Р Е Ш Е Н И Е № 114

гр. Шумен, 03.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2. М.Маринов

при секретаря Ю.Атанасова, като разгледа докладваното от председателя в. гр. дело №128 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №233 от 13.04.2017г. по гр.д.№427/2017г. ШРС е отменил наложеното със заповед № 372з-3087/16.12.2016г. на директор ОДМВР – Ш.дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на Х.Н.М., като е присъдил и следващите се такси и разноски.

Решението е обжалвано от работодателя – Областна дирекция на МВР – Ш., представлявана от директора Я.р.. Жалбоподателят намира същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по подробно изложени в жалбата съображения. Съдът формирал правните си изводи без задълбочен анализ на писмените и гласни доказателства, като в мотивите имало и фактологически неточности. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с бъде потвърдено наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Ищцата Х.Н.М. работи като цивилен служител на длъжност ”системен оператор” в група „ Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Ш..

Във връзка с подадена от С.З.И.-началник сектор ПП при ОД на МВР-Ш.докладна записка №УРИ 869р-5787/17.10.2016г., директорът на ОД на МВР-Ш.е разпоредил проверка в срок до 17.11.2016г.. След извършването й, И.е представил справка №УРИ869-6328/28.11.2016г., като е предложил търсенето на дисциплинарна отговорност от Х.Н.М.-системен оператор и от С.П.Н.-началник група в РОППСВ при сектор ПП-Ш..

С покана №372р-19085/01.12.2016г. работодателят е изискал от М. писмени обяснения във връзка с констатираното от него нарушение и на 05.12.2016г. последната е депозирала такива.

Със заповед №372з-3087/16.12.2016г. на директора на ОД на МВР – Ш. на М. било наложено дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“, за неспазване на техническите правила по смисъла на чл.187, т.3 от КТ вр. с чл.186 от КТ, вр. с т.ІV.1 от глава „Подготовка на данни и издаване на заявление за регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях, съхраняване на данни и отпечатване на СРМПС” от Технологичен ред за дейностите по идентификация и регистрация на ППС в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ш.№372р-9145/24.06.2015г., утвърден от директора на ОД на МВР – Ш., както и за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон и други нормативни актове по смисъла на чл.187, т.10 от КТ, вр. с чл.186 от Кт, вр. с чл.143, ал.1 от ЗДП и чл.12а, т.-5 от Наредба №І-45/2000г., тъй като на 16.02.2016г., при работа по заявление за първоначална регистрация № 150869001846 на товарен автомобил „ДАФ”, с белгийски номер №1-043174 не съобразила, че представената към заявлението проформа фактура №FK3529/20.01.2015г. на нидерландски език с легализиран превод на български език, не доказвала право на собственост на ТВМ ООД – Ш.по отношение на соченото МПС и извършила регистрацията му в АИС КАТ с рег.№Н...ВР на името на „ТВМ”ООД-гр.Ш., което юридическо лице към датата на регистрацията нямало качеството „собственик”. Въз основа на тази регистрация било издадено и свидетелство за регистрация на МПС на името на несобственика „ТВМ”ООД-гр.Ш.. Заповедта била връчена на М. в деня на издаването й – 16.12.2016г..

По делото са представени също длъжностните характеристики за длъжността ”системен оператор в група Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи”, кадрова справка на ищцата и сключените с нея трудови договори и допълнителни споразумения, Технологичен ред за дейностите по идентификация и регистрация на пътни превозни средства в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Ш., утвърден на 24.06.2015г., както и преписката, касаеща процесната регистрация.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

В настоящия случай с обжалваната заповед на М. е наложено дисциплинарно наказание ”предупреждение за уволнение”. Нормата на чл.195, ал.1 от КТ указва какво следва да е съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание-а именно, заповедта следва да е мотивирана и в нея да са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Атакуваната заповед посочва наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, нарушението е описано съгласно изискването на закона – с точното посочване на конкретните факти и дата на извършване В съответствие с нормата на чл.193 от КТ от служителя са изискани обяснения за нарушението, отговарящо на посоченото в атакуваната заповед , т.е налице е идентичност на нарушението, за което са снети обяснения и нарушението, отразено в заповедта. Предвид това и същото следва да бъде обсъдено по същество.

Съобразно константната практика, в тежест на работодателя е да извърши пълно доказване на законосъобразността на уволнението, в това число извършването на соченото дисциплинарното нарушение от служителя и наличието на съответствие между тежестта му и наложеното наказание.

В процесната заповед е посочено, че на 16.02.2016г., при работа по заявление за първоначална регистрация № 150869001846 на товарен автомобил „ДАФ”, с белгийски номер №1-043174, М. не съобразила, че представената към заявлението проформа фактура №FK3529/20.01.2015г. на нидерландски език с легализиран превод на български език, не доказвала право на собственост на ТВМ ООД – Ш.по отношение на соченото МПС и извършила регистрацията му в АИС КАТ с рег.№Н...ВР на името на „ТВМ”ООД-гр.Ш., което юридическо лице към датата на регистрацията нямало качеството „собственик”. Въз основа на тази регистрация било издадено и свидетелство за регистрация на МПС на името на несобственика „ТВМ”ООД-гр.Ш.. Отразено е, че с това нарушение ищцата изпълнила състава на чл.187, ал.1, т.3 от КТ-неспазване на техническите и технологичните правила/т.ІV.1 от глава „Подготовка на данни и издаване на заявление за регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях, съхраняване на данни и отпечатване на СРМПС и на чл.187, ал.1,т.10 от КТ-неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове –чл.143, ал.1 от ЗДвП и чл.12а, т.5 от Наредба І-45/2000г..

Не е спорно в случая , а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищцата е издала свидетелството за регистрация на МПС на „ТВМ”ООД на сочената дата, както и че към този момент дружеството не е било все още собственик на товарния автомобил. Спор е налице досежно обстоятелството вменено ли е било в трудовата функция на същата или в нормативен акт задължението да извършва преценка удостоверява ли представен документ принадлежността на правото на собственост върху определено МПС.

Разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗДП сочи, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, а тази на чл.12а, т.5 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - че при първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария, собственикът следва да представи документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство.

Тези разпоредби обаче нямат конкретен адресат. Същите не сочат, че именно ищцата, в качеството й на системен оператор, следва да провери представеният документ от лицето удостоверява ли право на собственост върху МПС. Предвид това и би следвало с вътрешни актове да бъде определено кой служител какви точно задължения има във връзка с тях. В хода на производството такива вътрешни актове, с които ищцата да е запозната не са ангажирани. По делото е представена трудовата характеристика за заеманата от М. длъжност, но същата е типова и не съдържа конкретното задължение, за чието нарушение е издадена процесната заповед. Не се установи М. да е била запозната и с Технологичните правила, представени по делото, за да се приеме, че спазването на същите са й вменени като задължения по трудовото й правоотношение. Не може да има нарушение, без да е определено предварително дължимото от работника или служителя поведение. Действително, в сведение от 21.12.2016г. М. твърди, че съществувал технологичен ред като документ за стъпките по регистрация на МПС, но от същото не установява, че е била запозната именно с актуалния такъв, представен по делото. Освен това соченото сведение е с дата 21.12.2016г., т.е. след издаването на процесната заповед, поради което и не налага извод, че ищцата е била запозната с технологичния ред към датата на извършване на твърдяното нарушение – 16.02.2016г.. Не съставлява надлежно доказателство за запознаването на М. с представения технологичен ред и заповед №858/28.11.2003г., с която й е даден достъп до АИС „КАТ”. За прецизност следва да се отрази и че представеният Технологичен ред и в частност цитирания в заповедта текст на т.ІV.1 от глава „Подготовка на данни и издаване на заявление за регистрация на МПС и ремаркета” не съдържа задължение за системния оператор на работно място 3 да извършва преценка, удостоверява ли даден документ право на собственост върху МПС. В същия е посочено само, че служителят следва да извърши преглед на правилното окомплектоване на преписката и следи за точното попълване на представените документи/като вид, номер, дата и пр./, но не да установява и принадлежността на ППС. Съгласно глава ІІ, т.ІІ.5, 10, операторът на работно място 1 е този, който освен данните за собственика и превозното средство въвежда и данни за документа за придобиване на собствеността, като при непредставяне от заявителя на всички изискуеми документи, незабавно уведомява началника на група „РОППССВ”. Последният при установяване на липсващи документи следва да изготви писмено уведомление до лицето за представянето им/гл.ІІ, ІV.2/. Началник група „РОППССВ” е служителят, който подписва свидетелството за регистрация само след проверка на данните, отпечатани в свидетелството и проверката с данните от представените документи, като той носи и отговорността за точното и коректно въвеждане на данни в системата, отпечатването на свидетелството и цялостното окомплектоване на преписката, съгласно представения от работодателя Технологичен ред/гл.ІV, т.ІV.4.9/.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая не е приложен адекватно и чл. 189, ал.1 от КТ,  изискващ при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.  Тежестта на нарушението зависи от  това, какво задължение е нарушено, дали е извършено умишлено или по небрежност, има ли  вредни последици от него за работодателя и какви са те по размер, поправими ли са или не, дали нарушението е извършено еднократно или многократно и пр. В настоящия случай дори да се приеме, че соченото в заповедта представлява нарушение, то тежестта на същото не съответства на наложеното наказание. Не са настъпили вредни последици за работодателя – няколко месеца по-късно дружеството е придобило собствеността върху МПС/л.49/. Дори да се приеме, че М. е имала някаква вина, то тя е била във формата на небрежност. Следва де се отчетат и изключително тежките условия, при които ищцата полага ежедневно труд и стресът на който е подложена/„За тези три години, в които съм работил там, ако не се лъжа два или три пъти сме викали спешна помощ за припадане на служител на гишето. Отвън гражданите се карат, бият се, даже мисля че беше средата на 2016г., наложи се да направил заграждения....от тръби, за да могат да бъдат контролирани гражданите. Смело мога да кажа, че условията на труд, особено на трето работно място са ужасни.”-свид.С.Н.. Неволната грешка при прегледа на преписка при тези условия не може да се счете за нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на второто по тежест наказание. Следва да се отбележи и че ищцата работи при ответника от 1999г., а на длъжността „системен оператор в група РОППССВ” от 2003г., като видно от приложеното й кадрова справка за този дълъг период и е било наложено едно единствено наказание “забележка” и то през далечната 2002г./когато е изпълнявала друга трудова функция/, т.е. преди около 14 години и същото се счита заличено, съгласно чл.197 от КТ. Същата два пъти е награждавана – с „Благодарност” през 2005г. и с „Писмена похвала” през 2016г..

Всичко изложено дотук по отношение на процесната заповед дава основание на съда да счете, че при издаването на същата не са били налице предпоставките на налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Същата се явява незаконосъобразно издадена и като такава следва да бъде отменена.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и доколкото въззиваемата страна не е претендирала разноски пред настоящата инстанция, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №233 от 13.04.2017г. по гр.д.№427/2017г. ШРС.

На основание чл.280, ал.2, т.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.