК оператора установи потребител с непроверени индивидуални водомери съгласно чл.16, ал.4 /периодичните проверки на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителя през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка/., същият прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца, като в случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.25, ал.8 и 10. В случая на Х. е издадено предписание в този смисъл, като същото й е връчено срещу подпис на 06.04.2016г.. Последната не е ангажирала доказателства, че в тримесечен срок, както и до изтичане на претендирания период е изпълнила същото. Х. и не оспорва обстоятелството, че не е изпълнила предписанието, като възражението й е че не й се следвало предписание, тъй като през 2008г. индивидуалният й водомер бил минал периодична проверка. Същата не е представила доказателства досежно това си твърдение. Доколкото е налице предписание, подписано от ищцата, че водомерът на последната следва да мине проверка, съгласно чл.34а от Наредба №4, то в тежест на последната е било да установи изгодния за нея факт, че такава проверка е била извършена в правнорелевантния период, а и съгласно показанията на свид.-П.Куйкин, при посещение на адреса на 06.04.2017г., същият констатирал, че водомерът бил старият и не бил демонтиран, както и че холендровата гайка била пломбирана с оловна пломба, датираща от 1998г.. В този смисъл е и представения по делото констативен протокол от 06.04.2017, съставен от технически ръководител при ищцовото дружество, в присъствието на един свидетел, съгласно който водомерът не е преминал периодична проверка. Освен това самата ответница в съдебно заседание е заявила, че никога не била отказвала да изпълни това предписание, а само искала отлагане във времето, тъй като не разполагала с достатъчно средства.

Съдът намира за несъстоятелно и недоказано, и твърдението на жалбоподателката, че тъй като в блока нямало друг абонат, на който да е изготвено предизвестие, това било доказателство, че през 2008г. били извършени проверки на всички водомери. Не съществува пречка и инкасаторът да установи обстоятелствата по чл.16, ал.4 от ОУ, доколкото същият се явява представител на Ви К оператора по смисъла на сочената норма..

Ирелевантно за спора се явява и обстоятелството, отказвала ли е инкасаторката след април 2017г. да записва показанията на индивидуалния водомер на ответницата, доколкото последната след неизпълнено предписание, дължи заплащане на служебно начисленото й количество вода. В този смисъл и ирелевантно се явява и обстоятелството в действителност изправен ли е бил индивидуалният водомер на абоната. Служебно начислената консумация се явява санкция за недобросъвестния потребител, който в указания му срок не изпълнява предписание за периодична проверка на водомер в тримесечен срок. Предвид това и събирането на доказателства досежно сочените обстоятества се явява безпредметно.

Предивд изложеното настоящата инстанция намира, че са били налице предпоставки за прилагане на соченото служебно начисляване на суми, съгласно чл.25, ал.8, т.1 и ал.10 от ОУ, или за първите три периода 09....2016г.-06.12.2016г, 06.12.2016г.-09.01.2017г., 09.01.2017г-08.02.2017г., по 10 кубика/ 5куб. по 2-ма живущи/, стойността на които възлиза на 26.40лв./с ДДС/ или общо за трите периода 79.20лв., а за останалите шест периода 08.02.2017-12.03.2017г., 12.03.2017г.-10.04.2017г., 10.04.2017г.-10.05.2017г., 10.05.2017г.-08.06.2017г., 08.06.2017г.-10.07.2017г., 10.07.2017г.-08.08.2017г., по 12куб./съгласно чл.25, ал.10 от ОУ/, на стойност 31.68лв./с ДДС/, или за шестте периода- общо 190.08лв.. Така общата дължима сума за претендирания период 09....2016г.-08.08.2017г. възлиза на 269.28лв.. Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство ССЕ, през процесния период ищцата е извършила частично плащане в общ размер на 106.80лв. , която сума следва да се приспадне от сумата 269.28лв., или дължимата главница - остатък за плащане от Х. възлиза на 162.48лв.. Следва да се посочи, че доколкото предмет на настоящото производство е само периодът 09....2016г.-08.08.2017г., начисленото количество вода по фактурата от 01.12.2016г., касаеща предходен период е ирелеванто, поради което и дължимата сума по нея, съответно погасената от Х. по същата фактура сума, не следва да се вземат предвид при определяне размера на процесната дължима сума.

Едва с въззивната жалба ответната страна е депозирала възражение, че операторът определил служебно начисление на доставена вода за двама обитатели, при положение, че повече от четири години живеела сама, поради което и същото се явява преклудирано и не следва да бъде разгледано. Само за прецизност следва да се отбележи, че жалбоподателката е подписала предписанието, в което е отразена регистрацията на двама обитатели, като същата не е ангажирала доказателства за писмено уведомяване на оператора за намаление броя на живущите в жилището й.

Досежно депозираното възражение, че разпоредбата на чл.25, ал.8 от общите условия се явявала неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, съответно не бил спазен чл.147а от ЗЗП: Съгласно §12а от ДР на ЗЗП, разпоредбите на гл.VІ от ЗЗП не се прилагат за договорни краузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции. В случая в общите условия на ищцовото дружество се възпоризвеждат разпоредбите на Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и каналицзационните системи/чл.34а, чл.8/ и поради това възражението си явява неоснователно. В случая и настощата инстанция не намира, че сочените в общите условия клаузи са неравноправни. В общите условия на ищцовото дружество ясно и подробно са изложени правата и задълженията на доставчика и на потребителя на услугата. От съдържаните на същите не може да се приеме, че служебното начисляване по разписаните правила е в нарушение на изискването за добросъвестност, нито че е налице дисбаланс между правата и задълженията на потребителите. Само за прецизност следва да се отбележи и че общите условия на оператора са одобрени с решение на ДКЕВР, в чиито правомощия съгласно Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е одобравянето на общите условия на договорите за предоставяне на ВиК услугите на потребителите, почиващо на принципите на защита на интересите на потребителите и икономическа обоснованост на цените на ВиК услугите.

Що се касае до начисленото на ищцата през процесния период разпределено количество вода от общото потребление на сградата, то по делото не се установи дължимостта на същото. Липсват надлежни доказателства касателно количеството на доставената вода съгласно общия водомер. Вярно е, че и за начисленото разпределено количество вода от общия водомер са издавани фактури, но същите не са основание за плащане, такова основание е извършената доставка . Фактурите не са подписани от потребителя , не отразяват неизгодни за издателя си факти ,поради което не може да се приеме , че доказват извършването на доставката. По делото не са представени доказателства за отчетеното количество вода по общия водомер, за да се направи извод досежно наличието на разлика /и размерът й/, която да подлежи на разпределение между всички абонати в етажната собственост. Този извод не се променя и от допуснатата и назначена ССЕ , тъй като вещото лице изрично е посочило, че е изготвило заключението си въз основа на предоставени от ищцовото дружество документи-справки за задължения и плащания/фактури/. Съобразно посоченото , съдът намира за недоказано , че за ВиК оператора е възникнало право да начисли на ответницата разпределено количество вода от общото потребление, в размер общо на 44.25лв. за претендирания период. В резултат на горното и поради липсата на доказателства относно действително изразходваната вода за общо потребление, съдът намира , че претенцията в тази част се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена. В случая не се касае за иск, установен по основание, за да е налице задължение на съда да определи размера му по смисъла на чл.162 от ГПК/опр-е №392/22.06.2010г. по т.д.№105/2010г., ІІт.о./.

Предвид изложеното съдът намира, че претенцията за установяване по отношение на ответника съществуване дължимостта на присъдената със заповед за изпълнение №1818 от 12.10.2017г. по гр.д.№3086/2017г. сума -цена на ВиК услуги за периода 09.11.2016г.-08.08.2017г., се явява основателна в размер на 162.48лв.. С оглед промяната в размера на дължимост на главната претенция, акцесорната претенция се явява основателна и доказана за сумата 5.29лв. Размерът на същата бе определен от съда на основание чл.162 от ГПК и въз основа на отразените в заключението на ССЕ лихвени проценти и лихводни.

Предвид изложеното съдът намира, че`първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на Х., че в полза на ищцовото дружество срещу нея съществува вземане за главница-цена на ВиК услуги за периода 09.11.2016г.-08.08.2017г. по партида № № 613097 за имот-ап.№, в гр.Ш..., в размера над 162.48лв. до 234.43лв./за 71.95лв./, както и лихви за забава, върху всяко месечно задължение, за периода от 03.02.2017г. до 09.10.2017г. в размера над 5.29лв. до 9.03лв./за 3.74лв./, като вместо това в тази част бъде постановено друго решение, с което установителните претенции за сочените суми –главница/71.95лв./ и лихва/3.74лв./ бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора решението следва да бъде коригирано в частта касателно присъдените разноски.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, вр с чл.269 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №385 от 26.04.2018г. по гр.д.№3660/2017г. на ШРС само в частта, с която е признато за установено по отношение на Т.А.Х., че в полза на “Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД – гр. Ш., срещу нея, съществува вземане за сума в размера над 162.48лв. до 234.43лв./за 71.95лв./ -главница-цена на ВиК услуги за периода 09.11.2016г.-08.08.2017г., както и лихви за забава, върху всяко месечно задължение, за периода от 03.02.2017г. до 09.10.2017г. в размера над 5.29лв. до 9.03лв./за 3.74лв./, и ответницата е осъдена да заплати на дружеството разноски в производството по гр.д.№3660/2017г. и по ч.гр.д.№3086/2017г. на ШРС в размера над 140.21лв. до 199.38лв., като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД-гр.Ш., ЕИК , адрес на управление: гр. Ш..., срещу Т.А.Х. с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване съществуването на вземане за .главница-цена на ВиК услуги за периода 09.11.2016г.-08.08.2017г. в размера над 162.48лв. до 234.43лв./за 71.95лв./ , както и за лихви за забава, върху всяко месечно задължение, за периода от 03.02.2017г. до 09.10.2017г. в размера над 5.29лв. до 9.03лв./за 3.74лв./.

Потвърждава решението в останалата, обжалвана част.

В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.