Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр.Шумен, 23 Юни 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: К. Моллов

Членове:1. Р. Хаджииванова

2. М. М.

при секретаря Н. Илиева, като разгледа докладваното от съдия М. В.гр.дело №92 по описа за 2017 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №122 от 21.02.2017г. по гр.д.№92/2017г. на Районен съд - гр.Шумен, съдът е признал за установено по отношение на Б.С.М., по предявения срещу него иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР, че при изготвяне на кадастралната карта на с.З., Община Ш., приета със Заповед 300-5-43 от 11.06.2004г., е допусната грешка при нанасяне на имотната граница между ПИ с идентификатор № 30421.30.28 и ПИ с идентификатор № 30421.30.27, като действителната имотна граница следва да минава по линията между т.1 и 2 на скица приложение 6 към заключението на вещото лице, съобразно предходния кадастрален и регулационен план на с.З., одобрен с Указ №118 и 119 от 10.03.1938г., както и че ищеца Т.М.И. е съсобственик на площта от 92 кв. м., погрешно заснета като част от поземлен имот с идентификатор № 30421.30.28 и заключена между т.1, 2 и 3, обозначена в червено от скицата – неразделна част от решението. Ответника Б.М. е осъден да заплати на ищеца Т.И. деловодни разноски в размер на 914 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно в атакуваната част, и моли да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с установителна искова претенция по чл.54, ал.2 от ЗКИР, от Т.М.И. /в качеството му на един от наследниците на родителите му М. А.и К.А./ срещу Б.С.М.. Ищцовата страна сочи, че е придобила правото си на собственост въз основа на давност и наследяване. От представения разписен лист, било видно, че имота е бил собствен на наследодателите му, в този имот бил роден, и към настоящия момент владеел несмущавано в площта и границите му по тогавашния план за регулация на с.З.. След смъртта на наследодателите му, ищеца и останалите наследници не открили документа им за собственост за процесния имот, и се снабдили с нотариален акт по давностно владение и наследство №16/....2009г., т..., рег.№.., дело №../2009г. на нотариус с рег.№..на НК. В кадастралната карта, приета със Заповед 300-5-43 от 11.06.2004г. границите между имота на ищеца УПИ VII-42 и III-42 в кв.6 по плана на с.З., обл.Ш.с идентификатор 30421.30.28 и имота на ответника - УПИ IV-242 в кв.6 с идентификатор 30421.30.28 били неточно отразени, но ищеца владеел спорното место от имота му, отразено като част от имота на ответника, а и последния не оспорвал първоначално правото на собственост на ищцовата страна. По заявление на ответника и Заповед №463/29.09.2014г. на Кмета на Община Х.било одобрено частично изменение на част от кв.6 от действащия план за регулация на населеното място, като от част от поземления имот на ответника се образувал нов УПИ, чиито регулационни линии минавали по кадастралните граници, а не по действителните имотни граници и същите били изместени в имота на ищеца.

Ответникът не е депозирал отговор в законния срок, не се е явил в проведените в първоинстанционното производство съдебни заседания, и не е взел становище по предявения иск.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Насрещните страни се легитимират като собственици на процесните съседни имоти в с.З., обл.Ш., въз основа на издадените в тяхна полза нотариални актове. От изготвената по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че първите кадастрален и регулационен план на с.З. били одобрени с Указ №118 и 119 от 10.03.1938г. При тази първоначална регулация, вещо лице е описало в детайли придаваемите части от имотите, преди урегулирането им, към новообразуваните УПИ. Със Заповед №130 от 01.06.1966г. на Н-к отдел при ОНС-гр.Ш.било одобрено изменение на регулационния план, като от два парцела I-242 и IV-44 са разделени на нови четири парцела, един от които - този на ответника, но с това изменение фактически не е променяна по никакъв начин регулационната линия между процесните имоти в спорната и част. При действието на този план бил съставен и нотариалния акт на ответника. Със Заповед 300-5-43 от 11.06.2004г. на ИД на АГКК-гр.София, била одобрена кадастралната карта на с.З., както и границите на процесните два имота. Със Заповед на Кмета на Община Х.№РД-463 от 29.09.2014г. издадена по повод на Заявление от ответника Б. А.ов, било одобрено изменението на регулационния план на част от кв.6, с което били поставени вътрешни регулационни линии между двата имота в съответствие със съществуващите граници. Вътрешната регулационна линия между имотите не била поставена в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти по кадастралния и регулационния план, действал до одобряването на кадастралната карта, нито в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. При съпоставяне на границите на имотите, се установявала част от имот с УПИ VII-42 и III-42, сега с идентификатор 30421.30.27, с площ от 92 кв.м., която съобразно кадастралната карта била заснета като част от имот с идентификатор 30421.30.28. Данни за уреждане на сметки по регулация липсвали. Към момента на огледа, спорната част от границата между двата имота, съобразно сега действащата кадастрална карта, не е материализирана на място и минавала през стопански постройки, ползвани от ищеца, които не били нанесени на кадастралната карта, защото не отговаряли на изискванията определени с Наредба №3 от 28.04.2005г., което според вещото лице водело до извода, че отразената в кадастралната карта граница, не отразява границите на владеене на имотите.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост, съответно чл.54, ал.2 от ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.

При изготвянето и одобряването на първите за село З. кадастрален и регулационен план на 10.03.1938г. е действал Закона за благоустройство на населените места в Княжество България /обн. ДВ бр.67 от 1905г., с изменено заглавие ДВ бр.60/1911г. - Закон за Благоустройство на населените места в Царство България, отм. бр.117 от 31.05.1941г./, съобразно който регулацията е имала автоматично вещно действие, и с дворищната регулация на имота са били придобити и придадените към имота части от съседния имот. Това действие на регулацията се извлича, както от разпоредбата на чл.13 от ЗБНМКБ, така и от предвидената в чл.34 от същия закон възможност, съседът, от чийто имот е имало придаване на части към съседен, да се снабди с изпълнителен лист за стойността на мястото, и задължение за отчуждаване на придаваемото място в три годишен срок, както и от вмененото в чл.35, ал.3 задължение на нотариусите да издават крепостни актове на уголемени или намалени по регулационен ред имоти. Непосредственото отчуждителното действие на дворищната регулация е проведено и в последващите териториално - устройствени закони - Закона за благоустройство на населените места от 1941 г. - ДВ, бр. 117 от 31 май 1941 г., Закона за плановото изграждане на населените места - ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., Закон за териториално и селищно устройство /1973 - 2001г./, по силата на които недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е под условие - приложението на плана, което освен с изплащане на обезщетение на собствениците на придадените по регулация части, може да бъде осъществено и със заемането на придадената част, и владението ѝ в продължение на повече от 10 години. Установено е, че собствениците /и настоящите такива и праводателите им/ на процесните съседни имоти са ги владели в продължение на десетки години, в граници изключително доближаващи се до регулационните от плана от 1938г. /предвид изградените в придадената част постройки от ищеца и неоспореното в преклузивните срокове твърдение на ищеца за осъществяваното владение/, което сочи на приложение на плана, като стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията в случая е свързано със заемането на придадените части. Ето защо границата между имотите на страните, следва да е регулационната линия по плана от 1938г. Очевидно е и, че границата по сега действащата кадастрална карта, нито е била някога материализирана на место, нито е имало такава по някой от предходните планове, а освен това ответника не би могъл да придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот /предвид изричната забрана - изцяло за периода 01.06.1973 г. – 31.03.2001 г., а преди и след този период, предвид необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, плюс допълнителни изисквания/. Ответникът не би могъл и да прави подобно възражение, доколкото с пасивното си поведение в първоинстанционното производство, тази му възможност е била преклудирана. От друга страна в спорното място, преди първоначалното му урегулиране, са попадали части от три имота, а ответната страна нито сочи, нито е установила дали праводателите ѝ въобще са били собственици на някой от тези имоти, за да може евентуално да претендира в тази съответна част приложение на §8 от ПР на ЗУТ, при наличие на законовите предпоставки.

Пространствения обхват на правото на собственост на ищците следва да бъде правилно отразен в кадастралната карта, като следва да се съобрази че площта на търсената част не е съществен белег, и иска следва да се уважи, като се признае за установено, че ищеца е съсобственик на установената площ от 92 кв.м., оцветена в червен цвят с цифри 1, 2 и 3 от приложената скица /л.55 от гр.д.№1761/2016г. по описа на ШРС/, неправилно заснета в кадастралната карта, като част от имота на ответника.

Предвид изложеното, и доколкото крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция съвпада с решението на настоящата инстанция, атакуваното решение следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №122 от 21.02.2017г. по гр.д.№92/2017г. на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА Б.С.М. с ЕГН ********** да заплати на Т.М.И. с ЕГН **********, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.