Р Е Ш Е Н И Е

№ 180

гр.Шумен 1.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на десети октомври , две хиляди и седемнадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Юлия Атанасова като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№171 по описа за 2017г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №273/11.05.2017г. по гр.д.№677/2017г. по описа на ШОС , съдът е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, в отношенията между страните, че Н.Н.А. с ЕГН ********** *** дължи на МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ с ЕИК 121526008 с адрес гр.София, ул. „...“ № 27, представлявано от М.А.Х., чрез адв. М.Д. от ШАК със съдебен адрес ***, сума в размер на 15 880.04 лв. , представляваща дължима сума по Договор за аренда (наем) на земеделска земя от 23.07.2012г. за стопанската 2014-2015 година, за която сума е издадена фактура № 1220000716 от 01.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2016г. – датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на главницата, както и сума от 1 002.20 лв. , представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2014г. до 10.03.2016г., за които вземания е издадена Заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 493/2016г. по описа на Шуменския районен съд, осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Н.А. с ЕГН ********** да заплати на Мюсюлманско изповедание - София с ЕИК 121526008 направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 493/2016г. на ШРС разноски в общ размер на 1538 лв.( хиляда петстотин тридесет и осем лева), включващи 338 лв. такса за образуване на делото и 1200 лв. адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, съгласно представено пълномощно, осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Н.А. с ЕГН ********** да заплати на Мюсюлманско изповедание – София с ЕИК 121526008 направените от ищеца по гр.д. № 1033/2016г. по описа на ШРС и гр.д. № 677/2017г. на ШРС деловодни разноски в общ размер на 2 127.65 лв. ( две хиляди сто двадесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), включващи 337.65 лв. държавна такса по делото, 1440 лв. възнаграждение за адвокат, с включен ДДС, съгласно пълномощно по делото, както и 350 лв. възнаграждение за вещи лица по двете съдебно-счетоводни експертизи, съгласно списък по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.

Решението е обжалвано от Н.Н.А. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Р.М. от ШАК , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли исковете и да му се заплатят разноските по делото.

Въззиваемата страна Мюсюлманско изповедание-София, представлявано от главния мюфтия М.А.Х., действащо ,чрез пълномощника си адв.М.Д. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима.

Шуменският окръжен съд на осн.чл.269 от ГПК , след като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно и допустимо , а депозираната срещу него жалба , разгледана по същество за неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред ШРС е било образувано по предявен от Мюсюлманско изповедание-София, представлявано от главния мюфтия М.А.Х. срещу Н.Н.А. иск за заплащане на сумата от 15 880.04 лв. представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2014/2015г. по договор от 23.07.2012г. за наем на земеделска земя (записан като договор за аренда) изменен с анекс от 01.10.2013 г. Ищецът е поддържал, че между страните съществували облигационни отношения, основаващи се на сключен между тях договор за наем, наименуван договор за аренда от 23.07.2012г. На основание договора за стопанската година 2014/2015г. ответницата дължала наемна цена от 24 880.04 лв., за което била издадена фактура № 1220000716/01.09.2015г. Част от сумата била изплатена, като обаче за сума в размер на 15 880.04 лв. ответницата останала задължена. По инициатива на ищеца било учредено заповедно производство, по което било образувано ч.гр.д.№ 493/2016г.на ШРС, по което в негова полза била издадена Заповед за изпълнение № 246/11.03.2016г. по реда на чл.410 от ГПК. Предвид депозираното в срок възражение от страна на длъжника, за ищеца – заявител възникнал правен интерес от предявяване на иск. Ищецът претендира съда с решение да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 15 880.04 лв., представляваща остатък от главница по непогасено задължение за заплащане на наемна цена по договор за наем, наименуван като договор за аренда от 23.07.2012г. за стопанската 2014/2015г., за което е издадена фактура № 1220000716/01.09.2015г., както и мораторна лихва за сумата от 1002.20 лв. за периода от 01.10.2014г. до 10.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски в настоящото и заповедното производства.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и навежда редица възражения за нищожност на процесният договор, които поддържа и във въззивната си жалба.

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 493/2016г. на ШРС е видно, че по подадено от ищеца заявление е издадена Заповед № 246/11.03.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответницата за сума в размер на 15 880.04 лв. – главница остатък от непогасено задължение по договор за наем на земеделска земя за стопанската 2014/2015г. обективирана във фактура № 1220000716/01.09.2015г. и сума в размер на 1002.20 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2014г. до 10.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.03.2016г. до окончателното заплащане на вземането. Присъдени са и разноски направени в заповедното производство в общ размер на 1538 лв. Предвид депозирано в срок възражение, заявителя депозирал искова молба.

Договорът, по който ищецът претендира заплащане от ответницата на наем за стопанската 2014/2015г. за предоставените й за ползване земеделски земи, е сключен на 23.07.2012 г., след проведен търг за отдаване под аренда на земеделски земи с обща площ 361.005 дка, находящи се в землището на гр.Шумен, кв.Макак и с.Царев брод. Собственик на същите, съгласно приложения нотариален акт № ...от 2016 г. на нотариус А.А.с район РС –Шумен, е Мюсюлманското изповедание. Договорът има за предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на земеделски земи срещу годишно арендно възнаграждение от 38 266,53 лв. дължимо при сключване на договора и същата сума ,дължима до 30.08. всяка следваща стопанска година, като видно от приложения приемо - предавателен протокол, земите са били предадени на ответника на 01.10.2012 г. Договорът бил сключен за четири стопански години и изтичал на 30.06.2017г. По делото е представен и Анекс от 01.10.2013г. между Мюсюлманско настоятелство – с. Царев брод, като местно подразделение на Мюсюлманско изповедание и ответницата, който бил неразделна част от Договора от 23.07.2012г. С Анекса се намалявала наемната цена от 106 лева на 80 лева за декар, както и се уведомявал арендодателя, че следва да заплаща годишното арендно плащане на ищеца Мюсюлманско изповедание – София, който се задължава да издава фактури във връзка със задълженията. От фактура № 1220000716/01.09.2015г. , издадена от ищеца се установява, че дължимия наем на земеделските земи за стопанската 2014-2015г. възлизал на 24 880.04 лв.

Страни по договора от 23.07.2.12 г. са Мюсюлманското изповедание, в качеството на арендодател и ответницата Н.Н.А. в качеството й на аредатор. Възраженията на ответницата, че ищецът не е страна по договора са неоснователни. Районното мюфтийство гр.Шумен и Мюсюлманското настоятелство с. Царев брод, общ.Шумен са посочени в договора като „подразделения“ на Мюсюлманското изповедание гр.София като „арендодател“. Именно Мюсюлманското изповедание гр.София има качеството на юридическо лице и притежава правосубектност. Според Устава на мюсюлманското изповедание, Районното мюфтийство е администрация, която подпомага дейността на местните органи на управление – Районния мюфтия и Районния мюсюлмански съвет, а Мюсюлманското настоятелство е постоянно действащ ръководен орган на мюсюлманите в населеното място и те нямат качеството на юридически лица и на различен правен субект от Мюсюлманското изповедание, а са администрация към негов орган, респ. негов орган. Че страна по договора е Мюсюлманското изповедание гр.София е изрично посочено и в анекса от 01.10.2013 г. към договора от 23.07.2012 г., като ответницата, в качеството й на арендатор се е задължила да заплаща дължимото годишно арендно плащане - на „Мюсюлманско изповедание“ – гр.София. Даже и да е било налице липса на представителна власт у подписалите договора от 23.07.2012 г. лица - районния мюфтия М.М.Х.и секретаря на мюсюлманското настоятелство Р.К.ищецът не се е позовал на такава , като не е възразявал и срещу евентуално превишаване на пределите на представителната власт с оглед срока на договора от 4 години, като напротив действията са били потвърдени от ищеца с последващото подписване на анекса от 01.10.2013 г., издаването на фактура, подаване на исковата молба, с която се претендира изпълнение по този договор. Освен това, анексът от 01.10.2013 г. е подписан за арендодателя – „Мюсюлманското изповедание“ гр.София, чрез районния мюфтия М.М.Х.действащ като пълномощник на законния представител Главен мюфтия – , което е и изрично посочено в анекса и към делото е представено пълномощно с посочената представителна власт и следователно не е налице недействителност на процесният договор на това основание.

Във въззивната си жалба жалбоподателят поддържа и възражението си , че договора от 23.07.2012г. никога не е пораждал действие, тъй като не е сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) – същия нямал нотариална заверка на подписите на страните и не бил вписан в Службата по вписванията, което възражението е неоснователно. В т.3 на ТР№2/2015г. от 20.07.2017г. на ВКС ОСГТК по Т.Д.№2/2015г. е решено ,че сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя , се конвертира в действителен договор за наем , ако са налице предпоставките за конверсия. Ако договорът за аренда не е сключен в предвидената в закона форма /поради отсъствие на нотариална заверка на подписите на страните или дори без да е спазена писмената форма/ и той съдържа всички съществени елементи на договора за наем ,конверсията е допустима. В настоящия случай е налице конвертиране на арендния договор в наемен договор, поради обстоятелството, че липсва спазването на изискваната от закона форма на арендния договор, като договора съдържа всички изискуеми от ЗЗД елементи на договора за наем и възражението за нищожност на договора , поради неспазване на неговата форма е неоснователно.

Във въззивната си жалба жалбоподателката подържа и възражението си ,че през процесния период са подписвани и други договори между страните със същия предмет, което съдът счита за неоснователно. Действително между страните по делото в процесния период от време са подписвани и други договори за наем. Договор от 01.07.2013г. обаче е сключен от Районно мюфтийство, като същия не е породил действие между страните, тъй като мюфтийството не е юридическо лице и не може да е страна по договора. В Договор от 01.10.2014г. липсват съществени договорни елементи - не е посочена наемна цена и падежна дата, поради което също не е породил действие между страните, а за процесния период изобщо не е представено от ответницата съглашение, което да урежда по различен от процесния договор начин отношенията между страните по отдаването под наем на земеделската земя. Също така ответницата възразява , че договора от 23.07.2012г. следва да се счита за прекратен с изтичане на тригодишния срок по силата закона и Устава, тъй като лицата, които са го сключили могат да извършват действия на обикновено управление и не могат да подписват договори за период по – дълъг от три години. В настоящия случай страна по договора е Мюсюлманско изповедание, а видно от Устава и от Правилника за управление на вакъфите е посочено, че договорите за наем могат да се сключват за четири стопански години. Поради това и възражението е неоснователно.

От представените по делото доказателства и от заключението по назначената втора експертиза пред ШРС , се установява, че задължението произтичащо от наемния договор, за което е издадена и процесната фактура № 1220000716 от 01.09.2015г. е заплатено частично в размер на 9000 лв., като остатъка е в размер на 15 880.04 лв. В случая частичното плащането от ответника по конкретната фактура представлява признание на длъжника за пълния размер на дълга.

Предвид гореизложеното ,съдът счита предявеният иск за заплащане на сумата от 15 880.04 лв. наемна цена за основателен , поради което следва да бъде уважен изцяло.

Съобразно заключението по ССЕ вземането за лихва е в размер на 1 108 лв., като размерът претендиран от ищеца е за сума от 1002.20 лв. Предвид липсата на доказателства за заплащане на главницата, то претенцията за мораторната лихва върху нея дължима от падежната дата до депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК е основателна и следва да се уважи в пълния размер.

Във въззивната си жалба жалбоподателят поддържа и направено пред ШРС възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца - адв.М.Д.. Съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като в случая е налице такава по делото . Поради обезсилването на решението по предходното дело, страните са се явявали в повече от две заседания, включително и пред въззивната инстанция, като ищецът е следвало да се защитава по направени от ответницата многобройни възражения относно нищожността на процесният договор . Затова съдът намира, че усилията положени от адвоката на ищеца по делото са съответни на усложненията по него. Поради което принципа на социалната справедливост не е нарушен по отношение на ответника, както с оглед на материалния интерес по делото, така и с фактическата и правна сложност на същото. Затова и искането следва да се остави без уважение и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 493/2016г. по описа на ШРС в общ размер на 1538 лв., включващи 338 лв. такса за образуване на делото и 1200 лв. адвокатско възнаграждение. В исковото производство по гр.д. № 1033/2016г. по описа на ШРС и гр.д. № 677/2017г. на ШРС дължимите разноски от ответницата в полза на ищеца са общо в размер на 2 127.65 лв., включващи 337.65 лв. държавна такса по делото, 1440 лв. възнаграждение за адвокат, съгласно пълномощно по делото, както и 350 лв. възнаграждение за вещи лица по двете съдебно-счетоводни експертизи.

Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Предвид изхода от спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея разноски по делото пред ШОС. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на заплатеният на процесуалният представител на въззиваемата страна адвокатски хонорар от 1 680лв. Съдът като прецени фактическата и правна сложност на делото пред ШОС , счита че същият следва да се намали до минималният такъв в размер на 1 036.46лв. , като дължимото ДДС върху него възлиза на 207.29лв., и общата дължима сума за разноски за адвокатски хонорар е 1243.75лв., които следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №273/11.05.2017г. по гр.д.№677/2017г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Н.Н.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Мюсюлманско изповедание - София с ЕИК 121526008 с адрес гр.София, ул. „...“ № 27, представлявано от М.А.Х. разноски по делото в размер на 1243.75лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС .

Председател: Членове:1. 2.