Р Е Ш Е Н И Е №32

гр.Шумен,19.ІІ.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание , на шести февруари 2018г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Свилен Станчев

2.Теодора Димитрова

при секретар: Силвия Методиева,

като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.30/2018г. на Шуменския окръжен съд,за да се произнесе,взе предвид :

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на М.Й.М.,с ЕГН **********,***№...,адв.В.Я., ШАК,

против Решение № 378 от 11.ХІІ.2017г. по гр.д.633/2017г. на НПРС,с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство иск против Й.М.Й.,ЕГН **********,п.адрес:г***, с основание на иска по чл.227ал.1,б.”в” от ЗЗД-за отмяна дарение на недвижим имот,с нотариален акт № 76,т.1,дело № 576/96г. на нотариус при НПРС.

Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели до неправилност на постановеното от него решение,по съображения, изложени във въззивната жалба.Моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде уважен,като му се присъдят и направените деловодни разноски.Няма нови доказателствени искания.

Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба.В съдебно заседание въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Настоящият въззивен съдебен състав,като обсъди оплакванията във въззивната жалба, всички доводи и аргументи на страните и представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и приетото в първоинстанционното производство заключение по СМЕ,установи следното:

Въззивната жалба,като подадена в законоустановения срок,отговаряща на законовите процесуални изисквания и депозирана от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното

производство,е редовна и допустима.

Разгледана по същество ,въззивната жалба е неоснователна и недоказана, поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по искова молба на М.Й.М.,с ЕГН **********,***,съд.адрес:адв.В.Я.,***,офис .,предявена против Й.М.Й.,с ЕГН **********,***,

с правно основание на иска по чл.227,ал.І,б.”в” ЗЗД-за отмяна дарение на недвижим имот ,поради отказ на ответника за даване издръжка на дарителя,от която той се нуждае.

Безспорни по делото са твърденията в исковата молба,които се установяват и от представените писмени доказатлства,че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76,т.1,дело № 576/96г. на Нотариус при Районен съд-Нови пазар, ищецът по настоящото дело М.Й.М. дарил на сина си Й.М.Й.-ответник в настоящото производство,следния свой собствен недвижим имот:

5/6 ид.части от дворно място от 310 кв.м. и 5/6 ид.ч. от построените в него две къщи и навес,находящи се в гр.Н.П. ,по регулационния план на града,за който е отреден парцел Х-914 в кв.49,при граници на целия имот:улица,М.Д.,Г.Г.Г., и Н.П.Д.,а по така действащата кадастрална карта и кадастрални регистри -5/6 ид.части от следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52009.502.286,с площ от 375 кв.м.,трайно предназначение на територията:урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10 кв.м./,с административен адрес:гр.Н.П.,област Ш.,ул.“...,ведно със сграда с идентификатор 52009.502.286.1 ,със застроена площ от 68 кв.м.,брой етажи-2 предназначение: :Жилищна сграда –еднофамилна и 52009.502.286.2,със застроена площ от 16 кв.м.,брой етажи -1, предназначение:Селскостопанска сграда, с граници и съседи за целия имот:52009.502.287, 52009.502.270, 52009.502.283, 52009.502.284, 52009.502.285,като дарителят е запазил правото си на обитание на имота до края на живота си.

Страните по делото са баща и син и живеят в общ имот на посочения адрес.

Признава се в исковата молба,че през всичките тези години ползваните от ищеца електроенергия и вода се плащат от ответника,поради общ електромер и водомер, а също че ответникът заплаща и всички данъци и такси за процесния имот,както и разходите по поддръжката му.

Не се спори също между страните,че ответникът е разведен и има две непълнолетни дъщери,които живеят в процесния имот и за които се грижи.

Спорни между страните са следните твърдения в исковата

молба,срещу които ответникът възразява, а именно:

1/ от страна на дарения към дарителя,до ден днешен нямало никаква помощ и благодарност за извършеното дарение.Ищецът бил изолиран,като му било предоставено право да обитава една малка част от приземния етаж,без необходимите условия и без пълна власт да упражнява запазеното си вещно право на ползване на имота;

2/ ищецът бил с разклатено здраве и нисък икономически статус,като получаваната от него пенсия в размер на 219,49лв не му стигала за задоволяване на текущите му потребности,за прехрана и лекарства

3/ през годините ищецът търсел ответника за помощ и грижи,но не получавал такива,а имал нужда от всекидневна помощ и грижи и финансови средства за издръжка,каквато молба ищецът отправял с настоящата искова молба

4/ищецът нямал имоти ,от които допълнително да се издържа и живеел в крайни лишения.

Въззивният съд намира,че проблемът с упражняването от ищеца на запазеното му право на ползване върху процесния дарен имот,респ.наложени му ограничения от ответника,не може да се разглежда и обсъжда в настоящото производство,имащо за предмет иск за отмяна на дарение поради недаване на издръжка,от която дарителят се нуждае.

При сезиране с иск с правно основание по чл.227б”в” от ЗЗД, съдът следва да извърши преценка от фактическа и правна страна дали е налице трайна нужда от издръжка за ищеца-дарител и дали недаването на издръжка от страна на надарения ответник е оправдано или не,както с оглед нуждите на ищеца,така и с оглед възможността на надарения да дава необходимата издръжка на дарителя.Необходимо е също да бъде проучено и установено дали ищецът е поискал издръжка от дарения ответник и налице ли е отказ на последния да даде такава.Тежестта за доказване на горните обстоятелства в положителния им смисъл лежи изцяло върху ищеца.

Районният съд е събрал доказателства за нуждите на ищеца респ.необходимите средства,за да задоволява елементарните си потребности в пълен порядък,обхващащи закупуването на храна,лекарства,отопление и др.,както и за месечните доходи на ищеца и другите му материални възможности. От друга страна ,направена е преценка от съда и на доказателствата,свързани с материалните възможности на ответника.

От всестранния анализ на така събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до обосновани фактически изводи, съответни на доказателствения материал.Безспорно е установено по делото,че ищецът ,който е на 70 години,получава пенсия от 250 лева,като през 2016 и 2017 г. е получил на два пъти и добавки в размер на 40 лева месечно/Тогава пенсията му била в размер на 219 лева месечно/. Всички разходи на ищеца за отопление,ел.енергия и консумация на вода,както и данъците и таксите за процесния имот, се заплащат само от ответника и този факт не се оспорва от ищеца.Последният твърди,че тези разходи били минимални.

Подробно е изследвано от районния съд здравословното състояние на ищеца,с оглед нуждите му от медицински грижи и закупуване на лекарства,както въз основа на представената медицинска документация,така и на базата на прието заключение по СМЕ.Настоящият въззивен съдебен състав намира за напълно обосновани и правилни фактическите изводи на районния съд в тази връзка и ги споделя напълно.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК,препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази обстоятелствена част.

Видно е от събраните доказателства и констатациите в заключението на СМЕ,че ищецът страда от множество хронични заболявания, изискващи системно медикаментозно лечение,хранително-диетичен режим,редовно провеждане на контролни прегледи , изследвания и пр.Въпреки това,в конкретния случай,в медицинските документи за ищеца липсват данни за провеждане на системно лечение на заболяванията на ищеца и за задоволителен медицински контрол върху тях. За последните пет години ,на ищеца били проведени едва 14 прегледа –от които 5 са диспансерни за основното заболяване и 2 консултативни –от кардиолог –по отношение на хипертоничното сърце.За целите 2013 и 2015 години не е регистриран нито един преглед.Според рецептурната книжка на ищеца,приложена по делото, в периода между 05.10.2014г. и 15.08.2017г. не са изписвани никакви медикаменти.

Гореизложеното сочи,че ищецът ,въпреки,че понастоящем е напълно в състояние да се придвижва и обслужва самостоятелно,не проявява никаква лична грижа за здравето си.Получаваната от него пенсия в размер на 250 лева месечно,заедно с добавките , е достатъчна за закупуване както на храна ,така и на лекарства,при положение,че останалата част от месечните разходи на ищеца са поети изцяло от ответника,а част от средствата за медицински прегледи и закупуване на лекарства за констатираните заболявания се поемат от здравната каса.При положение,че ищецът не представя никакви доказателства за направени реално от него разходи лечение и за закупуване на лекарства,само хипопотичния извод,че се нуждае от закупуване на медикаменти,с оглед установените негови заболявания,не са достатъчни, за да установят реалните му месечни парични разноски в тази връзка и да се приеме липсата на средства/доходи у ищеца за осъществяването им.При това положение се налага изводът,че ищецът не е правил разходи за лечение и за закупуване на лекарства ,по своя лична преценка,но не от недоимък.

Изводът,че ищецът не е изпаднал в трайна и крайна нужда ,респ. невъзможност да се издържа от доходите си,следва както от гореизложените обстоятелства,така и от установения по делото факт,че на 8.V.2008г. ищецът прехвърлил чрез продажба на друго лице свой недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 1220 кв.м.,ведно с масивна двуетажна жилищна сграда-вила,със ЗП от 40 кв.м.,в с.С./ Спр.от Сл.Вп. на л.72 от гр.д. № 633/2017г. на НПРС/. Не се доказа по делото нито,че причина за тази продажба е изпадане на ищеца в крайна нужда,нито кога и за какво са разходвани получените от продажбата парични средства.

Не се спори също,че ищецът не е отправял изрично искане до ответника да му осигурява издръжка.Липсват доказателства за противното,а това е видно и от изложеното в исковата молба/л.2,втори абзац отдолу нагоре/,че ”такава молба /искане/ се отправя с настоящата искова молба.”Въззивният съд намира,че предявената искова молба не може счита за отправено искане за издръжка по см.на чл.227ал.1,б.”в” от ЗЗД,тъй като поискването на издръжка и отказът да се даде такава, са предпоставки за основателност на исковата претенция по цитираната правна норма ,кумулативно свързани с другите елементи, включени в сложния фактически състав на същата,а именно- трайна крайна нужда на дарителя от издръжка и възможност на надарения да му я дава.

Според задължителните разяснения,дадени в ТР № 1/21.Х.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС,право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава,когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка,от която той трайно се нуждае и за която дареният има материална възможност,освен в случаите,при които поради липса на средства при даването на издръжка на дарителя,той би поставил себе си и лицата,които е длъжен да издържа по закон ,в по-лошо положение от това на дарителя. Тази предпоставка за уважаването на исковата претенция също е кумулативно включена във сложния фактически състав на чл.227,ал.1,б.”в” от ЗЗД, заедно с останалите,както е изложено по-горе и тя в разглеждания случай не е налице,поради следното:

Ищецът не е доказал по категоричен и безспорен начин със съответните доказателства,както своите нужди от получаване на издръжка,така и обстоятелството,че материалните възможности на ответника позволяват да му дава издръжка без затруднения и без той да постави себе си и тези ,които е задължен да издържа по закон, в по-тежко положение от това на ищеца-дарител. Ответникът не представя доказателства за месечните си доходи.Безспорно е по делото,че е разведен и се грижи за двете си непълнолетни дъщери,които живеят с него и ищеца в процесния имот.Не се спори по делото,че ответникът не разполага с друго собствено жилище,освен процесното.В контекста на посоченото по-горе,въззивният съд намира,че в разглеждания случай , дори и да е поискана издръжка,а такова поискване не е налице, няма неоснователен отказ на ответника да дава такава издръжка,тъй като е налице невиновна невъзможност от негова страна да я дава ,по см. на закона и на разясненията,дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС и в останалата константна съдебна практика.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че по делото не е доказано наличието на предпоставките за уважаване на предявения по чл.227ал.І,б.”в” от ЗЗД иск за отмяна на процесното дарение. Ето защо така предявеният иск е неоснователен и недоказан.Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил исковата претенция,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.Няма основания за отмяна на същото решение,поради което въззивната жалба против него е неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е поискала заплащането на деловодни разноски,поради което разноски за въззивното съдебно производство не следва да се присъждат.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 378 от 11.ХІІ.2017г. по гр.д. № 633 за 2017г. на Районен съд-Нови пазар.

Разноски за въззивното производство не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове :1. 2.