Р Е Ш Е Н И Е № 188

гЯ. Шумен, 03.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Я.Хаджииванова

Членове: 1.Т.Димитрова

2.М.Маринов

при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Я.Хаджииванова В.гЯ.дело №94 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3 от 06.01.2016г. по г.д. № 2706/2015г. на ШРС Областна дирекция на МВР-Шумен, представлявана от директора Я. Р., е осъдена да заплати на Д.К.С., обезщетение в размер на 19 432лв., равняващо се на двадесет месечни възнаграждения, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.10.2015 г., до окончателно плащане, на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВЯ. Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 1124лв. на основание чл.86 от ЗЗД като неоснователна и са присъдени следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ответната страна в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на ответника Д.К.С. сумата 19432лв., ведно със законната лихва, след дадени задължителни указания с решение №253/07.03.2018г. по гЯ.д.№4430/2016г. на ВКС на РБългария. Жалбоподателят намира решението за неправилно. Съдът не взел предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената претенция с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР бъде изцяло отхвърлена, поради погасяването й след завеждане на исковата молба.

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното:

Безспорно е установено, че ищецът в периода от 16.03.1994г. до 23.12.2014г.е работил в РУ МВР-Шумен, при ОД МВР гЯ. Шумен, на длъжност „полицай”. Не се спори и че служебното му правоотношение било прекратено на основание чл. 226, т. 13, считано от 23.12.2014г. , като в системата на МВР имал прослужени 20г., 9м., 7 дни.

Видно от заверено извлечение от система за разплащане СЕБРА, с наредител Областна дирекция на МВР-Шумен, към 18.12.2015г. е одобрено плащане в размер на 19432лв., обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР в полза на ищеца Д.К.С..

Съгласно писмо изх.№2996/05.07.2018г., изходящо от „Банка ДСК”ЕАД, финансов център -Шумен, сметка с титуляр ищеца С., била заверена със сума в размер на 19432лв. на 18.12.2015г., на основание обезщетение от ОД на МВР-Шумен. Или претендираното обезщетение е преведено по сметка на ищеца и сметката му заверена още на 18.12.2015г. – след завеждане на исковата молба и четири дни преди насроченото съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Доколкото ищецът към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответната дирекция е имал прослужени в системата на МВР 20г., 9м., 7 дни, то на същия се следва обезщетение , равняващо се на брутната заплата за всяка прослужена година, но не повече от 20 брутни заплати, или съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 ЗМВР му се полага обезщетение, в размер на 19 432лв.. Ответната страна с отговора на исковата молба е признала иска за заплащане на главница и е заплатила претендираната сума след завеждане на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване иска, когато са от значение за спорното право.

Така в случая, доколкото претендираното обезщетение в размер на 19432лв. е било погасено към датата на последното съдебно заседание-сметката на ищеца е била заверена с търсената сума на 18.12.2015г., заявената претенция за заплащането му следва да бъде отхвърлена, но поради погасяване на задължението след датата на завеждане на исковата молба, като законна лихва върху главницата се следва само от датата на завеждане на исковата молба до изплащането й-18.12.2015г..

Решението в обжалваната част се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което заявената претенция за заплащане на обезщетение на основание чл.234, ал.1 ЗМВР в размер на 19 432лв., равняващо се на двадесет месечни възнаграждения, бъде отхвърлена, поради погасяване на задължението след завеждане на исковата молба.

Досежно депозираното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски: В последното по делото заседание пред първоинстанционния съд, ищцовата страна е признала плащането на главницата, като наличието на плащане е отчетено и от съда в мотивите му , но въпреки това същият е уважил претенцията. Отговорността за разноски е обективна, тъй като загубилата спора страна отговаря за разноски дори ако е положила най-голямо старание да води процеса добросъвестно.

С оглед изхода на спора и дадените с определение №282/02.08.2018г. по гЯ.д.№4430/2016г., ІVг.о. указания, в тежест на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от жалбоподателя пред настоящото въззивно производство разноски за представителство от юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, както и тези по в.гЯ.д.№299/2016г. на ШОС и по гЯ.д.№4430/2016г., ІVг.о., или общо 300лв., по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите, съгласно Я.ІV от НЗПП, и фактическата и правна сложност на делото. Разпоредбите на чл.359 от КТ, респективно чл.126 от ЗДСл, регламентират освобождаването на работниците и държавните служители от внасяне на държавни такси по трудови дела. В този смисъл е и т.23 от ТР№6/2013г. на ОСГТК. Само възнаграждението за юрисконсулт е извън таксата и се присъжда съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Когато предявеният от служителя иск с предмет трудов спор е отхвърлен, заплатените от работодателя разноски за юрисконсултско възнаграждение се присъждат на основание чл.78, ал.3 от ГПК/ решение №857/25.01.2011г. по гЯ.д.№1068/2009г., ІVг.о., определение 338-2012, ІVг.о./.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 3 от 06.01.2016г. по гЯ.д. № 2706/2015г. на ШРС само в частта, с която Областна дирекция на МВР-Шумен, представлявана от Я. Р.,чрез главен юрисконсулт И. С.е осъдена да заплати на Д.К.С. с ЕГН********** ***, чрез адв.Ил.К., съдебен адрес:г***, обезщетение в размер на 19 432лв., равняващо се на двадесет месечни възнаграждения, на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР, ведно със законна лихва върху него от 18.12.2015г. до окончателното му изплащане, вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ заявената от Д.К.С. срещу Областна дирекция на МВР-Шумен, представлявана от Я. Р. чрез главен юрисконсулт И. С. претенция за заплащане на обезщетение в размер на 19 432лв., равняващо се на двадесет месечни възнаграждения, на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР, поради погасяване на вземането след датата на завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА Д.К.С. да заплати на Областна дирекция на МВР-Шумен, представлявана от Я. Р., деловодни разноски в размер на 300лв.-юрисконсултско възнаграждение.

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на касационни обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.