Р Е Ш Е Н И Е

№157

гр. Шумен , 13.10.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря Юл.Атанасова като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №172 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №107 от 24.04.2017г. по гр.дело №791/2016г., Районен съд-гр.Нови пазар е осъдил Г.Б.С. да заплати на С.Б.М., действаща със съгласието на майка си С.М.О., сумата от 4300 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 30лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тези суми от датата на постановяване на решението до окончателното изплащане на главницата. Присъдени са и следващите се такси и разноски.

Решението е обжалвано от ответника само в частта, с която е осъден да заплати на ищцовата страна обезщетение за неимуществени вреди в размера над 1000лв. до 4300лв.. Намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Неправилно била приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по отношение на понятието „справедливост”. Не били ценени в необходимата степен на обективност конкретните обстоятелства – че ищцата е била в колата на ответницата един час, че първата е получила обяснение от втората преди да бъде отведена, че ищцата била върната доброволно , че деянието било извършено при условията на емоционална реакция, провокирана от тежкото здравословно състояние на съпруга на ответницата. Освен това деянието било извършено на 19.04.2016г., а психогологическия преглед бил направен едва на 01.08.2016г., когато симптомите на тревожност, видно от заключението на КППЕ вече били отшумяли. Съдът не бил съобразил и обстоятелството, че свидетелите се явявали заинтересовани от изхода на спора. Ето защо моли, решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което претенцията за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди бъде отхвърлена в размера над 1000лв. до 4300лв..

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба, .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С определение от 22.07.2016г. по НОХД №410/2016 г. на НПРС,било одобрено постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което е прието за безспорно установено от фактическа страна, че Г.Б.С., на 19.04.2016 г. в с. Т. И., в съучастие с непълнолетния Г.И., като е използвала МПС лек автомобил е отвлякла лице от женски пол – непълнолетната С.Б. Медмедалиева, с цел да я принуди да встъпи в брак с Г.И.- престъпление по чл. 177, ал. 2, предл. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. На С. било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

Съгласно представения по делото амбулаторен лист №2104, на 01.08.2016 г. ищцата била прегледана от психиатър. Състоянието й било видимо леко напрегнато и тревожно. Имало данни за преживяна остра стресова реакция, последвана от разстройство на адаптацията с нарушения в емоциите.

Видно от заключението на назначената от съда комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, по време на деянието ищцата е била в състояние на остра реакция на стрес със симптоми на тревожност, страх, безсилие за справяне със ситуацията, отчаяние, унижение и вегетативна нестабилност. Преживеният остър стрес е бил последван от кратка адаптационна реакция със смесено нарушение на емоциите и поведението, с продължителност около два месеца и постепенно отзвучаване. Вещите лица намират причинна връзка между случилото се на 19.04.2016 г. и последващите оплаквания. Към момента на експертното интервю вещите лица не са регистрирали симптоми на психично разстройство.

Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: За уважаване на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, какъвто е и предявеният, следва да бъде доказано наличието на елементите, включени във фактическия състав на сочената норма, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Съгласно чл.222 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Воденото срещу ответницата НОХД №410/2016г. на НПРС е приключило със споразумение за прекратяване на наказателното производство, одобрено от съда с определение. Същото, съгласно чл.383 от НПК има последиците на влязла в сила присъда. Или, доказани са по безспорен начин три от предпоставките за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане.

Досежно размера на претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди: Безспорно се установява, че вследствие на противоправното деяние на ответницата на 19.04.2016., ищцата С.Б.М. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силен и интензивен психически стрес и уплах, последвани от нарушение на емоциите и поведението. Случилото се е отразило на психиката й – същата се е изолирала, спряла да излиза сама, непрекъснато се страхувала, нарушили се съня и храненето й..

С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки негативните преживявания за М., характера, интензитета и продължителността им, настоящата инстанция намира, че претенцията на ищцата за обезвреда на неимуществени вреди е основателна и доказана в пълния предявен размер от 4300лв..

Съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че определеният размер на обезщетението не съответствал на естеството на претърпените вреди.

Към момента на деянието ищцата все още е била на четиринадесет години, ученичка в 8 клас в училището в с.Т. И.. Същата е била насила отведена в гората между с.Л.и кв.К.с автомобил, който е бил шофиран от непълнолетния син на ответницата-Г., а последната я е държала на задната седалка. Било й е казано защо е отвлечена- да бъде омъжена против волята й за Г., поради което напълно естествено е същата да е изпитала неописуем страх – да не бъде изнасилена и насила заставена да се омъжи на тази ранна възраст за мъж от друг етнос, когото не обича и не познава добре. Вярно е, че отвличането не е продължило дълъг период, но дори за това време с оглед възрастта на ищцата и целта на отвличането, интензитетът на засегнатото благо е бил много висок.

Не рефлектира върху размера на дължимото обезщетение обстоятелството върнала ли била ответницата ищцата доброволно или не, а и това твърдение не бе доказано в хода на производството. Напротив, категорично се установява, от материалите, както по приложеното НОХД№410/2016г., така и от събраните по настоящото дело гласни доказателства, че това е станало едва след като органите на реда и съпругът й са се свързали с ответницата. При определяне на обезщетението не следва да се вземат предвид и твърдените от С. причини за извършването му/ деянието било извършено при условията на емоционална реакция, провокирана от тежкото здравословно състояние на съпруга й/. Значение имат единствено претърпените вреди и стойността им.

Неоснователно се явява и твърдението на ответната страна, че обезщетението се явявало прекомерно, тъй като деянието било извършено на 19.04.2016г., а психогологическия преглед на М. бил направен едва на 01.08.2016г., когато симптомите на тревожност, видно от заключението на КППЕ вече били отшумяли.

Видно от показанията на свид.А.С./психолог към отдел „Закрила на детето”-гр.К./, същата е работила в продължение на три месеца с ищцата с цел отработване на травмата от преживяното насилие. Свидетелката заявява, че ищцата се затворила в себе си и спряла да излиза сама. Имала и вегетативни реакции като треперене, изпитвала чувства на безисходица, срам от случилото, била тревожна и често плачела. Показанията на тази свидетелка кореспондират и с показанията на близките на С., които заявяват, че последната след случилото се не можела да заспи, постоянно плачела, не се хранела нормално, страхувала се да излиза навън. До края на учебната година майка й я водела и вземала от училище. Въпреки, че от случилата се били изминали осем месеца, още не била спокойна. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Л.А., Б.Р.и М.Р.досежно механизма на деянието и липсата на каквито и да са последици за ответницата, доколкото същите не са непосредствени и противоречат на събраните в хода на досъдебното поризовдство доказателства, съответно на приетото за установено със споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в частта, с която на основание чл.45 от ЗЗД е присъдено обезщетение в обжалвания размер над 1000лв. до 4300лв. се явява правилно и следва да бъде потвърдено. В частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размера над 1000лв. до 4300лв./за 3300лв./, решението се явява недопустимо, защото съдът се е произнесъл по искане, което не е заявено от ищцата. Искане за присъждане на законна лихва върху претендираната като обезщетение сума не е направено с исковата молба и в хода на процеса. Затова решението в сочената част следва да се обезсили, като постановено по непредявено искане. Въззивната инстанция се произнася по допустимостта на решението само в обжалваната част.

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

В хода на въззивното производство разноски не са поискани, поради което и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №107 от 24.04.2017г. по гр.дело №791/2016г., Районен съд-гр.Нови пазар в частта, с която Г.Б.С. е осъдена да заплати на С.Б.М., действаща със съгласието на майка си С.М.О., на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди в размера над 1000лв. до 4300лв..

ОБЕЗСИЛВА решението само в частта, с която е присъдена непоискана от ищцата С.Б.М., действаща със съгласието на майка си С.М.О., законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размера над 1000лв. до 4300лв./3300лв./..

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.