Р Е Ш Е Н И Е

№ 84 / гр. Шумен, 17.10.2017 год.

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

Председател: София Радославова

Членове : 1. Нели Батанова

2. Димчо Луков

Секретар: Д. Андонова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Д. Луков

ВНЧД № 274 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 317 от НПК.

С определение № 400/07.07.2017 г. постановено по НЧХД № 1154/17 г. на Шуменският районен съд е прекратено наказателното производството по НЧХД № 1154/17 г.

Недоволен от така постановеното определение частния тъжител С.Г.Н. чрез повереника си – адв. Г.Г. го обжалва в законоустановения срок. В жалбата се излагат доводи, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Намира, че неправилни са изводите на районния съд, че тъжбата е депозирана след преклузивния 6 месечен срок. Неправилен бил и извода на съда, че има престъпление по чл. 286 от НК, въпреки произнасянето на прокурор от ТРП. Единствения начин за защита правата на ч. тъжител бил по реда на частното обвинение. Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Редовно призован жалбоподателя С.Н. се явява лично и с повереника си. Двамата поддържат жалбата, изложените в нея доводи и искането.

Подсъдимият Д.Д.Д., редовно призован се явява лично и със защитник. Двамата намират определението на ШРС за правилно и законосъобразно, поради което се прави искане за потвърждаване на определението.

Като се запозна с материалите по делото, ШОС намира жалбата за неоснователна.

На 19.05.2017 г. в РС гр. Шумен е депозирана тъжба от С.Г.Н. против Д.Д.Д. с обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с чл. 147 и чл. 26 от НК. В тъжбата се сочи, че същата била набедена пред органите на МВР от Д. който подал сигнал до полицията, че се съмнявал, че братовчедка му М. П. не била починала по естествен начин, а е възможно смъртта и да е насилствена. Също така Д. заявил пред полицията, че тя – Н. и М. Б.Н., които се грижели за П. са спомогнали за по-бързата смърт на П. с користна цел, поради видяна от него рана на крака на П.. По този сигнал било образувано досъдебно производство №1086/15 г. на РУ МВР Шумен. По време на провеждане на това досъдебно производство, тъжителката била викана многократно в ОД МВР и РУ МВР Шумен. Била разпитвана и бил вземан сравнителен материал от почерк и подпис от същата. При тези действия на полицията, от полицейските служители научила, че подс. Д. бил подал сигнал до Главния прокурор и до Директора на ОД МВР Шумен, че тъжителката била представила за обявяване пред нотариус саморъчно завещание на М. П., което било неистинско и тъжителката се възползвала от това като заветник. По този сигнал била образувана прокурорска преписка с вх. № 1288/2016 г. Производството по д. п. № 1086/15 г. било прекратено поради липса на данни за упражнено насилие спрямо П., както и, че изобщо не е извършено престъпление от общ характер. Прокурорска преписка № 1288/16 г. приключила с постановление на Варненска районна прокуратура с отказ да се образува наказателно производство. По повод на тези сигнали и жалби на Д., тъжителя Н. приела, че това са незаконосъобразни действия и подала жалба срещу Д. ***.11.2016 г. На 11.05.2017 г. получила постановление на РП Търговище за отказ да се образува наказателно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, в частност, такова по чл. 286 от НК. Тези действия на Д. и прокурорските постановления породили в нея правния интерес да депозира тъжба срещу подс. Д. за това, че в периода от есента на 2015 г. до м. септември 2016 г. при условията на продължавано престъпление, разпространил позорни обстоятелства за нея и и приписал извършването на престъпления, а именно – извършване на престъпления по чл. 316 от НК и престъпление по чл. 116 т. 7 от НК, като от клеветата са настъпили за тъжителката тежки последици. Било образувано НЧХД № 1154/17 г. по описа на ШРС.

С атакуваното в настоящото производство определение, съдията докладчик по НЧХД № 1154/17 г. на ШРС приел от една стана, че тъжбата е депозирана след изтичане на 6 месечния срок по чл. 81 ал. 3 от НПК. От друга приел, че 6 месечния срок би бил спазен, само ако прокуратурата е отказала да образува наказателно производство по жалбата на С.Н. на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, но това условие в случая не било налице. Прокурора, според районния съд отказал за образува д.п. не защото престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, а тъй като е счел, че същото не е осъществено от субективна страна. В постановлението изрично се приемало, че са налице обективните признаци на престъпление по чл. 286 от НК, което е престъпление от общ характер, поради което депозираната тъжба от Н. е недопустима. Накрая – районния съд е приел, че твърдяното от ч. тъжител в тъжбата деяние съдържа признаците на престъпление по чл. 286 от НК, тъй като в обстоятелствената част на тъжбата се сочи, че приписването на престъпление е извършено пред ОД на МВР Шумен и пред Главния прокурор на РБ, т. е. пред надлежни органи на властта. Последното, районния съд приема като самостоятелно основание за прекратяване на производството по НЧХД № 1154/17 г., тъй като описаното в тъжбата престъпление не представлява такова от частен характер. Поради изложеното районния съд приел, че разглеждането на случая по реда на частното производство би довело да заобикаляне на закона. Посочил, че тъжителката би могла да защити правата си единствено в рамките на съответно производство от общ характер, посредством обжалване на постановлението за отказ да се образува наказателно производство, което не било обвързано със срок. На горните основания съдията докладчик прекратил наказателното производство по НЧХД № 1154/2017 г. по описа на ШРС.

При горната фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че определението на ШРС с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 1154/17 г. е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от НПК тъжбата с която се образува наказателно производство от частен характер, трябва да съдържа обстоятелствата на извършеното престъпление, както и други необходими реквизити. Също следва тъжбата да е подадена в шест месечен срок от деня в който пострадалият е узнал за извършване на престъплението или от деня в който пострадалия е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Съобразно константната практика, задължение на съда е да квалифицира деянието съобразно описаните в тъжбата обстоятелства, като съда в никакъв случай не е обвързан с дадената в тъжбата квалификация на деянието или нейната липса. Ако деянието представлява престъпление което се преследва по тъжба на пострадалия и са спазени другите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 81 от НПК, включително и спазването на шест месечния срок, съдията докладчик предава на съд подсъдимия за престъплението посочено в тъжбата.

В депозираната от С.Н. тъжба се твърди, че подс. Д. е подал сигнал до полицията за неестествена смърт на М. П. и възможност за насилствена смърт на същата, както и че е заявил пред полицейски служители, че С.Н. и М. Н. които се грижели за П. са спомогнали за по-бързата кончина на П., като потвърдил съмненията си за неестествена смърт, поради ведяна от него рана на крака на П.. Било образувано д. п. №1086/15 г. по описа на РУ Шумен, което било прекратено с постановление на ШРП, поради липса на извършено престъпление от общ характер. На следващо място изложено е и твърдение, че Д. се депозирал сигнали до Главния прокурор и до Директора на ОД МВР Шумен, че С.Н. е представила за обявяване на нотариус саморъчно завещание на П., което било неистинско и Н. се е възползвала от това като заветник. Образувана била преписка с № 1288/16 г., по която с постановление на РП Варна било отказано образуване на наказателно производство поради липса на престъпление от общ характер. При така изложените факти, въззивната инстанция приема, че същите съдържат признаците на извършено престъпление от общ характер, а именно – престъпление по чл. 286 от НК.

При тези факти не може да се направи извод, че изложеното в тъжбата съдържа признаците на осъществено престъпление по чл. 147 от НК. Тук следва да се посочи разликата между престъпленията по чл. 286 и чл. 147 от НК, тъй като за едно и също деяние, такова каквото е описано в тъжбата и то в хипотезата на приписване на престъпление, може да се търси отговорност само за клевета или само за набедяване. Това е така защото идеална съвкупност при тях не е възможна. Съставите на двете престъпления са дадени при условията на алтернативност, тъй като това следва от спецификите на двете престъпления и редът, по който те се разглеждат. Разликата между тях се отнася до лицето, пред което са произнесени изразите – пред надлежен орган на властта при набедяването и пред представители на обществеността – при клеветата, от една страна. От друга - до обектите на двете престъпления, от трета - до начина на тяхното извършване, от четвърта - до съдържанието на умисъла и от пета страна – разликата се отнася и в целта на дееца. При клеветата целта на дееца е в насока опозоряване на наклеветения, в частност засягане на доброто му име и чест в обществото. Когато деецът е сигнализирал съответните компетентни органи за извършени нередности от друго лице, липсва посочената по-горе цел. При набедяването основната цел на дееца е да предизвика наказателно преследване срещу набедения. Когато престъпни обстоятелства се съобщават пред надлежен орган на власт, може да става дума само за набедяване. В конкретния случай изнесените в тъжбата обстоятелства могат единствено и само да се квалифицират като съдържащи признаците на престъплението по чл. 286 от НК. Това е така, защото в тъжбата се твърди, че подс. Д. е приписал извършване на престъпления от тъжителката, но пред надлежен орган на властта – РУ МВР Шумен по д. п. № 1086/15 г. и пред Главния прокурор на РБ и Директора на ОД МВР Шумен по преписка №1288/16 г. Тези факти, както е посочено в тъжбата са били описани и в подадената до прокуратурата жалба от Н. срещу подс. Д. и които са били обект на проверка по преписка №2403/16 г. При това е изключено едни и същи факти и обстоятелства, един път да се квалифицират като престъпление по чл. 286 от НК и втори път като престъпление по чл. 147 от НК.

Въззивната инстанция не приема доводите в жалбата срещу атакуваното определение, че след като прокурора е приел липса на осъществен състав на престъпление по чл. 286 от НК, то при същите факти и обстоятелства деянието следва да се квалифицира като такова по чл. 147 от НК, като единствена възможност за защита правата на Н.. Невъзможно е, а и е изключено при едни и същи факти и обстоятелства същите да се квалифицират и като престъпление по чл. 286 и като такова по чл. 147 от НК. Още повече, че както беше посочено по горе изнесените в тъжбата факти осъществяват обективните признаци на състава на престъплението по чл. 286 от НК, като тук следва да се посочи и правилния извод на районния съд, че постановлението на прокурора с което отказва да образува наказателно производство за престъпление по чл. 286 от НК, не променя характера на деянието, нито може да заличи обстоятелството, че вмененото на подс. Д. приписване на престъпление е извършено пред надлежни органи на властта.

С оглед изложеното въззивната инстанция приема за правилен и законосъобразен извода на ШРС, че изложените в тъжбата обстоятелства на извършеното от подс. Д. престъпление, осъществяват признаците на престъплението по чл. 286 от НК. Тези изводи районния съд е направил въз основа на собствена квалификация на фактите относно твърдяното в тъжбата деяние, а не на дадената в тъжбата квалификация. Поради това правилен и законосъобразен е извода, че е налице процесуална невъзможност за разглеждане на тъжбата по реда на частното обвинение, поради което определението ще следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 400/07.07.2017 г. постановено по НЧХД № 1154/17 г. на Шуменският районен съд с което е прекратено наказателното производството по делото.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1.

2.