Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е  № 272

                                         гр. Шумен, 13.12.2018 г.

 

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                                                      СЪДИЯ: Т. Димитрова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова гр.д. № 27 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            

             Делото е образувано по искова молба на М.К.К., действащ чрез пълномощника адв. Т. М. от САК, срещу Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството на РБ, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в която ищецът твърди, че на 26.04.1998 г. наследодателите му К.А.К., ЕГН ********** и С.А.К., ЕГН **********  поискали от В.Д.Т., ЕГН ********** да им  предостави заем в размер на 1 500 000.00 неденоминирани лева или 1 500.00 деноминирани лева. Заемодателят се съгласил, но поставил условие като обезпечение, преди отпускане на заема, да му бъде прехвърлен недвижим имот. Заемателите се съгласили и предложили като обезпечение собствения си имот, представляващ заведение за продажба на сандвичи, кафе, бира, скара, построено в парцел ХVІІ-8663 в кв.53”а” по плана на гр. Ш.. Заемодателят им заявил, че не трябва да представят никакви документи и не е необходимо действителното им явяване пред нотариус за изповядване на сделката, защото той сам е в състояние да „ уреди прехвърлянето по документи „. Посочил, че в нотариалния акт като продажна цена е необходимо да бъде посочена сумата на заема, а сделката ще бъде само „ проформа „ и фиктивна. На 08.05.1998 г. заемодателят уведомил заемателите, че предоставеният като обезпечение недвижим имот е прехвърлен в негова собственост чрез покупко-продажба, с н.а. № ...г. на нотариус при ШРС. Нотариалният акт бил изповядан неприсъствено, без реално явяване на страните пред нотариус и без заплащане на продажна цена. В деня на нотариално изповядване на сделката на заемополучателите бил отпуснат обещания заем в размер на 1 500.00 деноминирани лева, който скоро след това бил изплатен обратно на заемодателя. Последният уведомил заемополучателите, че представеният като обезпечение имот ще им бъде прехвърлен обратно, също неприсъствено. Скоро след това им съобщил, че прехвърлянето е направено. Обратно прехвърляне обаче не било извършено и имотът останал собственост на заемодателя, въпреки изплащането на заема. С н.а. № ... г. на нотариус рег. № 024, К.и С.К. дарили на ищеца процесния недвижим имот – заведение за продажба на сандвичи, кафе, бира, скара, построено в парцел ХVІІ-8663 по плана на гр. Ш., заедно с 1/2 ид.ч. от парцела.  През 2014 г. ищецът установил, че дарението е изповядано без предварително имотът да е прехвърлен обратно на наследодателите му. След неуспешни опити за разбирателство със заемодателя, в края на 2016 г. ищецът завел срещу него гражданско дело № 626/2016 г. по описа на ШОС, с петитум на иска – прогласяване нищожност на н.а. № ...г. на нотариус при ШРС. С решение № 89/18.05.2017 г. по посоченото гражданско дело, претенцията на ищеца по чл.26, вр. чл.152 от ЗЗД била уважена и прогласена нищожност на договора за покупко-продажба, сключен на 08.05.1998 г., с който К.и С.К. продават на В.Д.Т. процесния недвижим имот. Съдебното решение е влязло в сила и е вписано в АВ на 01.08.2017 г.. При извършване на вписването, ищецът установил, че с решение от 10.08.2015 г. по гр.д. № 410/2013 г. по описа на ШОС съдът е удовлетворил искането на КОНПИ и е отнел в полза на държавата от В.Д.Т. гореописания недвижим имот. Решението на ШОС е било обжалвано и окончателно потвърдено от ВКС през м. юли 2017 г.. Процесуалният представител на ищеца направил опит за извънсъдебно споразумение с КОНПИ за връщане на отнетия в полза на държавата недвижим имот, като отнет от несобственик, но получил отказ. Ищецът твърди още, че е придобил спорния имот по давност преди датата на отнемането му – от 1998 г. досега и владее и стопанисва същия и към настоящия момент. Въз основа на изложените факти, счита, че с прогласяването нищожност на сделката, с която имотът е бил прехвърлен от заемателите на заемодателя, същият се е върнал в патримониума на продавачите - негови наследодатели, а впоследствие е станал негова собственост, без значение дали по силата на дарение, изтекла придобивна давност или наследствено правоприемство. Поради липсата на правно действие на придобивната сделка, В.Д.Т. не е бил собственик на имота не само след постановяване на решението от 18.05.2017 г. по гр.д. № 626/2016 г., но и преди това, включително към датата на влизане в сила на решението на ШОС по гр.д. № 410/2013 г., поради което отнемането е извършено от несобственик и няма сила по отношение на действителните собственици. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Държавата, че недвижим имот – заведение за продажба на сандвичи, кафе, бира, скара, с идентификатор № 83510.659.123.2 по КК на гр. Шумен, построено с право на строеж в парцел ХVІІ – 8663, кв. 53А по плана на гр. Шумен, с площ на парцела 355 кв.м., при граници: улица, п. ХV-8665, п. ХVІІІ-8662 и п. ХVІ-8664, ведно с поземления имот и построените в него постройки под № 1 и 2 е придобит от М.К.К., ЕГН ********** по давност, изтекла в периода от 1998 г. до настоящия момент. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме, че са налице предпоставките за придобиване на имота по давност, моли да бъде признато за установено по отношение на Държавата, че, предвид обявената нищожност на придобивното основание на осъденото лице г-н Т., имотът е иззет от несобственик и действителният му собственик е М.К.К..

             В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от заместник областен управител на област Шумен – Петко Шаренков, в качеството му на пълномощник по чл.32, т.4, вр. чл.31 от ГПК на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен по същество. Възраженията му са, че с предизвиканата правна промяна по отношение на имуществото, обективирана с влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл.28 от ЗОПДИППД / отм. /, следва да се съобразяват всички трети лица и никой не може да оспорва настъпилите от конститутивното решение правни последици. Освен това, в рамките на производството по отнемане на незаконно придобито имущество законът предвижда правна възможност третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първоинстанционния съд. Ищецът М.К. не е встъпил по гр.д. № 410/2013 г. на ШОС, за да предяви иск, с който да защити вещните си права върху процесния имот. Същият се позовава на нищожността на договор за покупко-продажба по н.а. № ..., прогласена с решение на ШОС по гр.д. № 626/2016 г.. Същевременно обаче, със свое писмо изх. №37-00-179/05.06.2016 г. зам. министърът на  финансите е предоставил на вниманието на областния управител изпълнителен лист № 108/23.05.2017 г. на ШОС за отнемане в полза на държавата на процесния имот. В указания срок областният управител е изразил становище, че този имот не може да послужи за изпълнение функциите на Областна администрация, респ. на общинските такива и не проявява интерес към имота. В контекста на изложеното, докато е в сила конститутивното решение на ШОС по гр.д. № 410/2013 г., породената от него правна промяна важи дори да бъде установено, че обуславящото я потестативно право не съществува, поради което спорният имот е собственост на Държавата.

             Предмет на разглеждане са два положителни установителни иска за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, съединени при условията на евентуалност, които са предявени с редовна искова молба и са подсъдни на ШОС като първа инстанция.

             По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, и след  служебна справка по гр.д. № 410/2013 г. и гр.д. № 626/2016 г. по описа на ШОС се установи следното: Съгласно н.а. № ... г. на ШРС,  К.А.К. и С.А.К. са продали на В.Д.Т. собствения си недвижим имотзаведение / постройка / за продажба на сандвичи, кафе, бира, скара, построено в парцел ХVІІ-8663 в кв. 53А по плана на гр. Ш., с площ от 355 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото, за сумата от 1 500 000 неденоминирани лева. С н.а. № ... г. на нотариус рег. 024 при НК, вписан в СВ при ШРС с вх. рег. № 2331/10.11.1998 г., акт ... г.,  К.и С.К. дарили на сина си М.К.К. – ищец по делото описаното по-горе заведение за продажба на сандвичи, кафе, бира, скара, заедно с 1/2 ид.ч. от парцерла, в който е застроено. С решение № 185/10.08.2015 г. по гр.д. № 410/2013 г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на 12.04.2017 г., имотът, предмет на договора за покупко-продажба по н.а. № ... г. на ШРС е бил отнет от купувача В.Д.Т. в полза на държавата, на основание чл.4, ал.1, вр. чл.10 от ЗОПДИППД / отм. /. Въз основа на решението е бил издаден изпълнителен лист от 23.05.2017 г.. С писмо изх. № 37-00-179/05.06.2017 г. копие от изпълнителния лист е било изпратено от МФ на РБ на областен управител на област Шумен за становище относно необходимостта от използване на посочените имущества за изпълнение функциите на областта и на общинските администрации в областта, съгласно чл.89, ал.1 от ЗОПДНПИ. С писмо изх. № 04-14-5/1 от 13.06.2017 г.  областен управител на област Шумен е отговорил, че проявява интерес, но към други два имота, описани в изпълнителения лист, подлежащи на отнемане не от В.Д.Т., а от трети лица. С решение № 89/18.05.2017 г. по гр.д. № 626/2016 г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на 20.07.2017 г. е била прогласена нищожност, на основание чл.26, ал.1, вр. чл.152 от ЗЗД на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № ... г. на ШРС, между В.Д.Т. и  родителите на ищеца и негови наследодатели, относно който факт не се спори между страните. От приложените документи се установява, че въпросното заведение / постройка / за продажба на сандвичи, кафе, бира, скара представлява самостоятелен обект с идентификатор 83510.659.123.2, на един етаж, с площ от 123 кв.м., с предназначениетърговия, застроен в ПИ с идентификатор 83510.659.123 по КК и КР на гр. Ш., с административен адрес: гр. Ш., ул. .... Видно от приложените скици, в поземления имот е застроена и друга постройка с идентификатор 83510.659.123.1, за чиито площ и предназначение не са представени доказателства.   От показанията на разпитаните свидетели Г.Х., С.А., З.Х.и Б.Д. се установява, че процесният имот се владее и ползва като жилищен от ищеца и семейството му повече от 20 години без прекъсване, като преди това, до смъртта си, в него са живели и родителите на К.. Свидетелите твърдят, че не им е известно някой да е смущавал владението на ищеца върху имота или да е претендирал право на собственост върху него през посочения период от време. От представените квитанции за платени местни данъци се установява, че ищецът заплаща данъците за имота от 2004 г. досега.

             Въз основа на така установите факти, съдът приема следното от правна страна: Предвид факта на прогласяване нищожност на покупко-продажбата по н.а.  ... г. на ШРС с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 626/2016 г. на ШОС, което има за правна последица, че сделката се счита за неосъществена в правния мир, следва извод, че ищецът е придобил валидно собствеността върху процесния имот на основание н.а. № ... г. на ШРС, считано от 10.11.1998 г.,  чрез дарение от родителите си, както и, че към датата на образуване на гр.д. № 410/2013 г. по описа на ШОС е бил носител на правото на собственост върху същия. Ето защо, на основание  чл.29 от ЗОПДИППД / отм. / К. е имал правна възможност да предяви правата си върху имота по това дело и да участва в производството като главно встъпило лице, със самостоятелен иск за собственост върху имота. В чл.29 от ЗОПДИППД / отм. / е посочено изрично, че третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, предмет на отнемане по съдебен ред въз основа на мотивирано искане на Комисията по чл.28, ал.1 от с.з., могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция. Съгласно чл.28, ал.2 от закона, за образуване на делото съдът обнародва в ДВ обявление, съдържащо опис на имуществото и указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху него. Според трайно установената съдебна практика, тези лица имат право да поискат да встъпят като главна страна в процеса, в указания им от съда срок и да предявят срещу първоначалните страни по делото установителен или осъдителен иск за собственост върху имота, чието отнемане се иска и по отношение на който те заявяват самостоятелни права. Разпоредбата на чл.29 от ЗОПДИППД / отм. / урежда възможност за третите лица, претендиращи самостоятелни права върху имуществото, предмет на искането по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД / отм. /, да заявят претенциите си в рамките на това производство, с оглед едновременното и безпротиворечиво разрешаване на въпроса за собствеността на подлежащото на отнемане имущество и принадлежността му към патримониума на ответника по иска, като се цели постигане на процесуална икономия и създаване на стабилност в гражданско правния оборот. Разпоредбата е специална и ограничава участието на третите лица до конкретно посочени условия, като очевидно целта на законодателя е едновременното и безпротиворечиво разрешаване на въпроса за предметния обхват на имуществото на проверяваното лице, по начин да не се допусне неправомерно засягане правната сфера на други лица в рамките на установените от закона рестрикции на особеното производство по чл.28 от ЗОПДИППД / отм. / и същевременно - да бъде постигната процесуална икономия и своевременно развитие и приключване на делото. С оглед на горното, съдът приема, че, регламентираното в посочените правни норми право на третите лица да предявят самостоятелни претенции върху подлежащото на отнемане по реда на ЗОПДИППД / отм. / имущество може да бъде осъществено само в рамките на исковото производство по този закон, но не и в друго, самостоятелно, като, в случай, че третите лица не са се възползвали от правото си да встъпят в процеса по чл.29 от с.з., губят възможността да търсят защита на имуществените си права срещу страните по делото в друго производство, особено при наличие на влязло в сила решение за отнемане в полза на Държавата на спорното имущество, което, на основание чл.297 от ГПК е задължително. Като съобрази изложеното и, че ищецът по настоящото дело не е встъпил в производството по чл.29 от ЗОПДИППД / отм. /, въпреки, че е имал право и е бил надлежно уведомен за това, намира, че е недопустимо същият да противопоставя на Държавата самостоятелни права върху имота, възникнали до датата, на която е могъл да встъпи и предяви иск по чл.29 от ЗОПДИППД / отм. / по гр.д. № 410/2013 г. по описа на ШОС, независимо от основанието за придобиването им. Горното е основание за съда да приеме, че ищецът би могъл да претендира придобиване на имота по давност само, ако давностният срок е изтекъл след датата, до която е могъл да встъпи в производството по гр.д. № 410/2013 г. на ШОС. От друга страна, ищецът има правен интерес да се позовава на придобивна давност по отношение на конкретния ответник считано от датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 410/2013 г. на ШОС, с което процесният имот е бил отнет в полза на Държавата и е придобил статут на частна държавна собственост / доколкото по делото липсват данни да му е бил придаден статут на публична такава /. Предвид изложеното и, че от датата на влизане в сила на посоченото съдебно решение – 12.04.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба – 14.09.2017 г. обективно не е могъл да изтече давностният срок по чл.79, ал.2 от ЗС / на който ищецът се позовава, видно от изложеното в исковата молба /, а още по-малко срокът по чл.79, ал.1 от ЗС, заключава, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като, макар и от показанията на разпитаните свидетели да се установи по категоричен начин, че ищецът е влядал имота за себе си, с намерението да го свои, владението не е продължило достатъчно, за да може да се противопостави на ответника като основание за придобиване на същия по давност.

             По евентуално предявения иск, който подлежи на разглеждане поради отхвърлянето на главния, ищецът основава претенцията си на твърдението, че, доколкото правната следка, въз основа на която лицето, от което е бил отнет имота в полза на държавата е била прогласена за нищожна, то ответникът го е получил от несобственик и не е придобил право на собственост върху него. От доказателствата по делото се установява и не се спори между страните, че договорът за покупко-продажба на имота, сключен между праводателите на ищеца и праводателя на ответника е бил прогласен за нищожен с решение по гр.д. № 626/2016 г. по описа на ШОС, което е влязло в сила след влизане в сила на решението по гр.д. № 410/2013 г. по описа на ШОС за отнемане на имота в полза на държавата и което, на основание чл.298, ал.2 от ГПК обвързва със СПН и ответника, в качеството му на  правоприемник на приобретателя по договора. Като съобрази задължителната сила на решението по гр.д. № 626/2016 г. по описа на ШОС, че ЗОПДИППД / отм. / не е предвиждал изискване за вписване мотивираното искане на Комисията по чл.28 и, че с прогласяване нищожност на сделката по н.а. №  ... г. на ШРС, същата се счита за неосъществена в правния мир, поради което въз основа на нея купувачът не е могъл да придобие валидно право на собственост върху спорния имот, съдът приема, че ответникът по иска, в качеството му на  правоприемник на това лице, не е получил имота от собственик и поради това не се легитимира като такъв. Същевремнно, видно от обективираната в н.а. № ... г., правна сделка, чиято действителност не се оспорва от страните, ищецът е придобил описания в него имот по силата на валиден договор за дарение, което го легитимира като надлежен носител на правото на събственост върху него. Въз основа на изложеното и, че в законодателството, включая в ЗОПДИППД / отм. / не е уредена разпоредба, според която отнетото по реда на този закон имущество да се счита за собственост на държавата, независимо от  това дали лицето, от което е конфискувано е било негов собственик, приема за доказано, че ответникът е придобил имота от несобственик, както и, че легитимен носител на правото на собственист върху процесното заведение за продажба на сандвичи, кафе, бира, скара, с идентификатор № 83510.659.123.2 по КК на гр. Ш., построено с право на строеж в парцел ХVІІ – 8663, кв. 53А по плана на гр. Ш., с площ на парцела 355 кв.м., при граници: улица, п. ХV-8665, п. ХVІІІ-8662 и п. ХVІ-8664, ведно с 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 83510.659.123.2, в който е построено, което предпоставя извод за основателност на предявения при условията на евентуалност установителен иск и уважаването му досежно него. По отношение претенцията за установяване право на собственост на ищеца върху останалата 1/2 ид.ч. от имота и намиращата се в него друга постройка, съдът счита, че не се събраха доказателства, от които да бъде направен извод, че ищецът се легитимира като носител на провото на собственост и върху тях, поради което в тази част искът е неоснователен и следва да се отхвърли.    

             Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 750.00 лева – платени държавна такси и адвокатски хонорар.

             Водим от горното, съдът

 

                                       Р       Е       Ш       И :

 

              ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството на РБ, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик по давност на ПИ с идентификатор № № 83510.659.123 по КК на гр. Ш. и на построените в него заведение за продажба на сандвичи, кафе, бира, скара, с идентификатор № 83510.659.123.2 по КК на гр. Ш., построено с право на строеж в парцел ХVІІ – 8663, кв. 53А по плана на гр. Ш., с площ на парцела 355 кв.м., при граници: улица, п. ХV-8665, п. ХVІІІ-8662 и п. ХVІ-8664 и друга постройка.

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството на РБ, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че М.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на  заведение за продажба на сандвичи, кафе, бира, скара, с идентификатор № 83510.659.123.2 по КК на гр. Ш., построено с право на строеж в парцел ХVІІ – 8663, кв. 53А по плана на гр. Ш., с площ на парцела 355 кв.м., при граници: улица, п. ХV-8665, п. ХVІІІ-8662 и п. ХVІ-8664, ведно с 1/2 ид.ч. от поземления имот, в който е застроено, с идентификатор № 83510.659.123 по КК и КР на гр. Ш., на основание н.а. № ... г. на нотариус рег. № 024.

             ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен в останалата част, досежно признаване за установено правото на собственост на ищеца върху останалата 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор  № 83510.659.123 по КК и КР на гр. Ш. и намиращата се в него друга постройка.

             ОСЪЖДА Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството на РБ, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на М.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на 750.00 лева.

             Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: