Р Е Ш Е Н И Е № 21

град Шумен, 20.02.2017 г.

Шуменският окръжен съд, в публично заседание на девети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Константин М.

Членове:1. Свилен Станчев

2. Йордан Димов

като разгледа докладваното от съдия Й. Димов, с участието на секретаря Д. А. в. т. д. №5 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №218/31.10.2016 г. постановено по гр. д. №286/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав (ВПРС) е бил отхвърлен иска на „Скорпион - М” ООД, ЕИК-***, гр. Т., представлявано от управителя В.Д.И. да бъде осъдено „Дибо” АД, ЕИК-***, гр. В.П..., представлявано от Изпълнителният директор Д.Б.Н. да заплати сумата от 2 474.46 лв., представляващи суми дължими по договор за изработка, отразени във фактура №105166/11.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца по иска - „Скорпион - М” ООД. В подадената от дружеството въззивна жалба се твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсват доказателства относно точният предмет на поръчаното и какво качество има ответното дружество. Сочи, че твърдените от страните дълготрайни търговски взаимоотношения между страните следва да са указание за наличие на договор за поръчка, обстоятелство, което съдът не е приел за доказано, предвид обстоятелството, че издадената фактура не представлявала договор. Сочи, че приложената фактура носи подписа на управителят на ответното дружество и то положен именно в качеството му на управител. Твърди се, че именно управителят е закарал процесното МПС за ремонт и той е възложил ремонта на дружеството ищец. Сочи, че разпоредбите на ЗЗД в частта относно договора за изработка не поставят изискване поръчващият да има качеството на собственик на вещта, както е приел първоинстанционният съд.

От страна на въззиваемият - „Дибо” АД не е постъпвал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Р.М. ***. Последната моли да бъде уважена подадената жалба. Сочи, че първоинстанционното решние е немотивирано и незаконосъобразно. Моли да и бъдат присъдени сторените пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски. В даденият от съда срок за представяне на писмени бележки такива не са постъпили. За въззиваемото дружество се явява адв. И.И.. Последният сочи, че така депозираната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено писмено становище. Твърди, че процесната фактура е била анулирана от страна на жалбоподателят. Същата не е била осчетоводена и от двете страни. Намира, че щом фактурата е анулирана тя е погрешно съставен счетоводен документ. Намира, че този погрешно съставен счетоводен документ не може да бъде ползван като доказателство в делото. Намира, че впоследствие издадената фактура нон януари 2016 г. не може да служи като годно доказателство, тъй като тя не е подписана от представител на ответника. Намира, че свидетелските показания на свидетел, посочен от жалбоподателят не могат да се кредитират, доколкото същият е служител при него. Твърди, че представител на ответника не е получавал оферта, нито е сключвал договор за изработка с жалбоподателят за извършване на ремонта на микробус Пежо Боксер, с рег. №СА ... КА. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

От фактическа страна в настоящото производство се установи следното: На неконкретизирана дата през месец декември 2015 г. управителят на въззиваемото дружество Д.Б.Н. докарал микробус Пежо Боксер, с рег. №СА ... КА в сервиза на ищеца и въззивник „Скорпион - М” ООД като посочил пред представител на въззивника, че процесното МПС пали трудно и най-вероятно има проблем със свещите. Помолил да бъде извършен необходим ремонт на МПС чрез смяна на една свещ. Впоследствие се наложила подмяна на друга свещ, както и се констатирали множество проблеми, които следвало да бъдат отстранени, свързани най-вече с работата на двигателя на МПС. За необходимостта на всяка от манипулациите по отношение на ремонта бил установяван контакт с Д.Б.Н., който съответно давал съгласие за извършване на работата. След приключване на ремонтните дейности, които се проточили във времето за повече от седмица, без конкретно да е установен периода за това била издадена фактура №105148/28.12.2015 г. същата включвала 20 точки: 1)Подгревна свещ; 2).PPS диагностика; 3)1565АН – шайба; 4)гарнитура; 5)Болтове – глава; 6)Гумички клапани – комплект; 7)0209ES гарнитура; 8)0320Z1 – капак; 9)192551 – уплътнение помпа; 10)455621 – уплътнение; 11)457018 – уплътнение; 12)9676973280 – уплътнение вакуумна помпа; 13)0514С6 – семеринга; 14)0801ЕС – разпределителен вал; 15)0903Н2 – кобилица; 16)3-6-форфе смяна на масло 5W30 до 6 л.; 17)1109СК – маслен филтър; 18)скоба; 19)консумативи; 20)труд. По всяка от тези точки в отделна графа във фактурата е посочен размер на търговска отстъпка, като същият е основно 15%, с изключение на позиции 16 и 19, по които е 10%, а по позиция 20 (труд) не е направена отстъпка. Общата дължима сума по фактурата е 2 731.09 лв. фактурата е двустранно подписана, като за издател се е подписал С.Д., в качеството си на представител на „Скорпион - М” ООД, а за получател Д.Н., в качеството си на представител на „Дибо” АД. С исковата молба освен посочената фактура фактура №105148/28.12.2015 г. е приложена и фактура №105166/11.01.2016 г. В последната има пълно съвпадение на извършените дейности, пълно съвпадение на посочените количества и тяхната единична цена. Констатира се обаче, че по втората фактура е налице търговска отстъпка по всяка от 20-те позиции в размер на 20 %. Така общата сума по фактурата е в размер на 2 474.46 лв. Същата обаче е само едностранно подписана за издателят от името на С.Д.. С ИМ е било представено писмо с изх. №54/09.02.2016 г. на „Дибо” АД, адресирано до въззивника в производството, в което е посочено, че издадената фактура №105166/11.01.2016 г. е погрешно издадена към дружеството ответник. Сочи, че ремонтираното МПС - Пежо Боксер, с рег. №СА ... КА е собственост на „Магед” ЕООД, гр. С., като се твърди, че заблудата за това е от присъствието при ремонта на Д.Н., което е било в качеството му на частно лице, придружило шофьора на „Магед” ЕООД, гр. С.. От ответника е представено копие от голям талон на л. а. - Пежо Боксер, с рег. №СА ... КА, от който се установява, че МПС е собственост на „Магед” ЕООД от 05.02.2007 г.

По делото е приета ССЕ, която установява, че в счетоводството на ответника не са констатирани документи, които да дадат основание да се счете, че е осчетоводено подобно задължение към ищеца „Скорпион - М” ООД. Констатира се, че посочените по-горе две фактури са заведени в счетоводството на въззивника и ищец както следва: ф-ра №105148/28.12.2015 г. за сумата от 113.81 лв. с контрагент ЗАД „Армеец” АД, ф-ра №105166/11.01.2016 г. за сумата от 2 474.46 лв. с контрагент „Дибо” АД.

В производството са разпитани и свидетели – съставилият и двете фактури С.Д., служител на дружеството – въззивник, Д.Д. – управител на „Магед” ООД, гр. С., както и Ц.В., служител при „Магед” ООД, гр. С., за когото се твърди, че е шофирал МПС, когато е било докарано за ремонт в предприятието на въззивника. От посочените свидетелски показания се установява и не е спорно, че процесното МПС действително е било предадено на въззивника за извършване на ремонт, като такъв е бил извършен.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Заявената претенция следва да се квалифицира като такава по чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължими по договор за изработка суми. Меродавно за извършените СМР е да се установи възлагането им, както и приемането на извършената работа. Следва да се има предвид, че договорът за изработка е неформален договор и не се изисква нарочна форма за сключването му – Р №69/13.02.2004 г. по т. д. №647/2003 г. на І ТО на ВКС, т.е. липсата на данни за това какви са конкретните договорени работи е въпрос на доказване. В този смисъл неоснователни са възраженията правени от въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство, че не била съставена поръчка за извършване на ремонтите работи по процесното МПС. Всъщност в отговора на ИМ, депозиран пред ВПРС не се оспорва извършването на ремонтните работи по процесното МПС, а единствено задължението на ответника да носи отговорност за тези работи. В противоречие на приетото от първоинстанционният съд въззивният приема, че е налице приемане на работата и то именно от ответника – „Дибо” АД. Съставената между страните фактура №105148/28.12.2015 г., представена по делото и не оспорена като автентичност и съдържание установява извършване на ремонтните дейности и има стойност на приемо-предавателен протокол. Към момента на издаване на посочената фактура – представител на дружеството и то неговият изпълнителен директор я е подписал без възражения по отношение на количеството и качеството на извършената работа. Счетоводно този документ може да е анулиран, едностранно от представител на въззивника, но същият съдържа изявление от страна на ответника, че посочените в него работи са били извършени. Неоснователни са възраженията, че извършените ремонтни работи не могат да бъдат възложени на ответника, тъй като последният не е собственик на процесното МПС. За задължението по договор за изработка не е от значение, кой е собственик по отношение на вещта, относно която се иска да бъдат извършени определени ремонтни работи, от значение е кое е лицето, което е възложило поръчката. Разглеждане на проблема по този начин би означавало всеки управител на чужда вещ, или наемател, или друго лице, което владее, управлява и/или стопанисва една вещ да не може да осъществи каквито и да са ремонтни работи по нея, пък дори и били те за запазване на вещта. Това би обезсмислило напълно и институтът на воденето на чужда работа без пълномощие. Законът освен това не вменява задължение на изпълнителят по договор за изработка да проследява подобно обстоятелство. В съответствие с данните по делото се констатира, че управителят на ответника е закарал процесният автомобил при ищеца и е поискал да бъде извършен ремонт на МПС. Това се установява, както от подписа под анулираната фактура, така и от свидетелските показания на С.Д., но и косвено от показанията на Д.Д., който твърди, че управителят на ответника е поел ангажимент да посочи къде да бъде направен ремонт на процесното МПС. Не само това – след приключване на ремонтните работи Д.Б.Н. е приел и подписал издадената фактура и то като представител но ответника. Положението подпис не е бил оспорен с предвидените в гражданският процес способи. Впоследствие фактурата е анулирана и не следва да се приема за редовен счетоводен документ, но подписа положен под нея следва да се третира като приемане на ремонтните работи. Вероятни са твърденията изложени в ИМ и подкрепени от свидетелските показания на представител на ищеца, че въпросната фактура е анулирана, с оглед искане на ответника да бъде включена за друг счетоводен период, тъй като била голям и неочакван разход за дружеството. Това се подкрепя не само от свидетелските показания на свидетел на ищеца, но и косвено от свидетелските показания на свидетелят на ответника Д.Д. – управител на „Магед” ООД, който сочи, че автомобила бил закаран за подмяна на една свещ и предприетите ремонтни работи са били прекалено големи. Вероятно е твърдението, че като отдавнашен и добър контрагент на дружеството ищец вследствие на възраженията за голям размер на дължимото те се съгласили за издаване на нова фактура, както и същата да бъде с по-голяма отстъпка. Това се доказва от съпоставянето на двете издадени фактури, които са еднакви по вид и количество на извършените работи, но по втората фактура е отбелязана по-голяма търговска отстъпка. Именно пълното съвпадение по позиции на двете фактури, първата която е била подписана и втората, която не е приета и не е осчетоводена от ответника и обстоятелството, че по втората фактура са направени по-големи търговски отстъпки установява, че посочените дейности са били действително извършени и то именно по поръчката на ответното дружество.

Предвид изложеното съдът намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, както и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена претенцията и бъде осъден ответника да заплати дължимите за главница суми.

Следва да бъде осъден ответника и въззиваем да заплати направените от ищеца и въззивник разноски за водене на производството пред двете инстанции, които възлизат на 1148.46 лв., от които 400 лв. – адвокатски хонорар за първата инстанция, 400 лв. адвокатски хонорар за втората инстанция, 200 лв. – възнаграждение за ССЕ, 98.98 лв. – държавна такса за искът пред първата инстанция и 49.49 лв. платена държавна такса за разглеждане на производството пред втората инстанция

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №218/31.10.2016 г. постановено по гр. д. №286/2016 г. по описа на ВПРС, като неправилно и вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Дибо” АД, ЕИК-***, гр. В.П..., представлявано от Изпълнителният директор Д.Б.Н. да заплати на „Скорпион - М” ООД, ЕИК-***, гр. Т., представлявано от управителя В.Д.И. сумата от 2 474.46 лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) лева, представляващи дължими по договор за изработка суми за главница, с правно основание чл.266, ал.1 от ГПК, отразен във фактурара №105166/11.01.2016 г.

ОСЪЖДА „Дибо” АД, ЕИК-***, гр. В.П. да заплати на „Скорпион - М” ООД, ЕИК-***, гр. Т. сумата от 1148.46 лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи дължимите на въззивника разноски за водене на поризводството пред двете инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.