Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 148

 

град Шумен, 18.09.2017 г.

 

       Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на пети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                   Председател: Марияна Георгиева

                                                                              Членове:1.Азадухи Карагьозян

                                                                                              2. Йордан Димов

 

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №215 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №385/23.06.2017 г. постановено по гр. д. №695/2017 г. по описа на Шуменския районен съд (ШРС) е отменил Заповед №372з-109/13.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Ш., с която на П.М.Ж., ЕГН-********** *** е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение с нея е прекратено. С решението ОД на МВР Ш. е било осъдено да заплати на ищцата и сторените от последната разноски – 400 лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на ШРС и  сумата от 50 лв. – държавна такса за водене на делото, както и 5 лв. – такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство – Областна дирекца на МВР – гр. Ш.. От тяхно име е подадена и въззивната жалба в настоящото производство. В нея се сочи, че ШРС е постановил неправилно решение, постановено в противоречие с материалният закон. Твърди, че причина аз това е неправилно възприемане от страна на съда на фактическата обстановка по делото. Сочи, че нарушението на ищцата не е свързано само с подмяна на датите за първа регистрация и подценяване на сертификатите за съответствие, но и за въвеждане на неверни цифри за номер на типово одобрение, вариант или версия, станали реквизит на Свидетелството за регистрация (СР) на МПС при съзнание че те могат да се въвеждат в Автоматичната информационна система (АИС) на КАТ само при пълно съвпадение със сертификата на производителя. Сочи, че ищцата – П.Ж. е имала служебното задължение да работи с АИС на КАТ, където е въвеждала данни при регистрация на МПС. Твърди, че нейната отговорност не е в релация с отговорността на прекият и началник, също наказан за подобен случай.  Твърди, че отговорността на ищцата е във връзка с нейните законови и служебни задължения. Намира, че в обжалваната заповед е изрично посочено изпълнителното деяние на нарушенията – попълване и разпечатване на нередовни заявления за регистрация без подпис на заявителя, като по този начин са регистрирани нови МПС в АИС с невалидни сертификати, отпечатала е СР на МПС с неверни данни и е унищожила СР на МПС извън установения ред, отпечатва нови заявления за първа регистрация на 2 бр. МПС, за които преди това е била прекратена регистрацията им. Сочи, че ищцата от години работи като системен оператор в групата  „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи” сектор „Пътна полиция” На ОД на МВР Ш.. Производството по регистрация е нормативно закрепено в Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. спазването и било задължително не само за лицата чиито МПС се регистрират, но и за служителите на секторите Пътна полиция в страната. Освен това издаването на СР на МПС не е индивидуален административен акт и с издаването му не е ангажиран административен орган, това може да става и само от системен оператор, тъй като е налице автоматизирана система за издаването на СР на МПС. Документите се разпечатват и веднага се предават на молителя за подпис. Ето защо документите от подобна преписка не се придвижват служебно, а се носят от собственика. Задължението на системния оператор при издаване на СР на МПС са свързани с избор на опции от падащи менюта и едва ако там не е предвидена дадена опция се уведомява ГДНП. Към момента на фиксираните в заповедта нарушения – 2016 г. в чл.12, ал.1, т.3 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. е предвидено задължение собственикът да представи валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя, съгласно Наредба №60/2009 г. В случай на подобна регистрация системният оператор (и ищцата) на общо основание (задължение вменено с длъжностната и характеристика) е следвало да проверява всеки документ по преписката. Съобразно цитираните две наредби следвало е да се представи за превозни средства от категории М, N, O, каквито са процесните, валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя – чл.12, ал.1, т.3 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. Ако подобен не е имало или е бил нередовен, съобразно с правилата на чл.12, ал.8 и ал.11 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. е следвало да се представи удостоверение за индивидуално одобряване издадено от компетентен орган (ал.8), както и да се представи регистрираното МПС за идентификация (ал.11).  Твърди, че за това не са се изисквали каквито и да са знания от страна на ищцата, тъй като това е описано и то на български в т.52 от сертификатите. Твърди, че това е следвало да правят системните оператори. Намира, че това е задължение от длъжностната характеристика на системният оператор и цитира, че негово задължение е да: „Получава, проверява, обработва и въвежда данни от входящите документи в АИС, съгласно установеният технологичен ред.” Твърди, че в длъжностната характеристика не може да се възпроизведата всички задължения произтичащи от нормативната база, доколкото се касае за прилагане на нормите на Закона за движение по пътищата, подзаконови актове, установеният технологичен ред. Сочи, че свидетелката Петя К., служител в същия отдел установява, че пир отпечатване на заявление за регистрация на ново МПС, системата АИС на КАТ автоматично вкарва като дата на първа регистрация тази на която е отпечатано заявлението. Системата допуска промяна на посочената дата, тъй като МПС понякога има транзитна регистрация. Подобна регистрация обаче няма за процесните МПС, тъй като те не са влизали в страната. Ищцата обаче вписала други дати, а не тези, които системата генерира автоматично и така бил постигнат привиден ефект, че сертификатите са издадени преди 31.12.2013 г. до когато е можело легално на територията на ЕС да се регистрират МПС отговарящи на екологичният стандарт 5F. Сочи, че съобразно Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. „дата на първа регистрация” е датата, на която МПС е било регистрирано в страната или в чужбина, а „ново превозно средство” е това, което до момента не е било регистрирано. Предвид на това намира, че ищцата Ж. не е могла да изпадне в заблуда, а при наличие на умисъл е изменила датите за първоначална регистрация. В този смисъл намира показанията на свидетеля Н. във връзка с изминатият от регистрираните МПС пробег за неотносими, а освен това и за недоказани, предвид на ангажирани в тази насока доказателства. Сочи, че независимо от обстоятелството, че не е ангажирано доказателство, което да установи с положен от ищцата подпис, че същата е била запозната с правилата на технологичният ред в отдела свидетелят С. Н. е посочил, че той като началник на група РОППССВ е осигурил прилагането му. Освен това свидетелката П.К.е посочила, че документът е бил наличен в електронна папка като файл в RDVD Share (интранет пространство с достъп от всеки интернет компютър). Сочи, че в този файл подробно са определени задълженията на работещите в отдела и е посочено как се разпределя работата между трите работни места в групата. Сочи, че трудовата функция на ищцата  я задължава да порверява всички документи в производството по регистрация на МПС поради което тя следва да носи отговорност за вписаните от нея данни в АИС. Терминът „проверка” включва и преценката на редовност и относимост на документите. Упражняващите контрол също носят отговорност, ако са подписали подобни документи, но на друго основание. Намира, че цялата тази дейност с участието на свидетелят С. Н., който е бил ръководител на отдела е била насочена към заобикаляне на действащо в рамките на ЕС законодателство, за да се регистрират в противоречие с нормативните изисквания, със задна, дата преди изтичане на възможност за регистриране на МПС с Евро стандарт 5F, на процесните МПС. С оглед на изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено постановеното от първоинстанционният съд и да бъде отхвърлен предявеният иск за отмяна на заповедта ,с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказания „уволнение”, съобразно КТ. Моли да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за водене на делото пред двете инстанции.

От страна на ищцата и въззиваем не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция за жалбоподателят ОД на МВР Шумен се явява главен юрисконсулт И. И..последната моли да бъде уважена така подадената въззивна жалба, като бъде отменено първоинстанционното решение и бъде отхвърлен иска. Поддържа изложените в жалбата доводи и моли да бъдат присъдени на жалбоподателят сторените разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното: В настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна.

С оглед събраните в производството доказателства се установи следното от фактическа страна: Ищцата П.М.Ж., ЕГН-********** е работила при ответника ОД на МВР Ш. в сектор „Пътна полиция” на длъжността „системен оператор” в група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи”, обстоятелство което се установява от Допълнително споразумение от 02.04.2015 г. по Трудов договор №934/01.08.1994 г., което обстоятелство не е спорно между страните. Със Заповед №372р-109/13.01.2017 г. на нея било наложено наказание Дисциплинарно уволнение, за системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – по реда на чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ, във вр. с чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ, във вр. с чл.186, от КТ, във вр. с чл.12, ал.1, т.3 от Наредба №І-45 от 2000 г. като нарушения са преценени следните действия на служителката. Под пункт първи като отделна група от нарушения в заповедта е описано разпечатването на 09.11.2016 г. на заявление за първоначална регистрация на 6 бр. нови МПС, собственост на „Кюстърс” ООД, Ш., регистрирани на 10.11.2016 г. от служителката, като на същата дата по отношение на посочените МПС са отпечатани СР на МПС с неверни дати за първоначална регистрация. Вместо първоначална дата на регистрация 09.11.2016 г. МПС са били регистрирани, както следва: 1).Л.а. „Фолксваген поло” с рег. №Н7164ВР с неправилна дата 11.04.2012 г.; 2).Л.а. „Фолксваген голф” с рег. №Н7165ВР с неправилна дата 16.11.2011 г.; 3).Л.а. „Фолксваген голф плюс” с рег. №Н7166ВР с неправилна дата 14.03.2011 г.; 4).Л.а. „Фолксваген голф плюс” с рег. №Н7167ВР с неправилна дата 15.05.2012 г.; 5).Л.а. „Фолксваген джета” с рег. №Н7168ВР с неправилна дата 05.03.2012 г. и 6).Л.а. „Фолксваген голф” с рег. №Н7169ВР с неправилна дата 30.04.2012 г.; Освен това служителката била въвела в АИС на КАТ за всяко от посочените по-горе шест МПС данни различни от тези в сертификата, като разминаването се констатира още в подадените заявления, които служителката попълвала сама. За : 1).Л.а. „Фолксваген поло” с рег. №Н7164ВР вариант по сертификат ABCFWA, вариант по заявление ABCGGB; версия по сертификат FM5FM52R031LLNVR07MG, версия по заявление FM5FM52T088LLNVR07MG; 2).Л.а. „Фолксваген голф” с рег. №Н7165ВР версия по сертификат FM5FM52A4054L7MGN1, версия по заявление FM5FM5A4051N7MGN1; 3).Л.а. „Фолксваген голф плюс” с рег. №Н7166ВР вариант по сертификат ACCAYCXO, вариант по заявление ACCFHCX0; Версия по сертификат FM5FM5AF013G7MGN1, версия по заявление FD6FD62E018N7MGN1, типово одобрение по сертификат e1*2001/116*0304*25 по заявление e1*2001/116*0304*24; 4).Л.а. „Фолксваген голф плюс” с рег. №Н7167ВР вариант по сертификат ACCHCAXO, вариант по заявление ACCFHCX0; Версия по сертификат FM5FM52A4051N7MGN1, версия по заявление FD6FD62E018N7MGN1, типово одобрение по сертификат e1*2001/116*0304*26 по заявление e1*2001/116*0304*24; 5).Л.а. „Фолксваген джета” с рег. №Н7168ВР вариант по сертификат ABCAYCXO, вариант по заявление AACAYCX0 и 6).Л.а. „Фолксваген голф” с рег. №Н7169ВР версия по сертификат FM6FM62Q025N7MGN1, версия по заявление FD6FD62E018N7MGN1;

Като пункт втори в заповедта е описано, че на 11.11.2016 г. П.Ж. е разпечатала заявление за първоначална регистрация №160869018222 за л.а. автомобил „Фолксваген пасат” с рег. №Н....ВР собственост на „Кюстърс” ООД, Ш., за който автомобил е вписана дата на първоначална регистрация 14.11.2011 г., вписана и в сертификата за съответствие вместо датата на подаване на заявление за регистрация на автомобила – 11.11.2016 г. За това МПС е налице съществено различие в данните по сертификат и в данните по заявление. Вариант по сертификат ACCFFBXO, вариант по заявление AACFFBX0; Версия по сертификат FM6FM62Q025STP07MGSNVR2O, версия по заявление FM6FM62Q025STP17MGSNVR.

Под пункт трети е посочено, че на 14.11.2016 г. Ж. е извършила без основание служебна промяна в датата на първоначална регистрация на 6 броя МПС, собственост на „Кюстърс” ООД, Шумен, както следва: 1.Л.а. „Фолксваген Битъл” с рег. №Н...ВР, чиято дата на първоначална регистрация е била коригирана от 28.10.2016 г. на 06.03.2012 г.; 2.Л.а. „Фолксваген Битъл” с рег. №Н...ВР, чиято дата на първоначална регистрация е била коригирана от 28.10.2016 г. на 30.04.2012 г.; 3.Л.а. „Фолксваген голф” с рег. №Н...ВР, чиято дата на първоначална регистрация е била коригирана от 28.10.2016 г. на 23.06.2011 г.; 4.Л.а. „Фолксваген Шаран” с рег. №Н...ВР, чиято дата на първоначална регистрация е била коригирана от 28.10.2016 г. на 06.12.2011 г.; 5.Л.а. „Фолксваген голф” с рег. №Н...ВР, чиято дата на първоначална регистрация е била коригирана от 28.10.2016 г. на 26.10.2011 г. и 6.Л.а. „Фолксваген Битъл” с рег. №Н...ВР, чиято дата на първоначална регистрация е била коригирана от 28.10.2016 г. на 07.05.2012 г.; В заповедта е записано, че ищцата е отпечатала нови СР на МПС с неверни данни за първоначална регистрация. Старите СР на МПС са били унищожени чрез разрязване и изхвърлени от П.Ж. вместо да бъдат приложени към преписката по регистрация и съхранявани докато бъдат унищожени от експертната комисия.

Като пункт четвърти е записано, че на 03.11.2016 г. П.Ж. е отпечатала СР на МПС собственост на „Кюстърс” ООД, Шумен при наличие на съществени различия в данните в сертификатите за съответствие и данните на АИС на КАТ  (които са станали реквизит на издадените официални документи - СР на МПС) (подробно описани в заповедта) по отношение на девет автомобила, както следва: 1.Л.а. „Фолксваген поло” с рег. №Н...ВР; 2.Л.а. „Фолксваген голф” с рег. №Н...ВР; 3.Л.а. „Фолксваген голф” с рег. №Н...ВР; 4.Л.а. „Фолксваген голф” с рег. №Н...ВР; 5.Л.а. „Фолксваген голф” с рег. №Н...ВР; 6.Л.а. „Фолксваген пасат” с рег. №Н...ВР; 7.Л.а. „Фолксваген ЦЦ” с рег. №Н...ВР; 8.Л.а. „Фолксваген Туарег” с рег. №Н...ВР; 1.Л.а. „Фолксваген пасат” с рег. №Н...ВР; Ж. е отпечатала СР на тези МПС, собственост на „Кюстьрс” ООД Ш..

Както се вижда нарушенията и по четирите пункта са извършени във връзка с регистрация на автомобили – общо 22 на брой собственост на само едно дружество „Кюстърс” ООД, Ш.. Регистрацията на всеки от автомобилите, както е отбелязано в заповедта, е извършена без валиден сертификат за съответствие, доколкото  в приложените към преписката сертификати е имало отразен евростандарт 5F със забележка  в т.52 “Не важи за първоначална регистрация в страни от ЕС, като срокът за първоначална регистрация в страни от ЕС на тези МПС е изтекъл на 31.12.12013 г. Заповедта е връчена на ищцата Ж. лично и срещу подпис на 13.01.2017 г. при изпълнение на процедурата г-жа П.Ж. е била поканена да даде обяснения с покана под №372р-516/10.01.2017 г., получена лично от нея на 10.01.2017 г. в 16.00 часа. С поканата и е даден срок от 24 часа да даде обяснения. На връчената и бланка за обяснения №372р-593/12.01.2017 г. ищцата е записала, че не желае да дава обяснения. Ж. е отпечатала СР на тези МПС, собственост на „Кюстьрс” ООД Ш..

Описаните действия в заповедта се установява, че са извършени именно от ищцата и служителка в КАТ „ПП” при ОД на МВР. Между другото спор, дали това е така всъщност не съществува по делото и е прието за установено от страна на първоинстанционният съд.

В рамките на производството пред ШРС са ангажирани и значителни по обем свидетелски показания на четирима свидетели. Първият от тях – С. П. Н. се установява, че е работил като началник група „Регистрация и отчет на ППС”. Последният сочи, че работата на гише в групата е много натоварваща и бавна, с оглед спецификата и. Ето защо твърди, че има утвърдена практика, когато едно лице регистрира повече автомобили наведнъж той да извършва действия по регистрация, за да не се блокира работата на гишетата. Сочи, че в частният случай, описан като нарушения на трудовата дисциплина в заповедта за уволнение на 11.11.2016 г. той е взел да регистрира около 20 автомобила регистрирани от „Кюстърс” ООД и след като бил извършил действия по регистрация за 6-7 от тях му се наложило на следващия ден да излезе в отпуск по болест, ето защо разговарял с П.Ж. и и оставил преписките, за да извърши тя посочените регистрации, като я помолил това да стане в следващите няколко дни. Сочи, че той лично бил прегледал всички документи за регистрация и след разговор с механиците приел, че няма пречка за регистрация на посочените автомобили. Сочи, че е прочел сертификатите за регистрация, но не е забелязал забележката „не важи за първоначална регистрация в страните от ЕС”. Сочи, че това е научил едва след като срещу него било образувано дисциплинарно производство. Твърди, че от С. му казали да не изисква превод на СР. Сочи, че имало такова разпореждане на Директора или на Главния секретар и за това при регистрация престанали да изискват преводи при регистрация. Въпреки, че ищцата го уведомила, че има подобно изписване, че за посочените автомобили СР „не важи за първоначална регистрация в страните от ЕС” той и наредил да ги регистрира. Намира, че въпроса дали автомобилите е следвало да бъдат регистрина или не е спорен поради висящо дело по въпроса във ВАС. Твърди, че не е знаел, че не могат да бъдат регистрирани подобни автомобили с евростандарт евро 5. сочи, че не е порверявал, но нямало и къде да провери. Твърди, че той е разпоредил в тези случаи да бъде променена датата на регистрацията. Твърди, че регистрирал по подобен начин и автомобили на армията и на държавни институции.

Свидетелят С.З.И., който към момента на извършването на простъпките на ищцата е бил началник на отдел Пътна полиция, отправя до съда коренно различни твърдения. Последният сочи, че датата на регистрация на автомобил се извършва на датата, на която е депозирано заявлението, както и че съгласно Наредба №45 (№І-45) изисква когато сертификата не е на български език да има превод. Сочи, че той е открил несъответствията в документацията и е уведомил началника на ОД на МВР при извършената проверка се констатирало, че при регистрации инициирани от „Кюстърс” ООД имало разминаване на данните от сертификата и в заявлението по 17 бр. заявления. Впоследствие било установено, че в тази преписки нямало документ, който да установи пробега на автомобилите. Тъй като автомобилите били нови и неупотребявани имали Сертификати за регистрация. По посочените 17 бр. преписки имало разминаване на данните за типово одобрение, версия и вариант между сертификатите за регистрация и заявленията. Твърди, че служителите са били наясно с технологичните изисквания при регистрацията на автомобили и са знаели, че когато се регистрират нови автомобили (със сертификат за регистрация) се отбелязва като дата на регистрация – датата на подаване на заявлението, а не датата на производство. Твърди, че това се налага поради изисквания приети от ЕС и нормативно установени у нас от екологично естество. Не могат да се регистрират по първоначална регистрация автомобили, които не отговарят на екологичните изисквания към момента на регистрацията. За всеки от 22 автомобила, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание свидетелят Иванов отрича да е положил подпис за разрешаване на регистрацията за 16, а за 6 сочи, или че подписа е негов или че прилича на неговия.

Свидетелката П.К.дава съществени показания. Последната към момента на налагането на дисциплинарното наказание на ищцата Ж. е изпълнявала същата длъжност като „системен оператор” в същият отдел и група. Последната сочи, че за регистрацията на автомобили от ЕС е налице нормативна база, която е известна и е била спазвана от служителите в групата става въпрос за Наредба №І-45, Наредба №60 и Окръжно 60. Намира, че този ред е не само нормативно определен и известен на служителите, но и няма как да се извърши по друг начин регистрацията, доколкото при избор на първоначална регистрация на МПС от ЕС програмата отваря определени прозорци със съответни реквизити, които трябва ад бъдат попълнени и са в съответствие с нормативният ред. Ако нещо не съвпада с това, което сочи АИС преписката следва да се препрати в София, където по друг ред се издава типово одобрение, въз основа на което МПС може да бъде регистрирано. Сочи, че ако автомобила има невалиден сертификат, той следва да бъде на място – в КАТ, където да му бъде направена идентификация. Сочи, че този ред е изрично записан в Наредба №60/2009 г. сочи, че съобразно с Наредба №І-45 пък съществува изискване сертификата за типово одобрение да бъде придружен от легализиран превод. Сочи, че когато МПС е ново и не е употребявано и трябва ад се регистрира за пръв път на територията на държава членка на ЕС то датата на първоначална регистрация е датата на която е издадено заявлението за регистрация. Само ако при регистрацията МПС е придружено от временни номера в държава членка и МПС е с тези номера регистрацията му се извършва не на датата на заявлението, а на датата на която е направена транзитната регистрация. Твърди, че по повод процесният случай управителят на „Кюстърс” ООД е дошъл да регистрира 20-21 бр. л.а., за които изрично е казал, че са нови. Сочи, че тя е направила първоначален преглед на документацията, но след като установила, че документите са придружени не от редовни фактури, а от проформа фактури е съобщила това и върнала документацията, тъй като проформа фактурите не установяват собственост върху автомобилите. В крайна сметка документите били отново подадени с редовни фактури. Отново свидетелят К. започнала да въвежда параметрите в АИС, но констатирала, още при първото въвеждане, че не съвпадат вариант, версия и типово одобрение. Ето защо тя уведомила свидетелят С. П. Н. като пряк началник група „Регистрация и отчет на ППС”, за да може той да уведоми съответните служители в С. за да бъдат извършени действия по регистрацията. Само за един от автомобилите имало съвпадение на вариант, версия и типово одобрение, но за останалите нямало такова съответствие. Намира, че за всички тях от С. е следвало да бъда издадено заявление. След това служителката К. предала цялата документация на Н.. За действията на свидетелят Н. и ищцата Ж. научила след това при започналите проверки в отдела. Сочи, че и е известно за извършените промени на датите, счита, че това не е следвало да се прави и твърди, че не го е направила тя. Твърди, че служителките имали изрична нужда да следят дали автомобила е нов или стар, за да може да се извърши правилно регистрацията. В противоречие с дадените от свидетеля Н. свидетелски показания твърди, че няма връзка между изминатите от автомобила километри и това дали същият ще е нов или стар, с оглед начина на регистрация.

Разпитан е и свидетелят Т.Е., към момента на дисциплинарната процедура заемал длъжност заместник директор и началник отдел Криминална полиция. Той дава сведения относно обстоятелства свързани с разследването на действията на ищцата Ж. и свидетелят Н. след установяване на нарушенията. Той дава сведения, че при установяване на нарушенията ищцата Ж. е дала обяснение, че тези действия са извършени по искане на свидетеля Н., неин пряк началник. Сочи, че част от измененията били извършени в обедната почивка. Сочи, че това е станало в рамките на четири дни – от 08 до 11 ноември, включително. Сочи, че в този момент Н. не е бил на работа, поради отпуск по болест и счита, че ищцата не е могла да обясни, кога и в какво качество на Н. са и дадени тези нареждания. Твърди, че Ж. е знаела технологията на въвеждане на данните, ред известен и от последната негова промяна през 2015 г. При дадените устни обяснения Ж. твърдяла, че е наясно, че става въпрос за въвеждане на некоректни данни и не би ги въвела, ако не и е било наредено. Сочи, че по събраните данни е станало ясно, че тези автомобили са били в Х. и никога не са влизали на територията на страната.

Свидетелката М.В.– началник сектор човешки ресурси при ОД на МВР Ш. сочи, че свидетелят Н. е бил в болнични от 04 ноември 2016 г. до началото на декември. Сочи, че е участвала при връчването на заповедта и искането на обяснения от ищцата. Сочи, че при проверката не са установени други подобни нарушения при регистрацията на автомобили.

Горепосочената фактическа обстановка се установява по делото и с оглед записаното в мотивите на първоинстанционният съд приетото от въззивният съд от фактическа страна е в пълно съответствие с приетото от съдията докладчик от ШРС. Въпреки това първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на ангажираните доказателства.

Предвид дадените му по закон правомощия в пределите на въззивна проверка, определени от чл.269 от ГПК, предвид на горната фактическа обстановка съдът прие следното от правна страна. Съобразно приложената за длъжността системен оператор в РОППССВ длъжностна характеристика, съдържаща се в том І от представените към отговора на ИМ документи (л.125-126). Въззиваемата е имала задължение при изпълнение на заеманата длъжност да „Извършва пряка изпълнителска дейност, съобразно функциите и задачите на звеното”, „Строго да спазва правилата за достъп до системите и технологичната дисциплина”, „Да получава, проверява, обработва и въвежда данни от входящите документи в АИС, съгласно утвърдения технологичен ред.”, „Да познава ЗМВР и ЗДвП и правилниците за тяхното прилагане; нормативната уредба на Пътна полиция;” и „Да познава основните програмни продукти за текстообработка, експлоатационната документация и технологията на работа на АИС, с които работи”.

Предвид посоченото и вменено като задължение от длъжностната характеристика на ищцата Ж. видно е, че изложените от първоинстанционният съд мотиви са неправилни. Основно трудово задължение на ищцата е било да познава Технологичният ред. Въпреки, че в рамките на производството не бе установено подобен да е бил връчван за подпис на ищцата, не може да се счете, че тя не го е познавала. Данни в обратният смисъл предоставя свидетелката К., която твърди, че тези правила са били известни на всички служителки на гише, и ръководителят на отдела. Съдът намира, че и другото общо задължение – да се въвеждат коректни данни - „Да получава, проверява, обработва и въвежда данни от входящите документи в АИ” изключват възможността, ищцата в качеството си на служител самоволно дни след регистрацията да променя датите на първоначална регистрация на автомобилите. Подобно е и отклонението при което последната е регистрирала в отклонение от данните в документите - регистрационните сертификати различни вариант, версия и типово одобрение. Това пряко нарушение на изискванията на добросъвестност при изпълнение на длъжността и ни може да се отдаде на разсеяност или пропуск, тъй като тези параметри, един, два или дори трите от тях са неправилно въведени за повечето от процесните двадесет и два автомобила. По отношение на това нарушение, дори да се изключи всичко останало, са нарушени изисквания на длъжностната характеристика, тъй като коректното въвеждзане на данни произтича от изискването за добросъвестност при изпълнение на задълженията по длъжността и подобни задължения не произтичат единствено от спазването на технологичния ред.

Същевременно предвид изложеното ищцата е имала задължение да познава ЗМВР и ЗДвП и правилниците за тяхното прилагане; нормативната уредба на Пътна полиция”, както сочи свидетелката К. основни нормативни актове при работата в групата са били Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. и Наредба №60/2009 г., като в тях има изрични нормативни разпоредби, които ищцата като годишен служител е следвало да познава. В случай на подобна регистрация ищцата, като системният оператор, е следвало да проверява всеки документ по преписката. Съобразно цитираните две наредби следвало е да се представи за превозни средства от категории М, N, O, каквито са процесните, валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя – чл.12, ал.1, т.3 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. Ако подобен не е имало или е бил нередовен, съобразно с правилата на чл.12, ал.8 и ал.11 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. е следвало да се представи удостоверение за индивидуално одобряване издадено от компетентен орган (ал.8), както и да се представи регистрираното МПС за идентификация (ал.11). Това не е било направено. Т.е. дори да не е била запозната с т.нар. технологичен ред за регистрация ищцата доказано е извършила нарушение, тъй като при съществуващо в длъжностната и характеристика задължение да познава нормативната уредба свързана с възложената и служебна функция, тя е извършила действия в остро противоречие с нормативната уредба. Не може да бъде подминато обстоятелството, че става въпрос за неправилното отразяване по документи на регистрацията на 22 леки автомобила, внесени от едно и също лице. Т.е. това изпълнително деяние следва да се приеме, че е извършено виновно под формата на пряк умисъл. Безпричинно първоинстанционният съд не е коментирал показанията на свидетелката К., която установява, че тези преписки първо са преминали през нея и тя е отказала извършване на регистрация и е уведомила началника си за това. След това тези преписки не са и били връчени, напротив те са отишли при ищцата.

 В този смисъл неправилни са изводите на първоинстанционният съд, че ищцата не следва да носи отговорност за стореното.  Не се приемат и твърденията, че отговорността на наредилият неправилното вписване пряк началник е в каквото и да е съответствие с отговорността на ищцата. (Т.е., че ищцата следва да бъде наказана по-леко от наредилият нарушението). Макар последната да е подчинена на свидетелят Н., тя е можела да откаже извършването на посочените действия, доколкото и е разпоредено да извърши нарушение на служебните си задължения. Няма доказателства как Н. е наредил на ищцата извършване на подобни действия. Тъй като само те двамата сочат, че това е станало устно, а съобразно данните по делото се установява, че през периода той е бил в отпуск по болест. От друга страна дори да е имало подобно нареждане всеки служител следва да откаже извършване на действия, които налагат извършване на престъпление. Също така за ищцата е съществувала възможност да се обърне към по-висшестоящ, че е заставена да изпълнява несъобразени с нормативните изисквания действия по служба.

Предвид изложеното съдът приема извършеното дисциплинарно уволнение за извършено при спазване на всички процесуални и материални изисквания на закона. С оглед на това следва да се приеме, че постановеното от първоинстанционният съд решение, с което е отменена заповедта за уволнение на ищцата и въззиваем следва да бъде отменено, като съдът постанови друго, с което да пъотвърди като правилна и законосъобразно процесната заповед за уволнение.

Ищцата в първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото следва да бъде осъдена да заплати на ответника ОД на МВР Ш. и всички направени в рамките на производството разноски, в общ размер на 100 лв., от които 50 лв. юрисконсултско възнаграждене за първата инстанция и 50 лв. юрисконсултско възнаграждеине за въззивната инстанция.

п

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №385/23.06.2017 г. постановено по гр. д. №695/2017 г. по описа на Шуменския районен съд, с което съдът е отменил Заповед №372з-109/13.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Ш., с която на П.М.Ж., ЕГН-********** *** е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение с нея е прекратено, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.М.Ж., ЕГН-********** *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед №372з-109/13.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Ш., с която на П.М.Ж., ЕГН-********** е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение с нея е прекратено.

ОСЪЖДА П.М.Ж., ЕГН-********** да заплати на ОД на МВР – Ш. разноски за водене на настоящото производство пред първата и въззивната инстанция в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултски възнаграждения, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок считано от 19.09.2017 г.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                       2.