Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .45/ 07.06.2017 гр. Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателен състав
На
петнадесети май през две хиляди и седемнадесета
година
В публично
открито съдебно заседание, в състав:
Председател: Нели Батанова
Членове: 1. Димчо Луков
2. Теодора Димитрова
Секретар: Станка Ангелова
Прокурор:
Румен Рачев
като
разгледа докладваното от съдия Нели Батанова
ВНОХД № 133
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 313 и следващите от
НПК.
С присъда № 11 от 27.03.2017 година, постановена по
НОХД № 309/2016 година, Новопазарският районен съд е
признал подсъдимия подсъдимият
Н.К.П., ЕГН - ********** за виновен
в това, че на 19.09.2014 г. в гр. П.,
ул.”Тодор Петков” при управлението на моторно превозно средство /колесен трактор марка “*****” с ДК № *****/ нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1 от ЗДвП,
чл.70, ал.1 от ЗДвП и чл.97, ал.2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил
значителни имуществени вреди в размер на 52 216,67 лв. на лек автомобил
“Ауди Ку 7” с рег. №
******, собственост на “И.ов” ЕООД – гр. Т., като
деянието е реализирано при условията на независимо съпричинителство
с И. Ц. ******с ЕГН ********** – управител на “И.ови”
ЕООД – гр. Т., който по същото време и на същото място, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 343,
ал.1, б “а” от НК във вр. с чл.342, ал.1 пр.III от НК, във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. “в” от НК, го е осъдил на
наказание ГЛОБА в размер на 500 -
петстотин лева.
На
основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия
П. от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът се е произнесъл по разноските по делото.
Недоволен от присъдата останал подсъдимия Н.К.П.,
който я обжалва чрез процесуалния си представител. Обжалва я като неправилна и
незаконосъобразна. Счита, че присъдата е неправилна като е нарушен закона, тъй
като е приложен неправилно. Излагат се съображения, че не са анализирани
правилно събраните по делото доказателства, както и че не са направени правилни
правни изводи свързани с неговата виновност. Прави се оплакване, че делото е разгледано при неспазване на съществени процесуални
правила, но не се сочи на кои. Има оплакване и за несправедливост на наложеното
наказание. Направено е искане за постановяване на оправдателна присъда. Има и
алтернативно искане – за прилагане на чл. 78а от НК. Жалбата се поддържа в
съдебно заседание.
Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен намира жалбата за неоснователна. Счита, че присъдата се подкрепя
от събраните по делото доказателства и техния правен анализ. Предлага да се
потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и
обоснована.
Въззивният съд при
проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно
правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка,
районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като
ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните
доказателства, съдът е приел за установена фактическата обстановка, която се
възприема и от въззивния съд:
Подсъдимият
Н.К.П. е земеделски производител. Не е осъждан и няма установени
нарушения по ЗДвП. На 19.09.2014 г. подсъдимият П.
извършвал селскостопанска работа в нивите между с. С. И.и
гр. П. с колесен трактор марка „*****” с ДК № *****,
взет назаем за целта от свидетеля С. Д..
По време
на работа скоростите на трактора се повредили, след което той можел да се движи
само на задна скорост. За това обстоятелство подсъдимия уведомил св. Д..
Независимо от това П. решил да придвижи трактора до гр. П., където се намирала
базата. Подсъдимият управлявал трактора в пътното платно на задна скорост, като
тракторът бил обърнат обратно на посоката на движение и с предната част към
приближаващите се зад него автомобили.
Около
22,30 часа вече се стъмнило. При навлизане в град П., след указателната табела
за началото на града, се оказало че са угаснали и предните светлини на
трактора, които предвид фактът, че тракторът се движел на задна скорост, били
използвани за задни светлини.
Тракторът
се движел много бавно. След като подс. П. установил
липсата на светлини, спрял тракторът близо до десния банкет. В този момент в
същата посока от с. С. И.към гр. П. пътувал и лек
автомобил “Ауди Ку 7” с рег.
№ ******, собственост на “И.ов” ЕООД – гр. Т.,
управляван от св. И. Ц. И.ов. На предната дясна
седалка пътувала съпругата на ******– св. С. И.. След ляв завой, при равен път
и лек наклон в посока гр. П., поради наличие на насрещно движещи се коли в
далечината, св. ******превключил на къси светлини.
Разминал се с първия насрещно движещ се автомобил, който въпреки поканата със
светлини не превключил на къси такива.
Със
скорост около 60-70 км./ч лекия
автомобил навлязъл в гр. П.. Предвид скоростта си и поради липсата на светлини
на трактора, ******не видял спрения частично на банкета трактор. Подсъдимият П.
видял, че лекият автомобил няма да спре и освободил трактора от скорост, за да
намали силата на удара. Последвал челен удар между трактора и лекия автомобил
„Ауди Ку 7”
В
резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие е нанесена щета върху
лекия автомобил на стойност 52216,67 лева. Щетата е заведена в ЗАД „Армеец“ №
36014030100579/2016 г. и по посочената от ЮЛ банкова сметка, ***.12.2014
година, щетата е възстановена.
Изложената
фактическа обстановка е приета за установена въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, както и от
показанията на разпитаните свидетели - свид.С. Д.,
св. П. П., св. П. З., св. И. ******и св. С. И..
Тя се подкрепя и от заключенията на назначените три САТЕ –
основна и допълнителни, относно механизма на ПТП, както и експертизи относно
нанесените поражения върху лекия автомобил и тяхната стойност. В подкрепа на
това са и присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, протокол за доброволно предаване, копие от свидетелства за
регистрация на ППС, копия от застрахователни полици, копия от талон за
технически преглед, служебна бележка за преминат технически преглед, справки за
нарушител, резултати от Алкотест дрегер,
протокол за допълнителен оглед и фотоалбум, писмо № Л-11689 от 28.11.2016 год. на ЗАД „Армеец” АД, ведно с приложена към него копие
на пълна застрахователна преписка и заведена щета, докладни записки, свидетелство
за съдимост.
От
основната съдебна автотехническа експертиза е видно, че лекия автомобил “Ауди Ку 7” с рег. № ****** се е движил
със съобщената от водача скорост в рамките на 60-70 км./ч. В момента на
настъпването на ПТП, трактора не е бил в движение и се е намирал в покой спрян
в района на пътната лента предназначена за движение на ППС в посока от с. С. И.към гр. П., обърнат с предната си част към с. Златна
нива. Водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да избегне
настъпването на удара. Ако лекият автомобил се е движил с разрешената за
населено място скорост – 50 км./ч., то препятствието /трактора/ е можело да
бъде възприето в осветената площ от късите светлини и да спре в разстоянието на
осветеност без да се стига до удар. Причината за възникване на произшествието
са техническите неизправности на колесния трактор
довели до принудителното му спиране съчетано с липса на работеща осветителна
уредба. Това е довело до невъзможност за обозначаването му като неподвижно
препятствие в района на пътното платно, в което се удря движещия се автомобил
управляван от И.ов. Първоначалните щети нанесени на
лекия автомобил при външния оглед са оценени от експерта на 11 192,77 лева
без ДДС, като същия е посочил, че е възможно те да се увеличат при постъпване
на автомобила в сервиз и при разглобяването му.
От
първата допълнителна САТЕ се установява, че в момента на удара левият борд на
трактора, който предвид движението на задна скорост се явява десен, е бил на
отстояние не по-малко то 0,7-0,8 метра в ляво от дясната граница на пътното
платно, както и че трактора е бил леко косо спрямо платното, като задната му
част е била насочена към левия край на пътното платно. Ако водачът на трактора след оставането без светлини го е
извел извън очертанията и границите на пътното платно – където е имало
достатъчно разстояние и площ, независимо
от скоростта на лекия автомобил, не би
се стигнало до удар между тях, тъй като тогава трактора не би попаднал в
коридора на движение на лекия автомобил. Действията на водача на колесния трактор по освобождаването му от скорост не е
способствало за предотвратяване на удара, но е спомогнало да се избегнат
настъпването на телесни наранявания по водача на лекия автомобил и пътника му
/ведно с активните системи на защита в лекия автомобил/.
От
втората допълнителна САТЕ се установява, че в момента на настъпване на удара,
спрямо ширината на пътното платно, района в който са се намирали десните
бордове на двете превозни средства е отстоял на около 0,7 метра в ляво от
дясната граница на пътното платно по посока движение на лекия автомобил. По
голяма категоричност не е възможна поради липса на спирачни следи и задирания
по платното. Предната част на лекия автомобил по цялата си ширина се е ударил в
предната част на трактора, също по цялата му ширина. В момента на удара най
издадената част в предната част на трактора се е ударила в района на средната
част на лекия автомобил където се намира радиатора на охладителната система. За
уврежданията па двете ППС има значение не само скоростите им, но и вида и
материала от който са конструирани предните им части. Предната част на трактора
е конструирана от плътен метал, а на лекия автомобил – от композитни и
пластмасови материали, както и от метална ламарина с малка дебелина. Якостните
характеристика на устойчивост на удар на материала от който е изготвена
предната част на трактора значително превишават
якостните характеристики на автомобила. На тези технически особености се
дължи и минималните повреди и огъвания по предната част на трактора, спрямо
значителните повреди по предната част на лекия автомобил.
От
автотехническата оценителна експертиза изготвена в хода на съдебното следствие,
изготвена на базата на представени фактури и застрахователна преписка, се
установява че размера на окончателната щета причинена на „Ауди Ку 7” с рег. № ****** е 52 216,67 лева, които са възстановени
на „И.ов” ООД от застрахователя, ведно със разходите
за репатриране на автомобила след ПТП-то.
Повторната
комплексна съдебно техническа и оценителна експертиза дава същото заключение
относно размера на щетата, а именно 52 216, 67 лева.
От
изложената фактическа обстановка и доказателства първоинстанционния съд е
приел, че при управлението на моторно превозно средство колесен
трактор марка „*****” с ДК № ***** подсъдимият е нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в чл. 5, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно които „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”. Приел
е, че е нарушен и чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ „при движение през нощта и при
намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с
включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване
на задната табела с регистрационния номер”, както и чл. 97, ал. 2 от ЗДвП, вменяващ задължението, че „на път в населено място
водачът на недвуколесно пътно превозно средство,
спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести
на място, където е разрешено паркирането или извън платното за движение”).
Вследствие на това по непредпазливост
подсъдимия П. е причинил значителни имуществени вреди в размер на
52216,67 лв. на лек автомобил „Ауди Ку 7” с рег. № ******, собственост на „И.ов”
ЕООД – гр. Т.. Деянието е реализирано при условията на независимо съпричинителство с И. Ц. И.ов,
управител на „И.ови” ЕООД – гр. Т., който по същото
време и на същото място, при управлението на горепосочения лек автомобил,
нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, сочещ, че „при избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км./ч.: за пътно превозно средство от категория „В” в населено
място – 50 км./ч.”, като управлявал автомобила
със скорост 60 -70 км./ч.
В
резултат на това Новопазарския районен съд е признал
подсъдимия Н.П. за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от
НК.
От субективна страна: Деянието е извършено
от подсъдимия при форма на вината непредпазливост. П. е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици, но е считал че може да ги предотврати, т.
нар. престъпна самонадеяност. За това обстоятелство сочат неговите действие –
въпреки, че е бил наясно с техническите неизправности на трактора възникнали
още по време на работата, същият е потеглил към населеното място.
Причините за извършване на престъплението се
свеждат до незачитане от страна на подсъдимия на основни правила свързани с
безопасността на движение по пътищата.
При
определяне на наказанието съдът e отчел
като смекчаващи отговорността обстоятелства данните за личността му – налице са
добри характеристични данни за личността му, чистото му съдебно минало, действията му по освобождаване съединителя на
трактора довели до намаляване силата на удара между двете превозни средства и
способствало престъплението да се ограничи само до материални щети, без телесни
увреждания на лицата в лекия автомобил. Отчел е и действията му след
настъпването на ПТП, както и обстоятелството, че той няма нарушения на ЗДвП до момента.
Съдът не
е констатирал отегчаващи отговорността обстоятелства.
В
предвид изложеното съдът е приел, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и че и най-лекото предвидено в закона наказание
се явява несъразмерно тежко, поради което на основание на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б „в“ от НК е заменил наказанието пробация с наказание глоба. Размера на това
наказание, съдът е определил в максималния размер от 500 лв. На основание чл.
343г от НК е лишил подсъдимия Н.П. от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца.
Съдът се е произнесъл и по направените
разноски.
По отношение на жалбата: Недоволен от присъдата останал подсъдимия
Н.К.П., който я обжалва чрез процесуалния си представител. Обжалва я като
неправилна и незаконосъобразна. Счита, че присъдата е неправилна като е нарушен
закона, тъй като е приложен неправилно. Излагат се съображения, че не са
анализирани правилно събраните по делото доказателства, както и че не са
направени правилни правни изводи свързани с неговата виновност. Прави се
оплакване, че делото е разгледано при неспазване на съществени процесуални
правила, но не се сочи на кои. Има оплакване и за несправедливост на наложеното
наказание. Направено е искане за постановяване на оправдателна присъда. Има и
алтернативно искане – за прилагане на чл. 78а от НК. Жалбата се поддържа в
съдебно заседание.
Жалбата е частично основателна.
Жалбата е неоснователна в частта по отношение искането за постановяване
на оправдателна присъда: Не се споделя оплакването за неправилно приложение на
материалния закон. Всъщност тази теза не е нова, тя е била развита и пред
първоинстанционния съд. Изложените в тази насока аргументи от Новопазарският районен съд се споделят напълно от настоящия
въззивен състав. Не се споделя оплакването на защитата за превратно
тълкуване на събраните по делото доказателства и тяхното неправилно интерпретиране.
Присъдата е обоснована и законосъобразна. Първоинстанционния съд е
извършил всички следствени действия и събрал доказателствата необходими за
обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът
е изложил мотиви в пълен обем както по фактическата обстановка, така и анализ
на събраните доказателства. При решаване на въпросите за наказателната
отговорност на подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по делото
доказателства като е изложил и доводи, които обуславят правните му изводи.
Същите са правилни, законосъобразни и обосновани.
Фактическа
обстановка е приета въз основа на събраните доказателства. В основната си част
показанията на свидетелите са непротиворечиви. Както правилно е отбелязал и
първоинстанционния показанията на св. С. Д. основно преразказват обстоятелства,
които му е разказал самият подсъдим. Но от показанията на този свидетел се
установява и обстоятелството, че скоростите на трактора се повредили по време
на работата му и това обстоятелство е било известно на подсъдимия още тогава,
че той може да се движи само на задна скорост.
И въпреки повредата решил да придвижи трактора до гр. П., до базата. А
св. П. П. и св. П. З. (служители на РУ Нови пазар) не са възприели самото ПТП,
а само са видели последиците от него.
Единствените
очевидци на ПТП са св. И. И.ов, св. С. И. и самият
подсъдим. Показанията на тези очевидци са анализирани прецизно и са съпоставени
с останалите доказателства по делото. Св. И. ******е твърдял, че е имало и
друго лице, което е било очевидец на случилото се. Независимо от положените
усилия от първоинстанционния съд такова лице не е установено. Ето защо съвсем
правилно и законосъобразно обясненията на подс. П. за
това дали е бил спрял към момента на ПТП са кредитирани. Още повече, че в и в съдебната
автотехническа експертиза вещото лице е
заявило, че не е в състояние да даде категорично заключение за този факт.
Приетата фактическа обстановка и кредитирането на показанията на посочените
свидетели намира своята опора и в данните обективирани
в протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, както и в
САТЕ и допълнителните такива. Съдържащите се в тях данни са напълно обективни,
това са констатации, които не зависят от субективната преценка на никой от
участниците в производството и изцяло кореспондират с показанията на
свидетелите.
Обстоятелството,
че Районна прокуратура Нови пазар на два пъти е прекратявала досъдебното производство /които постановления са отменяни
от съда/ не е правен аргумент, че П. не е извършил престъплението. Всъщност от
анализа на оплакванията на подсъдимия, може да се приеме, че той не оспорва
фактите, а правото. Т.е. правния анализ, респк.
изводите от това.
Видно от
заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза, скоростта на
движение на лек автомобил „Ауди Ку 7” с рег. № ******, собственост на “И.ов”
ЕООД – гр. Т. е била 60-70 км./ч. С тази скорост лекия автомобил навлязъл в гр.
П.. ПТП се е случило на около 150-200 метра след табелата за началото на гр.
П.. От същата САТЕ се установява, че при конкретната пътна обстановка и предвид
скоростта на движение, водачът на лекия автомобил не е имал техническа
възможност да избегне удара. Ако се е движел със скорост от 50 км.ч. обаче е имал техническа възможност да избегне
настъпването на удара. Вещото лице заявява, че технически не може да се
установи дали трактора е бил неподвижен към момента на удара, но и при движение
обаче, скоростта му не би се отразила на възприемането на трактора като
препятствие от страна на водача на лекия автомобил и времето за реакция. Ако
водачът на трактора, след оставането му без светлини, го е извел извън
границите на пътното платно, в ляво или дясно, където е имало достатъчно площ,
до произшествие не би се стигнало, независимо от скоростта на лекия автомобил.
От снимките към протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че в
този участък на пътя няма канавки или каквито и да е потъвания на земята в
дясно от пътя, които да препятстват изтеглянето на едно ППС и да създадат
опасност от попадането в тях, тъй като е
налице обширен и равен затревен участък.
При
управлението на моторно превозно средство колесен
трактор подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани
в чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, задължаващи „всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”.
Подсъдимият е допуснал нарушение и на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП,
който сочи, че „при движение през нощта и
при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с
включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване
на задната табела с регистрационния номер”, както и чл. 97, ал. 2 от ЗДвП, регламентиращ, че „на път в населено място водачът на недвуколесно
пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е
длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането или
извън платното за движение”. Пред първоинстанционния съд защитата на
подсъдимия е твърдяла, че не е нарушена
разпоредбата на чл. 97, ал. 2 от ЗДвП, тъй като при
преценка за нарушение следвало да се вземе предвид дали фактически подзащитния
му е имал време да обезопаси превозното средство след повредата, каквото той
нямал. Този довод не може да бъде споделен, тъй като подсъдимия изначално е управлявал технически неизправно
ППС – трактор, с повредени скорости, на заден ход и това обстоятелство му е
било пределно известно.
Несъстоятелен е и довода на защитата, че подсъдимият П. не е осъществявал управление на ППС – трактор, тъй като е бил в покой, т.е. трактора е бил спрял, поради което за него е неприложим ЗДвП. Отговора на този довод е даден в съдебната практика, в частност и в Решение № 352 от 18.09.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 345/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Н. Д – „От съществено значение за отговорността на лице, управляващо МПС, е да се определи дали то извършва транспортна дейност във връзка с превоз на хора или товари или се касае до извършване на дейност от производствен характер по строителство, селско стопанство или други подобни. Безспорно е, че правилата за движение се прилагат и когато превозните средства се движат извън пътищата, включително и на територията на предприятия, складове, стопански дворове и други места и че те се прилагат, независимо дали ППС се намира в движение или в покой.” ППлВС
№ 1/83 г. по н.д. № 8/82 гТака
застъпената теза от първоинстанционния съд е логична, но не почива на
изискванията на закона, а и на неговата цел. Изискването на закона е
настъпилите имуществени вреди да бъдат възстановени, като за това
възстановяване не се въвеждат други ограничения или условия. Още повече, че
след като щетите са възстановени от застрахователя, той няма и как да ги
възстанови повторно. И въвеждайки изискването за лично участие на дееца,
каквато теза е застъпил районния съд, в настоящия случай поставя подсъдимия в
неравностойно положение. В този смисъл доктрината – „Освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК” с автор
Петко Минев, както и съдебната практика: Тълкувателно
решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2016 г., ОСНК, докладчик съдията С, И.чев – „Следователно, предпоставка за прилагането
на диференцираната процедура по Глава
28 от НПК, е да бъдат възстановени причинените от престъплението
имуществени вреди, които са елемент от фактическия състав на престъплението.
Така могат да бъдат постигнати едновременно две цели- от една страна да бъде
облекчена процедурата по този вид дела, което включва и своевременно
реализиране на целите на наказанието; а от друга - бързо и ефикасно
пострадалите да бъдат компенсирани за претърпените от тях имуществени фиксирани
по размер вреди, елемент от състава на престъплението”. Решение № 409 от
14.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1169/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Капка Костова, Решение № 61 от 5.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2301/2012 г., I
н. о., НК, докладчик председателят Капка Костова – „Установеното по делото не предпоставя и
приложение на разпоредбата на чл.
78а от НК, доколкото не е изпълнено изискването за възстановяване на
причинените от престъплението имуществени вреди. В конкретния случай те са
елемент от състава на престъплението и са установени по вид и размер, като
изискването на закона е те да бъдат възстановени напълно към постановяването на
съдебния акт, а не възстановяването им да е предстоящо чрез покрИ.е
на щетите от съответна застрахователна агенция или в бъдещо изпълнение на
постановено съдебно осъждане (чл.
78а, ал. 1, б. "в" от НК, арг. и от ТР
№ 88/1982 г. на ОСНК, р.
№ 500/01.10.2002 г. на ВКС, III н. о. и др.).”
Съгласно чл. 78а, ал.4 от НК „Съдът, който налага глобата по ал. 1, може
да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление.” За престъплението по чл. 343,
ал.1, б. „а” от НК е предвидено
наказание лишаване от права, съгласно препращащата разпоредба на чл. 343г. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995
г.)” Във всички случаи на чл.
343, 343а,
343б
и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл.
37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6.”
Ето и защо Шуменският окръжен съд:
Потвърждава присъдата в
останалите й части.
Решението е окончателно. На основание
чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено на страните.