Р Е Ш Е Н И Е № 209

гр. Шумен, 25.10.2018 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав

СЪДИЯ: Т. Д.

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия гр. д. № 214 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Н.Б., гражданин на Република И., роден на *** г., в гр. Р., иден. № ..., лична карта № ..., издадена на 12.05.2011 г., валидна до 11.05.2021 г., с адрес: Република И., гр. Р., ул. ..., чрез пълномощника адв. В. В. от ВАК, със съдебен адрес:***-р ..., срещу Ю.А.Д., ЕГН **********,***.

В исковата си молба ищецът твърди, че двамата с ответницата живеели на семейни начала в неговото жилище в Република И.. По време на съвместното им съжителство, същата го уверявала, че ще сключи брак с него, при условие, че закупи апартамент в гр. Шумен, със свои средства, на името на двамата, като след сключването на брака ще се преместят в него. След като го убедила да закупят апартамент в гр. Шумен, ответницата се завърнала в Б. и сключила предварителен договор с „ К. ... „ ООД, ЕИК ..., за покупко - продажба на апартамент № .., находящ се в гр. Ш., ул. ..., като уведомила ищеца, че е сключила предварителен договор за покупка на имота на името на двамата, без да му предостави копие от договора, с мотива, че не може да говори и чете на български. След уверенията й, че апартамента трябва да се изплати на вноски, за да им бъде прехвърлен, ищецът започнал да изплаща вноските за закупуването му със свои лични средства. Поради факта, че бил пенсионер и нямал възможност за заплати апартамента на една вноска, той заплащал, освен чрез банкови преводи до продавача и, чрез вноски в брой в касата на „ К. ... „ ООД. Цялата сума, която заплатил с лични средства на продавача „ К. ... „ ООД е 45 175 евро, равняващи се на 88 354.63 лева по фиксинга на БНБ за 1 евро, от които 58 287.30 лева – за закупуването на описания по-горе апартамент и 30 067.33 лева – за допълнителни СМР, извършени по апартамента от „ К. ... „ ООД, а именно: закупуване и поставяне на врати, подови настилки, плочки, теракота, обзавеждане на баня и тоалет. След като изплатил цялата посочена сума, продавачът „ К. ... „ ООД му издал служебна бележка, в уверение на това, че е направил вноска в размер на 45 175 евро за покупката на апартамента. На 28.08.2014 г., в деня на изповядване на сделката за покупко-продажба на апартамента по нотариален ред, за да може ответницата да бъде вписана като съсобственик на апартамента, част от средствата, които ищецът внесъл за закупуването му в касата на дружеството, били внесени от служителя на „ К. ... „ ООД – Т.К.К.а, ЕГН ********** като вноска в полза на „ К. ... „ ООД, с основание: вноска за апартамент № 9 – Ю.А.Д.. Сумата била в размер на 20 930.94 лева и представлявала част от сумите, внесени от ищеца за закупуването на апартамента и описани в горецитираната служебна бележка, издадена от „ К. ... „ ООД. Така при изповядването на сделката пред нотариус са представени три банкови документа, удостоверяващи заплащането на апартамента от купувачите на продавача. Първият документ е с дата 15.07.2011 г. и удостоверява направена вноска за закупуване на апартамента в размер на 5 100 евро от ищеца по сметка на „ К. ... „ ООД. Вторият е с дата 03.01.2012 г. и удостоверява направена вноска в размер на 14 000 евро от името на ищеца в полза на дружеството, като наредител на сумата е Т.К.К.а – служител в „ К. ... „ ООД. Третият документ е с дата 28.08.2014 г. и удостоверява направена вноска в размер на 20 930.94 лева в полза на „ К. ... „ ООД от името на ответницата, като наредител е Т.К.К.а – служител в „ К. ... „ ООД. Въз основа на изложеното ищецът твърди, че е платил цената на апартамента и допълнителните СМР изцяло с лични негови средства, вкл. паричната вноска, направена на 28.08.2014 г. от името на Ю.А.Д.. На 28.08.2014 г., с н.а. № ...г. на СВ при АВ – Ш., ищецът и ответницата са станали съсобственици на визирания апартамент № 9, с идентификатор № ..., находящ се в гр. Ш., ул. ..., ет. .., с площ от 96.25 кв.м., заедно с 0.08885 ид.ч. от общите части на сградата, в която е построен и 0.08885 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, равняващи се на 27.63 кв.м., както и изба № 4, с площ от 5.71 кв.м., заедно с 0.00388 ид.ч. от общите части на сградата и 0.00388 ид.ч. от дворното място, равняващи се на 1.21 кв.м.. След като станала съсобственик на горепосочения имот, ответницата започнала да отлага, както да сключи граждански брак с ищеца, така и да се преместят да живеят в новозакупения апартамент в гр. Ш.. През м. януари 2017 г., същата напуснала съвместно обитаваното с ищеца жилище, с мотива че не желае да сключи граждански брак, не желае да живее повече с него и вече нищо не ги свързва. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да осъди Ю.А.Д. да му заплати 1/2 от продажната цена на апартамент № 9, с площ от 96.25 кв.м., с идентификатор № ..., находящ се в гр. Ш., ул. ..., ет. 4, в сграда с идентификатор ..., построена в ПИ с идентификатор ...по КК и КР на гр. Ш., с предназначение – жилище, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - № ....8, под обекта - № ....6, над обекта – няма, заедно с 0.08885 ид.ч. от общите части на сградата, в която е построен и 0.08885 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, равняващи се на 27.63 кв.м., както и изба № 4, разположена на първи приземен етаж от жилищната сграда, с площ от 5.71 кв.м., при граници от север – изба № 3, от изток – двор, от юг – калкан, от запад – гараж № .., отгоре – ет. 2, заедно с 0.00388 ид.ч. от общите части на сградата и 0.00388 ид.ч. от дворното място, равняващи се на 1.21 кв.м., описан в акт № ...г. на СВ при АВ – Ш., равняваща се на 29 143.65 лева, получена с оглед неосъществено основание, съгласно чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска до окончателното приключване на делото във всички инстанции и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата Ю.А.Д., действаща чрез пълномощника адв. Ив. Т. от ШАК, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва твърденията на ищеца, че страните са живели заедно, че от нейна страна е било поставено като условие за сключването на брак закупуване от ищеца на жилище в България изцяло с негови средства, че е бил сключен предварителен договор, за който ищецът не е знаел, че последният е изплатил сам и изцяло на дружеството продавач сумата от 45 175 евро, както и, че след закупуване на жилището до м. януари 2017 г. ответницата е отлагала сключването на брака и в крайна сметка отказала. Твърденията й са, че между страните липсват каквито и да е обещания или ангажименти за сключване на брак. Между същите била постигната договорка за съвместно закупуване на жилище, след което на 25.01.2010 г. бил сключен предварителен договор за закупуване на такова с „ К. ... „ ООД, с отразена покупно - продажна цена в размер на 110 000 лева, включваща и довършителни работи. Договорената цена била изплатена, както следва: 1/ Първоначална вноска, направена от ответницата чрез банков превод, в размер на 51 000 лева или 26 057 евро, която сума е от сметката на ответницата в „ Банка Пиреос „, а отразеното в представената служебна бележка, издадена от „ К. ... „ ООД, че е направена от ищеца не отговаря на истината; 2/ Две последващи вноски, направени от страна на ищеца, в размер на 5 100 евро и 14 000 евро, отразени в представената служебна бележка, издадена от „ К. ... „ ООД и 3/ Последна вноска, в размер на 20 930.94 лева, направена на 14.08.2014 г. чрез банков превод от името на ответницата, която не е отразена в представената служебна бележка, издадена от „ К. ... „ ООД, но е представена вносна бележка за осъществения превод.

С определение № 432/07.12.2017 г. като трето лице помагач на страната на ответницата е конституирано „ К. ... „ ЕООД, гр. Ш., ЕИК ....

В предоставения му срок третото лице помагач „ К. ... „ ЕООД, представлявано от управителя Н.И.Ф., чрез пълномощника адв. Св. Е. от ШАК, депозира отговор на исковата молба, в който заема становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че в края на 2009 г. – началото на 2010 г. ответницата се свързала с дружеството и изявила желание да закупи описания в исковата молба недвижим имот, но заявила, че спешно следва да се върне в Република И., където живее и работи, поради което ще упълномощи лице, което да я представлява при сключването на предварителен договор за покупко-продажба. На 25.01.2010 г. между дружеството и упълномощеното от ответницата лице – И.К.С. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, при продажна цена в размер на 110 000 лева, в която не е включена стойността на довършителните работи по самостоятелните обекти, в размер на 8 000 лева, като бил уговорен следния начин на плащане: 51 000 лева при подписване на договора, които следва да бъдат преведени по сметка на дружеството в „ ОББ „ АД в срок до 26.01.2010 г. и 59 000 лева – в деня на изповядване на сделката пред нотариус в срок до края на м. август 2010 г.. На 27.01.2010 г. по сметка на дружеството постъпила сумата от 51 000 лева от сметка на Ю.Д. в „ Банка Пиреос „. През лятото на същата година ответницата поискала отлагане във времето окончателното изповядване на сделката, тъй като няма възможност да заплати остатъка от продажната цена в срока, посочен в предварителния договор, като страните се договорили собствеността върху имотите да бъде прехвърлена по нотариален ред в момента, в който бъде изплатена окончателната им цена. През периода 2010 г. – 2014 г. ответницата контактувала с дружеството при завръщането си в страната като била придружавана от ищеца, когото представяла за свой приятел, с който заедно закупуват имота. На 15.07.2011 г. по сметка на дружеството била преведена сумата от 5 100 евро, на основание вноска за апартамента, за което била издадена фактура № 202/15.07.2011 г.. На 03.01.2012 г., отново от ищеца бил направен превод в размер на 14 000 евро, на същото основание, за което била издадена фактура № 228/03.01.2012 г.. През 2013 г. – 2014 г. ищецът и ответницата са превеждали по сметка, както и заплащали в брой за имота суми в общ размер на 3 500 лева. При едно от посещенията на Ю.Д. и Н.Б. при управителя на дружеството, ищецът поискал да му бъде издадена бележка за платените до него момент суми. На въпрос има ли значение на кого от двамата да бъде издаден документа, Ю.Д. попитала Н.Б., на когото превеждала и отговорила, че няма значение, но след като той е поискал, тя е съгласна на него да бъде издадена бележката. Поради това и представената по делото служебна бележка е издадена на името на ищеца и удостоверява вярно платените до него момент суми, но тава са суми платени от ищеца и ответницата общо. В края на м. август 2014 г., при завръщането си в България Ю.Д. и Н.Б. посетили дома на представляващия дружеството и заплатили в брой сумата от 6 950 евро. При проведения разговор помежду им, страните се разбрали апартаментът да бъде прехвърлен на името на ответницата. След консултация с нотариуса по сделката обаче се установило, че след като има извършени транзакции и от нея и от ищеца, няма как собствеността да бъде само на единия от тях, поради което, в крайна сметка сделката била изповядана както е реалното плащане на сумите – при квоти по 1/2 ид.ч. за Ю.Д. и Н.Б., всеки от които е платил половината от стойността на апартамента. Тъй като към момента не е заплатена цялата продажна цена за гаража, то този имот не е прехвърлен по нотариален ред. Позовавайки се на изложеното, третото лице помагач моли за отхвърляне на исковете и присъждане на извършените по делото разноски.

Исковата молба е редовна, а предявеният иск, имащ за правно основание чл.55, ал.1, пр.ІІ от ЗЗД е допустим и подсъден на ШОС като първа инстанция.

По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява, че с н.а. № ...г. на нотариус рег. № 024 при НК, вписан в СВ – Ш. под № ...г., ищецът и ответницата са закупили от „ третото лице помагач „ К. ... „ООД, гр. Ш., ЕИК ..., представлявано от управителя А.А.Ф., апартамент № .., находящ се в гр. Ш., ул. ..., ет. .., състоящ се от дневна, кухня, спалня, коридор, баня и тераса със ЗП 96.25 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ..., в сграда с идентификатор № ..., разположена в ПИ с идентификатор № ...по КК и КР на гр. Ш., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - № ....8, под обекта - № ....6, над обекта – няма, заедно с 0.08885 ид.ч. от общите части на сградата, които съответстват на 6.43 кв.м. и 0.08885 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, равняващи се на 27.63 кв.м., както и изба № 4, с площ от 5.71 кв.м., заедно с 0.00388 ид.ч. от общите части на сградата, които съответстват на 0.28 кв.м. и 0.00388 ид.ч. от дворното място, които съответстват на 1.21 кв.м., за сумата от 58 287.30 лева, получена напълно от продавача по банков път.

Страните не спорят по въпроса за валидността на сделката, както и, че всеки от тях е придобил право на собственост върху 1/2 ид.ч. от описания имот, съгласно правилото на чл.30, ал.2 от ЗС.

Ищецът твърди, че продажната цена на жилището е заплатена изцяло от него, поради дадено от ответницата обещание за брак, което впоследствие не е спазила. Ответницата оспорва, че е обещавала на ищеца да се омъжи за него, както и, че жилището е закупено изцяло с негови лични средства, като твърди, че половината от цената е платена с нейни средства.

От приложените по делото книжка за посещение на професионален курс, осигурително досие на гражданина, искане за откриване на банкова сметка, ***.01.2010 г., платежно нареждане от 27.01.2010 г., вносна бележка от 01.07.2010 г., банково извлечение от 12.11.2010 г. и показанията на разпитаните по делото свидетелки И.К.С. и Д.Н.Й., се установява, че ответницата живее и работи в Република И. повече от 10 години. Там се запознала с ищеца, с когото установили и подържали близки приятелски контакти, без да са съжителствали на семейни начала, като всеки обитавал отделно жилище. От 2008 г. ответницата се завръщала ежегодно в Република Б., придружавана от ищеца, когото представила на приятелите си, включая на двете свидетелки, с които страните поддържали контакти при всяко тяхно идване в гр. Ш., където отсядали на хотел. Свидетелките заявяват, че страните демонстрирали близки отношения, като особено впечатление правела особената загриженост на ответницата към ищеца. Веднъж, при разговор „на маса”, същият заявил пред свид. С. и съпруга й, че иска да се ожени за Д., но това му изявление не било последвано от официално предложение, като и двете свидетелки не могат да определят с категоричност доколко интимни са били отношенията между страните.

В края на 2008 г., след поредното си завръщане, Д. заявила пред свидетелките, че иска да закупи апартамент в гр. Ш., като инвестиция и с цел да го ползва, когато е в България, като ги помолила да й съдействат при проучване пазара на жилища. Впоследствие, сама избрала процесния имот и решила да го купи. В края на 2009 г., при завръщането си в Б., тя и ищецът посетили дома на свид. С., като заявили, че искат да й оставят на съхранение сумата от 85 000 лева, уточнявайки, че е за покупка на апартамента. Свидетелката предложила, поради предстоящите почивни дни, сумата да бъде внесена в банка, но ищецът се възпротивил. При отпътуването си за И. след новогодишните празници, страните оставили на свидетелката сумата от 52 000 лева, която да внесе по банкова сметка ***. Свидетелката твърди, че не знае с категоричност на кого е била сумата, но от изявленията на страните останала с впечатление, че това са лични средства на ответницата, тъй като ищецът категорично заявил, че не желае да закупува имот в гр. Ш. и не иска да участва в сделката. На 30.12.2009 г. ответницата снабдила свид. С. с нотариално заверено пълномощно, рег. № 16672 и 16673 на нотариус рег. № 222 при НК, с което я упълномощила да я представлява пред третото лице помагач при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на апартамента. На 07.01.2010 г., ползвайки даденото й пълномощно С. внесла оставената й от страните сума от 52 000 лева по банкова сметка ***, разкрита в „ Пиреос банк „, на името на ответницата. На 25.01.2010 г. между ответницата, действаща чрез пълномощника си свид. С. и третото лице помагач бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, както и за гараж № 3 с площ от 14.84 кв.м., находящ се в гр. Ш., ул. Б.., на първи приземен етаж от жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор № ...по КК и КР на гр. Ш., заедно с 0.02019 ид.ч. от общите части на сградата, на които съответстват 1.46 кв.м. и 0.02019 ид.ч. от дворното място, равняващи се на 6.28 кв.м., общо за сумата от 110 000 лева, която да бъде платена по следния начин: 51 000 лева – при подписване на договора, по банкова сметка *** - клон Ш., в срок до 26.01.2010 г. и 59 000 лева – в деня на изповядване на сделката пред нотариус, в срок до края на м. август 2010 г.. В чл.2 от договора е било уговорено, че разноските по продажбата са за сметка на купувача. Уговорената в договора първа вноска за погасяване продажната цена на имота, в размер на 51 000 лева е била преведена по банков път на продавача от сметката, разкрита в „ Пиреос банк „ от свид. С. на името на ответницата.

От представените 2 бр. банкови извлечения, вносни бележки от 07.01.2010 г. и 28.08.2014 г., платежно нареждане от 27.01.2010 г., 2 бр. фактури №№ 202/15.07.2011 г. и 228/03.01.2012 г., 4 бр. извадки от банкова сметка, ***. ПКО от 24.08.2014 г. и 25.08.2018 г., както и от заключението на вещото лице по допусната ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено, се доказва, че във връзка със сключения предварителен договор за покупко-продажба на имота продавачът е получил от купувачите и осчетоводил в счетоводните си книги следните плащания: 1/ на 28.01.10 г. – 51 000.00, постъпили по банкова сметка ***; 2/ на 15.07.2011 г. – 5 100 евро с левова равностойност 9 974.74 лева, постъпили по банков път, за което е издадена фактура № 202/16.07.2011 г. на името на ищеца; 3/ на 03.01.2012 г. – 14 000 евро с левова равностойност 27 381.62 лева, постъпили по банков път, за което е издадена фактура № 228/03.01.2012 г. на името на ищеца; 4/ на 05.12.2012 г. – 500 евро с левова равностойност 977.92 лева, постъпили по банков път с вносител ищеца; 5/ на 28.01.2013 г. – 600 евро с левова равностойност 1 173.50 лева, постъпили по банков път с вносител ищеца; 6/ на 11.04.2013 г. – 500 евро с левова равностойност 977.92 лева, постъпили по банков път с вносител ищеца; 7/ на 10.04.2014 г. – 1 500 евро с левова равностойност 2 933.74 лева, постъпили по банков път с вносител ищеца; 8/ на 24.08.2014 г. – 6 950 евро с левова равностойност 13 593 лева, постъпили в брой, за която е издаден ПКО от 24.08.2014 г. на името на ищеца и 9/ на 24.08.2014 г. – 1 800 евро с левова равностойност 3 520.49 лева, постъпили в брой, за която е издаден ПКО от 25.08.2014 г. на името на ищеца. Общо заплатените суми са 51 000 лева и 30 950 евро с левова равностойност 60 532.93 лева, от които 51 000 лева от ответницата и 30 950 евро с левова равностойност 60 532.93 лева – от ищеца. По делото е приложена служебна бележка, издадена от третото лице помагач по искане на ищеца, в която е посочено, че ищецът е заплатил за покупка на процесния имот общо 45 175 евро, които данни се различават с данните, отразени в счетоводството на „ К. ... „ ООД. Разминаването се дължи на факта, че в служебната бележка е посочена като платена от ищеца сумата от 26 057 евро или 51 000 лева, която счетоводно е отразена като внесена от ответницата с преводно нареждане от 28.01.2010 г..

Между страните не се спори, че визираните по-горе суми са били дадени за закупуване на описания в нотариалния акт жилищен имот, без посочения в предварителния договор за покупко-продажба гараж, който е отпаднал от предмета на сделката по взаимно съгласие на продавача и купувачите, както и за извършените в апартамента допълнителни СМР, относно вида и стойността на които не са представени доказателства.

От показанията на разпитаните две свидетелки, се изяснява, че след закупуване на имота и преди влошаване на отношенията между страните, ищецът не е проявявал интерес към него, като единствено ответницата се е ангажирала с извършването на довършителните работи и обзавеждането му.

Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните изводи: По силата на валиден нотариален договор за покупко-продажба, страните са придобили в съсобственост, при квоти по 1/2 ид.ч. недвижим имот, с продажна цена 58 287.30 лева. В изпълнение на сключения предварителен договор за покупко-продажба на имота, на продавача е била платена сумата от 111 532.93 лева, като между страните не се спори, че тя включва продажната цена на имота и стойността на извършените в него допълнителни СМР. Не се спори и, че от посочената сума ищецът е платил 5 100 евро с левова равностойност 9 974.74 лева, постъпили по банков път на 15.07.2011 г. и 14 000 евро с левова равностойност 27 381.62 лева, постъпили по банков път на 03.01.2012 г., или общо 37 356.36 лева. Досежно разликата от 74 176.57 лева страните спорят, като всяка от тях твърди, че е платена с лично с нейни средства. При възникналия спор, всяка от страните носи доказателствената тежест за доказване основателността на възраженията си. В тази връзка, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че, освен посочената сума от 37 356.36 лева, ищецът е заплатил и сумите от 500 евро с левова равностойност 977.92 лева, постъпили по банков път на 05.12.2012 г.; 600 евро с левова равностойност 1 173.50 лева, постъпили по банков път на 28.01.2013 г.; 500 евро с левова равностойност 977.92 лева, постъпили по банков път на 11.04.2013 г.; 1 500 евро с левова равностойност 2 933.74 лева, постъпили по банков път на 10.04.2014 г.; 6 950 евро с левова равностойност 13 593 лева, постъпили в брой, за което е издаден ПКО от 24.08.2014 г. на името на ищеца и 1 800 евро с левова равностойност 3 520.49 лева, постъпили в брой, за което е издаден ПКО от 25.08.2014 г. на името на ищеца, или общо 60 532.93 лева. Изводът на съда, че спорната разлика от 23 176.57 лева е платена също със средства на ищеца се основава на обстоятелствата, че за погасяването й има издадени платежни документи, неоспорени от страните, от които се установява, че е внесена лично от Н.Б. чрез превод по банков път или плащане в брой, тези документи са били отразени в счетоводството на продавача, и от останалите доказателствата по делото не се установява сумата да е от средства на ответницата или друго лице. По отношение извършените от ответницата плащания за имота, съдът приема за безспорно, че с нейни лични средства е погасена сумата от 51 000 лева, тъй като се установява, че е наредена за плащане на продавача от банкова сметка ***ността по сметката да е формирана от средства на ищеца или трето лице. Не се доказва и възражението, че ответницата не е имала средства и не е могла да има в наличност посочената сума. Ответницата твърди, че в изпълнение на договора е внесла и сумата от 20 930.94 лева, преведена по банков път на 14.08.2014 г., за която по делото е приложена вносна бележка. Досежно тази сума, ищецът заявява, че е формирана от платените от него в брой суми на продавача, и, че в деня на сделката, същата е била преведена от служител на „ К. ... „ ООД – Т.К.К.а по банкова сметка ***а от името на ответницата, за да има основание последната да фигурира като собственик в нотариалния акт. Твърденията, че сумата е внесена в деня на изповядване на сделката и от лицето Т.К.К.а, за което не се спори, че към този момент е била служител на „ К. ... „ ООД, се потвърждават и от съдържанието на приложеното на л.17 от делото надлежно заварено копие от документа. Същевременно, от представените банкови извлечения и платежни документи, както и от изслушаната ССЕ се установява, че процесното плащане не е било отразено по сметка на продавача, нито в счетоводните му книги. То не фигурира и в издадената от продавача служебна бележка, приложена на л.14. Като съобрази изложеното, оспорването от ищеца верността на документа, характера му на частен свидетелстващ документ, които не се ползва със задължителна доказателствена сила за удостоверените с него факти и се преценява, с оглед на всички събрани доказателства по делото, както и тежестта на ответницата да установи по безспорен начин извършеното плащане, съдът приема за недоказано, че такова е осъществено за сумата от 20 930.94 лева. В потвърждение на направения извод е и елементарната логика от пресмятането, при което, ако към общо платената сума от 111 532.93 лева прибавим сумата от 20 930.94 лева, се получава надвишаване на уговорената в предварителния договор цена на имота с 22 463.87 лева, а на продажната му цена по нотариален акт – със 74 176.57 лева, по отношение на които разлики в повече не се установява основание за плащане от купувачите на продавача.

Ищецът твърди, че е дал цялата продажна цена на имота по нотариален акт, с оглед на даденото от ответницата обещание за брак, което впоследствие тя не е спазила. Поради горното, иска същата да му върне 1/2 от продажната цена на имота, получена поради неосъществено основание. Като съобрази изложеното по-горе, съдът приема, че наведените от ищеца факти квалифицират претенцията му като такава по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

Според трайната съдебна практика, при втория състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД престацията следва да е била извършена с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло да бъде осъществено. Основание по смисъла на цитираната разпоредба е юридически факт, източник на права и задължения, което предпоставя наличие на валидно правоотношение между страните, от което то произтича. За успешно провеждане на иска по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД ищецът следва да докаже твърденията си, че е дал на ответника претендираната имуществена облага, както и, че основанието за даване не се е осъществило.

В конкретната хипотеза, от събраните по делото доказателства не се установи по категоричен начин ответницата да е обещавала на ищеца да сключат граждански брак, но дори и това да е така, според действащото право на Република Б., подобно съглашение не обвързва страните със задължителна сила и въз основа на него не би могло да възникне действително облигационно правоотношение, поради явното му противоречие със законоустановените в чл.2 и чл.5 от СК принципи за доброволност на брачния съюз, както и с интересите на обществото, по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗЗД. Предвид изложеното и, че искът за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД винаги предпоставя валидна облигационна връзка, основанието за престиране на даденото, по която впоследствие не е било осъществено по вина на този, който е получил облагата за сметка на лицето, което е изпълнило, съдът заключава, че предявената от ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД претенция е неоснователна.

Независимо от изложеното, за пълнота следва да се отбележи, че по делото не се установи каква част от платените от страните суми са били за продажната цена на имота по нотариален акт и каква – за допълнителни СМР, с оглед на което и обстоятелството, че, както ищеца, така и ответницата са платили суми по-големи от цената за 1/2 ид.ч. от имота, следва да се приеме за недоказано, че същата е погасена със средства на само на единия или на другия. Освен това, не се установи платените от името на ответницата суми на продавача да са от средства на ищеца, което налага извод за неоснователност на твърденията му, че той е платил изцяло цената на имота.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, съдът заключава, че предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли, като ищецът бъде осъден да заплати на ответницата извършените по делото разноски, в размер на 1 800.00 лева - платен адвокатски хонорар.

На основание чл.78, ал.10 от ГПК, на третото лице помагач не следва да се присъждат разноски.

Водим от горното,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Н.Б., гражданин на Република И., роден на *** г., в гр. Р., иден. № ..., лична карта № ..., издадена на 12.05.2011 г., валидна до 11.05.2021 г., с адрес: Република И., гр. Р., ул. ..., със съдебен адрес:***-р ..., срещу Ю.А.Д., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 29 143.65 лева, представляваща 1/2 ид.ч. от продажната цена на недвижим имот, описан подробно в н.а. № ...г. на нотариус рег. № 024 при НК, с район на действие ШРС, като получена от ответницата с оглед на неосъществено основание, а именно неспазено обещание за сключване на брак.

ОСЪЖДА Н.Б., гражданин на Република И., роден на *** г., в гр. Р., иден. № ..., лична карта № ..., издадена на 12.05.2011 г., валидна до 11.05.2021 г., с адрес: Република И., гр. Р., ул. ..., със съдебен адрес:***-р ..., да заплати на Ю.А.Д., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 1 800.00 лева.

Делото е разгледано и решението постановено при участието на третото лице помагач „ К. ... „ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. ....

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: