Р Е Ш Е Н И Е

№ ....24....... 10.03.2017г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: М.Георгиева

Членове: 1. Св.Стефанов

2. Р.Райкова

Секретар С.М.

Прокурор Орлин Куздов

Като разгледа докладваното от окръжния съдия Румяна Райкова

ВЧНД № 39 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 436 ал.2 от НПК.

С определение № 5/11.01.2017г. по ЧНД № 412/2016г. на ВПРС е оставена без уважение молбата на А.Т.О. за реабилитация по осъждане като неоснователна.

Срещу така постановеното определение на Шуменският районен съд в предвидения от закона срок и форма от осъденото лице е подадена въззивна частна жалба. С жалбата се излага, че след като за осъждането по НОХД №27/1988г. на РС – Карнобат са изтекли сроковете и за пълна реабилитация по чл.88а от НК, то следва да се счита, че молителя има право отново на реабилитация по право по чл.86 от НК за следващото осъждане. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло определението на ВПРС, като постанови реабилитация.

Представителят на прокуратурата намира жалбата за допустима, но по същество за неоснователна. Счита определението за правилно и законосъобразно. Напълно възприема мотивите на РС и моли да бъде потвърдено определението.

В съдебно заседание молителят моли да бъде реабилитиран. Защитникът поддържа жалбата и излага, че смята определението на РС за неправилно, защото забраната за повторна реабилитация по право е дерогирана, тъй като е изтекъл срока по чл.88а ал.1 от НК. Моли да бъде отменено определението на РС.

Като се запозна с материалите по делото, ШОС намира жалбата на О. за неоснователна, поради следното:

Районният съд подробно е обсъдил осъжданията на молителя по НОХД № 496/12 г. на Районен съд Велики Преслав и по НОХД № 27/1988г. на РС – Карнобат. По силата на определение №139/27.12.2012 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 496/12 г. на Районен съд Велики Преслав, в сила от 27.12.2012г. на основание чл.343б, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК, на О. е наложено наказание пет месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Преди това молителят е бил осъден с влязла в сила на 31.03.1988 г. присъда по НОХД № 27/88г. по описа на Районен съд - Карнобат, изменена с решение по НОХД№135/88 г. по описа на БОС на десет месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е било отложено за срок от три години. За осъждането си по НОХД № 27/88г. по описа на РС - Карнобат, О. е бил реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК на 31.03.1991г.

Установената от районния съд фактическа обстановка е правилна и ШОС изцяло я споделя. При правилно установената фактическа обстановка касателно предпоставките за реабилитация – районният съд е достигнал и до правилни и законосъобразни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.2 от НК осъдено лице, което веднъж е реабилитирано на основание чл.86, ал.1 от НК, не може да се ползва повторно от реабилитация по право по този ред, независимо от изтичане на какъвто и да е срок. Дори и за това осъждане да настъпи реабилитация по чл.88а от НК след отразяване на реабилитацията по право, то това не заличава факта на вече консумираното право по чл.86 от НК. Реабилитацията по чл.88а от НК заличава осъждането и неговите последици, а не предходно настъпилата реабилитация по право за това осъждане. Няма спор нито в закона, нито в правната доктрина, че реабилитация по чл.86 от НК се ползва само веднъж от едно лице. В този смисъл ШОС не споделя довода на защитата, че лицето има вече право на повторна реабилитация по чл.86 от НК. Поради това и извода на РС, че в конкретния случай не са налице всички кумулативно предвидени в закона условия за постановяване на реабилитация по осъждането на О. е правилен и законосъобразен. Освен това правилно ВПРС е преценил, че за реабилитация по чл.88а от НК щом лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания и в случая той би изтекъл на 27.12.2020 г.

Правилна е преценката на ВПРС относно чл.87 ал.1 от НК - за да бъде постановена съдебна реабилитация е необходимо от изтърпяване на наказанието по всички посочени присъди до момента на постановяване на решението за реабилитация да са изтекли най-малко три години, през което време да е имал примерно поведение. В същото време за осъждането по НОХД № 496/12 г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, не са изминали три години от изтичане на изпитателния срок, в случая 27.12.2015 г. Поради това обсъждането на останалите предпоставки се явява безпредметно и молбата за съдебна реабилитация следва да се отхвърли само на това основание.

Поради изложеното, ШОС намира, че правилно, обосновано и законосъобразно първоинстанционния съд е постановил обжалваното определение и то следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.436 ал.2 от НПК вр. чл.334 т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5/11.01.2017г. по ЧНД № 412/2016г. на ВПРС.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение, като на жалбоподателя се изпрати препис.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.