Р Е Ш Е Н И Е №208

гр. Шумен, 23.11.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Д.

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Д. в.гр.д. № 225 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К.Т.С. и Х.Б.С., действащи чрез пълномощника адв. Р. К. от ШАК, срещу решение № 169/14.03.2017 г. по гр.д. № 2837/2016 г. по описа на ШРС, поправено с решение № 540/16.08.2017 г., с което е допусната съдебна делба между Б.Т.Д. и К.Т.С. на съсобствен имот – дворно място, с площ от 600 кв.м., за което е отреден парцел ХVІІ-1249 в кв. 117 по ЗРП на гр. Ш., кв. Д.от 1974 г., съставляващ ПИ с идентификатор 83510.680.494 по действащата КК на гр. Ш., с площ от 632 кв.м., в което дворно място са построени сграда с идентификатор 83510.680.494.1, със застроена площ 64 кв.м., сграда с идентификатор 83510.680.494.2, със застроена площ 46 кв.м., сграда с идентификатор 83510.680.494.3, със застроена площ 22 кв.м. и сграда с идентификатор 83510.680.494.4, със застроена площ 19 кв.м., при равни квоти: по 1/2 ид.ч. за Б.Т.Д. и К.Т.С., и е отхвърлен искът за делба на същия имот срещу Х.Б.С..

Жалбоподателите намират решението за неправилно, постановено при необсъждане на всички доказателства по делото и необосновано, по съображения, подробно изложени в жалбата им, с оглед на които молят въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявения от Б.Т.Д. иск за делба като неоснователен и недоказан и им присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата Б.Т.Д., действаща чрез пълномощника адв. С.С. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

В хода на процеса, след връщане делото на ШРС, с оглед преценка за наличие на основания по чл.247 от ГПК, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение № 169/14.03.2017 г., е настъпила смъртта на въззиваемата Б.Т.Д., починала на 17.05.2017 г., с оглед на което, с определение № 14../26.06.2017 г. по гр.д. № 2837/2016 г. по описа на ШРС като нейни правоприемници са конституирани наследниците й по закон Ж.И.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********, които са заявили желание да участват по делото, упълномощавайки като процесуален представител по адв. С.С. от ШАК, но не са депозирали становище по жалбата, отделно от отговора на праводателката им.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

Производството по гр.д. № 2837/2016 г. по описа на ШРС е образувано по скова молба на въззиваемата Б.Т.Д., починала в хода на процеса и заместена от законните й наследници Д.И.Д. и Ж.И.Д., имаща за предмет предявен срещу жалбоподателя иск за допускане до делба на сънаследствен недвижим имот – дворно място, с площ от 600 кв.м., за което е отреден парцел ХVІІ-1249 в кв. 117 по ЗРП на гр. Ш., кв. Д.от 1974 г., съставляващ ПИ с идентификатор 83510.680.494 по действащата КК на гр. Ш., с площ от 632 кв.м., в което дворно място са построени сграда с идентификатор 83510.680.494.1, със застроена площ 64 кв.м., сграда с идентификатор 83510.680.494.2, със застроена площ 46 кв.м., сграда с идентификатор 83510.680.494.3, със застроена площ 22 кв.м. и сграда с идентификатор 83510.680.494.4, със застроена площ 19 кв.м., при равни квоти: по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите.

В отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен, позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност върху спорния имот, считано от 1990 г. до сега, твърдейки, че след смъртта на наследодаталите, считано от 1990 г. единствено той и смейството му са обитавали имота, поддържали са го в добро състояние, извършили са редица подобрения, възстановили са го след възникнал през 2000 г. пожар, заплащали са данък за него. За осъществяваното от семейството на ответника ползване на имота, който им бил единствен, ищцата е знаела през цялото време, тъй като е живеела със своето семейство в съседната къща, но нито е посещавала имота, нито се е противопоставяла на упражняваната от брат й фактическа власт. Наред с горното, ответникът е заявил, че е изградил лично намиращите се в имота лятна кухня, с площ от 46 кв.м., с идентификатор 83510.680.494.2, гараж, с площ от 22 кв.м., с идентификатор 83510.680.494.3 и навес, с площ от 19 кв.м., с идентификатор 83510.680.494.4 в периода 1978 г. – 1981 г., поради което претендира, че са лично негова собственост. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи тази му претенция, се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност за тях, считано от 1990 г..

В хода на процеса, като задължителен необходим другар на ответника по иска е била конституирана неговата съпруга – жалбоподателката – Х.Б. С., която е оспорила иска като неоснователен, по съображенията, изложени в отговора на жалбоподателя К.Т.С..

С решение № 169/14.03.2017 г. по гр.д. № 2837/2016 г. по описа на ШРС, поправено с решение № 540/16.08.2017 г. по същото дело, първоинстанционният съд е допуснал съдебна делба между Б.Т.Д. и К.Т.С. на съсобствен имот – дворно място, с площ от 600 кв.м., за което е отреден парцел ХVІІ-1249 в кв. 117 по ЗРП на гр. Ш., кв. Д.от 1974 г., съставляващ ПИ с идентификатор 83510.680.494 по действащата КК на гр. Ш., с площ от 632 кв.м., в което дворно място са построени сграда с идентификатор 83510.680.494.1, със застроена площ 64 кв.м., сграда с идентификатор 83510.680.494.2, със застроена площ 46 кв.м., сграда с идентификатор 83510.680.494.3, със застроена площ 22 кв.м. и сграда с идентификатор 83510.680.494.4, със застроена площ 19 кв.м., при равни квоти: по 1/2 ид.ч. за Б.Т.Д. и К.Т.С., и е отхвърлил иска за делба на същия имот срещу Х.Б.С.. Решението се обжалва изцяло от ответниците по иска.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, не се спори между страните и се потвърждава от приложените удостоверения за наследници, че Б.Т.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Ш., починала на 17.05.2017 г. и оставила за наследници децата си Д.И.Д., ЕГН ********** и Ж.И.Д., ЕГН **********, и К.Т.С., ЕГН **********, са деца и наследници по закон на Т.С.Ж., починал на 09.05.1986 г. – техен баща и С.Н.Ж., ЕГН **********, починала на 13.12.1990 г. – тяхна майка.

С нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № .., том ., дело № ./1963 г. на КНС, А.Х.Ж. е отстъпил на Т.С.Ж., възмездно и безсрочно, правото да построи жилищна сграда върху застроително петно по архитектурен план в собственото му празно дворно место от 1 270 кв.м., съставляващо парцел IV-637 в кв.80 по плана на с. Д., при граници: улица, С.Х.С., наследници на И.К.и парцел XI-637 на А.Х. С нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка № .., том .., дело № ../1974 г. на ШРС, наследодателят на страните е бил признат за собственик по давностно владение върху дворно место от 600 кв.м. в гр. Ш, кв. Д., за което е отреден парцел XV..-1249 в кв. 117 по плана на гр. Ш., кв. Д., при граници за парцела: улица, Д.С.С., Д. С.и парцел XVI, в който парцел Т.С.Ж. си е построил къща въз основа на н.а. № .., т. от 1963 г., с дадено му право на строеж на жилищната сграда. Съгласно удостоверение № 94К198/27.06.2012 г., издадено от Община - Шумен, въз основа на направени проучвания, относно възможността за установяване режим на търпимост по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ за жилищна сграда, гараж, лятна кухня и стопански постройки, изградени в парцел УПИ X..I-1408, кв.117 по РП план на кв. Д., с идентификатор 83510.680.494 по КК на населеното место, собственост на наследници на Т.С.Ж. по н.а. акт № .., том .. от 1974 г., е установено, че намиращите се в имота жилищна сграда със ЗП от 64 кв. м., гараж със ЗП от 22 кв.м., лятна кухня със ЗП от 45 кв.м. с височина до 2... м. на 1... м. от границата на съседния парцел и стопанска постройка със ЗП от 19 кв.м. са строени в периода 1978-1980 г. без строителни книжа и са допустими, съгласно действащия ЗРП на кв. Д.и правилата и нормативите за основно и допълващо застрояване по ЗУТ. Предвид изложеното е дадено становище, че „Жилищна страда - 494.1, гараж - 494.3, лятна кухня - 494.2 и стопанска постройка –навес - 494.4“ в парцел /УПИ/ X..I-1408, кв.117 по РП план на кв. Д.с идентификатор 83510.680.494 са „търпими строежи“ по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, не подлежат на премахване и могат да се ползват по предназначение. Видно от удостоверение рег. № 44/21.01.2016 г., издадено от ГД „ПБЗН“ към МВР, на 09.10.2000 г., във времето около 13.10 часа, в къща, намираща се на адрес: гр. Ш...е възникнал пожар, като са били повредени и унищожени дюшеме, около 40 кв.м. мазилка и около 30 м. кабели от ел. инсталация, както и движими вещи, намиращи се в сградата. Не е спорно между страните и се потвърждава от приложените скици, удостоверение за данъчна оценка и становище, че УПИ ХVІІ-1249 в кв.117 е идентичен с УПИ ХІІІ-1408 в кв.117 по плана на кв. Д., гр. Ш., които са идентични с ПИ с идентификатор № 83510.680.494 по КК и КР на гр. Ш., кв. Д., с площ от 632 кв.м., с административен адрес: гр. Ш..., при съседи: 83510.680.4.., 83510.680.485, 83510.680.495 и 83510.680.478, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда, с площ от 64 кв.м., с идентификатор № 83510.680.494.1; лятна кухня, с площ от 46 кв.м., с идентификатор 83510.680.494.2; гараж, с площ от 22 кв.м., с идентификатор 83510.680.494.3 и селскостопанска сграда – навес, с площ от 19 кв.м., с идентификатор 83510.680.494.4. Между страните не се спори и по обстоятелството, че визираният имот е бил придобид от Т.Ж.през време на брака му със С.Н.Ж..

С оглед на така установените факти, съдът приема за доказано между страните, че наследодателите Т.С.Ж. и С.Н.Ж. са притежавали право на собственост върху описания по-горе ПИ с идентификатор № 83510.680.494, ведно с построените в него сгради с идентификатори 83510.680.494.1, 83510.680.494.2, 83510.680.494.3 и 83510.680.494.4.

На твърдението на ищцата, че, като наследствен, описаният имот е съсобствен помежду им при квоти по 1/2 ид.ч. за нея и ответника, последният противопоставя възражение, че изградените в имота лятна кухня, гараж и навес са негова лична собственост, съответно – че е придобил право на собственост върху целия ПИ и построените в него сгради по давност. За доказване на твърденията си страните ангажират писмени и гласни доказателства, като, предвид факта, че към момента свидетелката Ж.И.Д. е конституирана като въззиваема в процеса, което й качество е несъвместимо с това на свидетел и очевидната заинтересованост на същата от изхода на правния спор, съдът счита, че нейните показания не следва да се кредитират. Видно от протокол от съдебно заседание от 22.02.2017 г. по гр.д. № 2837/2016 г. на ШРС, другите трима свидетели - К.В.Н., Ц.С.Ц.и И.В.И.са присъствали в залата при даване ход на делото, приканване на страните към спогодба и приемане на писмени доказателства, но не и при събиране на гласни такива, поради което намира, че няма пречки техните показания да се ценят с оглед на всички останали доказателства по делото, при съобразяване с евентуалната им заинтересованост от изхода на правния спор. Свид. на ищцовата страна К.Н./ съжител на Ж.И.Д. / заявява, че е чувал лично от Б.Т.Д., че желае да си влезе в имота, но не я допускат в него от около 15 години, както и, че преди 7-8 години между нея, майка й и брат й е имало договорка, след като се пенсионира К.Т.С. да й наплати дела й. Свид. на ответната страна Ц.С.Ц.и И.В.И./ живущи в същия квартал и познати на К.С. и семейството му /, твърдят, че къщата, намираща се в имота е била построена от общия наследедодател Т.С.Ж., който живеел в нея със семейството си. В ученическа възраст дъщеря му Б.заживяла с техен съсед и се преместла при него в отсрещна къща. Постъпката й не била одорбена от родителите й и това влошило отношенията им. След като се преместила при съседа си, свидетелите не са виждали Б.Т.Д. да посещава дома на баща си докато били живи родителите й и след това. Синът К.Т.С. останал да живее с наследодателите до смъртта им и продължава да обитава имота без прекъсване, понастоящем заедно със семейството си, като свид. Ц.заявява, че същият му споделил, че е негов. Приживе на Т.С.Ж., жалбоподателят изградил в имота лятна кухня, сайвант и гараж, направил вътрешна тоалетна и баня в къщата, външна тоалетна, мръсен канал, ремонт на покрива. По това време баща му бил болен и само го напътствал при извършване на ремонтните дейности, като заявил на свид. Ц.че няма претенции по отношение на тях, тъй като ще се ползват от сина му. Свид. Ц.твърди, че не знае с категоричност кой е заплащал за СМР, а свид. И.– че парите за материалите са били давани от К.. Свид. И.заявява също, че К. засял окол 20 бр. дръвчета в двора. И двамата свидетели са единодушни, че никога не са виждали сестрата на жалбоподателя в имота и не знаят тя да е идвала в него. Свид. Ц.е виждал в имота само децата й, когато били малки. Около 2000 г. в имота станал пожар, след който същият бил възстановен изцяло от К.. Видно от представените писмени доказателства, през пролетта на 2012 г. жалбоподателят започнал процедура по узаконяване на намиращите се в имота постройки и такава по снабдяването му с констативен нотариален акт, която обаче не е била финализирана, като, според даните от него обяснения, причината е в липсата на финансови средства. По делото са приложени квитанции за платен данък сгради и смет, от които се установява, че данъците за имота са били заплащани от жалбоподателя. Видно от изготвена служебна справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. жалбоподателите са в законен брак, считано от 11.02.1985 г..

Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните правни изводи относно възражението на ответника за придобиване на делбения имот по давност: В чл.79 от ЗС е посочено, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако владението е добросъвестно по смисъла на чл.70 от ЗЗД, правото на собстевност се придобива с непрекъснато владение в пордължение на 5 години. Съгласно чл.68 и чл.69 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В чл.70, ал.2 и чл.84 от ЗС са установени още две презумпции, а именно, че добросъвестността на владелеца се предполага до доказване на противното и, че, който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, освен, ако не се докаже противното.

Според трайната практика на ВКС, когато съсобственик или сънаследник упражнява еднолично фактическа власт върху съсобствен, респ. сънаследствен имот, той е владелец само на притежаваната от него ид.ч. от имота и държател на ид.ч. на останалите съсобственици или сънаследници. При съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябда да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намеранието да владее техните идеални части за себе си. Сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота, освен, ако владението му е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба. За да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание да отрича владението на владелеца. На следващо място, държателят трябва да престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си, т.е., към фактическата власт, която упражнява да прибави и намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с които демонстрира промяна в основанието трябва да са стигнали до знанието на владелеца. Когато имотът е съсобствен, не е достатъчно един от съсобствениците да ползва имота според неговото предназначение, да го поддържа, да го отдава под наем или аренда, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик ид.ч. от имота е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ – отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл.31 от ЗС не изразява намерение за своене. Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия имот и да са достигнали до знанието на другия съсобственик, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно / да не е установено и поддаржано с насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /, несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическо отношение към вещта, ако съсобственикът не може да узнае за това. По отношение на сънаследниците прзумпцията по чл.69 от ЗС не се прилага.

В конкретната хипотеза се установи, че след смъртта на наследодателите, считано от 1990 г. жалбоподателите, като съпрузи, са упражнявали фактическа власт върху наследствения имот, изразяваща се в обитаването му, ползването му по предназначение, поддържането, подобряването, охраняването му и заплащането на необходимите за него данъци. Сестрата на жалбоподателя, която до преди няколко години е живеела в имот, съседен на процесния, не го е посещавала през периода от 1990 г. до смъртта си, и не е участвала в поддръжката му. Свид. Н.заявява, че Б.Т.Д. му е споделяла, че иска да се върне в имота, но не е допускана в него от 15 години, без от показанията му да се установява кога е било направено това изявление. Същият свидетел твърди и, че Д. му заявила, че преди 7-8 години между нея, майка й брат й имало договорка последният да й наплати дела, когато се пенсионира. От тези показания не може да се заключи по категоричен начин какво е било обективираното от жалбоподателите намерение по отношение на спорния имот, демонстрирано пред Д., тъй като, дори те да не са я допускали до имота, обещанието, че делът й от него ще й бъде наплатен изключва възможността да бъде направен еднозначен извод, че са отричали правото й на собственост и са заявили воля да владеят целия имот като свой. Предвид горното, липсата на други доказателства в подкрепа на това, че сънаследникът е бил отстранен или недопускан до имота и, че жалбоподателят твърди, че сестра му не е идвала в него поради влошените й отношения с родителите им, но не и, че причината е, че след 1990 г. не е била допускана от него, съдът приема за недоказано, че след 1990 г. достъпът на Б.Т.Д. до имота е бил препятстван от някой от жалбоподателите, респ., че тя е била отстранена от тях. По делото се установи, че жалбоподателят е предприел действия по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху имота, която процедура не е била финализирана, с оглед на което това действие не може да бъде възприето като релевантно за доказване намерението му за своене, тъй като целените с него правни последици не са се породили и не са могли да станат известни на сънаследника. Установи се и, че жалбоподателите са заплащали данъците за имота, което обаче е действие на обикновено управление и задължение за всички съсобственици, поради което не е достатъчно да обоснове трансформация в намерението за държане на платилия, както не могат я обосноват и действията, изразяващи се в ползване и поддържане на имота само от един от съсобствениците.

Като съобрази изложеното и тежестта на позоваващият се на придобивна давност съсобственик да докаже, при условията на пълно и главно доказване, продължило в срока по  чл.79 от ЗС владдение като фактическо състояние и намерение за своене, което е станало достояние на останалите съсобственици, съдът приема, че, макар да се установява по безспорен начин упражнявана от жалбоподателите фактическа власт върху имота от 1990 г. насам, не се доказва, че същите са осъществили такива фактически или правни действия, които да обективират намерение за превръщане държането идеалните части на сънаследника във владение и за своене на целия имот от тяхна страна, и които да са станали известни по несъмнен начин на последния. Ето защо, намира, че жалбоподателите не установяват две от кумулативните предпоставки за уважаване на възражението им за изтекла в тяхна пола придобивна давност, което налага оставянето му без уважение.

Предвид горното и, доколкото по делото се установи по категоричен начин, че спорният имот е сънаследствен между жалбоподателя и наследодателката на въззиваемите, при квоти по 1/2 ид.ч., на основание чл.5, ал.1 от ЗН, както и че намиращите се в него допълващи постройки са търпими строежи по смисъла на ЗУТ, заключава, че предявеният иск за допускане на имота до делба между К.Т.С. и Б.Т.Д., заместена от законните й наследници Д.И.Д. и Ж.И.Д., при квоти по 1/2 ид.ч. е основателен и доказан и следва да се уважи. По отношение на жалбоподателката Х.Б.С. искът следва да се отхвърли, тъй като по делото не се доказва същата да притежава право на собственост върху делбения имот на валидно правно деривативно или оригинерно правно основание.

В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода от правния спор, на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски във въззивното производство.

Искането на въззиваемите за присъждане на деловодни разноски следва да бъде оставено без уважение, поради факта, че не се доказва извършването на такива от тяхна страна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 169/14.03.2017 г. по гр.д. № 2837/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен, поправено с решение № 540/16.08.2017 г. по същото дело, с което между Б.Т.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Ш., починала на 17.05.2017 г. и оставила за наследници децата си Д.И.Д., ЕГН ********** и Ж.И.Д., ЕГН ********** и К.Т.С., ЕГН ********** е допусната съдебна делба на съсобствен имот – дворно място, с площ от 600 кв.м., за което е отреден парцел ХVІІ-1249 в кв. 117 по ЗРП на гр. Ш., кв. Д.от 1974 г., съставляващ ПИ с идентификатор 83510.680.494 по действащата КК на гр. Ш., с площ от 632 кв.м., в което дворно място са построени сграда с идентификатор 83510.680.494.1, със застроена площ 64 кв.м., сграда с идентификатор 83510.680.494.2, със застроена площ 46 кв.м., сграда с идентификатор 83510.680.494.3,

със застроена площ 22 кв.м. и сграда с идентификатор 83510.680.494.4, със застроена площ 19 кв.м., при равни квоти: 1/2 ид.ч. за Б.Т.Д. / заместена от наследниците си Д.И.Д. и Ж.И.Д. / и 1/2 ид.ч. за К.Т.С., и е отхвърлен искът за делба на същия имот срещу Х.Б.С., ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.