Р Е Ш Е Н И Е № 81

гр.Шумен, 4.V.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на единадесети април 2017г. г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1. Теодора Димитрова

2. Йордан Димов

при участието на секретар Ю.А.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 68/2017г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на И.Д.И.,с ЕГН **********,адрес:г***,съд.адрес:***,

против Решение № 33 от 11.І.2017г. на ШРС по гр.д. № 2289 за 2016г.по описа на с.съд,с което е допусната делба между ответника и жалбоподател по делото,от една страна,и от друга-ищцата Й.Д.И.,с ЕГН**********,п.адрес:г***,ул.....,адв.С..Т.,ШАК,на недвижим жилищен имот,подробно описан в исковата молба и в решението,при квоти за апартамента- 1/3 и.ч. за ищцата и 2/3 и.ч. за ответника,а за поземления имот-по 1/12 и.ч. за всеки от двамата съделители.

Въззивната жалба е бланкетна,като не се сочат никакви пороци на обжалваното решение основание за неговата отмяна.Единственият изложен мотив за обжалване на първоинстанционното решение е,че жалбоподателят не желаел делба на процесния имот и все още бил в преговори с другата страна за закупуване на идеалните й части от същия имот.Моли да бъде отменено обжалваното решение. Няма нови доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба,по реда и в срока на чл.263 ал.1 от ГПК,с който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение,като й се присъдят и направените деловодни разноски.Няма нови доказателствени искания.

До постановяване на настоящото въззивно решение не е постъпило искане от страните за прекратяване на производството поради постигнато между тях споразумение.

Въззивният съд,като прецени изложените оплаквания във въззивната жалба,становището по нея в отговора на насрещната страна,всички доводи и аргументи на страните и събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство, в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з., поради което е редовна и допустима.

В рамките на правомощията,определени в чл.269,предл.последно от ГПК, след преценка на посоченото в пределите на въззивната жалба,настоящият въззивен съдебен състав намира,че по същество жалбата се явява неоснователна и недоказана,поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Й.Д.И.,с посочените по-горе данни,против ответника и жалбоподател по делото И.Д.И.,с посочените по-горе данни,с предявен на основание чл.34ал.1 от ЗС вр. с чл.341 от ГПК иск за делба между страните ,на техен съсобствен недвижим имот,подробно описан в исковата молба,при поискани квоти- за апартамента- 1/3 и.ч. за ищцата и 2/3 и.ч. за ответника,а за поземления имот-по 1/12 и.ч. за всеки от двамата съделители.

Ищцата излага в исковата си молба,че с ответника са брат и сестра.Имотът,чиято подялба иска,бил съсобствен на страните .Правният й интерес от предявяване на иска бил обусловен от невъзможността след смъртта на родителите си ,страните да прекратят доброволно съсобствеността върху имота,въпреки многобройни опити,разговори и преговори.

В писмен отговор на исковата молба,депозиран по реда на чл.131 от ГПК,с вх.№14891 от 3.ХІ.2016г.,ответникът признава,че описаната в исковата молба фактическа обстановка отговаря на действителната.Признава изцяло иска ,като заявява,че също желае съсобствеността между страните върху процесния имот да бъде прекратена и съдът да допусне делбата при поисканите от ищцата квоти.

В открито съдебно заседание в първоинстанционното производство,проведено на 11.І.2017г. процесуалният представител на ответника изрично е заявил,че в”тази първа фаза на делбата няма спорни въпроси” ,като е съгласен с всички факти и обстоятелства,изложени в исковата молба,а също и с делбените квоти,както са поискани от ищцата и че желае да бъде допусната делбата на имота.

С оглед изразените становища на двете страни,преценени и във връзка със събраните по делото доказателства,районният съд,след като се е уверил,че процесният имот е съсобствен на двамата съделители ,е допуснал делбата между тях на същия имот при квотите,поискани от съделителите,които съответстват и на законово установените.

Въззивната жалба е изготвена и представена от същия процесуален представител на ответника.Както вече беше изложено по-горе,в нея клиширано е посочено,че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно,без да е изложено в какво се състои тази неправилност и незаконосъобразност.Единственото съображение и мотив,с който се иска отмяната на решението и вместо него отхвърляне на делбения иск е,че страните водели разговори за закупуване от ответника на съответната идеална част от имота,принадлежаща на ищцата,поради което жалбоподателят не желае да бъде извършена съдебна делба. Не са представени никакви доказателства за водени преговори между страните за постигане на доброволно споразумение,респ.сключено такова.

При така установеното положение,въззивният съд прави следните изводи:

Както фактическите,така и правните изводи на районния съд досежно допустимостта на делбения иск и неговата основателност,са обосновани и законосъобразни.Законосъобразно са определени и делбените квоти.Ето защо,като споделя фактическите и правни съображения и изводи на първоинстнационния съд, настоящият въззивен състав на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.

Допускането на съдебната делба ,след като на страните е дадена от първоинстанционния съд пълна възможност да изложат становищата си и да защитят тезите си и след като те дори са съвпаднали,се осъществява само и единствено въз основа на събраните доказателства,закона и вътрешното съдийско убеждение. По така предявения делбен иск, пред първата съдебна инстанция между страните не е имало спор и такъв няма и във въззивното съдебно производство.Последващото нежелание на ответника за делба на същия имот,обяснено с извънсъдебни и ирелевантни обстоятелства и факти,няма никакво правно значение и последици и не може да обоснове отмяна на обжалваното решение.Оплаквания по същество против това решение във въззивната жалба няма. Не се констатират от въззивния съд процесуални нарушения на районния съд при постановяване на същото решение.Въззивният съд намира,че то е правилно-обосновано и законосъобразно,а депозираната въззивна жалба против същото решение за неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора,на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски за въззивното производство,които възлизат на 400/четиристотин/ лева и следва да бъдат заплатени от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/11.І.2017г. по гр.д. № 2289 за 2016г. на Шуменския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателя И.Д.И.,с ЕГН **********,адрес:г***,съд.адрес:***,да заплати на въззиваемата страна Й.Д.И.,с ЕГН**********,п.адрес:г***,ул.....,адв.С..Т.,ШАК,направените от нея деловодни разноски за въззивното съдебно производство,в размер на 400/четиристотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.