Р Е Ш Е Н И Е № 87

Гр.Шумен 01.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Лидия Томова

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Теодора Димитрова

при участието на секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. търг. дело № 97 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Летиция 2” ООД гр. Шумен срещу решение № 257 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 1565/2016 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд по реда на чл. 422 от ГПК е признал за установено, че жалбоподателят „Летиция 2” ООД гр. Шумен – ответник в първата инстанция, дължи на ищеца Р.И.Т. сумата от 2689,10 лева вземания по трудово правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законна лихва в размер на 486,27 лева, които вземания са били предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 924/2016 г. на ШРС. Съдът е отхвърлил предявените искове по чл. 220 от КТ за сумата от 70,32 лева, иска за мораторна лихва в размер на 13,18 лева, иска по чл. 224 от КТ за сумата от 18,12 лева и иска по чл. 215 от КТ над сумата от 2421,72 лева до пълния предявен размер от 2534,76 лева. Със същото решение районният съд е отхвърлил направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 357,40 лева. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решение в осъдителната му част и в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане. Моли въззивния съд да го отмени в обжалваната част, като вместо това отхвърли изцяло претенциите, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, и уважи направеното възражение за прихващане.

Въззиваемата страна Р.И.Т. чрез пълномощника си адв. С. оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Каото разгледа спора по същество в обжалваната част на решението, въззивният съд съобрази следното:

Пред първата инстанция ищецът Р.И.Т. е предявил срещу ответника „Летиция 2” ЕООД гр. Шумен по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ за признаване установена дължимостта на трудово възнаграждение в размер на 170,78 лева; иск с правно основание чл. 215 от КТ за признаване за установена дължимостта на обезщетение при командироване, обозначено като „дневни командировъчни” – дневни пари по смисъла на разпоредбата; иск с правно основание чл. 224 от КТ за сумата от 96,60 лева - обезщетение за неползван платен годишен отпуск, и искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на горните претенции в размер на законната лихва, която е 32.04 лева за иска по чл. 128 т. 2 от КТ, и 454,23 лева за иска по чл. 215 от КТ.

По делото не се спори относно наличието на валидно трудово правоотношение между страните. Трудовото правоотношение е съществувало и през м. юни 2014 г., като е било прекратено на 17.06.2014 г., видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (гр. дело № 1565/2016 г. л. 6). Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, дължимото възнаграждение за м. юни 2014 г. (чиста сума за получаване) е в размер на 170,78 лева. Не са събрани доказателства за изплащането на дължимото за този период възнаграждение, поради което искът с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ е основателен в пълния му размер.

Основателна е и претенцията с правно основание чл. 224 от КТ за сумата от 96,60 лева - обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Обезщетението е начислено от работодателя със заподта за прекратяване на трудовото правоотношение, като не е посочен неговият размер. От цитираната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на неползвания платен годишен отпуск е 7 дни, като размерът на обезщетението, след удържане на данък върху дохода, е 131,15 лева. Съобразно размера на предявената претенция – 96,690 лева, следва същата да бъде уважена в пълен размер.

Искът с правно основание чл. 215 от КТ е основателен до размер 643,47 лева. От обстоятелствената част на исковата претенция се установява, че тя обхваща дължими дневни при за командироване в чужбина за периода от 01.05.2014 г. до 17.06.2014 г. По делото са представени командировъчни заповеди от 01.05.2014 г. и от 01.06.2014 г., съответно за 15 и 18 дни. Видно от изявленията на страните в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, не се спори, че ищецът е бил командирован в чужбина за целия период от 01.05.2014 г. до 16.06.2014 г. включително (гр. дело № 1565/2016 г. л. 41), или броят на дните, за които се претендират дневни командировъчни пари, е 47 дни. Съдът не следва да отчита датата 17.06.2014 г. като част от този период, защото на тази дата трудовото правоотношение е било вече прекратено, видно от приложената заповед от същата дата (гр.д. № 1565/2016 г. л. 6).

Спорният въпрос е за приложимия нормативен акт и свързания с това размер на дължимото от работодателя обезщетение по чл. 215 от КТ. Районният съд е приложил разпоредбите на Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите при международни автомобилни превози на товари и пътници.

Шуменският окръжен съд в настоящия си състав намира, че приложената от районния съд Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите при международни автомобилни превози на товари и пътници, не е обнародвана и не е влязла в сила. Нейното обнародване е било задължително по смисъла на чл. 108 ал. 2 от Конституцията от 1971 г. и съгласно изричната разпоредба на чл. 37 ал. 1 от Закона за нормативните актове. Обнародването е задължителна предпоставка за влизане в сила на съответния нормативен акт. Обстоятелството, че в самия нормативен акт е посочена друга дата на влизане в сила в отклонение от правилото за тридневния срок след обнародването, не отменя задължителността на самото обнародване като способ за оповестяване на нормативния акт и предпоставка за неговото действие. Поради това, въззивният съд намира, че при преценка на дължимостта на претендираните т. нар. дневни пари при командироване в чужбина и определяне на техния размер приложимият нормативен акт е Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (обн. ДВ бр. 50 от 11.06.2004 г.). Съгласно чл. 31 ал. 1 от Наредбата, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Тази норма следва да се приложи при определяне дължимостта на паричните суми за дневните разходи на ищеца при неговото командироване за процесния период, доколкото същият е бил командирован в качеството си на шофьор в Европейския съюз, за извършване на автомобилен превоз на товари. Според т. 1 от Приложение № 3 към Наредбата, командировъчните пари на ден при единични автомобилни превози, са в размер до 27 евро. Съдът намира, че този размер следва да се определи като дължим от ответника на ищеца при командироването му за претендирания период. Към делото е приложена заповед № 10-15-7-1-2013 за определяне на командировъчни пари в размер, различен от определения в Приложение № 3 на Наредбата. Въззивният съд намира, че тази заповед не следва да се вземе предвид при определяне на дължимостта на паричните суми за дневни командировъчни разходи. В заповедта са посочени различни суми в зависимост от критерий, обозначен като „цикъл на единична езда”, без да се дефинира този критерий и зависимостта между него и размера на дневните командировъчни разходи. Горното е в нарушение на чл. 31 ал. 6 от Наредбата, поставяща определянето на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3 в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Поради това, дължимата парична сума за дневни командировъчни разходи за процесния период от 01.05.2014 г. до 16.06.2014 г. включително следва да се определи съобразно правилото на т. 1 от Приложение 3 на Наредбата, или по 27 евро на ден. Общият размер на дължимата парична сума за дневни командировъчни разходи за периода от 01.05.2014 г. до 16.06.2014 г., или за 47 дни, е 1269 евро, равностойни на 2481,95 лева. Според заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, от ответника на ищеца са били изплатени командировъчни пари за периода 01.05.2014 г. – 17.06.2014 г. в размер на 1838,48 лева с банков превод на 16.05.2014 г. (допълнителна ССЕ л. 2, гр. дело № 1565/2016 г. л. 78). Заключението в тази му част не е било оспорено и е прието от районния съд като доказателство с протоколно определение от 20.12.2016 г. Горното обуславя извод за частична основателност на предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 215 от КТ до размер 643,47 лева, представляващи разликата между дължимата сума за командировъчни разходи 2481,95 лева и изплатената сума от ответника на ищеца с банков превод от 16.05.2014 г. в размер на 1838,48 лева. В частта над тази сума до сумата от 2421,72 лева, в който размер е бил уважен от районния съд, искът с правно основание чл. 215 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен е искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху претенцията по чл. 215 от КТ, в размер 454,23 лева, в който размер е бил уважен от районния съд. По делото няма доказателства, че ищецът е поискал претендираните суми за командировъчни разходи по чл. 215 от КТ, поради което ответникът не следва да се счита изпаднал в забава преди датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Възражението за прихващане на ответника срещу ищеца със сумата от 357,40 лева е неоснователно. Според първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, през 20154 г. с/ка 422 „Подотчетни лица зад граница” по партидата на Р.Т., е закрита частично, като към дата 30.06.2014 г. остава с кредитно салдо от 416,61 лева. Горното счетоводно записване означава, че подотчетното лице – ищецът в първоинстанционното производство, дължи на ответното дружество отчет за парични средства в този размер. Задължението на подотчетното лице за отчет на паричните средства обаче не обуславя извод за дължимост на самите парични средства. За да обоснове такава дължимост, ответникът – работодател следва да посочи основанието за възникване на вземането. Само по себе си счетоводното записване на неотчетени парични средства не е такова основание, а следва работодателят да обоснове и докаже реално настъпили вреди – липса или друг вид претърпяна загуба, което да бъде основание за реализация на имуществена отговорност по реда на глава десета раздел ІІ от КТ. Липсата на такива доказателства обуславя недоказаност на възражението за прихващане.

Поради изложените съображения, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която съдът е признал за установена дължимостта на сума в общ размер над сумата от 850,62 лева до пълния размер от 2689,10 лева, като в тази част искът следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отменено решението и в частта му, в която съдът е признал за установена дължимостта на мораторни лихви над сумата от 32,04 лева до пълния размер от 486,27 лева, като в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя решение № 257 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 1565/2016 г. на Шуменския районен съд в частта му, в която районният съд по реда на чл. 422 от ГПК е признал за установено, че жалбоподателят „Летиция 2” ООД гр. Шумен – ответник в първата инстанция, дължи на ищеца Р.И.Т. сума над сумата от 850,62 лева до пълния размер от 2689,10 лева, като в тази част отхвърля предявения иск с правно основание чл. 215 от КТ като неоснователен.

Отменя решение № 257 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 1565/2016 г. на Шуменския районен съд в частта му, в която районният съд по реда на чл. 422 от ГПК е признал за установено, че жалбоподателят „Летиция 2” ООД гр. Шумен – ответник в първата инстанция, дължи на ищеца Р.И.Т. сума над сумата от 32,04 лева до пълния размер от 486,27 лева, като в тази част отхвърля предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД като неоснователен.

Потвърждава решението в останалата обжалвана част.

Осъжда Р.И.Т. да заплати на „Летиция 2” ООД гр. Шумен разноски за въззивната инстанция в размер на 106,86 лева.

Осъжда „Летиция 2” ООД гр. Шумен да заплати на Р.И.Т. разноски за въззивната инстанция в размер на 56 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.