Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .76./
04.10.2017 гр. Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд,
наказателен състав
На
осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година
В
публично открито съдебно заседание, в състав:
Председател: София
Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2.
Димчо Луков
Секретар:
Даниела Андонова
Прокурор:
Павлин Вълчев
като
разгледа докладваното от съдия Нели Батанова
ВНОХД
№ 232 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 313 и следващите от
НПК.
С присъда № 31 от 29.05.2017
година, постановена по НОХД № 847/2017 година, Шуменският районен съд е признал
подсъдимия К.В.З., ЕГН ********** за виновен в това, че: В периода
от 07.04.2016г. до 06.06.2016г. включително в гр. Шумен, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като помагач с неизвестно лице,
действало като извършител, а в периода 07.04.2016г. – 12.04.2016г. и с К. И.
В.с ЕГН **********, който е действал като помагач, с цел да набави за себе си и
за другиго имотна облага умишлено улеснил извършването на измама по отношение
на: Ж. А. К., П.Т. С., И.М.Б., Г.С.Б., М.И.Д., И. Н. П., В.П.Б. и М.Я.Е.,*** и
в резултат на възбудено и поддържано у тях заблуждение от неизвестен извършител
е нанесена вреда в размер на 2 500.00 лв. на К., 2 000.00 лв. на
Стойнова, 5 000.00 лв. на И.Б. и Г.Б., 2 300.00 евро /или
4 498.409 лв/ и 100.00 лв. на М.Д., 2 000.00 лв. на И. П.,
2 000.00 евро или /3 911.66 лв/ и 2 000.00 лв. на В.Б. и
5 000.00 евро /или 9 779.15 лв./ на М.Е. или общо имотна вреда в размер на
31 789.219 лв., представляваща големи размери, поради което и на основание
чл.210, ал.1 т.5 от НК във вр. с чл.209 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал.4 от НК
във вр. с чл. 26 ал.1 от НК във връзка с
чл. 55 ал.1 т.1 от НК, го е
осъдил на 11/единадесет/ месеца “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. На основание чл.66, ал.1
от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание “лишаване от
свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизането на присъдата в сила.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимият
К.З. да
заплати
на гражданския ищец М.Я.Е. сумата
от 9 779.15лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 06.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 300 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Г.С.Б.
и И.М.Б. общо сумата
от 5 000.00лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 12.04.2016г. до окончателното й изплащане.
К.З. е осъден да заплати
на гражданския ищец В.П.Б. сумата
от 5 911.66 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 10.05.2016г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимият е осъден е да заплати на гражданския ищец
М.Д.И. сумата
от 4 598.41 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 02.05.2016г. до окончателното й изплащане.
Съдът се е произнесъл по
разноските по делото, дължимите държавни такси и веществените
доказателства.
Недоволен от присъдата останал
подсъдимия К.З., който я обжалва чрез процесуалния си представител. Обжалва я
само в гражданско осъдителната и части като неправилна и незаконосъобразна.
Счита, че присъдата е неправилна тъй като е нарушен закона, който е приложен
неправилно. Излагат се съображения, че неправилно е осъден да заплати
имуществено обезщетение на пострадалите лица, тъй като той не е извършител на
престъплението, а само помагач в извършването им. Прави се искане присъдата в
тази част да бъде отменена и гражданските искове отхвърлени. Жалбата не се поддържа в съдебно заседание.
Същата е оттеглена изрично от
подсъдимия и неговия защитник до даване ход на съдебното следствие, поради
което и въззивното производство образувано по неговата жалба е прекратено в тази част.
Присъдата е обжалвана и от
гражданския ищец и частен обвинител М.Е.. Чрез процесуалния представител е
изложила съображения, поради които счита наложеното наказание на подсъдимия за
занижено. Счита, че първоинстанционния съд неправилно не е приел за разглеждане
и гражданския й иск за неимуществени вреди, с което е допуснал процесуално
нарушение. Направено е искане наложеното на подсъдимия наказание да бъде
завишено като се определи при хипотезата на чл. 58а от НК и се отмени
приложението на чл. 66 от НК. Жалбата и исканията се поддържат в съдебно
заседание.
Представителя на Окръжна
прокуратура гр. Шумен счита че жалбата е допустима, но неоснователна като
присъдата се подкрепя от събраните по делото доказателства и техния правен
анализ. Излага доводи, че не са налице материално правните предпоставки за
отмяна на присъдата или за корекция на наложеното наказание. Счита, че
законосъобразно е приложен института на условното осъждане. Предлага да се
потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и
обоснована.
Гражданският ищц и частен
обвинител Г.Б., чрез процесуалния си представител – адв. Пл. П. изразява
становище, че поддържа жалбата на адв. Т., като представител на М.Е.. Счита, че
неправилно не са приети за разглеждане исковете за неимуществени вреди.
Гражданският ищец и частен
обвинител И.Б., е починала след постановяване на първоинстанционната присъда и
преди съдебното заседание пред въззивния съд. Поради което на мястото на И.Б.
съдът конституира като граждански ищци нейните законни наследници - Г.Б./съпруг/, Е.Б.Т. /дъщеря/ и И.Б.Г.
/дъщеря/. От тях в съдебно заседание се яви само И.Б.Г., която изразява
становище, че подсъдимия е бил наясно, че е участвал в престъпление. Не
изразява категорично становище по жалбата на М.Е..
Гражданският ищец и частен
обвинител В.Б. не се явява – за нея процесуалния й представител-адв. Тодорава.
Моли присъдата да бъде оставена в сила, като и се присъдят разноските за
въззивното производство.
Гражданският ищец и частен
обвинител М.Д. се явява лично и със адв. Т.. Моли да бъде оставена присъдата в
сила и да се присъдят разноски за втората инстанция.
Подсъдимият К.З., лично и чрез
защитата си, излага съображения за неоснователност на жалбата на М.Е.. Счита
решението на първоинстанционния съд за правилно и основаващо се на събраните по
делото доказателства. Моли да не бъде уважавана жалбата на Е. и да не се
увеличава наложеното му наказание, както и да не се постановява неговото
ефективно изтърпяване.
Въззивният съд при проверка на
присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си
по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
За да изгради своите правни
изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно
всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в
тяхната съвкупност. Процесът пред районния съд се е развил по реда на чл. 371,
т.2 от НПК, поради което преценявайки направеното признание и събраните
доказателства, съдът е приел за установена фактическата обстановка, която се
възприема и от въззивния съд:
Подсъдимият К.З. *** и работел, като таксиметров шофьор.
В началото на месец април 2016г. майката на подсъдимия видяла улична обява, в
която се предлагала работа като шофьор срещу добро заплащане. Тя си записала
посочения номер и казала на подс. З.. Той се обадил на този номер - 0885 511257
и осъществил връзка по телефона с непознат за него мъж и с неустановена по
делото самоличност, представил му се с името „Иванов“. Това лице уверило
подсъдимия, че се занимава с изработката на скъпи кухненски мебели и се нуждае
от куриер срещу заплащане. Подсъдимия трябвало да посещава различни населени
места в страната, да се среща с указани му от непознатия лица и да получава
документи и парични суми, които в последствие да се оставя на изрично посочени
места. З. се съгласил да извършва куриерска услуга срещу заплащане. Връзката
между непознатия мъж „Иванов“ и подсъдимия се осъществявала без лични контакти
помежду им, единствено по телефона. По нареждане на „Иванов“ подсъдимия отивал на указания му адрес, намирал
описаното лице и вземал от него парична сума като вземал указана част от
паричната сума за себе си, а останалата част от парите оставял на посочено
място. След като разбрал, че неустановения извършител мотивира чрез въвеждане в
заблуждение лицата да се разпореждат с различни парични суми, подсъдимия не преустановил
дейността която извършвал.
На 07.04.2016г.
около 08:00 ч. – 09:00 ч. на домашния
телефон с номер 054/876-273 пострадалия Ж. А. К. приел телефонно
обаждане, на което мъжки глас му съобщил, че дъщеря му е поразена от
електрически ток, обгоряла е и лекарите едва я спасяват. Свид. К. попитал за
правнучките си, а непознатият обяснил, че и те не били добре, като най-зле била
дъщеря му и за лечението трябвали около
три хиляди лева. Пострадалия веднага отишъл до близката банка, изтеглил сумата
от 2 500 лв., след което се прибрал в дома си. Малко след това на домашния
си телефон приел друго обаждане от непознат мъж, който се представил за „Й.“ -
началник на полицията в гр. Шумен. Последният обяснил на К., че тези които са
му се обадили за дъщеря му са измамници и да им предаде парите за да могат да
ги заловят. Пострадалия повярвал на думите и по указание на „Й.“ хвърлил през
терасата на жилището си сумата от 2 500 лв. увита в торбичка. Парите били
взети от К. И. В., който по същия начин като подс. З. се свързал чрез улична
обява с неизвестния извършител представял се като „Иванов“ и приел да върши
куриерската работа. През това време неустановения извършител провел телефонен
разговор с подсъдимия З. и го уведомил, че е необходимо да се придвижи до ул.
„Александър Стамболийски“ в гр. Шумен, за да получи парична сума. Когато
пристигнал с личния си таксиметров автомобил марка „*****“ с рег. № ****, се
насочил към дом № 28, където от непознат за него мъж получил пакета с парите.
Това бил К. И. В.. Указанията на непознатия били категорични – никакъв разговор
помежду им. Малко след това „Иванов“ отново се обадил на подс. З. и му казал да
изброи парите, след което да тръгне в посока гр. Омуртаг. По пътя З. приемал
обаждания от „Иванов“, който се интересувал от местонахождението му. Когато
стигнал до указаното му място, подсъдимия взел от плика с парите сумата от
150.00 лв. съгласно указанията на „Иванов“ и оставил плика с останалите пари затиснати
с камък в основата на пътен знак, след което по най-бързия начин потеглил в
посока към гр. Шумен.
В последствие К.
И. В.е починал, видно от акт за смърт № 849/21.08.2016г., и по отношение
на него материалите са отделени в друго наказателно производство, ведно с тези
на неустановения извършител.
На следващия ден
- 08.04.2016г. около 14.00 ч. неустановения извършител представящ се за д-р.
„Митев“ от гр. Търговище, провел разговор с пострадалата П.Т. С. от гр. Шумен,
като позвънил на стационарен телефон с номер 054/833-370, ползван от
пострадалата. В проведения разговор неустановеното лице въвело в заблуждение
пострадалата Стойнова, като я уверила, че дъщеря ѝ е настанена в
болницата в гр. Търговище, т.к. е пострадала от токов удар на път за гр.
Търговище, за където в действителност била тръгнала. След това неизвестният
извършител поискал от пострадалата да предаде пари в размер на 12 000 лв.
като твърдял, че паричните средства ще бъдат използвани за животоспасяваща
операция. В следствие на заблуждението пострадалата Стойнова се съгласила да
предаде на непознато лице сумата от
2 000.00 лв. т.к. нямала повече,
убедена, че лицето, което ще се срещне с нея за да получи паричната сума
е служител от Здравната каса, като сумата ще бъде предназначена за лечението на нейната близка.
Пострадалата сложила парите в торбичка и
слязла до входа на жилищния блок, в който живеела. Там предала парите на
непознатия й К. И. В.. Междувременно неизвестният извършител представящ се за
„Иванов“се обадил на подс. З. и му казал да се отправи към Градската градина в
гр. Шумен, срещу стъпалата на ж.п. гарата от където да вземе нещо. Там подс. З.
срещнал К. В., от когото получил пакет с парите. Указанията отново били –
никакъв разговор помежду им. По описания начин, съгласно указанията на
неизвестния извършител, подс. З. взел няколко банкноти в размер а 150.00 лв. и
на същото място оставил парите.
На 12.04.2016г.
около 12.37 ч. на домашния си телефон с номер 054/826-561 пострадалия Г.С.Б. и
неговата съпруга И.М.Б. приели телефонно обаждане. Вдигайки слушалката Г.Б. чул
плачещ женски глас, представящ се за „Даниела“. В разговора неустановеното лице въвело в
заблуждение Б., уверявайки го, че дъщеря
му е настанена във Военноморска болница в гр. Варна поради злополука с токов
удар. Неизвестният извършител поддържал заблуждението, като обяснил, че в
момента съпругът на дъщеря му дарява кръв за животоспасяваща операция, за която
са нужни 13 000.00 лв. В следствие на заблуждението пострадалите Б. изразили съгласие да предадат на
непознатото лице сумата от 5 000.00
лв. тъй като нямали повече, като били убедени от неизвестния извършител, че
сумата ще бъде използвана за лечение на тяхната дъщеря. Пострадалите сложили парите по равно в две торбички и ги
предали на непознатият им К. В. срещу разписка, в която били записани личните
данни на последния. Веднага след това сем. Б. получили ново телефонно обаждане
от неизвестния извършител, който обяснил, че те са станали обект на измама. В
изпълнение на следващите указания поставили в плик разписката и химикала, с
който непознатия се подписал за полицейско разследване, а пострадалата Б.
оставила плика до входната врата към двора на Радио Шумен. По същото време
неизвестния извършител представящ се като „Иванов“ се обадил на подс. З. и му
казал да се отправи към МБАЛ гр. Шумен от където да вземе нещо. Там подс. З.
срещнал К. В. от когото получил двата пакета с пари с указание без разговор
помежду им. По описания начин, З. взел няколко банкноти в размер на 150.00 лв
за себе си, а останалите пари оставил на същото място.
На 02.05.2016г.
около 15.30 ч. неустановеният извършител, представящ се за „Вълчан Илиев зам.
Директор на Енерго Про гр. Шумен“, провел разговор с пострадалата М.И.Д. ***,
като позвънил на стационарен телефон с номер 054/984-647, ползван от
пострадалата. В разговора неустановеното
лице разпитало пострадалата за нейните близки, след което я въвело в
заблуждение уверявайки я, че внучката й М., която живеела в Индонезия, е
настанена в болницата с тежки изгаряния по тялото от токов удар. Пострадалата
силно се притеснила и прекратила връзката. Непосредствено след това последвало
обаждане на същия телефон, при което непознат мъж, представяйки се за „доктор
Димитров“ от болница в Индонезия, поискал от пострадалата да предостави парична
сума в размер на 72 000.00 лв. като твърдял, че паричните средства ще
бъдат използвани за животоспасяваща операция. Парите спешно трябвало да
постъпят в Здравната каса, след което ще и бъдат възстановени. В следствие на
заблуждението, пострадалата Д. изразила съгласие да предаде сумата от
2 300.00 евро и 100.00 лв. т.к. нямала повече, убедена, че лицето, което ще се срещне с нея,
за да получи паричната сума, е служител на здравната каса, а сумата ще бъде
предназначена за лечението на нейната близка. След това последвал веднага
последвал друг разговор, при който неизвестният извършител, се представил като
„Петров“ – началник на Второ РУ – гр. Шумен“. Той обяснил на пострадалата, че с
предходното обаждане е станала обект на измама. „Петров“ я посъветвал стриктно
да следва указанията за предаването на парите, с цел залавянето на извършителя
и през цялото време да е на телефонната линия за получаване на указания.
Междувременно неустановения извършител провел телефонен разговор с подс. З. и
го уведомил, че е необходимо да се придвижи до ул. „Вичо Папазов“, за да приеме
плик, който жена ще хвърли от втори жилищен етаж. Пострадалата Д. поставила
горепосочената парична сума в плик, увила го във фолио и го хвърлила през
терасата на жилището си. Подсъдимия З. взел от плика сумата от 150.00 евро и
следвайки указанията на неизвестния извършител отпътувал с автомобила си в
посока гр. Търговище и на указано място оставил плика с парите.
На следващия ден 03.05.2016г.
около 11.30 ч. неустановения извършител, представящ се за „д-р. Митев“ от
Военноморска болница гр. Варна, провел разговор с пострадалата И. *** като
позвънил на мобилния й телефон с номер 0884 721 885. В разговора неустановеното лице въвело в заблуждение
пострадалата П.,че по време на работа, синът й получил тежки изгаряния и е
настанен в болницата в гр. Варна. След това поискал от пострадалата да
предостави парична сума в размер на 12 000.00 лв., за животоспасяваща операция. В следствие на
заблуждението пострадалата П. изразила съгласие да предаде на непознато за нея
лице сумата от 2 000.00 лв. През това време неустановения извършител
провел телефонен разговор и с подс. З. и го уведомил, че е необходимо да се
придвижи до кв. „Боян Българанов“ в гр. Шумен, в близост до бензиностанция
„Лукойл“ за да получи плик, който жена ще хвърли от 4-ти жилищен етаж.
Пострадалата П. поставила сумата от 2 000.00 лв. във вестник, увила го във
фолио и го хвърлила през терасата на жилището си. Подс. З. взел от плика сумата
от 150.00 лв. и следвайки указанията на неизвестния извършител отпътувал с
автомобила си в посока гр. Велико Търново и на указано от него място оставил
парите до улично кошче за боклук.
На 10.05.2016г.,
около 13.15 ч., на домашния си телефон 054/982-210 в гр. Шумен, пострадалата
В.П.Б. приела телефонно обаждане. Вдигайки телефонната слушалка св. Б. чула
мъжки глас, който и съобщил, че пенсионерския клуб, в който е съпруга и се
запалил и той е един от пострадалите. Пострадалата не повярвала и прекъснала
връзката. Веднага след това последвало второ обаждане, при което същият глас
започнал да отправя обиди и закани. След като го изслушала, пострадалата отново
затворила телефона. Непосредствено след това, на мобилния си телефон с номер
0898 494 446 пострадалата приела обаждане от непознат мъж, представил се за
„полицай от криминална полиция“, който й съобщил, че са заловили мъже в единия
от които намерили бележка с телефонните номера на нея и съпруга и. Мнимият
полицай я посъветвал да изтегли всичките си пари от банката, т.к. заловените
измамници знаели банковата и сметка и щели да изтеглят спестяванията.
Неустановения извършител указал на пострадалата Б. да не прекъсва връзката по
телефона. Последната отишла до банката и от личната си сметка изтеглила спестяванията
си в размер на 2 000.00 лв. и 2 000.00 евро. Следвайки
указанията Б. увила парите в торбичка и
ги оставила върху пейка, с уверение, че на следващия ден парите и ще бъдат
върнати. През това време неустановения извършител провел телефонен разговор и с
подс. З. като го уведомил, че трябва да се придвижи до „Градската градина“ в
гр. Шумен в посока към Автогарата. Подс. З. взел от плика сумата от 150.00 лв.
и следвайки указанията отпътувал в
неустановена посока където на указано място оставил парите.
На
06.06.2016г. около 17.00 ч. на домашния си телефон в гр. Шумен ул. „Дебър“ № 6а
пострадалата М.Я.Е. приела телефонно обаждане от мъжки глас представил се за
„д-р. Митев“. Той и съобщил, че синът и е обгорял от гръмнал компютър и се
намира в шоковата зала в болницата в гр. Шумен. Неизвестният извършител поискал
от пострадалата парична сума в размер на 12 000.00 лв., като твърдял, че
средствата ще бъдат ползвани за животоспасяваща операция. Парите трябвало
спешно да постъпят в Здравната каса, след което ще и бъдат възстановени. В
следствие на заблуждението пострадалата Е. изразила съгласие да предаде на
непознато на нея лице сумата от 5 000.00 евро. През това време
неустановения извършител провел телефонен разговор и с подсъдимия З. и го уведомил,
че е необходимо да се придвижи до адреса на пострадалата. Следвайки указанията
З. взел от пострадалата плика с парите и с автомобила си се отправил в посока
гр. Търговище. От плика с парите взел няколко банкноти съгласно уговорката си с
„Иванов“, а плика с останалата сума оставил в близост до пътя преди с. Градище.
Изложената фактическа обстановка е приета
за установена въз основа на самопризнанията
на подсъдимия Кр. З. дадени в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на
чл.371,т.2 от НПК, в които признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Тези самопризнания на подсъдимия се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, които са приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите П. С., И.М.Б., Г.С.Б., Д. Т. В., Ц. С. Х., Ж. А. К.,
В.П.Б., М.Я.Е., М. А. Я., И. А. А., А. Р. А., И. Н. П., К. М.
Г., С. Р. Д., М.И.Д.. В подкрепа на тях са и изготвените протоколи за
разпознаване на лица и предмети и изготвени към тях фотоалбуми, протоколи за
доброволно предаване, сим карти и оптични носители, протоколи за претърсване и
изземване, писма - отговори от мобилни оператори ведно с изготвени разпечатки
на хартиен и оптичен носител, докладни записки, акт за смърт на К. И. В.,
телеграма за обявяване на ОДИ – издирвано лице, справка за лица –АИС, справка
за съдимост.
С оглед на така установената фактическа обстановка и събрани доказателства
Шуменският районен съд е приел, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер по чл.210 ал.1 т. 5 от НК във вр. с чл.209 ал.1 от НК във вр. чл.20
ал.4 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК възведено му с обвинителния акт като е приел, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви,
взаимнодопълващи се, намират се в хармонично единство и
водят до единствения възможен извод, а именно - до виновността на подсъдимия.
От
обективна страна деянието е извършено чрез действия.
Подсъдимият чрез своите действия и действията на „неизвестния извършител“ и на починалия
впоследствие К. В. са възбудили и поддържали у свидетелите Ж. К., П. С., сем. Б., М.Д., И. П., В.Б. и М.Е.
убеждението, че дадените от тях пари ще се ползват за животоспасяващи операции
на техни близки или за съдействие на полицията да се хванат измамници. Ако не е
било формирано това убеждение у свидетелите, те
не биха се разпоредили по този начин с парите.
От субективна страна: Деянието е извършено от
подсъдимия виновно, с
пряк умисъл и с користна цел – той е предвиждал, че вследствие на въздействието на „неизвестния извършител“
върху свидетелите, у тях ще възникнат неправилни представи и ще се поддържат
тези неправилни представи пред него и че неправилните представи, които са
предизвикани у пострадалите ще доведат до настъпването на имотната вреда за тях
и имотна облага за него и „неизвестния извършител“ - т.е. подсъдимия е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от
страна на подсъдимия на основни правила свързани със свободното и съзнателно
вземане на решения, с правото на собственост и разпореждането с вещни права. С престъплението са засегнати обществените отношения
гарантиращи правото на разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето
решение; обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване
правото на собственост, както и правото свободно да се разпореждаш със своите
вещи.
Подсъдимият е пълнолетно
вменяемо лице. Мотивите за извършване на
деянието се коренят във възможността да се набавят парични средства по бърз начин, без за това да му се налага полагане на обществено полезен труд.
Престъплението
се квалифицира по чл. 26 от НК, тъй като деянията са извършени в периода от
07.04.2016г. до 06.06.2016г., - т.е. през непродължителен период от време,
осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени
са при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което второто деяния от обективна и субективна
страна представляват продължение на първото деяние. Размера на причинената щета
се равнява на над 70 минимални за страната работни заплати към момента на
деянието, поради което е налице и
квалификацията на чл. 210, ал.1,
т.5 от НК – големи размери.
При определяне на наказанието съдът e отчел наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а най
вече обстоятелството, че З. е
помагач – т.нар.„муле“, а не мозъкът на измамата. Взел е предвид, че той ще понесе последиците от гражданската
отговорност. Отчетени са и данните за личността му –
подсъдимият е с чистото съдебно минало, той изцяло е
съдействал за разкриване на механизма на измамата, вследствие на което се е
стигнало до внасяне на делото в съда,
изразеното съжаление за извършеното от него, както и процесуалното му
поведение.
Съдът не е констатирал отегчаващи отговорността обстоятелства.
Посочените
обстоятелства са мотивирали първоинстанционния съд да приеме, че целите на наказанието посочени
в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Кр. З., като
наказанието бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства като е
определил наказание под минимума. Воден от това съдът е наложил наказание
“лишаване от свобода” за срок от 11
месеца, като изтърпяването на същото е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК
за срок от три години. Така определеното му наказание, съдът е счел за
справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и морална
укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения,
а освен това съдът е приел, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши други
престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По делото са били предявени граждански искове за неимуществени вреди от
М.Я. Евева в размер на 5000 лева, от Г.С.Б. в размер на 2000 лева и от И.М.Б. в
размер на 2000 лева. Така предявените граждански искове за неимуществени вреди
първоинстанционния съд не е приел като недопустими.
По отношение на
предявените от гражданските ищци М.Е., сем. Б., В.Б. и М.Д. граждански искове
за претърпените от тях имуществени вреди, съдът е приел за допустими по
следните правни съображения: Претендираната гражданска отговорност за причинени
вреди е пряка последица като резултат на процесното деяние. Причинените имуществени вреди са свързани с
нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона и от КРБ. В тази
връзка Шуменския районен съд се е
позовал на Решение № 21/1994гг. по н.д. №780/1993г. на І н.о. съгласно което
гражданския иск е допустим в наказателния процес само ако вредата е настъпила
от деяние на подсъдимия, за което има повдигнато обвинение, какъвто е
разглеждания казус.
Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимия К.З., в резултат на което са
възникнали вредите и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за имуществените вреди
следва да бъде съответен на невъзстановената им част от нанесените имуществени
вреди като тази щета за М.Е. е в размер на 9 779. 15 лева, за сем. Б. е
5 000 лв., за В.Б. е в размер на 5 911.66 лв., за М.Д. е в размер на
4 598.41лв. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на
деликта – престъплението, от който момент виновният им причинител изпада в
забава и се дължи законна лихва определена от Министерски съвет за съответния
период на забавата до пълното издължаване. Поради което съдът е присъдил върху уваженият размер на
гражданския иск да бъде заплатен ведно със законната лихва, считано от датата
на деликта, а именно от 06.06.2016г. за Е., от 12.04.2016г. за сем. Б., от
10.05.2016г. за Б. и от 02.05.2016г. за Д..
Съдът се е
произнесъл по направените разноски, дължимите държавни такси и веществените
доказателства.
По
отношение на жалбата на гражданския ищец и частен обвинител М.Е.:
Присъдата е обжалвана от гражданския ищец и частен обвинител М.Е.. Чрез процесуалния представител тя е изложила съображения,
поради които счита наложеното наказание на подсъдимия за занижено. Направено е
искане наложеното на подсъдимия наказание да бъде завишено като се определи при
хипотезата на чл. 58а от НК и се отмени приложението на чл. 66 от НК. Счита, че
първоинстанционния съд неправилно не е приел за разглеждане и гражданския й иск
за неимуществени вреди, с което е допуснал процесуално нарушение. Жалбата и
исканията се поддържат в съдебно заседание като е направено и искане за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради нарушени права на
пострадалата.
Жалбата е частично основателна.
С въззивната жалба е атакувана
присъдата на Шуменския районен съд само в частта на наложеното на подсъдимия
наказание и в частта, с която не са приети за съвместно разглеждане исковете за
неимуществени вреди. В останалата част – по отношение на приетата фактическа
обстановка, анализа на събраните доказателства и направените въз основа на тях
правни изводи присъдата не е обжалвана и не са изложени възражения по тях.
Такива оплаквания няма и от другите страни. Ето защо следва само да се
отбележи, че и настоящия въззивен състав счита, че в тази част присъдата е
обоснована и законосъобразна. Първоинстанционният съд е извършил всички
следствени действия и събрал доказателствата необходими за обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът е изложил
мотиви в пълен обем както по фактическата обстановка, така и анализ на
събраните доказателства. При решаване на въпросите за наказателната отговорност
на подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства като е
изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни,
законосъобразни и обосновани. Фактическа обстановка е приета въз основа на самопризнанията на подсъдимия К.З. дадени в хода на
съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК, в които признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези
самопризнания на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а
именно: показанията на свидетелите П. С., И.Б., Г.Б., Д. В., Ц. Х., Ж. К.,
В.Б., М.Е., М. Я., И. А., А. А., И. П., К. Г., С. Д.,
М.Д. и приобщените писмени доказателства -
протоколи за разпознаване на лица и предмети и фотоалбуми, протоколи за
доброволно предаване, сим карти и оптични носители, протоколи за претърсване и
изземване, писма - отговори от мобилни оператори, докладни записки, акт за
смърт на К. В., справка за съдимост. Анализът на
доказателствата е изчерпателен, липсват каквито и да било основания за съмнение
в правилността на съдебния акт в тази част. Предвид на всичко посочено
първоинстанционния съд правилно е
признал подсъдимия К.В.З. за виновен в извършването на престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.209, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.4 от НК вр. чл.
26, ал.1 от НК.
Жалбата е основателна в частта по отношение на
наложеното на подсъдимия наказание. Споделя се оплакването на жалбоподателката
за неправилно приложение на материалния закон и по точно за несправедливост на
наложеното наказание. Изложените в тази насока аргументи от Шуменският районен
съд не се споделят напълно от настоящия въззивен състав.
За да се приложи хипотезата на
чл. 55 от НК следва на първо място да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и на второ място – дори и най-лекото
предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. За приложението на чл.
55 от НК тези две изисквания следва да бъдат изпълнени кумулативно. Шуменският
районен съд е изложил аргументи поради които е приел, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Но липсват доводи поради какво счита,
че и най лекото в закона наказание е несъразмерно тежко.
Настоящ въззивен състав счита, че
в случая най лекото предвидено наказание в закона не би се явило несъразмерно
тежко. Освен това счита, че не са налице и многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Основание за това му дава следното: Шуменският районен съд за приложението на чл. 55 от НК е приел наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства - най вече обстоятелството, че З. се явява
помагач – т.нар.„муле“, а не мозъкът на измамата, както и обстоятелството, че
ще понесе последиците от гражданската отговорност. Приел е като смекчаващи
отговорността и чисто му съдебно минало, процесуалното му
поведение–съдействието за разкриване на механизма на измамата и изразеното
съжаление за извършеното от него.Отегчаващи вината обстоятелства съдът не е
открил. От така изброените настоящия състав не споделя това, че за смекчаващо
обстоятелство е приет факта, че подсъдимия ще понесе гражданската отговорност
за това. При съучастие гражданската отговорност между подсъдимите е солидарна,
като всеки един е задължен за цялата щета. Последиците на гражданска
отговорност са в резултат от виновно противоправно поведение и това неможе да
бъде смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това е вторична санкционна
последица от деятелността на подсъдимия. Така, че това обстоятелства не следва
да се цени като смекчаващо отговорността. От друга страна са налице и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Това на първо място е високата степен
на обществена опасност на деянието. Следва да се отчете и това, че измамените
хора са лица в риск – т.е. касае се за възрастни хора, нуждаещи се от грижи и
спокойствие, както и обстоятелството, че измамата засяга голям кръг от лица –
осем установени и то като са въведени в заблуждение за претърпени инциденти с
техни близки. Изразеното съжаление от подсъдимия и съдействие следа да се
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство независимо от изразеното
несъгласие от пълномощника на
жалбоподателката. Това е така, тъй като няма основание да не се приеме за
направено доброволно и чистосърдечно, а от друга страна оказаното от него
съдействие не касае само съдебното производство. Подсъдимият е съдействал
активно още във фазата на досъдебното производство за
разкриване на механизма на измамата, вследствие на което се е стигнало и до
момента за разглеждане на делото в съда. Не следва да се отчита като отегчаващо
обстоятелство факта, че няма възстановени щети по делото. Съгласно съдебната
практика само репарирането на щетата се отчита като смекчаващо вината
обстоятелство. Размерът на щетата също не следва отделно да се цени, тъй като е
елемент от по тежката правна квалификация – квалифициращо обстоятелство и е
отчетено от законодателя в предвиденото в закона наказание. Не се споделя
довода на повереника на жалбоподателката, че първоинстанционния съд на два пъти
е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство факта, че подсъдимия е
помагач, т. нар. „муле“. Посочването на това обстоятелство, като смекчаващо
вината от районния съд, е направено като отлика при индивидуализацията – т.е.
посочено е че наказанието трябва да е по ниско от това на извършител – така
като е визирано в чл. 21, ал.2 НК, че трябва да отговаря не с цялата
наказателна отговорност, а с по – ниска – само за това, за което е помогнал.
Поради което не е налице и двойно зачитане на това обстоятелство. Направените
от подсъдимият самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК не са зачетени от
районния съд като обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на
наказанието, поради което оплакването в тази насока е неоснователно. Не се споделя
и оплакването, че не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство
факта, че подсъдимия е нарушил трудовото и данъчно законодателство, тъй като е
работел без трудов договор. За извършените от него действия – измами, същият
няма как да има трудов договор и няма как да му се вмени във вина това
обстоятелство, за тях той носи
наказателна отговорност. А защо от прокуратурата не е поискан запор
върху доходите и имуществото му като обезпечение на бъдещите граждански искове,
подсъдимият З. още по малко може да бъде санкциониран или да се отчете във
негова вреда.
При тези
смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът счита, че не са налице такива, които би могло да бъдат определени
като изключителни. В същото време те не са и многобройни. Освен това съдът
намира, че и най лекото предвидено в закона наказание за това престъпление не
се явява нито прекалено тежко, нито несъразмерно с оглед високата степен на
обществена опасност на деянието и целите на генералната и лична превенция.
Намира, че приложението на чл. 55 от НК не би удовлетворило и изискването за
справедливост на наказанието. В този смисъл и Решение № 25 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о.,
НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова – „Основен принцип на наказателното право е
справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства
на тежестта на престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в
разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които
наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази
на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен
това, наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл. 36 НК.”
При това положение съдът счита, че на подсъдимия К.З.
следва да се наложи наказание определено около средата на предвиденото, при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно –
наказание лишаване от свобода в размер на 3 години. С този размер на наказанието съдът счита, че ще се
постигнат целите на генералната и лична превенция, както и ще въздейства върху
дееца да спазва за в бъдеще установения в страната правов ред. С оглед на това
е приложима хипотезата на чл. 58а, ал.1 от НК. Така определеното наказание от 3
години следва да се намали с 1/3, като се постанови З. да изтърпи наказание от
2 години лишаване от свобода. С оглед целите на генералната и лична превенция и
определения размер на наказанието същото следва да се отложи за изтърпяване в
определения от районния съд изпитателен срок от три години. Така определеното
му наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и морална укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения. Така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му отнеме възможността да върши други престъпления, а освен
това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Поради което и
присъдата на Шуменският районен съд ще следва да се измени в този смисъл.
По отношение на приетите за
разглеждане и уважени граждански искове за имуществени вреди няма оплакване. Същите
са уважени в предявените размери, като размерът на обезщетението за имуществените вреди е
съответен на невъзстановената част от нанесените имуществени вреди в
съответствие с причинената щета по обвинението. Сумите са присъдени със
съответната лихва от деня на увреждането.
По отношение на оплакванията
свързани с предявените граждански искове за неимуществени вреди неприети за
съвместно разглеждане от първоинстанционния съд. Жалбата в тази част е
неоснователна.
Предявеният
граждански иск
от пострадалата, с който същата претендира за обезвреда на нанесени с деянието
неимуществени вреди правилно Шуменският районен съд е приел,
че същият следва да не се допуска за разглеждане в настоящия процес по следните
съображения: За да се отговори на въпроса, дали от
съответното престъпление са претърпени вреди, какви са по своя характер
имуществени или неимуществени и възникнало ли е право на иск за определени лица, трябва да премине през
проверка на следните характеристики на престъплението, предмет на обвинението,
които винаги е необходимо да са налични, за да се приеме, че престъплението
обективно предвижда настъпването на вреди, които следва да бъдат възмездени,
както и какъв е техният характер:
-дали престъплението е със
съставомерни общественоопасни последици, т.е. дали в състава им е предвиден
определен престъпен резултат;
-дали обектът на посегателството е
свързан с правната сфера на определен правен субект;
-дали
засегнатият с престъплението обект е свързан с имуществени или неимуществени
права.
Горното, съотнесено към състава на престъплението по чл. 210 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК сочи, че за посоченото престъпление не подлежат на възмездяване вреди от неимуществен характер, а само имуществени такива. Това е така, с оглед на обстоятелството, че систематичното място на визираното престъпление "измама" се намира в глава престъпления против собствеността, при което предмет на посегателство са единствено блага с имуществена стойност. Именно поради тази причина, на възмездяване с оглед систематичното място подлежат вредите от имуществено естество. В тази насока е теорията и съдебната практика, от която е видно, че на възмездяване в наказателния процес по реда на гражданскоправна претенция за непозволено увреждане подлежат вредите, които са претърпени от престъплението, предмет на обвинението. Или с други думи, при извършване на преценка дали в полза на лицето е възникнало гражданскоправно притезание, следва да бъде изследван въпроса дали вредите, чието репариране се претендира са съставомерни такива, предвидени в състава на престъпното посегателство. В тази връзка няма и противоречие с цитираното ТР № 1 от 4.02.2013 год. на ВКС – ОСНК и сочения текст на чл. 16, т.1и 2 от Директива 2012/29 EU на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 год. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление и за замяна на Рамково решение/20001/220/ПВР/ на Съвета на Европейския съюз /ЕС/от 15.03.2001 относно правното положение на пострадалите от престъпления в наказателния кодекс, тъй като репарирането на претърпените вреди се дължи само когато са в пряка и непосредствена последица от престъплението. Настъпилите неимуществени вреди ще се дължат само ако в граждански исков процес се установи тази връзка. Това няма как да стане в наказателния процес, тъй като неимуществените вреди не са съставомерни, а гражданския иск не може да става и причина за отлагане на наказателното дело. При тези обстоятелства пострадалото лице може да реализира исковата си претенция за обезщетение на нанесени неимуществени вреди, произтичащи от инкриминираното деяние пред граждански съд и със способите на ГПК. В този смисъл е и многобройната съдебна практика- мотива на Присъда от 5.09.2013 г. на РС - Добрич по н. о. х. д. № 1067/2013 г: „Горното, съотнесено към състава на престъплението по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че за посоченото престъпление не подлежат на възмездяване вреди от неимуществен характер, а само имуществени такива. А това е така, с оглед на обстоятелството, че систематичното място на визираното престъпление "измама" се намира в глава престъпления против собствеността, при което предмет на посегателство са единствено блага с имуществена стойност. Именно поради тази причина, на възмездяване с оглед систематичното място подлежат вредите от имуществено естество. От друга страна не може и не следва да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинени имуществени вреди. Да се приеме обратното би означавало, че във връзка с всяка кражба, грабеж, /без причиняване на телесни повреди/ измама, отнемане на МПС и т. н. ще следва да се приемат и разглеждат, и граждански искове за репариране на неимуществени вреди. Законът за задълженията и договорите и Наказателния кодекс изключват присъждането на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с причинени имуществени вреди, какъвто е и разглеждания случай…. Или с други думи, при извършване на преценка дали в полза на лицето е възникнало гражданскоправно притезание, следва да бъде изследван въпроса дали вредите, чието репариране се претендира са съставомерни такива, предвидени в състава на престъпното посегателство. Изцяло в тази насока е и константната практика на Върховния съд на Република Б-я и ВКС по наказателни дела, обективирана в редица решения и Постановления на Пленума, т.Р. на ОСНК: Решение № 438 от 05.07.1995 г. по н. д. № 325/95 г., II н. о. на ВС; Постановление № 1 от 07.02.1955 година на ВС на Реп.Б-я; постановление № 7/87 г. на ВС на Реп.Б-я и др. От гореизложеното следва, че приемането за съвместно разглеждане в наказателното производство на граждански иск, за обезщетение на причинени неимуществени вреди на пострадалото лице, произтичащи от извършеното от дееца престъпление "измама", се явява особено съществено нарушение на процесуалните правила, което на практика води до ограничаване на процесуалните права на ответника по гражданския иск.„ Решение № 438 от 5.VII.1995 г. по гр. д. № 325/95 г., II н. о., 5-членен с-в, докладчик съдията Кръстю Петров: „Не може и не следва да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинени имуществени вреди. Да се приеме обратното би означавало че във връзка с всяка кражба, грабеж (без причиняване на телесни повреди), отнемане на моторно превозно средство и т. н. ще следва да се приемат и разглеждат и граждански искове за претърпени неимуществени вреди. Законът за задълженията и договорите и Наказателният кодекс изключват присъждането на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с причинени имуществени вреди.“ Постановление № 1 от 7.II.1955 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г. „Гражданският иск се допуска за съвместно разглеждане с наказателния процес за вредите, които са резултат от деянието на подсъдимия, инкриминирано в обвинителния акт. Решение № 277 от 8.07.2011 г. на ОС - Плевен по внохд. № 1220/2010 г.: „С атакуваната присъда предявените от П.Г. и Н.Г. граждански искове за имуществени и неимуществени вреди са уважени в пълния им размер.
С обвинителния акт подсъдимата е предадена на съд и затова, че в периода месец март 2007 г. - месец септември 2007 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у П.Г.Г. и с това му причинила имотна вреда в размер на 500 лева…..
Размерът на иска не може да надхвърля паричната равностойност на предмета на обвинението. Разглеждането на такъв иск представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като гражданският иск в наказателния процес е акцесорен и виновното лице носи отговорност за причинените от него имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта до размера на реално причинените вреди.
Особено съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на въззивния жалбоподател, е допуснал основният съд и с приемането за съвместно разглеждане в наказателното производство на предявените от П.Г. и Н.Г. срещу подсъдимата граждански искове за неимуществени вреди, както и с уважаването на тези искове.
Касае се за извършена при условията на продължавано престъпление измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и съставомерният резултат се свежда до причиняване на имотна вреда на пострадалите Х.Ч., П.Г., Н.Г. и Т.К. Законодателят е въвел като съставомерна последица от това деяние причиняването на имотна вреда /имуществени вреди/ и само за тяхното компенсиране се дължи обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл. 45 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Причинените с извършеното престъпление вреди в случая се изразяват единствено до претърпените от пострадалите имотни вреди и само и единствено за тях подсъдимата дължи обезщетение.
От друга страна не може и не следва да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинени имуществени вреди. Да се приеме обратното би означавало, че във връзка с всяка кражба, грабеж /без причиняване на телесни повреди/, измама, отнемане на МПС и т. н. ще следва да се приемат и разглеждат и граждански искове за неимуществени вреди. ЗЗД и НК изключват присъждането на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с причинени имуществени вреди, какъвто е и разглеждания случай. В този смисъл е и константната практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 438 от 05.07.1995 г. по н. д. № 325/95 г., ІІ н. о.“ Решение № 445 от 9.05.2011 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 946/2011 г. „Когато вредите са имуществени, те винаги следва да са включени в състава на престъплението /кражба, измама, обсебване и др./. Неимуществените вреди /болки, страдания, стрес, силна уплаха/ поради естеството си не могат да бъдат посочени като конкретно определен елемент от състава на престъплението. Именно поради тази причина, за да възникне публичното субективно право на иск за обезвреда на неимуществени вреди последните следва да бъдат неизменно следствие на престъпния резултат, който от своя страна винаги трябва да е включен от закона в състава на престъплението /например - смъртта при убийството, неизбежни последица от която са страданието и мъката; увреждане при телесните повреди, което винаги е свързано с понасяне на болки и страдания; засегнатите чест и достойноство при обидата и клеветата/. Решение № 416 от 26.03.2012 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 995/2012 г. „Въззивният съд споделя становището на районния, че доколкото повдигнатото с обвинителния акт обвинение е за извършено престъпление е по чл. 210, ал. т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, от което съставомерни са единствено имуществените вреди, предявяването на граждански иск за причинени в резултат на това престъпление неимуществени вреди в наказателното производство, се явява недопустимо.“ мотиви към
Присъда
№ 20 от 29.04.2010 г. на РС - Айтос по н. о. х. д. № 18/2010г., Решение № 842 от
4.07.2012 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 2514/2012 г. и др.
Ето и защо
Шуменският окръжен съд:
Потвърждава присъдата в останалите и части.
Решението е окончателно. На основание чл. 340, ал.2 от
НПК Решението да бъде съобщено на страните.