Мотиви към присъда по ВНОХД № 94 по описа за 2017г. на ШОС

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 16 от 22.02.2017 година по НОХД № 1766/2016 год. Шуменският районен съд е признал подсъдимия Т.М.М., ЕГН-**********, за невиновен в това, че на 11.07.2016 год. в гр.Шумен управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ф. Г.“ с ДК № /// с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.22 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Постановил е направените по делото разноски в размер на 658.94 лева да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата е депозиран протест от Районна прокуратура гр. Шумен. Излагат се доводи, че присъдата е постановена от съда при несъобразяване с доказателствата по делото и е постановена в нарушение на закона. Представени са допълнителни писмени мотиви към протеста в подкрепа на направените оплаквания, като е посочена и съдебна практика. Направено е искане да се отмени оправдателната присъда и да осъди подсъдимия по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание протестът се поддържа и се предлага да бъде уважен.

Защитата на подсъдимия излага съображение за правилност и обоснованост на протестирания съдебен акт. Счита, че деянието не е доказано по несъмнен начин. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият Т. М. взема становище, че е невинен. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, и като инстанция по същество, намира за установено следното:

М. е предаден на съд като в обвинителния акт е посочено, че на 11.07.2016 год. в гр.Шумен е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ф. Г.“ с ДК № /// с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.39 на хиляда, установена по надлежния ред. В съдебно заседание на основание чл.287 от НПК прокурорът е направил искане за изменение на обвинението, като е повдигнал ново обвинение за това, че подсъдимият на 11.07.2016 год. в гр.Шумен управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ф. Г.“ с ДК № /// с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.22 на хиляда, установена по надлежния ред – престъпление по чл.343, ал.1 от НК. Производството пред първоинстанционния съд е продължило по новото обвинение.

За да постанови присъдата си, районният съд е приел от фактическа страна, следното:

Подсъдимият Т.М.М. е правоспособен водач на МПС.

Във вечерните часове на 11.07.2016 год. подсъдимият употребил алкохол, след което – няколко часа по-късно поел управлението на лек автомобил марка „Ф. Г.“ с ДК № ///, като се движел по улиците на гр.Шумен. Около 23.05 часа при движението си по ул.“Фридрих Енгелс“ в гр.Шумен, в близост до дом №14, бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители при ОД на МВР Шумен. След изпробване с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ ARBВ0020 била установена концентрация на алкохол в издишания въздух на подсъдимия в размер на 1.23 промила. На М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 595409/11.07.2016 год. и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0039272, който му бил връчен в 23.45 часа. Впоследствие подсъдимият се явил в ЦСМП – гр.Шумен и в 23.55 часа му била взета кръв за изследване. Последният бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице № 250 от 11.07.2016 год.

Освен изготвената химическа експертиза в досъдебното производство, в хода на първоинстанционното производство са назначени още една повторна химическа експертиза и една комплексна съдебно-медицинска химическа и биологична експертиза, извеждаща по теоретичен път концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към датата на деянието. В резултат на това от тази фактическа обстановка районния съд не е могъл да направи категоричния извод за съставомерност на деянието свързана със съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 1.2 промила и очертаваща наказателната отговорност. Поради което го е и оправдал по повдигнатото обвинение.

Въззивният съд счита, че така приетата от районния съд фактическа обстановка е обоснована и доказана, но не споделя направените от Шуменският районен съд правни изводи.

Приетата от районния съд фактическа обстановка, която се споделя напълно и от настоящия състав, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, на показанията на свидетелите И. Х. И. и П. Г. М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото – талон за медицинско изследване, протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо средство, акт за установяване на административно нарушение, резултат от Алкотест дрегер, справка за нарушител, справка за СИ преминали ПП от специализирана лаборатория, Заповед за задържане на лице, справка за съдимост с бюлетини към нея, писмо от ТД на НАП Варна - офис Шумен и отговор от ДСИ при РС Шумен за липса на образуване изпълнителни дела срещу М., служебна бележка от „А.” ЕООД Шумен.

По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Х. И. и П. Г. М. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Същото се отнася и до обясненията на подсъдимия, който в съдебно заседание дава подробни обяснения относно мотивите и подбудите, поради които е поел управлението над автомобила и относно количеството на употребения от него алкохол и времето на употребата му. Дадените от него обяснения също кореспондират със събраните в хода на производството гласни доказателства и с останалия доказателствен материал.

От разпитаните по делото свидетели и от обясненията на подсъдимия, както и от резултата на Алкотест дрегера и химическтата експертиза въззивният съд приема, че на въпросния ден действително подсъдимият М. е управлявал посоченото в обвинителния акт МПС и то след употреба на алкохол. Това обстоятелство е прието като безспорно установено и от Шуменския районен съд. Това обстоятелство не се оспорва както от Районна прокуратура Шумен, така и от подсъдимия и неговия защитник.

Спорният момент между страните е за количеството алкохол в кръвта на подсъдимия при извършване на престъплението.

В състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК като негов елемент е фиксирана определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 1.2 промила, очертаваща наказателната отговорност, респективно обективната съставомерност на изпълнителното деяние по този законов текст.

Определянето й е от съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по начин с предвидените от закона средства. Надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта е установен Наредба № 30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, изд. от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Това важи както за първоначалното констатиране на употребата на алкохол с техническо средство, така и за реда за изземване, изследване, съхраняване и т.н. на кръвните проби.

За първоинстанционния съд не е съществувало съмнение, както по отношение на изследването с техническо средство „Алкотест дрегер“, така и по отношение на кръвната проба на подсъдимия М. че е била спазена предвидената в чл.11 и сл. от Наредбата процедура по вземане на кръвта, както и предвидения в разпоредбата на чл.14 и сл. от Наредбата процедура по нейното съхранение и транспортиране. Такова съмнение не съществува и за въззивния състав, а очевидно и за страните, които не са поставяли този въпрос за дискусия или под съмнение. В посочената Наредба № 30 от 27.06.2001 год. изрично е записано в Чл. 1. (2) че „Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания”. Изключенията за използване само на лабораторни изследвания са посочени в чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2006 г. ) (1) Когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. (2) С лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство.” Съгласно същата Наредба - Чл. 16. (1) „Изследването на пробите се извършва по газхроматографския метод и/или по метода на Видмарк.” Т.е. законодателя е дал възможност според наличната техника и ползвана методология в различните лаборатории да си извърши изследването по един от двата метода, без да е приписал на който и да е от тях водеща, определяща или друга роля. Т.е двата метода са равнопоставени и еднакво надеждни и законни. Те са равностойни и никъде в Наредбата не се дава приоритет на един пред друг от тях. Ето защо твърдението в мотивите, че газхроматографския метод е признат за основен и е международно признат метод, доколкото в закона няма друго, е неправилен.

На първо място, видно от материалите по делото е установена стойност на алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия, а именно 1.23 промила /установена чрез техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”/. По досъдебното производство е назначена и химическа експертиза на базата на лабораторни изследвания, която е констатирала – 1.39 промила съдържание на алкохол в кръвта. Подсъдимият М. не е направил възражения по АУАН от 11.07.2016 година, в частност и по отношение на констатираната с Дрегера концентрация на алкохол. Химическата експертиза по лабораторни изследвания е изготвена на 13.07.2016 година. М. е привлечен като обвиняем с постановление на 14.07.2016 година, като в повдигнатото му обвинение е посочена концентрацията на алкохол в кръвта установена по лабораторния метод от химическата експертиза – 1,39 промила. Съгласно посочената Наредба – чл. 20, ал.2 „В седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ, ако не е изтекъл срокът по чл. 19.” Отново в посочения срок не е имало възражения от подсъдимия. Следва да се посочи, че този срок в разглеждания казус изтича на 21.07.2016 год. – четвъртък, работен ден. Нещо повече, същият изрично е заявил на същата дата при разпита си – л. 5, че не желае материалите да му бъдат предявявани, съжалява за случилото се и че желае да сключи споразумение. В съдебно заседание посочената химическа експертиза е приета неприсъствено. Страните са дали изрично съгласие за това и са се съгласили, че не желаят разпит на експерта. Експертизата е приета. При това положение липсват каквито е да е данни и законови основание за назначаване на нова, повторна химическа експертиза. Съгласно чл. 153 от НПК повторна експертиза се назначава когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Независимо от нейното приемане без разпит на експерта, без изложени доводи свързани с необоснованост или съмнения за правилност в съдебно заседание е назначена повторна експертиза. Нещо повече, дори в мотивите за назначаването на повторната експертиза съдът и посочил, че не съществува съмнение в обективността на вещото лице. Назначаването на повторна експертиза извън визирания в чл. 20, ал.2 от Наредбата срок, при липсата на материално правни и процесуално правни предпоставки и при лансиране на различни методи на лабораторно изследване, каквото закона и Наредбата не правят, водят да опорочаване на извършените действия като незаконосъобразни, а данните събрани с тях - за събрани не по съответния ред. И като такива следва да се изключат изцяло от доказателствения материал и да не се обсъждат изобщо. Назначаването на експертиза дори и в тримесечния срок на съхраняване на пробите /чл. 19 от Наредбата/, но извън седмодневния срок и при липса на материално правни и процесуални предпоставки, я прави назначена не по съответния ред.

По аналогичен начин стои въпроса и с комплексната експертиза, която следва да преодолява противоречия между експертиза назначена по съответния ред /от досъдебното производство/ и тази която е назначена в разрез с изискванията на закона /от съдебно заседание от 22.07.2016 година/. При положение, че повторната химическа експертиза не е назначена по съответния ред, то няма и така, с която да се установяват разлики, респк. да се преодоляват противоречия. Още повече, че така наречената комплексна експертиза не е извършвала конкретни лабораторни изследвания, а е извела по теоретичен път концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към датата на деянието.

При това положение не са налични седем различни стойности на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, установени по различни методи, както е приел първоинстанционния съд. Налице са две изследвания – с Дрегер и лабораторно изследване чрез химическа експертиза. Показанията при изследването с Дрегер са отчели резултат от 1,23 промила. Вярно е че възприетата от прокурора стойност от 1,22 промила съвпада със заключението от комплектната експертиза, за която вече съдът изложи мотиви. Прокурорът в съдебно заседание на основание чл.287 от НПК е направил искане за изменение на обвинението, като е повдигнал ново обвинение приемайки, че концентрация на алкохол в кръвта е 1.22 промила. Независимо, че този резултат е от комплексната експертиза, то той е по благоприятния за подсъдимия резултат като най близък с установената концентрация на алкохол от Дрегера-1,23 промила и пред настоящата инстанция няма друга възможност освен да го приеме. Това наред с обстоятелството, че подсъдимият е управлявал посоченото МПС след употреба на алкохол, е напълно достатъчно да се ангажира наказателната му отговорност по чл.343б, ал.1 от НК, а именно, че посочената концентрация е била над 1.2 промила установена по надлежния ред.

Не се споделят доводите изложени и пред въззивната инстанция за незаконосъобразна разлика повече от 0,2 промила при различните експертизи. Следва да се отбележи, че изискването за извършване на анализи най-малко двукратно – визирано в чл. 16, ал.2 „като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда” е изискване при извършване на изследването по една експертиза. Цитирането текстове от Наредбата не е самоцелно, а е наложително, тъй като от тяхното неправилно тълкуване районния съд е стигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи. Т.е. съгласно тази разпоредба се правят две изследвания /Анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда/ и които се отразяват в протокол за химическа експертиза (приложение № 3). Посоченото изискване за разлика не по голяма от 0,2 не касае различните способи и различните експертизи /както твърди защитата, теза възприета донякъде и от първоинстанционния съд/, а резултата на една експертиза – при двукратно замерване. Приемането на противното би било неправилно и противоречащо на изрично разписаното в Наредбата. Съдът е този, които при различни експертни заключения следва да обоснове защо приема или не съответната експертиза, наред с другите доказателства. Поради което и всички тези доводи в мотивите за разлика между различните експертизи над 0,2 промила са напълно незаконосъобразни и излишни.

Ето защо настоящата инстанция приема, че по отношение на подсъдимия е доказана съставомерността на деянието от обективна и субективна страна за възведеното му обвинение. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на въззивния съд за виновността на подсъдимия. Това налага извода, че Шуменският районен съд неправилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция приема, че обжалваната присъда следва да бъде отменена, като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде осъден по обвинението по чл. 343б, ал.1 от НК.

Деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е предвиждал обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

За престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК закона предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева.

Подсъдимият Т.М. е пълнолетен и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78-а от НК. Същият не може да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание, независимо че основните предпоставки са налице, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК нормата е неприложима, ако дееца е бил в пияно състояние.

М. е осъждан както следва: Със споразумение № 559 от 25.07.2000 год по НОХД № 570/2000 год. на ШРС, ВЗС от 25.07.2000 год. на глоба в размер на 200 лева. Със споразумение № 50 от 24.10.2011 год. по НОХД № 562/2011 на ШОС, ВЗС от 24.10.2011 год. на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години. Липсват данни глобата да е платена, не е била събирана и по принудителен ред – не са образувани изпълнителни производство, за което има приложени служебни бележки. Т.е. срокът по чл. 82 от НК за изпълнение на наказанието глоба е изтекъл. Срокът на условното осъждане е изтекъл на 24.10.2014 година.

При тази ситуация настоящия състав счита, че е настъпила реабилитация само по отношение на наказанието лишаване от свобода определено със споразумение № 50 от 24.10.2011 год. по НОХД № 562/2011 на ШОС, ВЗС от 24.10.2011 год. Аргументите за това са следните: Първото изискване за да настъпи реабилитация – по право или по съдебен ред е наказанието да бъде изтърпяно. Наказанието глоба се изтърпява със заплащане на глобата, а наказанието лишаване от свобода – с реалното му изтърпяване – при ефективно наказание и с изтичане на изпитателния срок – за отложеното изтърпяване. Обстоятелството, че едно наказание е погасено по давност води до невъзможност за принудителното му изпълнение, но не го приравнява на изпълнено наказание. Института на реабилитацията изисква изпълнено наказание – т.е. едно лице е извършило деяние, което е престъпно, осъдено е за това деяние и изпълнявайки наложеното му наказание това лице овъзмездява обществото /обществените отношения/, което е засегнало с престъплението. Т.е. то е репарирало нанесената щета, изплатило е своя дълг към обществото. За това и при наличие на допълнителните предпоставки, които закона предвижда, то получава възможността да бъде реабилитирано, т.е. да се счита за в бъдеще за неосъждано. То е „платило” своя дълг към обществото и може да получи нова възможност за реализация, които закона свързва с реабилитацията. Но когато осъдения не е изтърпял своето наказание, без значение по какви причини – укривал се е, шиканирал е изпълнителния процес, създавал е други трудности, или просто е изчаквал изтичането на давността, то той следва да се ползва само от възможността за погасяването по давност на изпълнението на наказанието. Не би следвало да получава и последващ „бонус” – реабилитация, тъй като не е изпълнил своето задължение към обществото, чиито порядки е нарушил. Т.е. по отношение на него наказанието няма да се изпълни, но като последица от това ще търпи неблагоприятната последица - това деяние да не бъде реабилитирано.

Поради което и настоящия състав счита, че наказанието глоба след като не е изпълнено, независимо че няма образувано изпълнително производство, изпълнението е погасено по давност, но не е реабилитирано по право. Счита, че реабилитация по право е настъпила за наказанието лишаване от свобода определено със споразумение № 50 от 24.10.2011 год. по НОХД № 562/2011 на ШОС, ВЗС от 24.10.2011 год, което е изпълнено на 24.10.2014 година с изтичане срокът на условното осъждане.

При определяне размера на наказанието съдът прецени, че подсъдимия е трудово ангажиран. Прецени и направеното самопризнание от него в досъдебното производство, както и наличието на алкохол в кръвта - малко над минималния праг за носене на наказателната отговорност. Отчете и допуснатите нарушения по ЗДвП. Прецени тежестта на извършеното, както и изминатото време от извършване на деянието. За престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК закона предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева.

С оглед на горното счете, че наказанията следва да бъдат определени на минимума на предвиденото. Поради което му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 200 лева. Счете, че не е наложително изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да е ефективно. Подсъдимият е трудово ангажиран и това би довело до откъсването му от работа и социални контакти, както и би създало по късно проблеми при последващото социализиране. Освен това определянето на изпитателен срок би постигнало в достатъчна степен възпиращ и възпитателен ефект. Поради което отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.

На основание чл. 343г от НК лиши подсъдимия Т.М.М. от правото да управлява МПС за срок от 1 – една година, като зачете времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 11.07.2016 година.

В тежест на подсъдимият следва да се поставят направените разноски пред двете инстанции. На основание чл.189, ал.1 от НПК осъди подсъдимия Т.М.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 658.94 лева, от които 31 лева по сметка ОД МВР Шумен и 627,94 лева по бюджета на съдебната власт – по сметка ОС Шумен

В този смисъл Шуменски окръжен съд постанови присъдата си.

Председател: Членове: 1.

2.