Р Е Ш
Е Н И
Е № 195
гр.Шумен,15.Х.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито
съдебно заседание на девети октомври
2018г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен
Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.599/2015г. на Шуменския окръжен
съд,докладвано от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството
по настоящото дело е образувано по частна жалба/назована молба/, с вх. № 27703 от 12.10.2015г.
,депозирана в ШОС от “ГРАФЕН РИТЕЙЛ” ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление: гр. В., ул.”..., представлявано от С.К.Е., чрез адв. В.Я. от САК, срещу постановление по изп. д. № 20158760400361 от
30.09.2015г. на ЧСИ Д.З. ,с рег. № … , с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за спиране
изпълнителните действия по отношение
притежаваните от жалбоподателя , в качеството му на трето лице по см. на
чл. 435, ал. 4 от ГПК, недвижими имоти, срещу които е насочено принудително
изпълнение, и които имоти в деня на възбраната са се намирали в негово
държание.
Излага се в жалбата,че процесните пет имота,вкл. и сградите в тях са придобити от молителя на
07.04.2015г. ,посредством нотариални сделки, по реда на индивидуалното
изпълнение по чл. 37 от ЗОЗ от заложния кредитор “Крам Комерс БГ” ООД,
действащо в качеството си на продавач и за сметка на заложния длъжник “Агро
Спектър” ЕООД, като всички сделки са и надлежно вписани в службата по вписванията – гр. Н. П.. С покана за
доброволно изпълнение от 19.06.2015г. длъжникът бил уведомен, че върху имотите
е наложена възбрана, а за 28.07.2015г. бил насрочен и описът им, включително и
на движимите вещи ,находящи се в тях. С молба до ЧСИ, жалбоподателят поискал да бъде спряно принудителното
изпълнение върху имотите собственост на “ГРАФЕН РИТЕЙЛ” ЕООД. ЧСИ с обжалваното
постановление от 30.09.2015г. оставил
молбата без уважение.При тези обстоятелства
моли съда да постанови решение за преустановяване изпълнителните действия по отношение на
имотите, както и да бъдат вдигнати наложените върху тях възбрани.
Ответникът по частната жалба и взискател
в изпълнителното производство “ТБ “В.” ЕАД,
депозира възражение,че жалбата е недопустима, а по същество и неоснователна
и моли съда да я отхвърли.
В писменото си становище по чл. 436, ал. 3
от ГПК, ЧСИ моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като залогът на
търговското предприятие, въз основа на който жалбоподателя е придобил
процесните имоти е вписан в ЦРОЗ на 30.09.2014г., и е пристъпено към изпълнение
през 2015г., а договорна ипотека в полза
на взискателя е вписана през 2012г.
Сочи, че в действителност, в случая има противопоставяне на два
регистъра, този на ЦРОЗ и Имотния регистър към АВ, но вписванията имат
поредност и първото по ред вписване, е и първо по право, като в настоящия
случай, това е вписаната ипотека.Съгласно правилата на ЗЗД, статута на
ипотеката следва имота независимо чия собственост е той и няма пречка да бъде
насочено принудително изпълнение върху имотите.
С определение № 522 от 11.ХІ.2015г. на ШОС производството по настоящото
дело е спряно на основание чл.299ал.1,т.4 от ГПК,до постановяване на решение по
Т.Д. №1/2015г. на ОСГТК на ВКС на РБ, което би имало
значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.
Т.Д. №1/2015г. на ОСГТК на ВКС на
РБ е приключило с ТР № 1/2015г. от 10.VІІ.2018г. на ОСГТК на ВКС и на спряното
производство по ч.гр.д. № 599/2015г.е даден ход.
В
проведеното открито съдебното заседание на 9.Х.2018г.страните не се явяват,като
писмено становище е представено само от
ТБ”В.”ЕАД,с което поддържат
даденото на 15.Х.2015г. становище по
делото. Считат за безспорно установено,че молителят е придобил
процесните имоти по реда на чл.37 от ЗОЗ,след учредяване на договорна ипотека
върху същите имоти ,в полза на ТБ”В.”ЕАД.Поради това същият молител и
собственик на процесните имоти се явявал ипотекарен длъжник,по отношение на
който може да бъде проведено принудително изпълнение в полза на Банката като
кредитор,на основание чл.173 от ЗЗД.В тази връзка поддържат,че жалбоподателят
няма качество на трето лице по см. на чл.435ал.4 от ГПК,а се явява ипотекарен
длъжник по изп.дело и може да защитава правата си като такъв,по реда на чл.435ал.2 от ГПК. В този смисъл
били и дадените разрешения с ТР №
1/2015г. от 10.VІІ.2018г. на ОСГТК на ВКС .
При изложените обстоятелства,с оглед и във връзка с предходното
становище,счита,че така депозираната жалба/молбата/ на „Графен Ритейл”ЕООД
срещу Постановление от за спиране на
изпълнителните действия по отношение 30.ІХ.2015г. по изп.дело № 20158760400361
по описа на ЧСИ Д.Златева,с рег.№ 876 на КЧСИ,с което е оставено без уважение
искането на молителя на придобитите от молителя имоти, е недопустима и като
моли такава да бъде оставена без разглеждане.Моли ако съдът не споделя това
становище, да постанови решение,с което
да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна и да бъде
потвърден обжалвания акт. Претендира и за присъждане на деловодни разноски в
размер на 150 лева.
Настоящият съдебен състав,като обсъди оплакванията по жалбата,становището на
насрещната страна ,становището на ЧСИ,както и всички събрани по делото
доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено следното:
Безспорно е по делото,че Изпълнително дело №
20158760400361 по описа на ЧСИ Д.З., с рег.№ 876 на КЧСИ,район на действие
ШОС,е образувано по молба на ТБ”В.”ЕАД,ЕИК ...,седалище и адрес на
управление:гр.С.,община”С.”,ул.”...,район „К.С.”,правоприемник на „Креди
Агрикол България”ЕАД,въз основа на изпълнителен лист от 8.VІ.2015г.по гр.д.
№544/15 по описа на НПРС.
Не се спори също,като се установява и от писмените
доказателства,че за обезпечаване на присъденото задължение,в полза на
взискателя е учредена договорна ипотека по дело № 2306/ от 1.І.2012г., по описната книга в
Службата по вписванията на АВ-Н. п., върху 5-те поземлени имота,находящи се в
с.К.,община Н. К.,област Ш.,подробно описани в жалбата,които са предмет на процесното
принудително изпълнение-опис .
Установява се от писмените доказателства,че особеният
залог на търговско предприятие,въз основа на който жалбоподателят е придобил
същите имоти,е вписан в ЦРОЗ на 30.ІХ.2014г.,под № 2014093002758.
Тези имоти,вкл. и сградите в тях,са придобити на 7.ІV.2015
г. от жалбоподателя „Грифен Ритейл”ЕООД, с нотариални сделки по реда на
индивидуалното изпълнение по чл.37 от ЗОЗ,от заложния кредитор „Крам комерс
БГ”ООД,действащ в качеството си на продавач и за сметка на заложния длъжник
„Агро Спектър”ЕООД,с ЕИК ....Тези сделки са надлежно вписани в Службата по
вписванията-гр.Нови пазар,вх.рег.№1540,т.5,акт8,№723 от описната книга.
Или,от горните данни се установява,че договорната
ипотека върху процесните имоти,в полза на ТБ”В.” като правоприемник на „Креди
Агрикол България”ЕАД, е вписана на 1.І.2012г.,а жалбоподателят е придобил
същите имоти по-късно –на 7.ІV.2015г.
Процесното принудително изпълнение е от 2015г./с
покана за доброволно изпълнение №16147/19.V-.2015г./Няма данни за заличаване на
учредената процесна ипотека.Кредиторът
ТБ”В.” твърди,че не са извършвани плащания по ипотеката в негова полза,като
Банката не е уведомявана от депозитаря по продажбата по ЗОЗ за изготвяне
окончателен списък на лицата,имащи права върху заложеното имущество,не е
уведомявана за изготвено разпределение на постъпили суми,като на банката не са
изплатени каквито и да са суми от продажбата по реда на ЗОЗ на ипотекираните
процесни имоти. Част от възраженията на жалбоподателя са в този смисъл,като съдът
намира,че те не са подкрепени с никакви доказателства по делото.Жалбоподателят
не е представил никакви доказателства и за възраженията си,че съдебният
изпълнител до момента е насочвал друго изпълнение срещу процесните имоти,респ., че е насочил
повторно изпълнение върху вече реализирано обезпечение в полза на взискателя.
При така установеното положение съдът прави следните
правни изводи:
В разглеждания случай не са
налице пречки за насочване принудително изпълнение от ЧСИ върху процесните имоти,върху които има
учредена ипотека,служеща за обезпечение на ипотекарния кредитор-ТБ „В.”.Тази
ипотека,както вече беше изложено по-горе,е първа по ред ,тъй като е вписана в
Имотния регистър към АВ преди сделките
на жалбоподателя по отношение на същите имоти,вписани в ЦРОЗ.Първото по ред
вписване е първо и по право и плащания
по нея в полза на ипотекарния кредитор не са извършвани.Без значение е кой е
собственик на процесните ипотекирани имоти.Съгласно разпоредбата на чл.173ал.1
от ЗЗД кредитор,чието вземане е обезпечено с ипотека,има право да се
удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот,в чиято и собственост
да се намира той.Ипотеката е вещно и неделимо право,обременяващо определен
недвижим имот на длъжника за обезпечение
на определено вземане и следва този имот,независимо чия собственост е-на първоначалния длъжник или на трето
лице,което го е придобило впоследствие.Вписването на ипотеката я прави
противопоставима на трети лица,които са придобили имота след това.Ето защо колизията между правата на кредитора с особен
залог и ипотекарния кредитор следва да бъде разрешен в полза на
кредитора,вписал първи правата си.
Настоящият
съдебен състав намира за незаконосъобразно и неоснователно твърдението на
жалбоподателя,че с продажбата на процесните имоти по ЗОЗ ,вещните тежести върху
тях,учредени по-рано,са отпаднали по силата на закона.Няма правна разпоредба
нито в ЗОЗ,нито в друг нормативен акт,с която да се приема,че
имоти,придобити от принудително
изпълнение по ЗОЗ,се освобождават от наложени преди проданта по ЗОЗ вещни
тежести.В чл.179 от ЗЗД изрично е посочен редът,по който се заличава
вписването,погасява се ипотеката,отменява се заличаването и се установява нова
поредност. Такава хипотеза в разглеждания случай не е налице.
В изложения
по-горе смисъл и тълкуване на закона е
трайната съдебна практика,включително и задължителната такава,намерила
обобщение в ТР № 1 /2015г. от 10.VІІ.2018г. на ВКС на РБ,ОСГТК по Т.д. №1по
описа за 2015г.,в т.2 на което е прието,че „Продажбата на недвижим имот като част/елемент/
от заложено по реда на ЗОЗ търговско предприятие е деривативен придобивен
способ. Вписаните ипотеки и възбрани се запазват.Заличават се само
залозите,учредени по реда на ЗОЗ.”
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,Шуменският окръжен съд намира,че частната жалба /назована молба/, с вх. № 27703 от 12.10.2015г.
,депозирана от “ГРАФЕН РИТЕЙЛ” ЕООД, срещу постановление от 30.09.2015г. по изп. д. № 20158760400361 на ЧСИ Д.З. ,с
рег. № 876 , с което е оставено без уважение искането
на жалбоподателя за спиране изпълнителните действия по отношение притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти,посочени в искането и в
постановлението,е неоснователна и недоказана.Обжалваното постановление на ЧСИ е
правилно-обосновано и законосъобразно.Няма основания за отмяна на същото,поради
което частната жалба против него се явява неоснователна и недоказана.Ето защо
обжалваното Постановление на ЧСИ следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора на насрещната страна по частната жалба следва
да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 150/сто и петдесет/
лева.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от
30.ІХ.2015г. по изп.дело №
20158760400361 на ЧСИ Д.З.,с рег.№ 876,район на действие ШОС,с което е оставено
без уважение/отказано/ искането на “ГРАФЕН РИТЕЙЛ” ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление:
гр. В., ул.”..., представлявано от С.К.Е., чрез адв. В.Я. от САК, за
спиране изпълнителните действия по
отношение притежаваните от жалбоподателя
, недвижими имоти, срещу които е насочено принудително изпълнение,намиращи се в
с.К.,община Н. К.,обл.Ш.,а именно:
УПИ ІІ,с площ 4000 кв.м., Шумен,кв.22А
в; УПИ І,с площ 1320 кв.м.,кв.22А,ведно със селскостопански обект-склад за
препарати със ЗП от 48 кв.м., в с.село;УПИ ІІІ,с площ от 1520 кв.м.,кв.22,ведно
със склад за зърно със ЗП от 360 кв.м.;УПИ ІV,с площ от 1630 кв.м.,кв.22,ведно със селскостопански
обект-навес,състоящ се от три клетки със
ЗП от 144 кв.м.,УПИ І,с площ от 16 970 кв.м.,кв.22Е,ведно със склад за зърно
със ЗП 440 кв.м.;селскостопански обект-зърносушилня със ЗП от 38 кв.м.,селскостопански
кантар със ЗП от 20 кв.м.;КПП със ЗП от 44 кв.м.
Осъжда жалбоподателя „Графен Ритейл”ЕООД,с горните данни,да
заплати на насрещната страна-взискателя ТБ”В.”ЕАД,ЕИК ...,седалище и
адрес на управление:гр.С.,община”С.”,ул.”...,район „К.С.”,правоприемник на
„Креди Агрикол България”ЕАД,въз основа на изпълнителен лист от 8.VІ.2015г.по
гр.д. №544/15 по описа на НПРС,направените деловодни разноски в размер на
150/сто и петдесет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове :1. 2.